І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес



страница1/17
Дата25.11.2017
Размер2.47 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО
І. ОБЩА ЧАСТ
1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес.

2в. Източници, тълкуване и действие на наказателно-процесуалния закон.
Наказателният процес се занимава с разглеждане и решаване на наказателни дела.

Задачи на НПК

Чл. 1. (1) Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.

(2) Като осъществява задачите по ал. 1, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.

Единствен източник е законът (обичаят не е източник):

-основен източник е КБР. В нея са дадени основните принципни положения на наказателния процес (НП-с). Гл. VІ на КРБ регламентира правото на защита, защитник, състезателност в НП-с.

-главен източник на НП-с е НПК. Той кодифицира материята свързана с разглеждането и решаването на наказателни дела. В него са регламентирани структурата, участниците и т.н. на НП-с.

-ЗСВ регламентира изискванията към съдии, прокурори, съдебни заседатели и др.

-други източници са З-на за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, З-на за екстрадицията и Европейската заповед за арест, З-на за правната помощ, ЗСРС, Наредба № 27 регламентираща статута (конституирането) на съдебните заседатели, и др. З-ни.

Тълкуване и действие.

За закони, чрез чието прилагане може да се накърняват правата и свободите на лицата, никога не се допуска разширително тълкуване. Следи се за спазване на основните принципи и духа на закона.

Действие по предмет

Чл. 2. (1) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България.

(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.



Действие по време

Чл. 3. Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

НПК няма обратно действие, но по някои въпроси (срокове) може да има обратно действие. Това се следи в преходните и заключителни разпоредби



§ 4. Относно сроковете, започнали да текат преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, ако в тях е предвиден по-дълъг срок.

Новият НПК урежда и заварените на производство дела, но ако има промяна в подсъдността, делото се приключва от съда, пред който е започнало Същото важи и за започнатите от следователите дела – те ги довършват.



§ 3. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този кодекс, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.

(2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.



Действие по място

Чл. 4. (1) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава, или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.

(2) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

Действие спрямо лицата – НПК действа за всички лица (българи и чужденци).

Действие спрямо лица с имунитет

Чл. 5. Спрямо лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България процесуалните действия, предвидени в този кодекс, се извършват в съответствие с нормите на международното право.
3в. Връзка на наказателно-процесуалното право (НПП) с другите отрасли на правото.
НПП е неразривно свързано с конституционното право. Основните принципи на НП-с са посочени в КРБ. Конституционното право регламентира и съдебната власт.

НПП има връзка с гражданския процес при разглеждане на граждански иск в НП-с. Гражданският иск в НП-с е институт на НПП, но неуредените в НПК въпроси се решават съобразно разпоредбите на ГПК (конфискация, глоба).

НПП има връзка с материалното наказателно право. Предмета на доказване за НП-с е състава на престъплението в НК. Чрез НП-с държавата реализира материалното правоотношение и наказателната отговорност.

Връзка с “Изпълнение на наказанията”. Изпълнението на наказание се различава от изпълнение на присъда – решение, разпореждане, определение също се изпълняват, но се различават от наказанието.


4. Наказателно-процесуални норми, наказателно-процесуални действия и наказателнопроцесуални правоотношения.
Нормите на НП-с, както всички правни норми имат хипотеза, диспозиция и санкция. Обикновено нормите на НП-с съдържат само хипотеза и диспозиция, като хипотезата е условията, които трябва да са налице, за да се извърши определено действие – диспозицията. Санкцията е предвидена на друго място в НПК или извън него (за изтръгнати с насилие самопризнания в НП-с, органа ще бъде санкциониран по чл.296 от НК. Санкция има и за лица, което нарушава реда в съдебна зала – извеждане на лицето или прекратяване на заседанието).

Условия за образуване на досъдебно производство

Чл. 207. (1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.

(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.

(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.



Законни поводи

Чл. 208. Законни поводи за започване на разследване са:

1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;

2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;

3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;

4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство

Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.

НПр. действия са тези действия, които определят динамиката на процеса. Те винаги са правно-регламентирани действия – за да бъдат извършени, трябва да е налице норма в закона. НПр. действия винаги представляват осъществяване на НПр. задължение или реализация на НПр. право (когато обвиняемият се явява в съдебна зала, осъществява свое задължение, а когато дава обяснения по обвинението – реализира свое право).

Държавните органи имат не права и задължения, а правомощия – не могат да избират дали да осъществят съответните процесуални действия, а са длъжни. Това е в основата на служебното начало – когато са налице предвидените в закона предпоставки, ДО е длъжен да осъществи предвиденото в НПК действие.

Всяко процесуално право съответства на определено в закона задължение и обратно.

Наказателно-процесуални правоотношения.

Правният характер на действията предполага винаги пораждане, изменение и погасяване на определени наказателно-процесуални правоотношения (НППя), т.е. с извършването на действията в наказателния процес се пораждат, изменят или погасяват НППя.

НППя се пораждат не само между държавни органи (ДО), но и между ДО и граждани, които встъпват в наказателния процес. Никога между гражданите, участващи в наказателния процес не се пораждат НППя (няма НППя между защитника и подсъдимия – те са гражданскопроцесуални). НППя са властнически (по вертикала). Например: страна по делото задава въпрос към свидетеля, но това става не директно съм свидетеля, а чрез съда. Прокурорът също задава въпросите си чрез съда, защото в съдебната фаза прокурорът не е орган по ръководство и решаване на въпросите по делото.

Възможно е и между ДО по ръководство и решаване и др. ДО да има НППя – между разследващите органи и прокурора. Не е възможно да има НППя без орган по ръководство и решаване (ОРР).

Когато се говори за властнически правоотношения не винаги ОРР демонстрира власт – например: лице е задържано с влязло в сила определение на съда и то пожелае промяна на мярката. В НПК е предвидена възможност това лице да отправи искане до съда чрез прокурора за промяна на мярката за неотклонение. В този случай съдът не демонстрира власт,а разглежда искането.

Връзката нежду НППя и наказателно-процесуалните действия (НПД) определя динамиката на процеса. НППя предвиждат извършването на НПД и тези правоотношения се реализират чрез тях. На свой ред НПД в качеството на юридически факти обуславят възникването на нови права и задължения, т.е. на нови правоотношения, което пък от своя страна предизвестява извършването на нови действия. По този начин се осигурява необходимия правен мимимум за правилното действие на процеса и за осъществяване на задачите, стоящи пред наказателния процес.

Обектът на НППя е онова, по повод на което са възникнали. Например: правото на жалба – то се осъществява чрез жалба.

НПД могат да се поделят на две големи групи:

1. Съвършени – тези, които са осъществени с оглед разпоредбите на НПК

2. Порочни – влизат в противоречие с разпоредбите на НПК. Порочните действия могат да се поделят на:

- абсолютни процесуални нарушения – ако бъдат допуснати те водят до негодност на процесуалния резултат (разпит на непълнолетен обвиняем без защитник);

- относителни процесуални нарушения – ако бъдат допуснати компетентният орган решава до колко в конкретния случай те са довели до опорочаване на процесуалния резултат и до постановяване на неправилен акт в процеса.

От друга страна НПД могат да се разделят на:

1. НПД, които не оказват влияние върху хода на наказателния процес – свидетелските показания са от значевие за делото, но не оказват влияние на неговия ход.

2. НПД, които оказват влияние на процеса – само от субектите на процеса се осъществяват правото на жалба, правото на протест и те влияят на хода на самото дело, защото чрез тях то минава в по-горна инстанция. Само субектите на наказателния процес извършват действия, даващи отражение на хода му.


5в. Исторически преглед на развитието на наказателния процес.
В исторически аспект НП-с е развил два модела :

-инквизиционен (следствен) тип НП-с

-състезателен пит НП-с.

Когато говорим за разграничения между тях имаме предвид съдебния процес, защото в досъдебното производство в един орган (прокурора) е съсредоточено разследването и обвинението (инквизиционен тип).

Инквизиционния тип възниква на един по-ранен исторически етап. Той има следните характеристики :

-функциите по ръководство и решаване, по обвинението и по разследването са в ръцете на един субект;

-господства формата на формалните доказателства (доказателствата отнапред са имали определена доказателствена сила – беден свидетел имал 1/8 стойност на показанията, а свидетел - благородник – 7/8) и формалните правила за доказване;

-в сила е презумпцията за виновност;

-обвиняемият не винаги е разбирал, че спрямо него се води разследване (няма задължение за уведомяване).

-обвиняемият е бил обект на разследването, а не субект на процеса – нямал е процесуални права на защита;

-процеса е продължавал толкова време, колкото прецени разследващият орган.

С развитието на обществото възниква нов орган – съдът, за да защити слабия гражданин от съществуващата съдебна машина. Възникват нови процесуални правила.

Преди да се стигне до състезателен тип НП-с е преминато през обвинителния тип НП-с. То е по-скоро инквизиционен, но тук вече съдът е органа, който решава въпросите по делото (съществува отделен орган за решаване на виновността на обвиняемия). Обвиняемия вече не е обект на разследване, а субект на процеса със съответните права. Системата на формалните правила на доказване е заменена от вътрешното убеждение на съдията. Разследването се извършва в законни рамки и правила. Действа силното служебно начало – активна роля на съда за събиране на доказателства. Съдът прочита обвинителния акт, води разпита, преценява за поредността на събиране на доказателствени материали. Едва след това е допускано искане на обвиняемия за събиране на допълнителни доказателства. Съдът е проучвал в детайли действията на разследващите органи, което влияе на вътрешното му убеждение.

Състезателен НП-с :

-основните функции в съдебната фаза на процеса (защита, обвинение, ръководство и решаване) са поделени между различни субекти (обвинение – прокурор, защита – подсъдим и защитник, ръководство и решаване – съд).

-наличие на страна по обвинението и страна по защитата, са равнопоставени – имат равни процесуални права за осъществяване на доказването.

-съдът няма активна роля при разглеждане на наказателното дело. То е арбитър между спорещите страни. Прокурорът е този, който трябва да действа активно, защото той е инициирал провеждането на НП –с. Ако прокурорът не поддържа обвинението, съдът прекратява производството с оправдателна присъда.

Чист състезателен НП-с имаме в англо-саксонската система. При него, когато прокурорът внесе обвинителния акт, той не дава делото на съда и съдът не може да придобие представа преди съдебното заседание. Не се дава информация за минали осъждания на обвиняемия. Те се вземат предвид едва след доказване на престъплението.

У нас НП-с е относително състезателен (не е чист). Постепенно се засилват елементите на състезателност. Преди съдът прочиташе обвинителния акт и задаваше въпроси към свидетелите. Сега обвинителния акт се чете от прокурора и едва след приключване на разпитите от прокурора и обвиняемия, ако прецени, че не са изяснени всички въпроси и съдът разпитва свидетелите.
6в. Наказателния процес като дейност по разглеждане на наказателни дела. Участници – държавни органи и граждани. Задачи на процеса – непосредствена и основна.

НП-с е дейност на определени ДО и граждани, която има за предмет разглеждане и решаване на наказателни дела. В процеса вземат участие :

1.ДО – компетентни в досъдебната фаза на НП-с са прокурора и разследващите органи, а в съдебната фаза – съдът и прокурорът.

Прокурорът е господар на досъдебното производство (dominus litis). Той е органът, който (чл.46) :

-взема решение за образуване на досъдебно производство.

-решава въпросите за това, дали да бъде привлечено дадено лице като обвиняем ; дали да се прекрати или спре наказателното производство на досъдебна фаза ; налице ли са предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание ; дали делото да се реши със споразумение и др.

-осъществява надзор и ръководство върху разследващите органи като дава указания.

-проверява материалите събрани по разследването, като преценява дали има допуснати съществени процесуални нарушения.

-извършва отделни действия по разследването или може сам да извърши цялостно разследване.

-участва в съдебното производство като държавен обвинител

Правомощията на прокурора с новия НПК се разшириха – създаде се фигурата на наблюдаващия прокурор по наказателни дела. Преди да се предявят материалите на обвиняемия, ги проверява и дава допълнителни указания на разследващия орган. След изготвяне на заключителното мнение на органа по разследването, прокурора не може повече да връща делото за доразследване, защото през цялото досъдебно производство е имал възможност да даде необходимите указания.

Разследващи органи са следователите, разследващите полицаи и полицейските органи в МВР , в случаите предвидени в НПК.(чл.52).

Следователите са компетентни да разследват много малка част от предвидените в НК престъпления. Законодателят им запази правомощия да разследват престъпления, които много рядко се осъществяват – против републиката, против мира и човечеството, престъпление в чужбина, престъпления от членове на МС, от държавни служители в МВР, престъпления от лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на РБ, дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител от съответната окръжна прокуратура. /чл.194 ал.1 от НПК/

Разследващи полицаи – преди бяха определени със заповед на министъра на МВР. Сега за заемането на тази длъжност се поставят конкретни изисквания.

Съдът – състои се от съдии и съдебни заседатели, които имат равни права. Съдебните заседатели участват само на първа инстанция (РС или ОС в зависимост от подсъдността на делото). Това е предвидено с оглед на това, че те могат по различни причини да не определят справедлива присъда и при наличие на такава тя да може да бъде променена на по-горна инстанция. Съдът има роля и в досъдебното производство за по-добра защита на гражданите. В НПК е предвиден съдебен контрол в досъдебното производство :

-домашен арест и задържане под стража се постановяват от съда.

-претърсване и изземване става след разрешение на съдия от първоинстанционен съд, освен в неотложни случаи, но незабавно след това прокурора поднася за одобрение от съдията протокола от извършеното действие.

-разпит пред съдия.



Съдът е главен субект в съдебната фаза на наказателното производство. Единствено той :

-има правомощието да реши въпросите касаещи виновността и отговорността.

-има възможност да постанови присъда, с която да оправдае обвиняемия.

-може да прекрати наказателното производство.

Освен ДО участници в НП-с са и гражданите, които са встъпили в определено процесуално качество. Основен гражданин участник в НП-с е обвиняемия. Без него НП-с се обезсмисля и се прекратява спрямо съответното лице ако е започнат такъв, или спира срещу неизвестен извършител до изтичане на давността. Ако извършителят е малолетен или невменяем, наказателното производство се прекратява (чл.24, ал.1).

Обвиняемият е субект на правото на защита. Субекти на защита са и всички граждани, които встъпват в процеса в защита на лични права и законни интереси. Има разлика между право на защита и функция по защита. Тази функция е запазена само за обвиняемия и неговия защитник. Като субект на правото на защита обвиняемият има редица права, които му дават възможност да осъществява активна процесуална дейност, чрез която може да оказва влияние върху хода на НП-с, ако желае това.

Права на обвиняемия – да научи в какво е обвинен, какви са събраните доказателства по делото, да прави искания, забележки и възражения, има право да дава обяснения, да се изказва последен, да има защитник, право на последна дума в съда на всяка инстанция и др.

Пострадал – особен субект на НП-с. Той е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Права на пострадалия – да обжалва актовете, да бъде информиран за хода на процеса, да си назначи повереник и др.

Пострадалия може да е конституиран в различно качество :

-граждански ищец – може да е ф.л. или ю.л.

-частен обвинител – само ф.л. Той действа наред с прокурора, но не е обвързан от действията му. Целта му е да се подпомогне делото с активното участие на пострадалия, а и да получи морално удовлетворение при постановяване на присъдата.

-частен тъжител – за дела от частен характер. Тези дела имат само съдебна фаза. Тук прокурора няма роля. Тъжбата се подава до съда, а не до прокурора.

-граждански ответници – това са лицата, които отговарят по граждански иск, с изключение на обвиняемия (той никога не е граждански ответник). Гражданския ответник е лице, което носи гаранционна отговорност за деянията на подсъдимия. Гр. ответник не е съучастник в престъплението (може да е родител на непълнолетен подсъдим, работодател - когато деянието е извършено от работник при и по повод възложена от работодателя работа – шофьор на камион, допуснал ПТП с пострадал).

-граждани, които встъпват в процеса в защита на представлявани от тях права и законни интереси – защитник и повереник. Защитника подпомага обвиняемия / подсъдимия и може да е адвокат, съпруг, възходящ / низходящ роднина. Когато сме изправени пред хипотезата за задължителна защита, защитника задължително трябва да е адвокат. Повереника подпомага пострадалия по наказателно дело.

-участници, които не са субекти на НП-с – свидетели, поемни лица, вещи лица, специалисти – технически помощници, тълковници, преводачи, педагози, психолози.

Всички лица са участници в НП-с и са субекти на НПр.п-я.

Субекти на НП-с е по-тясно понятие от субекти на НПр.п-я. Субектите на НП-с са встъпили в него и осъществяват една от трите основни НПр. функции :

-функция по ръководство и решаване

-функция по обвинението

-функция по защитата

Освен това лицето – субект на НП-с, трябва да е встъпило в процеса в защита на лични или на представлявани от него права и законни интереси. Лицето трябва да притежава права за активна процесуална дейност, чието упражняване да оказва влияние върху хода на НП-с. (съд, прокурор, разследващ орган, обвиняем, защитник, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, повереник)

Участниците се делят на задължителни и незадължителни. По дела от общ характер задължителни участници в досъдебната фаза са прокурор, разследващ орган, обвиняем (ако има такъв), защитник (ако е задължителен). В съдебната фаза задължителни участници са съдът и двете страни – прокурора и обвиняемия (и защитник ако е задължителен).

По дела от частен характер (няма досъдебна фаза) задължителни участници са съд, частен тъжител и подсъдим.

Незадължителни участници - които встъпват в защита на представляван от тях личен или обществен интерес или ничий интерес – свидетелите.

Страни на НП-с – те се срещат само в съдебната фаза. Това са всички субекти в НП-с без съда. Страните са лицата, които осъществяват функцията по обвинението и тези, които осъществяват защитата срещу това обвинение. Страните са най-тясното понятие.


Чл. 253. Страни в съдебното производство са:

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.

Задачи на НП-с. Визирани са в чл.1 от НПК :

-основна задача – чрез НП-с се “осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.”

-непосредствена задача – по всяко наказателно производство следва “да се осигури разкриване на престъплението, разобличаване на виновните и правилно да се приложи закона.”

За да се осъществи основната задача задължително трябва да се осъществи непосредствената задача. Целта е да се разобличи виновния, но без спрямо него да се създава изключително утежнена обстановка.
7в. Наказателно процесуални функции.
Функциите в НП-с са три – ръководство и решаване, обвинение, защита. Дейността на процеса е насочена към осъществяването на тези три функции. НПр. функции са дейност на определени ДО и лица, която е регламентирана в НПр. норми и самото направление на тази дейност.

На първо място възниква функцията по ръководство и решаване. Първо се образува досъдебното производство без да има лице, което да е привлечено като обвиняем. Функцията по ръководство и решаване в досъдебното производство се осъществява от прокурора и разследващите органи, а в съдебната фаза само от съда. В досъдебната фаза в едни и същи субекти са съсредоточени две функции на процеса – по ръководство и решаване и по обвинение. В исторически аспект прокурора е имал функция по надзор за законност върху дейността на съда, която е премахната с К от 1991г. и сега прокурора следи само за законността на действията в досъдебното производство.

Основната функция, която е двигател на процеса е обвинителната. Тя е тази част от НПр. дейност, която обхваща повдигането и обосноваването на обвинение за определено престъпление от НК. Обвинителната функция се реализира от прокурора и от разследващия орган по дела от общ характер, а по дела от частен характер – от частен тъжител. Тук влиза и гражданския ищец, когато има предявен граждански иск. Прокурора трябва да събира доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и в защита на обвиняемия.

Защитна функция – възниква като отговор на обвинителната функция. Тя е дейност по оборване на обвинението и защита срещу него. По линия на защитната функция действат обвиняемия / подсъдимия и неговия защитник. Защитната функция е еднопосочна дейност – за разлика от обвинителната функция, която трябва да разкрива факти в полза на обвинението и в защита на обвиняемия, защитника има функция да събира доказателства само в полза на обвиняемия / подсъдимия, в рамките на закона.

В НП-с съществуват и две допълнителни функции :

-функция по поддържане на граждански иск (предявяване и обосновка)

-функция по защита на предявения граждански иск – срещу подсъдим или граждански ответник.

Тези функции са допълнителни, защото не е задължително пострадалия да предяви граждански иск. Такъв може да се предяви само в съдебна фаза – през съда. В досъдебната фаза пострадалия може да отправи искане за обезпечаване на бъдещ граждански иск. След като приеме гражданския иск, съдът е длъжен да се произнесе по него. Ако пропусне това, трябва да го направи в срока на обжалване на присъдата.


8в. Обща характеристика на фазите и стадиите в НП-с.
НП-с може да се разглежда :

-от гледна точка на участващите

-от гледна точка на една от основните функции

-от гледна точка на структурата му.

НП-с протича в две основни фази – досъдебна и съдебна. Новия НПК предвижда централно място на досъдебното производство.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница