І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес



страница14/17
Дата25.11.2017
Размер2.47 Mb.
#35365
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Чл. 297. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.

(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Забрана за ограничаване на времето за последната дума

Чл. 298. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.

(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.



Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 299. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Тук той изразява окончателното си отношение към обвинението и събраните по делото доказателства, за да може да постигне психологическият ефект, когато съдът се оттегли думите ме „да кънтят” в главата на съдиите. От правна гледна точка тук не могат да се правят процесуално-следствени действия, но ако сочи нови доводи – чл. 299 НПК;

Чл. 298 не допуска ограничаването по време на последната дума на подсъдимия, стига да не са налице основанията на чл. 298, ал. 2 НПК.
13. Постановяване на присъдата.


Оттегляне на съда на съвещание

Чл. 300. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата

Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. какво да стане с веществените доказателства;

12. на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 302. Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.

Признаване на подсъдимия за виновен

Чл. 303. (1) Присъдата не може да почива на предположения.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.



Признаване на подсъдимия за невинен

Чл. 304. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Съдържание на присъдата

Чл. 305. (1) Присъдата се издава в името на народа.

(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

(3) В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

(5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. 



Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение

Чл. 306. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:

1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс;

2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

4. веществените доказателства и разноските по делото.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

(3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора. 

Произнасяне по гражданския иск

Чл. 307. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Срок за излагане на мотивите на присъдата



Чл. 308. (1) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.

(2) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.



Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията

Чл. 309. (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.

(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.



Подписване и обявяване на присъдата

Чл. 310. (1) Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда.

(2) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.

(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308.

(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.

Протокол за съдебното заседание

Съдържание на протокола

Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, (Чл. 129. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.)се посочват:

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.



Поправки и допълнения в протокола

Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

След последната дума на обвиняемия съдът се оттегля на съвещание – чл. 300 НПК. Съдът остава сам – без да му влияе никой (няма тайна стая, най-често това е самата съдебна зала или някоя друга). С оттеглянето на съда започва този етап от съдебната фаза.

Чл. 301 НПК – кои въпроси следва да бъдат решени в присъдата. Ако съдебната заседание е преминало правилно и са направени съдебните прения е лесно – съдът прави съпоставка, като казва с кое е съгласен и с кое не е.

Ако съдът реши, че нещо не е ясно – чл. 302 НПК.

Ако всичко е ясно следва да се произнесе присъдата, като отговори на всички въпроси от чл. 301 НПК.

Присъдата има диспозитив и мотиви, които по принцип са заедно, но може и чл. 308 НПК.

Идеята тук е, че на съдът е ясно, когато произнася диспозитива и когато отложи мотивите може да забрави нещо, както се случва и при многократните отлагания на делото или ако пренията са били много „постни” и много често се налага съдията да чете цялото дело и като почне да пише мотивите се оказва, че има несъответствие с това, което си е мислел докато е пишел диспозитива и след като е прочел делото.

Законът изисква диспозитива, а ако са изписани и мотивите да бъдат обявени публично в съдебна зала. Ако мотивите са отделно от диспозитива те се изнасят в съответните срокове по чл. 308 НПК.

Чл. 310 НПК – подписване на присъдата – ако диспозитива и мотивите са в едно се подписват от всички;

Ал.3 – особеното мнение означава „НЕ”. В наказателното производство няма „НЕ”. Решението се взема с мнозинство, но тези, които са против се водят, че са останали на особено мнение. Особеното мнение може да бъде за диспозитив или за мотиви.

Ако се приеме, както се получава на практика, че мотивите се пишат после възниква въпроса – тогава може ли да има особено мнение за тях? Логиката го допуска, защото може да сме съгласни, че едно лице е виновно, но по други аргументи (мотиви). Относно диспозитива е ясно – виновен или не. Би следвало, ако мотивите са изготвени в последствие особеното мнение за тях да се приложи към мотивите.

Чл. 306 НПК – тези въпроси касаят вината и наказателната отговорност и не се отнасят до същността на делото.

Видовете присъди са оправдателни и осъдителни.

Чл. 303 НПК – осъдителна присъда – тя не може да почива на предположения, т.е. обвинението трябва да бъде доказано несъмнено (съмнението е в полза на подсъдимия). Създаването на съмнение в тезата на обвинението следва ли да води до оправдателна присъда? – ДА, защото законът го изисква.

Самата присъда представлява произнасяне на съда по повдигнатото обвинение. Това е съдебен акт, с който се признава правилността или неправилността на повдигнатото обвинение.


14. Обща характеристика на вззивното производство. – може да не се чете.


Предмет на въззивната проверка

Чл. 313. Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.

Предели на въззивната проверка

Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.

(2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.



Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция

Чл. 315. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.

Установяване на нови фактически положения

Чл. 316. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.

Прилагане на правилата за първата инстанция

Чл. 317. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Основание за обжалване на въззивно производство – тя е втора първа инстанция и пред нея се допускат за обжалване актовете на първа инстанция.

На обжалване подлежат всички актове на първоинстанционния съд (присъди – обжалват се по нормалния ред, определения, разпореждания – двете се обжалват по реда на частното производство – с частна жалба).

При обжалването се говори за предмет и свързаните с предмета основания – чл. 313 НПК.

Правилност – в случая няма това понятие съдържание. В процеса съдът разглежда жалбата, независимо какво пише в нея. Тя има суспенсивно (спира изпълнението на акта) и вуланивно действие (предава делото на въззивната инстанция).

Чл. 314 НПК – предели на въззивното обжалване; няма строги основания за обжалване.

Проверява се присъдата изцяло, независимо от основанието, независимо от страните и в не обжалваната част – това е т. нар. „ревизионно начало”, което ще рече, че присъдата се проверява и спрямо необжалваната част и спрямо неподалите страни жалба или протест. Части в присъдата може да има само при наличие на няколко престъпления. За да може да се обжалва частично трябва да може в една присъда да бъдат отделени отделни части. Трудно може да се каже, че има необжалвани части при едно престъпление.
15.Образуване на въззивното производство.
НПК дава възможност на всички страни да атакуват постановената от първоинстанционния съд присъда, включително и поверениците въпреки, че чл. 253 не ги определя като страни в процеса.

Право на жалба или протест



Чл. 318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.

(2) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.

(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.

(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.

(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.



Срок и ред за подаване на жалбата и протеста

Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.

(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.



Форма и съдържание на жалбата и протеста

Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.

(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото. 

Съобщение за постъпила жалба или протест

Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.

Писмени възражения на страните

Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.

Връщане на жалбата и протеста

Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:

1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;

2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;

3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.

(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Оттегляне на жалбата и протеста

Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.

(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.



Изпращане на делото на въззивната инстанция

Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1.

Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста

Чл. 326. В случаите по чл. 324 въззивният съд се произнася в закрито заседание.

Допускане на доказателства

Чл. 327. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото.

(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.

(3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.

(4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.

(5) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.

Чл. 318 НПК – кой може да обжалва.

Чл. 319 НПК – срок

Въззивната жалба задължително се подава чрез съда, който е постановил присъдата. Производството по обжалването протича на два етапа:

1. В първоинстанционния съд – там се извършват само действия по администриране на жалбата – уведомяване на страните, комплектовка и изпращане на делото на въззивната инстанция. Единственото решаващо правомощие е по чл. 323 НПК.

Страните неподали жалбата имат право да направят възражения по подадената жалба, като срокът за това е до даване ход на делото пред въззивната инстанция.

Ако всичко е редовно, всички материали се изпращат на въззивния съд и започва втория етап.

2. Производство пред въззивния съд.


16. Ред за разглеждане на делото от въззивната инстанция.

Чл. 327 НПК – въззивния съд трябва да се произнесе по доказателствата, събрани на първа инстанция. Преценява и необходимостта от повторни разпити (на свидетели, вещи лица, подсъдим и т.н). тук се нарушава принципа на непосредственост, но с оглед процесуална икономия това е допуснато от законодателя. След като се произнесе по доказателствата в същото определение съдът насрочва делото (първото съдебно заседание).

Съдебното заседание на въззивната инстанция повтаря етапите на съдебното заседание на първа инстанция. Разликата тук е в съдебното следствие. Когато въззивния съд реши, че няма да събира доказателства, тогава не се налага да се провежда съдебното следствие. Поради тази причина НПК не дава разгърната уредба на етапите във въззивното производство – чл. 317 НПК препраща. Тук действията са същите с малки нюанси. Особеното на въззивното производство са правомощията въззивния съд, който са изброени в чл. 334.

Постановяване на решението

Призоваване

Чл. 328. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.



Участие на страните в съдебно заседание

Чл. 329. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.

(2) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.



Действия по даване ход на делото

Чл. 330. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

Доклад на съдията-докладчик

Чл. 331. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.

(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.

(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

Съдебно следствие

Чл. 332. При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.

Съдебни прения и последна дума на подсъдимия

Чл. 333. (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2.

(2) След завършване на съдебните прения председателят дава.


17. Правомощие на въззивната инсанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница