Централно място на съдебното производство

(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

Досъдебното производство е производство за прокурора за да може да прецени дали да внесе обвинителен акт, дали да приключи с административно наказание, споразумение, да прекрати или спре производството.

Досъдебната фаза има два стадия :

- І стадий на разследването. Събиране на доказателствен материал, чрез определени способи – разпити, експертизи, огледи, СРС

- ІІ стадий по действие на прокурора, след приключване на разследването Започва след изготвяне на заключителното мнение от разследващите органи на досъдебното производство.

Съдебната фаза започва с внасяне на обвинителния акт в съда заедно с делото. За делата от частен характер съдебната фаза започва с постановяване на разпореждането на съда за даване ход на делото.

І стадий на съдебната фаза – подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Това е стадия, в който съдията докладчик е компетентен да действа – преценява дали не се налице условия за освобождаване на лицето от наказателна отговорност, дали има съществени процесуални нарушения и др. Съдията докладчик се определя от председателя на съда на случаен принцип.

В НП-с има неизменност на съдебния състав – който състав е започнал делото, той трябва да го довърши. Ако по някаква причина някой от състава на съда не може да довърши (смърт, продължително заболяване), делото започва да се гледа отново от нов съдебен състав. Съдията докладчик може да предвиди запасен съдебен състав, който да довърши делото ако има форсмажорни обстоятелства, но ако няма такъв, друг съдия не може да вземе отношение при решаване на въпроси по делото и при постановяване на решението.

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. какво да стане с веществените доказателства;

12. на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

След като реши всички въпроси съдът произнася присъдата винаги публично. В повечето случаи мотивите към присъдата се изготвят на по-късен етап.

5.етап – постановяване на присъда или решение. Когато отменя присъда въззивния съд се произнася с нова присъда - когато се произнася за виновността и отговорността. Решение – когато се произнася по основателност на жалбата и протеста.

Прекратяване на НП-во – с влизане в сила на акта за прекратяване, се слага край на НП-с. От този момент не могат да се извършват валидни процесуални действия.

Прекратяване на съдебното производство – с акта за прекратяване, делото се връща в досъдебното производство, но НП-с не се прекратява.

В чл.24 са посочени общите основания, които изключват образуване на НП-во или при наличие на които, образувано НП-во се прекратява. В особената част на НПК има и особени основания за прекратяване на НП-во.

Спиране на НП-во (чл.чл.25, 26) - поради наличие на общи и специални предпоставки.

Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му.

Чл. 24. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

(2);(3); (4) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:…………

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

3. деецът е лице с имунитет.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

Още в Римското право е имало наченки на съдебни заседатели. През 17-18 век започва оформяне на съдебните заседатели в самостоятелна колегия – жури. В Русия съдът и съдебните заседатели са едно цяло. В момента съществуват две форми на участие на съдебните заседатели (СЗ) - съд с жури (в англосаксонската система) и съд с включени в състава му СЗ.

СЗ не са юристи. Ролята им е, в НП-с да има непредубедени участници. Също така идея за участието им е, че правораздаването произтича от народа и затова народа трябва да участва в него. В различните системи участието на съдебните заседатели се проявява по различен начин.В англо-саксонската система –чрез жури. Журито (обикновено в състав от 12 СЗ, но може и друг брой) се произнася по въпроса за вината, а съдът - за наказанието. Основен недостатък на тази система е, че е свързана с оценка на доказателствения материал и произнасяне за вината от лица, които не са юристи. При очевидни доказателства и свидетели на деянието, адвоката, чрез подходящи въпроси за живота на свидетеля, се стремят да разколебаят журито относно надеждността на конкретния свидетел и така да се оборят (да не се приемат) неговите показания. Журито се подбира по списък, като е възможно да се проучи предварително психиката на участниците в него и какво решение може да се очаква по конкретното дело.

В континенталната система- с шофени. Разликата между двете системи е в това дали професионалния съдия и съдебните заседатели са единна колегия, решаваща въпросите по делото или отделни обособени структури, решаващи различни въпроси.

В нашата система съществува Наредба № 27 за реда и начина на подбиране на СЗ. Няма много кандидати за СЗ, поради ниското заплащане – 1/30 от еднодневното заплащане на съдията. Затова СЗ предимно са ненадеждни лица – пенсионери, безработни. Проучванията сочат, че мнението на СЗ обикновено “съвпада” с мнението на съда. В настоящия момент е свит кръга от наказателни дела, разглеждани с участие на СЗ – НП-с за деяния, за които се предвижда присъда над 5 год.

СЗ се предлагат от ОбС и се избират от Общото събрание на по-горестоящия съд. Изказват се преди съда. Решенията се вземат с мнозинство – 2 или 3 СЗ могат да решат делото, против мнението на съдията.

Чл. 33. (3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.

(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.

Независимост – възможност определен ДО свободно да вземе решение без външно давление. Никой не може да дава задължителни разпореждания как да се формира позицията на РРО по въпроси от значение по делото.Независимостта на ДО е свързана с това, да могат да постановяват своите актове без намесата на други ДО, ф.л., политическо влияние и др. Органът в съдебното производство е съдът, а в досъдебното – прокурорът. Независимостта е по отношение на външни за системата фактори. Органът при всички случаи зависи от събраните по делото доказателства и вътрешното си убеждение. Инспектората на М-во на правосъдието също не се меси в решаването на конкретни дела. Проверките и контрола са с оглед на срокове и спазване на процедурата. В НП-с функции има конкретния прокурор (не прокуратурата като цяло) и негова е отговорността. Няма зависимост на прокурор в РП от прокурор в по-горестояща прокуратура – ОП. Тук се поставя въпроса има ли въздействие (зависимост) от страна на горестоящия съд, когато връща делото с указания. Отговорът е “не”, защото не се дават указания за решаване на делото, а само с оглед допуснатите нарушения – неспазен закон, нарушена процедура.

Разследващите органи са подчинени и зависими от прокурора. Те са длъжни да изпълняват стриктно всички негови разпореждания. Тук има зависимост, но тя е позитивна, защото отговорността е на прокурора. На практика разследващите органи не решават въпроси по делото. Има два случая, когато разследващият орган може да решава :

-да прецени кога е събрал достатъчно доказателства, за да може да предяви материалите

-кога да приключи делото и да го изпрати в прокуратурата.

Като гаранция за независимостта е назначаемостта и несменяемостта на съдии, прокурори, следователи. Опасността от смяна на дадено лице, води до зависимост. Несменяемостта обаче води до безконтролност.

КРБ от 1991 г. създаде ВСС. Чл.129 въведе принципа за несменяемост.

13в. Официално начало. Равенство на гражданите в НП-во.
Понятието “официално начало” се среща и като “служебно начало” (eх oficio). Официалното начало (ОН) означава, че действията се извършват от компетентните ДО по силата на задълженията им, без те да са изрично сезирани за това. В НП-с всеки орган участващ в НП-во е длъжен да извърши всички действия, посочени в закона, при наличие на посочените в закона предпоставки.

Във всеки момент от участието си в едно наказателно производство РРО служебно предприема съответните, предвидени в закона действия като:

• 
  Се включва в производството по делото и се осъществява като държавен орган/за органите на съд власт-съд, прокурор, следователи/ или орган на изпълнителната власт/ разследващите полицаи от МВР, МО;
  
• 
  Ръководи процеса и решава въпроси по делото и /или повдига и поддържа обвинението за ПОХ
  
• 
  Реализира динамиката на НП-с, като слага начало на производството и извършва всички действия по неговия ход (преминаване от една фаза, стадий или етап в друг), включително се произнася при наличие на установените в закона основания със съответния процесуален акт;
  
• 
  Инициативата за действие на Държавния процесуален орган се корени в неговия статут, правосубектност,определени от НП-закон със съответната процесуална компетентност;
  

В досъдебната фаза съдът има контролни функции.

По линия на служебното начало съдът:

• 
  Валидно сезиран с обвинителен акт или тъжба на пострадал образува наказателно производство-съдебна фаза с цел разглеждане на делото в определените от повдигнатото обвинение рамки
  
• 
  Проверява дали са налице предпоставките за съдене на определено лице да определено престъпление
  
• 
  Самоинициативно осъществява всички налагащи се процесуални действия по хода на съдебното дело, с цел формиране на достатъчна доказателствена съвкупност за правилното решаване на делото и приключване на съответния съдебен стадий в съответствие със законоустановената НП-форма
  
• 
  Постановява междинни и окончателни за производството процесуални актове в зависимост от наличните основания
  

-самоинициативно започват досъдебното производство-при наличие на условия за образуването му;

-при условията на процесуална автономия осъществяват способите за събиране и проверка на доказателствения материал

-привличат обвиняем, предявяват материалите, съставят заключително мнение

- прокурорът след приключване на разследването съставя и внася в съда обвинителен акт

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Изключение от този принцип са делата от частен характер :

-образуването става с изрично искане на пострадалия – частен тъжител.

-възможност за освобождаване от изтърпяване на наказанието.

Чл. 414. (1) Съдът се произнася по:

3. освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.

(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Трите категории лица в НП-во са равни :

-лица, защитаващи свои права и законни интереси

-лица, защитаващи чужди права и интереси

-лица, защитаващи ничий интерес.

Равенството на гражданите в производството по наказателни дела произтича от основополагащия конституционен принцип за равенство пред закона/чл.6 ал.2 от КРБ/

не допуска различно третиране. Ако има такова, то е законово регламентирано. Равните права на страните в НП-с не е идентично с равенството на гражданите с оглед на пол, раса и т.н. Равните права на страните са елемент от състезателността – равни процесуални възможности за участие в НП-с. Гаранция за равенството е езика на производството.

(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

ПЗ имат всички участващи в НП-с, които защитават свои права и законни интереси. Това, че в НПК изрично е вписан само обвиняемия, има чисто психологически характер. Тези, които защитават чужди права, нямат ПЗ. ПЗ (по отношение на функциите) се свързва с функцията по обвинението и с функцията по защитата. Критерият за връзка е субективен.

Никога функцията по обвинението не се свързва с ПЗ (прокурорът няма право на защита).

Процесуално – не съществува извън процеса.

Сложно – представлява комплекс от много права, общи за всички субекти и специфични за всеки отделен субект.

-общи – да участва в НП-во, да прави бележки и др.

-специфични – за обвиняемия – да научи в какво е обвинен; за частния тъжител – да оттегли тъжбата си и т.н.

Непрехвърлимо и ненаследимо – защото е процесуално право. Наследява се процесуалната възможност, а не процесуалното право.

Недопустим отказ – става дума за предварителен, изричен отказ. Когато едно право не се упражни в посочения срок и се погаси по давност, това може да се тълкува като отказ, но не е. Отказ има, когато правото може да се упражни (или да не се упражни) и след изтичане на срока.

ПЗ няма начален момент. То възниква и се погасява, с възникването и прекратяване на съществуването на съответната фигура.

Основни процесуални гаранции :

-презумпция за невиновност

-разясняване на процесуалните права на страните

-неприкосновеност на личността

Допълнителни процесуални гаранции :

-предявяване на обвинението; - предявяване на разследването

-забрана за влошаване положението на подсъдимия

-спазване на процесуалната форма.

Основните процесуални гаранции са регламентирани в НПК - Глава втора - “Основни принципи”.

(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.

(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

Презумпцията за невиновност е обективно правно положение, което следва обвиняемия от привличането му, до влизането в сила на присъда, доказваща противното и не се влияе от мнението на различните органи в процеса. Това е задължение на ДО да третира обвиняемия като невинен. Презумпцията действа до влизането на присъдата в сила.

Разясняването на процесуалните права включва не само прочитане на правата, но и тяхното обясняване. Присъствието на защитник не освобождава органа от това му задължение.
16в. Разкриване на истината в НП-с.
Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2)Обективната истина се разкрива по реда и със средствата,предвидени в този кодекс

В НПК е използвано понятието “обективна истина”. КРБ от 1991 г. въведе понятието “истина”. Сега НПК говори за “обективна истина” – съществуваща вън и независимо от разследващите органи и органа по ръководство и контрол. Няма легална дефиниция на “истина” в НПК. Философското определение за истината е – точно отражение на обективното действителност. В НП-с за истина се приема това, което установяват доказателствата по делото.

Един съдебен акт е обоснован, когато констатациите на съда относно фактическите положения, съответстват на доказателствата.

Обоснованост – фактическите констатации на съда, съответстват на фактите по делото.

Истина – констатацията на съда относно фактическата обстановка, на база представените доказателства. Истината е разкрита, ако е обоснована. Понякога дори извършителят и потърпевшият не знаят каква точно е истината. Често установеното чрез доказателствата по делото е различно от истината, но тя се приема. Истината в науката е относително понятие и е различна от истината в НП-с :

-различни са методите на доказване – за НП-с, те са дадени в НПК.

-в НП-с истината е винаги абсолютна

-в НП-с истината е ограничена от рамката на съответния състав в НК

-в НП-с целта е чрез истината да се разкрие престъплението и да се накаже престъпника.