І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес

Разследващи органи (чл.52, 53) – следователи, дознатели. Основания за отвод.

(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "дознател".

(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.

Основания и ред за отвеждане на разследващите органи

Чл.53.(1)Разпоредбите на чл.47,ал.1-3 се прилагат съответно и за разследващите органи

(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.

(3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.
27в. Пострадал. Частен обвинител.
Пострадалият от престъпление трябва да е максимално защитен и компенсиран. Проблема е каква роля да играе той в процеса. Трябва да се определи баланса – чии интереси да защитава процеса – на пострадалия или на цялото общество. При престъпления свързани с нарушаване на околната среда нямаме пряк пострадал. В много случаи щетите не са тези, които пострадалият иска да бъдат компенсирани (разбита врата и открадната вещ от дом – вратата не е предмет на престъплението, а само преодоляна преграда). Проблема с участието на пострадалия е в досъдебното производство – там той не участва. Това е така, защото често той вместо да помага, пречи на разследването. Въпросът е как да му бъдат обезпечени щетите в досъдебното производство.

Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

(2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

(3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

Права на пострадалия

Чл. 75. (1) Освен правата, които придобива в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец, пострадалият има и следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство, ако изрично е поискал това и е посочил адрес за призоваване в страната; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник.

(2) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия неговите права и да му осигурят възможност да ги реализира при условията, предвидени в този кодекс

Пострадалият може да участва в НП-с в следните качества : - частен обвинител; - частен тъжител; - граждански ищец; - свидетел.

Предпоставки за възникване на фигурата на частния обвинител :

-процесуална правоспособност (чл.76). Може да се иска възстановяването на щети, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, а не пропуснатите ползи. Това право се наследява. Наследява се правото да се участва в процеса, а не процесуалното качество, защото ако се наследяваше процесуалното качество, всички извършени до момента правни действия свързани с него, трябва да се преповтарят.

-процесуална дееспособност – възможност лицето самостоятелно да извършва правно-валидни действия.

-образувано наказателно дело – частният обвинител не може сам да образува наказателно дело, а може да встъпи във вече образувано дело.

-молба – чл.77

-срок – чл.77, ал.3 – първият момент е началото на съдебното производство.

-конституиране – допускане до участие на лицето в НП-с – от съда. Съдът проверява служебно наличието на предпоставките за правото на лицето да встъпи в процеса.

-функция – поддържа (не може да го повдига) обвинението заедно с прокурора. Частният обвинител може да съвместява функциите на граждански ищец и свидетел.

Процесуален статут (чл.78) – частният обвинител е акцесорен субект на НП-с и страна.

Права – чл.79.

Лице, което може да участва като частен обвинител

Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Молба за участие като частен обвинител

Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд

Функция на частния обвинител

Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

-процесуална правоспособност чл.80).

-правото за участие в НП-с също се наследява.

-процесуална дееспособност – също като при частния обвинител

-тъжба – частният тъжител сам може да иска образуване на дело (чл.80, 81)

-срок – 6 мес. от узнаване (чл.81, ал.3) - преклузивен. При колизия с давностния срок – прилага се давностния ( при давност 2 год. и лицето узнае след 1 год. и 8 мес. – има само 4 мес. да подаде тъжба).

-решението на съда поставя началото на съдебното производство (става с Определение на председателя на РС). Отказа подлежи на обжалване, защото прегражда пътя на процеса.

-той е главен субект на обвинението и като такъв повдига с тъжбата обвинението и го поддържа в съдебното производство

-може да съвместява единствено качеството на граждански ищец (не и на свидетел).

-процесуален статут (чл.82) – субект и страна на НП-с.

-чл.83 – съдействие на МВР за събиране на данни.

Лице, което може да участва като частен тъжител

Чл. 80. Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Тъжба

Чл. 81. (1) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.

(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Права на частния тъжител

Чл. 82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.

(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

НП-с не се образува срещу определено лице. За образуването е необходим законен повод и достатъчно данни. Но в практиката се е установило мнението (израза), че НП-с се води срещу определено лице. Към момента на образуването няма привлечено лице като обвиняем. То се привлича едва след събиране на доказателствата и едва тогава придобива съответното процесуално качество.

НП-с се образува, за да се привлече дадено лице като обвиняем. Ако не се съберат достатъчно доказателства или лицето на носи отговорност, прокурорът следва да прекрати досъдебното производство. “Обвиняем” е родово понятие. За съдебната фаза съществува понятието “подсъдим”.

Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

чл.219 – положителни и отрицателни процесуални предпоставки, за привличане на дадено лице като обвиняем.

(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.

(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:

1. датата и мястото на издаването му;

2. органът, който го издава;

3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;

4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;

5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;

6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

(5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.

(6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.

Фигурата на обвиняемия (Об-я) възниква от момента на съставяне на постановлението. Предявяването на постановлението е едно последващо действие, което се извършва незабавно след изготвяне на постановлението. Спазват се специфични процесуални правила. Реквизити на постановлението (чл.219, ал.3) – ако е опорочено, може да е основание за връщане на делото.

В хода на разследването е възможно да възникнат нови обстоятелства, които да наложат привличането на нови лица. В този случай е необходимо ново привличане и ново предявяване (чл.225).

Чл. 225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия.

Важен момент е изготвянето на обвинителния акт от прокурора (чл.246, ал.1). Той трябва да е убеден, че са събрани всички доказателства за разкриването на обективната истина и повдигане обвинение в съда, в случай, че не са налице съществени процесуални нарушения или основания за спиране или прекратяване на делото.

Привличането на обвиняемия става с постановление на разследващият орган, а повдигането на обвинение в съда – с обвинителен акт на прокурора. Обвинителният акт също трябва да съдържа определени реквизити (чл.246) :

-обстоятелствена част –описание на престъплението, данни за личността

-заключителна част – ал.3

-приложение – ал. 4

(2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.

Предаването на съд е различно понятие. То става в момента, когато съдията-докладчик прецени, че делото следва да се внесе в съдебно заседание. Може акта, с който се извършва първото действие по разследването по отношение на лицето, да замести привличането. След това незабавно се уведомява прокурора.

Об-я от процесуална гледна точка е субект на НП-с и страна в съдебното производство. Той е субект, защото отговаря на трите основни белега на субектите : 1). Встъпва в НП-с, действайки по функция на защитата; 2).встъпва в защита на свои права и законни интереси; 3).НПК му дава права, които му дават възможност за активна процесуална дейност, която можа да окаже влияние върху хода на НП-с.

Об-я е и субект на правото на защита – встъпва в процеса в защита на лични права и интереси

Об-я е и субект на доказване – участва в процеса на доказване. С неговите обяснения се установяват факти и обстоятелства по делото.

Об-я има редица процесуални права (чл.55). реализирането на тези права става благодарение на процесуалните гаранции в НПК, създадени за да се гарантира правото на защита на Об-я

Права на обвиняемия

Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

-презумпция за невиновност;

-съдът и органите на досъдебното производство са длъжно да разясняват правата на Об-я и да осигурят възможност да ги упражнява.

-предявяване на материалите – запознаване на Об-я с всички събрани доказателства.

-да дава или да откаже да дава обяснения, като това не трябва да се тълкува в негова вреда – чл.103, ал.3.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

-да обжалва актовете (които подлежат на обжалване).

Органът по ръководство и решаване, ако прецени че е необходимо, ще предприеме действия по събиране на доказателства искани от Об-я.

Понятието “участие” се различава от “присъствие”. Участието предполага активно поведение (по негова воля). Присъствието е процесуално задължение за определена категория дела – чл.269.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. се намира извън пределите на Република България и:

а) местоживеенето му не е известно;

б) не може да бъде призован по други причини;

в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Задължения на Об-я – да се явява, когато бъде призован; -да спазва наложените му ограничения.

Видове мерки – чл.58

(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.

(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

Цел на мерките за неотклонение

Чл. 57. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Видове мерки за неотклонение

Чл. 58. Мерките за неотклонение са:

1. подписка;

2. гаранция;

3. домашен арест;

4. задържане под стража.

Останалите МПП са регламентирани в чл.67 и следващите.

Нова мярка е “забрана за доближаване до пострадалия” – чл.67. В зависимост от тежестта на мярката, тя се взема от разследващия орган, прокурора или съда.

Забрана за доближаване до пострадалия

Чл. 67. (1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия.

Забрана за напускане на пределите на република България

Чл. 68. (1) В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропускателни пунктове.

Отстраняване на обвиняемия от длъжност

Чл. 69. (1) Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност.

Настаняване за изследване в психиатрично заведение

Чл. 70. (1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до 30 дни.
31в. Подписка. Гаранция. Домашен арест.Подписка – чл.60.
Домашен арест – чл.62. Тази мярка за неотклонение е идентична със “задържане под стража”. Контрола се осъществява посредством инцидентни проверки. При неспазване на мярката, може да се наложи по-тежка, но това не е задължително – чл.66.

Чл. 60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Гаранция

Чл. 61. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.

(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

(3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

(4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни.

(5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1.

(6) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.

(7) Оттегляне на гаранцията не се допуска.

(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.