І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес

Съществуват и други хипотези –

-при настаняване за изследване в психиатрично заведение;

-когато в съдебното производство е необходимо да се прочете протокол за разпит на свидетел. В този случай, ако Об-я поиска, съдът трябва да назначи защитник, който да го посъветва дали да се допусне прочитането на свидетелските показания.

-при възможност за решаване на делото със споразумение и лицето няма защитник, прокурорът трябва да поиска от І-инстанционния съд да назначи служебен защитник на лицето, тъй като споразумението е проекто-присъда, а то се обсъжда между прокурора и защитника. Споразумението също води до присъда, макар и глоба. Предимство е, че се съкращава процеса.

Защитника е субект на НПр-е и страна в съдебното производство :

-действа по функция на защитата

-действа в защита на представлявани от него права и законни интереси

-НПК му дава права, чието упражняване може да окаже влияние върху НП-с.

Права на защитника :

-да се среща насаме с Об-я,……. (чл.99)

Чл. 99. (1) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55.

Защитникът като страна в съдебното производство (чл.253).

Страни в съдебното производство

Чл. 253. Страни в съдебното производство са:

1. прокурорът;

2. подсъдимият и защитникът;

3. частният тъжител и частният обвинител;

4. гражданският ищец и гражданският ответник.

Повереникът не е субект на НПр-е нито страна в съдебното производство. Не е притежател на самостоятелни права. Той е само представител на лицата, които подпомага в НП-с.

(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.

(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.

В съдебна фаза съдът може служебно да назначи повереник по реда на З-на за правната помощ – чл.100, ал.2

Особен представител – чл.101 – адвокат.

Особен представител

Чл. 101. (1) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат.

(2) Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител.

(3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.

(4) Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 се прилагат съответно и за особения представител.

Гр. иск в нак. производство е наказателно-правен институт. Смисъла е, че пострадалият не е нужно да понася два процеса, а така също се съкращава и времето – процесуална икономия. Така лицето своевременно получава компенсация за причинената вреда. Тук гражданският ищец е улеснен от прокурора при събирането на доказателствата. В Гр.П-с има ограничения за събиране на доказателства. Гр. иск е претенцията на пострадалия за обезщетяване на вредите, които е претърпял в резултат на деянието – предмет на нак. дело и който гр.иск е предявен срещу обвиняемия и/или срещу гражданския ответник (лицето, което носи отговорност за деянията на обвиняемия).

Материални и процесуални предпоставки за предявяване на гр. иск :

-лице, претърпяло вреди от престъплението (Ф.Л. и Ю.Л. и наследници – по закон и завещание)

-вредите трябва да са преки и непосредствени от деянието, предмет на делото (застраховател не може да е гр. ищец).

-гр. ищец трябва да е процесуално дееспособен (да извършва и да търпи правно-валидни действия). Ако е непълнолетен или ограничено дееспособен – родител / настойник и попечител (чл.86).

-молба – подава се в определен момент от съдебната фаза – до започване на съдебното следствие при разглеждане на делото на първа инстанция. Молбата може да е устна и писмена, като съдържа определени реквизити – чл.85, ал.1,2,3. Не трябва да е подадена молба пред граждански съд и да не е направен отказ от гр. иск – чл.84.

Органът по ръководство и решаване конституира гр. ищец с акт на І-инстанционния съд.

Гр. ищец е субект на НП-с :

-встъпва по линия на обвинителната функция

-в защита на лични права и законни интереси

-има обем от права, чието упражняване оказва влияние върху хода на НП-с (чл.87).

Гр. ищец е и страна в съдебното производство. Той е акцесорна фигура (не е задължителен).

Разглеждане на гр. иск – чл.88. ако има опасност гр. иск да стане причина за отлагане на нак. дело, съдът прекратява гр. иск и той трябва да се предяви по реда на ГПК.

Гр. ищец може да обжалва присъдата само в частта на гр. иск. Това можа да стане ако гр. ищец е конституиран и като частен обвинител.

Гр. ответник никога не е обвиняем и никога не е участник в производството (чл.89). той е фигура, която гарантира за действията на обвиняемия (родител, работодател). Гр. ответник може да както Ф.Л., така и Ю.Л.

Гр. ответник е субект на НП-с и страна в съдебното производство :

-действа по линия на защитната функция и по защита срещу предявения гр. иск.

-защитава свои права и законни интереси

-закона му дава процесуални права, чието упражняване оказва влияние върху процеса (чл.90).

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Лица, срещу които може да се предяви граждански иск

Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Права на гражданския ищец

Чл. 87. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

Лица, които участват като граждански ответници

Чл. 89. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници.

Права на гражданския ответник

Чл. 90. (1) Гражданският ответник има следните права: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ответник упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

Изключения - в качество на свидетел може да се конституира

- обвиняем, спрямо когото производството е прекратено или е завършено с влязла в сила присъда. Тук трябва да се подхожда внимателно, тъй като прекратеното производство може да бъде възобновено.

-пострадалия, частния обвинител, граждански ищец и граждански ответник. Липсата на частния тъжител между тези лица не е пропуск на законодателя. Ако бъде допуснато той да бъде конституиран като свидетел, по време на разпита на частния тъжител като свидетел, обвинението би останало без страна, която поддържа обвинението. В своята тъжба частния тъжител излага твърдения, които в последствие доказва, но чрез други доказателствени средства, а не чрез собствени показания. В НП-с не могат да се събират показания от частен тъжител. Ако в производството има частен тъжител, следователно няма прокурор и обратно. Ако има прокурор, то тогава ще имаме частен обвинител.

Законодателя допуска горните изключения, защото в повечето случаи именно тези лица могат да дадат ценни сведения, относно обстоятелства касаещи процеса, тъй като те са лицата спрямо, които е извършено посегателство или са засегнати от престъпления. В повечето случаи пострадалия е и очевидец. Въпреки че техните сведения са изключително ценни, те трябва да бъдат преценявани от органа по ръководство и решаване (ОРР) много внимателно, защото те са лицата, които имат интерес наказателното дело да завърши с осъдителна присъда (например за да бъде уважен техния граждански иск).

-поемните лица. Те са процесуална фигура, която е предвидена да възниква при осъществяване на някои от способите на доказване в НП-с, които се извършват само в досъдебното производство – поемни лица в съдебната фаза няма. Смисъла на съществуването на поемни лица се изразява в това, че в съдебната фаза те биха могли да бъдат конституирани като свидетели, за да възпроизведат фактите и обстоятелствата осъществени при ползването на някои от способите на доказване в чието извършване те са участвали – при оглед на местопроизшествие задължително участват поемни лица. Това се прави ако възникнат съмнения за начина на провеждане на способите на доказване (чл.118 ал.1 т.3).

-Служители на МВР или на военна полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсвания и изземвания. Те по принцип нямат процесуално качество, но законодателя ги е предвидил с оглед на техния професионален опит.

Лица, които не могат да бъдат свидетели

Чл. 118. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:

1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;

2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;

3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.

(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Чл.118 ал.2 – не могат да бъдат свидетели лица, които ........... – с оглед тяхната предубеденост.

Чл.118 ал.3 - ............. – ако лицето е например далтонист.

Принципът е, че свидетеля е обективно, безпристрастно лице и трябва да бъде абсолютно достоверна даваната от него информация относно предмета на делото.

В закона са предвидени хипотези, при които определени лица могат да откажат да свидетелстват – чл.119.

Друго изключение в НПК е свързано с обстоятелства, по които свидетеля не е длъжен да дава показания – чл.121 ал.1 и 2.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

Ал. 2 – не може да бъде призован като свидетел защитник, който е защитавал обвиняемия в досъдебната фаза, а в съдебната фаза е заменен от друг. С това се гарантира правото на защита на лицето, което е привлечено като обвиняем или е встъпило в процеса в защита на лични права и законни интереси.

ОРР е длъжен да уведоми лицата, които конституира като свидетели, за възможността им да откажат да дадат показания, ако са налице някои от изброените предпоставки. Ако ООР пропусне това, показанията, които свидетеля е дал няма да могат да се използват като доказателствен материал. Свидетеля се конституира в процеса със съответния протокол за разпит на свидетел. Процесуалното му положение е на участник, който не е субект на НП-с, тъй като при него не се откриват елементите на субектите на НП-с. Свидетеля притежава права, но те не са права за активна процесуална дейност. Той има право да си служи с бележки............... – чл.122 ал.1,2.

(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

В НП-с през 1997г. е въведен института на защита на свидетеля, който се продължи и в новия НПК. Хипотезите, при които се привежда в действие защитата на свидетеля са дадени в чл.123 ал.1. Тук се използва малко по-различен термин “лица, с които се намира в особено близки отношения”, което е по-широко понятие. Предвидени са две мерки за защита на свидетели – чл.123 ал.2.

От 24 май 2005г. действа Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Този закон предвижда защита на по-широк кръг от лица и по-широк кръг от мерки. По реда на този закон специална защита могат да получат участниците в НП-с – свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, вещо лице, поемно лице. Освен тях и осъдено лице, както и лица, които са пряко свързани с изброените до тук – роднини (възходящи и низходящи). Целта на тази защита е да се подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и организираната престъпност, като се осигурява безопасност на лицата, чиито показания или информация са от съществено значение за НП-с. Защита по реда на този закон не може да се получи по всяко наказателно дело, а само по дела образувани за тежки умишлени престъпления от общ характер (чл.4 ЗЗЛЗНП). Мерките, които могат да се вземат са изброени в чл.6 от този закон. Когато се приема мярка за запазване в тайна самоличността на свидетел, в акта .............. чл.123 ал.4. Достъп до свидетелите имат ОРР............чл.123 ал.5.

(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;

2. запазване в тайна на неговата самоличност.

(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.

(4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват:

1. органът, който го издава;

2. датата, часът и мястото на издаване;

3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;

4. видът на взетата мярка;

5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;

6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;

7. подписите на органа и на лицето.

(5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

(6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.

(7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.

(8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

Доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност

Чл. 124. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141.

Когато се извършва разпит на лице със запазена в тайна самоличност, разпита се извършва така, че да не се допусне разкриване на самоличността му. След като се вземат показания от анонимен свидетел препис от протокола за разпит без неговите данни и подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и/или на неговия защитник, а в съдебното производство - на всички страни, като те могат писмено да поставят въпроси на свидетеля. Този ред се използва, когато се извършва разпит на служител под прикритие, както и на лицата, по отношение на които е взета мярка за защита по чл.6 ал.1 ЗЗЛЗНП (чл.141 НПК).

Специалист – технически помощници. Те са участници, които се привличат в НП-с за да подпомогнат ОРР при събирането на доказателствен материал и в частност, при изготвяне на веществените доказателствени средства, когато са необходими специални знания за това (заснемане на местопроизшествие, снемане на отливки и др.). Специалист – технически помощник може да бъде лице, по отношение на което не са на лице основания за отвод - чл.148.

Ако откаже да изпълни поставената задача без уважителна причина на специалист – техническия помощник може да бъде поставена глоба до 200 лв.

Вещи лица – те се привличат в НП-с, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, техниката. За вещо лице се привлича лице, за което не са налице основания за отвод – чл.148 (аналогично на специалист – техническия помощник). Правата на вещото лице са свързани с изпълнение на конкретната му задача в НП-с. Те не са от естество с тяхното упражняване да се окаже влияние върху хода на НП-с.

Преводачи и тълковници – чл.142. Преводач се привлича, когато обвиняем или свидетел не владее български език. Преводачи не могат да бъдат лица, по отношение на които са налице основанията за отвод по чл.29 (отвод за съда). Когато в процеса са привлечени обвиняеми или свидетели, които са глухи или неми се назначава тълковник – отвод аналогично на преводач. При неявяване може да се наложи глоба.
ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПРАВО

1. 
   Същност на доказването по наказателните дела.
   

Доказването е сърцевината на НП-с. То представлява дейност на определени ДО, с участието и на граждани, посредством която се възстановява картината на минало събитие или на фактите и обстоятелствата, търсени в НП-с. Това е необходимо за да може компетентния ДО да се произнесе по материалното правоотношение възникнало между Д и извършителя на престъпление. Доказването е сложна дейност, която се състои от редица действия – издирвани и разкриване на доказателства, събирането им по реда на НПК, представянето им, както и тяхната проверка и оценка в НП-с. Чрез доказването се осъществява основната (чл.1 ал.2) и непосредствена (чл.1 ал.1) задача на НП-с. Доказването се осъществява при спазване на основните принципи на НП-с – разкриване на истината, преценка на доказателствата по вътрешно убеждение, осигуряване право на защита. В процеса на доказване участие вземат всички участници в НП-с, но с оглед конкретното процесуално качество, което заемат, тяхната дейност е различна. Прокурора, обвиняемия имат активна роля в процеса на доказване. Свидетеля, вещото лице само съдействат със своите знания и опит за правилното осъществяване на задачите в различните стадии на процеса. От друга страна макар че субектите на НП-с имат право на активна процесуална дейност, тяхното участие в процеса на доказване не е еднакво.

-субектите на НП-с, които встъпват в процеса в защита на представлявания от тях права и законни интереси имат задължение за доказване.

-прокурора има задължение да участва активно при събиране на доказателства, като участието не зависи от волята му.

Различните ДО имат различен подход и активност в процеса на доказване. Съдът също има задължения за доказване. Той осъществява функцията на ОРР в съдебната фаза и като такъв е длъжен да събира, проверява и оценява доказателствения материал. Но неговата активност в процеса на доказване е различна от тази на прокурора и съответните разследващи органи в досъдебната фаза. Съдът никога не носи тежест на доказване, а прокурора и разследващите органи са тези, които инициират провеждането на НП-с. Прокурора е този, който сезира съда за да се произнесе по въпросите за виновността и отговорността. За това, задължение на прокурора и разследващите органи е да участват активно в процеса на доказване.

2. 
   Предмет на доказване.
   

Доказването е дейност, която не е хаотична, а с конкретна насоченост. Тази насоченост се дава в предмета на доказване, визиран в чл.102. Това са онези обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се осъществи задачата на нак.процес. Предмета на доказване дава правната рамка на доказването и предвижда абстрактно обстоятелствата, които са най-типични за едно престъпление. Посредством тези три групи обстоятелства се създава законовата рамка на предмета на доказване.