І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес



страница7/17
Дата25.11.2017
Размер2.47 Mb.
#35365
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17

Предмет на доказване

Чл. 102. В наказателното производство подлежат на доказване:

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

Има разлика между предмет на доказване и предели на доказване:

-предмета са тези три групи обстоятелства;

-предели на доказване е обема доказателствен материал, който трябва да бъде събран и проверен по конкретното дело. Ако се изчерпат пределите на доказване се предполага, че е изяснен и предмета на доказване.

Предмета на доказване е абстрактно формулиран в НПК. По всяко конкретно дело той има конкретно съдържание. Предмета на доказване не обхваща всички факти и обстоятелства, а само онези, които по преценка на законодателя трябва да бъдат изяснени, за да се постанови правилен съдебен акт. Предмета на доказване е единство от три групи обстоятелства:

Ігр. Чл.102 т.1 – това са обстоятелствата, които обуславят, погасяват или изключват наказателната отговорност на обвиняемия. Това са признаците на престъпния състав, така както е уреден в НК или в други актове, към които препраща НК. Признаците на състава трябва да бъдат изяснени както от обективна така и от субективна страна. При резултатните престъпления трябва да бъде изяснен както резултата, така и връзката му с деянието. Когато състава на престъплението изисква особено качество (длъжностно лице), то тези факти също трябва да бъдат изяснени в тази първа група обстоятелства. Тук влизат и факти и обстоятелства, които погасяват или изключват наказателната отговорност (невменяемост). Тук се доказва и невъзможността на обвиняемия да вземе участие в деянието.

ІІгр. Чл.102 т.2 – тук се има предвид вредите, които са несъставомерни, защото съставомерните вреди влизат в първа група – в предмета на доказване. Обстоятелствата от тази група не винаги се включват в предмета на доказване, а само тогава, когато е предявен граждански иск за несъставомерни вреди.

ІІІгр. Чл.102 т.3 – това са обстоятелства, които трябва да бъдат установени за да се извърши правилна индивидуализация на решението, както и при вземане на мярка за процесуална принуда. Това са тези обстоятелства, които са визирани в квалифицираните състави на НК (опасен рецидив).

Не бива едно и също обстоятелство да се преценява в повече от една група от предмета на доказване. Ако в състава на престъплението е визирано особено качество (длъжностно лице), то ще се събере в първа група. Не бива обаче да се преценява и с оглед на трета група – не може да бъде повод за утежняване положението на обвиняемия, защото това обстоятелство вече е взето предвид при доказването на първа група обстоятелства.

В новия НПК отпадна четвъртата група обстоятелства – причини и условия, способствали за извършване на престъплението.

Професионалната тайна (във връзка с отношенията обвиняем – защитник) и обстоятелствата, по които близки и роднини могат да откажат да свидетелстват също подлежат на доказване в процеса, но не чрез разпит на защитника/повереника или на друг роднина, а чрез събиране на други доказателствени средства.

В нак.процес на доказване подлежат всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. Тези обстоятелства наричаме главен факт на процеса (трите групи). Освен главния факт в нак.процес се събират и доказателствени факти. Това са факти, свързани с главния факт. Събират се и т.н. контролни факти, които не са свързани с главния факт, но са изключително важни за процеса, тъй като чрез тяхно о установяване може да се проследи и установи достоверността на други обстоятелства, събрани по делото. Събират се и т. нар. насочващи факти. Те никога не могат да бъдат поставени в основата на присъдата, но се събират да насочат ОРР към изясняване на различните версии на разследването (информационен масив с данни за лица, регистрирани за аналогични деяния).


  1. Тежест на доказване.


Чл. 103. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Тежестта на доказване е задължение да се обоснове правилността и основателността на твърдяното, защото в противен случай ще се приеме, че твърдяното е неоснователно и целите, които съответния субект се стреми да постигне няма да се осъществят.

В исторически аспект в следствения (инквизиционен) тип НП-с тежестта на доказване (ТД) е била за обвиняемия. Там е действала презумпцията за виновност. Лицето привлечено като обвиняем е трябвало да доказва своята невинност. В обвинителния (състезателен) тип НП-с, в който съдът вече е процесуална фигура ТД пада върху обвинителя. Съгласно чл.103 ТД лежи върху прокуратурата, т.е. гражданите, които встъпват в НП-с за да поддържат обвинението наред с прокурора (частен обвинител, граждански ищец) не носят ТД. Те встъпват в процеса в защита на свои лични права и законни интереси и имат право, но не са длъжни да доказват. Частния тъжител носи ТД по дела от частен характер, защото производството се образува по негова инициатива. Той сезира съда и от него закона изисква да докаже твърдяното в тъжбата.

Трябва да се прави разлика между ТД, която лежи върху прокурора и разследващите органи и ТД на частния тъжител. При първите ТД представлява служебно задължение, неизпълнението на което може да обоснове реализиране на някаква правна отговорност (наказателна, дисциплинарна). При втория , ТД се осъществява в защита на собствени права и законни интереси. Действията се осъществяват с такава интензивност и предели, каквито пострадалия желае. Той не е длъжен да бъде активен. Когато в производство от частен характер встъпи прокурор, производството започва да тече както производство от общ характер и ТД е за прокурора. На досъдебното производство ТД лежи върху прокурора и разследващите органи, като тя е в пълен обем за всеки един от тях.

Обвиняемия не носи ТД (чл.103 ал.2,3.). Той може да дава всякакви обяснения, каквито намери за необходимо, дори и те да са неверни.

Защитника не носи ТД. В нак.процес подробно се регламентират задълженията на защитника да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност – чл.98 ал.1. Защитника е длъжен да действа, но не носи ТД. Освен това той е длъжен да съдейства за изясняване на факти и обстоятелства, само които са в полза на обвиняемия.



Чл. 98. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.

За повереника и съда възниква само задължение за доказване, но те не носят ТД.

Съществува твърдение, че след постановяване на присъдата на първоинстанционния съд ТД от прокурора се прехвърля върху подсъдимия и защитника му. Това не е вярно, тъй като по време на висящия нак.процес (присъдата не е влязла в сила) е налице презумпция за невиновност. Следователно ТД не се прехвърля.
4. Същност на доказателствата.
Доказателството е легално понятие в НПК – в чл. 104 е определението – Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

За да бъде един факт доказателство в наказателния процес, той трябва да отговаря на тези няколко елемента:

- да са фактически данни – т.е. факти от обективната действителност. Те могат да бъдат факти от вътрешния или външния мир. За НПК не е от значение къде точно са настъпили, но фактите задължително трябва да бъдат индивидуализирани (например по време, място и др.). Това е необходимо, за да се установи връзката им с главния, търсен в процеса факт. Фактическите данни трябва да са свързани с обстоятелствата по делото и ако не са, то не можем да говорим за доказателства. Връзката с обстоятелствата по делото може да е различна (например: причина-следствие; или независим резултат). Фактът може да е свързан с целия предмет на доказване или само с определена група обстоятелства от предмета на доказване;

- трябва да допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото;

- трябва да са събрани чрез предвидените в НПК способи и средства на доказване. Това гарантира достоверността на доказателствения материал.

Според определението, дадено от акад. Ст. Павлов, доказателствата са конкретни, определени факти от обективната действителност, които са свързани с главния факт, приложени са към делото или са приложени в процеса по реда и със средствата на НПК и допринасят за разкриване на истината, търсена в наказателното производство. И това определение включва в себе си описаните по-горе елементи.

Възниква въпроса може ли да има доказателство, без доказателствено средство и обратното – доказателствено средство, без доказателство? Това е възможно – например: ножът иззет от местопрестъплението и приложен по делото е веществено доказателство, а няма док. средство; доказателствено средство без доказателство е например призован свидетел, за който сме предполагали, че ще даде ценни сведения, но при разпита му се оказва, че той изобщо нищо не знае – тогава ще имаме доказателствено средство – разпита, в който няма никакви доказателства.

Личността на обвиняемия (репутацията му), доказателство ли е? Тя не е доказателство въпреки, че е част от предмета на доказване. От нея не могат да се правят изводи в някоя посока. В същото време някоя физическа особеност на човека може да се използва като доказателство. Миналите осъждания не могат да се ползват като доказателство за виновността на лицето, но задължително подлежат на установяване по образуваното нак. производство.

Поведението на обвиняемия пред съда не може да се ползва като доказателство, освен ако то не осъществява признаците на друг състав от НК (например да заплашва свидетелите и др.).

Контролните и насочващите факти по принцип нямат пряка връзка с предмета на доказване. Те само подпомагат ОРР при изясняване на конкретните обстоятелства по делото – чрез конкретни факти се проверява достоверността на определени факти, а насочващите – от предния въпрос.


5. Преки и косвени доказателства.
Критерият за разделяне на доказателствата на преки и косвени е връзката им с главния факт (предмета на доказване).

Преките доказателства пряко и непосредствено възпроизвеждат обстоятелства от предмета на доказване, а при косвените връзката с главния факт е непряка. Тя минава през другите факти и обстоятелства, които като цяло създават една стройна система, която може да даде информация за предмета на доказване.

Неправилно косвените доказателства се наричат улики, защото уликите насочват към определени доказателства, уличаващи обвиняемия в извършено престъпление (обосновават отговорността му), а косвените доказателства е възможно да оневиняват обвиняемия.

Значението на това деление е, че преките доказателства, за да бъдат поставени в основата на присъдата е достатъчно само да се провери тяхната достоверност, а при косвените това не е достатъчно и освен достоверността се проверява и връзката им с главния факт.

Възниква въпроса дали е възможно присъдата да почива само на косвени доказателства. Съгласно практиката на ВКС това е възможно, стига тези косвени доказателства да създават такава верига, която да навежда само на единствен възможен извод.
6. Първични и производни доказателства. Обвинителни и оправдателни доказателства.
І. Първични и производни доказателства – критерият за това деление и източникът на сведенията.

Първичви доказателства са тези, при които се възпроизвеждат собствени възприятия. Производни например са копията на документи. Принципът е, че в нак.процес трябва да се стремим да събираме първични кодазателства, но значението на производните е немаловажно. Те се събират н нак.процес, когато първичните са изгубени. Тогава производните ги заменят или събирането на производните доказателства има за цел да проверят първичните (копие на документ, от което се установява, че в оригиналното доказателство има поправки или добавки).

Друго значение на това деление е, че производните се събират, когато трябва да бъдат открити първичните доказателства.

ІІ. Обвинитилни и оправдателни доказателства – критерият за това деление е в зависимис от това дали доказват или оборват обвинението.

Обвинителните доказателства доказват вината на провлечения обвиняем.

Оправдателните – водат до установяване на обстоятелства, които изключват или смекчават вината.

Значението на това деление – различните субекти на нак.процес са длъжни да събират различни доказателства (обвинителни, оправдателни или и двете). Например прокурора е длъжен да събира и двата вида доказателства, а в съда е длъжен да прави искания за събиране както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства. Това произтича от обстоятелството, че той трябва да е обективен (да няма обвинителен уклон). Защитникът е длъжен да прави искания за събиране на доказателства само от категорията на оправдателните.
7. Веществени и невеществени доказателства.
Веществените доказателства са такива, че те могат да бъдат видяно, пипнати. Невеществени например са възприятията на лицата. В НПК са регламентирани видовете веществени доказателства – чл. 109.

Чл. 109. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

В НПК е предвиден ред за описване, фотографиране и прилагане на веществените доказателства към делото.



Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото

Чл. 110. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

В НПК е предвиден ред за пазене на веществените доказателства и евентуалното им връщане на право имащите. Принципът е, че те се пазят до завършване на нак.производство (до влизане в сила на съответния правен акт). Има и изключения, като е възможно с разрешение на прокурора, предмети иззети като веществени доказателства да бъдат върнати преди това, като отказът на прокурора може да се обжалва пред съда, т.е. тук е предвиден ред, по който е възможно да се върнат на право имащите, като е въведен и съдебен контрол върху отказа.

Измежду веществените доказателства се обособява една група от т.нар. писмени доказателства. Значението им не е само във външните белези и свойства така, както е при веществените доказателства, а относно съдържанието на тези писмени доказателства.

Пазене на веществените доказателства

Чл. 111. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши нак. производство.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на право имащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

(3) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от право имащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на право имащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

Разпореждане с веществени доказателства

Чл. 112. (1) Освен в случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(3) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица.

Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства

Чл. 113. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.
8. Същност на доказателствените средства. Разлика от доказателствата.
Доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателствата или на други доказателствени средства в наказателния процес. Те са ясно предвидени в НПК – чл. 105.

Чл. 105. (1) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Възпроизвеждането на други доказателствени средства – например протокола за разпит е писмено доказателствено средство, което възпроизвежда друго доказателствено средство – гласните показания.

Доказателствените средства се използват, в случай че доказателствата не могат пряко да бъдат приложени към материалите по делото, но дори и да могат (ножа от престъпланието) те задължително трябва да бъдат придружени с определено доказателствено средство, защото в противен случай това доказателство не би могло да се ползва в нак.процес, тъй като няма да е ясна връзката му с обстоятелствата по делото.

Доказателствените средства имат много тясна връзка с доказателствата, но между тях има съществена разлика. Доказателствата са факти от действителността, а доказателствените средства са способи на процеса за възпроизвеждане на доказателствата. Освен това доказателствата са такива, каквито ги създава престъпното събитие и по тази причина те никога не могат да бъдат изчерпателно изброени в закона, а доказателствените средства са само тези, посочени в закона. Доказателствените средства са процесуални технически способи за установяване – възпроизвеждане на фактите, които могат да служат за доказване, т.е. на фактите от значение за процеса.

Изчерпателното предвиждане на доказателствените средства не ограничава нашия наказателен процес. Чрез посочването им в закона се предотвратява съдебния произвол при събирането и проверката на доказателствата. По този начин се гарантира достоверността на фактите, въз основа на които се произнася присъдата. Не бива да се смесва изчерпателното изброяване със системата на формалните доказателства, т.е. те нямат обвързваща доказателствена сила.

Въпросът за разграничаването на доказателствата от доказателствените средства е от значение при преценката за допускането им в процеса. По отношение на доказателствата органът преценява единствено връзката на дадено доказателство с главния факт на доказване (търсения в процеса) и ако тази връзка съществува той допуска доказателството. При доказателствените средства се проверява дали са предвитени в закона и дали отговорят на условията, посочени в закона.

По различен начин се разглежда и въпроса за преценката на доказателствата и док.средства:

- при доказателствата се изследва обективната връзка между фактите и се правят изводи относно това дали обвинението е доказано или не;

- при доказателствените средства се изследва само достоверността на източника, от който се черпят сведенията.

Доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност обвързват доказателствения материал по делото.

Във връзка с доказателствените средства се поставя въпроса презумпциите доказателство ли са или доказателствено средство? – нито едното, нито другото, защото в нашия нак.процес се установява обективната истина и не се допуска наличието на необорими презумпции – всичко подлежи на доказване и присъдата не може да се основава на презумпции, т.е. обвинението трябва да бъде несъмнено доказано.


9. Гласни доказателствени средства.
Новият НПК доказателствени средства са стройно изброени в глава 13, като в чл. 114 са изброени видовете доказателствени средства:

Чл. 114. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.

В раздел ІІ са уредени гласните доказателствени средства. На първо място това са обясненията на обвиняемия/подсъдимия (в досъдебната фаза е обвиняем, в съдебната е подсъдим).

Гласни доказателствени средства.

Обяснения на обвиняемия

Чл. 115. (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган.

(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(3) Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие.

(4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

Обясненията на обвиняемия представляват изявления, направени в процеса, с които се възпроизвеждат факти и обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване и за осъществяване на задачите на нак.процес. Не трябва да се забравя, че тези обяснения имат сложна характеристика, защото от една страна те са доказателствено средство, а от друга страна – средство за защита. В чл. 55, ал.1 НПК те са посочени като право на обвиняемия и той има право да дава и да не дава обяснения. Тази сложна характеристика идва от факта, че обвиняемия е субект на защита. Като доказателствено срадство обясненията на обвиняемия задължително трябва да бъдат събрани по реда на НПК, т.е. при снемането им трябва да се съобрази регламента, посочен в НПК – чл. 115 и чл. 138 (правилата за разпит на обвиняем – в.17).

За да са доказателствено средство обясненията на обвиняемия трябва да изясняват предмета на доказване и именно този е критерият, който ще ни даде възможност да отграничим обясненията като доказателствено средство и като средство за защита. Обясненията на обвиняемия като средство за защита винаги е по-широко понятие, отколкото като доказателствено средство, защото като средство за защита те могат да са насочени и към въпроси, различни от предмета на доказване.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница