Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия

(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Самопризнанието се преценява като смекчаващо вината (отговорността) обстоятелство при постановяване на присъдата. Поради тази причина в теорията се счита, че то освен доказателствено средство е и средство за защита, защото чрез него обвиняемия постига смекчаване на отговорността. Самопризнанието трябва да бъде изрично и несъмнено. В редица случаи то може да не е истинно, затова то трябва да е правдоподобно от обективна и субективна страна – от обективна страна – да не е изтръгнато с насилие или направено погрешка, а от обективна страна да е в съответствие с останалия доказателствен материал по делото.

Оттегленото самопризнание – едно доказателствено средство, което е било събрано става част от доказателствения материал по делото и то трябва да се преценява в съвкупност с целия доказателствен материал.

Ако подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти е едно от условията за съкратено съдебно следствие – чл. 371, ал.2.

Самопризнанието играе роля и при одобряването на споразумението между обвиняемия и прокурора от съда – в този случай обвиняемият трябва да е признал вината си. Ако съдът не одобри споразумението, това самопризнание не може да се вземе предвид при постановяване на присъдата – чл. 382 ал. 4 и ал. 8 от НПК.

Присъдата не може да се основава само на самопризнание от обвиняемия – например: имаме самопризнание на обвиняем и показания на свидетел, на който преди образуване на нак.производство обвиняемият подробно е разказал как е извършил престъплението.

Когато с обясненията си обвиняемият дава сведения и за чужда престъпна дейност, тогава сме изправени пред т.нар. „ОГОВОР” и трябва да бъде преценен с оглед на целия доказателствен материал. Оговорът трябва да отговаря на няколко условия – да е подкрепен от другите доказателства по делото и обвиняемият да няма интерес да го направи.

Показанията на свидетел също са гласно доказателствено средство. Те както и обясненията на обвиняемия също представляват изявления, с които едно лице дава сведения относно своите възприятия за фактите, които имат значение за делото, т.е. тук се излагат възприятия за факти, а не директно самите факти. За разлика от обясненията на обвиняемия, свидетелските показания са само доказателствено средство, не и средство за защита, защото по правило свидетелят не е субект на правото защита. Свидетелят е участник, който излага своите знания относно минали събития, предмет на делото.

Обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля се различават по:

- обясненията се дават от субект на нак.процес, а показанията по правило се дават от участник, който не е субект на процеса;

- обясненията на обвиняемия са доказателствено средство и средство за защита,а показанията на свидетел по правило са само доказателствено средство

- обясненията на обвиняемия и даването им никога не е задължително за това лице, докато свидетелят е длъжен да дава показания и то такива, които отговорят на истината, в противен случай на това лице може да се реализира нак.отговорност;

- обвиняемият дава най-често обяснения за собствената си престъпна дейност, докато свидетелят дава показания за чужда.

За да станат част от доказателствения материал по който ще се произнася присъдата от съда, показанията на свидетеля трябва да бъдат снети по реда и способите на доказване, регламентирани в НПК–чл.117-124 и чл.139-143 (в.18).

Присъдата и обвиненията не могат да се основават само на показания на свидетел, по отношение на които е приложена мярка за „запазване в тайна на неговата самоличност” (анонимен свидетел).

1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;

2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;

3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.

(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.

(3) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

(4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до петстотин лева.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;

2. запазване в тайна на неговата самоличност.

(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.

(4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват:

1. органът, който го издава;

2. датата, часът и мястото на издаване;

3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;

4. видът на взетата мярка;

5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;

6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;

7. подписите на органа и на лицето.

(5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдеб. производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

(6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.

(7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.

(8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. 

Доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност

Чл. 124. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141.(това е разпит на свидетел с тайна самоличност)

10. Писмени доказателствени средства.
Писмените доказателствени средства са документите, които са изготвени по предвидения в закона ред и форма с нарочна конкретна цел да послужат за установяване на определени факти. При тях доказателствено значение има само съдаржанието им, не и външните белези, както е при веществените доказателства. Освен това те ще имат доказателствено значение, ако бъдат включени в доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред, т.е целта за която се използват е те винаги да послужат за установяване на определени факти и обстоятелства в процеса.

За разлика от веществените доказателства, които са факти от действителността, която е предмет на доказване, писмените доказателствени средства са средства на самия процес. Освен това писмените доказателства могат да бъдат възпроизведени в процеса, но не могат да бъдат заменени, а едно писмено доказателствено средство може да бъде заменено. За всяко действие по разследването или съдебно следствено действие се съставя протокол, където то е извършено. Този протокол е писмено доказателствено средство и служи за доказателство какви, по какъв ред са извършени, както и за събраните по този ред доказателства

(2) Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс. 

(2) Изготвянето на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол, подписан от ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват:

1. времето и мястото на прилагане на специалното разузнавателно средство и изготвянето на съответните веществени доказателствени средства;

2. самоличността на контролираното лице;

3. използваните оперативни способи и технически средства;

4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство.

(3) Към протокола по ал. 2 се прилагат: искането за използване на специалното разузнавателно средство, писменото съгласие на лицата по чл. 123, ал. 7, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощен от него заместник-министър по реда на Закона за СРС.

(4) Неразделна част от протокола по ал. 2 са веществените доказателствени средства, които се прилагат към делото.

(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини на съответното длъжностно лице се налага глоба от сто до хиляда лева.

(2) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в предвидените от този кодекс случаи.

(3) Материалите по ал. 1 и 2 се прилагат към делото.

Лица, които изготвят веществени доказателствени средства

Чл. 126. (1) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване и съдебните следствени действия.

(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 148, ал. 1.

(4) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник, отговаря по чл. 149, ал. 5 като вещо лице.

Особена категирия веществени доказателствени средства са тези, които се изготвят чрез използване на СРС – на технически средства и оперативни способи по чл. 172 НПК и в ЗСРС.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. причината на смъртта;

2. характера на телесната повреда;

3. вменяемостта на обвиняемия;

4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;

5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Съдържание на акта за назначаване на експертиза

Чл. 145. (1) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения.

(2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производство, в акта по ал. 1 се посочва и срокът за представяне на заключението.

(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.

(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.

1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 - 5 и 7 - 8 и ал. 2; - това са основанията за отвод на съда.

2. свидетелите по делото;

3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;

4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването;

5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.

(2) В случаите по ал. 1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод.

(3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експ-зата.

(2) Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.

(3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание.

(4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.

(5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.

(6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.

(2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.

(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.

(2) Заключението се подписва от вещото лице.

(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.

Допълнителна и повторна експертиза

Чл. 153. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.