I. обща фармакодинамика  Лекарствено действие и лекарствен ефект  Структурно неспецифично действие



Дата28.05.2017
Размер93.7 Kb.


Дата: ……………………. УПРАЖНЕНИЕ № 5 Заверка: ……………………..
I. ОБЩА ФАРМАКОДИНАМИКА
Лекарствено действие и лекарствен ефект

Структурно неспецифично действие

Структурно специфично действие на лекарствата

Основни видове рецептори

Лекарства с рецепторно действие

Пре- и постсинаптични мембранни рецептори

Основни типове рецептптори


Градиран ефект (отговор): доза-ефект зависимости – графично представяне

Атернативен ефект (отчита се наличието или липсата на наблюдаваното явление)

Сензитизация и десензитация на рецептора

Основни видове действия на лекарствата


II. ОБЩА ФАРМАКОКИНЕТИКА
Фази на проникване и движение на лекарството в организма

Трансмембранен транспорт на лекарствата

Пасивен транспорт

Филтрация, Проста дифузия – Уравнения на Henderson – Hasselbalch:




Специализиран трансмембранен транспорт



а) Транспорт с помощта на молекули-носители (carrer transport)

  • Активен транспорт срещу концентрационния градиент (напр. чревната абсорбция на леводопа и метилдопа)

  • Улеснена дифузия (напр. на глюкозата)

б) Пиноцитоза

Резорбция на лекарствата

Разпределение на лекарствата в организма

Площ под кривата “концентрация – време” (AUC – Area Under the Curve)

Максимална плазмена концентрация (МПК) и време за нейното достигане (tmax)

Компартменти (пространства) на разпределение на лекарствата

Свързване на лекарствата с плазмените и тъкънните протеини – особености

Изчисляване на привидния обем на разпределние (Vd), бионаличността (F), плазмения полуживот (t1/2) и плазмената концентрация при състояние на равновесие (Css)

Фармакокинетично мониториране на някои лекарства – клинично значение

Бариерни системи, свързани с разпределението на лекарствата и тяхната екскреция. Рискови категории за бременност: A, B, C, D, X

Метаболизъм (биотрансформация) на лекарствата в организма



Реакции през I фаза:

Реакции през II фаза: Ензимни системи (изоформи на цитохром P450) и органи, участващи в метаболизма на лекарствата. Бърз чернодробен метаболизъм (first pass effect) и ниска орална бионаличност. Ентерохепатален кръговрат.

Ензимни индуктoри: фенобарбитал, фенитоин, флумецинол, карбамазепин, рифампицин, никотин, етанол, хиперфорин (активна съставка на H. perforatum)

Ензимни инхибитори: хлорамфеникол, кетоконазол, итраконазол, метронидазол, дисулфирам, ACE инхибитори, еритромицин, кларитромицин, пресен сок от грейпфрут (≥ 600 ml/24 h), валпроати

Предлекарства (prodrugs): глицерилтринитрат, изосорбиддинитрат, леводопа, метилдопа, еналаприл, периндоприл, циклофосфамид, азатиоприн, фенилбутазон

Мембранни транспортни гликопротеини (gp) от суперфамилиите ABC (ATP binding cassette) и SLC (solute linked carrier) и тяхната роля в кинетиката на лекарствата. Значение на gp-P170 и gp-P190 за развитие на множествена лекарствена резистеност (MDR) към противотуморни средства. Инхибитори на P-gp (P-гликопротеина): верапамил, дилтиазем, нифедипин, итраконазол, кетоконазол, пресен сок от грейпфрут (≥ 600 ml/24 h). Индуктори на P-gp: рифампицин, хиперфорин. Субстрати на P-gp: дигоксин, индинавир, правастатин

Екскрекция на лекарствата и техните метаболити

рискови категории за кърмене L1–L5. Фармакотерапевтично и токсикологично значение.


Рискова категория за бременност

Рискова категория за лактация

A: контролирани изследвания изключват напълно тератогенен риск

L1: напълно безопасно лекарство

B: няма доказателства за тератогенност при хора и животни

L2: безопасно лекарство

C: доказана е тератогенност само при опитни животни

L3: умерено безопасно лекарство

D: доказана е тератогенност при животни и хора

L4: рисково лекарство

X: лекарството е абсолютно противопоказано

L5: лекарството е абсолютно противопоказано


25. Изчислете обема на разпределение на пропранолола като имате предвид, че след неговото еднократно орално приложение в доза 30 мг ( = 30 000 000 нг), равновесната му плазмена концентрация е 100 нг/мл.



D (доза)

Vd = ----------------------------------------------------

Css (равновесна плазмена концентрация)

30 000 000

Vd = --------------- = 300 000 ml = 300 L



100


26. Изчислете натоварващата доза лидокаин, която трябва да се приложи струйно венозно в продължение на 2 мин, на болен с камерна тахикардия и телесна маса 70 кг, като имате предвид, че обемът на разпределение на препарата е 0,5 л/кг, а равновесната му плазмена концентрация е 2 мг/л.



Натоварваща доза = телесна маса x Vd x Css = 70 x 0.5 x 2 = 70 mg


27. При нормална бъбречна функция гентамицинът има плазмен полуживот (t1/2) 2 часа и интервал на дозиране (τ) 8 часа. През колко часа long = ?) трябва да се прилага този антибиотик при болен с уроинфекция и увредена бъбречна функция, довела до удължаване на плазмения полуживот (t1/2long) на препарата на 15 часа?



τ/t1/2 = τlong/t1/2long = const.

τlong = (τ.t1/2long)/t1/2 = (8.15)/2 = 60 h


СЛЕДВА: КОЛОКВУМ (пред квестори) върху рецептура на лекарствените форми, обща фармакодинамка и

обща фармакокинетика на лекарствата, тест по време на колоквиума и аудиторен тест в края на лекцията
Семинарен тест № 3: Фармакокинетика и фармакодинамика на лекарствата1


  1. Посочете лекарствата, които са ефективни при орално приложение. А. Инсулин. Б. Ацетилсалицилова киселина. В. Суксаметоний. Г. Тубокурарин.

  2. За монооксигеназите в черния дроб не е вярно твърдението: А. Имат висока субстратна специфичност. Б. Намират се в ендоплазмения ретикулум на хепатоцита. В. Могат да метаболизират токсини, лекарства, хормони. Г. Най-голямо значение имат цитохром P450 и цитохром Р448.

  3. Посочете лекарствата ензимни индуктори: А. Карбамазепин. Б. Фенитоин. В. Рифампицин. Г. Фенобарбитал.

  4. За хидролизата на лекарствата е характерно следното: А. Това е реакция от първата фаза на биотрансформацията. Б. Извършва се с помощта на монооксигенази. В. Осъществява се с помощта на естерази и амидази. Г. Осъществява с помощта на декарбоксилази.

  5. Фракцията от лекарството, която е свързана с плазмените протеини, се характеризира със следното: А. Играе роля на депо. Б. Не се метаболизира. В. Има повишена фармакологична активност. Г. По-лесно се транспортира през биомембраните.

  6. За привидния обем на разпределение (Vd) са валидни следните твърдения: А. Той е въображаем обем, в който лекарството би се разпределило с концентрация, равна на плазмената. Б. Съответства на обема на тоталната телесна течност. В. Vd за лекарства с висока степен на свързване с плазмените протеини е голям. Г. Vd може и да не съответства на реален физиологичен обем.

  7. Бъбречната екскреция на едно лекарство ще се намали, ако: А. Лекарството е слаба киселина, а урината е алкална. Б. Лекарството е слаба киселина, а урината е кисела. В. Лекарството е слаба база, а урината е алкална. Г. Лекарството е барбитурат, а урината е кисела.

  8. Как се определя бионаличността? А. С помощта на площта под кривата концентрация/време. Б. С помощта на параметъра Cmax. В. С помощта на AUC. Г. С помощта на tmax.

  9. Молекулните изменения, получени в резултат на свързването на лекарството с определени биологични структури, се означават като: А. Лекарствен ефект. Б. Лекарствено действие. В. Нежелана реакция. Г. Плацебо ефект.

  10. Неспецифично действие имат: А. Сърдечните гликозиди. Б. Английската сол. В. Алкалните соли. Г. Осмотичните диуретици.

  11. Най-бавно се развива ефектът на лекарствата агонисти за: А. Тирозинкиназните рецептори. Б. Ядрените рецептори. В. G-протеин-свързаните рецептори. Г. Йонотропните рецептори.

  12. Агонистите имат: А. Афинитет и вътрешна активност. Б. Само афинитет. В. Само вътрешна активност. Г. Способност да се свързват с рецептори чрез различни химични връзки.

  13. ED50 представлява: А. Мярка за вътрешната активност. Б. Дозата, която води до ефект при 50% от опитните животни. В. Показател, който се използва при изчисляване на терапевтичния индекс. Г. Мярка за афинитета.

  14. G-протеинът може да взаимодейства с ензимите: А. Холинестераза. Б. Гуанилатциклаза. В. Фосфолипаза С. Г. Аденилатциклаза.

  15. Никотинергичният рецептор е: А. G-протеин-свързан рецептор. Б. Ядрен рецептор. В. Йонотропен рецептор. Г. Ензим.


Семинарен тест № 4: Фактори, повлияващи кинетиката и действието на лекарствата


  1. Включването на флуорен атом в молекулата на хинолоните: А. Повишава тяхната антимикробна активност. Б. Удължава плазмения им полуживот. В. Повишава тяхното вътреклетъчно проникване. Г. Намалява тяхната уринна екскреция.

  2. Лекарствената форма може да: А. Забави или ускори резорбцията на лекарството. Б. Да промени механизма на неговото действие. В. Да подобри терапевтичната ефективност. Г. Да намали НЛР.

  3. Лекарственото действие и лекарственият ефект зависят от: А. Физико-химичните свойства на лекарството. Б. Химичния строеж. В. Приложената доза. Г. Лекарствената форма.

  4. В периода на новороденото могат да се прилагат без риск за детето: А. Пеницилини. Б. Сулфонамиди. В. Наркотични (опиоидни) аналгетици. Г. Хлорамфеникол.

  5. В ранната детска възраст като антитусивни средства не могат да се прилагат: А. Водни извлеци, получени от Althaea officinalis. Б. Водни извлеци, получени от Primula officinalis. В. Codeinum. Г. Водни извлеци, получени от Mentha piperita.

  6. ДД амоксицилин за малки деца е: А. От 50 до 100 mg/kg. Б. 1/8 от дозата за възрастен В. От 5 до 10 mg/kg. Г. От 5 до 10 mg/m2.

  7. Терапевтичният индекс (TI) представлява съотношение между: А. LD50/ED100. Б. LD50/ED50. В. TD1/ED99. Г. ED50/TD1.

  8. Особеностите в детската възраст, които имат отношение към лекарствения ефект, са: А. Незрелост на синапсите. Б. Повишена пропускливост на кожата и лигавиците. В. Добре развита бронхиална мускулатура и намалена активност на бронхиалните жлези. Г. Намалена пропускливост на кръвно-мозъчната бариера.

  9. При дисменорея като аналгетици могат да се прилагат: А. Acetysal. Б. Аnalgin®. В. Paracetamol. Г. Warfarin.

  10. През първия триместър на бременността не трябва да се прилагат: А. Пеницилини. Б. Хормонални контрацептиви. В. Тетрациклини. Г. Противотуморни лекарства.

  11. На майки кърмачки не се прилагат: А. Reserpine. Б. Azithromycin. В. Морфиномиметици. Г. Антидепресанти.

  12. За старческата възраст е характерна: А. Полихиповитаминоза. Б. Повишен свързващ капацитет на плазмените протеини. В. Намалена плътност на бета-адренергичните рецептори. Г. Намалена бъбречна екскреция.

  13. У болни с дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа в еритроцитната мембрана може да се развие хемолитична анемия при терапия със: А. Противомаларийни лекарства. Б. Сулфонамиди. В. Фенобарбитал. Г. Пеницилини.

  14. Храната може да намали чревната резорбция на: А. Аминопеницилините. Б. Манитола. В. Аминогликозидите. Г. Макролидите.

  15. При висока температура на околната среда се засилва действието на: А. Конкурентните (курареподобните) нервно-мускулни блокери. Б. Антибиотиците. В. Противотуморните средства. Г. Аналгетиците.




1 Номерирането на тестовете съотвества на даденото в ПРИНЦИПИ НА МЕДИЦИНСКАТА ФАРМАКОЛОГИЯ



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница