І. обща характеристика местоположение и териториални параметри

ЗАДАНИЕ

НА ОБЩИНА ЧЕПЕЛАРЕ

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ТЕРИТОРИАЛНИ ПАРАМЕТРИ

Община Чепеларе се намира в Средните Родопи, в горното течение на река Чепеларска и попада в Смолянска област, Южен централен район на планиране от ниво 2. Град Чепеларе е административен център на общината, разположен на 1140 m надморска височина и отстои на 230 km от столицата на България София, на 80 km от регионалния център Пловдив, на 22 km от областния център и на 7 km от к.к. Пампорово. В началото на 2010 г. е открит нов граничен пункт Златоград - Термес, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите, улеснява достъпността и намалява разстоянието от Чепеларе до граничния пункт с Гърция на 75 km.

Общината граничи на юг с община Смолян, на изток с община Лъки, на запад с община Девин, на север и североизток с общините Асеновград и Родопи. Територията й е 385 km², от които 2% са заети от 13 населени места. Територията на общината представлява 11.74% от територията на област Смолян.

В административните граници на общината са разположени 13 населени места, от които един град – Чепеларе - административен център и дванадесет села Богутево, Дряновец, Забърдо, Зорница, Лилеково, Малево, Орехово, Острица, Павелско, Проглед, Студенец и Хвойна, от които 3 кметства и 7 кметски наместничества.

В настоящите си очертания, по последни данни от НСИ към 15.03.2013 г., общината има население 7762 жители, от които 5486 в административния център – гр. Чепеларе, 198 в с. Богутево; 35 в с. Дряновец; 471 в с. Забърдо; 14 в с. Зорница; 51 в с. Лилеково; 141 в с. Малево; 157 в с. Орехово; 42 в с. Острица; 630 в с. Павелско; 78 в с.Проглед; 4 в с. Студенец и 455 в с. Хвойна.

На територията на общината се намира и по-голямата част от националния курорт Пампорово, като ядро Пампорово, със статут на селищно образование, попада изцяло в нейните граници. Това обстоятелство е благоприятно условие за интегрирано управление на туристическите ресурси в курортно-туристическата зона на Пампорово и в прилежащата крайградска зона на града с туристически потенциал.

2. ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

Природният потенциал на територията се определя от основните природни ресурси на региона и община Чепеларе. Проучваната територия се намира в Родопите, които в зависимост от геолого-тектонските и морфо-хидрографските характеристики се разделят на Западни и Източни, със средни надморски височини съответно 1100 и 330 m.

Благоприятните природни условия и климатични особености на територията са подходящи за целогодишен отдих и са предпоставка за развитие на отрасли като туризъм, дърводобив, животновъдство, хранително-вкусовата промишленост и строителството.

Територията по землища, заедно с урбанизираната територия е както следва: землище на гр. Чепеларе в това число Асенец и частта от к.к. Пампорово, попадаща в землище Чепеларе – 73804,208 дка; землище на с. Проглед – 13239,270 дка; землище на с. Хвойна – 26859,541 дка; землище на с. Павелско – 59237,207 дка; землище на с. Малево в това число и с. Студенец – 38633,777 дка; землище на с. Зорница – 18323,069 дка; землище на с. Забърдо – 44849,579 дка; землище на с. Богутево в това число и с. Лилеково, с. Острица, с. Дряновец, Извора – 56654,325 дка, землище на с. Орехово – 57087, 268 дка.

В баланса на поземлените ресурси преобладават горите и земите в горски фонд, които заемат около 66% от територията на общината. Това определя водещата роля на дърводобивната и дървопреработвателната промишленост в икономическия профил на общината. Около 70% от горите са частна собственост, организирани в около 30 кооперации, сдружения и дружества. Мерите и пасищата заемат около 14% от общата площ, а обработваемите земи около 18%. Урбанизираните територии обхващат 2% от територията на общината.

2.1. РЕЛЕФ

Родопският масив заема 13% от площта на страната и се простира почти по цялото протежение на границата ни с Гърция. Перелишкият дял обхваща най-високата част на Родопите. От главното му било излизат четирите най-големи вододелни била в тази част на планината. Най-високият дял е Голям Перелик (2191 m), който е и най-високият връх в Родопите. Дялът обхваща Букова планина, Чернатица и Добростанския масив. Други високи върхове са Голям Персенк (2093 m), Чаева чука (1826 m) и Снежанка (1926 m). На изток от седловината Рожен се издига Преспанският дял с най-висок връх Преспа (2001 m). Дялът обхваща Радювата планина, Крушовската планина, Градище планина, Гордюва чука, Новаковски балкан, Момчиловски рид, Кайнадински рид, Жълти дял и Устренски рид. Най-източните части на Преспанския дял се отличават със специфична природна красота.

Релефът на територията на община Чепеларе е разнообразен и силно разчленен. Изследването на неговите изложения и наклони показват потенциал за развитие на разнообразни туристически и спортни дейности, които могат да задоволяват вкусовете на хора от различни възрастови групи и с различни възможности. Характерни за общината са заоблените била и добре оформените речни долини, заедно с причудливите скални образувания, които формират уникалността на ландшафта и неговото силно емоционално и естетическо въздействие. Към това следва да се прибави разнообразието от гледки и далечни перспективи, които се разкриват от високите върхове в слънчевите и безоблачни дни. Планината почти във всичките си части е лесно достъпна.

Западната граница на общината минава по главното било на рида Чернатица. От него при връх Карабалкан (1958 m) на североизток се отделя голямо било, водещо до м. Баш харман.

Най-високата точка в общината е връх Персенк с височина 2091 m, а най-ниската - водите на р. Чепеларска (850 m), където реката напуска границите на общината. Височината на най-близкия връх до града - Мечи чал е 1872.6 m. Средната надморска височина на релефа е 1200 m.

2.2. КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ

Климатът на община Чепеларе е повлиян от близостта на Средиземно море и голямата широчина на планинската верига, сложния релеф на планината и преносd на въздушни маси от по-големи географски ширини. Ареалът на общината съвпада с Планинския климатичен район от Южнобългарската климатична подобласт на Континентално-Средиземноморската климатична област. В град Чепеларе функционира климатична станция от Опорната метеорологична мрежа на страната.

Характерно за валежите в този климатичен район е, че те имат два минимума зимен (февруари – март) и летен (август и/или септември). Максимумите им също са два - есенно-зимен (ноември-януари) и пролетен (май-юни). Средната сума на валежите е 821 mm.

В периода след 1992 г. годишната сума на валежите силно намалява. Изключение прави 1996 г., когато валежите са били с 6% над нормалните за тази станция. Средният месечен брой на дните с валеж е най-голям през май и юни (13-14 дни) и най-малък през есента и пролетта (под 10 дни). Най-често дъжд пада през пролетно-летния сезон (май-юни) и по-малко през януари-март. През зимния сезон сняг пада средно през 6-7 дни през периода януари-март и до 4 дни през декември.

Средната височина на снежната покривка достига 20-22 сm през януари и февруари с максимум съответно 95-110 сm. Средно годишно височината на снежната покривка е 45.6 сm.

Средната многогодишна температура на въздуха е Т=7,3⁰С и варира в твърде широки граници от -30⁰C средна абсолютна минимална до +36,5⁰С средна абсолютна максимална многогодишна температура. Най-студеният месец е януари, но средната абсолютна минимална температура е през февруари (-30°С), а най-топъл е август и тогава е максималната стойност на абсолютните максимуми на температурата (+36,5⁰С).

Продължителността на слънчевото греене е 2000 часа годишно, като в периода ноември-март тя е по-ниска (около 500 часа), а през април-октомври е над 1500 часа. Често явление през лятото е рязкото преминаване от ясно слънчево време към гръмотевично дъждовна облачност придружена с кратки и поройни дъждове.

Средният многогодишен брой дни с мъгли е 20 дни, като той е различен в рамките на годината. Най-мъгливо е през ноември, а най-ясно е през юли. Облачността е най-голяма през зимните месеци. По-благоприятен в това отношение е среднопланинският пояс с височина от 1000 до 1700 m, където попадат Пампорово и Чепеларе. Общо облачността намалява през втората половина на лятото и в началото на есента.

Преобладаващите ветрове са от север (42%) и юг (18%), като посоката на вятъра следва посоката на долината на р. Чепеларска. Останалите посоки са слабо представени, поради силното орографско влияние. Средната годишна скорост на вятъра е ниска 1.3 m/sec, с максимум през зимата (1,7 m/sec) и минимум през началото на лятото (под 1 m/sec). И при режима на скоростта на вятъра се усеща влиянието на топографията в района.

Климатът прави този район особено подходящ за развитие на туризма през зимата, лятото и есента. Намаляването на количеството на валежите през последното десетилетие създава проблеми както по отношение на продължителността на туристическия сезон за зимни спортове, така и с водоснабдяването на селищата и курортните центрове. В определени зони от територията на общината в близост до реките съществува риск от наводнения в периоди на обилни валежи.

2.3. ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ

Територията на община Чепеларе попада в района на Родопската тектонска област. Тя е най-отдавна стабилизираната област в България, заздравена още в началото на палеозоя. Сложният литоложки състав и геоложки строеж са резултат на продължителното геоложко развитие на масива, следи за което има от периода на стария терциер или отпреди 35 млн години. Те са се изразили във формирането на дълбоки грабеновидни депресии и високо издигнати блокови структури.

Родопската област се е освободила от водните басейни още в началото на палезоя и е продължила да съществува като суша през целия мезозой и началото на неозоя. През горния еоцен Родопската област започва да потъва. Източната и средната част на тази зона били залети с вода. По-късно започнало нагъване, което предизвикало образуване на планински гънки. По образуваните пукнатини е излязла риолитна лава, която се е разляла широко по повърхността. През същото време между съществуващите скали са се внедрили гранитни плутонити.

През неоцена Родопската област е била подложена на сложни колебателни движения, в резултат на които са се формирали много котловини, превърнали се впоследствие в плиоценски басейни. Издигането на Родопската област преди и след плиоцена е довело до оттичане на басейните и до оформяне на високите планински вериги.

Родопската област се разделя на два структурни етажа. Долният, който е предкамбрийски и палеоцойски е изграден от гнайси, слюдени шисти, между които има вградени много гранитни плутонити. Горният е еоценско и олигоценско образуване, съставено от разнообразни седименти и вулканични скали.

В района на общината се срещат масивни и метаморфни скали. Масивните (магмени) скали са представени от гранита. Той се е получил от застиването на магмата под повърхността на земята (плутонити) и е податлив на ерозия, напукан е във всички посоки и изветряването при него е сравнително добре изразено. Създава добри условия за развитие на дървесната растителност. Метаморфните скали са представени от мрамори, варовици, гнайси и гранитогнайси. Мраморите и варовиците са слабо податливи на ерозия и слабо изветряване. Гнайсите и гранито-гнайсите са силно податливи на ерозия, напукани са във всички посоки и създават добри условия за развитие на дървесната растителност.

В непосредствена близост до общинския център скалите са изградени от стари палеозойски видове - гнайс, гранитогнайс, кристалошисти и мрамори. Те са препокрити през терциера с млади плиткоморски образувания - мергели, варовици, пясъчници, андезити и туфи.

Характерът на основните скали оказват съществено влияние за формирането на почви с различен механичен състав и различна запасеност с хранителни вещества и минерални соли, което заедно с релефа и климата предопределя разнообразието на растителността. В мраморите и във вулканичните скали са се развили интересни карстови форми - пещери, каменни мостове, понори и кари, скални гъби, кули и пирамиди. В обширния вулкански терен са разкрити стари вулкански гърла, запълнени със застинала лава и покрити с дебела лавова покривка, които също придават специфичен характер на релефа.

В Регистъра на находищата на полезни изкопаеми на МОСВ е регистрирано находище Ай Чал (Идентификационен номер 179400), разположено на 4.5 km на югозапад от Чепеларе и на 600 m западно от вр. Мечи Чал. В Националния баланс на запасите са заведени ресурси на гранат-дистенови шисти неметални полезни изкопаеми.

В община Чепеларе съществуват още находища на мрамор, планински кристал, аметист, гранат и корунд, но те са неразработени.

В района на с. Хвойна се експлоатира мраморна кариера за добив на варовик.

В района на с. Павелско е открит естествен извор на минерална вода, който също е неразработен.

Община Чепеларе попада в район с максимална интензивност на земетресенията І=VІІ-VІІІ, при K_s=0.05-0.10. Най-близко разположените епицентри са на около 5 km на изток-югоизток и на около 12.5 km на юг-югоизток от Чепеларе.

2.4. ПОЧВЕНА ПОКРИВКА

Установените почвени различия в проучваната територия на община Чепеларе са обусловени от релефните, климатичните и растителните условия и от характера на почвообразуващите основни скали. Почвите са представени от следните типове и подтипове: кафява горска тъмна, кафява горска преходна, кафява горска светла и планинско-горска тъмноцветна. Преобладават среднодълбоките почви, следвани от дълбоките.

Кафевите горски тъмни почви са разпространени по сенчестите изложения и долните части на склоновете и са на второ място по разпространение в района. По механичен състав са глинесто-песъчливи. Средното количество глина е около 13.5%. Реакцията на почвата е средно кисела (рН 4,80 - 5,90). В сравнение с преходните и светлите кафeви, те са по-добре запасени с хумусни вещества и са сравнително богати на азот. Обуславят богати месторастения, върху които растат високобонитетните дървостои, представени от смърч, бял бор, ела и бук.

Кафевите горски преходни почви са разпространени по склоновете с междинни изложения и по-малко на припечни и сенчести изложения и са на първо място по разпространение в района. Те имат мощен общ профил, обикновено са среднодълбоки до дълбоки и имат добре оформени хоризонти. По механичен състав са глинесто-песъчливи. Реакцията им е средно кисела. Количеството на хумуса между различните хоризонти се движи между 1,05% и 0,50%, което ги определя като средно запасени с хумус. Средното количество на общия азот е слабо. Тези почви формират свежи и свежи до влажни, среднобогати месторастения, върху които са настанени предимно смърчови, бялборови и букови дървостои.

Кафевите горски светли почви са с малка мощност на почвения профил, като в някои случаи А хоризонт е ерозиран. Срещат се предимно на припечни изложения и изпъкнали форми на терена. По механичен състав са глинесто-песъчливи. Реакцията на почвата е средно кисела. Количеството на хумуса варира от 2,43% до 0,59%. Запасите им от азотни съединения са слаби. Кафевите горски светли почви обуславят предимно бедни месторастения, върху които растат нископродуктивни широколистни издънкови насаждения за реконструкция и борови насаждения и култури със сравнително по-добра продуктивност.

Планинско-горските тъмноцветни почви заемат най-високите части на общината и са слабо застъпени. Отличават се от кафeвите горски почви с по-голяма мощност на хумусно-акумулативния хоризонт и значително по-кисела реакция. Хранителните съединения се натрупват в почвата, поради слабото им усвояване от растителността вследствие на късния вегетационен период. Те обуславят богати и среднобогати месторастения, върху които растат чисто смърчови и смесени с бял бор смърчови гори.

2.5. ВОДНИ РЕСУРСИ

Хидрографската мрежа в община Чепеларе включва река Чепеларска и нейните притоци - Орешица (Ореховска), Забърдовска, Сивковска, Камбурска, Янчовска, Лопухска и др.

Река Чепеларска (р.Чая до 1942 г.) извира от седловината Рожен проход и тече на север в тясна и дълбока долина със скалисто дъно и стръмни затревени брегове, като събира водите на множество потоци и малки рекички преди да се влее в р. Марица. По-значими притоци са р. Янчовска, р. Камбурска и р. Сивковска.

Разположението на Чепеларската долина между Родопските дялове Чернатица и Радюва планина осигурява благоприятни климатични условия, които в голяма степен са определящи за водния режим на реката. Отличава се с 4 фазоф хидрограф т.е. наблюдават се два периода на маловодие - зимен и летен и два периода на пълноводие – есенно-зимен и пролетен. В многогодишен аспект оттокът е сравнително стабилен - с коефициент на вариация 0,3. Средният многогодишен отток на р. Чепеларска при гр. Чепеларе е 0,68 m³/sec , което представлява ресурсен обем от 21,44 мил. m³ за средна по водност година. Водният ресурс за суха година е 15,98 мил. m³ и през много суха година (95% обезпеченост) водният ресурс е 11 мил. m³. Трябва да се изтъкне, че през сухите месеци дори и при средна година, оттокът намалява значително до 20 –30 l/sec.

Подземните води имат пукнатинен характер и са неравномерно разпределени на територията на общината. Под Чепеларе има карстови извори. Най-значим е “Свети Дух” каптиран още през 1923 г.

Подхранването на подземните води се осъществява чрез инфилтрация на валежите и снежните води, пониране на речни води в големите губилища в долината на р. Лопуха и последващото им пониране в по-долу лежащите мрамори и площна инфилтрация по пукнатини и разломи на гнайси и амфиболитите на Богутевската свита. Динамичните запаси са 1 m³/sec, експлоатационните запаси 0,5 m³/sec.

2.6. РАСТИТЕЛНОСТ

В Родопския масив се наблюдават около 1 780 вида, чието разнообразие е най-високо в сравнение с останалите флористични райони в страната. Тук съществуват находища на 211 редки и застрашени растителни вида, включени в Червената книга на България. Петнадесет от тях са терциерни и глациални реликти (вид, оцелял след последната ледникова епоха), а 42 са български ендемити (местен вид), от които 15 се откриват само в Родопите. Това е най-богатият на таксони масив на Балканския полуостров и е българското царство на смърча (Picea excelsa). Тук са разпространени 70% от иглолистните гори на България, почти 30% от които са естествени и първични. Срещат се още бял бор (Pinus silvestris), черен бор (Pinus nigra), ела (Abies alba) и др. В по-ниските части са разпространени широколистни - европейски бук (Fagus silvatica), дъб (Quercus sp.) и други.

Растителността в Западните Родопи е от средноевропейски произход. При по-голяма надморска височина има видове, които се срещат в Средна, а дори и в Северна Европа. Същевременно с намаляването на надморската височина по южните склонове се срещат и растителни видове, сходни с тези от Средиземноморската област. Там могат да се открият растителни видове от две различни фитогеографски и климатични области, които обаче в Родопите показват някои свои биологични и морфологични особености в зависимост от спецификата на конкретните месторастения.

Съгласно възприетото горскорастително райониране на България, районът попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Западни Родопи, в Среднопланинския пояс на горите от бук и иглолистни.

Горите се управляват от РДГ Смолян, в обхвата на която попада ДГС Хвойна.

2.7. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Животинският свят в община Чепеларе също е разнообразен. Бозайниците са представени от мечка, вълк, дива свиня, заек, лисица, дива коза, европейска сърна, благороден елен, таралеж, къртица, катерица, прилепи, язовец и мишка. Влечугите са представени от зелен, кафяв и ливаден гущер, слепок, пепелянка, усойница, обикновена водна змия, от земноводните се срещат жаба и алпийски тритон, а от рибите преобладават пъстървата, мряната и кефалът.

На територията на общината има богато представителство на различни видове птици – гургулица, гугутка, яребица, глухар, врабче, славей, чучулига, лястовица, синигер, сойка, гарван, зелен кълвач, сова, скален орел и др.

В последното издание на Червената книга на България са включени алпийския тритон и някои видове прилепи.

2.7. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗОНИ

Най-съществено място в системата от защитени територии в община Чепеларе заема природната забележителност (ПЗ) “Чудните мостове” (Ер Кюприя), трите естествени моста върху Айдарско дере на билото на рида Чернатица. Те са уникален скален феномен и са поставени под защита през 1949 г.¹ Защитената територия покрива обща площ от 39.7 ha в землището на с. Орехово на 1450 m надморска височина. Предполага се, че са се образували в резултат на земетресение и срутване на пещера. С течение на времето под въздействие на атмосферни процеси са се оформили в скалите два редки по своята красота естествени скални моста. Единият е по-голям с размери широчина 12-15 m, дължина 96 m и с отвор дълбок 45 m. На 200 m по-надолу по дерето, е вторият мост, дълъг около 60 m. Чудните мостове са природна забележителност от национално и международно значение.

Природната забележителност (ПЗ) “Дуплево” се намира в землището с. Орехово на 0.5 km западно от селото, в скален пролом на р. Орешица (Ореховска) и е обявена през 1966 г. Водопадът, който тогава е падал от 20 m височина през последните години, поради липса на вода, е внушителен в продължение едва на 15 дни в годината, в периода на снеготопенето. Стопанисва се от Държавно лесничейство “Хвойна”. Заема площ от 0.5 ha и е обявена със Заповед № 3796 от 11.10.1966 г.

Природната забележителност (ПЗ) “Скакалото” също е малък живописен водопад с височина около 30 m, разположен в едноименната местност, на 0.5 km южно от с. Орехово. Заема площ от 0.3 ha и е обявена със Заповед № 3796 от 11.10.1966 г.

Природната забележителност (ПЗ) “Костен камък” са скални образувания в землището на с. Орехово, разположена на 4 km югозападно от селото, в съчетание с 30 m висок водопад и вековна смърчова гора. Заема площ от 0.5 ha и е обявена със Заповед № 3796 от 11.10.1966 г.

Защитена местност (ЗМ) "Куцинско блато" е естествено находище на родопски крем в землището на с. Проглед, в която има и 5 вековни дървета. Заема площ от 15 ha и е обявена със Заповед № РД-324 от 31.03.2003 г.

Защитената местност (ЗМ) “Средните ливади” е забележителна с красивия пейзаж. Там има и 3 вековни защитени дървета. Заема площ от 70.40 ha и е обявена със Заповед № 3700 от 29.12.1972 г.

В националната екологична мрежа на България от община Чепеларе попадат следните защитени зони:

• 
  Защитена зона „Персенк“ (BG0002105), опазвана съгласно Директивата за птиците 79/409/ЕИО - Обхваща площ от 15677.46 ha и се намира между реките Въча и Чепеларска. Около 70% от територията е заета от гори.² Опазваните видове са с общо европейско значение. През 2005 г. е обявена за орнитологично важно място.
  
• 
  Защитена зона „Западни Родопи“ (BG0001030), опазвана съгласно Директивата за хабитатите 92/43/ЕИО – обхваща обща площ от 272851.41 ha в землищата на селата Забърдо, Зорница, Малево, Орехово, Хвойна и гр. Чепеларе и има за цел опазването на естествените условия на средата.³
  

Долината на Чепеларе е била населявана още от древни времена, доказателство за което са намерените предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ-V хил. пр. Хр.), могилни некрополи от ІV-V в. сл. Хр., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др.

На територията на Община Чепеларе има останки от крепости, някои от които са от около V-I век преди Христа. Всички те са били използвали до падането на Родопите под Османска власт.

3.1. Археологически обекти

Интересен археологически обект на територията на община Чепеларе са останките от древно-римски път намиращ се на 7,5 km южно от село Забърдо, обявен в ДВ. бр. 27/5.04.1966г. като паметник на културата с местно значение римски античен път свързващ главния град - метрополия на провинция Тракия – Филипопол, с основната римска артерия по Егейското крайбрежие - Виа Егнация и древногръцките градове Авдира и Филипи. Трасето на този път е преминавало от Филипопол по билото при х. “Персенк “ – х.” Изгрев” – Пампорово – с.Арда – района на връх “Циганско градище” – Ксанти, където пътят се е явявал като разклонение на Виа Егнация.

На територията на община Чепеларе са обявени следните археологически обекти с национално значение:

• 
  крепост Цирикова черква - връх, намиращ се на 0,5 km югоизточно от хижа “Кабата”– с. Орехово;
  
• 
  тракийско селище - намира се в пещерата “Тьовната дупка”, 2 km източно от с.Забърдо.
  

На територията на Община Чепеларе има 8 църкви, като 4 от тях са декларирани за художествени паметници на културата с национално значение, а една - с местно:

• 
  Църква “Св. Атанасий Велики” – гр. Чепеларе;
  
• 
  Църква “Възнесение Господне” – с. Павелско;
  
• 
  Църква “Възнесение Господне” – с. Малево;
  
• 
  Църква “Св. Илия” – с. Хвойна;
  
• 
  Църква “Успение Богородично” – гр. Чепеларе;
  
• 
  Църква “Св. Неделя” – с. Орехово;
  
• 
  Църква “Успение Богородично” – к.к. Пампорово;
  
• 
  Църква “Св. Пантелеймон” – с. Проглед.
  

Църквата „Св. Атанасий Велики“ в гр. Чепеларе е декларирана като художествен паметник на културата с национално значение. Построена е през 1834 г. и е издигната едва за 40 дни от християни и мохамедани на мястото на християнско оброчище иконата на Св. Атанас, който според народните вярвания, е властелин на снеговете и ледовете. През 1841 г. в двора на църквата е построено и килийно училище.

Църквата “Света Богородица” е декларирана като художествен паметник на културата с местно значение и е вторият действащ православен храм в гр. Чепеларе. Построена е през 1866 г. и представлява едноабсидна базилика със стенописи на художниците Димитър Христов и Георги Хрисав (Ксаф).

Други християнски храмове

На територията на Община Чепеларе има 72 параклиса, като 14 от тях са декларирани за архитектурни паметници на културата с местно значение.

На територията на Община Чепеларе има 2 джамии (гр. Чепеларе и с. Богутево) и 4 мечита (с. Острица, с. Лилеково, с. Зорница и с. Дряновец).

На територията на община Чепеларе функционират 7 читалища: Читалище “Родопска искра” – гр. Чепеларе; Читалище “Никола Вапцаров” – с. Хвойна; Читалище “Алеко Константинов” – с. Павелско; Читалище “Родопско бъдеще” – с. Орехово; Читалище “Христо Ботев” – с. Забърдо; Читалище “Светлина” – с. Богутево; Читалище „Надежда“ – с. Проглед.

В град Чепеларе функционират един музей и една музейна сбирка:

• 
  Музей на Родопския карст – единствен на Балканския полуостров, представя пещери и пещерни експонати, запазени от зората на човешката история.
  
• 
  Музейна сбирка на ските и ски спорта – разказва за богата история на ските и ски – спорта в региона. Чепеларе е родно място на Олимпийската шампионка по биатлон то Нагано ’98 Екатерина Дафовска.
  

В село Забърдо функционира етнографска изложба към читалище “Христо Ботев”. Тя е оформена изключително добре и притежава голямо количество експонати, умело съчетани с пана от дърворезба. В Центъра за традиционна култура, туризъм и устойчиво развитие, намиращ се в същата сграда посетителите на изложбата могат да се запознаят и с начина на изработването им.

Главните комуникационно-транспортни връзки на община Чепеларе са развити в направление север-юг между общината и двата областни центъра - Пловдив и Смолян. През територията на общината преминават второкласният път ІІ-86 Пловдив-Смолян с дължина 33.64 km и третокласният път III-864 /Чепеларе-Рудозем/-Пампорово, които са част от републиканската пътна мрежа. Останалите пътища в общината и в района, които осъществяват връзките между отделните селища и туристическите формации са от ІV клас. Общата дължина на републиканската пътна мрежа е 37.64 km, а на местните (IV класни) пътища е 141.8 km. Единственият транспорт е автомобилният. На територията няма развит железопътен транспорт. Недостатък на комуникационно-транспортната система е нейната ниска пропускателна способност, поради габаритите и състоянието на пътищата.

В община Чепеларе няма язовири и микроязовири. За водоснабдяването на населените места се използват подземните води чрез каптаж на изворите, между които основен водоизточник за центъра на общината е изворът „Свети Дух“ с дебит достигащ до 260 l/sec. Останалите населени места се захранват от собствени подземни водоизточници.

Канализацията е изградена за около 78% от населението, а канализационните мрежи на повечето населени места се заустват в реките. На територията на общината функционират 2 ПСОВ – едната към Пампорово, за която има планирано разширение, а другата при с. Проглед.

Електроенергоснабдяването се осъществява от три възлови станции, които разполагат с капацитет за допълнително включване на нови консуматори. За екстремни ситуации в трансформаторните постове, захранващи въжените линии и други важни консуматори са монтирани електрически агрегати. Техническото състояние на използваните съоръжения е добро. Съществува потенциал за използване на ВЕИ.

Информационните и телекомуникационните технологии са важен фактор за развитието на общината, поради характера на релефа, отдалечеността на някои от селищата в общината, климатичните условия и водещата стопанска дейност – туризма. Телефонната централа в общината е цифровизирана. Територията на общината се покрива от мрежите на всички мобилни оператори. Интернет доставчици предоставят услуги в населените места. Районната пощенска станция Чепеларе извършва всички традиционни пощенски услуги, свързани с кореспонденция, парични преводи, експресни и куриерски услуги.

Дейността по управление на отпадъците се осъществява съгласно плана на общината като се осигурява организирано сметосъбиране и извозване във всички населени места. Твърдите битови отпадъци се извозват на територията на регионалното депо в м. „Теклен дол“, община Смолян. Общината е имала въведена система за разделно сметосъбиране, която в момента не се прилага, както и одобрен ПУП за площадка за сепариране и компостиране на отпадъци.
ІІ. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗРАБОТВАНЕ НА ОУП.

Настъпилите значителни промени в обществено-икономическите условия и съвременните изисквания за устройство на територията, възникналите общински нужди за обекти на общината (пречиствателни станции за отпадни води), частни инвестиционни инициативи, както и отпадането на необходимостта от изграждане на други обекти и съоръжения за нуждите на общината, налагат предприемането на адекватни мерки в устройственото планиране и разработването на нов Общ устройствен план за територията на цялата община.

Основни фактори, налагащи промените:

1. Важно значение за развитието на територията имат настъпилите значителни промени в броя и структурния състав на населението, между които:

а) промяна в броя на населението с изнасяне на трудовата заетост в по-големите градове на страната;

б) промяна в социалната структура и възрастовия състав на населението – застаряването на населението и промяна на потребности от различни социални услуги;

2. Социално-икономическите промени налагат нов подход към устройственото развитие на територията:

а) инвестиционната инициатива на собствениците на земеделски земи и гори извън границите на населените места за промяна предназначението им, предимно за изграждане на обекти за курортни дейности и отдих;

б) насочване на инвестиции за развитие на курортни зони;

в) наличие на инвестиционна инициатива за изграждане на нови производствени предприятия;

г) наличие на археологически, архитектурни и исторически културни ценности;

д) наличие на защитени територии и защитени зони с особено богато биологично разнообразие и значение;

3. Друг не по-малко важен и определящ фактор, налагащ неотложни мерки в устройственото планиране е транспортът – територията е трудно достъпна поради релефа, габаритите и състоянието на пътната мрежа.

4. Важно значение за правилното функциониране на територията и обвързването на отделните населени места в общ организъм има зелената система.

а) възстановяването на собствеността върху земеделските земи и гори създаде предпоставки за промяна предназначението им без единна концепция;

б) липсват горски паркове, обвързани в единна система на територията на общината;

в) липсват съвременни терени за спорт и отдих на населението, с изключение на тези, предвидени за зимни спортове.

5. Всички промени в начина на ползване на териториите трябва да намерят адекватен отзвук в инфраструктурата в и извън урбанизираната територия.

а) част от съществуващата инфраструктура е морално и физически остаряла;

б) в по-голяма част от населените места липсва централен колектор за отпадъчните води;

в) за част от населените места (Павелско, Проглед и Богутево) съществува недостиг на питейни води през летния сезон.

6. Местоположението на общината, многообразието на природни и антропогенни ресурси, красивата и екологично чиста околна среда, богатото и признато културно наследство и съхранените традиции са предпоставка за развитие на разнообразни форми на туризъм.

Необходима е цялостна концепция за развитие, отчитаща промените в икономическата обстановка, в обществения живот и социалната структура на населението, реализираните и изготвени проекти за преструктуриране на отделните имоти.

Всичко това налага спешно изработване, процедиране и одобряване на Общ устройствен план, като по този начин се създадат условия за устойчиво развитие и благоустрояване на територията.

Общият устройствен план в съответствие с изискванията на чл. 105, т. 1 от Закона за устройство на територията следва да се разработи за територията на община Чепеларе, като обхване всички населени места в общината и техните землища.

Обхватът на разработката се определя от действащото законодателство за устройство на територията (Закон за устройство на територията, обн. ДВ бр. 1/2001 г., Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. ДВ бр. 3/2004 г. и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, обн. ДВ бр. 57/2001 г.), изискванията на Община Чепеларе и заданието за проектиране.

ОУП има за цел:

1. Да създаде планова основа за дългосрочно устойчиво развитие на територията на община Чепеларе с всички населени места и землищата им, обвързано с Националната стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022 г.), Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г., Областната стратегия за развитие на област Смолян (2014-2020 г.) и Общинския план за развитие на община Чепеларе (2014-2020 г.) за срок от 20 години;

2. Да осигури възможност за създаване на добри условия за обитаване и труд на населението;

3. Да осигури равнопоставеност на физически и юридически лица при реализиране на инвестиционните им инициативи, засягащи тяхната собственост при гарантиране на правата им и при спазване предвижданията на ОУПО;

4. Да определи границите и местоположението на устройствените зони, както и да конкретизира допустимите и забранени дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването на терените в различните зони;

5. Да определи насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии с оглед постигане на оптимална териториална структура;

6. Да предвиди мерки и осигури възможности за възстановяване на нарушените територии и да определи последващото им предназначение;

7. Да осигури възможност за подходящо развитие на техническата инфраструктура и обвързването и с националната инфраструктура;

8. Да предвиди необходимите трасета и терени и осигури спазване на сервитутните зони за провеждане на съоръженията на техническата инфраструктура;

9. Да отрази всички защитени зони и защитени територии и да посочи всички наложени спрямо тях ограничителни условия за ползване, като същевременно гарантира опазването на биологичното разнообразие;

10. Да отрази съществуващи кариери, като за същите се укажат необходимите хигиенно-защитни зони и изисквания за начин на ползване и стопанисване, гарантиращ максимална защита и ползване на прилежащите им терени съгласно предвижданията на ОУПО;

11. Да представи цялостна стратегия за опазване на културното наследство, която да бъде неразделна част от политиката за развитие на селищните и извънселищни територии на Общината;

12. Да представи концепция за развитие на туризма и отдиха при балансирано и устойчиво използване на селищните и извънселищни територии, при умело използване на природните и антропогенни ресурси;

13. Да обвърже съществуващите и предвидени терени за озеленяване за широко обществено ползване в селищната среда с нови и съществуващи горски паркове в единна зелена система;

14. С ОУПО да се обследва съществуващото състояние на териториите с устройствен режим за обществено обслужване и се преструктурират според създалите се необходимости;

15. Да се изготви комуникационно-транспортен план за елементите на транспортната инфраструктура, като неразделна част от ОУПО;

Проектът за ОУП да бъде съобразен с действащата нормативна уредба и с най-важните стратегически документи, приети на по-горно йерархично равнище.
ІV. ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА РАЗРАБОТКАТА

С общия устройствен план на община Чепеларе трябва да бъдат определени:

1. Общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;

2. Общия режим на устройство на всяка от териториите по т. 1, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие;

3. Извънурбанизираните територии - изключителна държавна, публична, държавна и публична общинска собственост, и режимите на тяхното устройство;

4. Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;

5. Териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;

6. Териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита, съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за устройство на територията;

ОУП да се изработи в две фази:

1. Предварителен проект

2. Окончателен проект

ТЕКСТОВИ МАТЕРИАЛИ

1. Текстовите материали към ОУП на община Чепеларе в частта за анализ на съществуващото положение (диагноза) трябва да съдържат раздели за:

а) регионални проблеми, в т.ч. пространствени, икономически, социални, културни, екологични, комуникационни и др.;

б) социално-икономически условия и проблеми:

• 
  демография, в т.ч. брой, еволюция на развитие, структура (полова, възрастова, образователна, социална), тенденции на развитие;
  
• 
  структура за заетостта, в т.ч. отрасли, сектори на дейност, социална и професионална категоризация, тенденции на развитие;
  
• 
  икономическа база, в т.ч. отрасли (промишленост, селско и горско стопанство, туризъм, строителство, транспорт, енергетика и др.), структура на собствеността, ефективност, регионални характеристики;
  
• 
  райони със специфични проблеми;
  

г) обитаване: количествено и качествено състояние на жилищния фонд, структура на собствеността, видове (типове) пространствени структури на обитаване, технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване, градска динамика;

д) здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти, видове лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична и болнична помощ, центрове за спешна медицинска помощ, стоматологични центрове и практики, диспансери, рехабилитационни центрове и др.), собственост;

е) образование: териториално разположение на обектите, образователни равнища, собственост;

ж) култура: териториално разположение, значимост, собственост;

з) техническа инфраструктура: трасета и съоръжения, технически параметри на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, далекосъобщителната и други мрежи, пътна мрежа (класификация, състояние), големи инфраструктурни обекти, радио- и телевизионно покритие на територията на общината, покритие с други комуникационни системи, пречистване на отпадъчните води, сметосъбиране и третиране на отпадъците, депа за отпадъци;

и) отдих и туризъм: обекти, значимост, собственост, влияние в общото икономическо развитие;

к) екологично състояние: замърсяване на въздуха, водите и почвите, категоризация, характеристика на вредните емисии.

2. Текстовите материали към ОУП на община Чепеларе в частта прогноза трябва да съдържат следните раздели:

а) прогноза за социално-икономическото развитие: демографско развитие (песимистичен, оптимистичен и реалистичен вариант), икономическо развитие (промишленост, селско и горско стопанство, транспорт, строителство, туризъм и др.), развитие на социалната база (образование, здравеопазване, култура, комунални дейности), приоритети за реализация;

б) пространствено развитие: основно предназначение на териториите, режими на устройство и параметри за натоварването им, развитие на урбанизираните територии и на техническата инфраструктура;

в) екологични условия: прогноза за въздействия върху околната среда от социално-икономическото и пространственото развитие и мероприятия за подобряване на средата;

г) правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които включват условията, при които може да се изменя планът, задължителните изисквания към подробните устройствени планове (ПУП), допустимите натоварвания на териториите и др.
ГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ

Графичните материали към ОУП на община Чепеларе трябва да илюстрират текстовите материали в частта прогноза и да съдържат:

1. Опорен план на общината в М 1:25 000, изработен върху топографска карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ;

2. Общ устройствен план на общината, в мащаба на опорния план, изработен върху картата по т. 1, както и отделно за всяко землище в мащаб 1:5000, изработен върху актуална кадастрална основа, в който да се отразяват бъдещото развитие и устройството на териториите, включващо:

а) режим за устройство и строителните граници на урбанизираните територии: населени места, групови и единични паметници на културата, промишлени комплекси и други селищни образувания;

б) земеделски земи, в които не се допуска промяна на предназначението им, и останалите земи, в които това е допустимо;

в) горски територии (гори и земи от горския фонд) с разграничение съгласно буква "б";

г) територии със специфични характеристики (резервати, природни забележителности, поддържани резервати, защитени зони и местности, културни ценности, гробищни паркове, обекти на сигурността и отбраната);

д) нарушени територии (рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища, мочурища, депа за отпадъци и др.) за етапно възстановяване и рекултивация;

е) водни площи и течения - реки, езера, напоителни и отводнителни канали;

ж) елементи на транспортната техническа инфраструктура - пътна мрежа по класове;

з) елементи на другата техническа инфраструктура - електропроводи, далекосъобщителни мрежи, водопроводи, канализационни колектори, и съоръженията към тях (електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.);

3. 
   Схеми в подходящ мащаб за транспортната мрежа и другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
   
4. 
   Сборна схема на техническата инфраструктура в М 1:25000.
   
5. 
   Схема на археологическите обекти и на недвижимите културни ценности на територията на общината
   
6. 
   Схема на инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия
   
7. 
   Схема на туристическите комплекси, обекти и маршрути и туристическата инфраструктура
   
8. 
   Допълнителни графични материали към ОУП - карти, схеми, графики, снимки и други материали, по преценка на изпълнителя.
   

Окончателният проект на ОУП трябва да съдържа текстовите и графичните материали на предварителния проект, коригирани и допълнени съобразно решенията на Общински експертен съвет по устройство на територията гр. Чепеларе, проведените обществени обсъждания и становищата на заинтересуваните страни, на централни и териториални администрации – на хартиен и магнитен носител.

Текстовите материали към предварителния проект на ОУП следва да бъдат допълнени с доклад за изпълнение на препоръките.

Графичните материали към окончателния проект на ОУП, към които има препоръки и бележки, да бъдат изработени наново.

Проектът за Общ устройствен план на община Чепеларе трябва да бъде съобразен с изискванията на следните документи:

1. 
   Закона за устройство на територията (обн. ДВ бр. 1/2001 г.);
   
2. 
   Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ бр. 91/2002 г.);
   
3. 
   Закон за защитените територии (обн. ДВ бр. 133/1998 г.);
   
4. 
   Закон за опазване на биологичното разнообразие (обн. ДВ бр. 77/2002 г.);
   
5. 
   Закон за водите (обн. ДВ бр. 67/1999 г.);
   
6. 
   Закон за горите (обн. ДВ бр. 19/2011 г.);
   
7. 
   Закон за почвите (обн. ДВ бр. 89/2007 г.);
   
8. 
   Закон за културното наследство (обн. ДВ бр. 19/2009 г.);
   
9. 
   Закон за опазване на земеделските земи (обн. ДВ бр. 35/1996 г.);
   
10. 
    Закон за собствеността и ползване на земеделските земи (обн. ДВ бр. 17/1991 г.);
    
11. 
    Закон за управление на отпадъците (обн. ДВ бр. 86/2003 г.);
    
12. 
    Правилник за прилагане на закона за горите (обн. ДВ бр. 41/1998 г.);
    
13. 
    Правилник за прилагане на закона за опазване на земеделските земи – (обн. ДВ бр. 35/1996 г.);
    
14. 
    Правилник за прилагане на закон за собствеността и ползване на земеделските земи (обн. ДВ бр. 34/1991 г.);
    
15. 
    Наредба № 1 от 26 май 2000 г. за проектиране на пътища (обн. ДВ бр. 47/2007 г.)
    
16. 
    Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/2004 г.);
    
17. 
    Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. За обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (обн. ДВ бр. 57/2001 г.);
    
18. 
    Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (обн. ДВ бр. 88/2004 г.)
    
19. 
    Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (обн. ДВ бр. 85/2012 г.);
    
20. 
    Европа 2020: Национална програма за реформи. Актуализация 2012 г.
    
21. 
    Национална програма за развитие: България 2020;
    
22. 
    Национална стратегия за регионално развитие на Р. България 2012 - 2022 г.;
    
23. 
    Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г.;
    
24. 
    Регионален план за развитие на Южен централен район от ниво 2 2014 - 2020 г.;
    
25. 
    Областна стратегия за развитие на област Смолян 2005 – 2015 г. и 2014-2020 г.;
    
26. 
    Общински план за развитие на община Чепеларе 2007 – 2013 г., Актуализация 2011 г. и за периода 2014-2020 г.;
    
27. 
    Общ устройствен план на курорт Пампорово 2001 г (Изменение за частта в община Чепеларе 2009 г.) Общ устройствен план на ски център Чепеларе, 2006 г. (Изменение за ДЛС 2011 г.)
    
28. 
    Други нормативни документи, стратегии, планове и програми, имащи отношение към проекта;
    

ІХ. ИЗХОДНИ ДАННИ

1. 
   Кадастрална карта в цифров вид;
   
2. 
   Извадка от КВС – цифров вид;
   
3. 
   Копия от действащи ПРЗ за населените места;
   
4. 
   Изходни данни представени от експлоатационните дружества за състоянието и разположението на обектите и мрежите на техническата инфраструктура;
   
5. 
   Изходни данни за ЗЗ и ЗТ, предоставени от РИОСВ – Смолян;
   
6. 
   Изходни данни предоставени от РЗИ – Смолян;
   
7. 
   Изходни данни от НИНКН при Министерството на културата;
   
8. 
   Изходни данни от РДГ Смолян и ДГС „Хвойна“ и „Пампорово“;
   
9. 
   Копия от заповеди за одобрени ПУП извън урбанизираните територии;
   
10. 
    Копия от заповеди за разрешени ПУП;
    
11. 
    Информация за ПУП в процедура;
    
12. 
    Инвестиционни проекти за инфраструктурни обекти.
    
13. 
    Други материали, по преценка на Възложителя.