І. обща характеристика на дисертационния труд актуалност на проблема

Постигането на устойчив икономически растеж е една от главните цели на икономическата политика на всяко управление. Важен избор, пред който много от държавите се изправят, особено в моменти на тежка икономическа криза, е изборът на монетарна система – с класическа централна банка (ЦБ) или валутен борд (ВБ). През последните 20 години валутен борд или подобна на нея монетарна система е въведена в пет държави. Препоръки за въвеждане на такава система са получили десетки страни, сред които Русия, Турция, Мексико, Бразилия, а напоследък дори и Исландия. Всички те са разглеждали валутния борд като един от вариантите за справяне с острата криза, в която изпадат. В момента в света в 14 държави съществуват действащи системи на валутен борд. Много повече са и подобните на валутен борд парични системи. Въпреки че едва 5% от държавите използват чиста система на валутен борд, успешни примери като Хонконг и България правят системата актуална и реална алтернатива на централната банка. Основният въпрос, който интересува правителствата, изправени пред избора на монетарна система, е как валутният борд влияе върху икономическия растеж на държавата, върху динамиката на БВП и неговите елементи. За държавите във валутен борд познанието за влиянието му върху растежа позволява оптимизиране на икономическата политика.

Темата придобива допълнителна актуалност в условията на глобална финансова криза, която доведе до нестабилност на валутните курсове в развиващите се пазари и постави пречки пред растежа им. Дори развити пазарни икономики като тази в Исландия обсъждат алтернативата за въвеждане на валутен борд. Проблемът е от изключително значение и за България, която започна да усеща остро последствията от кризата в началото на 2009 г., като само за първото тримесечие икономиката отчете спад на БВП с 3,5%, спад на износа с 23,3% и спад на ПЧИ с 46%. Както всяка система в рамките на 12 години функциониране, решавайки едни въпроси, валутният борд изправи страната пред други. Повишената стабилност и възвърнатото доверие във финансовата система, както и голямата привлекателност на държавата за чуждестранните инвеститори по време на икономическия подем са постигнати с цената на влошаващи се показатели на външнотърговския сектор и загуба на конкурентоспособност, както и с цената на невъзможността да се води активна монетарна политика. Все по-често в академичните среди и в публичното пространство се обсъжда алтернативата за преминаване към система с централна банка от класически тип и управлявано плаващ валутен курс.
2. Научна цел и задачи на дисертационния труд

Обектът на изследване на дисертационния труд е характерът на връзката между системата на валутен борд и икономическия растеж. Целта на разработката е да изследва в цялост взаимната връзка между системата на валутен борд и динамиката на БВП, като научният анализ проследява тази връзка и влияние на три нива. От една страна, да се приложи теоретичен модел за краткосрочното влияние на валутния борд върху всеки един от елементите на БВП, като направените теоретични изводи на възможни въздействия се подложат на емпирична проверка. Този аспект на изследването позволява да бъдат направени изводи за многоспектърното факторно влияние на валутния борд върху елементите на растежа.

Второто ниво на изследването на влиянието на валутния борд е в пряко сравнение с централното банкиране. Целта на това ниво на изследването е да се приложат теоретични сравнителни модели на въздействие на двете системи върху елементите на растежа, които да се подложат на емпирична проверка. Третата стъпка от изследването е пряко сравнение на показателите в икономиките с валутен борд и в икономиките с централна банка в периоди на глобален икономически подем и в периоди на външни икономически шокове (регионални и глобални кризи). Резултатът е пряка съпоставка между предимствата и недостатъците на двете системи по отношение на икономическия растеж.

Оттук произтичат и конкретните научни задачи на проучването:

• 
  Теоретичен анализ и адаптация на утвърдилите се в теорията трансмисионни механизми (кейнсиански, неокейнскиански, монетарен) между паричната и реалната икономика в условията на малка, отворена икономика, намираща се във валутен борд и избор на подходящ (адекватен) теоретичен механизъм за основа на изследването;
  
• 
  Анализиране на влиянието на въвеждането на валутен борд върху факторите на икономическия растеж, за да бъде установена посоката и степента на влияние на системата на валутен борд върху елементите на БВП. Задачата е свързана с решаването на две подзадачи:
  
  • 
    Прилагане на избрания теоретичен модел за изследване на влиянието на въвеждането на валутен борд върху всеки един от елементите на БВП и факторите, които обуславят краткосрочната им динамика;
    
  • 
    Емпирична проверка на изводите от теоретичния модел на влияние за всеки един от елементите на БВП (пряка съпоставка между динамиката на факторите от първо и второ ниво преди и след въвеждането на системата на валутен борд) в подходящи за изследване държави, които да обусловят висока степен на вероятност на направените изводи.
    
• 
  Пряко сравнение на параметрите на икономическия растеж в държави с валутен борд и държави с централна банка, за да бъде дефинирано представянето на системата на валутен борд спрямо алтернативната система:
  
  • 
    Изследване чрез теоретични модели на разликите между държавите с централна банка и валутен борд по отношение на всички елементи на растежа;
    
  • 
    Емпирична проверка на теоретично изведените изводи – пряко сравнение на динамиката на показателите на елементите на растежа между избрани двойки държави, което да гарантира висока степен на достоверност на резултата;
    
• 
  След провеждане на цялостния анализ да бъдат направени изводи за влиянието на валутния борд върху растежа на БВП в два аспекта – влияние на въвеждането на валутен борд върху динамиката на показателите преди и след въвеждането на системата на ВБ и сравнителен анализ между влиянието на ВБ и системата на централно банкиране.
  

Така поставените цели и задачи налагат използването на следните научни методи. Системен анализ е използван при анализа на трансмисионните механизми между реалната и паричната икономика и тяхната адаптация в условията на малка отворена икономика с валутен борд. Този анализ е използван и при изследването на теоретичните основи и практическите проявления на валутния борд и икономическия растеж. За разчленяването на системата на валутния борд и на явлението икономически растеж на анализируеми части е използван структурен анализ. Разделянето на двете явления на части позволява многоспектърен анализ. Обособяването на икономическите показатели, измерващи растежа на БВП, изисква факторен анализ, при който се оценява приносът на всеки фактор в растежа и се измерва динамиката на всеки от факторите. Чрез научно моделиране са изследвани моделите на влияние на елементите на валутния борд върху икономическия растеж. Методът на емпиричната проверка е един от основните методи, използвани в труда – всяка итерация от всеки приложен теоретичен модел е подложен на емпирична проверка, както и общите изводи на всеки етап от изследването. Пряк сравнителен анализ е приложен при изследването на икономическите явления в различни периоди и на различни територии, като изборът на последните е направен така, че да осигури достоверността на изводите. Набор от статистически методи са използвани при емпиричните тестове.

Практическата приложимост на извършеното научно изследване може да се търси най-малко в две насоки. От една страна, изводите могат да бъдат използвани при решение за въвеждане или не на валутен борд. В този случай разработката предлага обширен и емпирично подкрепен факторен анализ за влиянието на валутния борд върху всеки от елементите на растежа. Предложените теоретични модели са модифицирани в зависимост от условията, при които е въведен валутен борд – т.е. може да бъдат използвани изводите в зависимост от разнообразието на ситуациите, в които се проучва възможността за въвеждане на валутен борд. Още повече описаните и емпирично подкрепени механизми на действие са подробно разгледани и като предпоставки, и като итерации на механизма. Това позволява лесното им адаптиране за всеки конкретен случай. Всички тези постановки могат да бъдат основа за преценяване на ефекта от въвеждането на валутен борд. Освен това прякото сравнение между показателите на двете монетарни системи (валутен борд и централно банкиране) позволява сравнителна оценка за избора в зависимост от очакваните геоикономически условия в региона.

Второто пряко практическо приложение на изследването е използването му в държави, в които оперира валутен борд. Динамиките на всички елементи на БВП са разгледани отделно, като за всеки е описан трансмисионен механизъм на взаимодействие. Това позволява идентифицирането на проблемните елементи на растежа (върху които валутният борд оказва негативно влияние) – за да бъдат следени отделно. От друга страна, итерационният принцип на описанието на механизмите може да подпомогне повишаването на ефективността на мерките за справяне с негативните влияние на тази монетарна система. По същия начин чрез изучаването на положителните ефекти на валутния борд и техните механизми могат да бъдат максимизирани съществуващите предимства. Изводите от прякото сравнение между системите на централната банка и валутния борд отново могат да бъдат използвани за оптимизиране на ефектите от него, но също така могат да служат и за заостряне на вниманието към възможни проблеми при определени геоикономически явления, които се явяват външни за системата.
5. Ограничения на изследването

Така формулираните задачи и избраните научни методи поставят пред разработката някои ограничения. На първо място, изследването се съсредоточава върху краткосрочните и средносрочните ефекти на валутния борд върху икономическия растеж: от една страна, поради липса на достатъчно дълги статистически значими редове от данни и от друга страна, поради избраната методология. Изводите не могат да бъдат отнесени към растежа в дългосрочен план (промяната на потенциалното ниво на БВП), а се отнасят по-скоро за колебанията на БВП в рамките на бизнес цикъла. На второ място, влиянието на валутния борд в изследването се ограничава до развиващи се държави с отворена икономика. Направените изводи са валидни за съвременния етап на развитие на системата на валутен борд – след края на 70-те години на ХХ век. Не на последно място, изследването се ограничава до разглеждането на системата на валутен борд на национално ниво. Разработката не обхваща наднационални монетарни системи на валутен борд поради тяхното ограничено приложение. Изследването също не се фокусира върху квази-валутните бордове, които имат сходни характеристики с валутните бордове, но оперират ограничено и на практика представляват хибридни модели със системата на централното банкиране.

1. 
   Трансмисионни механизми между паричния и реалния
   

1. 
   Адаптация на класическия кейнсиански модел и
   

2. 
   Адаптация на неокласически и монетарни трансмисионни механизми
   

2. 
   Валутен борд – теория и практика стр. 29
   
   1. 
      Характеристика на валутния борд
      
   2. 
      Практика на валутния борд – няколко примера
      
      1. 
         Аржентина
         
      2. 
         Хонконг
         
      3. 
         България
         

3. 
   Икономически растеж – видове и фактори стр.42
   
   1. 
      Типове икономически растеж
      
      1. 
         Краткосрочен и дългосрочен растеж
         
      2. 
         Екстензивен и интензивен растеж
         
      3. 
         Ендогенен и екзогенен растеж
         
   2. 
      Икономически растеж в развитите и в развиващите се
      

3. 
   Фактори на икономическия растеж в развиващите се страни
   

1. 
   Методология и ограничения на изследването стр. 62
   
   1. 
      Измерване на икономическия растеж
      
   2. 
      Избор на теоретичен модел
      
   3. 
      Избор на държави за изследването
      
2. 
   Влияние на валутния борд върху динамиката
   

1. 
   Влияние на валутния борд върху крайното
   

1. 
   Влияние на ВБ върху средната склонност към
   

1. 
   Влияние на БВ върху доходите на домакинствата
   
1. 
   Влияние на валутния борд върху държавните
   

3. 
   Влияние на валутния борд върху частните
   

1. 
   Влияние на валутния борд върху възвръщаемостта
   

2. 
   Влияние на валутния борд върху размера на риска
   
3. 
   Влияние на валутния борд върху възможността
   

4. 
   Влияние на валутния борд върху нетния експорт стр. 114
   
   1. 
      Влияние на валутния борд върху вноса
      
   2. 
      Влияние на валутния борд върху износа
      
5. 
   Влияние на валутния борд върху преките чуждестранни
   

3. 
   Съчетано влияние на факторите върху икономическия
   

1. 
   Обобщение на построените теоретични модели
   
2. 
   Пряко измерване на влиянието на ВБ върху брутния
   

1. 
   Избор на държави с класическа централна банка
   

2. 
   Сравнение на показателите в двойките държави стр. 148
   
   1. 
      Хонконг и Сингапур – сравнителен анализ на ръста
      

1. 
   Хонконг – особености на системата на валутен борд
   
2. 
   Сравнителен факторен анализ на икономическия
   

1. 
   Пряк сравнителен анализ на ръста на БВП
   
2. 
   Изводи за влиянието на валутния борд
   
1. 
   Аржентина и Бразилия– сравнителен анализ на ръста
   

1. 
   Аржентина – особености на системата на валутен борд
   
2. 
   Сравнителен факторен анализ на икономическия
   

1. 
   Пряк сравнителен анализ на ръста на БВП
   
2. 
   Изводи за влиянието на валутния борд
   
1. 
   България и Румъния– сравнителен анализ на ръста
   

1. 
   България – особености на системата на валутен борд
   
2. 
   Сравнителен факторен анализ на икономическия
   

3. 
   Пряк сравнителен анализ на ръста на БВП
   
4. 
   Изводи за влиянието на валутния борд
   

3. 
   Общо влияние на валутния борд върху икономическия
   

Влиянието на валутния борд върху икономическия растеж се осъществява чрез трансмисионните механизми на влияние на паричния сектор върху реалния сектор на икономиката. Разглеждането на трансмисионните механизми, адаптирани за развиващите се, малки и отворени икономики, които използват монетарната система на валутен борд, позволява избор на модел на трансмисия, който най-пълно съответства на целите и задачите на изследването. Историческият преглед на системата на валутен борд и изследването на неговата същност като цялостна монетарна система е основа за определяне на влиянията, които всяка от особеностите на валутния борд може да окаже върху развитието на икономическите процеси в държавата. Описаните в част трета на първа глава източници на икономически растеж в развиващите се държави са използвани в по-нататъшното изложение като отправна точка за изследването на динамиката на икономическите показатели.

1. 
   Трансмисионни механизми между паричния и реалния сектор на икономика в условията на валутен борд
   

Влиянието на валутния борд (феномен на монетарната икономика) върху икономическия растеж (феномен на реалната икономика) може да бъде разглеждано като частен случай на влиянието на паричната икономика върху реалната. И трите разгледани модела на трансмисия (кейнсиански, неокейнсиански и неокласически) са изградени при ограниченията за развита икономика от затворен тип, ползваща парична система с централна банка. В този смисъл те не са приложими в условията на валутен борд. След адаптация на моделите, за да отговарят на условията на малка, развиваща се, отворена икономика в режим на валутен борд, някои от механизмите се запазват неизменни, други се видоизменят, а трети престават да действат. В същото време се появяват напълно нови механизми, които не са присъщи за нито един от изследваните модели. И при трите модела се налагат съществени модификации и допълнения, за да могат да бъдат приложими за малки и отворени икономики, които са в условията на валутен борд. Въпреки това като цяло се запазва силната връзка между паричната и реалната икономика, съответно е доказана възможността на валутния борд да влияе върху икономическия растеж.

Познавателната същност на структурния кейнсиански модел съответства в най-голяма степен на изследването. От една страна, този модел позволява брутният вътрешен продукт на икономиката да бъде разделен на структурни елементи, които имат сравнително еднороден характер и върху които оказват влияние определени промени в монетарната икономика. От друга страна, тази структура на брутния продукт прави възможно и самостоятелното разглеждане на секторите, които могат да бъдат източници на растеж в развиващата се икономика – вътрешен сектор, преки чуждестранни инвестиции и външен сектор. Поради посочените предимства структурният кейнсиански модел и неговите механизми са използвани като теоретична основа за разработването на поставения научен проблем.

1.2. Валутен борд – теория и практика

Валутният борд е напълно самостоятелна парична система, при която институцията Паричен съвет (която може да бъде самостоятелна институция или функцията и да бъде поета от централната банка след реорганизация) има право да издава банкноти и монети, напълно обезпечени и напълно конвертируеми срещу чуждестранната (резервна) валута при фиксиран валутен курс. Основните отличителни характеристики на системата на валутен борд спрямо централната банка са:

• 
  Фиксиран обменен курс. При системата на валутния борд стойността на местната валута е дългосрочно фиксирана към “резервната” валута.
  
• 
  Свободна конвертируемост на валутата. Свободното конвертиране на валута може да се извършва от всички икономически субекти (местни и чуждестранни) по предварително определения (фиксиран) обменен курс.
  
• 
  Наличие на резерви. При системата на валутен борд Паричният съвет разполага с достатъчно активи, за да покрие банкнотите и монетите в обръщение.
  
• 
  Монетарна политика, базирана на правила. Това е може би най-съществената отличителна черта на валутния борд. Емисията на нови банкноти и монети може да стане само при наличие на свободни резерви. Правителството не може да влияе върху лихвения процент с операции на открития пазар. Повечето монетарни процеси в икономиката са автоматизирани.
  
• 
  Липса на кредитор от последна инстанция. При валутния борд няма кредитор от последна инстанция, което прави невъзможно предпазването на търговските банки от банкрут. Въвеждат се по-строги правила, за да се предпази от кризи финансовата система.
  
• 
  Финансиране на правителствения дълг. При валутния борд разходите на правителството трябва да бъдат финансирани от източници в страната или от чужбина. Те не могат да се финансират чрез емисия на пари.
  

Разгледани са три примера за валутен борд – Аржентина, Хонконг и България. В трите държави валутният борд е въведен по различни причини. Въпреки че и трите системи се доближават значително до класическото разбиране за валутен борд, и в трите държави има известни специфики, които могат да повлияят на икономическото поведение на субектите.

3. 
   Икономически растеж – видове и фактори
   

В развитите държави икономическият растеж се обуславя от създаването, развитието и прилагането на върхови технологии, нови бизнес модели, идеи, иновации. Тук нито ресурсната обезпеченост, нито възможностите за подобряване на ефективността са в основата на растежа. При развиващите се страни природните дадености също не са от голямо значение. Основният фактор за успеха е възможността да се използват вече разработени в развитите икономики системи и те да се правят по-ефективни. Трансферът на ноу-хау става предимно чрез привличане на чуждестранни инвестиции в страната и чрез обучение и обмен на кадри с други държави. В този смисъл развитието на този тип държави (към които спадат и по-голямата част от държавите с валутен борд) до голяма степен се влияе от отвореността на икономиката и способността й да привлича чуждестранни инвестиции.

Растежът от страна на вътрешния сектор разчита на силите на икономическите агенти в обществото да инвестират в развитието на основните икономически сектори. Правителството може да ускори този растеж пряко – чрез държавни инвестиции в приоритетни отрасли, и косвено – чрез създаване на подходящи условия за развитие на частния бизнес в страната (моделът предполага, че потребителското търсене на домакинствата е сравнително автономно и се влияе от дохода и само в малка степен от трансферните плащания).

При първия модел на въздействие върху икономическия ръст влияят следните фактори:

• 
  Преките държавни инвестиции в приоритетните отрасли;
  
• 
  Държавните субсидии за приоритетни отрасли;
  
• 
  Прякото влияние върху агрегатното търсене;
  
• 
  Държавните поръчки.
  

• 
  Стабилно търговско и финансово законодателство;
  
• 
  Разумни данъци;
  
• 
  Нормално (обществено допустимо) ниво на корупция;
  
• 
  Обучение.
  

Икономическият растеж на външния сектор и особено на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е една от предпоставките за устойчиво развитие на икономиката. Растежът на преките чуждестранни инвестиции е силен стимул за развитие и има значителен мултипликационен ефект. Като всички инвестиции, чуждестранните инвестиции зависят от доходността, риска и възможността за финансиране. В зависимост от това дали инвестициите са преки или портфейлни, доходността може да зависи от размера и развитието на вътрешния пазар и от състоянието на икономиката като цяло. Рисковете се делят на икономически (бизнес и финансови), политически и социални. Високите рискове в развиващите се страни са най-голямата пречка пред инвеститорите. Възможностите за финансиране при чуждестранни инвестиции в по-малка степен се влияят от държавата-реципиент. Наред с динамиката на преките чуждестранни инвестиции нарастването на експорта също е важен фактор за растежа, тъй като достъпът до други пазари осигурява развитие на местната икономика и възможности за икономии от обема и по-мащабни инвестиционни проекти, за които местният пазар би бил недостатъчен.

• 
  Влиянието на валутния борд (феномен на монетарната икономика) върху икономическия растеж (феномен на реалната икономика) може да бъде разглеждано като частен случай на влиянието на паричната икономика върху реалната. Утвърдените в теорията модели на това влияние са създадени при ограниченията на развита икономика от затворен тип, ползваща парична система с централна банка. След известно преработване и адаптиране на моделите, за да отговарят на условията на развиваща се, отворена икономика в режим на валутен борд, някои от механизмите се запазват неизменни, други се модифицират, а трети престават да действат. Въпреки това като цяло и при тези условия се запазва силната връзка между паричната и реалната икономика, съответно е доказана възможността на валутния борд да влияе върху икономическия растеж (върху равновесното състояние на икономиката). Структурният кейнсиански модел и неговата логика има най-добра познавателна същност и е най-пригодим с оглед на поставените в научното изследване цели.
  
• 
  Валутният борд е цялостна и независима парична система, която може да се разглежда наравно със системата на свободно банкиране и системата на централна банка. Тя не е ограничена до основните си характеристики – фиксиран валутен курс и ликвидност. Системата влияе върху цялостната икономическа обстановка и икономическата политика на правителството.
  
• 
  Икономическият растеж в развиващите се и в развитите страни се отличава съществено по своята същност. Поради спецификата на страните, използващи системата на валутен борд, изследването на растежа в развиващите се страни е с по-голяма приложимост за настоящото изследване. Растежът на вътрешния сектор и растежът на външния сектор и ПЧИ се влияят от редица фактори, които от своя страна могат да бъдат повлияни от наличието или отсъствието на валутен борд.