I. Общи разпоредби Ч



страница1/5
Дата22.07.2016
Размер1 Mb.
  1   2   3   4   5
НАРЕДБА № 9 ОТ 17 ОКТОМВРИ 2013 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЕКСПЛОАТАЦИОННА ГОДНОСТ НА ПРИСТАНИЩАТА И СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ПРИСТАНИЩНИ ОБЕКТИ

Издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Обн. ДВ. бр.96 от 5 Ноември 2013г.
Раздел I.

Общи разпоредби
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и на специализираните пристанищни обекти по чл. 111а и 111б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), за квалификацията на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност.

(2) С наредбата се определя и редът за осъществяване на контрол относно изпълнението на изискванията за експлоатационна годност и за временно преустановяване или ограничаване на експлоатацията на пристанищата и за временно преустановяване на експлоатацията на специализираните пристанищни обекти.

(3) Наредбата се прилага за всички български пристанища с изключение на военните, както и за всички специализирани пристанищни обекти с изключение на създадените по естествен начин зимовници и места за укритие на риболовните кораби.

Чл. 2. (1) Удостоверение за експлоатационна годност се издава:

1. за пристанище за обществен транспорт, в което няма обособени терминали;

2. за всеки терминал от пристанище за обществен транспорт (в т. ч. и за зоните, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ), когато в пристанището са обособени два или повече терминала;

3. за пристанище по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ;

4. за специализиран пристанищен обект по чл. 111а или 111б ЗМПВВППРБ.

(2) Удостоверение за експлоатационна годност по ал. 1, т. 1 - 3 се издава, в случай че са изпълнени едновременно следните изисквания:

1. пристанището (съответно терминалът) е съоръжено и поддържано в съответствие с изискванията на тази наредба и обезпечава безопасно приемане, обслужване и обработване на кораби;

2. пристанищният оператор (или оператори), предоставящ пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ, е създал организация на работа и използва работно оборудване и технологии, които отговарят на изискванията за безопасно извършване на пристанищните дейности и услуги.

(3) Удостоверение за експлоатационна годност по ал. 1, т. 4 се издава, в случай че специализираният пристанищен обект е съоръжен и поддържан в съответствие с изискванията на тази наредба и собственикът е създал организация за безопасното му използване по предназначение.

(4) Удостоверението за експлоатационна годност не може да се преотстъпва от неговия титуляр (титуляри) на трети лица.



Чл. 3. (1) Забранява се влизането, приставането, престояването и обслужването на кораби в пристанищата, които нямат удостоверение за експлоатационна годност или експлоатацията им е временно преустановена по установения ред.

(2) Забранява се влизането, приставането, престояването и обслужването на кораби на терминалите, които нямат удостоверение за експлоатационна годност или за които е постановено временно ограничаване на експлоатацията на основание чл. 96, ал. 3, т. 2, 3 или 4 ЗМПВВППРБ.

(3) Забранява се приставането и престояването на пристани по чл. 111а, ал. 2 и чл. 111б, ал. 2 и 3 ЗМПВВППРБ, както и влизането и престояването в места за укритие на риболовни кораби и зимовници, които нямат удостоверение за експлоатационна годност или експлоатацията им е временно преустановена по установения ред.

(4) Експлоатацията на пристанищата, по отношение на които е постановено временно ограничаване на експлоатацията на основание чл. 96, ал. 3, т. 1 или 5 ЗМПВВППРБ, се осъществява при спазване на наложените ограничения.



Чл. 4. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществява контрол за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти.

(2) Собствениците на пристанища и на специализирани пристанищни обекти, както и пристанищните оператори осигуряват достъп до проверявания обект и оказват съдействие на служителите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" при изпълнението на служебните им задължения.



Чл. 5. (1) Собствениците на пристанища и на специализирани пристанищни обекти, както и пристанищните оператори осигуряват достъп до проверявания обект на служителите на контролните органи по чл. 5 от Закона за инспектиране на труда и изпълняват техните предписания.

(2) Териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Морска администрация" служебно събират информация за извършените проверки от контролните органи по ал. 1, за установените при тези проверки несъответствия или нарушения, направените предписания и наложените ограничения или наказания.


Раздел II.

Общи изисквания за експлоатационна годност на пристанищата
Чл. 6. Пристанищата, както и отделните елементи на пристанищната инфраструктура, с изключение на плаващите хидротехнически съоръжения, трябва:

1. да са изградени в съответствие със строителните и техническите правила и нормативи, действащи по време на изграждането им;

2. да са снабдени с документ за въвеждане в експлоатация;

3. да отговарят на изискванията на тази наредба.



Чл. 7. Акваторията на пристанището трябва да съответства на следните изисквания:

1. да е осигурена защитата й от вълново въздействие;

2. да е навигационно осигурена съобразно предвиденото в действащия парцеларен план за акваторията на пристанището и в съответствие с изискванията на:

а) Международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г., изменени с поправките съгласно Резолюция А.910(22) от 29 ноември 2001 г., в сила от 29 ноември 2003 г., и Резолюция А.1004(25) от 29 ноември 2007 г., в сила от 1 декември 2009 г. (ДВ, бр. 95 от 2009 г.), и Комбинираната система от морски плаващи знаци - система "А" (в сила за Република България от 1.09.1983 г. съгласно Указ № 1212 от 1983 г. на Държавния съвет на НРБ - ДВ, бр. 34 от 1983 г.) - за морските пристанища;

б) Правилата за плаване по река Дунав (приети с ПМС № 83 от 2013 г. - ДВ, бр. 35 от 2013 г.) - за речните пристанища;

3. площта на зоната за подхождане, на зоната за маневриране и на оперативната акватория да позволява безопасното подхождане, маневриране и приставане на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище;

4. по повърхността и в дълбочина оперативната акватория да е свободна от препятствия, включително плаващите хидротехнически съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, да са разположени така, че да не се затруднява маневрирането и приставането на корабите.

Чл. 8. (1) Безопасното газене в акваторията на всяко пристанище се обявява от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището веднъж годишно и при промяна в навигационните условия.

(2) Разпорежданията, с които се обявява безопасното газене в акваториите на пристанищата, се издават въз основа на актуални данни от измервания на дълбочините във всяка от зоните на акваторията на съответното пристанище.

(3) За актуални се считат данни от измервания, които са извършени:

1. в период, който предхожда датата на постановяване на разпореждането по ал. 2 с не повече от дванадесет месеца;

2. непосредствено преди въвеждане в експлоатация на новопостроено пристанище или пристанищен терминал;

3. непосредствено след ликвидиране на аварийна ситуация, приключване на драгажни работи в акваторията или на ремонтни дейности по стационарните хидротехнически пристанищни съоръжения;

4. по разпореждане на директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището, включително и при получени сведения, че реалните дълбочини се различават от установените при последното измерване.

(4) Измерванията по ал. 3 се извършват от:

1. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" в плавателните канали, зоните за подхождане и зоните за маневриране на пристанищните акватории;

2. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" или правоспособно лице по геодезия, картография и кадастър в оперативната акватория на пристанището (терминала) по възлагане от:

а) пристанищния оператор, получил достъп до пазара на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ на терминал от пристанище за обществен транспорт с национално значение;

б) собственика на пристанище за обществен транспорт с регионално значение или на терминал от такова пристанище;

в) собственика на пристанище по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ.

(5) Резултатите от измерванията се отразяват в карта на дълбочините, изработена в подходящ мащаб и при съобразяване със следните минимални изисквания:

1. да са нанесени измерените дълбочини и да са изчертани изобатите;

2. разстоянието между точките от мрежата при измерване да не надхвърля 5 m;

3. разстоянието между ръба на кея и най-близките до него точки на измерване на дълбочините да не надвишава 50 сm;

4. да е придружена от обяснителна записка, в която са описани:

а) хидрометеорологичните условия, при които са извършени измерванията;

б) датата или периодът, в който са извършени измерванията;

в) апаратурата и точността, с която са извършени измерванията;

г) стойностите на водните нива по време на измерването (водоотчет спрямо пегела на съответното пристанище);

д) параметрите на изходните репери и тяхното местонахождение;

е) координатната и височинната система, в която са представени данните.



Чл. 9. (1) Стационарните оградителни хидротехнически съоръжения (вълноломи, молове и др.) е необходимо:

1. да нямат деформации или повреди в конструкцията, създаващи опасност за корабоплаването или за съоръженията, които защитават от ветрово или вълново въздействие;

2. да нямат необозначени или необезопасени за корабоплаването подводни или надводни елементи.

(2) Плаващите оградителни хидротехнически съоръжения (вълноломи, молове и др.) е необходимо:

1. да са разположени в съответствие с предвижданията на действащия парцеларен план за пристанищната акватория;

2. да съответстват на изискванията за устойчивост и якост съгласно проектно-техническата документация;

3. да са надеждно закрепени към дъното и/или към брега (съответно към стационарно хидротехническо съоръжение) в съответствие с предписанията на производителя и с одобрената от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището схема за обвързване;

4. да нямат необозначени или необезопасени за корабоплаването подводни или надводни елементи.



Чл. 10. (1) Стационарните хидротехнически съоръжения за приставане, престой и обработка на кораби (кейови стени, пирсове, фериботни гнезда и др.) е необходимо:

1. да нямат деформации и повреди в конструкцията, застрашаващи нормалната им и безопасна експлоатация;

2. да са съоръжени с отбивни съоръжения, които:

а) съответстват на предвиденото в одобрените строителни книжа;

б) са еднотипни за съответното корабно място;

в) имат ненарушена цялост;

г) са надеждно закрепени;

д) осигуряват целостта и защитата на стационарното хидротехническо съоръжение и на приставащите кораби;

3. да имат устройства за завързване, които съответстват на предвиденото в одобрените строителни книжа и осигуряват необходимото надеждно швартоване (привързване) на корабите, вкл. при екстремни метеорологични условия;

4. да са оборудвани със съответстващи на одобрените строителни книжа изправни и безопасни:

а) устройства за подаване на електрическа енергия и вода за престояващите кораби;

б) телефонни или други кабелни връзки за престояващите кораби;

в) стационарно монтирани средства за осветление;

г) канализация за отвеждане на дъждовни и отпадни води;

д) пожарогасителна инсталация;

5. повърхността им да е:

а) покрита с настилка или да е обработена по начин, който осигурява безопасност срещу хлъзгане при движението на хора, подвижно работно оборудване и пътни превозни средства;

б) почистена и свободна от предмети, които затрудняват движението на хора, подвижно работно оборудване и пътни превозни средства или създават предпоставки за злополуки.

(2) Стационарните хидротехнически съоръжения за приставане, престой и обслужване на пътнически кораби или яхти се оборудват и със:

1. изправни спасителни средства - не по-малко от 2 спасителни кръга на всяко корабно място, с дължина на въжето 30 m;

2. оградителни и ограничителни съоръжения;

3. знаци за регулиране на движението на пътниците;

4. информационни табла, на които са указани телефони за връзка с националните служби за спешно реагиране.

(3) Освен на български език надписите на таблата по ал. 3, т. 4 трябва да бъдат и на английски и поне още един европейски език.



Чл. 11. (1) Плаващите хидротехнически съоръжения, които служат за връзка между кораба и брега, трябва да отговарят на общите изисквания по чл. 10 и на следните специфични изисквания:

1. разположението им в оперативната акватория да съответства на предвижданията на действащия парцеларен план за пристанищната акватория;

2. да са надеждно закрепени към брега (съответно към стационарно хидротехническо съоръжение) и/или към дъното в съответствие с предписанията на производителя и с одобрената от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището схема за обвързване;

3. да съответстват на изискванията за устойчивост и якост съобразно проектно-техническата документация;

4. връзката с брега да се осъществява и чрез преходен мост (сходня), който:

а) е закрепен надеждно към брега и към плаващото устройство при отчитане на възможните колебания във водния стоеж;

б) има конструкция с достатъчна носимоспособност, устойчивост и дълготрайност;

в) осигурява двупосочно движение на хора;

5. плаващото устройство и преходният мост да са оборудвани с леерни ограждения с минимална височина 800 mm.

(2) Подходът откъм брега и мястото за приставане откъм водата се обозначават с поставено на видно място табло с идентификационен номер и указания съответно за:

1. реда и условията за качване, преминаване и престой на хора, мобилно работно оборудване и/или моторни превозни средства - на подхода откъм брега;

2. реда и условията за приставане и престой на подхождащите кораби - видимо откъм водата.

(3) На информационните табла по ал. 2, т. 1 на плаващите хидротехнически съоръжения за приставане, престой и обслужване на пътнически кораби или яхти се поставя информация и за телефони за връзка с националните служби за спешно реагиране.

(4) Техническото състояние на плаващите хидротехнически съоръжения, които служат за връзка между кораба и брега в речните пристанища, се удостоверява по реда и при условията на глава седемнадесета "Специфични изисквания към плаващите съоръжения и плаващите устройства" от Наредба № 22 от 2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (обн., ДВ, бр. 9 от 2009 г.; изм., бр. 30 и 49 от 2009 г.).



Чл. 12. (1) Територията на пристанището или на терминала е необходимо да е подходящо оградена и оборудвана с технически средства за охрана, като на входно-изходните пунктове (включително от страна на обслужващата железопътна гара) се установява контролно-пропускателен режим.

(2) Конкретните изисквания към ограждането, оборудването с технически средства за охрана и контролно-пропускателния режим на всяко пристанище или терминал се съдържат в неговия план за сигурност (съответно в правилата за сигурност), изготвен и одобрен по реда и при условията на наредбата по чл. 60а, ал. 2 ЗМПВВППРБ.

(3) Съдържащите се в наредбата по чл. 60а, ал. 2 ЗМПВВППРБ изисквания относно реда и условията за постигане сигурността на морските пристанища и терминали, които не попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 725/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (OB, L 129 от 29.04.2004 г.), изменен с Решение 2009/83/ЕО на Комисията от 23 януари 2009 г. (OB, L 29 от 31.01.2009 г.) и с Регламент (ЕО) № 219/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (OB, L 87 от 31.03.2009 г.), се прилагат и по отношение на речните пристанища и терминали.

(4) Допуска се новопостроено пристанище или новопостроен терминал от пристанище за обществен транспорт да не съответства на изискванията по предходните алинеи към момента на подаване на заявлението за издаване на първо удостоверение за експлоатационна годност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 67, ал. 1, т. 1 и ал. 3 или 4.



Чл. 13. (1) Повърхността на работните зони следва да е:

1. без опасни неравности, наклони или отвори;

2. покрита с настилка или обработена по начин, който осигурява безопасност срещу хлъзгане при движението на хора, подвижно работно оборудване и пътни превозни средства;

3. почистена и свободна от предмети и растителност, които затрудняват движението на хора, подвижно работно оборудване и пътни превозни средства или създават предпоставки за злополуки.

(2) В работните зони следва да е осигурено бързо оттичане на дъждовните води.

(3) Елементите на линейната техническа инфраструктура (проводи или мрежи на водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения) трябва да са защитени от влиянието на преминаващи машини, от механични въздействия и замърсяване.



Чл. 14. (1) При определяне на пътните маршрути и организиране на транспорта се съобразяват видът на пристанището (съответно предназначението на терминала) и използваните транспортни средства и се съблюдават изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г., бр. 52 от 2001 г., бр. 43 от 2003 г., бр. 37 и 88 от 2004 г. и бр. 40 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2013 г.).

(2) Автомобилните и железните пътища, точките на пресичането им с други линейни обекти на техническата (включително транспортната) инфраструктура и границите на работните зони трябва да са сигнализирани в съответствие с изискванията на Закона за движение по пътищата, Наредба № 58 от 2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 73 от 2006 г.; изм., бр. 88 от 2007 г. и бр. 43 от 2009 г.) и Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.).



Чл. 15. Работните площадки на открито и работните помещения трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Чл. 16. (1) Пристанищните индустриални железопътни клонове (вътрешните железопътни линии на пристанището или терминала) е необходимо да съответстват на общите изисквания и условия за безопасност и техническа експлоатация във вътрешния железопътен транспорт.

(2) Пристанищният оператор, извършващ пристанищни услуги по вътрешнопристанищен транспорт на товари по вътрешните железопътни линии, е длъжен да приеме и прилага вътрешни правила (инструкции), които са съобразени с общоприложимите изисквания за безопасност в железопътния транспорт и са съгласувани с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" в съответствие с изискванията на Наредба № 58 от 2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22, 35, 74 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г. и бр. 47 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 15 и 68 от 2013 г.).



Чл. 17. (1) Отделните елементи на пристанищната инфраструктура е необходимо да съответстват на:

1. изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2013 г.) и Наредба № Iз-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн., ДВ, бр. 81 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 30 и 75 от 2013 г.);

2. санитарно-хигиенните изисквания;

3. изискванията за опазване на околната среда.

(2) Пристанищните съоръжения, които не са с повишена опасност, електрическите уредби и работното оборудване (стационарно и мобилно) е необходимо:

1. да се използват съобразно тяхното предназначение и при спазване на правилата за безопасната им експлоатация;

2. да се поддържат и ремонтират в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и другите изисквания на действащото законодателство.

Чл. 18. Условията на труд, в това число и нивата на факторите на жизнената среда (води, предназначени за питейно-битови нужди, осветление, шум, вибрации, йонизиращи лъчения, електромагнитни полета, химични фактори, биологични агенти и т.н.), е необходимо да отговарят на изискванията на Закона за здравето, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите актове по тяхното прилагане.

Чл. 19. Всяко пристанище трябва да разполага със:

1. подходящи приемни съоръжения, които осигуряват приемането на отпадъците без необосновано забавяне на корабите;

2. план за приемане и обработване на отпадъците.

Чл. 20. (1) Подходящи са тези пристанищни приемни съоръжения, които са в състояние да поемат видовете и количествата отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъците от товари, произхождащи от корабите, които обикновено използват пристанището (терминала), като се имат предвид оперативните нужди на ползвателите на услуги в това пристанище (терминал), значението, големината и географското му положение, броят и видът на корабите, които го посещават, както и регламентираните в действащото законодателство освобождавания от задължения.

(2) Капитаните на кораби могат да уведомяват изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" за всеки случай на несъответствие на пристанищни приемни съоръжения.

(3) Уведомленията, оформени в съответствие с приложение № 1, се подават чрез териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или чрез държавата на знамето.

(4) По всяко уведомление, получено по реда на ал. 3, инспекторите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършват проверка, която приключва с доклад. Въз основа на констатациите, съдържащи се в доклада, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издаде задължителни предписания към Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" - за пристанищата за обществен транспорт с национално значение, и към собствениците - за всички останали пристанища.

(5) В началото на всяко тримесечие изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията доклад за заявените несъответствия на пристанищни приемни съоръжения, за извършените проверки и предприетите мерки през предходния тримесечен период. Към доклада се прилагат:

1. копия от постъпилите уведомления по ал. 2;

2. постановените по реда на ал. 4 задължителни предписания;

3. издадените наказателни постановления за констатирани нарушения на разпоредбите на ЗМПВВППРБ или тази наредба.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприема необходимите действия за представяне на копия от получените уведомления за несъответствие на пристанищни приемни съоръжения на Европейската комисия.

Чл. 21. (1) Планът за приемане и обработване на отпадъци съдържа описание на съобразените с географското положение и големината на пристанището, с броя и вида на корабите, които обикновено имат престой в него, както и с типа и обема на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари, процедури за приемане, събиране, съхранение и предварително обработване на тези отпадъци без необосновано забавяне на кораба.

(2) Планът трябва да включва:

1. описание на географското положение и големината на пристанището;

2. описание на броя и вида на корабите, които обикновено го посещават;

3. оценка на необходимостта от пристанищни приемни съоръжения съобразно нуждите на корабите, които обикновено го посещават;

4. описание на вида и капацитета на пристанищните приемни съоръжения;

5. описание на процедурите за приемане и събиране на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от товари;

6. описание на методиката за определяне размера на таксите за приемане и обработване на отпадъци;

7. процедурите за уведомяване за установени несъответствия на пристанищните приемни съоръжения;

8. процедурите за непрекъснати консултации с ползвателите на услуги в пристанището, с операторите на отпадъци, с другите пристанищни оператори, предоставящи услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ, и с останалите заинтересувани страни;

9. статистически данни за видовете и количеството на предадените и обработени отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари;

10. резюме на действащото законодателство и изискванията за предаване на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари;

11. посочване на лицата, отговорни за прилагането на плана;

12. описание на оборудването и начините за предварително обработване, ако се извършва такова;

13. описание на методите за запис на действителното натоварване на пристанищните приемни съоръжения;

14. описание на методите за запис на получените количества отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари;

15. описание на методите за обезвреждане на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари;

16. информацията, която се предоставя на всички ползватели на услуги в пристанището и която задължително включва:

а) кратко разяснение за значението и необходимостта от предаването на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъците от корабни товари;

б) схема на местоположението на пристанищните приемни съоръжения, обслужващи всяко корабно място;

в) списък на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, и остатъците от корабни товари, които обикновено се приемат в пристанището;

г) списък на операторите на отпадъци и на предоставяните услуги;

д) списък на местата и лицата за контакт с операторите на отпадъци;

е) описание на процедурите за предаване;

ж) тарифа на таксите за приемане и обработване на отпадъци и описание на системата за определяне на размера им;

з) описание на процедурите за уведомяване за установени несъответствия на пристанищните приемни съоръжения;

и) описание на процедурите за предоставяне на информацията по чл. 97, ал. 1, т. 1 - 5 от лицата по чл. 97, ал. 2.

(3) Предвидените в плана процедури за приемане, събиране, складиране, обработване и обезвреждане следва да съответстват на програма за управление на околната среда, водеща до прогресивно намаляване на въздействието на тези дейности върху околната среда. Предполага се, че такова съответствие е налице, ако процедурите са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ, L 342 от 22.12.2009 г.).

(4) Описаната в плана методика за определяне размера на таксите за приемане и обработване на отпадъци трябва да се основава на следните принципи:

1. такси да се събират от всички кораби, които имат престой или оперират в пристанищата, независимо от това, дали ползват пристанищните приемни съоръжения, или не;

2. размерът на таксите да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав;

3. събираните такси да бъдат съобразени с вида и големината на корабите и да покриват не по-малко от 30 % от разходите за осигуряване на пристанищни приемни съоръжения и за приемане и обработване на отпадъците - резултат от корабоплавателната дейност;

4. частта от разходите, която не е покрита от таксите (ако има такава), да бъде заплащана на база действително предадени отпадъци по вид и количество;

5. допустимо е намаляване на размера на таксите, ако управлението, проектирането, оборудването и експлоатацията на кораба от екологична гледна точка са такива, че може да се докаже, че той отделя намалени количества отпадъци от експлоатация;

6. от заплащане на такси да се освобождава кораб, който е освободен по установения в наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване ред от задължение за предаване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, тъй като отговаря едновременно на следните изисквания:

а) оперира установена корабна линия;

б) корабопритежателят има сключен договор с пристанищен оператор за предаване на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, в някое от пристанищата по линията и заплаща такси в това пристанище или на оператора за услугата;

7. точки 3 - 6 не се прилагат при определяне размера на таксите, дължими за риболовните кораби и яхтите.



Чл. 22. (1) Плановете се изготвят от:

1. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" - за пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

2. собственика - за пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ.

(2) В процеса на изготвяне на плановете лицата по ал. 1 са длъжни да проведат консултации с пристанищните оператори, получили достъп до пазара на морско-техническата пристанищна услуга "приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност" за пристанището и с ползвателите на услуги в пристанището или техни представители. За целта те уведомяват заинтересуваните лица по предходното изречение за изготвения проект на план чрез публикуване в официалната си електронна страница или по друг подходящ начин и:

1. им предоставят подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от четиринадесет дни, за изразяване на писмени предложения и възражения, или

2. провеждат обществено обсъждане.



Чл. 23. (1) Проектът на план се изготвя в два екземпляра и се представя за одобряване от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", придружен от:

1. доказателства за проведените по реда на чл. 21, ал. 2 консултации;

2. съгласувателно становище на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (одобрена с ПМС № 81 от 2000 г. - обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.; попр., бр. 54 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2000 г., бр. 18, 47 и 62 от 2001 г.; доп., бр. 104 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2002 г.; изм., бр. 68 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г. и бр. 101 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г. и бр. 77 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 38 от 2007 г., бр. 64, 78 и 79 от 2008 г., бр. 100 от 2009 г., бр. 64 от 2010 г., бр. 96 от 2011 г. и бр. 67 от 2012 г.).

(2) Ако планът за приемане и обработване на отпадъци не отговаря на някое от изискванията на чл. 21 или не е представено някое от приложенията по ал. 1, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице предоставя на лицето по чл. 22, ал. 1 подходящ срок за отстраняване на недостатъците. Ако те не бъдат отстранени в определения срок, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" с мотивирана заповед отказва да одобри плана.

(3) Изработеният проект на план за приемане и обработване на отпадъци се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" в четиринадесетдневен срок от представянето му. В случаите по ал. 2, изречение първо срокът за одобряване започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.



Чл. 24. (1) Планът за приемане и обработване на отпадъци може да бъде разработен и на регионален принцип за няколко пристанища.

(2) В случаите по ал. 1 планът за приемане и обработване на отпадъци трябва да съдържа обосновка на необходимостта от пристанищни приемни съоръжения и описание на наличните съоръжения и на организацията на работата поотделно за всяко пристанище.



Чл. 25. (1) Промени в одобрения план за приемане и обработване на отпадъци се правят, когато е налице:

1. необходимост от усъвършенстване на предвидените в него процедури;

2. промяна на вида на пристанището;

3. промяна на някой от операторите на морско-техническата услуга "приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност";

4. промяна на някое от обстоятелствата по чл. 92, ал. 5, т. 2 - 6, 8 - 10 и 12 ЗМПВВППРБ.

(2) Промените в плановете за приемане и обработване на отпадъци се одобряват при спазване на изискванията по чл. 22, ал. 2 и чл. 23.

(3) Плановете за приемане и обработване на отпадъци подлежат на преразглеждане и одобряване на всеки 3 години.

Чл. 26. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" - за пристанищата за обществен транспорт с национално значение, и собствениците - за пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ, са длъжни да предоставят информацията по чл. 21, ал. 2, т. 16 на всички ползватели на услуги в пристанището по такъв начин, че тя да бъде достъпна и лесно разбираема.

Чл. 27. (1) Всяко пристанище (терминал) трябва да разполага с авариен план, чиито обхват и съдържание съответстват на изискванията на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита при бедствия.

(2) Аварийният план по ал. 1 се разработва, утвърждава и се актуализира при промяна в обстоятелствата от:

1. пристанищния оператор, получил достъп до пазара на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и/или 3 ЗМПВВППРБ на пристанище за обществен транспорт, съответно на терминал от такова пристанище;

2. собственика на пристанище по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ.

(3) Лицата по ал. 2 са длъжни:

1. да уведомяват съответната дирекция "Морска администрация" за всяка актуализация на аварийния план, като представят заверено копие от новата редакция на плана в седемдневен срок след извършването й;

2. да информират незабавно директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището за:

а) възникването на инцидент или авария и за предприетите спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

б) възникването на опасност от авария и за предприетите действия за нейното предотвратяване.

Чл. 28. (1) Всяко пристанище (терминал) трябва да разполага с технологичен план.

(2) Технологичният план представлява изработена в подходящ мащаб работна схема на пристанището (терминала), в която са отразени:

1. границите на пристанището (терминала);

2. корабните места с техните номера и дължини;

3. автомобилните и железните пътища и подходи.

(3) Технологичният план се изработва от:

1. пристанищния оператор, получил достъп до пазара на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и/или 3 ЗМПВВППРБ на пристанище за обществен транспорт, съответно на терминал от такова пристанище;

2. собственика на пристанище по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ.



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
docs -> Информационен бюлетин за правото на европейския съюз в областта на въздушния транспорт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница