Характеристика на подземните води

Главните типове хидрогеоложки структури и водоносни формации в Западнобеломорски район са:

• 
  Седиментни басейни с пластови порови води в кватернерните речни наслаги и частично, в неогенските, палеогенските и палеогенските вулканогенни седиментни отложения на междупланинските котловинни басейни.
  
• 
  Хидрогеоложките системи ХГС (масиви) с пукнатинни води в донеогенските скални формации;
  
• 
  Карстовите системи в мезозойските карбонатни скали и докамбрийските мрамори;
  

Речните-алувиални и пролувиални наноси, са представени главно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси. Наносните и поройните конуси се явяват като най-добрите акумулатори на порови, пресни, безнапорни водни ресурси.

Първоначалната характеристика и оконтуряването на подземните водни тела са извършени на базата на Геоложката карта на България М 1:200 000 и Хидрогеоложка карта М 1:200 000, картите на пресните подземни води М 1:200 000.

Определени са 39 броя водни тела на територията на БД ЗБР - Благоевград.

Предвид етажното разположение на водоносните формации и разчленения релеф както и пъстрата мозайка от геоложки формации в Западнобеломолски район, контурите на подземните водни тела са разположени на 5 слоя, без да се следи строга стратиграфска последователност.

В междупланинските котловини и речните долини представляващи грабенови структури запълнени от седиментни скали, са формирани 17 броя водни тела. Те са определени в два слоя, кватернер и неоген, като в кватернера са определени 10 броя водни тела, а в неогена 7 броя.

Палеогенските и вулканогенно седиментните комплекси са окунторени в един слой – сравнително по-слабо водоносен. Основни носители на подземните води са палеогенските и вулканогенно седиментни отложения, които в различна степен са заглинени и спечени(вулканските туфи, туфити, ингимбрити) и се характеризират с ниски филтрационни свойства, в резултат на което са определени само 3 броя водни тела.

Пукнатинни води в амфиболити и гранити :

В тези слой са отределени 9 броя водни тела. Представени са от амфиболитови гнайси, амфиболитови шисти и гранити. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

В последния слой карстовите водоносни хоризонти са привързана към варовици, мрамори и доломити на триаса, палеогена и докамбрийски формации (гнайси и амфиболити прослоени от мраморни пачки).

За този хоризонт са определени 10 бр. водни тела

І слой – “Кватернер” – 10 водни тела – Фигура 1.9;

ІІ слой – “Неоген” - 7 водни тела – Фигура 1.10;

ІІІ слой – “Палеоген” - 3 водни тела – Фигура 1.11;

V слой – “Пукнатинни” - 9 водни тела – Фигура 1.12;

V слой – “Карст” - 10 водни тела – Фигура 1.13;

• 
  площ на водните тела;
  
• 
  дълбочина на водоносния хоризонт;
  
• 
  хидравличен тип и структура на водоносния хоризонт: безнапорен, полунапорен, полунапорен и напорен тип.
  
• 
  характеристики на покриващите водното тяло пластове в зоната на подхранване;
  
• 
  литоложки строеж на водното тяло;
  
• 
  средна дълбочина на водоносния хоризонт в м.
  

За всяко подземно водно тяло е представена характеристика, както следва:

Подземното водно тяло е разположено в Петричката котловината и е с обща площ 98 км². Изградено е от алувиалните отложения на река Струмешница и пролувиалните и временно потокови отложения на малките реки, които се спускат от Беласица и Огражден.

Мощноста на вместващите седиментни скали варира в границите от 80 до 100 м. Представени са от разнозърнести чакъли и единични валуни с пясъклив запълнител. Наблюдават се така също глининести и алевролитови прослойки и лещи, които разслояват общия водоносен хоризонт.

Почвената покривка е от кафяви горски, делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменливи почви. Срещат се още излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести, алувиални и алувиално-ливадни.

Подземните води в тераса на река Струмешница се подхранват както от самата река, така и от грунтовите потоци в отложенията на притоците и от инфилтриралите се валежи.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Средната водопроводимост е 1000 м²/ден, коефициентът на филтрация е 50м/д. Общата площ на зоната на подхранване е 98 км^2.. Средният модул на подземният отток за тялото е 4 л/ сек/ км²

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло да е свързано.
BG4G00000Q002 Кватернер – Кресна -Сандански

Поземното водно тяло е с площ 123 км² и представлява сложена надлъжна грабенова структура запълнена с седиментни отложения.

Кватернерните алувиални отложения са изградени от чакъли и пясъци, разслоени от глинести прослойки. Общата мощност на алувия е 20-25 м., коефициентът на филтрация - от 12 до 180 м/д, средно 100 м/д. и проводимостта - средно 800 - 1200 м²/д. Средният модул на подземният отток за тялото е 4 л/ сек/ км²

Подхранването на тялото става от реките и дерета, които се спускат от оградните планини и от инфилтриралите се валежи. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между подземните и повърхностните води е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000Q003 Кватернер – Симитли

Поземното водно тяло е с площ 16 км². Кватернерните отложения са изградени от разнозърнести чакъли, на места с валуни, с пясъчен запълнител и глини. Средната дебелина на отложенията е около 30 м.

Филтрационните свойства на алувия са добри и коефициентът на филтрация е 100 м/д, проводимостта - 1500 м²/д, средният модул на подземния отток е 4 л/ сек/ км²

Площта на зоната на подхранване на тялото е 16 км².

Почвеният слой се състои от ерозирани излужени канелени, алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести отложения.

Подхранването на подземният поток става от реките и дерета, които се спускат от оградните вериги, и от инфилтриралите се валежи. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностните и подземните води на тялото е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000Q004 Кватернер – Благоевград

Поземното водно тяло обхваща Благоевградска котловина и е с площ 157 км². Алувиалните отложения са изградени от разнозърнести чакъли и валуни с пясъчен и пясъчно-глинест запълнител, неравномерно разслоен от глини. Средната дебелина на отложенията е около 20 м.

Филтрационните свойства на алувия са добри: коефициентът на филтрация е от 50 до 340 м/д, средно 140 м/д, проводимостта - от 540 до 2500 м²/д, средно 860 м²/д, коефициентът на водоотдаване - средно 0,21. Средният модул на подземния отток е 3,5 л/ сек/ км². Подхранването на потока става от реките и дерета, които се спускат от оградните вериги. На второ място потокът се подхранва от инфилтриралите се валежи.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностните и подземните води на тялото е пряка.

Почвеният слой е представен от алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, планинско-ливадни, тъмнокафяви и тъмноцветни горски, излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести, делувиални и делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменливи.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.