BG4G00000Q005 Кватернер – Дупница

Поземното водно тяло е с площ 113 км². Представлява сложен грабен, запълнен с кватернерни и плиоценски алувиални и пролувиални отложения. Алувиалните отложения на кватернера са представени от едри чакьли и валуни с пясъчен запълнител. Под тях залягат глини в алтернация с чакъли. Дебелината на алувия е повече от 20 м. Почвения слой се състои от делувиални и делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменливи, алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести почви.

Освен от реките подземният поток се подхранва и от валежите. Връзката между повърхностни и подземни води е пряка. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен.

Средната водопроводимост е 500 м²/д , коефициентът на филтрация е 35м/д . Площта на зоната на подхранване е 113 км². Средния модул на подземния отток е 3,5 л/ сек/ км². Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

Поземното водно тяло обхваща Кюстендилската котловина представляваща сложна грабенова структура с площ 232.6 км².

Грабенът е запълнен с кватернерни, неогенски(плиоценски) и палеогенски отложения.

С най-поляма водообилност в Кюстендилската котловина се явяват кватернерните алувиални и пролувиални отложения.

Алувият е образуван от река Струма и нейните десни притоци. В алувиалните отложения се е формирал общ ненапорен подземен поток на места слабо напорен, който се дренира от река Струма. Пролувиалните отложения са представени от грубокъсов материал с песъклив запълнител, на места заглинен.Мощноста на кватернера достига до 30м.

Неогенът(плиоценът) е разпространен в северната част на котловината. Разделя се на три хоризонта: долен /подвъглищен/ -представен от слабоспоеки конгломерати, над тях глинести пясъчници, пясъци и песъчливи глини; среден или продуктивен - от глини и въглища, горен /надвъглищен/ - глини, песъчливи глини, глинести пясъци и ронливи пясъчници. Мощността на плиоцена е до 450 м. В пясъчните пластове има напорна вода.

Средната водопроводимост на тялото е 600 м²/д , коефициентът на филтра-ция е 140м/д . Площта на зоната на подхранване е 200 км². Средния модул на подземния отток е 3,0 л/ сек/ км².

Подхранването на подземния поток става главно от реките, притоци на река Струма и от инфилтриралите се валежни и поливни води. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000Q008 Кватернер – Разлог

Поземното водно тяло е с площ 102 км² и е с голяма водообилност. Кватернера в Разложката котловина се характеризира предимно алувиални отложения на реките Бяла река и Изток и техните притоци. Мощноста на отложенията достига до 20-30 м. Представени са предимно от разнозърнести чакъли и пясъци, сред които се наблюдават прослоики и лещи от глини и алевролити.

Средната водопроводимост на седиментите е 100 м²/д, коефициентът на филтрация е 140м/д . Площта на зоната на подхранване е 102 км². Средния модул на подземния отток е 4,0 л/ сек/ км².

Подхранването на подземните води става главно от реките ограждащите котловината поройни конуси и от инфилтриралите се валежи. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G00000Q009 Кватернер - Гоце Делчев

Кватернерните отложения са формирани в южната част на Местенския грабен и заемат площ от 94 км².

Пеобладават основно разнокъсови чакъли и разнозърнести пясъчници, сред които се наблюдават прослойки и лещи от глини. Северно от линията Гоце Делчев - с. Дъбница, чакълите са по-едри. Коефициент на филтрация за кватернерните отложения в тази част на тялото варира от 20 до 103 м/д, като средно преобладава 45 м/д. На юг коефициентът на филтрация е от 100м/д до 144м/д, средно 112 м/д. Средната водопроводимост за тялото е 120 м²/д - 200 м²/д . Площта на зоната на подхранване на тялото е 94 км². Средния модул на подземния отток е 3,0 л/ сек/ км².

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000Q007 Кватернер - Радомир-Брезник

Поземното водно тяло обхваща Радомиромирският и Брезнишки басейни и представлява сложен грабен с площ 338 км².

Тялото е част от Трънския мегаантиклинорий и е запълнено с кватернерни и неогенски (плиоценски) отложения. За кватернерното подземно водно тяло - Радомир-Брезник са характерни ненапорните води. Общата мощност на кватернерните отложения достигат 10-12 м. Те са представени от глинесто-пясъчен слой с мощност от 1 до 4 м, а под него заляга чакълесто-пясъчния хоризонт, който неравномерно се разслоява от глинести прослойки.

В алувиалната тераса на Река Струма се е формирал подземен поток, който хидравлически е свързан с реката. Река Струма при естествени условия дренира потока, а при високи водни стоежи временно го подпира и подхранва. Средният напорен градиент на потока е 0,003.

Средната водопроводимост е 400-600 м²/д, а коефициентът на филтрация е140м/д . Площта на зоната на подхранване е 338 км². Средния модул на подземния отток е 3,0 л/ сек/ км².

Подхранването на подземния поток става главно от масива на Голо Бърдо и от инфилтриралите се валежни и поливни води.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G00QNPG010 Кватернер – Неоген – Палеоген – Доспат

Това тяло представлява сложен грабен и е с площ 64 км².

Грабенът е запълнен с кватернерни, неогенски (плиоценски) и палеогенски отложения. С най-поляма водообилност се явяват кватернерните алувиални и пролувиални отложения.

Алувият е образуван от река. Доспат. В алувиалните отложения се е формирал общ слабо напорен и безнапорен подземен поток, дрениращ се от Река Доспат.

Плиоценът е разпространен в северната част на грабена и е представен от слабоспоени конгломерати в основата и над тях в алтернация глинести пясъчници, пясъци и песъчливи глини.

Палеогенът е представен от дебелослойни пясъчници, които в долната част на разреза алтернират с конгломерати, а нагоре с глинести и мергелни шисти. Горната част е практически неводоносна.

Средната водопроводимост за тялото е под 50 м²/д , коефициентът на филтрация е под 50м/д . Средния модул на подземния отток е около 3,0 л/ сек/ км²

Подхранването на подземния поток става главно от реките, притоци на река Доспат и от инфилтриралите се валежни води . Типа на водоносния хоризонт е безнапорен.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000N011 Неоген – Струмешница

Подземното водно тяло е разположено в Петричката котловината и е с обща площ 125 км² . Неогенските седименти залягат непосредствено над подложката и са представени от уплътнени пясъчници, слабо споени чакъли, песъчливи глини, алевролити и глини. Плиоценската серия над ерозионния базис е силно уплътнена и слабо водоносна. Мошността на плиоценските отложения в Струмешнишкия грабен е около 400 м. Средната водопроводимост е под 50 м²/д, коефициентът на филтрация е под 5м/д . Площта на зоната на подхранване е 26,3 км². Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км².

Водното тяло се подхранва основно от инфилтриралите се води от притоците на р. Струмешница и валежите в района.

Почвената покривка е от кафяви горски, делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменливи почви. Срещат се и излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести, алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести почви.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G00000N012 Неоген – Сандански

Поземното водно тяло е с площ 123 км² и представлява сложена надлъжна грабенова структура запълнена с седиментни отложения с плиоценска възраст. Представени от уплътнени пясъчници, слабо споени чакъли, песъчливи глини, алевролити и глини в алтернация. Общо взето, плиоцена е силно уплътнен и слабо водоносен.

Мощността на седиментите на плиоцена е над 1000 м. Средната водо-проводимост е под 50 м²/д, коефициентът на филтрация е под 5м/д . Площта на зоната на подхранване е 507,5 км². Средния модул на подземния отток е 0,3 л/ сек/ км².

Водното тяло се подхранва основно от топенето на снеговете в по високите части на планините ограждащи котловините и от инфилтриралите се валежи

Типа на водоносния хоризонт е напорен. Почвите са алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести, ерозирани излужени канелени.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

Водното тяло е с площ 72 км². Средната мощност на неогенските седименти които го изграждат е около 1300 м. Неогенският седиментен комплекс е представен от четири хоризонта от които два конгломератови и два с по финнозърнести фракции- заглинени.

Конгломератите са разнокъсови с песъклива спойка процепени лещи и прослойки от разнозърнести пясъчници.

Хоризонтите с с по финнозърнести фракции са представени от редуващи се пясъчници, алевролити с прослойки от глини и въглища.

Филтрационните свойства на неогена са следните: коефициентът на филтрация е под 5м/д, проводимостта – под 50 м²/д, средният модул на подземният отток е около 0,5 л/ сек/ км².

Площта на зоната на подхранване на тялото е 56 км².

Типа на водоносния хоризонт е напорен. Подхранването на потока от подземни води става от инфилтриралите се повърхностни води и валежите. Връзката между повърхностните и подземните води на тялото е пряка.

Почвената покривка е от ерозирани излужени канелени, алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, излужени канелени горски, делувиални и делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменливи слоеве.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G0000N1014 Неоген – Благоевград

Поземното водно тяло обхваща Благоевградският и Джермански грабени и е с площ 249 км².

Запълнено е от плиоценски езерно - речни отложения, които лежат главно върху архайски метаморфен комплекс, а в северозападната част възможно и върху палеогена на Бобовдолския грабен.

Плиоценът е представен от алтернацията на слабо споени чакъли, пясъци и глини. Седиментните в двете грабенови структури като цяло са слабо водоносни.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д, коефициентът на филтрация е под 5м/д . Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км². Площта на зоната на подхранване е 89 км².

Почвената покривка се състои от алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, планинско-ливадни, тъмнокафяви и тъмноцветни горски, излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести, делувиални и делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменливи почви.

Подхранването на потока от подземни води става от инфилтриралите се повърхностни води и валежите. Връзката между повърхностните и подземните води на тялото е пряка.

Типа на водоносния хоризонт е напорен.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000N015 Неоген - Брезник-Земен

Подземното водно тяло обхващащо неогенските отложения в района на Брезник-Земен е с площ 124 км².

Представен е от алтернацията на глинести пясъчници, пясъци и песъчливи глини, въглища, въглищни шисти и алевролити. Мощността на плиоцена е до 100 м. В пясъкливите пластове са регистрирани напорни води.

Като цяло плиоиенът е слабо водоносен. Често пукнатинните води са в малко количество.

Средната водопроводимост е 50 м²/д .Коефициентът на филтрация е 3м/д. Площта на зоната на подхранване е 120 км². Средния модул на подземния отток варира от1 – 0,5 л/ сек/ км².

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G00000N016 Неоген – Разлог

Площта на подземното водно тялото е 156 км².

Неогенските седименти в Разложката котловина залягат непосредствено върху пъстрата скална подложка.

Дебелината на плиоцена е от 100 до 300 м, средно 200 м. Езерно - речните му отложения са представени от алтернацията на глинести пясъци, чакъли, песъчливи глини и алевролити.

Като цяло плиоиенът в района е слабо водоносен. По водоносни са пясъчните и чакълестите пластове, които в различна степен са заглинени и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост на неогенските седименти е 100 – 200 м²/д .Коефициентът на филтрация е под 5м/д. Площта на зоната на подхранване е 53 км². Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км². Типа на водоносния хоризонт е напорен. Връзката между повърхностни и подземни води е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00000N017 Неоген - Гоце Делчев

Площта на подземното водно тялото е 186 км².

Неогенските седименти в районът на Гоце Делчев залягат непосредствено върху пъстрата скална подложка. Мощноста на плиоцена е от 100 до 500 м, средно 350 м. Езерно-речните му отложения са представени от глинести пясъци, чакъли, песъчливи глини.

Водоносни в плиоцена са пясъчните и чакълестите пластове, които в различна степен са заглинени и имат ниски филтрационни свойства, водата е ненапорна и излиза на повърхността като низходящи извори с малък дебит.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д , коефициентът на филтрация е под 5м/д . Площта на зоната на подхранване е 61 км². Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км².

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

Общата площ на водното тяло е 205 км². Дебелината на палеогена е средно 500 м. Отложенията му са представени от конгломерати от пясъчници, песъчливи глини, въглища и аргилити.

Палеогенът е слабо водоносен, водоносни в него са пясъчните пластове, които в различна степен са заглинени и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Площта на зоната на подхранване е 185 км². Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км². Подхранването е предимно от валежите. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водин тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G0000Pg019 Осоговски вулканогенен седиментен комплекс

Площта на подземното водно тяло е 120 км². Дебелината на слоевете е средно 200 - 300 м. Отложенията му са представени от туфи, туфопясъчници, песъчиво глинести прослойки.

Вулканогенния седиментен комплекс е слабо водоносен и има ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е 100 - 200 м/²д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Площта на зоната на подхранване е 117 км^2. Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км². Естествените ресурси на тялото са 12 л/с.подхранването е дъждовно. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G0000Pg038 Палеогенски седиментен комплекс

Площта на подземното водно тяло е 1125 км².

Дебелината на слоевете е около 150 м. Представени са от туфи, туфопясъчници, песъчиво глинести прослойки . Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м/²д . Коефициентът на филтрация е под 3м/д. Площта на зоната на подхранване е 1125 км². Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км². Основното подхранване е от валежите. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.
G4GPzC2Pg019 Тешовски,Спанчевски, Централнопирински, Безбожки, Игралищенски и Кресненски плутони

Площта на подземното водно тялото е 974 км².

Дълбочината на слоевете е 150 – 250 м.

Слоевете са съставени ог двослудни гнайси и шиституфи, лавобрекчи ингибрити, неспоени гравий и чакъли. Типът на водоносния хоризонт е безнапорен.

Средната водопроводимост е под 50 м/д. Коефициентът на филтрация е под 5м/д. Площта на зоната на подхранване е 968 км². Средния модул на подземния отток е около 2,0 л/ сек/ км². Връзката между повърхностни и подземни води е пряка.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.

Площта на водното тяло е 178 км². Дебелината на слоевете варира 50 - 250 м. Преобладават среднозърнестите биотитови гранити. Гранитите са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е 100 - 200 м²/д . Коефициентът на филтрация е под 2 м/д. Площта на зоната на подхранване е 178 км ² .Средния модул на подземния отток е 2,0 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите и топенето на снеговете.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G00PzC2021 Южнобългарски гранити, Калински плутон

Площта на водното тяло е 2409 км² .Дебелината на слоевете варира 50 - 250 м. Преобладават средно до дребнозърнестите биотитови гранити. Гранитите са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е 100 - 200 м²/д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Средния модул на подземния отток е 2,0 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите и топенето на снеговете.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G0000Pz022 Струмска диоритова формация

Площта на водното тяло е 402 км². Дебелината на слоевете може да достигне до 1000 м. Представени са от амфиболитови гнайси и амфиболитови шисти. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м/д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Площта на зоната на подхранване е 367 км². Средния модул на подземния отток е около 1,0 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите и топенето на снеговете.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G0000Pz023 Осоговски плутон

Площта на водното тяло е 122 км². Дебелината на слоевете достига до 1000 м. Представени са от биотитови гранити и грубозърнести гранити. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Площта на зоната на подхранване е 122 км ² .Средния модул на подземния отток е 1,5 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите и топенето на снеговете.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.
BG4G00PtPz024 Рило-Пирински метаморфити

Площта на водното тяло е 1221 км². Дебелината на слоевете достига до 800 м. Представени са от амфиболитови шисти и зелени шисти. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Площта на зоната на подхранване е 1028 км ² .Средния модул на подземния отток е 2,0 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите и топенето на снеговете.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.

BG4G00PtPz025 Беласишко-Огражденски-Малешевско-Осоговски метаморфити

Площта на водното тяло е 1561 км². Дебелината на слоевете достига 750-800 м. Представени са от двослудни гнайси и шисти. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д .Коефициентът на филтрация е под 2м/д. Площта на зоната на подхранване е 1520 км². Средния модул на подземния отток е 0,5 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.

Площта на водното тяло е 581 км². Дебелината на слоевете достига 1000 - 1200 м. Представени са от гнайси, шисти, мрамори, амфиболити. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д .Коефициентът на филтрация е 2 м/д. Площта на зоната на подхранване е 581 км². Средния модул на подземния отток е 3,0 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите и топящите се снегове. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.

Площта на водното тяло е 902 км².Дебелината на слоевете достига 700 - 800 м. Представени са от гранитогнайси, биотитови гнайси, магматит и амфиболит. Те са са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводимост е под 50 м²/д. Коефициентът на филтрация е 2 м/д. Площта на зоната на подхранване е 888 км². Средния модул на подземния отток е около 0,5 л/ сек/ км². Подхранването на тялото е предимно от валежите. Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.

Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.