І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление

1.3.5.2 Прехвърляне на водни количества за различни цели в Източнобеломорски и Дунавски райони за басейново управление.

1.3.5.3. Изградени язовири за различни цели

ПВ – промишлено водоснабдяване

Н – напояване ;

Р – риборазвъждане

Е – енергетика
1.3.5.4. Наличие на минерални находища
В Западнобеломорски район е с богат на минерални води. В него са разположени 42 бр. находища и проявления на минерална вода, от които 19 бр. са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 на Закона за водите и 23 бр. публична общинска собственост.
І. Находища на минерална вода – изключителна държавна собственост, съгласно Приложение № 2 от Закона за водите
1 . (10). Благоевград - област Благоевград, община Благоевград, Благоевград

2 . (11). Благоевград - Река Струма - област Благоевград, община Благоевград, с. Зелен дол

3 . (21). Гулиина баня - област Благоевград, община Разлог, с. Баня

4 . (24). Добринище - област Благоевград, община Банско, с. Добринище

5 . (26). Долни Раковец - област Перник, община Радомир, с. Долни Раковец

6 . (28). Елешница - м. Св. Варвара - Река Места - област Благоевград, община Разлог, с. Баня

7 . (33). Катунци - област Благоевград, община Сандански, с. Катунци

8 . (39). Кюстендил - област Кюстендил, община Кюстендил, Кюстендил

9 . (40). Левуново - област Благоевград, община Сандански, с. Левуново

10. (42). Марикостиново - област Благоевград, община Петрич, с. Марикостиново

11. (47). Невестино - Барището - област Кюстендил, община Невестино, с. Невестино

12. (48). Невестино - Топилата - областКюстендил, община Невестино, с. Невестино

13. (53). Огняново - Гърмен - област Благоевград, община Гърмен, с. Гърмен и с. Огняново

14. (62). Рударци - област Перник, община Перник,с. Рударци

15. (64). Рупите - м. Кожух - област Благоевград, община Петрич, с. Генерал Тодорово

16. (66). Сандански - област Благоевград, общинаСандански, Сандански

17. (67). Сапарева баня - област Кюстендил, община Сапарева баня, Сапарева баня

18. (70). Симитли - област Благоевград, община Симитли, Симитли

19. (94). Хотово - област Благоевград, община Сандански, с. Хотово
ІІ. Находища на минерална вода – публична общинска собственост по поречието на река Струма
1. Еленово - област Благоевград, община Благоевград, Благоевград

2. Долно Осеново - област Благоевград, общ. Симитли , с. Долно Осеново

3. Ощава ( хладка баня ) - област Благоевград, общ. Симитли , с. Ощава

4. Ощава ( горещия извор) - област Благоевград, общ. Симитли , с. Ощава

5. Градешка баня - област Благоевград, общ. Кресна , с. Горна Градешница

6. Брезница - област Благоевград, общ. Кресна , с. Горна Брезница

7. Спатово - област Благоевград, общ. Сандански , с. Спатово

8. Кромидово - област Благоевград, общ. Сандански , с. Кромидово

9. Чучулигово - област Благоевград, общ. Сандански , с. Чучулигово

10. Право бърдо - област Благоевград, общ. Петрич , с. Право бърдо

11. Бела вода – обл. Перник, общ. Перник, с. Бела вода

12. Железната вода - обл. Перник, общ. Брезник, Брезник

13. Рила - обл. Кюстендил, общ. Рила, Рила

14. Слатино - обл. Кюстендил, общ. Дупница, с. Слатино

15. Дупница - обл. Кюстендил, общ. Дупница, Дупница
ІІІ. Находища на минерална вода – публична общинска собственост по поречието на Река Места

1. Ръждавец - област Благоевград, общ. Разлог, с. Бачево

2. Калугерица – област Благоевград, общ. Разлог, гр. Разлог

3. Банско - област Благоевград, общ. Банско, гр. Банско

4. Елешница - област Благоевград, общ. Разлог, с. Елешница

5. Якоруда – област Благоевград, общ. Якоруда, гр. Якоруда

6. Белица – област Благоевград, общ. Белица, гр. Белица

7. Баничан – област Благоевград, общ. Гоце Делчев, с. Баничан,

8. Мусомище - област Благоевград, общ. Гоце Делчев, с. Мусомище
По условия на формиране, по макро- и микрохимичния състав, по характера и съотношението на съпътствуващите газове минералните води в Югозападна България могат да се разделят на следните основни генетични групи:
I – азотни термални води;

II – въглекисели и въглекиселоазотни води;

III – субтермални карстови води.
В Западнобеломорски район за басейново управление се намират уникални находища на минерална вода като :

- термоминералното находището при гр. Сапарева баня, разположено в северните склонове на Рила, което става изключително популярно както в границите на Република България, така и извън тях след 1957 г., когато един от сондажите разкрива прегрята минерална вода с температура 101,4°С - най-гореща на Балканите.

- термоминералното находище “Марикостиново”, с. Марикостиново, общ. Петрич е едно от малкото в Европа – където за балнеолечение се ползва съчетание на минерална вода с лечебна кал.

- находище на минерална вода в гр. Брезник се отличава с високо съдържание на желязо, като не случайно водата от него е наречена “желязната вода”.

- термоминерално находище “Рупите – м. Кожух”, с. Генерал Тодорово, община Петрич, водите са въглекисели характеризиращи се с високо съдържание на СО₂.

Въглекиселите термални води, както и азотните, също се използват в балнеолечението. Интересното за находище “Рупите – м. Кожух”, е че от водата се отделя забележимо количество спонтанен газ, представен главно от CO₂ (98%).

От типичните азотни терми, термалните води при Кюстендил, Сапарева баня и Благоевград, се отличават с повишено, до 12-15 мг/л, съдържание на сулфидна сяра, намираща се в разтвора под формата на хидросулфид, който й придава някои по-специфични лечебни качества. Сярата е градивен елемент в организма и е активатор на важни жизнени функции. (Сулфидно-сероводородните минерални води се прилагат основно чрез бани, пиене, инхалации и др.)

Субтермални карстови води са тези на находището в с. Долни Раковец, община РадомиРека Водата се използва за питейно-битовото водоснабдяване на селото.

Използваемостта на този ресурс за България е около 40%, а за Западнобеломорския район е дори по-малък (около – до 30%).
1.4. Значими проблеми в управлението на водите в Западнобеломорски район
Междинният преглед на установените проблеми, свързани с водите се включва в ПУРБ като съществена част от него. Той има отношение към разработването на програмите от мерки, които трябва да се и приложат за достигане доброто състояние на водите. Този преглед отразява мнението на заинтересованите страни, в резултат на проведените консултации с обществеността през 2006 г. и 2007 г.

Значимите проблеми свързани с управлението на водите са идентифицирани и като резултат от извършения анализ и оценка на антропогенното въздействие и натиск върху водите.

Настоящият междинен преглед на установените проблеми, свързани с водите е разработен на базата на следните нормативни документи:

Рамкова Директива за водите 2000/60/ЕС – чл. 14, ал. 1, т.б;

Закон за водите (Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999 г., попр. ДВ. бр.66 от 15 Август 2006г) – чл. 168 б, т. 2;

Публикуваните График и работна програма за изготвяне на ПУРБ в Западнобеломорски район през 2006г.
1.4.2. Установени значими проблеми, свързани с водите

Установените проблеми, свързани с водите в Западнобеломорски район могат да се класифицират в няколко категории:

• 
  Осигуряване на достътъчно количество вода за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване с необходимото качество;
  
• 
  Лошо състояние на водопреносната мрежа – наличие на голям процент загуби по водопреносната мрежа;
  
• 
  Нерационално използване на водите за питейно-битови нужди;
  
• 
  Липса на достатъчен брой акумулиращи обеми (водохранилища) – язовири и водоеми за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Използване на питейна вода за промишлени нужди (с изключение на хранително-вкусовата промишленост);
  

• 
  Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);
  
• 
  Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения;
  
• 
  Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (напоителни и отводнителни системи).
  

1.4.2.2. Проблеми, свързани с качеството на водите:

• 
  Липса на достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ);
  
• 
  Неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;
  
• 
  Лошо състояние на съществуващите канализационни мрежи;
  
• 
  Липса на пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, водещо до заустване на голямо количество непречистени отпадъчни води във водните обекти;
  
• 
  Лошо състояние на съществуващите ПСОВ, необходимост от реконструкция и модернизация;
  
• 
  Наличие на нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките;
  
• 
  Нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;
  
• 
  Контрол върху наторяването.
  

1.4.2.3. Защита от вредното въздействие на водите

• 
  Поддръжане проводимостта на речните легла;
  
• 
  Превенция и защита от наводнения;
  
• 
  Защита на водосборните басейни от водна ерозия и обезлесяване.
  

1.4.2.4. Специфични проблеми:

• 
  Осигуряване на минимален екологичен отток в реките след съоръженията за регулиране на оттока и съоръженията за водовземане;
  
• 
  Осигуряване на добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, язовири, диги);
  
• 
  Режим на управление на деривациите, осигуряващ пропускане на необходимите водни количества за съществуване на екосистемите през периодите на маловодие;
  
• 
  Изграждане на рибни проходи при хидротехническите съоръжения на реките;
  

• 
  Поддържане проводимостта на речните легла;
  
• 
  Изграждане на корекции в границите на населените места;
  
• 
  Възстановяване на нарушените участъци в границите на водните обекти и техните заливаеми тераси, в резултат на добив на инертни материали;
  
• 
  Рекултивация на нарушените терени граничещи с водните обекти в резултат на антропогенно въздействие;
  
• 
  Необходимост от оценка на твърдия отток и динамичните запаси във връзка с добива на инертни материали;
  
• 
  Установяване състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове).
  

1.4.2.5. Управление на водите

• 
  Подобряване на обмена на информация и координация между институциите;
  
• 
  Подобряване информираността на обществеността, свързана с водите;
  
• 
  Повишаване капацитета на БД ЗБР;
  
• 
  Синхронизиране на законодателството и подзаконовата нормативна уредба, свързана с управлението на водите.