Таблица 1.21 Показатели и методи за биомониторинг в България
№
|
Мониторинг/елемент
|
Метод
|
Забележки
|
1
|
Екологичен статус (биологични елементи)
|
1.1
|
Течащи води (реки)
|
Методологията по проект STAR
http://www.eu-star.at/
|
STAR подхода трябва да се адаптира към българските условия
|
1.2
|
Стоящи води
|
България трябва да разработи собствена методология, базирана на референтни условия, ЕQR и обвързване с 5-те класа на Директивата
|
Може да се използва адапти-рана комбинация от немски, австрийски, английски, френски и/или холандски методи, но при всички случаи ще се изисква допълнителна работа за адаптиране към местните условия
|
2
|
Реки
|
2.1
|
Макробезгръбначни (макрозообентос)
|
Разработване на български AQEM метод http://www.aqem.de/ – мултиметричен индекс (подобен на AQEM-Гърция, AQEM-Холандия, AQEM-Чехия и др.)
Пробонабиране по EN 27828 за плитки води и EN ISO 9391 за дълбоки води
|
В мултиметричния индекс по AQEM могат да влязат всич-ки използвани методи до се-га в България (биотичен ин-декс, сапробни и ценотични индекси и т.н.)
|
2.2
|
Риби
|
Въвеждане на методиките по FAME http://fame.boku.ac.at/
EFI (Европейски Рибен Индекс) и ЕN 14011 за пробонабиране чрез електроулов
|
Методите по FAME и ЕN стандарта трябва да се тест-ват в конкретните български условия
|
2.3
|
Макрофити
|
Методиката по ЕN 14184 и MIDCC http://www.midcc.at за течащи води
|
Методите трябва да се тест-ват в различните типове реки и е добре да се обвържат с мониторинга на макробез-гръбначните
|
2.4
|
Фитобентос (диатомови/кремъчни водорасли)
|
Методи по ЕN 13946 и EN 14407
Адаптиране на някои от следните диатомови индекси: IBD-Франция, английски индекси (Holms et al., 1999 и Kelly et al., 1999), австрийски методи (Pipp, 2001; Rott et al., 1999), DATA-Германия
|
Методите трябва да се тест-ват в местните условия и да се извърши сериозна работа за обучение на специалисти и изграждане на капацитет. Препоръчва се тези методи да се въведат в някои опера-тивни мониторингови систе-ми – в участъци, където лип-сва макрозообентос и риби (например р. Тополница)
|
2.5
|
Фитопланктон за р. Дунав
|
Виж стоящи води – т. 3.4
|
3
|
Езера
|
3.1
|
Макробезгръбначни (макрозообентос)
|
Пробонабиране по EN 27828 за плитки води и EN ISO 9391 за дълбоки води. България трябва да разработи собствена методология, базирана на референтни условия, ЕQR и обвързване с 5-те класа на Директивата
|
Много малко опит има в европейски мащаб с мони-торингови методи за макро-зообентос в стоящи води
|
3.2
|
Риби
|
Въвеждане на методиките по FAME http://fame.boku.ac.at/ EFI (Европей-ски Рибен Индекс) и ЕN 14011 за пробонабиране чрез електроулов за плитките литорални зони.
|
Има дефицит на методики за пробонабиране и анализ на риби от дълбоки водоеми в европейски мащаб. България трябва да разработи собстве-на методология за дълбоки езера и язовири
|
3.3
|
Макрофити
|
Проекто-методиката по prEN Water quality – Guidance standard for the surveying of macrophytes in lakes (under development) (Стандарт за изследване на макрофити в езера) и MIDCC за стоящи води
|
Нямо много разработени методики за стоящи води в Европа
|
3.4
|
Фитобентос (диатомови/кремъчни водорасли)
|
Да се използват подобни методи както за 2.4 за реки, но само за плитката литорална част на стоя-щите водоеми
|
Фитобентосът не е много до-бър индикатор за стоящите води, освен за крабйрежните (литоралните) участъци
|
3.5
|
Фитопланктон
|
Пробонабиране и консервиране по ISO 5667. За мисроскопски анализ може да се използва проекто-стан-дарта prEN 15204 Guidance standard for the routine analysis of phytoplank-ton abundance and composition using inverted microscopy (Utermohl tech-nique). България трябва да разра-боти собствена система за класифи-кация и оценка съгласно изисквани-ята за РДВ. Препоръчва се да се из-ползва опита на Германия.
|
Изискват се редица усилия и инвестиции за въвеждане на национална система за мони-торинг на фитопланктона – обучение, разработване на методи, усилване на капаци-тета на институциите.Препо-ръчва се този мониторинг да стартира в пилотни или при-иоритетни водни тела, както и в някои системи за опера-тивен мониторинг (Бургаско езеро и др.)
|
Към момента така предложените програми се прилагат на практика в работата на БД ЗБР и вече носят актуална информация за състоянието на водните тела. Основният проблем при въвеждането на програмите за мониторинг в действие е липсата на стандартизирани национални методологии за повечето БЕК. Въпреки че е извършена определена работата по разработване и въвеждане на национални стандарти и методологии (или калибриране на европейски такива) за обследване на състоянието на рибните, макрофитните, фитобентосни и фитопланктонни съобщества, към момента с достатъчна достоверност се обследват предимно съобществата на дънни макро безгръбначни за водни тела категория реки. Използваната “Методика за хидробиологичен мониторинг на течащи води”, наречена Адаптиран ирландки биотичен индекс (АИБИ) е разработена на база Методиката “Ирландки биотичен индекс” (К. Clabby et al., 1982) и е приета за извършване на ежегоден Хидробиологичен мониторинг (ХБМ) на реки от 1998 г. Единствено по този показател до момента има натрупана достатъчно достоверна и стандартизирана информация, която организирана в база данни дава възможност да се направи оценка на състоянието и промените на качеството на водните тела.
2.3.3. Референтни стойности на показателя АИБИ, за специфичните типове водни тела, определени в Западнобеломорски район.
Адаптираният Ирландски биотичен индекс (АИБИ) е адаптирана към нашите биогеографски условия методика за определяне качеството на течащи води. Индексът съдържа методика за пробонабиране (ISO 7828), схема за определяне на биотичен индекс в 5 основни и 4 междинни категории и описание на т.нар. “проблемни места” за пробонабиране. Показателят АИБИ е бърз, точен и евтин метод за определяне на натоварването на ВТ с биоразградима органика, изменение във водната среда към което този индекс е особено чувствителен. Това го прави особено подходящ за използване в Западнобеломорски район, поради факта че основна част от замърсяванията са от битово-фекални води. Индексът е нечувствителен, като стойностите му не намаляват, при отнемане и повечето хидроморфологични изменения на ВТ. От друга страна, при наличие на замърсяване с биоразградима органика, стойностите на индекса се влошават в пряка корелация със степента на обезводняване на речните ВТ, като по този начин АИБИ дава възможност за отчитане на комбинираното въздействие и натиск на няколко антропогенни фактора.
Основният проблем при прилагането на АИБИ за целите на настоящият ПУРБ е че на практика този индекс отчита качеството на водата, а не екологичният статус и на водните екосистеми. Индексът е особено чувствителен към натрупването на биоразградима органика, а такава постъпва във водата не само от антропогенни дейности а и по естествени причини. Естественото натоварване с биоразградима органика, както и различната самопречиствателна способност на водните течения от различен тип, водят до необходимост да се определят конкретните типово специфични референтни стойности по този показател, за всеки от дванадесетте типа ВТ, в ЗБР.
За изпълнение на задачата по определяне на типово специфични референтни стойности на показателя Адаптиран ирландки биотичен индекс (АИБИ), за представените за района на БД ЗБР – Благоевград типове реки, бяха извършени следните дейности:
Анализирана беше натрупаната информация от провежданият ежегоден ХБМ за периода 1998г. – 2007г., при което бяха взети предвид най-добрите стойности, показани за конкретният пункт, най-добрите стойности показани за съответният тип и преобладаващите (високи) стойности за неповлияните от антропогенно въздействие пунктове (типове ВТ);
За набиране на допълнителна информация бяха взети 12 проби от реки покриващи 11 речни типа (от 12 представени в района, като от пробонабирането отпадна само тип 030111, главно поради факта че въпросният тип представя високопланински, слабо повлияни, реки и за него има достатъчно достоверна информация в базата данни). На всеки речен участък беше взета проба от макрозообентостни съобщества съгласно методологията по АИБИ по ISO 7828.
Бяха измерени основните подържащи физикохимични и хидрометрични показатели (температура, рН, разтворен О2, % наситеност с О2, електропроводимост и скорост на водното течение). Бяха заснети координатите на участъците. На повечето участъци, където скоростта на течението и дълбочината позволяваха, бяха направени профили на речните легла и бяха изчислени водни количества. Набраната информация беше попълнена в полеви протоколи;
В процеса на работа бяха огледани още 7 участъка от различни реки, които по поради очевидна липса на референтни условия, обезводняване или несъответствие с търсеният тип, се оказаха неподходящи за вземане на проби;
Информацията от първичните протоколи беше анализирана и нанесена в сравнителни таблици, като това даде възможност за определяне на степента на сходство между различните типове, на основа на основните, най-важни за развитието на макробезгръбначните зообентосни форми, показатели – разтворен кислород, рН, скорост на течението, вид на дъното и др.;
Бяха анализирани и оценени и други, допълнителни белези за определяне на сходство между речните типове – засенченост, макрофитни обраствания, характеристики на течението, характеристики на субстрата, характерно земеползване и пр.;
Само три пунктовете бяха определени като такива с условия близки до референтните, което в частност предполага, че и измерените стойности на АИБИ биха могли да се приемат като характерни за конкретният тип. Беше отхвърлена работната хипотеза за наличие референтни или близки до референтните условия в девет пункта, като за някои от по-рядко представените типове, за определянето беше направена съпоставка с други, сходни по физикогеографски условия, типове;
Получените референтни стойности бяха валидирани посредством ГИС.
След обобщаване на данните и допълнителен анализ, както и на база на натрупаният експертен опит, бяха определени референтните, типово специфични стойности, по показателя АИБИ (Таблица 1.22). При изготвянето на настоящият ПУРБ, тези стойности са използвани при оценка на антропогенното въздействието върху водните тела и степента на риск същите да не достигнат добро състояние до 2015 г. Връзката между водните тела на територията на БД ЗБР – Благоевград и типово специфичните референтни стойности по показателя АИБИ е дадена в Таблица 1.1 от Приложение І.
Таблица 1.22 Референтни стойности по показателя АИБИ за различните типове ВТ
в Западнобеломорски район
№
|
Тип
|
Описание на типа
|
АИБИ
|
1
|
001110
|
Равнинен тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, средно голяма река
|
ІV
|
2
|
001111
|
Равнинен тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
ІV / ІV - V
|
3
|
011011
|
Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, пресъхваща веднъж на 3 – 4 години, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
ІV – V 1
|
4
|
011101
|
Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, карстов район, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река.
|
ІV – V
|
5
|
011110
|
Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, средно голяма река
|
ІV / ІV - V
|
6
|
011111
|
Предпланински тип с доминиращ субстрат чакъл и пясък, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
ІV – V / V
|
7
|
012101
|
Предпланински тип с доминиращ субстрат пясък, карстов район, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
ІІІ - ІV / ІV
|
8
|
012111
|
Предпланински тип с доминиращ субстрат пясък, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
ІV – V
|
9
|
020111
|
Планински тип с доминиращ субстрат камъни, смесена геология, непресъхваща, приток на средно голяма река
|
V
|
10
|
021101
|
Планински тип с доминиращ субстрат пясък и чакъл, карстов район, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
ІV – V / V
|
11
|
021111
|
Планински тип с доминиращ субстрат пясък и чакъл, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
V
|
12
|
030111
|
Алпийски тип с доминиращ субстрат камъни и скално легло, смесена геология, непресъхваща, самостоятелен водосбор над 10 кв. км. и/или приток на средно голяма река
|
V
|
Поради специфичният характер на макрозообентосните съобщества, може да се очаква че повечето от най-често срещаните хидроморфологични промени в речното легло, като частично обезводняване без органично замърсяване на обезводненият участък, надлъжни и напречни съоръжения в речното легло, андигирани и коригирани речни участъци, мостове, добив на баластра и пр., влияят незначително или изобщо не влияят на стойностите на АИБИ. Това дава основания да се приеме, че при определане на максималният екологичен потенциал за повечето от силно модифицираните водни тела (СМВТ), същият ще се припокрива като стойности с отличен екологичен статус, когато за основа на изчисленията се използват данните от АИБИ и при изчисленията в общият случай могат да се използват референтните стойности за конкретният тип към който спада СМВТ.
Стойностите на АИБИ са изразени в балове, което създава проблем при изчисляване на EQR и съответно при оценката на екологичният статус. За да се преодолее тази трудност, както и за да се изразят междинните референтни стойности в Таблица 1.22 , е въведен числов еквивалент на баловете (Таблица 1.23). Същият числов еквивалент може и се използва за нанасяне на информацията в база данни, като по този начин информацията подлежи математическа обработка.
Таблица 1.23. Числов еквивалент на стойностите на АИБИ
Стойност на АИБИ
(в балове)
Основни категории
|
Стойност на АИБИ
(в балове)
Междинни категории
|
Стойност на АИБИ
(числова стойност)
|
І
|
|
1
|
|
І - ІІ
|
1,5
|
ІІ
|
|
2
|
|
ІІ - ІІІ
|
2,5
|
ІІІ
|
|
3
|
|
ІІІ - ІV
|
3,5
|
ІV
|
|
4
|
|
ІV - V
|
4,5
|
V
|
|
5
|
2.4. Определяне на водните тела за всяка категория повърхностни води.
Като резултат от т.2.1 и т.2.2 са определени типовете водни тела за посочените категории повърхностни води: “река” и “езеро”.
За категорията “река” са определени 116 броя водни тела и 12 броя типове. За категорията “езеро” са определени 16 броя водни тела и 6 броя типове.
Резюме
Съгласно ЕРДВ “повърхностно водно тяло” е самостоятелен и значим елемент от повърхностните води като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или водното пространство от крайбрежни води.
Определянето на повърхностните водни тела в категория “река” е направено на основата на водосборите и непрекъснатостта на потока, разделяне на водни тела в зависимост от определените типове повърхностни води, различния статус в съответствие с мониторинговите данни, водни тела за питейни нужди, морфологични и хидроморфологични изменения - регулиране на оттока, формата на речното легло и изменение на оттока.
При определянето на границите между водните тела (местата на вливане на два речни сегмента) са получени известен брой много малки водни тела. Част от тях са обединени със свързаните с тях по-значими реки, както заради липсата на различия във физикогеографските характеристики, така и заради липсата на значими антропогенни фактори, които биха повлияли тяхното състояние. Друга част са оставени самостоятелно, заради значимостта на отделните вливания, които разделят.
Определянето на повърхностните водни тела категория “езеро” е направено на основата на типологията и на предназначението им (за питейни нужди).
Определените повърхностни водни тела категория “река” общо за Западнобеломорски район са представени в Таблица 1.24 и на Фигура 1.4 от Приложение І.
Таблица 1.24. Водни тела категория “река” в Западнобеломорски район
N по ред
|
Тип водно тяло
|
Описание на типа
|
Код EU_CD
|
Описание на водното тяло
|
FID
|
№ по ГИС
|
1
|
TR33
|
021111
|
BG4ST900R017
|
Река Струма от изворите до язовир Студена
|
1
|
3
|
2
|
TR26
|
011101
|
BG4ST900R001
|
Река Струма от язовир Студена до вливане на река Конска
|
2
|
1
|
3
|
TR25
|
011011
|
BG4ST900R019
|
Река Мещичка от изворите до вливането й в река Конска.
|
3
|
2
|
4
|
TR26
|
011101
|
BG4ST900R020
|
Река Конска с десния си приток река Селска от изворите до вливането й в река Струма.
|
6
|
6
|
5
|
TR26
|
011101
|
BG4ST900R018
|
Река Струма от вливане на река Конска до язовир Пчелина.
|
3
|
16
|
6
|
TR32
|
021101
|
BG4ST900R021
|
Река Арката от изворите до язовир Долна Диканя.
|
55
|
54
|
7
|
TR29
|
012101
|
BG4ST900R022
|
Река Арката от язовир Долна Диканя до вливането й в река Струма.
|
54
|
53
|
8
|
TR32
|
021101
|
BG4ST900R023
|
Река Светля от изворите до язовир Пчелина.
|
53
|
52
|
9
|
TR26
|
011101
|
BG4ST900R002
|
Река Струма от язовир Пчелина до вливането на река Треклянска.
|
29
|
28
|
10
|
TR25
|
011011
|
BG4ST900R025
|
Река Оролачка (Косматица) от изворите до язовир Извор
|
103
|
102
|
11
|
TR25
|
011011
|
BG4ST900R026
|
Река Оролачка (Косматица) от язовир Извор до вливането й в река Струма
|
102
|
101
|
12
|
TR32
|
021101
|
BG4ST800R023
|
Река Треклянска с левия си приток река Явор от изворите до вливането й в река Струма.
|
18
|
18
|
13
|
TR27
|
011110
|
BG4ST700R003
|
Река Струма от вливането на река Треклянска до вливането на река Соволянска Бистрица.
|
30
|
29
|
14
|
TR33
|
021111
|
BG4ST700R027
|
Река Ломничка от изворите до вливането й в река Драговищица.
|
19
|
19
|
15
|
TR28
|
011111
|
BG4ST700R024
|
Река Драговищица от българо–сръбската граница до вливането й в река Струма.
|
20
|
20
|
16
|
TR33
|
021111
|
BG4ST700R028
|
Река Соволянска Бистрица от изворите до вливането й в река Струма.
|
84
|
83
|
17
|
TR27
|
011110
|
BG4ST700R004
|
Река Струма от вливане на река Соволянска Бистрица до вливането на река Елешница.
|
31
|
30
|
18
|
TR25
|
011011
|
BG4ST700R029
|
Река Глогошка (Банска) от изворите до вливането й в река Струма.
|
113
|
112
|
19
|
TR25
|
011011
|
BG4ST700R030
|
Река Новоселска от изворите до вливането й в река Струма
|
24
|
23
|
20
|
TR25
|
011011
|
BG4ST700R031
|
Река Гращица от изворите до вливането й в река Струма.
|
12
|
12
|
21
|
TR31
|
020111
|
BG4ST700R033
|
Река Елешница от изворите до вливането на река Речица.
|
22
|
21
|
22
|
TR25
|
011011
|
BG4ST700R035
|
Река Елешница от вливането на река Речица до вливането й в река Струма.
|
25
|
24
|
23
|
TR33
|
021111
|
BG4ST700R034
|
Река Речица от изворите до вливането й в река Елешница.
|
13
|
13
|
24
|
TR27
|
011110
|
BG4ST700R005
|
Река Струма от вливането на река Елешница до вливането на река Джерман.
|
17
|
17
|
25
|
TR25
|
011011
|
BG4ST700R032
|
Река Лева (Кознишка) от изворите до вливането й в река Струма.
|
11
|
11
|
26
|
TR33
|
021111
|
BG4ST600R039
|
Река Джерман от изворите до водовземането на ВЕЦ “Джерман” на кота 1052,00 м (0,250 км под вливането на река Скакавица).
|
109
|
108
|
27
|
TR28
|
011111
|
BG4ST600R041
|
Река Джерман от водохващането на ВЕЦ “Джерман” на кота 1052,00 м до град Дупница с левите си притоци Фудина, Валявица и част от Горица.
|
21
|
119
|
28
|
TR28
|
011111
|
BG4ST600R040
|
Река Джерман с части от левите си притоци Отовица и Дупнишка Бистрица, в участъка от вливането на река Тополница до вливането й в река Струма.
|
8
|
8
|
29
|
TR28
|
011111
|
BG4ST600R037
|
Река Тополница от изворите до вливането й в река Джерман.
|
0
|
0
|
30
|
TR25
|
011011
|
BG4ST600R038
|
Река Джубрена от изворите до вливането й в река Тополница.
|
5
|
5
|
31
|
TR34
|
030111
|
BG4ST600R043
|
Река Горица от изворите до водохващането на “В и К” – гр. Дупница при село Овчарци на кота 814,25 м.
|
110
|
109
|
32
|
TR34
|
030111
|
BG4ST600R044
|
Река Отовица от изворите до водохващането на СД “Язовир Дяково” на кота 740 м.
|
108
|
107
|
33
|
TR34
|
030111
|
BG4ST600R045
|
Река Дупнишка Бистрица от изворите до водохващанията на “В и К” – гр. Дупница и СД “Язовир Дяково” на кота 740 м.
|
107
|
106
|
34
|
TR30
|
012111
|
BG4ST600R036
|
Река Разметаница от изворите до вливането й в река Джерман.
|
4
|
4
|
35
|
TR27
|
011110
|
BG4ST500R006
|
Река Струма от вливането на река Джерман до вливането на река Благоевградска Бистрица.
|
7
|
7
|
36
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R046
|
Река Копривен от изворите до вливането й в река Струма.
|
28
|
27
|
37
|
TR34
|
030111
|
BG4ST500R047
|
Река Манастирска и река Илийна от изворите до вливането им в река Рилска.
|
105
|
104
|
38
|
TR33
|
021111
|
BG4ST500R048
|
Река Рилска от вливането на реките Манастирска и Илийна до вливането на десния й приток Шарковица.
|
94
|
93
|
39
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R049
|
Река Рилска от вливането на река Шарковица до вливането й в река Струма.
|
95
|
94
|
40
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R050
|
Река Лисийска от изворите до вливането й в река Струма.
|
27
|
26
|
41
|
TR34
|
030111
|
BG4ST500R051
|
Река Благоевградска Бистрица с левия й приток река Славова от изворите до вливането им.
|
10
|
10
|
42
|
TR33
|
021111
|
BG4ST500R052
|
Река Благоевградска Бистрица с левия й приток река Хърсовска в участъка от вливането на река Славова до вливането на река Хърсовска.
|
9
|
9
|
43
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R053
|
Река Благоевградска Бистрица от вливането на река Хърсовска до вливането й в река Струма.
|
23
|
22
|
44
|
TR27
|
011110
|
BG4ST500R007
|
Река Струма от вливането на река Благоевградска Бистрица до вливането на река Ощавска (Дяволска).
|
51
|
50
|
45
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R054
|
Река Четирка (Логодашка) с десния си приток река Лещанска от изворите до вливането й в река Струма.
|
26
|
25
|
46
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R057
|
Стара река от изворите до вливането й в река Струма.
|
52
|
51
|
47
|
TR31
|
020111
|
BG4ST500R055
|
Река Градевска с десния си приток река Осеновска от изворите до вливането им.
|
35
|
34
|
48
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R056
|
Река Градевска от вливането на река Осеновска до вливането й в река Струма.
|
45
|
44
|
49
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R059
|
Река Сушичка от изворите до вливането й в река Струма.
|
46
|
45
|
50
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R058
|
Река Брежанска от изворите до вливането й в река Струма.
|
14
|
14
|
51
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R109
|
Река Лудата от изворите до вливането й в река Струма.
|
112
|
111
|
52
|
TR33
|
021111
|
BG4ST500R060
|
Река Ощавска (Дяволска) от изворите до вливането й в река Струма.
|
47
|
46
|
53
|
TR27
|
011110
|
BG4ST500R010
|
Река Струма от вливане на река Ощавска до вливането на река Белишка (Шашка)
|
50
|
49
|
54
|
TR34
|
030111
|
BG4ST500R062
|
Река Влахинска от изворите до вливането на левия й приток река Синанишка.
|
92
|
91
|
55
|
TR31
|
020111
|
BG4ST500R063
|
Река Влахинска от вливането на река Синанишка до вливането й в река Струма.
|
91
|
90
|
56
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R061
|
Река Брезнишка от изворите до вливането й в река Струма.
|
34
|
33
|
57
|
TR25
|
011011
|
BG4ST500R064
|
Река Врабча (Злинска) от изворите до вливането й в река Струма.
|
36
|
35
|
58
|
TR25
|
011011
|
BG4ST500R065
|
Река Белишка (Шашка) от изворите до вливането й в река Струма.
|
39
|
38
|
59
|
TR18
|
001110
|
BG4ST500R008
|
Река Струма от вливането на река Шашка до вливането на река Санданска Бистрица.
|
49
|
48
|
60
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R066
|
Река Цапаревска от изворите до вливането й в река Струма.
|
33
|
32
|
61
|
TR25
|
011011
|
BG4ST500R067
|
Река Седелска от изворите до вливането й в река Струма.
|
37
|
36
|
62
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R070
|
Река Лебница от българо-македонската граница до вливането й в река Струма.
|
42
|
41
|
63
|
TR34
|
030111
|
BG4ST500R068
|
Река Санданска Бистрица от изворите до вливането на десния й приток река Бобов дол.
|
90
|
89
|
64
|
TR33
|
021111
|
BG4ST500R069
|
Река Санданска Бистрица от вливането на река Бобов дол до вливането й в река Струма.
|
89
|
88
|
65
|
TR18
|
001110
|
BG4ST500R009
|
Река Струма от вливането на река Санданска Бистрица до вливането на река Струмешница.
|
15
|
15
|
66
|
TR28
|
011111
|
BG4ST500R071
|
Река Лешнишка (Бождовска) от изворите до вливането й в река Струма.
|
44
|
43
|
67
|
TR19
|
001111
|
BG4ST400R073
|
Река Струмешница от българо-македонската граница до вливането й в река Струма.
|
41
|
40
|
68
|
TR28
|
011111
|
BG4ST400R074
|
Река Градешница от изворите до вливането й в река Струмешница.
|
38
|
37
|
69
|
TR18
|
001110
|
BG4ST300R009
|
Река Струма от вливането на река Струмешница до българо-гръцката граница.
|
48
|
47
|
70
|
TR25
|
011011
|
BG4ST300R072
|
Река Мелнишка от изворите до вливането й в река Струма.
|
40
|
39
|
71
|
TR34
|
030111
|
BG4ST200R075
|
Река Пиринска Бистрица от изворите до вливането на десния й приток Черешничка.
|
88
|
87
|
72
|
TR28
|
011111
|
BG4ST200R076
|
Река Пиринска Бистрица с притоците си Черешничка и Калиманска, в участъка от вливането на река Черешничка до вливането й в река Струма.
|
43
|
42
|
73
|
TR26
|
011101
|
BG4ST200R077
|
Река Петровска от изворите до вливането й в река Пиринска Бистрица.
|
32
|
31
|
74
|
TR31
|
020111
|
BG4ME900R010
|
Река Черна Места от изворите до вливането й в река Места.
|
58
|
57
|
75
|
TR31
|
020111
|
BG4ME900R013
|
Река Бяла Места от изворите до вливането й в река Места.
|
101
|
100
|
76
|
TR33
|
021111
|
BG4ME900R011
|
Река Места в участъка от вливането на притоците й Бяла и Черна Места, до вливането й в река Изток.
|
57
|
56
|
77
|
TR31
|
020111
|
BG4ME900R042
|
Река Белишка с левия й приток река Вотръчка от изворите до вливането им
|
100
|
99
|
78
|
TR31
|
020111
|
BG4ME900R041
|
Река Белишка от вливането на река Вотръчка до вливането й в река Места.
|
60
|
59
|
79
|
TR33
|
021111
|
BG4ME900R078
|
Река Бабешка от изворите до вливането й в река Места.
|
64
|
63
|
80
|
TR26
|
011101
|
BG4ME800R082
|
Река Изток от изворите до вливането й в река Места.
|
61
|
60
|
81
|
TR33
|
021111
|
BG4ME800R081
|
Бела река от изворите до вливането й в река Изток.
|
76
|
75
|
82
|
TR33
|
021111
|
BG4ME800R080
|
Река Седрач (Бачевска) от изворите до вливането й в река Изток.
|
115
|
114
|
83
|
TR33
|
021111
|
BG4ME800R079
|
Река Драглишка от изворите до вливането й в река Изток.
|
59
|
58
|
84
|
TR34
|
030111
|
BG4ME800R083
|
Река Глазне (Дeмяница) с левия си приток река Бъндерица от изворите до вливането им
|
106
|
105
|
85
|
TR31
|
020111
|
BG4ME800R084
|
Река Глазне от вливането на река Бъндерица до вливането й в река Изток.
|
62
|
61
|
86
|
TR27
|
011110
|
BG4ME700R012
|
Река Места от вливането на река Изток до вливането на река Рибновска.
|
67
|
66
|
87
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R085
|
Река Ръждавица от изворите до вливането й в река Места.
|
63
|
62
|
88
|
TR33
|
021111
|
BG4ME700R086
|
Река Златарица от изворите до вливането й в река Места.
|
65
|
64
|
89
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R087
|
Река Добринишка (Дисилица) от изворите до вливането й в река Места.
|
93
|
92
|
90
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R088
|
Река Безбожка от изворите до вливането й в река Места.
|
98
|
97
|
91
|
TR33
|
021111
|
BG4ME700R089
|
Река Мътеница (Матан дере) от изворите до вливането й в река Места.
|
77
|
76
|
92
|
TR34
|
030111
|
BG4ME700R090
|
Река Ретиже от изворите до водохващането на ВЕЦ “Ретиже–1” на кота 1635 м.
|
104
|
103
|
93
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R091
|
Река Ретиже от водохващането на ВЕЦ “Ретиже–1” на кота 1635м до вливането й в река Места.
|
96
|
95
|
94
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R092
|
Река Градинишка (Осеновска) от изворите до вливането й в река Места.
|
69
|
68
|
95
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R093
|
Река Лъкенска (Кременска) от изворите до вливането й в река Места.
|
99
|
98
|
96
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R094
|
Река Каменица от изворите до вливането й в река Места.
|
114
|
113
|
97
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R095
|
Река Костена от изворите до вливането й в река Места.
|
66
|
65
|
98
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R099
|
Река Рибновска от изворите до вливането й в река Места.
|
70
|
69
|
99
|
TR27
|
011110
|
BG4ME700R014
|
Река Места от вливането на река Рибновска до вливането на река Канина.
|
71
|
70
|
100
|
TR31
|
020111
|
BG4ME700R096
|
Река Туфча от изворите до края на с.Брезница.
|
97
|
96
|
101
|
TR28
|
011111
|
BG4ME700R097
|
Река Туфча от село Брезница до вливането си в река Места.
|
83
|
82
|
102
|
TR31
|
020111
|
BG4ME600R100
|
Река Канина с десния си приток река Вищерица от изворите до вливането й в река Места.
|
68
|
67
|
103
|
TR27
|
011110
|
BG4ME500R014
|
Река Места от вливането на река Канина до вливане на река Мътница.
|
72
|
71
|
104
|
TR33
|
021111
|
BG4ME500R101
|
Река Неврокопска (Тупувишка) от изворите до вливането на левия й приток река Добротинска.
|
85
|
84
|
105
|
TR28
|
011111
|
BG4ME500R102
|
Река Неврокопска (Тупувишка) от вливането на река Добротинска до вливането й в река Места.
|
86
|
85
|
106
|
TR31
|
020111
|
BG4ME500R103
|
Река Дъбнишка от изворите до вливането й в река Места.
|
73
|
72
|
107
|
TR26
|
011101
|
BG4ME500R104
|
Река Топлика от изворите до вливането й в река Места.
|
74
|
73
|
108
|
TR25
|
011011
|
BG4ME400R107
|
Река Мътница от изворите до вливането й в река Места.
|
75
|
74
|
109
|
TR27
|
011110
|
BG4ME100R014
|
Река Места от вливането на река Мътница до границата.
|
56
|
55
|
110
|
TR31
|
020111
|
BG4ME200R106
|
Река Сатовчанска Бистрица от изворите до вливането на десния й приток река Дяволски дол.
|
111
|
110
|
111
|
TR28
|
011111
|
BG4ME200R105
|
Река Сатовчанска Бистрица от вливането на река Дяволски дол до вливането й в река Места.
|
87
|
86
|
112
|
TR33
|
021111
|
BG4ME900R015
|
Река Доспат от изворите до язовир Доспат.
|
78
|
77
|
113
|
TR33
|
021111
|
BG4ME135R016
|
Река Доспат от язовир Доспат до българо-гръцката граница.
|
79
|
78
|
114
|
TR33
|
021111
|
BG4ME600R108
|
Река Сърнена река с левия си приток Керелова река от изворите до вливането й в река Доспат.
|
81
|
80
|
115
|
TR33
|
021111
|
BG4ME135R109
|
Река Осинска от изворите до вливането й в река Доспат.
|
80
|
79
|
116
|
TR33
|
021111
|
BG4ME600R098
|
Река Жижовска от изворите до вливането й в река Доспат.
|
82
|
81
|
Сподели с приятели: |
