Таблица 1.2. Естествен отток на на реките Струма,Места и Доспат
№
|
Речен басейн
|
млн. м3 /год.
|
1
|
Струма
|
1961
|
2
|
Места
|
958
|
3
|
Доспат
|
232
|
1.3.3 Хидрогеоложка характеристика.
Поречията на реките Струма и Места са сред най-водоносните речните басейни в страната, с най-големия годишен обем на отточните водни количества обуславящи се от:
- Водите в хидрогеоложките и хидроложки структури подхранени от планинските масиви на Рила, Пирин и Западните Родопи.
- Водите в карстови басейни и водоносни колектори в кристалинните и пукнатинни масиви;
- Големите количества на валежите във високопланинските пояси.
В разнородните пукнатинни карстови и порови колектори на поречията се формират, движат и акумулират пресни, а в дълбочинните зони – термоминерални и хладки минерални води. Високо проницаеми колектори на подземни води се явяват окарстените мезозойски варовици и доломити в Крайщето и докамбрийските мрамори. От севернопиринските мрамори се подхранват най-големите карстови извори в региона – студените извори “Язо” и “Кьошка” в Разложката котловина (с променлив дебит от 0,4-2,7 м3/сек); в Южен Пирин – изворът “Бистрец” при с. Петрово и субтермалната изворна група “Топлица” край с. Мусомище.
Сравнително по-водоносни се явяват и напуканите и разломени гнайси и мигматити на докамбрийските метаморфогенни комплекси.
От приповърхностната зона на дълбоко еродираните от речната и овражна мрежа напукани гнайсови скални задруги се дренират многочислени извори, с дебит (Q) най-често до 1 л/сек; значително по-рядко са пукнатинните планински извори с дебит от 2-3 л/сек до около 20 л/сек по тектонските зони.
С по-висока водоносност се характеризират и срединните масиви на Рила, Пирин и Западни Родопи изградени от гранитни и гранитоидни интрузии (плутони), внедрени сред метаморфните комплекси. От тях се подхранват най-големите пукнатинни извори в Северен Пирин достигащи дебит - до 100 л/сек .
Добри колектори на студени пресни води се явяват и риолитите и риолитовите туфи и туфити от Брацигово-Доспатския вулкански масив. От тях се подхранват множество извори, чиито дебит варира от няколко л/сек до 35-50 л/сек (изворите “Кървав дол” и “Калнаджа” край гр. Доспат).
Кватернерните алувиални и пролувиални наноси, представени предимно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси, наносните и поройните конуси са най-добрите акумулатори на порови – пресни безнапорни води.
По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатни, калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 г/л и ниска твърдост. Във високопланинските кристалинни масиви водите са меки, с М под 0,2 г/л . В тях са регистрирани значителни количества натрий и сулфати.
В карстовите води обикновено се наблюдава повишено съдържание на магнезий и карбонати им. Минерализацията в поровите води от алувиалните и пролувиалните хоризонти в котловините се увеличава с намаляване на надморската височина. Термоминералните и горещи води, формирани в дълбоките зони на кристалинния фундамент, се характеризират със специфичен химичен състав, свойства и лечебни качества. Най-често те са хидрокарбонатни, сулфатни (SO4-HCO3), натриеви и също имат ниска минерализация – до 1 г/л
Във високопланинските системи на поречията преобладават екологично чистите, бистри и студени подземни води с благоприятни за ползване свойства и състав.
1.3.3.1 Описание на главните хидрогеоложки структури и типове подземни води
Поречието на река Струма е разположено в обхвата на следните геотектонски (геоструктурни) зони (области):
- Западно Средногорие;
- Крайще с Осоговския кристалинен масив (антиклинорий);
- Струмската разломна грабенова (линеаментна) зона;
- Рилски и Пирински хорстове от Родопския масив;
- Малашевски- Огражденски блок (антиклинорий);
- Беласишки хорст.
В тях са обособени два типа главни хидрогеоложки системи:
- В седиментните басейни на междупланинските терциерни грабенови котловини;
- Хидрогеоложки системи (ХГС) в планинските масиви;
В зависимост от литологията на скалите тяхната пористост и наличие на подземни води в тях, седиментите водоносни формации биват:
Кватернерни – изградени най-често от речни (алувиални и пролувиални) неспоени наслаги (чакъли и пясъци) характеризиращи се с порови, предимно безнапорни води;
Неогенски – речно-езерни седименти (моласи) в междупланинските котловини характеризиращи се с порови безнапорни и напорни води;
Донеогенски – (главно мезозойски и протерозойски) скални формации от планинските масиви явяващи се като подложка на наложените седиментни басейни характеризиращи се с;
Карстови води в:
-
карбонатните свити – най-често триаски (Т2-3) варовици и доломити;
-
пиринските протерозойски мрамори
Пукнатинни води предимно в:
-
гранитите
-
гранитоидните палеозойски неоинтрузии (К2)
Горно поречие на Река Струма;
В горното поречие на Река Струма са формирани следните хидрогеоложки системи:
В Западно Средногорска структурна област
- Хидрогеоложка система - Витоша;
- Пернишки басейн и Брезнишка котловина;
- Хидрогеоложка система Любаш планина;
В структурна Област Крайще и Осогово
- Радомирска котловина с хидрогеоложка структура Голо бърдо;
- Кюстенсилска котловина;
- Хидрогеоложка система Земенска планина;
- Конявска планина;
- Райони с карстови води;
Средно поречие на Река Струма;
В средното поречие на Река Струма са формирани следните хидрогеоложки системи:
Хидрогеоложки системи в седиментни масиви;
- Джерманска котловина;
- Благоевградски басейн;
- Симитлийска котловина;
- Сандански басейн;
- Струмешнишка долина;
Хидрогеоложки системи в планински масиви;
- Западна Рила;
- Пирин планина с карстови и пукнатинни води;
- Беласица;
Долно поречие на Река Струма;
Долното поречие на река Струма е разположено изцяло на територията на Република Гърция
Детайлно типовете води в Хидрогеоложките структури по поречието на река Струма, са описани в характеристиките на подземните водни тела.
Поречие на Река Места
Поречието на река Места е разположено в обхвата на следните геотектонски (геоструктурни) зони (области):
- Местенско структурно понижение;
- Рилски и Пирински хорстове от Рило - Родопския масив;
В тях са обособени два типа главни хидрогеоложки структури:
- Седиментни и вулканогенно седиментни басейни в междупланинските терциерни грабенови котловини.
- Хидрогеоложки системи (ХГС) в планинските масиви;
В зависимост от литологията и филтрационното пространство на скалите и седиментите водоносните формации и подземните води в тях биват:
Кватернерни – представени основно от речни (алувиални и пролувиални) несвързани наслаги (чакъли и пясъци) с порови, предимно безнапорни води;
Неогенски – предимно речно-езерни седименти (моласи) в междупланинските котловини, с порови безнапорни и напорни води;
Палеогенски - вулканогенно седиментни скали запълващи грабеновите структури на Местенското структурно понижение
Допалеогенски - (главно мезозойски и протерозойски) скални формации от планинските масиви и скалната подложка на наложените седиментни басейни с:
Карстови води в:
-
карбонатните свити – най-често варовици и доломити;
-
пиринските протерозойски мрамори
Пукнатинни води предимно в:
-
гранитите
-
гранитоидните палеозойски и неозойски интрузии
-
метаморфен комплекс – гнайси, шисти, амфиболити и тънкослойни мрамори
-
вулкански и субвулкански тела и дайки.
В горното и средно поречие на Река Места са формирани следните хидрогеоложки системи:
Хидрогеоложки системи в планински масиви:
- Южна и югоизточна Рила;
- Пирин планина с карстови и пукнатинни системи;
- Западнородопския масив с пукнатинни и карстови системи
Хидрогеоложки системи в неогенски седиментни басейни:
- Разложки басейн
- Белишки басейн
- Добринишки басейн
- Гоцеделчевски басейн.
Хидрогеоложки системи в палеогенски вулканогенно седиментни басейни:
- Елешнишки басеин
- Басейна на Баничан – Господинци.
Река Доспат
Най големият приток във водосбора на река Места - река Доспат е разположен –изцяло в обхвата на – Западнородопския срединен масив.
Сред доминиращия обхват на докамбрийските метаморфни комплекси изграждащи. Западнородопския масив, сравнително водоносен се явяват напуканите и разломени гнайси, мигматити и мрамори.
Вулканогенно - седиментният комплекс, представен от туфи, туфити и глинеси скали е по - слабо водоносен.
Главни хидрогеоложки системи във водосбора на река Доспат се явяват
- Хидрогеоложките системи Велийца (Розов връх);
- Хидрогеоложките системи Дъбраш;
- Хидрогеоложките системи Доспат;
Детайлно типовете води в Хидрогеоложките структури по поречието на река Места, са описани в характеристиките на подземните водни тела.
Демографска характеристика на Западнобеломорски район
Западнобеломорски район за басейново управление включва 5 области (Благоевград, Перник, Кюстендил и части от област Смолян и област Пазарджик), 31 общини (2 частично и 29 изцяло), чието население по данни на Националния Статистически Институт е 630 312 души , към 31.12. 2006 г.
Административната карта на ЗБР е представена на Фигура 1.1 от Приложение 1.
Таблица 1.3. Разпределение на населението по области:
Област
|
1998 г.
|
1999 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2002 г.
|
2003 г.
|
2005 г.
|
2006г.
|
Благоевград
|
347 907
|
345 138
|
343 918
|
339 790
|
336 988
|
335 638
|
333 577
|
330 034
|
Кюстендил
|
171 946
|
170 559
|
168 973
|
160 702
|
158 746
|
156 376
|
152 636
|
150 792
|
Перник
|
154 832
|
153 321
|
151 769
|
148 251
|
146 431
|
144 104
|
135 709
|
134 586
|
Смолян
|
|
|
|
10 276
|
10 207
|
10 191
|
9 982
|
9 873
|
Пазарджик
|
|
|
|
4 994
|
4 956
|
4 987
|
5 005
|
5 027
|
Таблица 1.4. Разпределението на населението по основните поречия Струма, Места и Доспат
-
ПОРЕЧИЕ
|
31.12.2005г.
|
31.12.2006г.
|
р. Струма
|
492 630
|
487 206
|
р. Места
|
129 297
|
128 206
|
р. Доспат
|
14 987
|
14 900
|
ОБЩО ЗА ЗБР/жители
|
636 915
|
630 312
|
В Западнобеломорския район за басейново управление има 31 общини. По-големи центрове са: Перник, Радомир, Кюстендил, Дупница, Благоевград, Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Преобладаващото число населени места са 7-ми и 8-ми функционален тип, което определя и степента на осигуреност с вода, респективно потреблението.
Таблица 1.5. Население в Западнобеломорски район:
Поречие
|
Област
|
Община
|
Брой население / към 31. 12. 2003 г.
|
Брой население / към 31. 12. 2005 г.
|
Брой население / към 31. 12. 2006 г.
|
Струма
|
Благоевград
|
Благоевград
|
77 346
|
77 462
|
76 257
|
Симитли
|
15 531
|
15 238
|
15 097
|
Кресна
|
5 952
|
5 852
|
5 774
|
Струмяни
|
6 564
|
6 327
|
6186
|
Сандански
|
42 475
|
42 299
|
41 953
|
Петрич
|
57 457
|
57 102
|
56 561
|
Област Благоевград – Общо
|
|
205 325
|
204 280
|
201 828
|
Струма
|
Перник
|
Брезник
|
8 094
|
7 932
|
7 800
|
Земен
|
3 946
|
3 677
|
3 584
|
Перник
|
100 961
|
98 824
|
98 260
|
Радомир
|
23 132
|
22 686
|
22 454
|
Трън
|
501
|
439
|
404
|
Ковачевци
|
2 297
|
2 151
|
2 084
|
Област Перник – Общо
|
138 931
|
135 709
|
134 586
|
Струма
|
Кюстендил
|
Бобов дол
|
11 129
|
10 685
|
10 424
|
Бобошево
|
3 515
|
3 462
|
3 381
|
Кочериново
|
6 220
|
6 085
|
6 025
|
Кюстендил
|
67 723
|
65 980
|
65 248
|
Невестино
|
3 919
|
3 716
|
3 588
|
Рила
|
3 795
|
3 740
|
3 689
|
Трекляно
|
1 195
|
1 188
|
1114
|
Дупница
|
50 250
|
49 491
|
49 085
|
Сапарева баня
|
8 630
|
8 367
|
8 238
|
Област Кюстендил - Общо
|
|
156 376
|
152 714
|
150 792
|
ОБЩО ПОРЕЧИЕ СТРУМА
|
|
500 632
|
492 703
|
487 206
|
Сподели с приятели: |