І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление



страница2/13
Дата20.09.2017
Размер2.34 Mb.
#30639
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Таблица 1.2. Естествен отток на на реките Струма,Места и Доспат



Речен басейн

млн. м3 /год.

1

Струма

1961

2

Места

958

3

Доспат

232

1.3.3 Хидрогеоложка характеристика.


Поречията на реките Струма и Места са сред най-водоносните речните басейни в страната, с най-големия годишен обем на отточните водни количества обуславящи се от:

- Водите в хидрогеоложките и хидроложки структури подхранени от планинските масиви на Рила, Пирин и Западните Родопи.

- Водите в карстови басейни и водоносни колектори в кристалинните и пукнатинни масиви;

- Големите количества на валежите във високопланинските пояси.

В разнородните пукнатинни карстови и порови колектори на поречията се формират, движат и акумулират пресни, а в дълбочинните зони – термоминерални и хладки минерални води. Високо проницаеми колектори на подземни води се явяват окарстените мезозойски варовици и доломити в Крайщето и докамбрийските мрамори. От севернопиринските мрамори се подхранват най-големите карстови извори в региона – студените извори “Язо” и “Кьошка” в Разложката котловина (с променлив дебит от 0,4-2,7 м3/сек); в Южен Пирин – изворът “Бистрец” при с. Петрово и субтермалната изворна група “Топлица” край с. Мусомище.

Сравнително по-водоносни се явяват и напуканите и разломени гнайси и мигматити на докамбрийските метаморфогенни комплекси.

От приповърхностната зона на дълбоко еродираните от речната и овражна мрежа напукани гнайсови скални задруги се дренират многочислени извори, с дебит (Q) най-често до 1 л/сек; значително по-рядко са пукнатинните планински извори с дебит от 2-3 л/сек до около 20 л/сек по тектонските зони.

С по-висока водоносност се характеризират и срединните масиви на Рила, Пирин и Западни Родопи изградени от гранитни и гранитоидни интрузии (плутони), внедрени сред метаморфните комплекси. От тях се подхранват най-големите пукнатинни извори в Северен Пирин достигащи дебит - до 100 л/сек .

Добри колектори на студени пресни води се явяват и риолитите и риолитовите туфи и туфити от Брацигово-Доспатския вулкански масив. От тях се подхранват множество извори, чиито дебит варира от няколко л/сек до 35-50 л/сек (изворите “Кървав дол” и “Калнаджа” край гр. Доспат).

Кватернерните алувиални и пролувиални наноси, представени предимно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси, наносните и поройните конуси са най-добрите акумулатори на порови – пресни безнапорни води.

По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатни, калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 г/л и ниска твърдост. Във високопланинските кристалинни масиви водите са меки, с М под 0,2 г/л . В тях са регистрирани значителни количества натрий и сулфати.

В карстовите води обикновено се наблюдава повишено съдържание на магнезий и карбонати им. Минерализацията в поровите води от алувиалните и пролувиалните хоризонти в котловините се увеличава с намаляване на надморската височина. Термоминералните и горещи води, формирани в дълбоките зони на кристалинния фундамент, се характеризират със специфичен химичен състав, свойства и лечебни качества. Най-често те са хидрокарбонатни, сулфатни (SO4-HCO3), натриеви и също имат ниска минерализация – до 1 г/л

Във високопланинските системи на поречията преобладават екологично чистите, бистри и студени подземни води с благоприятни за ползване свойства и състав.
1.3.3.1 Описание на главните хидрогеоложки структури и типове подземни води
Поречието на река Струма е разположено в обхвата на следните геотектонски (геоструктурни) зони (области):

- Западно Средногорие;

- Крайще с Осоговския кристалинен масив (антиклинорий);

- Струмската разломна грабенова (линеаментна) зона;

- Рилски и Пирински хорстове от Родопския масив;

- Малашевски- Огражденски блок (антиклинорий);

- Беласишки хорст.
В тях са обособени два типа главни хидрогеоложки системи:

- В седиментните басейни на междупланинските терциерни грабенови котловини;

- Хидрогеоложки системи (ХГС) в планинските масиви;

В зависимост от литологията на скалите тяхната пористост и наличие на подземни води в тях, седиментите водоносни формации биват:



Кватернерни – изградени най-често от речни (алувиални и пролувиални) неспоени наслаги (чакъли и пясъци) характеризиращи се с порови, предимно безнапорни води;

Неогенски – речно-езерни седименти (моласи) в междупланинските котловини характеризиращи се с порови безнапорни и напорни води;

Донеогенски – (главно мезозойски и протерозойски) скални формации от планинските масиви явяващи се като подложка на наложените седиментни басейни характеризиращи се с;

Карстови води в:

  • карбонатните свити – най-често триаски (Т2-3) варовици и доломити;

  • пиринските протерозойски мрамори

Пукнатинни води предимно в:

  • гранитите

  • гранитоидните палеозойски неоинтрузии (К2)


Горно поречие на Река Струма;

В горното поречие на Река Струма са формирани следните хидрогеоложки системи:


В Западно Средногорска структурна област

- Хидрогеоложка система - Витоша;

- Пернишки басейн и Брезнишка котловина;

- Хидрогеоложка система Любаш планина;



В структурна Област Крайще и Осогово

- Радомирска котловина с хидрогеоложка структура Голо бърдо;

- Кюстенсилска котловина;

- Хидрогеоложка система Земенска планина;

- Конявска планина;

- Райони с карстови води;


Средно поречие на Река Струма;

В средното поречие на Река Струма са формирани следните хидрогеоложки системи:



Хидрогеоложки системи в седиментни масиви;

- Джерманска котловина;

- Благоевградски басейн;

- Симитлийска котловина;

- Сандански басейн;

- Струмешнишка долина;



Хидрогеоложки системи в планински масиви;

- Западна Рила;

- Пирин планина с карстови и пукнатинни води;

- Беласица;



Долно поречие на Река Струма;

Долното поречие на река Струма е разположено изцяло на територията на Република Гърция

Детайлно типовете води в Хидрогеоложките структури по поречието на река Струма, са описани в характеристиките на подземните водни тела.

Поречие на Река Места

Поречието на река Места е разположено в обхвата на следните геотектонски (геоструктурни) зони (области):

- Местенско структурно понижение;

- Рилски и Пирински хорстове от Рило - Родопския масив;

В тях са обособени два типа главни хидрогеоложки структури:

- Седиментни и вулканогенно седиментни басейни в междупланинските терциерни грабенови котловини.

- Хидрогеоложки системи (ХГС) в планинските масиви;

В зависимост от литологията и филтрационното пространство на скалите и седиментите водоносните формации и подземните води в тях биват:



Кватернерни – представени основно от речни (алувиални и пролувиални) несвързани наслаги (чакъли и пясъци) с порови, предимно безнапорни води;

Неогенски – предимно речно-езерни седименти (моласи) в междупланинските котловини, с порови безнапорни и напорни води;

Палеогенски - вулканогенно седиментни скали запълващи грабеновите структури на Местенското структурно понижение

Допалеогенски - (главно мезозойски и протерозойски) скални формации от планинските масиви и скалната подложка на наложените седиментни басейни с:

Карстови води в:

  • карбонатните свити – най-често варовици и доломити;

  • пиринските протерозойски мрамори

Пукнатинни води предимно в:

  • гранитите

  • гранитоидните палеозойски и неозойски интрузии

  • метаморфен комплекс – гнайси, шисти, амфиболити и тънкослойни мрамори

  • вулкански и субвулкански тела и дайки.


В горното и средно поречие на Река Места са формирани следните хидрогеоложки системи:

Хидрогеоложки системи в планински масиви:

- Южна и югоизточна Рила;

- Пирин планина с карстови и пукнатинни системи;

- Западнородопския масив с пукнатинни и карстови системи



Хидрогеоложки системи в неогенски седиментни басейни:

- Разложки басейн

- Белишки басейн

- Добринишки басейн

- Гоцеделчевски басейн.

Хидрогеоложки системи в палеогенски вулканогенно седиментни басейни:

- Елешнишки басеин

- Басейна на Баничан – Господинци.

Река Доспат

Най големият приток във водосбора на река Места - река Доспат е разположен –изцяло в обхвата на – Западнородопския срединен масив.

Сред доминиращия обхват на докамбрийските метаморфни комплекси изграждащи. Западнородопския масив, сравнително водоносен се явяват напуканите и разломени гнайси, мигматити и мрамори.

Вулканогенно - седиментният комплекс, представен от туфи, туфити и глинеси скали е по - слабо водоносен.

Главни хидрогеоложки системи във водосбора на река Доспат се явяват

- Хидрогеоложките системи Велийца (Розов връх);

- Хидрогеоложките системи Дъбраш;

- Хидрогеоложките системи Доспат;

Детайлно типовете води в Хидрогеоложките структури по поречието на река Места, са описани в характеристиките на подземните водни тела.
Демографска характеристика на Западнобеломорски район

Западнобеломорски район за басейново управление включва 5 области (Благоевград, Перник, Кюстендил и части от област Смолян и област Пазарджик), 31 общини (2 частично и 29 изцяло), чието население по данни на Националния Статистически Институт е 630 312 души , към 31.12. 2006 г.



Административната карта на ЗБР е представена на Фигура 1.1 от Приложение 1.
Таблица 1.3. Разпределение на населението по области:

Област

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2005 г.

2006г.

Благоевград

347 907

345 138

343 918

339 790

336 988

335 638

333 577

330 034

Кюстендил

171 946

170 559

168 973

160 702

158 746

156 376

152 636

150 792

Перник

154 832

153 321

151 769

148 251

146 431

144 104

135 709

134 586

Смолян










10 276

10 207

10 191

9 982

9 873

Пазарджик










4 994

4 956

4 987

5 005

5 027


Таблица 1.4. Разпределението на населението по основните поречия Струма, Места и Доспат

ПОРЕЧИЕ

31.12.2005г.

31.12.2006г.

р. Струма

492 630

487 206

р. Места

129 297

128 206

р. Доспат

14 987

14 900

ОБЩО ЗА ЗБР/жители

636 915

630 312

В Западнобеломорския район за басейново управление има 31 общини. По-големи центрове са: Перник, Радомир, Кюстендил, Дупница, Благоевград, Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Преобладаващото число населени места са 7-ми и 8-ми функционален тип, което определя и степента на осигуреност с вода, респективно потреблението.
Таблица 1.5. Население в Западнобеломорски район:

Поречие

Област

Община

Брой население / към 31. 12. 2003 г.

Брой население / към 31. 12. 2005 г.

Брой население / към 31. 12. 2006 г.

Струма

Благоевград

Благоевград

77 346

77 462

76 257

Симитли

15 531

15 238

15 097

Кресна

5 952

5 852

5 774

Струмяни

6 564

6 327

6186

Сандански

42 475

42 299

41 953

Петрич

57 457

57 102

56 561

Област Благоевград – Общо




205 325

204 280

201 828

Струма

Перник

Брезник

8 094

7 932

7 800

Земен

3 946

3 677

3 584

Перник

100 961

98 824

98 260

Радомир

23 132

22 686

22 454

Трън

501

439

404

Ковачевци

2 297

2 151

2 084

Област Перник – Общо

138 931

135 709

134 586

Струма

Кюстендил

Бобов дол

11 129

10 685

10 424

Бобошево

3 515

3 462

3 381

Кочериново

6 220

6 085

6 025

Кюстендил

67 723

65 980

65 248

Невестино

3 919

3 716

3 588

Рила

3 795

3 740

3 689

Трекляно

1 195

1 188

1114

Дупница

50 250

49 491

49 085

Сапарева баня

8 630

8 367

8 238

Област Кюстендил - Общо




156 376

152 714


150 792

ОБЩО ПОРЕЧИЕ СТРУМА




500 632

492 703


487 206

Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> wfd -> Library -> framework directive -> implementation documents 1 -> information consultation -> bulgaria -> rbd-west aegean
rbd-west aegean -> IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
rbd-west aegean -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
env -> Executive Summary – Cement and Lime
env -> Изложение 1 Въведение
rbd-west aegean -> Програма от мерки Законова рамка и съдържание на раздела


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница