И още, и още за „radetzky”(1851 г.) инж. Николай Генчев (гр. Русе)



Дата11.03.2018
Размер143.64 Kb.
И още, и още за „RADETZKY”(1851 г.)
инж. Николай Генчев (гр. Русе)
В края на май 2016 г. отбелязахме една паметна дата – 140 години от слизането в Козлодуй на четата на Христо Ботев, саможертвата на този велик български поет и революционер и неговите съмишленици. Същевременно ние чествахме и 50 години от построяването на кораба-музей „Радецки”, който е закотвен при Козлодуйския бряг.

Посветих 18 години в проучване на историческия кораб „Radetzky” и неговата съдба, в издирване на автентични документи и факти от годините на неговите плавания по река Дунав. Горчивина и тъга в тези усилия пораждаше усещането ми, че колкото повече се отдалечаваме от тези събития и годините, през които те са се случили, възможностите ни да открием нещо свързано с тях намаляват с всеки изминал ден.

Завършвайки тази статия, с удовлетворение я представих на вниманието на интересуващите се от историята на Дунавското корабоплаване. Заедно с нея подарих на кораба-музей „Радецки” в Козлодуй и на Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе копия от следните документи от историческия „Radetzky”, до които през тези години се докоснах и които успях да събера:


  1. Цветна гравюра на кораба от първите години след неговото построяване.

  2. Плик от служебната кореспонденция на Първото императорско и кралско привилегировано дунавско параходство (ДДСГ) – Австро-Унгария, датиран на 20.03.1853 г., с рейсов печат от кораба „Radetzky”.

3. Три пощенски марки на ДДСГ, подпечатани с корабни печати от борда на

„Radetzky”.



  1. Три рейсови печата на кораба от различни години и различни негови

плавания.

  1. Касова бележка от ресторанта на „Radetzky”, от периода 1851-1858.

  2. Четири снимки на кораба от моменти на неговата експлоатация.

  3. Скица - странична проекция на „Radetzky”, съгласно силуета му през 1908

година.

  1. Две графики на кораба, нарисувани от австрийския художник Том

Глацар, бивш моряк в ДДСГ.

  1. Папката от поздравителния адрес на Параходство ДДСГ, подарена на

капитан Дагоберт Енглендер на 4 март 1908 г. по случай 40-годишния му

юбилей в служба в параходството.



  1. Протокол от разследването и разпита на кап. Енглендер и екипажа,

проведени на 1 юни 1876 г. в Оршова, няколко дни след случилото се на

борда и на Козлодуйския бряг.

Мотивите за тези мои дългогодишни усилия и ентусиазъм съм споделил в следващите редове.

Наименованията Козлодуй, параход „Radetzky” и парният влекач „Пловдив”, се преплитат в жизнения път на три поколения от моята фамилия.

Баща ми Генчо Георгиев Генчев, роден през 1915 г. в село Бряг (днес в чертите на гр. Търговище), курсант от 32 випуск на Морското училище във Варна, след като го завършва, на 1.03.1939 г. е назначен за първия началник Пристанище Козлодуй. В това време основаното преди четири години - на 17.03.1935 г. „Речно крайбрежно плаване (днешното Параходство „Българско речно плаване”), започва създаването на своя обслужваща структура и поделения по цялото българско дунавско крайбрежие, като приема понтоните и пристаните, на които до този момент тази отговорност сe изпълнявала по съвместителство от служителя на Митницата.

И досега, едни от най-силните спомени от моето детство са увлекателните му разкази за живота в Козлодуй преди войната, за вечно болните от малария козлодуйски рибари, живеещи постоянно на острова и големите количества уловена от тях първокласна дунавска риба, изпращана следобяд по корабче до Лом, за да може с вечерния влак да стигне до София и рано сутринта да бъде изложена по щандовете на столичните хали.

Помня разказите му за лютата зима 1939-1940 г. в Козлодуй, двете замръзвания на Дунав през нея и неуспешните опити на войската с цял камион взрив да отпуши образувалите се там ледени запори на реката.

Между тях са и многото случки и събития при полагането на основния камък и издигането на паметника на Христо Ботев, станало през това време, близкото му приятелство със скулптора Стефан Пейчев и майстора-строител на паметника Асен Илиев.

Дядо ми Никола Маринов Гецов (баща на моята майка), роден през 1902 г. в Русе, започва моряшката си кариера 19-годишен, като корабен огняр. До 1935 г. плава по кораби, притежание на български частни корабособственици, а няколко пъти е и в екипажа на румънски дунавски плавателни съдове. След 1935 г. вече е огняр и механик от флота на нашето параходство „Речно крайбрежно плаване”. Парният влекач „Пловдив” беше последното работно място, като корабен механик на моя дядо, преди здравословното му състояние да се влоши тежко и да почине от болестта, която бе дала и прякора му – Кольо Задухът (следствие от две зимни падания в ледените дунавски води). Същият този параход „Пловдив”, построен през 1951 г. в корабостроителния завод в Обуда-Будапеща, който бе преустроен в Русе през 1965-1966 г. в кораб-музей „Радецки”, закотвен сега на козлодуйския бряг!

Аз самият бях един от онези горди русенски пионери от училище „Димитър Благоев”, които в деня на кръщаването и спускането на кораба-музей „Радецки” на вода през пролетта на 1966 г., заедно със своя клас и съучениците си, събрали и предали най-много вторични суровини, имаше честта да бъде в първите редици пред кораба, на стапела в Русенската корабостроителница „Иван Димитров”.

Завинаги запомних този ден, изключителния патос и вълнение на всички присъстващи на тържеството, невероятно красивия кораб с неговите интересни движители, надстройката и красивата разцветка над нея, издаващата се отпред носова фигура на генерал Радецки, лъщящите бои на прясно боядисания корпус.

Запомних и спонтанната силна въздишка на разочарование, разнесла се от присъстващите при неуспешния опит на кръстницата да разбие бутилката с шампанско в носа на кораба.

Тогава все още нямах представа, че животът ми ще се свърже завинаги с Дунавското корабоплаване и техническата експлоатация на флота, че ще наследя професията на дядо си и баща си, че и моите син и дъщеря ще станат четвърто поколение от една фамилия, работила само за Параходство „Българско речно плаване” и в областта на българския воден транспорт по река Дунав.

Четиридесет и една години от моя живот преминаха на борда на корабите на нашето Параходство, всеки ден от тях по вълните на любимата река, с натоварените със стока плавателни съдове от Измаил, Рени или Констанца до Регенсбург, Линц и Келхайм или в трудното ежедневие на кораборемонта, техническата поддръжка, преустройство и модернизация на флота.

През тези години у мен се зароди интересът към историята на Дунавското корабоплаване, към плавателните съдове и екипажите, борили се и преодолявали с примитивни плавателни съдове и оборудване трудните условия на някогашната дунавска навигация. Впечатляваше ме страхотният вид на Джердапската клисура, от снимки преди построяването на шлюза „Железни врата”, преминаването на нашите влекачи и шлепове през Катарактите и Сипския канал или Щруден в Австрия, по разказите на баща ми и дядо ми. Винаги ми беше интересно да узная нещо повече за корабите, заставали преди столетие и повече на котва или на кея край моя роден град.

Mного пъти през годините на моята работа в Параходство БРП аз се качвах на борда на кораба-музей „Радецки” – както в Козлодуй, така и при идванията му на понтона в Русе или на стапела в Русенска корабостроителница, снимах го по Дунава, когато с моя кораб плавахме край него. Многократно се срещах с главния му конструктор инж. Тодор Тодоров, един забележителен човек и специалист, всеки разговор с когото е незабравимо професионално удоволствие. Зная от него и от баща си, колко трудно е събирана информация за „Radetzky”, невъзможността да се намерят чертежите на кораба поради факта, че през Втората световна война голяма авиационна бомба уцелила и взривила хранилището с чертожната документация на корабостроителницата и е унищожила всичко от неговия проект – документи, чертежи, копия. Практически, скицата по спомени на будапещенския корабен бояджия Кирай Йожеф служи за еталон при търсенето на максимална прилика с оригинала при преустройството на парахода „Пловдив”.

За мен беше истинска находка, когато в резултат от кореспонденцията ми със специалисти в областта на Дунавското корабоплаване и неговата история преди 18 години, получих от най-известния в Бавария музей на речното корабоплаване (корабът „Рутхоф” в Регенсбург) книга №4 на изданието „Donauschiffahrt”. Превеждайки статията „Дунавското корабоплаване в старите произведения на изкуството” на германския изследовател капитан Юлиус Хофман, се натъкнах на интересна илюстрация. Черно/бяло копие от гравюра върху метал на построения през 1851 г. в Будапеща пътнически параход “Radetzky”. Гравюрата е особено ценна с това, че представя кораба във вида му през първите десет-петнадесет години след неговата постройка (с два комина), тъй като кап. Ю. Хофман посочва, че през 1861 г. (а според Ханс Шерер и през 1867 г.) се извършва значително преустройство на плавателния съд, изграждане на кабини и помещения извън размера на основния корпус, подмяна на парната му машина с по-модерна, компаунд машина, което позволява изгорелите газове и дим от нея да се отвеждат само от един комин. И това естествено променя силуета на кораба.

Тогава публикувах в „Морски вестник” (№19/1998 г.) статията „Оригинални и неизвестни досега снимки и данни за историческия кораб „Radetzky”, в която посочих допълнителна информация относно палубата, надстройките, движителите, корпуса, възможностите на кораба и работата на борда му.

Гореспоменатият ми труд бе последван от коментар и поредица от статии в „Морски вестник” (2001 г., бр. 7, 8, 9 и 10) на инж. Иван Алексиев от Варна, един от авторитетните изследователи на корабоплаването, корабостроенето и историята на техниката у нас. Озаглавени „Истини и неистини за кораба „Radetzky”, статиите му предизвикаха у мен не само интерес към изложените факти, но и породиха амбицията да проуча и изследвам причините за някои погрешни датирания около кораба и предположения в историята на неговото съществуване. Реших да събера всяка възможна автентична информация, факт и документ, свързани с „Radetzky”, които в случай на успех да предоставя на кораба-музей в Козлодуй, за обогатяване на неговия архив и експонати, както и на Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе. А събраните данни да помогнат за изчистването на погрешни твърдения, изказвани през годините от изследователи от различни области, имали достъп само до отделни факти, до ограничена или слабо проучена информация за кораба.

Увереност и надежда ми даваше моята оживена кореспонденция със специалисти, изследователи на корабоплаването и неговата история от немскоговорящото пространство и най-вече от Австрия. Резултатите не закъсняха. Скоро получих от австрийските си приятели цветно копие от оригинала на тази гравюра (прилож.1). Няколко думи за нея.

Литографският отпечатък се разпространява от виенското издателство Mateus Тrentsensky, което през 19-ти век отпечатва и продава сравнително евтино голямо количество литографии от всички области на човешкото ежедневие. В онова време те не са били разглеждани като някаква особена художествена или историческа ценност и след години, не многото на брой отпечатъци от тази гравюра са били похабени или са се загубили.

В този смисъл, цветната литография на „Radetzky”, оригинален екземпляр от която се съхранява в Историческия музей на Виена e рядкост. В един изложбен каталог от 1977 г. на Виенския исторически музей литографията е отпечатана, придружена със следните данни:


„Дунавски параход

Литография с перо

Около 1860 год.

Ляво, долу: литография от E.Sieger

Дясно, долу: Издателство M.Trentsensky, Виена

Име на кораба: RADETZKY

Размери на листа: 23,8 х 26,8 (см)”

За начало на моите проучвания и изследване ми послужи „Списъкът на капитан Шерер”, изпратен ми тогава от капитан Ото Щайндл (бивш началник на „Речния надзор” в Линц, консултант на министерството на транспорта на Австрия, известен изследовател и автор на редица книги за дунавската навигация, нейната история, аварии и произшествия по р. Дунав и др.).

1) „Списъкът на капитан Шерер” е основният австрийски документ, в който е систематизирана подробно информацията за построените в миналото параходи на Първото императорско и кралско привилегировано дунавско параходство (ДДСГ). Изследван и създаден от капитан Ханс Шерер (27.09.1907-4.03.1999) – дипломиран инженер от Виенския Технически университет. Неговият прадядо е лоцман в ДДСГ, двамата му дядовци и баща му са капитани в годините на най-голямото строителство и разрастване на австрийския флот преди 1900 г. (През 1874 г. със своите 203 парахода, ДДСГ е най-голямото речно параходство в света! б.а.) Ханс Шерер извървява трудния път на конструктор, навигационен съветник, главен инженер и конструктор в корабостроителниците в Корнойбург и Линц, главен инспектор, директор. Автор е на книгата „От парния кораб до тласкаемия състав”, издание 1974 г., Виена.

В „Списъкът на капитан Шерер” под № 60 е посочен корабът RADETZKY, година на постройка 1851, място на строеж Будапеща, пътнически кораб с главни размери 54,25 х 13,16 м, мощност 351 PS, бракуван през 1913 г.

В книгата на Ервин Хауке „Парните кораби на ДДСГ” (издание 2001 г., Виена), под № 12 е публикувана скица – общ вид на кораба „Radetzky”, с посочени същите технически данни (прилож.2). Това е първият чертеж на историческия „Radetzky”, който до тогава успях да срещна! (Ервин Хауке е бивш конструктор от корабостроителницата в Линц - ОСВАГ, австрийски изследовател и автор на редица книги за корабите по р. Дунав). Още при нашата първа среща в дома му край Нойзидлзее, Ервин Хауке направи уточнението: чертежът е правен от него при подготовката на книгата, по снимки на кораба от последните години на неговата експлоатация. Оригинални чертежи на „Radetzky” и той не е могъл да открие.

Едно описание на завладяването на кораба от Христо Ботев и неговата чета дава Аделберт Мур в албума си „Дунав в цветни скици”, текст Аделберт Мур, стр.106-108, (издание 1970 г. Инсбрук, Франкфурт на Майн), без да посочва някакви данни за самия кораб.

В пътеводителя на Параходство ДДСГ от 1910 г. „Дунавът от Пасау до Черно море”, „Radetzky” е посочен като пътнически кораб, стр.173. Данните на кораба са посочени с малки разлики – номинална мощност 100 PS, инд. мощност 450 PS, легла – 48 бр., кабини 2 бр.

В „Списъкът на капитан Шерер” по-нататък, като кораби на Параходство ДДСГ, носещи името „Radetzky”, но строени много по-късно, са посочени още два кораба, под номера: № 326 и № 347.

2) Още информация за австрийски кораби, носещи името „Radetzky” дава книгата на Карл Гог „Австрийският военен флот 1848 - 1918” (издание 1967 г. Залцбург, Щутгарт). В нея обаче става дума за кораби от морския военен флот, а не за дунавски плавателни съдове. Посочени са от Карл Гог под номера: № 26, № 53, № 64 и № 220.

Въпросът за корабите, носещи името „Radetzky” в онези години, изчерпателно беше анализиран и публикуван в „Морски вестник” от инж. Иван Алексиев. Аз ги посочвам в следващата таблица с единствената цел, читателят на тази статия точно и ясно да сравни данните на тези съименници на историческия „Radetzky” (два от тях построени по същото време, но плаващи в други райони на Европа), за да се избегнат нереални предположения или преплитане на техните имена и история с тези на дунавския параход „Radetzky”. Доколкото двамата ползваме различни източници на информация, позволявам си да повторя някои от данните, написани за тях от инж. Иван Алексиев”, а за пълнота да добавя още само някои, които той не е отбелязал.


КОРАБИ, НОСЕЩИ ИМЕТО „RADETZKY”


1. Построен 1850-51г. в Локарно, на вода от 1851, във флота на езерото Лаго Маджоре, през 1859 г. продаден на Швейцария под името „Хелвеция”.
2. Построен 1851 год. в Будапеща, Австро-Унгария, пътнически параход 54,25 х 13,16 m 361 PS, 1913 г. бракуван, 1924 – нарязан. Това е историческият кораб, на борда на който пътуват Ботев и неговите четници. (В архивите на ДДСГ австрийците наричат будапещенския район Обуда - “Алт Офен”, а от там и корабостроителницата в Обуда, построила „Radetzky” – „Алтофенер Верфт”).
3. Построен 1852-54 г. в Англия, на вода от 13.04.1854, военен кораб, кръстосвач, екипаж 412 души, преустройства 1859 и 1864, от 1864 в Северно море, 9.05.1864 – в битка при о-в Хелголанд, 20.07.1866 - в битка край о-в Лиса-Адриатическо море, 1868 - ново преустройство, на 20.02.1869 в резултат експлозия на боеприпасите му, потъва при о-в Лиса.
4. Построен 1870-73 г. в Триест, Австро-Унгария. Военна винтова фрегата, 77,00 х 14,00 х 6,30 m, 600 PS, водоизместване 3430 т (размерите и водоизместването в някои от източниците са с известни несъществени различия), екипаж 453 души, на вода от 20.06.1872, във флота до 1895, 1895/96 в резерва, 1897 преустроен в учебен артилерийски кораб, през 1908 г. преименуван „АДРИА”, 1914 - пристанищен охранителен кораб, 1915 –кораб-общежитие за германските моряци-подводничари, 1920 - бракуван, предаден в Италия, 1921 – нарязан.
5. Построен 1907-11 г. в Триест, Австро-Унгария. Военен линеен кораб, винтов, на вода от 3.07.1909 г., 131,00 х 25,00 х 8,10 m, мощност на корабната уредба 20 000 PS, водоизместване 14 500 т, екипаж 830 души, след 1918 първо югославски, после американски. 1920 г. предаден в Италия за нарязване.
6. Построен 1918 г. в Юбигау/Дрезден - Германия. Пътнически параход, 62,00 х 15,00 m, 470 PS, по-късно дунавски кораб „Войвода Мишич”.
7. Построен 1937 г. в Корнойбург-Австрия. Товарен дунавски кораб, 63,80 х 8,62 m 700 PS, по-късно „Енисей”.
3) Във филателната литература са познати 3 печата на построения от ДДСГ през 1851 г. кораб „Radetzky”. Как са изглеждали може да се види в каталога на S.D. Tchilinghirian и W.S. Stephen, трета част на „Австрийската пощенска служба зад граница” (издание 1963 г., Aberlour (Banffshire), фигури 282, 301 и 314 (прилож.3). Печатът с надпис Radetski e датиран от Tchilinghirian и Stephen за един неуточнен, твърде обширен период 1840-1859 г. (стр. 203). Според проф. Водражка правилното и вярното е 1853 г. Проф.д-р. Карл Водражка, икономист, бивш ректор на Университета „Йоханес Кеплер” в Линц е известен австрийски изследовател на корабната поща и на Дунавското корабоплаване. Автор е на книгите “150 години ДДСГ - Ранната пощенска служба”, „Разстоянията по Дунава”, на трудовете: „Корабните рейсови печати на ДДСГ”, „Пощенската служба на ДДСГ 1834-1880” и др.).

Пликът със служебна кореспонденция на Инспектората на Параходство ДДСГ с печат Radetski, изпратен за областния инженер г-н Морели, до г-н Волгеборен в дунавското пристанище Тулн над Виена е подпечатан без съмнение с корабния печат от борда на „Radetzky”. Копие от оригинала прилагам (в прилож.3). Същият бе продаден на 7.03.2002 г. на търга на 125-тия Международен аукцион на пощенските марки в Майнц. Проф. Водражка пояснява, че при изписване на името Radetzky по онова време не са били твърде наясно и педантични в правописа. Колко прав е той може да се види веднага, на същия плик. В ръкописно добавената забележка в лявата долна част четем „(пристигнал б.а.) с Radezky на 20/3.1853” Името на кораба отново е изписано грешно, липсва буквата „t”.

Двата други печата са от по-късна дата. Те са от времето на пощенските марки на ДДСГ (1866-1880 г.) и след това. Печатът на фиг. 301 е датиран от Tchilinghirian/Stephen към периода от 1860 до 1870 г., а печатът на фиг. 314 - към по-късно време.

Проф. Водражка добавя следното пояснение: познати са още пет печата на кораба „RADETZKY” с номера 13, 16, 19, 31 и 32. Те са с типичните за печатите на ДДСГ размери и овална форма, от двата типа А и G, което означава: името на кораба е изписано само с главни букви, с шрифтовете „Антик” или „Гротеск”. Цифрата под името показва номерът на пътуването на кораба за съответната година. В този смисъл, корабните печати на ДДСГ са рейсови печати. Те имат повече вътрешно предназначение, за целите на финансовия контрол и управлението на фирмата, отколкото пощенско, макар да се ползват и за това. Подарените ми от проф. Водражка копия на три марки, подпечатани с рейсов печат на „RADETZKY”, също добавям в (прилож. 3).

На провелия се през декември 2012 год. Виенски аукцион, проф. Карл Водражка се сдоби с още един ценен документ от борда на „Radetzky” – оригинална бележка-сметка от ресторанта на кораба. Благодарение на сърдечния му, приятелски жест, моята колекция към документацията за „Radetzky” се обогати с цветно копие на тази бележка (прилож.4). Въз основа на нахвърлената от келнера върху листчето сметка, специалистът по икономика проф. Водражка датира нейното написване - периодът от влизане на кораба в експлоатация – 1851 до 1858 г. Тогава австрийските разплащателни средства преминават официално към децималната система, т.е. когато 1 гулден струва вече не 60, а 100 кройцера. Разгадавайки написаното, читателят се пренася в света на далечното дунавско пътническо корабоплаване. Бутилка вино „Фьослауер”, кафе, закуска и т.н., сервирани в кабина № II. В трите ситни колонки отдолу можем да разчетем информация за консумиралите ги: отляво „Премилостивия господин...”, до него „ Г-н Граф Тун” и в дясно - „Госпожа графинята”.

След няколкогодишна кореспонденция с последния директор на Параходство ДДСГ капитан Франц Дош (автор на книгите „185 години ДДСГ”, „Старите параходи по Дунава”, „Едно носталгично дунавско пътуване с ДДСГ”), имах честта при посещението ми във Виена през юли 2013 г. да бъда поканен на среща от г-н директорa Дош. Това остави незабравим спомен в мен! От кафе-терасата на и до днес супермодерната, емблематична не само за виенския бряг, но и за целия Дунав сграда на някогашната дирекция на ДДСГ под моста Райхсбрюке, ние разговаряхме за Дунавското корабоплаване и Дунавския воден път. А пред очите ни бяха понтоните, на които в първите години на моряшката ми кариера десетки пъти приставахме с моя кораб – пътническият „Димитър Благоев”. Господин Дош с искрена симпатия слушаше за моите търсения в историята и развитието на корабоплаването по Дунава и особено за интереса ми към „Radetzky”. При нашата раздяла той ме изненада с ценен подарък – няколко снимки на кораба от годините на неговата експлоатация (прилож.5), две графики, рисувани от художника Том Глацар и копие на протокола от разследването, извършено от Инспектората на ДДСГ няколко дни след случилото се в Козлодуй, когато на 1.06.1876 г. капитан Дагоберт Енглендер и екипажът на „Radetzky” дават показания пред специална комисия на ДДСГ в Оршова (прилож.6).

Жизненият път на талантливия художник и моряк в ДДСГ Том Глацар (1927-1973 г.) недвусмислено показва, че двете графики на „Radetzky” са рисувани доста по-късно, след ликвидирането на кораба през 1924 г., по фотографии от годините на неговата експлоатация. Тъй като ги намирам за много хубави и интересни, ги добавям в прилож. 7.

Господин Дош ми подари и снимка от архива на ДДСГ, за която разказа следното:

Преди малко повече от 100 години, след тогавашния милениум и влизането в новия 20-ти век, в ДДСГ става обичай, на дългогодишни служители, заемали водещи постове в Параходството, при юбилей да се подаряват луксозни възпоменателни папки, изработени от скъпи кожа, дърво и метален обков. Снимката показва красивия екземпляр, подарен на главния корабен инспектор, капитан Дагоберт Енглендер на 4 март 1908 г. по повод навършването на 40 години в служба на Параходство ДДСГ (прилож.8). При връчването на този подарък се коментира неговото отговорно и разумно поведение, като млад капитан, при овладяването на кораба от Христо Ботев и неговите четници.

Ето тези материали и документи от кораба „Radetzky”(1851 г.) успях да подредя през изминалите години в една колекция. За мен бе истинско удоволствие да я подаря на кораба-музей „Радецки” в Козлодуй, в навечерието на 140 – годишнината от слизането на Христо Ботев и неговите четници на българския бряг и техния саможертвен подвиг за свободата на България.


Забележка: За точност и коректност, името на историческия кораб навсякъде в статията изписвам “Radetzky”, а това на кораба-музей в Козлодуй – “Радецки”.
























База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница