I. Основи на езика C++ Въведение Произход на езика C++

cout <<”Въведете броя на бонбоните в кутията:\n";

cout <<" и енергийната стойност на един бонбон. \n";

cin >>number_of_bars;

cin >>one_kkal;
total_kkal = one_kkal*number_of_bars;
cout <<"Общата енергийна стойност е "<cout <<" Може би е по-добре да изядете една ябълка.\n";

return 0;

Думите number_of_bars, one_kkal и total_kkal се явяват имена на променливи.Както и в математиката променливата може да приема различни стойности. Тези стойности се записват в определен участък от паметта, който е единствен за всяка променлива. Затова в даден момент там може да има само една стойност. Например, ако в програмата въведем, че в първата кутия има 15 бонбона, а във втората – 20, променливата number_of_bars отначало ще приеме стойност 15, но след това тази стойност ще бъде заменена с 20. В такъв смисъл променливата представлява по-скоро участък от паметта, който може да бъде намерен по нейното име. Размерът на този участък се определя от типа на променливата.

Типът на променливите се указва при тяхното обявяване. В случая променливата number_of_bars е от тип int, а променливите one_kkal и total_kkal – от тип double. Променливите от тип int могат да приемат само целочислени стойности , а от тип double – рационални. Освен това за всяка променлива от тип int трябва да се отделят по 2 (за 16-битовите компилатори) или по 4 (за 32-битовите) байта памет, а за всяка променлива от тип double – по 8 байта.

Променливи – величини, които в различни моменти могат да съдържат различна информация. Фактически променливата представлява участък от паметта, чийто размер зависи от типа на променливата. Достъпът до този участък се осъществява чрез адреса му или чрез името на променливата. Имената на променливите са идентификатори.

Идентификаторът е дума, която се използва за означаване на променливи, константи, запазени думи и други елементи на езика. За да бъде дадена дума идентификатор в С++, тя с буква или символ за подчертаване, а после да следват букви, цифри или символ за подчертаване.

Препоръчва се имената на променливите да са мнемонични, т.е да носят информация за тяхното предназначение.

Пример: int, double.

Всяка променлива в С++ трябва да бъде обявена преди нейното използване. По този начин се съобщава на компилатора характера на информацията, която ще се пази в тази променлива, необходимото количество памет и името, чрез което програмистът има достъп до тази информация.

Това става по следния начин:
Обявяване на променлива
Синтаксис:

Тип_на променлива Име_1, Име_2, ... ,Име_N;

double distance;

int main()

{

3.3.Оператор за присвояване

Чрез оператора за присвояване се дава нова или начална стойност на променлива.

Променлива = Израз;

Пресмята се стойността на израза вдясно от знака “=” и след това тя става стойност на променливата вляво.

distance = speed * time;

count = count + 2;

sum = 0;
Изразът вдясно може да бъде константа, променлива ли израз, получен от свързването на константи и променливи чрез допустимите за типа данни операции. Тъй като операторът се изпълнява отдясно наляво, допустимо е променливата вляво да присъства и в израза вдясно. При пресмятането на израза се използва старата стойност на променливата, а резултата се записва като нова нейна стойност.

Неинициализирана променлива се нарича променлива, която все още не е получила стойност. Ако в израз се използва такава променлива, компилаторът ще прочете последователността от битове, която е записана на същия адрес от друга програма, ползваща този участък от памет.

Един от начините да се избегне това е инициализацията на променливата да става едновременно с тяхното обявяване.

Например:

int min_number = 3;

Този оператор едновременно обявява променлива min_number от тип int и й присвоява първоначална стойност 3. Обикновено при такава инициализация на променливата се присвоява константа, но по принцип това може да е произволен израз, допустим за типа на променливата. При обявяване на няколко променливи от един тип, може да се инициализират произволен брой от тях.

Пример:

double rate = 0.07, time, balance = 0.00;

Тип_на_променлива Име_1 = Израз_1,

Име_2 = Израз_2,

...

,където Име_1, Име_2, ... ,Име_N са имена на променливи.

int limit = 0, count = 10;

double distance = 9.999;
Въпроси и задачи:

1. 
   Как трябва да се обявят променливите cm и inch от тип int като им се присвоят нулеви стойности?
   
   1. 
      Напишете програма, която преобразува сантиметра в in_1 инча и инча в сm_2 сантиметра. Променливите cm_1 и in_2 са от тип int, а променливите in_1 и сm_2 – от тип double. (1 cm = 2.54 inch)
      
   2. 
      Какви ще бъдат стойностите на променливите а и b след изпълнението на следния фрагмент?
      

b = a + b;

a = b – a;

b = b – a;

3. 
   По какъв друг начин могат да се разменят стойностите на две числа? Напишете програма.
   
4. 
   Посочете грешките в следващите фрагмент
   

double m = 5;

б) int n =3;

double = 5;

в) double Min, Max, 3D;

г) New = Min * Max

д) P = 2(a + b);

е) a * a = area;

а) след int n = 3 е записан знака “,”, вместо “;”

б) липсва името на променливата от тип double

в) 3D не е идентификатор

г) липсва “;”

д) липсва знака за умножение – “*”

е) разменени са местата на променливата и израза при оператора за присвояване.

4.Вход и изход на информация
В С++ съществуват няколко метода за вход и изход на информация. Тук ще разгледаме входно-изходните потоци (streams). Входен поток – това е потокът на входните данни, които ще бъдат използвани в програмата. Думата “поток” показва, че за програмата не е важен източникът на информация. По-късно ще видим как с помощта на същите оператори може да се осигури вход на информация, запазена във файл. Аналогично, изходен поток – това е потокът на информацията, източник на която се явява програмата, а приемник – съответното изходно устройство (в случая - монитора).

4.1.Изход с помощта на cout

Cout е име на изходен поток, с което се означава стандартното изходно устройство (монитора), а познатият вече знак “<<” – оператор , указващ, че следващата го информация трябва да се насочи от програмата към съответното изходно устройство. Чрез комбинацията “cout <<” на екрана на компютъра могат да се извеждат стойности на променливи или текст.

Пример:

(1) int a = 5, b = 7;

cout << (a * b);

cout << “\n”;

На екрана ще се изведе:

Прави впечатление, че в пример (1) името на потока cout е използвано многократно, което очевидно не е удобно. Повторението му може да се избегне по следния начин:

cout << “a * b = ” << (a * b) << “\n”;

Горното правило е в сила даже, когато операторът не може да се помести в един ред от екрана.

Пример:

(3) cout << “Който внимава в час по информатика, \n” << “ще получи награда.\n”;

Когато cout-операторът е твърде дълъг и не може да се помести в един ред от екрана, е удачно той да бъде разделен по редове от програмиста. Това става чрез вмъкването на литерала “\n” или с помощта на думата endl, наречена символ за нов ред. Пример (3) е аналогичен на следващия

Пример:

4. 
   cout << “Който внимава в час по информатика, “<

Забележка:

Литералът \n задължително трябва да бъде в кавички и между символите \ и n да няма интервал. Символът endl не трябва да бъде в кавички.

Забележка:

Текстовите низове се ограждат в двойни кавички (“), а не в апострофи. Компилаторът различава четен и нечетен символ “.

Препоръка:

Желателно е последният cout-оператор да завършва със знак за преминаване на нов ред.

Някои компилатори няма да изпълнят последния cout-оператор, ако той не завършва със символ за край на ред.
За да бъде изведен празен ред е достатъчно към изходния поток да бъде насочен символ за край на ред.

Пример:

cout << “\n”, или

cout << endl;

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: