I. Основи на езика C++ Въведение Произход на езика C++

return 0;

}

Задачи:

1. 
   Да се изведе редицата от числа:
   

2 4 6 9 10

като числото 2 е в началото на екрана и между всеки две числа има по 4 интервала.

1. 
   Да се изведе числовата пирамида
   

				1
			1	2
		1	2	3
	1	2	3	4
1	2	3	4	5

При извеждане на данни от тип double форматът на числата може да не отговаря на очакванията. Например при изпълнението на следния оператор

cout << “Цена $ ” << price << endl;

при стойност на променливата price = 78.5 може да бъде изведен някой от следните редове:

Цена $ 78.500000 или

Цена $ 78.5 или

Цена $ 7.850000е01 и т.н.
Знакът “е” в последния запис означава, че числото преди него е умножено по 10 на степен – числото след него, т.е. 7.850000е01  7.85000 * 10¹. Този начин на записване се нарича запис с плаваща точка.

Да се изведе число от тип double с фиксирана десетична точка и точно определен брой цифри след нея може чрез следната “вълшебна формула”:

cout.setf (ios :: showpoint);

cout.precision (int);
Вече знаем, че setf е член-функция на потока cout. Параметъра ios::fixed означава, че десетичната точка е фиксирана, а не плаваща, а параметъра ios::showpoint – че тя трябва да се изписва винаги, дори когато след нея следва само цифрата 0. Думата precision в последния ред също е име на член-функция. В скобите се записа число от тип int, което указва колко цифри след десетичната точка трябва да се извеждат. Например cout.precision(2) указва, че след десетичната точка ще се извеждат точно две цифри.

Горният фрагмент може да се постави на произволно място в програмата. След него всички числа от тип double ще се форматират с фиксирана десетична точка и определения брой цифри след нея. Ако се наложи в даден момент да променим този брой, достатъчно е да се запише само последния оператор като в скобите се промени броят на необходимите цифри.

Пример:

cout.precision(5);

Потокът сin с използва почти аналогично на потока cout. Синтаксисът на cin-оператора се отличава само по името на потока и оператора “>>”. Сега информацията се движи в обратна посока – от стандартното входно устройство (клавиатурата ) – към програмата. Когато програмата достигне този оператор, тя преустановява своята работа, докато се въведа стойности на съответните променливи. Самото “прочитане” на тези стойности става едва, когато бъде натиснат клавиша Enter. Ако с един cin-оператор трябва да се въведат стойности на няколко променливи, то тези стойности трябва да се отделят с поне един интервал или чрез пренасяне на нов ред. В противен случай програмата няма да знае къде свършва записът на едната стойност и започва новата.

cin >> Променлива_1 >> Променлива_2 >>... >> Променлива_N;

cin >> speed >> time;

cin >> YourName

>> YourAges;

Преди извикването на cin-оператор да се изведе съобщение, поясняващо какво трябва да се въведе от потребителя.

1. 
   Да се напише програма, която извежда следното съобщение:
   

Вие може да учите С++, а може и да не учите.

Но сте длъжни да го знаете!

1. 
   Посочете резултата от изпълнението на следния фрагмент:
   

cout << endl;

cout << setw(4) << a << setw(5) << b;

cout << setw(8) << a << setw(7) << b << endl;

cout << setw(2) << b

<< setw(10) << a << endl;

cout << setw(5) << (a+b) << endl;

Ако не сте сигурни, напишете програма. Какво става, когато ширината на полето е по-малка от броя на цифрите на числото, което се извежда?

123456789

123456789....1234..56789

56789......1234

58023
Когато ширината на полето не е достатъчна, се извежда цялото число. (С точки са означени празните позиции)

1. 
   Напишете програма и проверете какво ще се изведе след изпълнението на следния фрагмент:
   

cout.setf(ios::showpoint);

cout.precision(6);
cout << c << endl;
cout.precision(10);

cout << setw(20) << c << endl;

cout << setw(12) << c<

<< setw(10) << c << endl

<cout.precision(4);

cout << setw(12) << endl;

123.456789

......123.45567890000

..123.456789

123.456789

123.456789

1. 
   Да се напише програма, която извежда следните числови фигури:
   

а)	1						б)					1		в)
	1	2									2	1						0
	1	2	3							3	2	1					1		2
	1	2	3	4					4	3	2	1				3		4		5
	1	2	3	4	5			5	4	3	2	1			6		7		8		9

1. 
   Каква ще бъде стойността на променливата а след изпълнение на следния фрагмент
   

cin >> a >>a;

, ако от клавиатурата се въведе

12 34Enter

a) 12 б) 34 в) грешка г) 12034 д)нито един от посочените

б) а = 34

1. 
   Какъв ще бъде резултата от изпълнението на следния фрагмент:
   

cout.setf(ios::showpoint);

cout.precision(4);
cout << -1.2531 << 15 << endl;

cout << 800;

cout << 001 << endl;

1. 
   Какъв ще бъде резултатът от изпълнението на следния фрагмент:
   

double a,b,c,n;

cout.setf(ios::showpoint);

cout.precision(2);
cin >> i >> j >> a;

cout << setw(8) << (i*j);

cin >> k>> l >> b;

cout << setw(8) << (k*l);

cin >> c >> m >> n;

cout << c << endl;

16 –5 31.2 3 102 7.34 -43.5 5 -0.187Enter

.....-90.....306-43.50

В ежедневието записите 2 и 2.0 представят едно и също число. Но езиците за програмиране, в това число и С++, ги възприемат като числа от различни типове данни. Числото 2 е от целочислен тип int, а числото 2.0 – от реален тип double (съдържа дробна част). Докато компютърът борави с целите числа по познатия ни начин, нещата при реалните числа са по-различни. Математическото понятие реално число няма място в програмирането, тъй като не е възможно да се представят в паметта числа като или  например. Съхраняват се само техни приближения. В такъв смисъл чрез реалните типове данни се представят рационални числа. Тъй като броят на знаците след десетичната запетая, които могат да се съхранят, е ограничен, компютърът запомня само приближени стойности на числата от тип double. Въпреки, че за различните компилатори този брой е различен, възможно е даже в съвсем прости програми да се появят грешки, дължащи се на загуба на точност (закръгляване).

Съществуват два формата за записване на числата от реални типове данни:

- с десетична точка

3.68

- с плаваща запетая (експоненциална форма)

3.68e17

-34.5473е8

Символа е в последните записи означава, че числото преди него е умножено по 10 на степен – числото след него (т.е. –34.5473е8 = -3454730000 = -34.5473 * 10⁸).

Tъй като паметта на компютъра е ограничена, за всяка данна се отделя определено количество памет, зависещо от типа на данната. За данните от тип int това количество е 2 байта (за 16-битовите компилатори) или 4 байта (за 32-битовите компилатори), а за данните от тип double – 8 байта. Тези ограничения предполагат, че множеството от стойности на всеки тип също ще бъде ограничено. Максималната стойност от тип double, която може да се съхрани е 1.7 * 10³⁰⁸, а най-малката положителна – 1.7 * 10 ^–308. Тип double поддържа и отрицателни числа от интервала [-1.7 *10³⁰⁸ ; -1.7 * 10 ^–308 ].

Защо числата с дробна част се наричат double (двойни) и съществува ли тип single (единичен), който да е по-малък от предишния?

В много езици за програмиране се използват основно два формата за числата с дробна част. За запазването на числата от първия тип се отделя по-малко памет, защото те са по-малко точни (съхраняват се по-малко цифри след десетичната точка). Другият тип ползва двойно повече памет и това позволява числата да се представят с по-голяма точност. Този втори тип е наречен тип с двойна точност (double precision), а първия тип – единична точност (single precision). От тук в С++ възниква името double за числата с двойна точност. За първия тип в С++ се е закрепило името float (с плаваща точка). В С++ съществува също и трети тип числа с дробна част, който се нарича long double.