І. Особености на смесообразуването

Където е обемният КПД на помпения елемент ( на номинален работен режим = 0,7_{0,91). Приемам =0,7.}

2. 
   Пълен обем на помпения елемент:
   

V=( 2_{2,5) Va}

V=(2 _{2,5).186,14= 372,28 465,35} mm³

Приемам V=454 mm³

3. 
   Диаметър и ход на буталото
   

V= . h, mm³

Отношението на хода на буталото към неговия диаметър:

К== 0,8 _1,7

_{Приемам К=0,94}

Приемам ход на буталото h= 8 mm; d = 8,5 mm

4. 
   Активен ход на буталото:
   

h_а= mm,

където = е лицето на челото на буталото, mm³,

= = = 56,72 mm³
- циклово количество гориво , mm³

- обемният КПД на помпения елемент=0,7

1. 
   На номинален работен режим
   

2. 
   При максимален въртящ момент
   

3. 
   При пускане на двигателя
   

1. 
   Горивонагнетателна помпа
   

В автомобилните и тракторните двигатели най – разпространени са шибърните горивонагнетателни помпи. При тях количеството на горивото, подавано в цилиндъра на двигателя ( цикловото количество гориво ), се изменя от помпения елемент при неизменен ход на буталото и при практически неизменно запълване на буталното пространство с гориво.

Горивонагнетателната помпа УТН – 5 се поставя на двигателите Д – 50 ( трактор Т – 54 В и МТЗ – 50 ), Д – 65Н ( ЮМЗ – 611М ) и Д – 240 ( МТЗ – 80, ТК – 80 Болгар ).

Тялото на помпата и някои други части са изработени от алуминиева сплав. Разстоянието между осите на буталата е 32 mm. Помпата УТН – 5 е унифициран модел. Като се използва нейният помпен елемент, могат да бъдат създадени до 8 помпени елемента. Тялото и главата на помпата са монолитна конструкция. Отпред на тялото е монтирана чугунена плоча за закрепване към двигателя. От задната страна на тялото се намира фланецът за закрепване на регулатора. В тялото отляво има малък люк за наблюдение, а отдясно – голям монтажен люк.

Гърбичният вал има четири гърбици с тангенциален профил за задвижване на помпените елементи и ексцентрикова шайба, разположена между втората и третата гърбица, за задвижване на горивоподаващата помпа. Ходът на буталото на помпените елементи е 8 mm, а на буталото на горивоподаващата помпа 6,5 mm.

Осовата хлабина на гърбичния вал е 0,10 – 0,25 mm. Тя се регулира с пластини, поставени в предния край на вала между опорната шайба и маслоотражателя. Пластините могат да бъдат до шест с дебелина 0,15 mm и една с дебелина 0,5 mm. Гърбичният вал е монтиран в два неразглобяеми радиално – опорни сачмени лагери № 204.

На предния край на гърбичният вал на шпонка със специална гайка е закрепена шлицова втулка, която съединява вала с неговото задвижващо колело. Задвижващото колело е с бронзова втулка и се върти върху главината на монтажния фланец на помпата. Единият от шлицовете на шлицовата втулка не е отрязан. Поради това съединяването на шлицовата втулка и шлицовия фланец на зъбното колело е възможно само в едно положение. За мазане на бронзовата втулка на зъбното колело в монтажния фланец са пробити канали, в които постъпва масло от маслената магистрала на двигателя.

Челно в главината на зъбното колело са изработени 14 отвора с резба, разположени по седем през 22,5 °, на различни разстояния от оста на въртени. В шлицовия фланец са пробити четиринадесет отвора, разположени по седем през 21° на същите разстояния от оста на въртене, както при зъбното колело. Двойката отвори, чрез която шлицовия фланец се закрепва към зъбното колело, определя взаимното разположение на гърбичния вал и зъбното колело. При изместване на фланеца спрямо зъбното колело на един отвор взаимното положение на вала и зъбното колело се изменя с 1,5°. Това е необходимо при центроване на помпата към двигателя.

Задният край на вала е стъпаловиден. На него са разположени въртящите се части на регулатора.

Към капака на малкия люк е разположен отдушник, в който е поставен филтър за пречистване на въздуха.

При наливане на масло в маслената вана на помпата излишното масло изтича през тръбата. през нея изтича масло и при работа на помпата, когато поради попадане на гориво в маслената вана нивото на маслото се повишава.

Буталата с диаметър 8,5 mm и ход 8 mm имат по две винтови канавки. Едната от шях – регулира количеството на горивото, подавано от помпения елемент. Другата винтова канавка е необходима за уравновесяване на страничното налягане, създавано от горивото, което запълва първата канавка. Отстраняването на едностранното действие на силите по време на впръскването намалява износването на буталото и цилиндъра на втората винтова канавка е неработен, поради което завъртане на буталото на 180° при поставянето му в цилиндъра не се допуска. Отначало помпите УТН – 5 се произвеждаха с бутала с една винтова канавка.

Положението на цилиндъра в тялото се фиксира с щифтове, които се поставят в отвори в тялото и се задържат там от капака на монтажния люк.

Нагнетателния клапан трябва да се отваря при налягане 1,4 – 1,6 МРа. Между щуцера със седлото на клапана е поставена капронова уплътнителна шайба. Нагнетателният клапан имасложна форма. Цилиндричната част на клапана е изработена с надлъжни канавки, които служат като канали за преминаване на горивото от надбуталното пространство в щуцера. Разтоварващия пояс е подбран точно по направляващия цилиндричен отвор в седлото на клапана. Затова горивото започва да постъпва в щуцера едва след като разтоварващия пояс излезе от седлото. Уплътняващия конус отделя херметично пространство над буталото от пространството над клапана, което чрез тръбопровод за високо налягане се съединява с дюзата, подаваща горивото в цилиндъра. Повдигачът се състои от тяло, ролка с втулка, плаваща ос и регулиращ болт с контрагайка. Използването на плаваща ос намалява износването. Превъртането на повдигача около геометричната му ос се предотвратява от фиксиращ винт, чийто край влиза в надлъжната канавка в тялото на повдигача. Ъгълът на началото на подаването се регулира чрез регулиращия болт.

В долно положение буталото се връща от пружина, свита между горната и долната талерка. Горната талерка опира в гнездото на тялото на помпата. Долната талерка е срязана радиално и опира в пръстеновидната част на главата, изработена в най – долната част на буталото. В същото време долната талерка опира постоянно до регулиращия болт на повдигача. Между буталото и повдигача има хлабина. При нагнетателния ход на буталото силата на пружината се предава чрез талерката на повдигача. Буталото се притиска към повдигача само от налягането на горивото. При обратния ход, осъществяван от пружината, буталото не допира до повдигача. Такова периодично разтоварване на мястото на контакта между буталото и повдигача намалява и износването и осигурява свободно въртеливо движение на буталото.

Подаването на гориво се изменя чрез завъртане на буталото. върху долната част на цилиндъра е поставена свободно регулиращата втулка, която в долния си край има два надлъжни прореза. Буталото в долния си край има два издатъка, които влизат в прорезите на регулиращата втулка като в направляващи канали. Върху втулката, чрез винт е стегнат зъбният сектор, който е зацепен с рейката. При преместването на рейката зъбният сектор завърта регулиращата втулка заедно с буталото. Силата, необходима за преместването на рейката, не трябва да е по – голяма от 2,5 N.

Подаването на горивото се регулира, като се разхлаби затягащият винт на съответния зъбен сектор и регулиращата втулка се завърти в необходимата посока.

1. 
   Горивоподаваща помпа
   

Горивоподаващата помпа поставена на УТН – 5 е бутална. Задвижва се чрез гърбица от вала на горивонагнетателната помпа. Съставена е от следните по – важни части и възли : тяло, изработено обикновено от чугун или алуминиева сплав; цилиндричен тласкач; бутало; клапани и ръчна помпа.

Пружината е изчислена така, че в нагнетателния горивопровод да се получава определено налягане и дебит. Ако дебитът на помпата превиши консумираното от двигателя количество гориво, налягането в подбуталното пространство се повишава, пружината се свива и буталото застава в някакво междинно положение. Колкото по – високо налягане се създава, толкова пружината се свива повече. При това положение буталото не може да извършва пълен ход и дебитът намалява. Ръчната помпа 12 се използва главно за първоначално запълване на уредбата с гориво и за обезвъздушаване.

2. 
   Помпена секция
   

При движение на буталото нагоре горивото се изтласква през всмукателния отвор обратно в надлъжния канал в главата на помпата, докато буталото с горния си край затвори всмукателния отвор. При по нататъшното движение на буталото нагоре налягането на горивото в пространството над буталото започва да се повишава. Когато това налягане стане достатъчно за да преодолее силата на пружината и налягането в пространството на щуцера ( около 1 МРа ), нагнетателния клапан се отваря и по тръбопровода за високо налягане горивото постъпва в дюзата.

При по – нататъшното движение на буталото, когато регулиращият ръб на винтовата канавка отвори преливният отвор , горивото от пространството на буталото по осовия и радиалния канал и по винтовата канавка се връща през преливния отвор в надлъжния канал в главата на помпата, тъй като налягането в този канал е значителна по – ниско от налягането в пространството над буталото. Налягането в пространството над буталото намалява рязко и нагнетателния клапан под действието на пружината се установява на седлото. При това в отвора на седлото влиза отначало разтоварващият пояс, който при преместването си в отвора на седлото засмуква известно количество гориво от щуцера. Налягането в щуцера и в нагнетателния тръбопровод се понижава рязко, поради което подаването на гориво от дюзата бързо се прекратява. Това предотвратява появата на повторно впръскване и прокапване на гориво от отворите на разпръсквача в периодите между впръскванията. След като разпръскването завърши, уплътняващият конус на нагнетателния клапан отделя херметично пространството над клапана от пространството под клапана. Налягането над клапана в периодите между впръскванията остаява почти винаги е еднакво. Това е необходимо, за да се получат еднакви впръсквания както по обема на подаваното гориво, така и по момента на начало на подаването при различните работни режими на двигателя.

Количеството на горивото, подавано от помпения елемент, се изменя, чрез регулиращият ръб на винтовата канавка на буталото. В зависимост от ъгловото положение на този ръб спрямо цилиндъра при движението на буталото преливният отвор се отваря съответно по – рано или по – късно. Това предизвиква съответно намаляване или увеличаване на подаваното количество гориво.

Така чрез завъртане на буталото около геометричната му ос се изменя подаваното количество гориво, макар че общия ход на буталото остава неизменен.

При средно количество на подаваното гориво буталото заема положение в цилиндъра, при което срещу преливния отвор е разположена средната част на регулиращия ръб. В началото на работния ход, когато всмукателния отвор се затвори от буталото, горивото се подава към дюзата дотогава, докато регулиращия ръб достигне преливния отвор. При отваряне на преливния отвор налягането в пространството над буталото се понижава и подаването на гориво се прекратява.

При завъртане на буталото в положение, при което срещу преливния отвор е разположена най – долната част на регулиращия ръб, преливният отвор се отваря в самия край на хода на буталото, при което количеството на подаваното гориво е най – голяма.

При положение на буталото, когато най – горната част на регулиращия ръб е разположена срещу преливния отвор, гориво не се подава, тъй като при движение на буталото горивото свободно преминава по осовия и радиалния канал на буталото и през преливния отвор обратно в надлъжния канал и главата на помпата.

Теоретически нагнетяването на гориво започва в момента, когато се затваря всмукателния отвор, а завършва в момента, когато започва да се отваря преливния отвор от регулиращия ръб. Моментите на пълното затваряне на всукателния отвор от челния ръб на буталото и на началото на отваряне на преливния отвор от регулиращият ръб се наричат съответно: геометрично начало и геометричен край на подаването. Ходът на буталото от геометричното начало до геометричния край на подаването се нарича активен ход на буталото.

Едната винтова канавка на буталото е работна, а другата – уравновесяваща. Страничната сила върху буталото, създавана от налягането в едната канавка се уравновесява от силата създадена от налягането в другата канавка. Така силата на триене между буталото и цилиндъра се намалява и то се износва по – малко.

Пълното затваряне на всмукателния отвор от челния ръб на буталото настъпва толкова по – рано, колкото повече е развит регулиращият болт от тялото на повдигача. При завиване на болта общата дължина на повдигача се намалява и всмукателния отвор се отваря по – късно. Така чрез изменение на дължината на повдигача се изменя началото на подаване на гориво.

Регулиращ ( команден ) орган на многосекционната горивонагнетателна помпа е рейката.

Буталата на помпения елемент в долния си край имат два издатъка, които влизат в надлъжните прорези на регулиращата втулка с хлабина. Регулиращата втулка може да се завърта около цилиндъра, върху който тя е надяната. На горния край на регулиращата втулка с витн е закрепен зъбен венец, който е зацепен с рейката на горивонагнетателната помпа. При преместването на рейката чрез зъбния венец регулиращата втулка се завърта, а заедно с нея и буталото се завърта в цилиндъра, при което се променя активния ход на буталото и съответно цикловото количество гориво.

2. 
   Регулатор
   

За всеки от честотните режими на двигателя съществува максимално натоварване, което зависи от температурата и налягането на въздуха пред пълнителния тръбопровод на двигателя, коефициенти на пълнене, използваното гориво, качеството на работния процес и механичните загуби на двигателя. Долната граница на натоварването съответства на работата на двигателя на празен ход, при който подаването на гориво се определя от механичните загуби на двигателя.

Регулаторът на горивонагнетателната помпа УТН – 5 е всережимен, центробежен.

Тялото 18 на регулатора е съединено чрез болтове с фланеца на горивонагнетателната помпа.

В задната част на гърбичния вал на помпата е закрепена неподвижно опорната шайба . На цилиндричната част на гърбичния вал е надяната свободно главината на тежестите, която е съединена с опорната шайба чрез гумени ( еластични ) вложки. Единият край на вложките влиза в отвор в шайбата, а другият в отвор в главината. При рязко изменение на честотата на въртене гумените вложки се деформират и позволяват главината на тежестите да се превърта на някакъв ъгъл спрямо гърбичния вал. Така се смекчава ударното ( динамичното ) натоварване на частите на регулатора.

Към главината са закрепени шарнирно четирите тежести на регулатора. Върху цилиндричната част в края на гърбичният вал са разположени свободно опорен съчмен лагер и муфите на регулатора. При въртене на гърбичния вал под действието на центробежната сила, тежестите се разтварят и чрез опорния лагер притискат муфата към ролката на междинния лост.

Основният и междинния лост са разположени на обща ос. С горния си край чрез пружината на регулатора основният лост е съединен с лоста на пружината, който стабилно е закрепен на вала на външния лост на регулатора. Горният край на междинния лост е съединен с рейката на горивонагнетателната помпа, чрез предавателна щанга. Чрез пружината на пусковия обогатител междинният лост е съединен с лоста на пружината на регулатора.

Коректорът на подаване на горивото е разположен на междинния лост. Той се състои от тяло, в което са разположени пружината, прътът и регулиращият винт на коректора. Прътът на коректора трябва да се показва над повърхността на тялото му на 1,3^+0,2 mm. Регулира се чрез регулиращи пластини. Натягането на пружината на коректора се регулира с винт.

Завъртането на основният лост е ограничено от регулиращият болт на номиналното циклово количество гориво. Основният лост свързан с междинният лост чрез болта за регулиране на цикловото количество гориво при пускане на двигателя.

Завъртането на лоста на регулатора и съответно натягането на пружината на регулатора се ограничава от регулиращия винт на номиналната честота на въртене.

Подобряването на характеристиките на въртящия момент се постига с помощта на специално устройство, свързано с регулатора, наречено коректор на подаването на гориво. При претоварването на двигателя коректорът създава възможност за допълнително преместване на рейката по посока на увеличаване на подаването на гориво.

Обикновено коректорът представлява винтова или пластинкова пружина, поставена вместо неподвижната опора на рейката. При работа на двигателя на номинален честотен режим центробежната сила на тежестите на центробежния регулатор се уравновесява от силата на пружината на регулатора, рейката опира до пружинната опора, без да свива пружината на коректора. При претоварване на двигателя честотата на въртене на коляновия вал се намалява, центробежната сила на тежестите става по – малка. Под действие на пружината на регулатора рейката се премества допълнително по посока на увеличаване на подаването на гориво. Излишната сила на пружината на регулатора се уравновесява от пружината на коректора. По този начин допълнителното преместване на рейката при намаляване на честотата на въртене зависи от коравината на пружината на коректора, която се подбира така, че да не се преобогатява гориво – въздушната смес и да не се влошава процесът на горене. Подаването на гориво се увеличава, докато рейката допре до неподвижната опора. Рейката достига до неподвижната опора при честота на въртене, при която въртящият момент е максимален.

За да се улесни пускането на двигателя при ниска температура на околния въздух, трябва да се подобри разпръскването на горивото и да се създаде благоприятна за възпламеняване концентрация на гориво в горивната камера. За целта цикловото количество гориво се увеличава, налягането на впръскване се повишава и се подобрява разпръскването на горивото. Оптималното циклово количество гориво за пускане на двигателя зависи от температурата на въздуха и на двигателя. В горивонагнетателната помпа или регулатор се вгражда ръчно или автоматично устройство, наречено пусков обогатител, чрез който рейката на горивонагнетателната помпа се премества на определен ход по посока на увеличаване на подаването на гориво.

При пускане на двигателя, лостът на регулатора се завърта да допре до регулиращия винт на номинална честота на въртене. Пружината на регулатора завърта основния лост, докато допре до главата на регулиращия болт на номиналното циклово количество гориво. Междинният лост се завърта от пружината на пусковия обогатител, докато допре до главата на болта за регулиране на цикловото количество гориво при пускане на двигателя и премества рейката по посока на увеличаване на подаването на гориво. Цикловото количество гориво се регулира с болта – при завиването му се намалява, а при отвиването му се увеличава.

Когато честотата на въртене на коляновия вал достигне 200 – 300 min^-1 центробежната сила на тежестите преодолява силата на пружината на пусковия обогатител и връща обратно междинния лост по посока на намаляване на подаването на гориво.

При номинален работен режим, лостът на регулатора е опрян в регулиращия винт на номиналната честота на въртене. Центробежната сила на тежестите уравновесява силата на пружините така, че основният лост спира в главината на регулиращия болт, без да упражнява сила. При това пружината на коректора е свита и прътът е влязъл напълно в тялото на коректора. Двата лоста – основен и междинен, действат като един лост. Ако натоварването на двигателя се намали, честотата на въртене на вала се увеличава. Увеличава се съответно и центробежната сила на тежестите, при което междинният и основният лост се завъртат, като издърпват рейката. Подаването на гориво ( цикловото количество гориво ) съответства на натоварването на двигателя.

При пълно снемане на натоварването на двигателя честотата на въртене на вала се увеличава, лостовете и се завъртат по посока на часовниковата стрелка и рейката заема такова положение, при което подаваното количество гориво е достатъчно за преодоляване на триенето в двигателя. Двигателят работи на празен ход с максимална честота на въртене.

При претоварване на двигателя честотата на въртене на вала намалява, намалява и центробежната сила на тежестите. Пружината на регулатора завърта основния лост по посока, обратна на часовниковата стрелка, докато опре в главата на регулиращия болт. Под действието на пружината прътът на коректора премества междинния лост и съединената с него рейка на горивонагнетателната помпа по посока на увеличаване на подаването на гориво. Максималното циклово количество гориво, съответстващо на максималния въртащ момент се регулира, като чрез поставяне на пластини под главата на пръта на коректора се променя дължината на показващата се извън тялото негова част, а чрез изменение на налягането на пружината на коректора се регулира честотата на въртене, съответстваща на максималния въртящ момент.

За спиране на двигателя лостът на регулатора се завърта напред по посока на движението на трактора. Лостът чрез пружината завърта основният лост докато опре до регулиращият винт – ограничител на изключеното подаване на гориво. Тъй като, основният лост чрез регулиращият болт е свързан с междинния лост издърпва рейката дотолкова, че подаването на гориво се изключва.

Стендът Моторпал NС – 103 позволява да се изпитват и регулират горивонагнетателни помпи, които имат от една до дванадесет помпени секции.

Рамата на стенда е със заварена конструкция, закрепена към чугунена основа. На рамата е монтирана чугунена плоча, в която са изработени паралели за закрепване на седла, към които се захващат горивонагнетателните помпи.

Рамката на мензурите и дюзите е разположена върху специално рамо и е подпряна на специален опорен прът. рамката може да се завърта на 180° и мензурите с успокоителите се обръщат към едната или към другата страна на стенда според това, от коя страна е люкът на изпитваната горивонагнетателна помпа. Електродвигателят е двускоростен. От електродвигателя към задвижващия вал движението се предава чрез клиноремъчен вариатор. Честотата на въртене на задвижващия вал плавно се изменя със завъртане на ръчката 3. Електродвигателят се превключва за ляво и дясно въртене с превключвателя. С него се изменя и честотата на въртене на електродвигателя. При положение І на превключвателя честота на въртене на електродвигателя е 700 min^-1, а чрез вариатора честотата на въртене на задвижващия вал може да се изменя в диапазона 100 – 550 min^-1. при положение ІІ на превключвателя честотата на въртене на електродвигателя е 2890 min^-1, а честотата на въртене на задвижващия вал – 400 – 2200 min^-1. диапазоните на честотата на въртене се сменят само при спрян електродвигател. Честотата на въртене на задвижващия вал се изменя с вариатора само при работещ електродвигател. Преди да се спре електродвигателят, честотата на въртене на задвижващия вал трябва да се намали до минималната за дадения честотен диапазон. Честотата на въртене на задвижващия вал се измерва с механичен оборотомер 25л

Електродвигателят се пуска с бутона, а се спира с бутона. бутоните за пускане и спиране на електродвигателя, като и ръчката за изменение на честотата на въртене на задвижващия вал са дублирани.

Към седлото на задвижващия вал в специално гнездо е монтирана стендовата горивоподаваща помпа. Всмукателният й канал се съединява с тръбопровод с щуцера, а нагнетателният й канал – щуцера.

Горивоподаващият канал на изпитваната горивонагнетателна помпа се съединява с щуцера. Всички тръбопроводи за ниско налягане са от прозрачна пластмаса. Това облекчава присъединяването им към щуцерите и позволява своевременно да се открие присъединяването на въздух в системата.

Горивоподаващата помпа засмуква горивото от резервоара. Чрез крана може да се регулира разреждането, създавано в помпата. То се отчита от вакумметъра. Подаваното гориво, преди да постъпи в канала на горивонагнетателната помпа, преминава през филтрите. Ако изпитваната горивонагнетателна помпа е с пропускателен клапан, излишното гориво се отвежда по тръбопровод, съединен с един от щуцерите, в резервоара.

Когато горивонагнетателната помпа се изпитва със собствената горивоподаваща помпа, тя се присъединява към задвижващия вал чрез междинно каре. Горивото от помпените елементи по тръбопроводите за високо налягане се подава към дюзите, които са монтирани в долната част на рамката. Дюзите са с многоструйни разпръсквачи и са регулирани за налягане на отваряне на иглата 17,5 МРа.

От дюзата горивото се впръсква в прозрачния успокоител, откъдето чрез трипътния кран постъпва в измерващата мензура отдолу нагоре. Този начин на запълване на мензурите с гориво изключва образуването на пяна и количеството гориво в тях се отчита бързо и точно. Изпарява се гориво в атмосферата, с което се създават нормални хигиенни условия за обслужващия персонал.

Трипътните кранове на всичките успокоители на горивото се превключват едновременно чрез общ вал, който се завърта с ръка чрез лоста или от специален електромагнит на брояча, разположен в кутията. Преди завъртане на лоста фиксаторът му, разположен върху него, трябва да се изтегли надолу докрай.

Броячът се състои от предавателна кутия, в която е поместена червячна предавка с предавателно число 1:50, микровключвател и електрическа броячна система, монтирана на електрическото табло. Броят на впръскванията се задава чрез превключвателя през 50 впръсквания и може да бъде от 50 до 1150 впръсквания. Преди включване на брояча мензурите се изправят, като лостът се завърта в крайно задно положение. При това положение на лоста трипътния кран съединява мензурите 6 с изравнителната тръба и горивото изтича от тях през изравнителната тръба в горивоотвеждащата тръба, а от нея – по пластмасов тръбопровод, съединен с един от щуцерите, в резервоара. Едновременно трипътният кран съединява ускорителя с горивоотвеждащата тръба и горивото, впръскано от дюзата изтича в резервоара.

Изравнителната тръба е така конструирана, че когато мензурите се изпразнят напълно, в нея остава гориво. Тъй като мензурите са съединени с изравнителна тръба, нивото на горивото в тях и в тръбата е едно и също. Ако нивото на горивото в някоя от мензурите не е на нулевото деление на скалата, мензурата се измества в нужната посока, след като се разхлаби гайката, която чрез уплътнител я закрепва към успокоителя. Преди изпитване и регулиране на горивонагнетателната помпа трябва да се провери дали нулевите деления на мензурите са на нивото на горивото и ако е нужно, да се настроят.

След като мензурите се изпразнят, лостът се поставя в средно положение, при което, като се отпусне, фиксаторът му влиза в специално гнездо. Ако лостът не е на нужното място, фиксаторът остава в долно положение. В този случай лостът трябва плавно да се премести напред – назад и когато застане на нужното място, фиксаторът влиза в гнездото. При средно положение на лоста 19 трипътният кран съединява само ускорителя с отвеждащата тръба – впръскването от дюзата гориво се отвежда в резервоара. Това положение е изходно за включване на брояча.

Броячът се включва с включвателя. Като се натисне включвателят, електромагнитът превключва трипътните кранове на успокоителите, при което лостът застава в крайно предно положение. Трипътният кран съединява успокоителя с мензурата. Горивото, впръсквано от дюзата, се събира в мензурата. След като броячът отмери зададения брой впръсквания, електромагнитът връща трипътните кранове в изходно положение, при което успокоителите се съединяват с горивоотвеждащата тръба. Отчита се количеството на горивото, събрано в мензурите. След това мензурите се изпразват и лостът се поставя в средно положение, т. е. в изходно положение за ново измерване на подаваното от помпените елементи гориво.

За преждевременно изключване на брояча се използва бутонът.

Стендът не е снабден със собствена горивонагнетателна помпа за определяне на началото на подаване на гориво от помпените елементи на изпитваната горивонагнетателна помпа по метода на проливането. Затова началото на подаване на гориво се определя с помощта на моментоскоп, който се състои от стъклена тръба с вътрешен диаметър 1,0 – 1,5 mm и къса тръба за високо налягане с присъединителна гайка. Двете тръби са съединени чрез еластична гумена маслоустойчива тръба.

Моментоскопът се завива към щуцера на първия помпен елемент на изпитваната горивонагнетателна помпа. Лостът на регулатора се поставя в положение на максимално подаване на гориво. Превърта се с ръка няколко пъти вала на изпитваната горивонагнетателна помпа, за да се запълни моментоскопът с гориво. Валът на помпата се върти с ръка с помощта на стоманена пръчка, поставена в съответните отвори на маховика на задвижващия вал. За да не се върти и ротора на електродвигателя, той се отделя от кинематичната верига чрез изключване на съединителя, като ръчката се изтегля навън докрай.

След като стъклената тръба на моментоскопа се запълни с гориво, тя се разклаща интензивно, за да се излее част от него. Валът на помпата се върти плавно по посока на въртенето и се наблюдава нивото на горивото в стъклената тръба.

Когато нивото на горивото започне да се повдига, завъртането на вала се прекратява. При това положение на вала започва подаването на гориво от помпения елемент. Положението на вала може да се определи по скалата на маховика, като се използва подвижната стрелка.

Началото на впръскване на гориво от помпените елементи се определя със стробоскоп като на стенда Стар – 8. Стробоскопът се включва с ключа. Импулсната лампа се съединяма с контакта. Моментът на светване на импулсната лампа се изменя чрез завъртане на синхронизатора.

За да се изпита, горивоподаващата помпа се поставя на мястото на стендовата горивоподаваща помпа, като се използва подходящ фланец, или се монтира към горивонагнетателната помпа, с която се работи. Всмукателния канал на изпитваната горивоподаваща помпа се присъединява към щуцера, а нагнетателния канал – към щуцера. Щуцерът е съединен с манометър и чрез крана с измерващ цилиндър. Над измерващия цилиндър е разположен магнитен шибър, който се задейства от брояча. Когато шибърът не е включен, горивото се отвежда по тръбата в резервоара, т. е. не постъпва в измерващия цилиндър. Електрическата верига на магнитния шибър се включва към брояча чрез ключа само при изпитване на горивоподаващата помпа. Осветлението на измерващия цилиндър се включва с ключа.

Преди измерване на производителността на горивоподаващата помпа кранът се затваря, след като измерващият цилиндър се изпразни. Пуска се електродвигателят и с ръчката се установява зададената в техническите условия честота на въртене. С крана се регулира създаденото от помпата разреждане, а с крана – противоналягането. Разреждането се отчита по вакумметъра, а налягането – по манометъра. С превключвателя се задава необходимият брой двойни ходове на буталото на изпитваната помпа ( брой завъртания на задвижващия вал ), за който трябва да се събира горивото в измерващия цилиндър. След като броячът отчете зададения брой двойни ходове, магнитния шибър се връща в изходно положение – горивото, подавано от помпата, по обходната тръба изтича в резервоара. По скалата на измерващия цилиндър се отчита събраното количество гориво. Производителността на помпата се отчита по формулата:
Q= dm³/min

където V_оп е измерваното количество гориво,cm³

n – честотата на въртене на задвижващия вал,min^-1

N – броят на двойните ходове на буталото за опита.

Като се затвори напълно кранът, по манометъра може да се определи максималното налягане, което изпитваната горивоподаваща помпа може да създаде.

Горивото, което неизбежно се разлива по масата на стенда, по тръбопровода изтича в отделен резервоар.

2. 
   Изпитване и регулиране на всережимен центробежен регулатор
   

След това се определя честотата на въртене на вала на помпата, при която регулаторът напълно изключва подаването на гориво от помпените елементи и се съпоставя с нормалната. Ако отчетената честота се отличава от нормалната, в зависимост от конструкцията на регулатора трябва да се смени пружината на регулатора, да се измени коравината или наклона на пружината. Ако по един или друг начин е регулирана честотата на въртене, при която се изключва подаването на гориво, трябва отново да се регулира началото на действие на регулатора.

Регулира се и положението на лоста на регулатора, при което при малка честота на въртене подаването на гориво се изключва.

Показателите на изпитвания регулатор преди и след регулирането, като и според техническите условия, се нанасят в таблица:

Изпитването и регулирането на отделните марки регулатори имат някои особености.

Честотата на въртене, при която регулаторът започва да действа, се регулира с винта. При завиване на винта честотата на въртене се намалява, а при отвиването му се увеличава. При завъртане на винта на един оборот честотата на въртене, при която започва действието на регулатора, се изменя с 25 – 30 min^-1. когато с регулиращият винт не може да се достигне необходимата честота на въртене, изменя се броят на работните навивки на пружината на регулатора. За целта се снема обицата, за която е захванат вътрешният край на пружината. Ако честотата на въртене трябва да се увеличи, пружината се завива към обицата, а ако трябва да се намали, се отвива.

Честотата на въртене, при която се изключва подаването на горивото от помпените елементи, се регулира, като се изменя коравината на пружината чрез увеличаване на броя на работните й навивки.

Приложението на регулиращия винт – ограничител на изключеното подаване на гориво – се регулира при номинална честота на въртене на вала на помпата. При завъртане на лоста на регулатора напред, когато основният лост достигне регулиращият винт, подаването на гориво от помпените елементи трябва да се прекрати.

Регулаторната характеристика на горивонагнетателната помпа позволява да се разкрие зависимостта на цикловото количество гориво на помпените елементи от честотата на въртене, когато рейката е съединена с регулатора. По регулаторната характеристика се оценява взаимодействието между регулатора и помпата и доколко цикловото количество гориво в зоната на действие на регулатора съответства на техническите условия. Провеждат се 6 – 8 опита. Лостът на регулатора се закрепва в положение, съответстващо на номиналната честота на въртене. Честотата на въртене се изменя от минималната до номиналната през 100 min^-1, а след номиналната до изключване на подаването на гориво през 20 – 25 min^-1.

Снемат се и две частични регулаторни характеристики. Лостът на регулатора се установява в междинни положения. Честотата на въртене се изменя през 100 min^-1 до началото на действие на регулатора, а след това през 20 – 25 min^-1. резултатите от опитите се нанасят в таблица:

n, min-1	Циклово количество гориво,mm3/ц				Усреднени данни, mm3/ц		Неравномерност на подаваното гориво, %
	№ на помпения елемент
	І	ІІ	ІІІ	ІV