И отговорностите между различните нива



Дата26.11.2018
Размер97.43 Kb.




РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РОЛИТЕ

И ОТГОВОРНОСТИТЕ

МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ НИВА

НА УПРАВЛЕНИЕ
Сравнително изследване на страните от Европейския съюз и Централна и Източна Европа

РЕЗЮМЕ

Октомври 2001




Публикация на Инициатива местно самоуправление, България.

Възпроизвеждането на този документ е възможно при положение, че се посочи източникът и текстът не се редактира.


Инициатива местно самоуправление се изпълнява от Рисърч Триангъл Институт по договор EEU-I-00-99-00014-00 с ААМР, по Задание IQC 802 на Офиса за инициативи в помощ на местното самоуправление


Целта на настоящото изследване е да представи основна информация за изискванията на Европейския съюз в областта на местното и регионално управление и разпределението на ролите и отговорностите между различните нива на управление в страните от Европейския съюз и Централна и Източна Европа въз основа на преглед на съществуващата литература и фактологична информация.
Първата част на изследването представя основните изисквания на Европейския съюз в областта на местното, регионалното управление и децентрализацията. В нея се обръща внимание на създаването на Комитета на регионите; на основните принципи, на които се основава местното и регионално управление: демократизация, децентрализация, субсидиарност и подобряване на ефективността; на влиянието на общностното законодателство и на влиянието на общностните политики върху местните и регионални власти. Наблегнато е също и на основните насоки, които трябва да следват страните от ЦИЕ в процеса на присъединяване към ЕС.
Втората част представя сравнителни таблици и анализ на структурата на управленските нива, разпределението на прерогативите и отговорностите на местно и регионално ниво и разпределение на финансовите приходи по източници в трите страни от ЕС и ЦИЕ.
Третата и четвъртата част се състоят от конкретните казуси в трите държави от ЕС: Гърция, Португалия и Дания и трите страни от ЦИЕ: Полша, Унгария и Словакия. В тях е предоставена информация за законодателната уредба, структурата на местните и регионални власти, разпределение на отговорностите, връзки и сътрудничество между тях, финансови ресурси и тенденции в развитието на местните и регионални власти.

Резултати от сравнителния анализ




Страни от ЕС




Структура на управленските нива


Гърция, Португалия и Дания, както и всички страни-членки на ЕС имат демократични политически системи на поднационално равнище, покриващи различни географски области. Гърция е разделена на 13 региона, които функционират като децентрализирани единици на държавната власт и на две нива местни власти, състоящи се от 1033 общини и 51 префектури. Португалия спада към страните с децентрализирани единици на избираема администрация на регионално ниво, където можем да говорим за регионално управление. Тя е разделена на два автономни региона – остров Мадейра и Азорските острови, плюс административни региони, последните обаче не функционират, тъй като през 1998 г. е отхвърлен референдумът за самоуправляващите се административни региони. Освен тях Португалия е разделена на 308 общини и 4241 епархии. В Дания местното управление се осъществява от два вида власти: 14 области и 275 общини, като между тях не съществува никаква йерархия.

От трите държави Гърция е с най-висока степен на централизация, но след влизането й в ЕС и с последните реформи в страната се наблюдава стремеж към все по-висока степен на децентрализация. Това се постига чрез определянето на регионите като административни единици със собствена организация, избираемост на префектурите и подобряване на структурата и функционирането на първото ниво на местното самоуправление, спомагащи за по-добрата ефективност на работата и вземането на решения за развитието и инвестиционните инициативи на местно равнище.

В Португалия съществува ниво на регионално управление, което обаче е действащо само на остров Мадейра и Азорските острови, които като автономни региони притежават висока степен на политическа самостоятелност. Те имат право да издават наредби и на законодателна инициатива в широк спектър от области. Въпреки че Конституцията урежда създаването на административни региони в континентална Португалия, все още съществуват неразрешени въпроси относно ползата от тях, териториалното им определение, задачите, които ще изпълняват и източниците им на финансиране. В момента на континента продължават да съществуват пет планови региона, които съответстват на ниво NUTS II в ЕС и правителството е създало децентрализирани служби към тях. И в Португалия се правят по-нататъшни стъпки към регионализация и децентрализация на общините. През 1999 г. със закон се урежда нова рамка за прехвърляне на правомощия на общините през периода 2000 – 2003 г., което е значителна стъпка в тази насока.

В Дания няма регионално ниво на управление, но има две равностойни нива на местно самоуправление, едното от които – областите- се счита за междинно ниво, дори някои автори ги наричат регионални власти, но всъщност те са на едно ниво с общините. Разделението на различните нива и традициите на местното самоуправление съществуват отдавна в датската държава, но претърпяват най-голямо развитие след реформата и приемането на нов закон през 1970 г. Понастоящем основните тенденции в развитието на датските местни власти са съсредоточени върху подновяване на публичния сектор с цел увеличаването на ефективността на всички нива, формирането на стратегически връзки между по-малките общини и въвеждането на пазарни механизми при предоставянето на услуги.


Разпределение на прерогативите и отговорностите


В Гърция основната задача на местните власти е да се грижат за социалните, икономически, културни и интелектуални интереси на своите граждани в съответствие с конституционните разпоредби. Общините и общностите имат неограничени правомощия относно местните дела, като основните им отговорности касаят предоставянето на комунални услуги, пътища и градоустройство, детски ясли и градини, социални дейности, опазване на околната среда, предоставяне на лицензи и др. Префектурите отговарят за икономическото, социално и културно развитие като не се месят в задълженията на общините. Между двете нива местно самоуправление не съществува йерархична зависимост. Регионите са отговорни за икономическото и социално планиране, прилагат националната политика и политиката на ЕС, свързани с развитието на тяхната територия и служат за връзка между централната и местната власт.

В Португалия местните власти нямат никакви изключителни правомощия. Те изпълняват общата рамка, предвидена по закон. Двата автономни региона имат специален статут, който им дава законодателни и изпълнителни правомощия по въпросите, отнасящи се до регионите. Най-голямото разходно перо на местните власти е в областта на капиталовите инвестиции и по-специално - в транспорта, инфраструктурата, началното обучение и жилищата. Разходите на автономните региони също е съсредоточено в тези области и върху социални дейности.

Местните власти в Дания са отговорни за почти всички услуги, свързани със социалното осигуряване на гражданите. Общините и областите предоставят всички услуги в областта на здравеопазването, основно и средно образование, социални услуги, администрират социалното подпомагане и са отговорни за планирането, опазването на околната среда, транспорта, водоснабдяването и енергоснабдяването.

Основните разходни пера на общините са грижите за възрастните хора (19%), основни училища (17%) и грижи за децата (16%). Основните разходни пера на областите са за болнични услуги (48%), здравеопазване и здравно осигуряване (30%) и средни училища (13%).




Разпределение на финансовите приходи по източници


В Гърция и Португалия местните власти разчитат най-вече на държавните субсидии (като в Португалия те са разпределени в различни държавни фондове), а в Дания основната част на приходи на местните власти са местните данъци и такси. В Португалия данъчната политика се определя централно и общините нямат право да въвеждат нови данъци и да ги контролират. Събирането на данъци се извършва и разпределя от централната власт. Така че приходите, определени като местни данъци, са основно споделени данъци с централната власт. Някои данъци в Гърция също са споделени. В Дания само незначителна част от данъчните постъпления се акумулират от споделени данъци, но съществуват т. нар. изравнителни схеми за прехвърляне на средства в по-бедните общини.

Основният източник на финансиране за местните власти в Гърция са целевите бюджетни субсидии. Субсидиите, съставляващи 52% от брутните разходи на общините и около 93% на префектурите, се разпределят официално от централната власт всяка година като сумите са строго определени. Таксите за услуги са около 23,6 %, а данъците - 13 %.

В Португалия, местните и регионални власти играят сравнително важна роля в капиталовите инвестиции, допринасяйки за приблизително 25% от обществените капиталови инвестиции. От общия годишен приход на местните власти, основните субсидии съставляват около 30,3%. Местните данъци, определяни от централната власт, представляват 23,3%, а таксите 14,7%. Трансферите от ЕС също са важен източник на доходи за общините.

В Дания местните данъци съставляват най-важната част от приходите на местните власти. Те са 55% и 68% от източници на финансиране като дял от общите брутни разходи съответно на общините и областите; потребителски плащания и такси за услуги – съответно 25% и 17%, а държавните субсидии - 20% и 15%.



Страни от ЦИЕ




Структура на управленските нива


В Полша съществуват общо три самоуправляващи се поднационални нива. Първото ниво местни власти се състои от 2400 общини, второ ниво - 305 окръга и трето – 16 воеводства (области). Полша е първата посткомунистическа страна, която въвежда местно и регионално самоуправление с реформа от 1998 г. Самоуправляващите се единици извършват децентрализирано обществени услуги, като общините и воеводствата са със сравнително по-силно изразена роля за разлика от окръзите.

В Словакия реформите са най-закъснели. Единственото ниво на самоуправление се осъществява от 2871 общини, от които 136 със статут на градове. Регионалното ниво и второ ниво местни власти се изпълняват от деконцентрирани структури на държавната администрация – 79 окръга и 8 региона. В това отношение Словакия все още запазва доста висока степен на държавно присъствие в управлението и наличие на контрол върху предоставянето на услуги и в областта на регионалното развитие. Показателно за несъвсем успешния избор на териториално-административно деление е фактът, че поради отдалеченост на определени услуги от гражданите след реформата от 1996 г. се налага въвеждането на допълнителни окръжни структури в населени места, които са извън местата, в които се намира седалищата на окръжните власти. Реформата в Словакия протича най-бавно и изборът налага подобряване на системата в хода на откриване на недостатъците й. През тази година, обаче, е в ход въвеждането на нова публично-административна система, която предполага включително въвеждането на изборно регионално ниво на управление, така че резултатите от прореформистката нова политическа воля на правителството предстои да дадат по-цялостни резултати.

В Унгария има две нива местни власти, които са самоуправляващи се единици. Първо ниво е представено от 3131 общини, а второ -от 19 окръга. Двете нива не са в йерархична зависимост. Регионално ниво на самоуправление не съществува. Доколкото създадените 7 региона са структурата, натоварена с въпросите на регионалното планиране и развитие, може да се каже, че в това ниво се наблюдава рецентрализация (предвид засилване на държавното представителство в регионалните съвети за развитие), което може да се разглежда като крачка назад. Възможност за промени в това отношение обаче има и може да се очаква да бъдат извършени такива.

Разпределение на прерогативите и отговорностите

В Словакия разделението на отговорностите е основно на държавни (изпълнявани от деконцентрираните държавни структури в лицето на окръзите и регионите), местни и споделени. Границата е доста неясна понякога, тъй като съществува множество създадени от окръжните и регионални власти структури за предоставяне на дадени услуги. Регионалните и окръжни власти са ангажирани основно с отговорности по образованието, социалните дейности, културата и транспорта. В сравнение с тях общините имат задължения в областта на околната среда, първа здравна помощ, местния транспорт, градското устройство и културата. За 1997 г. разпределението на разходите на регионалните и окръжни власти е както следва: 60,8% - образование, 24% - социални дейности; 2% - култура; 2,2% местен обществен транспорт.

В Унгария йерархичната равнопоставеност на окръзите и общините там създава възможността за прехвърляне предоставянето на определени услуги от общините към окръзите, което до голяма степен създава трудности при проследяването на определен тип разходи и ефективността по извършване на дадена услуга.

В Полша общините и окръзите могат да се съюзяват за изпълнението на задачи, възложени им от воеводствата, което създава много добра възможност за укрепване на капацитета им и използването по-отпимално на предоставените ресурси. Принципно окръжните власти изпълняват само това, което им е указано по закон и са сравнително слаби в сравнение с воеводствата. Воеводествата от своя страна са отговорни за осъществяването на регионалната политика и планиране.




Финансови приходи и източници


По отношение на финансовите ресурси важно е да се отбележи, че и в трите страни се наблюдава доста сходна система от източниците на приходи за местните и регионални власти.

И в трите е налице възможност за издаване на облигации (в Полша напр. и трите поднационални нива на управление имат право да финансират свои проекти, главно в областта на инфраструктурата, чрез облигации).

В общ план се наблюдават следните три основни източника на приходи за местните и регионални власти:


  • Собствени приходи

  • Приходи от споделени данъци;

  • Приходи от целеви и/или общи държавни субсидии;

При възможност за определяне размера на местни данъци и такси, практика е таванът за тях да се определя от държавата, а съответната община да определя конкретната си ставка съобразно него.

И в трите страни основните споделени данъци са подоходните такива за юридически и физически лица (за 1999 г., например в Полша делът на общинските приходи от подоходния данък на физически лица е съставлявал 27,6%, докато този от юридически лица е бил 5%).

Като цяло политиката на отделните страни по отношение на делът, който се заделя за местните и регионални власти, от подоходните и други данъци е леко променлива тъй като националните приоритети претърпяват промяна и в случай на делегиране на правомощия на дадена структура тя не задължително получава достатъчно ресурси от този източник.




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница