ВЪЗНИКВАНЕ И ХАРАКТЕР НА “СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”. РАЗСЕЛВАНЕ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

ВЪЗНИКВАНЕ И ХАРАКТЕР НА “СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”. РАЗСЕЛВАНЕ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

През 635г. между хан Кубрат и византийския император Ираклий бил сключен мирен договор, който се спазвал до тяхната смърт. Император Ираклий почел българския владетел с титлата патриций. Това е ярко доказателство както за личните качества на хан Кубрат, така и за значението на оглавявания от него военно-племенен съюз.

В историческата наука съществува мнение, че хан Кубрат гостувал на император Ираклий в Константинопол, където приел християнската вяра Потвърждение на тази версия е откритото златно съкровище в Малая Перешчепина (дн. Украйна), което се смята за принадлежащо на хан Кубрат и в което има предмети с християнско култово предназначение. Масата от прабългарите обаче продължавала да изповядва езическата религия на своите прадеди

Според сведенията на византийските хронисти Теофан и патриарх Никифор, границите на Стара велика България обхващали значителна територия - на изток до река Кубан, на запад до река Днестър, на север до река Донец и на юг до Азовско и Черно море. За столица била определена Фанагория - един от най-големите градове, разположени на Таманския полуостров.

Хан Кубрат починал в 651 г. (според други в 661 г.) и оставил престола на първородния си син Батбаян. В предсмъртното си завещание ханът пожелал синовете му да запазят единството помежду си. В историческата литература няма единство на мненията за броя на Кубратовите синове. Някои изследователи приемат че те са били пет и включват в тяхното число прабългарските вождове Алцеко и Кубер. Други приемат, че те са били трима: най-възрастният Батбаян, вторият – Котраг и третият – Аспарух (Исперих). Във времето, когато Батбаян поел управлението на “Стара велика България”, по източните й граници се концентрирало многобройното номадско племе хазари, които изградили мощна държава. Под нейните удари прабългарската държава започнала да се разпада. След тригодишна съпротива хан Батбаян, под чиято власт останали само част от прабългарите, бил принуден да признае господството на хазарите.

Вторият син на Кубрат – Котраг – се изтегля със своите племена на север по течението на река Волга Тези прабългари се установяват в областта на вливането на река Кама във Волга и през X в. изграждат нова прабългарска държава, известна с названието “Волжско-Камска България”. Тази държава просъществувала до 30-те години на XIII век, когато била унищожена от татаро-монголите.

Третият син - Аспарух, поема с подвластните си племена на запад и след дълъг преход се установява в територия, която средновековните хронисти обозначават като “Онглос” (Онгъл). Дълго време се е смятало, че областта се намира някъде в Дунавската делта. Напоследък бе показано убедително, че Онглосът е обширната територия, разположена по долните течения на р. Днепър, Днестър и Буг до северния черноморски бряг. Откъм византийските владения в Малка Скития (Добруджа) тези земи били добре защитени от блатистите местности в Дунавската делта. В областта Онгъл Аспаруховите прабългари се установяват в края на 60-те или началото на 70-те години на VII в. Честите набези на българската конница в Долна Мизия представлявали голяма опасност за Византия, защото застрашавали единствената територия северно от Стара планина, която все още се намирала под нейна власт. Империята се страхувала още от евентуален съюз между прабългарите и славянския племенен съюз на северите и Седемте славянски племена в Мизия. Опасенията на византийските управляващи се оказали основателни, защото заселването на прабългарската група в Онгъла поставя началото на събития, които довеждат до създаването на Дунавска България.

Интересна е съдбата на българите, които останали в Панония. Начело на тях застава прабългарският вожд Кубер, когото някои изследователи смятат за брат на хан Аспарух. Той въстава срещу аварския хаган и след успешно сражение се отправя със своите хора към Византийската империя. В началото на 80-те години на VII в. предвожданите от Кубер изселници, сред които имало и много прабългари, се настаняват в земите на днешна Македония около град Битоля. Тук те образуват военно-племенен съюз, който на два пъти прави опити за превземане на Солун. Настаняването на куберовите прабългари в Битолското поле съвпада по време с образуването на Аспарухова България по Долен Дунав. Някои автори смятат дори, че това са взаимно свързани събития.

Заключение През VI и особено през VII в. българските земи, както и земите на Балканския полуостров претърпели основни демографски и обществени промени. Нахлулите в и настанилите се в тях славяни и прабългари унищожили съществуващите късно римски обществени порядки и на практика ликвидирали робовладелските отношения. Създали се продпоставки за възникване на нов тип държава, различна от устройството и идеологията на Късната Римска империя. На Балканския полуостров и в българските земи станало онова, което вече било факт в Западна и Централна Европа след нахлуването там на германските племена. Целият европейски континент, вкл. и Балканите, се преструктурирали за бъдещата си средновековна история.

II. ОБРАЗУВАНЕ И РАННО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 417.6 Kb.

Сподели с приятели: