И тази здравна карта няма да направи системата по-справедлива

Едва 4 са специализираните предприятия в страната за хора с увреждания

Към съдбата на хората с увреждания. Едва 4 са специализираните предприятия в страната. Ако държавата не предвиди отстъпки за работодателите, които наемат работници с увреждане, за бизнеса ще е по-лесно, а хората в неравностойно положение ще намират работа по-лесно.

В 60-гозишното предприятия на Съюза на слепите във Варна навремето работели до 1500 души. Днес 40, от които 15 с увреждания. Йовко Йовков е сред основателите на предприятието през 1956 г. Йовков си спомня ентусиазма, с който в началото правели изпитания на буркани и дамаджани.

Йовко Йовков: То за нас беше и училище, то градеше нас, ние градяхме него. 9-10 човека работници стигнахме в един момент над 1200-1300 човека.

Преди тези фабрики били освободени от ДДС, сега държавата не им дава никакви отстъпки или стимули.

Изискванията за качество са както в останалите производства, но работникът и неговият продукт са по-скъпи заради специфичните изисквания за работна среда и инструменти и заради по-ниската производителност.

В Съюза на слепите у нас членуват около 11 хил.души, от тях работещи са под 2%. Надеждата е, че след двегодишна пауза агенцията за хората с увреждания отново ще финансира проекти зца интегриране именно в специализираните предприятия.

Разговор с д-р Илко Семерджиев и д-р Цветан Райчинов

Нова телевизия, Събуди се



Водеща: Казваме добро утро на д-р Илко Семерджиев и на д-р Цветан Райчинов. Здравейте, добре дошли.

Д-р Цветан Райчинов: Добро утро.

Д-р Илко Семерджиев: Добро утро.

Водещ: Хората в Стрелча не вярват на лекарите, които правят експертиза там. Вярват ли обаче хората на здравната реформа, новата здравна карта, това да кажем като начало на нашия разговор.

Водеща: Да. Или може би в по-различна категория – хората не са доволни от здравната система, такава каквато я имаме в момента. Да видим сега как тя ще се промени, как би трябвало да се промени и какво пък не бива да се пипа в никакъв случай? Тази седмица беше представена т.нар. национална здравна карта. На нея напоследък се гледа като на, така, началото на решаването на всички проблеми. Но кажете, какво показва тя? И какво трябва да се промени? Защото с или без национална здравна карта, въпросите, които ни вълнуват всички, е ще можем ли да се лекуваме, къде ще бъде най-близката болница, ще можем ли да получим достъп до здравеопазване, дори и да сме бедни и да нямаме възможност, ще има ли лекари, които да ни лекуват, след като се оказа такъв дефицит и на педиатри, и на анестезиолози, и на медицински сестри, и на общопрактикуващи лекари дори. Това поне доказа картата. Д-р Семерджиев.

Д-р Илко Семерджиев: На първо място, страдаме от дефицит на памет. Нека да кажем, че здравна карта има от 1999 г. Тя е публикувана в Държавен вестник. И всеки, който би желал, може да я види.

Водеща: От тогава нещата сигурно много са се променили на здравната карта на България.

Д-р Илко Семерджиев: Ни най-малко.

Водеща: Не са ли?

Д-р Илко Семерджиев: Ни най-малко. Трябва да ви кажа, че тогавашната здравна карта имаше своя индикативен характер, който да покаже онова неснижаемо ниво от лекари и лечебни заведения, под което не би имало добър достъп до медицинска помощ за хората. Сегашната здравна карта има друг характер – тя има задължителен характер. И едва ли не е нож, с който трябва да се реже там, където има излишъци, и не е ясно по какъв начин там, където недостиг, ще бъде компенсиран този недостиг. Това, което е най-неприятно от цялата ситуация, е следното, че ние се връщаме към командното администриране. Задължителна здравна карта прилича на онази Заповед 1000, която имахме във времето на тоталитаризма. Командното администриране означава точно това – някой администратор да ви каже вие къде ще работите, до кога ще работите, колко часа ще отделите за пациентите, колко часа за документация и други подобни неща, които са просто абсурдни в днешно време.

Водеща: Добре, обаче явно друг начин няма. Явно е дошло времето да се вземат кардинални мерки, не е ли така?

Д-р Илко Семерджиев: Напротив.

Водеща: Една система, от която пациентите са недоволни...

Д-р Илко Семерджиев: Начинът се нарича баланс на интересите...

Водещ: ... лекарите са недоволни...

Д-р Илко Семерджиев: ..., а не разпоредби на администраторите. Онзи механизъм, който някога учредихме със създаването на здравното осигуряване, беше свободен избор на пациента. Пациентът регулира дизайна на здравеопазване. Тоест със своите нужди и със своя свободен избор на лекар и на лечебно заведение, той определя къде ще отидат парите на НЗОК и по какъв начин ще се развива инфраструктурата в здравната система.

Водещ: Д-р Райчинов, вие как гледате на мнението, че новата здравна карта, и изобщо реформите в здравеопазването по-скоро целят да вкарат нещата в рамките на един бюджет, с който се разполага, а ефективността, това, което всички искат, остава някак на втори план?

Д-р Цветан Райчинов: Моето мнение е малко по-различно. Първо, искам да започна с това, че няма европейска държава без здравна карта. Примерно, при посещенията ми във Франция, Австрия електронна здравна карта дори, която с един клик може да се влезе, да се види в дадена област, дадено населено място точно какви лечебни заведения има, поименно лекарите, които работят вътре и т.н. Така че да, имаше и най-различни карти. Освен тази, за която говори д-р Семерджиев, има примерно карта от 2011 г., която пък наистина беше строго фиксирана – кои лечебни заведения задължително сключват договор със Здравната каса. За останалите каквото остане. Така че имаше и много по-лоши варианти. Това, което в момента е здравната карта, е по-скоро отражение или снимка на настоящата действителност като оборудване – с лечебни заведения, медицински кадри и т.н. Тази карта е работена наистина по стандарти, по цифри, които са средни за Европа.

Водеща: Обаче вижте д-р Семерджиев какво казва...

Д-р Цветан Райчинов: ... Тя показва наистина повече дефицитът, защото се оказва, че много по-голям е дефицитът в България, и от заведение, и от кадри, медицински, казвам, защото не само лекарите са дефицит. Огромен е дефицитът на сестри, и много по-малко излишъци. Излишъците са, естествено, в големите градове в страната. Тоест едно неравномерно разпределение.

Водеща: Прав ли е д-р Семерджиев, когато казва...

Д-р Цветан Райчинов: Тя обхваща и системата на Спешна помощ, което е изключително важно.

Водещ: Ще стигнем и до там. Прав ли е д-р Семерджиев, когато казва – връщаме се във времето на командното администриране на системата?

Д-р Цветан Райчинов: Не мисля, че е точно така. Защото освен от обясненията на министъра, и от самата карта е видно, че тук вече няма заведения, които задължително сключват договор с Касата. Тоест всяко едно заведение, според показаните резултати от предходните години, според своето ниво на компетентност, възможност да оказва Спешна помощ и т.н., ще може да сключи договор с Касата.

Водещ: Защото на мен като пациент, като ми каже някой командно администриране, аз си представям как на мен ми казват – ти ще се лекуваш тук, при този специалист. Права ли съм, това ли е...

Д-р Илко Семерджиев: Нека да ви кажа нещо. Финансовата пропускливост на системата, въпреки нарасналия ресурс – тази година за първи път ще имаме близо 4 млрд. лв. публични средства, които ще влязат в здравеопазването, е доста снижена и това се дължи а едно постановление, което точно министър Москов въведе през март миналата година – Постановление 57. Това, с фиксираните бюджети, от които 90% ще се получат и евентуално 95 за тези, които могат да окажат спешност, нанесе тежък удар върху здравната система. И какво се получи? Пациентите започнаха да търсят болници с неизчерпан финансов лимит. Това е крайният резултат. Сега имаме още две непропускливости – функционална непропускливост. Тя се учреди от т.нар. пакети и клиничните пътеки в болничната помощ от 311 намаляха на 265, и структурна непропускливост, която се получава вече от съкращаването на легла, включително от съкращаването на лекари. Когато презентираше здравната карта, министърът дори каза, позволи си да каже, че в София има примерно 100 специалиста по дерматовенерология в повече от необходимото. Е, според него, какво ще правят тези хора?

Водеща: Ама те въпросът е и в момента какво правят, при положение, че са повече, отколкото са необходими на системата?

Д-р Илко Семерджиев: Какво правят ли? Вижте, когато парите следват пациента, а не се фиксират бюджетите, се получава следното – може да има и 200 такива лекари, но пари получава само този, при когото отиват пациенти. Тоест заплаща се за свършена дейност, а не за структури, и не за някакви задължителни дизайни на здравни карти.

Водеща: Какво да ви кажа – за мен това е дефицит на образователната система, дори, ако щете...

Д-р Илко Семерджиев: Не, не. Напротив.

Водеща: Щом има толкова много дерматолози, пък недостигат анестезиолозите, значи проблемът някъде още в университета може би се случва, не знам. Така си го представям аз. Добре, след секунди буквално ще отидем в болницата в Берковица, която се оказва, че трябва да свие обема си дейност, според представената национална карта. Преди това обаче кажете – колко легла очаквате да бъдат, как се казва, закрити, болници очаквате ли да бъдат закрити и редно ли е, изобщо говорим за това, при положение, че здравната карта доказа как лични лекари няма на много места в страната, и при положение, че Спешната помощ още не е преструктурирана? На практика, ако няма болница наблизо, не мога да разчитам нито на личен лекар, нито на Спешна помощ, какво правя тогава?

Д-р Цветан Райчинов: Програмата за Спешна помощ е в ход. Осигурени са и средства. Мисля, че не е дълъг срокът, в който ще бъде и реализирана, тоест да има достатъчно коли, нови пунктове, преразпределение на сега съществуващите...

Водеща: Трябваше първо тази сигурност да имаме, и след това да говорим, да, за закриване на легла.

Водещ: Не бе ли по-добре да е приоритет Спешната помощ.

Д-р Цветан Райчинов: Що се касае до закриване на легла, аз лично не очаквам да има такова нещо. Тъй като това, което мисля, че е най-важно за тази година, и което отдавна се чакаше в България – имаме две пътеки за продължително лечение, които ще поемат не само тези 3 000 близо легла, които сега се оказват излишни, тоест надвишават картата, но бих казал, че досега са ползвани поне 8 000 такива легла. Защото има много болни с хронични заболявания, които периодични влизат в болница. Не съществуваха досега структури и възможности за тяхното лечение. От тази година тези хора ще могат да бъдат лекувани в тези болници с разкрити такива легла за продължително лечение. Така че ...

Водещ: Тоест не закриване, а някакъв тип преструктуриране на ...

Д-р Цветан Райчинов: ... не очаквам лично аз закриване на легла, камо ли пък заведения.

Водещ: Нека да видим конкретен пример заедно и да продължим разговора след това – с един град, който се притеснява всъщност от бъдещето на болницата. Става въпрос за Берковица, където кметът, Общинския съвет, всъщност всички в Берковица се притесняват за това какво ще бъде развитието при това положение с местната болница. Казвам добро утро на Биляна Борисова. Биляна, от теб очакваме повече сега за проблемите там и притесненията на хората.

Репортер: Добро утро от най-малката от трите болници в област Монтана – берковската болница и добро утро на д-р Тимчев. Ние се намираме в Хирургичното отделение. След малко ще слезем и долу, където има събрали се хора, които, така, да бранят болницата си. Но да се разходим първо в това отделение, Хирургично отделение. Колко легла в момента има в него?

Д-р Илиян Тимчев: Първо, добро утро и на вас, и на зрителите на Нова телевизия. Добре дошли в нашата болница. Нашата болница е болница за активно лечение, общинска болница. Разполагаме с пет отделения, основно.

Репортер: Направо да влезем в операционния блок.

Д-р Илиян Тимчев: Заповядайте. Първото отделение, в което се намираме, това е Хирургичното отделение на болницата. Разполага с 15 легла, два операционни блока и две реанимационни стаи.

Репортер: В какво състояние е този операционен блок? Нека да влезем, имаме право и разрешение да влезем в него. Имате ли, така...

Д-р Илиян Тимчев: Ами, самите вие виждате в какво състояние е операционният ни блок. Отговаряме на абсолютно всички изисквания за извършване на оперативни намеси, в сферата на коремната хирургия основно.

Репортер: Всички ли операции може да правите? Или по-спешните ги насочвате към областната болница в Монтана?

Д-р Илиян Тимчев: Ние по право имаме да извършваме както рутинни оперативни намеси, така и по спешност. Вече за по-сложните оперативни намеси, разбира се, самата Здравна каса не е подписала договор с нас и ние не можем да ги изпълняваме, и съответно биват пренасочвани нашите пациенти както в областната болница, така и на по-високо, републиканско ниво.

Репортер: Проблемът е и друг, както и вие казахте, колеги, и говорите. 173 ще бъдат, така, орязаните легла, има намерение да ореже леглата с новата здравна карта и това притеснява хората. Те не разбират много от здравна система, но се притесняват, че ще пътуват много, че ще имат много разходи и че няма да има кой да ги лекува.

РЕПОРТАЖ

Лекар: Бай Камене, 180 – високото ти е кръвното.

Гражданин: Високо. Като съм пил вино.

Макар и с високо кръвно, от три години дядо Камен от берковското село Ягодово живее втори живот.

Гражданин: Тук стана ми нещо, взе да ме боли към стомаха, излязох навън и паднах, се свлекох.

Оказало се спукана жлъчка. Спасил се, защото го закарали до най-близката болница – берковската, където му направили спешна операция.

Гражданин: Към 3 часа нощта дойдоха да ме видят, аз съм се събудил и съм оживял. И така, после се възстанових. И се връщам от онзи свят.

В берковското село на дядо Камен – Ягодово живеят не повече от 200 души. Личният им лекар ги посещава два пъти в седмицата. През другото време местните разчитат на кметицата, която по професия е медицинска сестра.

Гражданин: Ако не е кметицата да ми бие инжекция, бях, падам, ставам с краката. Не може.

Цветанка Иванова: Понеже са стари и болни, и нощта, и през деня лекарства им купувам, когато се наложи, инжекции, превръзки. За Бърза помощ ме ползват.

А за болнична помощ местните разчитат на тази в Берковица. Ползват я, защото са предимно възрастни, болни и с малки пенсии. Затова за тях най-близката болница е жизнено важна.

Гражданин: Значи, ние в селата трябва да умрем и да не съществуваме. Да ни заличат ли от картата? Няма да стане.

Гражданин: Имаме си нужда от нашата си болница, това е. И малко да са парите да дават, но да има някое легло, по-старите да има къде да ни приберат.

Гражданин: Ако я закрият, трябва да одим в Монтана. Като идем долу, ще свършим.

Гражданин: Това е. Дано ни чуят.

Репортер: Оказа се, че проблемът с леглата, които тук предполагат, че ще бъдат орязани около шест в болницата, така, ви е най-малкият проблем. Защо?

Лекар: Най-малкият проблем е, защото реално болницата няма 100-процентова използваемост. Осем легла отнети от болницата няма да са проблем и да ощетят пациентите като нужда от хоспитализиране и лечение.

Репортер: Какво означава това?

Лекар: Ами, означава, че болницата разполага със свободни легла, винаги. И всеки един спешен пациент може да бъде поет, дори и намалени леглата от 60 с 8 бройки легла.

Репортер: Това означава ли, че ще съкратите, ще махате отделения, ще съкратите персонал, или те въобще ще се откажат да идват при вас/

Д-р Илиян Тимчев: Опасността от закриване на отделения не стои зад здравната карта. Има един друг айсберг, който стои, сега в медийното пространство се коментира здравната карта. Но критериите, които ще определят дейността за в бъдеще и сключване на договори със Здравната каса, те са завишени и от там ние ще загубим голяма част от финансирането. А общинските болници изключително се финансират от НЗОК, тоест от клиничните пътеки, които ние изпълняваме.

Репортер: В момента болницата в какво финансово състояние?

Д-р Илиян Тимчев: В момента нашата болница стои в добро финансово състояние, нямаме дългове. Изпълняваме 80 и няколко клинични пътеки и това ни дава възможността да се финансираме и да се издържаме.

Репортер: На какво сте говори вие, кметът на община Берковица?

Милчо Доцов: Аз като кмет на общината заставам зад цялата общественост на община Берковица, че нашата болница е жизнено важна за хората от общината, не само за нашата община, 20-хилядно население, а и за община Вършец, където са около 10 хил. И с цената на всичко ще отстояваме интересите на нашата болница. Защото тя е с почти 100-годишна история, защото стои финансово добре, защото ние сме на 40 от областния град и не е редно някой чиновник от София с лека ръка да задраска берковското здравеопазване. По този начин нашите хора ще бъдат дискриминирани и ще получават по-недостъпна здравна помощ. Бих допълнил само още нещо, че много се говори напоследък в България за целева инвестиционна програма за съживяване на Северозапада и подобряване на живота. Това ли е първото действие на правителството и на Министерство на здравето – да унищожават берковското здравеопазване и да го убиват?

Репортер: Две думи само ми кажете. Вие сте завеждащ отделение на АГ отделение. Какво ще правите? Съвсем накратко.

Лекар: Досега работехме всичко в областта на акушерство и гинекологията. Берковския район е голям и болницата изпълнява съвестно задълженията си и покриваме изискванията на нуждаещите се.

Репортер: Какво ще стане оттук-нататък?

Лекар: Оттук-нататък, ако спрат клиничните пътеки, имам предвид гинекологичната оперативна работа, стоенето ни тук е безперспективно. Да стоя само за ... и за някое раждане – не става. Болницата при това положение фалира.

Репортер: Това е засега от тук, колеги.

Водещ: Благодаря ви. Като че ли очертахме, или поне осъзнахме с конкретен пример един от проблемите. Всъщност това не е няколкото легла по-малко. Тези притеснения идват от завишените критерии за дейността на болницата и съответно финансирането. Как да разберем какво следва в случаи като този, в Берковица?

Д-р Цветан Райчинов: Първо, да кажа, че спокойно могат да не бъдат закривани тези шест или осем легла, тъй като те могат да бъдат преструктурирани, както казах, в легла за продължително лечение. Засега поне на мен не ми е известно да има промени в нивата на компетентност и в стандартите. Така че болницата би трябвало да продължи да работи със същия обем, със същите структури и със същите клинични пътеки по договор с НЗОК.

Водеща: Да. Обаче оттук-нататък за всяко легло, което трябва да бъде закрито или преструктурирано, ще се водят буквално войни. В същото време обаче д-р Москов, когато през седмицата беше при Ани и Виктор в „Здравей, България”, той даде пример с едно хирургично отделение в голяма многопрофилна болница, където от прием 1600 болни, само 14 от тях са имали нужда от това, то беше мисля високо, трето ниво на компетентност – само 14 от 1600 са имали нужда от точно това трето ниво на компетентност.

Д-р Цветан Райчинов: Това имам предвид. Много болници разкриха структури с високо ниво на компетентност, а резултатите са ниски, а в някои са и нулеви. Примерно, има трето ниво и нито една дейност, отчетена по това ниво по съответната клинична дисциплина. Така че тези неща би трябвало да си дойдат на мястото. Но пак казвам, болницата не виждам какви притеснения може да има, особено от това, което чух от репортажа...

Водеща: За финансиране. Те си го казаха категорично – финансирането.

Д-р Цветан Райчинов: Не би трябвало да има някакви промени. Нямат, наистина, то няма и болница, ако една болница има 100% използваемост на леглата, значи нещо не е в ред в тази болница.

Водеща: Да, добре...

Д-р Цветан Райчинов: Така че няма пълна използваемост никъде. И не е нормално да има.

Водеща: Д-р Семерджиев, другият голям проблем, който последният вариант на здравна карта показа – няма лекари, особено в някои специалности.

Д-р Илко Семерджиев: И това не се решава със здравна карта.

Водеща: Кажете по какъв начин се решава, така че...

Д-р Илко Семерджиев: Решава се със здравни политики.

Водеща: ... да бъдат разпределени равномерно, работата да бъде атрактивна, защото много лекари вече заминаха, вече не са в България. Как се решава ...

Д-р Илко Семерджиев: Решава се с добра здравна политика. Нека да си спомним кога стартираше здравното осигуряване – имаше над 1300 незаети практики, наричаха ги нетрактивни. Само шест месеца, след като стартира здравното осигуряване, те паднаха под 300. Тоест тогава е имало механизми и хората са отишли да работят там, където практиките са били неатрактивни.

Водеща: Сега какъв е механизмът?

Д-р Илко Семерджиев: Нека да довърша, само секунда.

Водеща: Защото видяхме примера в Ягодово – хората имат късмет, че кметицата е медицинска сестра...

Д-р Илко Семерджиев: И на това ще кажа две думи. Тогава лекарите, общопрактикуващите лекари, примерно, които сключваха договор с Касата бяха равномерно разпределени из страната и бяха над 5 700. Сега са по-малко от 4 400. Което означава, че през изминалия период от време, тези хора са били буквално изгонени, защото те са отишли там по собствено желание. Те са се преместили, над 1 000 човека говорим, от 1 300 незаети практики, за да могат да дадат тази помощ в места, които се наричат неатрактивни. Фактът, че кметицата помага, е една проява на човешко отношение. Само че аз задавам един въпрос.

Водеща: Супер. Обаче тя не може да работи Бърза помощ там...

Д-р Илко Семерджиев: Утре, когато тези хора всичките ще трябва да вземат лекарства с пръстов отпечатък, виждаме, че сега кметицата им ги купува от друго населено място и им ги носи, как ще стане това? Можем да си зададем и този въпрос. Системата е обрасла във все повече администриране, във все повече командване на централно ниво и това е пагубно за нея. И затова лекарите бягат.

Водеща: Разговорът е с продължение.

Водещ: Добре, господа, благодаря ви. Това очевидно е, да, разговор с продължение. Изобщо напоследък доста полемики около всички теми, свързани със здравното министерство.

Водеща: Пък и вот на недоверие предстои. Така че темата остава.

Водещ: Благодаря ви.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: