І. Въведение Терминът "метод" има гръцки произход. Той означава "път за

*Проведени са експериментални проби в периода 2002/03 уч. година със сто четвъртокласници от гр. В. Търново, Враца и Плевен.

В дидактиката няма единно мнение относно понятията “типове” и “видове” уроци. “Най-често типологичните им характеристики се определят от дидактическата цел, а видовите им характеристики – в зависимост от формите на педагогическо общуване, подбрани от учителя в съответствие със собствената му педагогическа нагласа и стереотип, с равнището на класа и пр.” (Георгиева 2002, с. 125)

Класификациите на уроците се изграждат въз основа на различни признаци:

* цели на урока;

* специфика на учебното съдържание;

* избор на методи и похвати на обучение за реализиране на учебното съдържание;

* структуриране на урока;

* взаимодействие между учителя и учениците;

* оценяване на резултатите от дейността между преподавателя и учещите;

* възраст на учениците (вж. Андреев 1996, с. 267-287)

В методиката на обучението по български език в началните класове също има различни виждания относно класификацията на уроците. Най-често авторите изграждат тази класификация въз основа на два главни признака: дидактически цели и закономерности на познавателния процес.

Т. Владимирова разглежда четири типа (вида) уроци в обучението по български език в I – IV клас: 1) урок за нови знания; 2) урок за затвърдяване и задълбочаване на знанията и уменията; 3) урок за обобщение и преговор; 4) урок за проверка и оценка на знанията. (вж. Владимирова и др. 1980, с. 91 - 92)

Л. Георгиев предлага следната класификация на уроците в началното родноезиково обучение: 1) урок за овладяване на нови лингвистични знания и началното им приложение в речевата практика; 2) урок за затвърдяване на знанията и формиране на речеви умения; 3) обобщителен урок; 4) преговорен урок. (вж. Георгиев 1997, с. 98 - 129)

Според М. Георгиева уроците обучението по български език в I – IV клас са: 1) урок за нови знания; 2)урок за упражнение; 3) синтетичен урок; 4) урок за общение и преговор; 5) урок за проверка и оценка. (вж. Георгиева 2002, с. 106 – 160; Геориева, Йовева, Здравкова 2005, с. 146 - 192)

В. Колева диференцира три типа (вида) уроци: 1) комбиниран урок; 2) урок за формиране на езикови умения и навици; 3) урок за обобщение и систематизиране на знанията. (вж. Колева, Йорданова, Мандева 2000, с. 137 - 142)

Р. Танкова разграничава: 1) урок за формиране на умения и навици върху ново учебно съдържание или на нови умения и навици върху старо учебно съдържание; 2) урок за усъвършенстване на уменията и навиците; 3) обобщителен урок; 4) урок за овладяване стратегии на речево поведение. (вж. Танкова, Власева 1997, с.116 - 118)

Като имаме предвид дидактическите цели и закономерностите на познавателния процес, приемаме следната класификация на уроците по български език в I – IV клас:

1) урок за нови знания;

2) урок за упражнение;

3) комбиниран урок;

4) урок за обобщение и преговор.

Тази класификация е съобразена с целите на началното родноезиково обучение (информационнопознавателни и комуникативнопрактически), както - и с основни закономерности на познавателния процес (усвояване на нова информация чрез възприемане, осмисляне, затвърдяване и обобщаване на новата информация чрез приложението й в практиката).

Обособяването на урока за нови знания се нуждае от уточнението, че той твърде рядко се прилага в етапа I – IV клас, тъй като спираловидният принцип за структуриране на учебното съдържание по български език във всеки следващ клас (след I-ви) надгражда усвоените до този момент лингвистични и комуникативни знания и съответни умения.

“Урокът за упражнение се мотивира основно от комуникативно-практическите цели на обучението по български език... основното в него е акцентът върху усъвършенстване и трениране на лингвистичните и комуникативни умения на учениците...” (Георгиева, 2002, с. 133)

Комбинираният урок се характеризира със синтез между повторението и контрола на вече усвоеното с изучаването, закрепването и приложението на нов материал.

“Урокът за обобщение и преговор се интерпретира различно, като най-често се обособяват два отделни типа уроци – за обобщение и за преговор. Чрез уроците за обобщение се развива умението на учениците да систематизират и обобщават научни факти..., докато уроците за преговор са мотивирани предимно от комуникативно-практическите цели.” (Георгиева, Йовева, Здравкова 2005, с. 173)

В предложената класификация не обособяваме урок за контрол и оценка на знанията, тъй като в практиката на началното обучение по български език проверката и оценката на знанията е съпътстваща дейност във всеки тип (вид) урок.
V. Инвариативност и вариативност в урока

Структурата на урока отразява съотношението между различните части (компоненти) в него, в тяхната дидактически обусловена последователност, функционална вътрешна взаимовръзка и целенасочено взаимодействие (вж. Махмутов 1985, с. 78 – 87).

Всеки урок, в частност и урока по български език, съдържа две равнища в своята структура - инвариантно и вариативно.

Равнищата на инвариативност и вариативност са взаимообвързани. В своето единство те оформят структурата на урока.”Важно е да бъдат персонифицирани и детайлизирани в конкретния познавателен контекст на тяхното взаимно проникване, за да стане възможно формирането и регулирането им.” (Василева 2001, с. 24)

Инвариантното равнище е свързано с макроструктурата на

урока и “...типологизира най-устойчивите връзки и отношения, подвластни на логиката на човешкото познание, дефинирани като специфична трансформация на конкретния опит – от равнище на сетивност (представи, образи, впечатления, преживявания...) към равнища на обобщеност, абстрактност и прилагане на придобития опит в практиката. Те могат да се идентифицират с три основни структурноопределящи компонента: подготвителен, операционален, оценъчно-затвърдяващ.” (Василева 2001, с. 25)

посредством технологията на работа, определяща неговото осъществяване. То се характеризира с конкретност, индивидуализираност, адаптивност към дадено актуално образователно пространство. “Съвременните тенденции, определящи представата ни за реализиране на образователния процес чрез микроструктурата на урока утвърждават преди всичко създаването на условия за “оличностяване” и индивидуализиране на педагогическото взаимодействие...” (Василева 2001, с. 25)

Вариантната характеристика на урока по български език в I – IV клас

се представя от избора на подходяща технология на работа, чрез която се организира познавателната дейност на учениците в отделните инвариантни компоненти – подготвителния, операционния и оценъчно-затвърждаващия. При реализиране на дейността на учителя и учениците в урока чрез адекватен подбор на методи, похвати, средства и форми на работа, се създават условия не само за активизиране на познавателната дейност на учениците, но и за индивидуализиране на педагогическото общуване.

В педагогическата практика подготвителният компонент се асоциира с няколко основни акцента:

• 
  актуализация на усвоените знания, умения и опит от учениците, свързани с вида и темата на урока;
  
• 
  създаване на подходяща мотивация, която съответства на конкретните цели на урока, формулирани от учителя и провокира интереса на учениците към темата;
  
• 
  създаване на подходящ психологически климат по време на урока, на добра емоционална атмосфера, която съдейства за насочване вниманието на учениците към желана, продуктивна и привлекателна дейност, за постигнат резултат и удовлетвореност от урока.
  

насочен към припомняне на усвоените до момента езикови и комуникативни знания и умения от учениците, необходими за изясняване на новото учебно съдържание - друго лингвистично понятие или за разширяване на информацията им за характерни особености на усвоени вече езикови явления. Подготвителният компонент в урока по български език в I – IV клас се свързва и със стимулиране активността на обучаваните и мотивиране на дейността им за възприемане на новия езиков информационен минимум.

затвърдяване” на лингвистичната информация, предвидена за усвояване в етапа I –IV клас. Технологията на работа, включваща подходящ подбор на методи, похвати и средства, чрез която се реализира този инвариантен момент от урока по български език, се конкретизира в зависимост от целите и от типа му.

компонент в началния урок по български език варира от наблюдение и анализ на езиков материал към систематизиране и обобщаване на съществените признаци на лингвистичното явление или понятие, оттам към прилагането на усвоената информация в комуникативната практика на учениците.

затвърдяване на усвоените лингвистични знания и умения от малките ученици, но на ново, по-високо равнище на осмисленост, в нови, различни познавателни педагогически ситуации, като се получава обратна информация за учителя и учениците за равнището на усвоените до този момент езикови и комуникативни компетентности. В последния инвариантен структурен компонент от урока по български език в I – IV клас се стимулира самостоятелната работа и творческата дейност на 7-11-годишните с цел усъвършенстване на комуникативно речевите им умения. Т. е. оценъчно-затвърдяващият компонент в урока по български език е ориентиран към формиране на умения у учениците за функциониране на изучаваното езиково явление в речта им, за изграждане на рефлексивно отношение за самоконтрол и контрол на познавателната им дейност.

български език в макроструктурния си модел има специфични компоненти. Тази микроструктура се определя преди всичко от целите на образователния процес, които се реализират в съответната методическа единица, от това какво учебно съдържание по български език ще се усвои, затвърди или обобщи чрез съответна дейност, която извършват учениците и учителят.

Ще представим структурата на отделните типове (видове) уроци по

български език в етапа I – IV клас, като свържем отделните звена с макроструктурния модел на урока, а именно: с подготвителния, операционния и оценъчно-затвърждаващия компонент.

Урокът за нови знания, както подчертахме, се използва рядко в началното родноезиково обучение.

При този урок активността на учениците е насочена към усвояване и

осмисляне на нови лингвистични и комуникативни знания и формирането на първоначални умения за приложението на тези знания в речевата дейност на децата. Например урочните статии „Числителни имена”, „Наречия”, „Подлог”, „Сказуемо”, (IV клас), „Лични местоимения” (III клас) и др. запознават учениците с нова за тях лингвистична информация, с нови части на речта и на изречението, за които до момента децата нямат знания.

Ходът на урока за нови знания има следните инвариантни структурни компоненти:

Подготвителен компонент

1. 
   Актуализиране на стари знания
   

подготви учениците за по-лесно възприемане и осмисляне на новата лингвистична информация, която е обект на усвояване в съответния урок. Тя може да се ориентира към припомняне на усвоения до този момент теоретичен и практически минимум (знания и умения), свързан с темата на урока или към актуализиране на умения у учениците за опериране с усвоената до момента езикова информация. Например в урока за запознаване с наречия в IV клас учителят може да предложи на учениците текст, в който са употребени прилагателни имена и наречия. След опериране с усвоените до момента знания за прилагателните имена и техните характеристики и насочване вниманието на децата към наречията, без да се употребява терминът, се стига до извода, че в речта има и други части освен прилагателните, съществителните имена и глаголите. Те правят речта ни по-ясна, тъй като поясняват обстоятелствата, при които се извършва действието.

2.Мотивиране и поставяне на темата

Мотивирането и поставянето на темата на урока изискват от учителя да пробуди детския интерес към новото знание, да подтикне децата към участие в речева дейност.

3.Възприемане и осмисляне на новата лингвистична и комуникативна информация

Възприемането и осмислянето на новата лингвистична и

комуникативна информация е основна част от структурата на този тип урок в началното родноезиково обучение. Този компонент от урока се реализира чрез използване на система от учебни задачи, поместени в учебниците по български език, чрез които учениците възприемат и осмислят същността на съответно езиково или комуникативно явление и техните характеристики.

4.Систематизиране и обобщаване на знанията

Оценъчно-затвърждаващият компонент от урока за нови знания в

началното обучение по български език се свързва с дейност, чрез която учениците оперират с новите знания, усвоени от тях, чрез изпълнение на подходящи учебни задачи (езикови и комуникативни). Основната цел е учещите да усвоят умения да разпознават съответната езикова или комуникативна единица, нейните формалнограматически характеристики, както и умения да я разграничават от изучените до тази момент и да я използват целесъобразно в речевата си дейност.

Обобщението и изводите в края на тази част от урока, съобщени от

учениците и от учителя в синтезиран вид, представят най-важното от усвоената в съответния урок лингвистична и комуникативна информация.

5.Преценка на работата по време на урока и задаване на домашна работа

В този тип урок, както и в останалите уроци за реализиране на

обучението по български език в I – IV клас, възлагането на домашната работа следва да има развиващ характер, да е съобразено както с възможностите на класа като цяло, така и с индивидуалните предпочитания на учениците. В този смисъл е добре освен общи за класа задачи да се поставят и други, при които според желанията си и възможностите си децата могат да избират.
Комбиниран урок

Комбинираният урок заема основно място сред уроците в началното

обучение по български език. В зависимост от предложените в него основни дидактически задачи – за усвояване на нова лингвистична информация, за затвърдяване и систематизиране на определени знания и умения, за контрол на усвоената до момента лингвистична и комуникативна информация от малките ученици, структурата на комбинирания урок търпи разнообразие (по-подр. вж. Андреев 1996, с. 287-292) .

Най-често структурата на комбинирания урок в началното родноезиково обучение има следния вид:

1.Актуализация на стари знания

След внимателно обмислената организация на класа за привличане

вниманието на учениците, работата в урока плавно трябва да се слее с актуализацията на необходимите стари знания във връзка с темата. За целта може да се използват: фронтална или индивидуална проверка на домашната работа; да се редактира текст; да се реализира вид диктовка; лингвистичен експеримент; комуникативна учебна задача; любопитни случки, разказани от учителя; онагледяване чрез звукозапис; използване на илюстрации (в т. ч. и детско творчество); игрови похвати; използване на интерактивни методи (напр. мозъчна атака, ролеви игри и т. н.) и др. Важно е в процеса на актуализация на определен обем от лингвистични знания и комуникативно речев опит у учениците да се провокира интерес и да се породи необходимост от овладяване на знанията, които са предмет на усвояване във връзка с темата на урока. Важно е също така в този начален момент от комбинирания урок по български език в I - IV клас да се създаде вътрешна мотивация за работа у учениците, която да ангажира познавателната им дейност в максимална степен и така плавно да се постави темата.

2.Мотивиране и поставяне на темата

В процеса на мотивирано поставяне на темата е важно да се формулира точно проблемът, да се назове конкретната езиковат информация, която е предмет на усвояване.

3.Дейности, чрез които се осмисля новата езикова и комуникативна информация

Дейността на учениците за усъвършенстване на придобитите до този

момент лингвистични и комуникативни знания, умения и компетентности се реализира чрез добре обмислен методически баланс между репродуктивна, изследователска и творческа работа.

В комбинирания урок се разчита на най-вече на самостоятелната

познавателна дейност на учениците, която се реализира чрез система от учебни задачи с различна степен на трудност – по образец, конструктивни, творчески. В този тип урок в началното обучение по български език с предимство се използват езиковите задачи. В резултат от дейността, която извършват, учениците самостоятелно обогатяват знанията и уменията си, като стабилизират и обогатяват знанията си за съответна езикова или речева единица.

4.Затвърдяване на новите знания

Затвърдяването на новите знания не се извършва теоретично, чрез

механично повторение на правила и дефиниции, записани в учебниците по български език. Този процес се реализира най-добре, когато новите знания се използват в речевата дейност на учениците. Затвърдяването на усвоените лингвистични и комуникативни знания има практически характер - изпълняват се комуникативни и изследователски учебни задачи, лингвистичен експеримент, игри и др. За затвърдяване на знанията могат да се използват и езикови задачи, но с по-голяма степен на сложност - децата отговарят на проблемни, на обобщаващи въпроси, обосновават аргументирано свои лингвистични решения, като само при необходимост ползват теоретичната информация от учебника по български език.

Основните изводи, реализирани от учениците с помощта на учителя в

края на урока, обобщават най-важното от усвоеното учебно съдържание по български език в съответната методическа единица.

5.Преценка на работата по време на урока и задаване на домашна работа
Урок за упражнение

Този тип уроци също се използват много често в началното обучение по

български език. Основното е, че чрез тях у малките ученици се формират практически умения за осмисляне на комуникативната функция на определена езикова единица и за комуникативно целесъобразна речева изява.

Уроците за упражнение по български език в етапа I – IV клас се провеждат след урок за нови знания или след комбиниран урок.

В тези уроци чрез комуникативни задачи се представят различни ситуации на общуване, в които функционира съответното лингвистично явление. Разбира се, в урока за упражнение се предлагат и езикови задачи. Чрез тях децата извършват практически действия със съответна лингвистична информация ,затвърдяват знанията си за нея формират съответни умения.. С приоритет обаче в този тип урок се използват комуникативните задачи, защото чрез тях се реализират комуникативно-практическите цели, които са стратегически в началното обучение по български език. Усъвършенстват се уменията на учениците за точна и уместна употреба на езиковите единици в речта.

Структурните компоненти в синтезиран вид при този урок в началното

обучение по български език са следните:

Подготвителен компонент

1. Актуализиране на необходими опорни знания и практически опит.

2. Мотивиране и поставяне на темата.

Операционен компонент

3. Изпълнение на система от учебни задачи (езикови и комуникативни)

за затвърдяване на знанията и формиране на комуникативно речеви умения

Оценъчно-затвърждаващ компонент

4. Изводи (с лингвистичен и комуникативно речев характер).

5. Преценка на работата по време на урока и задаване на домашна работа.

Всеки от структурните компоненти в урока за упражнение по български

език в етапа I – IV клас се реализира посредством подходящо побрана технология на работа (методи, похвати и средства), която е ориентирана около образователните цели, психологическите особености на малките ученици и индивидуалните им възможности. Основно методическо изискване е да се подбират в система, степенувани по трудност, езикови, изследователски и комуникативни задачи, различни видове диктовки, тестове, текстове, лингвистичен експеримент, умело да се ползват учебникът по български език и учебната тетрадка, справочна литература (различни видове речници), така че в образователния процес да се включат ученици с различни възможности и да се осигури формирането и тренирането на различни умения у 7 -11-годишните – за езиков анализ, за съпоставка и сравнение на езикови факти, за редактиране, за автоматизиране на правоговорни и правописни норми, за целесъобразна употреба на лингвистичните единици в речевата практика в зависимост от ситуацията на общуване и др. Целта е да се усъвършенстват не само рецептивните и репродуктивните, а най-вече продуктивните умения на учениците в I- IV клас.
Урок за обобщение и преговор

“Разграничаването на уроците за обобщение от уроците за преговор не е

лишено от логика, но тъй като в подготовката и в организацията им има много общи характеристики, ние ги обединяваме в един общ тип урок, в който обобщението има своя специфика в сравнение с преговора и обратно” (Георгиева, Йовева, Здравкова 2005, с. 174)

Урокът за обобщение и преговор се провежда след изучаването на

определен раздел, тематично свързани уроци или в края на учебната година. Целта е учениците да постигнат обобщена и систематизирана представа за информационния минимум по дадена тема, който е задължителен за съответен клас.

Уроците за обобщение и преговор по български език в етапа I – IV клас се характеризират с по-висока степен на абстрактност в сравнение с останалите, тъй като в тях методическият център е насочен върху група от понятия и езикови закономерности, свързани с определена тема на обобщение.

Този тип урок трябва да следва логиката на процеса за обобщение и

систематизиране – от наблюдение и оценка на отделни лингвистични факти, към тяхното теоретично обобщение и систематизиране. Чрез използване на операциите диференциране, сравнение, систематизиране и обобщаване 7-11-годишните осмислят характерното за усвоените езикови понятия и закономерности от определен раздел на учебното съдържание по български език; формират умения за разграничаване на лингвистичните единици; умения за откриване на закономерни връзки между езиковите единици; за целесъобразното им приложение в речта.

В уроците за обобщение и преговор в началното обучение по български език трябва да се обърне по-специално внимание на предварителната подготовка на учениците за часа. Обикновено тя се реализира няколко дни преди провеждането на урока чрез: съобщаване на темата; поставянето на система от задачи към класа (общи, диференцирани и индивидуални), които изискват както актуализиране на усвоената лингвистична информация, така и опериране с езиковите явления с цел да се обобщят знанията и уменията на учениците и да се извлекат изводи за уместната употреба на езиковите явления; да се предостави на децата подходяща библиографска справка, която да ги ориентира както към съдържанието от учебника по български език, което е необходимо да си припомнят, така и към други, подходящи за тяхната възраст библиографски източници.

В основната част от хода на урока за обобщение и преговор по

български език в I – IV клас чрез уместно подбрани езикови и комуникативни учебни задачи учениците систематизират и обобщават лингвистичните си знания си и затвърдяват уменията си за разпознаване и употреба на съответни езикови единици. Този тип урок ще се реализира успешно, ако в него се използват повече схеми и таблици предвид по-високата степен на абстрактност на езиковите факти и закономерности, както и изготвянето на план, подпомагащ систематизирането и обобщението на най-важната информация.

Уроците за обобщение и преговор се основават на самостоятелната

работа на учениците. Възможности за разнообразна самостоятелна работа предоставя използването на интерактивни методи и форми на обучение (работа в екип, изготвяне на проекти, разнообразни игри и др. под.).

В обобщен вид структурата на този урок включва следните звена: