Иде пролет мила 2014 Музикална приказка по идея на М. Шопова



Дата31.03.2018
Размер143.64 Kb.
#63722
Иде пролет мила - 2014

Музикална приказка по идея на М. Шопова
ПЪРВА СЦЕНА
Разказвач: Що ли става /2/ тук, сред горската дъбрава?

За полянка „Незабравка” бърза даже стара мравка.

Че ще има днес събрание...
Ежко: Моля, всички за внимание!
Разказвач: Казва Ежко с важен глас.
Песен на Ежко: Както знаете при нас ще пристигне пролетта.

Ще пристигне пролетта в нашта хубава гора.


С нея идват пойни птици, славей, косове, пчелици.

Цъфват хиляди цветя, грейват нашите лица.

Както знаете при нас ще пристигне пролетта.

Ще пристигне пролетта в нашта хубава гора.


Затова предлагам...
Рунтавелка: Аз съм съгласна с теб, Ежко.
Вълчо: И аз.
Сърничка: И аз.
Ежко: Та аз още не съм ви казал моето предложение.
Рунтавелка: Да почистим гората!
Ежко: Брей, какви сте ми умници. Точно така. Предлагам „да почистим гората за един ден” и да я разхубавим. И по-точно...
Сърничка: И по-точно...
Вълчо: И по-точно да съберем шумата и изпочупените клони.
Рунтавелка: А,това е работа само за мен.
Ежко: Не, не, Рунтавелке, мисля, че Лиско трябва да отговаря за това.
Лиско: Че защо пък точно аз?
Ежко: Защото ти е най-рунтава опашката. Който е съгласен да си вдигне лапата. Пълно единодушие.
Лиско: Добре де, добре.
Рунтавелка: Разбира се, Лиско, ние ще ти помагаме.
Сврака: Га-га, аз най-много!
Ежко: Браво, Сврако! А ти, Мечо, ще боядисаш кошчетата за смет. Съгласен ли си?
Мечо: С най-голямо удоволствие!
Сърничка: Разбира се, Мечо, ние ще ти помагаме.
Сврака: Га-га, аз най-много!
Мечо: А четки и бои откъде ще взема?
Ежко: От склада на Зайко. Ще боядисаме кошчетата червени, та като идват децата на гости в гората отдалеч да ги забелязват и в тях да си хвърлят боклучетата.
Зайко: А четките и боите са първо качество, получих ги от Африка.
Вълчо: От Африка?!
Песен на Зайко и жовотните: Във Африка маймуните с умения се славят-

от космите на зебрите чудесни четки правят.


Банани, нарове ядат, а после от корите

в казани като ги варят, приготвят те боите.


Във Африка /2/ и със туй се славят,

отлични четки и бои маймуните там правят.


Вълчо: Браво, браво, Зайко, развеселихме се с тази хубава песничка. А сега ти предлагам като най-бързоходен да свършиш и една много полезна работа.
Зайко: Винаги готов! Казвай, Вълчо, каква е работата?
Вълчо: Ще обходиш горските пътеки и на всеки кръстопът ще заковеш по една нова табела с надпис и стрелка, която да сочи верния път.
Зайко: Отлична идея! В склада имам и стрелки, и табелки, и чукчета, и пирончета колкото щеш. Но...ще ми трябва поне един помощник...
Сврака: Га-га, аз ще помагам!
Вълчо: Много добре, Сврако. За останалите работи- нови пейчици, почистване на поточето и рекичката, противопожарните надписи и прочие, ще се погрижим ние с Рунтавелка и Сърничката.
Ежко: Хайде, всички на работа!

Песен на животните: Сговорна сме дружина- раз и два, и три. /2/

Във гората ни любима- раз и два, и три. /2/

Днес ний славно ще се трудим- раз и два, и три. /2/

Даже Слънчо ще зачудим- раз и два, и три. /2/
Щом тук дойде пролетта със усмивки и цветя, /2/

ний на весела забава каним ви тогава. /2/


Разказвач: Тъй започна, като на игра съвсем

„Да почистим гората за един ден”.

Всеки бърза и не търси начин лесен,

Защото знае, че трудът е песен.

Включвам се оттук и аз директно,

за да ви информирам напълно коректно.

Телевизията горска „Дъб и бор”

е достоен медиен партньор

на това прекрасно начинание,

изпълнено с много желание.

ВТОРА СЦЕНА
Зайко: Така, 5 броя четки и една голяма кутия с червена боя. Разпиши се тук, Мечо.
Мечо: Къде?
Зайко: Ето тук...Готово!
Мечо: Благодаря ти, Зайко. Е, аз тръгвам.
Зайко: Приятна работа, Мечо. А сега за мен- табелките. Как хубаво ги е изписала Рунтавелка. Стрелките, пирончетата, чукчето, готово. Да тръгвам и аз. Сврако! Ей, Сврако! Сигурно ме чака на пътечката. Няма да заключвам склада, че може да потрябва нещо. Сврако!
Сврака: Ще почакаш малко, глупако. Добре, че не ме видя. Га-га, и да беше заключил, щях да вляза през комина. Как обичам да крада...Ето, точно това ми трябваше! Ще го скрия по крилото ето така. Зайко, Зайко, къде си?
Зайко: Тук съм. Ти къде изчезна? Да тръгваме, че времето лети.
Сврака: Не, аз първо ще помогна на Лиско да събере шумата, после ще наобиколя и Мечо, нали и на него обещах да помогна. След това ще дойда при теб. Лесно ще те намеря като погледна от най-високия бор.
Зайко: Добре, отивай при Лиско. Наистина не му е малко работата.
Сврака: Работата, работата! Само това знаете. Га-га, белосвайте, варосвайте, боядисвайте, разчиствайте. Много важно, че пристига пролетта. Пак ще ми надуят главата тия глупави птици като се разчуруликат. На мен ми е по-хубаво през зимата- сняг и тишина. Га-га, а сега да помогна на Лиско.
Разказвач: Всеки свойта работа захвана,

само тази сврака неразбрана

лъже, сърди се, крещи,

пъклен план замисля, всички да втрещи.

ТРЕТА СЦЕНА
Песен на Лиско: Ей, че листи, ей, че клони,

кой ли вятър ви отрони,

та нещастен Лиско аз

да ви сбирам в тоя час. /3/


Тая шума няма да мога и цяла седмица да я събера. И нали щеше някой да ми помага?!
Сврака: Тук съм, Лиско! Какво си се завайкал? С моя помощ шумата и счупените клони за пет минути ще изчезнат.
Лиско: Какво говориш, Сврако, как така ще изчезнат?
Сврака: Ами ей така, като бръкна с човка под крилото си. Фокус-мокус...
Лиско: Какво е това?!
Сврака: Най-обикновено кибритче! Драсваш една клечка и...
Лиско: И ще стане пожар! Я да се махаш оттук!
Сврака: Га-га, неблагодарник такъв! Аз искам да му помогна, а той ме гони!
Лиско: Изчезвай ти казвам, глупава Сврака!
Сврака: А ти? Хем те мързи да работиш, хем...
Лиско: Може и да съм мързелив, но не съм лош като теб! Махай ми се от очите!
Сврака: Аз му помагам, а той...га-га! /избягва/
Лиско: Ей, виж я ти нея! Да подпаля хубавата ни гора! На работа, Лиско!
Разказвач: Номерът и тук не мина,

че е Лиско хитър за двамина.

Бързо, бързо я разкара,

че планът и високо кръвно му докара.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Сврака: Га-га, Мечо, къде си?
Песен на Мечо: Едно, две, три и четири, пет, кошчетата са за смет.

Боядисах вече аз с четката съвсем завчас.

Едно, две, три и четири, пет, кошчетата са за смет.
Сврака: Га-га, здравей, Мечо.
Мечо: А, ти ли си?
Сврака: Нали обещах да ти помогна.
Мечо: Харесват ли ти кошчетата?
Сврака: Много. Хайде, сега си почини, пък аз ще поработя.
Мечо: А, изобщо не съм уморен. Ето там има и други четки и празни консервни кутии. Пресипи си от боята. И щом искаш да помагаш...
Сврака: С удоволствие, га-га! Аааааа... /разсипва боята/
Мечо: Леле, какво направи! Разсипа ми цялата боя! Ами сега?!
Сврака: Сега като после- свърши боядисването.
Мечо: Значи ти нарочно?!
Сврака: Съвсем точно го каза, га-га! /излиза/
Мечо: Това няма да ти се размине като разкажа на другите! Ох, дано в склада има още боя!
Разказвач: В приказката подлия и злия

всички дружно ще надвият.

И каквото да се случи-

всеки своето ще получи.

ПЕТА СЦЕНА
Песен на Зайко: Чука-трака, чука-чук, весело живеем си тук.

В нашта хубава гора идва /2/ пролетта.



Тра-ла-ла-ла /2/, идва /2/ пролетта. /2/
Чука /3/ чук, славно трудиме се тук.

Идва пролет с весел полет

с песни /2/ и със цветя.

Тра-ла-ла-ла /2/, идва /2/ пролетта. /2/
Сврака: Видя ли как те намерих, Зайко? Хайде, стига си чукал. Не се ли умори?
Зайко: Ни най-малко!
Сврака: И колко табелки постави?
Зайко: На Игличения кръстопът, по пътя за Малинака, на Ягодовата полянка. А сега тръгвам към високия бор. Чакай само да чукна тук още едно-две пирончета. Готово, хайде да тръгваме.
Сврака: Га-га, чудесна работа си свършил, но аз ще прегледам табелките и да видя дали правилно си поставил стрелките.
Зайко: Я не обиждай!
Сврака: А ти не се обиждай. Нали знаеш поговорката „Само който не работи, той не греши”.
Зайко: Добре, добре, ще те чакам при бора.
Песен на свраката: Га-га-га /2/. Като /2/ на шега, този /2/ път така.

Гра-гра... /2/

Аз стрелките ще объркам, че пак всички ви да сбъркам. /2/

Гра-гра... /2/

Га-га-га /2/. Хайде, глупава стрелка, хей, обръщай се сега.

Гра-гра... /2/


Не на север, а на юг обърни се ти, напук! Ети те и тебе, мила, малинака сочиш ти. Ха сега се завърти, че по тебе, който тръгне вместо в Малинака да пристигне в Жабуняка, га-га! Ти към ягодките водиш, но сега децата ще проводиш към...А, не щеш да се обърнеш! Ах, сега като те ритна! Ох, олеле! Кракът ми се заклещи! Помощ! Помощ!
ШЕСТА СЦЕНА
/Едно след друго влизат всички животни без Зайко/
Вълчо: Ето я! Ето я!
Рунтавелка: Насам, Ежко, насам!
Ежко: Ха така, хитрата сврака с двата крака!
Сврака: Не, само с единия! Ох, много боли!
Вълчо: А нас нямаше ли да ни боли, ако Лиско те беше послушал и беше подпалил гората?
Сврака: Ох, олеле!
Сърничка: Ами като разсипа боята? Тогава не охкаше, а се подиграваше.
Рунтавелка: Малко ти е това наказание!
Сврака: Няма вече, обещавам! Ще бъда най-послушна.
Зайко: /влиза запъхтян/ Е, добре, че ви намерих! Да знете какво е направила тази лоша свракотия! Объркала е всички стрелки! Ох, само да ми падне!
Вълчо: Ето ти я, Зайко, ето ти я. Виж как се е заклещила на табелката.
Сврака: Помогнете ми!
Сърничка: Така ти се пада, стой си там.
Рунтавелка: Хайде стига, престанете, че нямаме време. Децата всеки момент ще пристигнат.
Сврака: А с мен какво ще стане? Ох, боли!
Ежко: Вълчо, освободи и крака. Изчезвай, Сврако, от нашата гора!
Мечо: И никога не се връщай тук!
Рунтавелка: Изчезвай!
Сърничка: Изчезвай!
Сврака: Га-га! /избягва/
Разказвач: Ето и поуката позната-

винаги спасени сме от добротата.

Дружни, весели, добри,

ще се справим с всички беди.


СЕДМА СЦЕНА
Вълчо: Пристигат, пристигат децата.
Рунтавелка: Добре сте ни дошли!
Дете 1: Колко е хубаво при вас!
Пролет- вълшебница красива, изпъстря ниви и села.

Пролет- вълшебница игрива, прави чудеса.


Дете 2: Напролет облачета бели се смеят от сърце.

Напролет птиците долитат и казват ни: „Здравей!”.


Дете 3: Колко слънце, колко птички, колко бликнали тревички.

А на стряхата ни пак кацна щъркел дългокрак.


Дете 4: Добре дошла ти, мила пролет,

добре дошла от топъл юг.

Със весел звън след дълъг полет

ти тук при нас пристигаш пак.


Дете 5: Ще блеят агънца в полята,

ще зреят златните жита

и пак ще разцъфтят цветята

в нашта хубава гора.


Песен на децата: Пролет е вече блеснала /3/,

слънцето грее весело /2/.

Светна полето цялото

в синьо, розово и бяло.


Скоро ще дойде лятото /3/,

топло и богатото /2/.

В ясните нощи звездните

ще звънят игри и песни.


Дете 1: Ставайте, цветя сънливи,

вдигайте лица красиви!

И за пролетта сега

нека почне веселба.


Дете 2: Че кой с показва от снежната пазва?

Не е ли туй снежинка бяла,

дето тук си е играла и внезапно е заспала?

Може пък да е сълзичка,

капнала в студа самичка от окото на звездичка?

Гледай под снега наднича

крехко, мъничко кокиче.
Песен на кокичето: Аз кокиченце съм бяло сред гората разцъфтяло,

идвам с пролет подранила, тя е мойта майка мила. /2/

Имам братче минзухарче, кукуряче за другарче,

срамежлива теменужка, моя вярна първа дружка. /2/

Хей, дечица, я станете, пролет мила посрещнете,

идва тя с цветя и птички, гали клонки и тревички. /2/


Аз кокиче бяло съм, ставам веч от сън.

Пролет, пролет иде веч и не е далеч.


Дете 3: Кой запали без искрица огън в тихата горица?

Пламъчета кой люлее, та полянката светлее?

Щом видяха го ятата, тука свиха си гнездата.

Ставай, мило кукуряче, стига вече зимен сън.

Чуй кокиченце-другарче как те кани вече вън.

С нова пролетна премяна весело разтваряй цвят.

Днес е празник на цветята, пръскай нежен аромат.
Песен на кукуряка: Аз съм малко кукуряче

със накривено калпаче.

Много рано зеленея

и се кипря, и се смея. /2/

Слушай, малко буболече,

пролетта настъпи вече.

На Игликина поляна

рипа весела Мецана. /2/
Аз съм малко кукуряче

със накривено калпаче.

Много рано зеленея

и се кипря, и се смея. /2/
Бялото кокиче щом се разцъфти,

слънце заприпича, светнат широти.

Щом пристигне щъркът в родните места,

мога ли да сбъркам, туй е пролетта.


Дете 4: Теменужчице ле ситна,

нежна, дъхава и китна,

я, кажи ми, свежа, мила,

що си толкоз подранила?

Тука сняг кога лежеше,

миличка, ти де седеше?

Песен на теменужката: Аз съм малка теменужка,

теменужка, мила дружка.

Мен, дечица, откъснете,

дар на мама поднесете.


Аз съм ситна и свенлива,

из присоите раста.

Мъдроока, миризлива

и с цветенца-красота.


Аз съм малка теменужка,

теменужка, мила дружка.

Мен, дечица, откъснете,

дар на мама поднесете.


Аз съм нежна теменужка, с мене много мил бъди.

Ще ти бъда мила дружка пролет тук доде цъфти.


Дете 5: Чудно горско цвете си ти, дето в китна пролет цъфти.

Със цветчета кат звезди, с цвета на морските вълни.

Взело си ти красотата на небето и земята.

Този горски хубавец, знай, е синият синчец.


Песен на синчеца: Малко цвете съм в полето,

аз съм синият синчец.

Любя въздуха, небето,

кича горския венец.
Аз съм пролетната младост,

що под слънцето расте.

Аз съм светло като радост,

аз съм мило кат дете.


Като небето се синея, аз съм синият синчец.

Във гората всяка пролет кича цветния венец.


Вълчо: Ето я и пролетта в нашта хубава гора.

Толкова е тя красива, че възторг в душите ни прелива.


Песен на пролетта: Във гората /2/ весело шумят листата

и поточето ромони, сякаш нещо гони. /2/

Накъде тъй лудо бяга- на брега синчец се чуди,

а наоколо му кацат сини пеперуди. /2/

Във гората /2/ весело шумят листата

и поточето ромони, сякаш нещо гони. /2/

И небето се синее, и синигерчето пее,

а на клончета зелени- птички наредени. /2/
Разказвач: Пример за децата нека са животните в гората-

със любов и песен всеки труд е лесен.

С работа задружна всичко се успява.

Работа е нужна, радост тя дарява!


Песен: „Слънцето е в нас”
Пр. Слънцето е в нас, вятърът в косите, идва пролетта.

Колко цветя светят сега в очите- в нас е младостта.


Като река се нижат бързо дните и пак при на с е пролетта.

И на шега намигат ни звездите, усмхваме се на света.

Безкраен път лежи във мойта длан, осеян с радост и мечти,

Ще тръгнем, знам, напред към нови тайни със чисти грейнали очи.

Ще стигнем бряг далеч зад хоризонта, бряг от никой неоткрит.

Пр. -//-
Подай ръка, към лятото ще тръгнем след посребрената луна.

Подай ръка, цветята да прегърнем и да намерим любовта.

Ще стигнем бряг далеч зад хоризонта, бряг от никой неоткрит.

Пр. -//-
И няма кой да спре мечтите, в нас е младостта.

Ще стигнем бряг далеч зад хоризонта, бряг от никой неоткрит.

Пр. -//-

Песен на Зайко и животните

Във Африка маймуните с умения се славят-

от космите на зебрите чудесни четки правят.
Банани, нарове ядат, а после от корите

в казани като ги варят, приготвят те боите.


Във Африка /2/ и със туй се славят,

отлични четки и бои маймуните там правят.



Песен на животните

Сговорна сме дружина- раз и два, и три. /2/

Във гората ни любима- раз и два, и три. /2/

Днес ний славно ще се трудим- раз и два, и три. /2/

Даже Слънчо ще зачудим- раз и два, и три. /2/
Щом тук дойде пролетта със усмивки и цветя, /2/

ний на весела забава каним ви тогава. /2/



Песен на децата

Пролет е вече блеснала /3/,

слънцето грее весело /2/.

Светна полето цялото

в синьо, розово и бяло.
Скоро ще дойде лятото /3/,

топло и богатото /2/.

В ясните нощи звездните

ще звънят игри и песни.



Слънцето е в нас

Пр. Слънцето е в нас, вятърът в косите, идва пролетта.

Колко цветя светят сега в очите- в нас е младостта.
Като река се нижат бързо дните и пак при на с е пролетта.

И на шега намигат ни звездите, усмхваме се на света.

Безкраен път лежи във мойта длан, осеян с радост и мечти,

Ще тръгнем, знам, напред към нови тайни със чисти грейнали очи.

Ще стигнем бряг далеч зад хоризонта, бряг от никой неоткрит.

Пр. -//-
Подай ръка, към лятото ще тръгнем след посребрената луна.

Подай ръка, цветята да прегърнем и да намерим любовта.

Ще стигнем бряг далеч зад хоризонта, бряг от никой неоткрит.

Пр. -//-
И няма кой да спре мечтите, в нас е младостта.

Ще стигнем бряг далеч зад хоризонта, бряг от никой неоткрит.



Пр. -//-







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница