Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш



страница1/10
Дата15.11.2017
Размер1.88 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш
Най-голямата ирония на живота е, че онова, което желаем, е всичко което имаме.

Разполагаме изобилно с онова, което се стремим да имаме в изобилие.

Може и да не вярвате, че това се отнася за вас, нито пък за някои от хората, които познавате и от които имате впечатления, но е самата истина. И само собствената ви мисъл, че не е вярно, го прави да не изглежда такова във вашия опит.

Гледната точка играе изключителна роля в житейския ни опит. Това, което един би нарекъл „липса", друг определя като „изобилие". По този начин личният ни опит се сътворява от индивидуалния начин, по който представяме нещата. А определенията, които даваме, аз бих ги нарекъл избора ни, имат свойството да се умножават и разгръщат. Когато определим нещо като такова и тогава, то се превръща в това.

Ще ме запитате откъде зная, че е така. Причината е, че съм много добър слушател. Виждате ли, задавал съм многократно въпроси във връзка с изобилието, благополучния живот, парите и това, което хората наричат „правилен начин да си изкарват прехраната". Преди няколко години започнах да получавам отговори. Аз вярвам, че тези отговори дойдоха от Бога. В момента, в който ги получих, бях толкова впечатлен и поразен, че реших да записвам онова, което възприемам. Записите се превърнаха в поредица от книги „Разговори с Бога", Които станаха бестселъри по целия свят.

Съвсем не е потребно и вие да повярвате така, както и аз, в това какъв е източникът на отговорите, за да получите полза от самите отговори. Нужно е само да отворите съзнанието си и да допуснете, че е възможно това, че може да има нещо, което хората не разбират съвсем във връзка с благополучието и ако го разберат, всичко би могло да се промени.

Такава беше съзнателната нагласа на една малка група от около четирийсет души, които се събирахме в един дом, недалеч от Сан Франциско, Калифорния, през януари 1999 година, за да изучаваме съвместно в дълбочина посланието. Което предава „Разговори с Бога" по този въпрос, както и по въпросите за човешките взаимоотношения и по-нататък – за холистичния начин на живот. Аз споделих с тази група всичко, което съм разбрал от материала, свързан с тези теми, който се появява в диалога, и отговорих на въпросите, които възникваха. Общото ни излъчване през онези следобеди породи магнетично преживяване у мен и в резултат на това в душата ми потече удивителна мъдрост. Която, щастлив съм да кажа, бе записана на видеокасета и аудиокасета и редактираните версии на тези касети получиха публичност.

Настоящата книга е писмен запис на онова събитие и представя нещата много по-свободно и, както ми се струва, с по-вдъхновяващ стил, отколкото би било, ако бях създал текст с цел да бъде отпечатан. И поради това, че формата на Книга не е ограничена във времето и някои обстоятелства, свързани с производството на видео и аудиокасетите, ние успяхме да включим тук материал, който няма да се открие във видео- и аудиоверсиите, защото те трябваше да бъдат съкратени по производствени причини.

По същество в „Разговори с Бога" онова, което се казва, е, че повечето от нас не разбират истинската същност на изобилието и благата, смесвайки ги с парите, но когато използваме правилно онова, което действително имаме, и решим свободно да го споделим с всеки, до живота на когото се докоснем, ние откриваме, че парите, които за нас са били символ на благополучие, също започват да идват свободно при нас. Но дори и тази последователност от събития е непонятна за някои. Защото, когато мислим за парите, ние си представяме опитност и енергия. Която стои извън Божията реалност. Нищо във вселената обаче не стои извън реалността на Бога; няма такава област, която да не е част от Бога. Разберем ли веднъж, че парите са част от това, което Бог е, нашето отношение към тях се променя. Ние започваме да се отнасяме към тях като към разгръщане на божията слава, а не като корен на всяко зло. А това може да породи удивителни резултати.

Напълно е възможно да имаме изобилие и благополучие и изключителните откровения на „Разговори с Бога" ни показват как може да стане това. Тук представям някои от тези откровения така, както съм ги получил и разбрал. Споделям ги с пълно смирение, направо от избора, а вие сами преценете каква полза можете да извлечете от тях. Надявам се, че ако поне един Коментар ви открехне нов прозорец или отвори широко вратата към по-голямо щастие, все пак ще има някаква полза.


Нийл Доналд Уолш

Юли, 1999, Ашланд, Орегон



Благополучието и как да го постигнеш
Много ми е приятно, че сте тук. Добро утро на всички. Добро утро, скъпа. Това е моята съпруга. Добро утро.

Аз не наричам всички в залата скъпи. Но мога да бъда изкушен да го направя.

Може би се питате защо свиках тази среща. Аз също се питам. Ще ми си да започна съвместната ни работа тази сутрин като поприказвам малко за това, Което се случи с мен в живота. Ще ми се да се потопя в онова, Което преживях през последните седем-осем години, за да ви кажа как достигнах до днешния ден и да ви дам възможност да узнаете какво означава то за мен. После можем да продължим и да поговорим по някоя от темите, Които, надявам се, ще имаме възможност да разгледаме тук заедно.

Колко е мило, че сте избрали да бъдете с мен в тази стая днес. Колко е мило, че сте избрали да бъдете на планетата в този момент. Това е много, много важен момент. Хората нееднократно са повтаряли това и те винаги са били прави, но аз не съм сигурен, Че то е било толкова вярно, колкото е в този момент.

Навлизаме в такава епоха на тази планета, когато решенията и изборите, които правим, ще предизвикат решително въздействие и изключителни последици върху живота, който сътворяваме заедно. Затова наистина е дадено да се събираме в групи като тази, в големи и малки групи, за да споделяме своята реалност, своите разбирания и да постигаме все по-голяма яснота, за онова, което ни свързва. А когато установим различията помежду си, да намерим начин да зачитаме тези различия. Защото, ако не се научим да зачитаме различията помежду си, нашият живот на планетата ще бъде лишен от смисъл. А вие сте дошли тук, защото В това има смисъл. Затова сте се превъплътили В своето тяло тъкмо в този момент, затова сте дошли тъкмо на тази планета в този период от време. Дали го знаете или не. Вие сте дошли тук с много голяма мисия. За много хора, ако и те са като мен, мисията може да се окаже по-голяма, отколкото първоначално са си мислели и представяли. Ще повторя това. Казах, че за много хора, ако и те са като мен, мисията е далеч по-голяма от тази. Която първоначално са си мислели и представяли.

Преди всичко животът ви няма нищо общо с вас самите. А това би могло да промени цялата Ви представа за това какво имате да вършите тук. А и животът ви няма нищо общо с Вашето тяло. Това също може да промени цялата Ви представа за това какво имате да правите тук. Вашият живот е свързан с мисията. Която Ви е отредена от онази част от вас самите, Която сме приели да наричаме на наш език душа.

По мое наблюдение много малко са хората, Които специално в този живот обръщат внимание и отделят време на мисията на собствената си душа. Зная, че не го правят. През по-голямата част от живота си аз самият обръщах внимание на мисията на егото си, на съзнанието си, на тялото си - с други думи на онази страна на самия себе си, с която се идентифицирах. И обръщах много малко внимание на мисията на душата си, на реалната причина, поради Която съм тук. Ала онези от нас, които започнат да се вглеждат и да се питат коя е истинската причина, поради която са дошли на тази земя, започват да оказват изключително влияние върху света - влияние, Което дори не сте подозирали, че е възможно.

Изведнъж се озовавате... Озовавате се на някаква урва, на ръба. То е нещо като това, за което говори Аполинер:

- Елате до края.

- Не можем, страх ни е.

- Елате до края.

- Не можем. Ще паднем!

Елате до края."

И те дойдоха.

И той ги блъсна.

И те полетяха.

Малцина са онези измежду нас, Които В този момент са готови да полетят, които са готови да потеглят, както е казала Джийн (Родънбъри), Към такива места. където човешкият крак не е стъпвал преди - които са готови да полетят сега, както и да вземат със себе си всички хора, до чийто живот се докосват в един полет на въображението, който истински може да промени света. И в настоящото време всеки ще има възможността да реши дали е един от тези малцина избрани; избрани, както трябва да добавя, от самите себе си, не от някой друг. Това е процес на избор на самия себе си.

Един ден ще се пробудиш, ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: „Аз избирам себе си. Избирам самия себе си. Това съм аз."

Това е игра на гоненица с един-единствен играч. „Това съм аз".

Много прилича на детска игра. Детска игра, която се играе с такова посвещение и такава радост, с каквато играят децата, когато са заедно - само че в тази игра има един-единствен играч. И сега ти трябва да се откажеш от играта на криеница и да започнеш да играеш на гоненица. „Аз съм това." „Ти си това." „Много благодаря."

И така в настоящите дни и времена ти трябва да избереш самия себе си; или да не избереш самия себе си - както предпочиташ. Както предпочиташ самият ти. Но ако избереш себе си като играч в тази специална игра, ще откриеш, че си накарал собственото си „аз" да се откаже от всички предишни вярвания, разбирания, мисли и представи за онова, което си дошъл да вършиш на тази земя, за причината, поради която си се превъплътил в това тяло, в този момент и на това място. Всичко, което някога си мислил по тези въпроси, ще се промени. Тогава ще разбереш, че животът ти няма нищо общо със самия теб или с твоето тяло.

Но цялата ирония е в това, че в мига, В който решиш и заявиш, че животът ти няма нищо общо с теб, нито с твоето тяло. Всичко, към което някога си се стремил, за което си копнял и си се борил да получиш за себе си и за твоето тяло, ще дойде при теб Автоматично. Но няма да те е грижа. Защото вече то няма да ти трябва. Ще му се радваш, разбира се, но няма да се нуждаеш от него. Тогава борбата най-сетне ще свърши за теб.

Но тя едва тогава ще започне за стотиците и хиляди, а може би милиони хора, до чийто живот се докоснеш. И ти ще ги виждаш ежедневно - тези хора, за които борбата наистина сега е започнала, които предприемат онези първи стъпки по пътя към дома. И те като теб ще протегнат ръка, фигуративно, ако не буквално, но понякога и съвсем буквално.

Ще се огледат наоколо си, надявайки се да намерят този, който ще им подаде ръка в отговор и който ще каже: „Последвай ме"; който ще се осмели да каже:

„Аз съм пътят и Животът. Последвай ме."

На някои това може да им прозвучи прекалено религиозно. Ала то е третата и последна от детските игри, които детето в нас, т. е. нашата душа, ще изиграе. Това вече няма да бъде игра на Криеница, няма да бъде игра на „това си ти"; сега ще бъде „последвай водача".

Последвай водача. А водачът си ти. И ти ще последваш себе си. Ние ще тръгнем по твоите стъпки. Аз ще направя изборите, които ти ще направиш.

Ние ще стигнем до решенията, които ти вземеш сега. Ние ще кажем думите, които ти Казваш, ще се докоснем до света по начина, по който ти се докосваш.

Ние ще последваме твоето водачество.

Ако си мислиш, че целият свят те гледа този ден и следва примера ти във всичко, което мислиш, говориш и вършиш, това ще промени ли поне малко начина, по който ще прекараш този ден? Може би ще го промени мъничко за някои от Вас.

Е, светът наистина те следва, независимо дали ти го знаеш или не. Това е великата тайна: целият свят - и съвсем определено онези хора от света, до чиито живот се докосваш - следва твоя пример. Ние те наблюдаваме. Ние искаме да разберем твоята истинска същност. И Виждаме това, Което си мислиш, че си. И ние си вземаме пример от теб. Също както актьорите на сцената, ние ти подражаваме, защото нямаме на кого другиго да подражаваме. Ние сме всичко, което съществува. Други няма.

Можем да потърсим някъде Вън от себе си по мащабен пример, може би някъде на небето – може би дори в собственото ни въображение. Но в края на краищата ще стане, така че да подражаваме един на друг. В края на краищата децата ще подражават на своите родители, а на свой ред родителите - на своите родители. И една нация ще подражава на друга нация. Накрая ние всички ще се следваме един-друг, докато един не излезе напред и не заяви: „Не по този път, пътят е друг."

Така че, твоето решение на този етап от живота ти, в този наистина критичен период, когато свърша векът и ние преминаваме в истински нова епоха, твоето решение е действително решаващо. Това не е някакво дребно решение, защото ти не го правиш само за себе си. Решението, което вземаш в тези дни и 6 този период, ти го взимаш също така за всеки друг от тази стая. И причината е съвсем ясна. Защото няма никой друг в стаята. Освен теб. Ето те в твоите множество проявени форми; ето те тука. Така че решението, което вземаш за себе си, ти го вземаш и за всички нас. Защото всички ние сме едно цяло.

Това може да ви прозвучи малко езотерично.

Първо изглаждаме религиозни, а след това езотерични. Но именно тези мисли, тези понятия, тези идеи трябва да започнат да стават двигател на нашия общ човешки опит. Защото в противен случай общият ни човешки опит ще престане да бъде колективен. И фактически ще се разпадне и разгради, както ще стане и с нашата планета.

Достигнали сме до този момент. Нали знаете, когато самолетите някога са пресичали океана, имало една черта, за която се е Казвало „чертата, зад която няма връщане"? Когато си твърде отдалечен, за да се върнеш, но нямаш достатъчно сили, за да се приземиш на другия бряг? Нали познавате тази опасна зона, когато човек не е нито тук, нито там. Струва ми се, че тъкмо тази черта сме стигнали сега на нашата планета в много области: по отношение на екологията, по отношение на световната икономика. Свидетели сме, че в много области на света всичко започва да се разпада по отношение на социалните структури, на духовните ни разбирания, на образованието и възпитанието на нашето поколение. Това става по толкова различни начини и в толкова много области, че, изглежда, сме стигнали тази ничия земя, тази опасна зона. Не сме нито тук, нито там. Но въпреки това сме отвъд точката, от която няма връщане, пресекли сме рубикона. С всички тези изрази аз издавам своята възраст. Всеки, който е под 45 години би казал: „Пресекли сме рубикона ли? Какво, по дяволите, означава това?" Ние сме пресекли рубикона и въпросът е сега: Какво трябва да направим и как да накараме останалите да преминат от другата страна? И отговорът на този въпрос всъщност ще бъде даден на човешката раса от хора като вас. От вас. И ако си мислите, че това ще бъде направено от хора като мен, които случайно тъкмо този ден и по това време се наслаждават на нашата петнадесетминутна разходва на слънце. Вие грешите. Днес аз искам да ви внуша, че не става дума за хората, Които са пред вас в стаята. Аз случайно се намирам тук - искам да подчертая това - по чиста случайност. Със същото основание би могъл да бъдеш ти. Всъщност нека един от вас да излезе тук отпред и да довърши програмата. (Смях.) Само си помислих. Нанси е готова. Но тъкмо това е истинското изпитание, това е реалният въпрос. Колко измежду вас, ако им бъде дадена възможност, ако им бъде оправено предизвикателство, биха казали: „Хей, Нийл, знаеш ли какво? Аз съм готов! Ще заема мястото. Ще се изправя пред аудиторията". Защото истинската тайна на живота е, че вие сте пред аудиторията и без това, независимо дали го знаете или не. Това е мисълта, която се опитвам да ви внуша. Ви сте винаги пред аудиторията. Само ви се струва, че не сте. Истинската ирония на живота е, че не съществува друго място, освен пред аудиторията. Не съществува задна част на стаята. Така че няма къде да се

скриете. Последвайте водача - излиза, че това правило е задължително.

Позволете ми да Ви разкажа как стигнах до това място пред вас. Само ще ви дам някои сведения за това как започна всичко. През 1992 година бях стигнал до момент, В който отново губех поредната си връзка, на която се бях посветил, като имах насреща

си една забележителна личност. Кариерата ми бе стигнала до мъртва точка. Здравето ми се разпадаше. Нищо не ми вървеше, както трябва в живота. А тази връзка, която имах с моята забележителна жена насреща, беше връзка, която си мислех, че ще продължи завинаги. И ето че тя се разпадаше пред очите ми, изплъзваше ми се от ръцете.

Не ми беше за първи път подобна връзка да се разпада пред очите ми. Нито пък беше за втори. Не беше нито третия, нито четвъртия. И така (смях) разбирах, че в случая има нещо, което не знам, че ако го знаех, това щеше да промени всичко за мен. Но просто не знаех какво е то. В своите лични отношения аз просто не можех да открия тази тайна.

По отношение на професионалното си развитие срещах същия тип предизвикателства. Бях прочел всички книги, които се отнасяха до: „прави, това което обичащ и парите ще последват". Не мислех така - макар да допусках и такава възможност, разбира се. Но някак си все не успявах да намеря точната Формула. Или вършех нещо, Което наистина обичах, но стигах до пълен фалит, или правех достатъчно пари, за да преживявам някак си, но душата ми умираше хилядократно. Като че ли не знаех как да съчетая тези две неща. Поне не за дълго. Ако успеех все пак да ги съчетая, това беше за не повече от седем-осем месеца и после се проваляше. Не успявах, някак си, да залепя парченцата. И да направя така, че да останат залепени. Същото беше положението и със здравето ми: имах чувството, че не мога да изкарам и година, без нещо да ми се случи. И понякога това беше нещо доста сериозно. Имам предвид, че имах болни бъбреци, богато бях на 36. Бяха ми се случили доста неща: хронични проблеми със сърцето и една камара други неща, за които дори не споменавам. И така на 50-годишна възраст се чувствах така, сякаш бях на осемдесет, при това не много здрав и за 80-годишна възраст: с артрит, радиоколит и какво ли още не. Разбирате ли какво искам да кажа? Някак си не съумявах да накарам тази машинка да работи. И Всичко ми се беше струпало наведнъж.

Виждате ли, обикновено Бог се е отнасял по-добре към мен. В повечето случаи ми се струпваше само едно нещастие в даден момент. Но тъкмо в онзи момент по причини, които все още не са ми напълно ясни, всичко се бе струпало наведнъж, по едно и също време. „О, бе казал Бог, хайде да му дадем тройно изпитание. Нека да се появя онзи номер с работата, личните взаимоотношения, здравето в една седмица." И ето че така се случи. Беше нещо като троен луц. Някакъв метафизичен троен луц. И аз се пързалях върху доста тънък лед. Не знаех докъде ще стигна с всичко това. Бях много, много, много ядосан - имаше опасност да изпадна в хронична депресия.

И ето че една нощ захвърлил завивките на леглото, защото се бях събудил посред нощ, изпълнен с ярост и безпокойство от това, което представляваше моят живот. Втурнах се в по-широката част на къщата и закрачих напред-назад посред нощ, опитвайки се да намеря отговор на своите въпроси. Отидох там, където винаги отивам за отговор посред нощ, но в хладилника онази нощ нямаше нищо прилично, ето защо отидох на дивана. Седнах там. Опитайте се да си ме представите, в три часа сутринта на дивана, плувнал в пот и печейки се на собствения си огън. И тогава аз призовах Бога. Казах си: е, добре мога да се щурам наоколо, да разбия къщата, да счупя чиниите или да направя каквото и да било. Но аз седях там и виках към Бога: „боже, какво трябва? Какво трябва да направя, че да успея в тази игра? Някой трябва да ми кажи ми правилата. Обещавам, че ще я играя. Само ми дай правилата. А след като ми ги дадеш, не ги променяй." Зададох още десетки хиляди въпроси. И тогава видях на масичката за кафе пред мен съвсем случайно някакъв жълт тефтер. До него имаше писалка. Взех го, включих една лампа и започнах да си изливам яда писмено. Това ми се стори най-безопасния и тих начин да си го излея в 4,15 сутринта. Не зная как е с вас, когато сте гневни и когато пишете, но аз пиша наистина надълго и нашироко, когато съм ядосан. А в онзи момент наистина бях ядосан. Какво трябва да направя? Много бях разярен. За да се оправя в този живот? И какво съм направил, та да заслужа такъв живот, който е само една постоянна борба?

Възклицания, възклицания, възклицания.

И аз продължавах и продължавах да пиша в продължение на около двадесет минути, просто си изливах яда и призовавах Вселената да ми даде някакъв отговор. И най-накрая се успокоих, макар и малко, почувствах се съвсем леко по-добре. Бях вече не толкова зле. Казах си, хей това май ми беше полезно. Трябва да споделя този процес с някои приятели. Той дава резултат. Понечих да оставя писалката, но тя не искаше да напусне ръката ми. Погледнах я и си Казах: „Не е ли странно това? Ръката ми се е вдървила от толкова много писане." Човек винаги намира някаква причина.

Върнах писалката върху хартията отново, без да мога да си обясня и досега защо. Тогава в съзнанието ми изникна една мисъл. Един съвсем тих глас, ето тук над дясното ми рамо. Сега го наричам моят безмълвен глас. Когато за първи път чух безмълвния глас беше все едно някой ми шепне в дясното ухо. Чувството, което ме обзе бе чувство на невероятно успокоение. Бях напълно умиротворен - в пълен вътрешен покой и ме изпълваше невероятна радост.

Знаете ли, мисля, че съм имал и други моменти в живота си, когато съм изпитвал тази радост... Моментът, например, когато се ожених за Нанси – не цялата церемония, а онзи момент, богато свещеникът каза най-сетне „Вземаш ли..." И в този момент аз погледнах в очите й и помълчах един миг и казах: „Да, Вземам я". Това беше един такъв кратък миг, в който цялото ти тяло се изпълва с нещо, което не можеш да обясниш. Ти съзнаваш, че Вземаш изключително важно решение, правиш огромен избор и си толкова щастлив, че нямаш дори и най-малкото колебание по отношение на него - това е миг на пълно щастие... На истинска радост.

Струва ми се, че всеки от нас е имал подобни моменти, може би три-четири, може би пет пъти в живота си, Когато се е чувствал изпълнен с това усещане, че нещо е „добро", че е напълно правилно, че е съвършено радостно.

Точно така се чувствах и аз В онзи момент, когато за първи път чух безмълвния глас - просто... радостен. Една умиротворяваща, утешителна радост.

И тогава безмълвният глас Каза:

- Нийл, ти наистина ли искаш да получиш отговори на всички тези Въпроси, или само се разтушаваш?

- Е, да, разтушавам се, но ако има отговор, аз непременно искам да го узная.

С това отговорите започнаха да се явяват - избликнаха като поток. Отговорите на всеки въпрос, който някога съм поставял, ми се даваха. И то толкова бързо, че чувствах, че трябва да ги запиша, защото в противен случай щях да ги забравя.

Виждате ли, съвсем не съм имал намерение да пиша книга. Записвах всички тези отговори, защото не исках да забравя онова, което ми се казваше.

И така записах всичко на един дъх толкова бързо, колкото можех. Когато прочетох онова, което пишех, то естествено породи у мен други въпроси, защото това, което излизаше под перото ми, беше нещо удивително. И така започнах да записвам въпросите, на които ми се отговаряше, а това пък доведе до още отговори. Аз пишех все повече и повече въпроси и получавах все повече отговори. И преди да си дам сметка, бях въвлечен в един писмен диалог и по-късно разбрах, че това е диалог с Бога.

Това е кратката предистория, благодарение на която стигнах дотук - и тя продължи с това, че аз изпратих написания на хартия диалог на един изда­тел. Хората ме питат: „Защо си направил това, щом не си имал намерение да пишеш книга?" Може би си спомняте, че в диалога се казваше: „Това един ден ще се превърне в книга". И аз си помислих: добре, нека изпитам Бога. Действително подложих на изпи­тание Божеството. След като записах, „Това един ден ще се превърне в книга", първата ми мисъл беше: „А, да, да, ти и още стотина души ще изпратите сво­ите среднощни мисловни лутаници на някой издател, Който веднага ще подскочи и ще заяви: „боже госпо­ди, но да, разбира се, ние ще публикуваме това ведна­га". И милиони хора по света ще си го купят.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница