Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш

И така важното, което трябва да запомним, ко­гато се стремим да намерим верния начин да изкарваме прехраната си, е да спрем да търсим какво да правим и започнем да търсим какво да бъдем. И да влезем във връзва с онази част от нас самите, която съществува много надълбоко и знае коя е истинската ни същност. И да видим какво трябва да напра­вим, за да извадим на бял свят тази своя същност, тя да се превърне в наше битие.

И така погледни навътре в себе си. Какво съм аз, какво е моето битие, когато се чувствам осъществен и напълно изразяващ самия себе си? Какво съм аз, когато става това? Може би съм лечител? Може би съм чувствен човек? Може би съм творец? Или има някакво равнище или състояние на битие, което с една-две думи изразява за теб същността на онова, ко­ето е дълбоко заложено в теб, на онази твоя същ­ност, която действително изглежда мащабна. И така, откриваме по какъв начин да действаме правил­но. Това става, когато да действаш, е резултат от това да бъдеш, а не да използваш действието, за да бъдеш еди-какво си.

Ще обясня всичко това по-късно, но преди да навляза в него, както казах преди минута, преди под­робно да го изясня, искам да споделя още някои мис­ли, които съм забелязал, че блокират хората и не им позволяват да постигнат благополучие. И такива, които са блокирали и мен и не са позволявали аз сами­ят да постигна благополучие. И ще поговоря за бла­гополучието под формата на долари и центове и физически неща. Защото няма нищо лошо да наречем и това изобилие.

Не искам да останете с впечатление, че твърдя, че това не е изобилие и че единственото изобилие и благосъстояние, което съществува, е това, за което говорихме току-що. Напълно е нормално да наричаме цялата тази физическа материя (парите, сметките, плащането в брой, великолепните стъклени съдове или антики и прекрасните материални неща в живота) също като благосъстояние. Никак не искам да изключа този вид изобилие от категорията на житейския опит, която наричам благосъстояние. А тъкмо това съм правел годни наред. Искам да кажа, че в известен смисъл... аз го наричах благосъстояние, но не ми харесваше да го приемам така. Ще се опи­там да ви обясня.

Мнозина поддържат мисълта, че парите са ап­риори нещо лошо. Не зная дали Вие мислите по този начин. Но някои хора таят подобна мисъл почти не­съзнателно. С други думи, ако ги запитате съвсем направо: „Мислите ли, че парите са нещо лошо?" Те ще ви казват, „Не, парите са нещо хубаво". Мнозина биха ви отговорили така. Но те постъпват така, сякаш парите са нещо лошо.

Ще ви дам един пример. Познавам човек, който никога не би признал, че в него се е загнездила идеята, че парите са нещо лошо. За нея, фактически парите са нещо добро, но тя ви прави някаква услуга, напри­мер закарва ви до летището, което значи, че Кара два часа до летище „Феникс" и обратно и Когато ти слезеш на „Феникс" и кажеш: „Позволи ми да ти оставя само няколко долара за бензин", ти чуваш в отго­вор: „О, не, не. В никакъв случай, в никакъв случай".

Не ви ли се е случвало някой да ви направи услуга и когато му предложите малко пари просто като компенсация за разходите, които е направил, той не иска да приеме парите? Какво смятате, че е това? Той е щастлив да приеме вашата благодарност, но не желае да приеме вашите пари. Защото по някакъв начин да приеме пари за добрината, която е напра­вил, му се струва някак си като че ли омърсява доб­рината. Нали разбирате, това го свежда до ниво, ко­ето започва да ви се струва малко обидно. Между другото, такова отношение на мен лично не би ми се сторило обидно. Така че, ако някой пожелае да ми да­де пари за това, че съм направил нещо хубаво, тряб­ва само да ми каже. Ще взема всички пари в стаята. Това понякога е трудно да бъде казано, защото хора­та искат да мислят: „О, Нийл е наистина е духовен човек. Той не би трябвало да говори такива неща." Аз обаче ще говоря такива неща.

Навремето познавах един човек на име препо­добният Ике, Който обичаше да Казва: „Обичам пари­те и парите ме обичат." Това е велико послание: Аз обичам парите и парите обичат мен. Аз не бих се на­ел да твърдя, че в моята вселена Бог е всичко, само не и пари. По-скоро заявявам, че Бог е всичко, включително и пари; парите са само друга форма на енер­гия, Която ние наричаме Бог.

Не зная дали наскоро сте следили новините, но тъкмо оня ден имаше дълга история в един от наци­оналните вестници във връзка с червен Китай. Те в момента извършват тази невероятна промяна на съзнанието там. Сега те са започнали да говорят на хората за достойнството и величието на това да печелиш и да имаш пари. Представяте ли си? Това е в червен Китай, който между другото е една от двайсет и седемте страни, които са превели книгите „Разговори с Бога". Преди няколко месеца разбрахме, че са откупени правата на превода - и представете си, от Народна република Китай.

Както виждате, промяната може да настъпи за една нощ на всяко едно място на света. И така, ако народът, селяните на червен Китай, започват да оценяват величието на парите и това, че няма нищо лошо в парите и в това да ги имаш, не трябва ли и ние да го оценим? Нужно е да се отърсим от предс­тавата, че някак си в парите има нещо лошо.

Говори се за нечиста печалба и нечисти пари. То­ва са изрази, Които изразяват вътрешното ни отно­шение, вътрешната мисъл на обществото Като ця­ло по този въпрос. И мога да ви кажа, че на едно дълбоко ниво обществото продължава да поддържа та­зи мисъл. Един от въпросите, които най-често ми се задават от хората в лекционните аудитории, както и в медиите, когато ме интервюират някои от тех­ните основни представители, е: „Как се чувствате, когато обикаляте страната и говорите за духов­ност, като в същото време правите доста много па­ри от всичко това?" Сякаш че някак си върша нещо нередно, виждате ли. Сякаш че по някакъв начин то­ва трябва да бъде предупреждение за общественост­та... Голямо предупреждение. „Само погледнете, вижте... Вижте колко много пари прави той от всичко това."

И много често ми се случва да получа писмо от някой, който казва: „Ако сте наистина толкова ду­ховен, защо не се откажете от целия процент от печалбата В полза на бедните? Защо просто не включите книгата в Интернет и да дадете на хората Възможност да имат свободен достъп до нея?" Причи­ната да не го направим е, че ако го направим, издате­лите ще трябва да излязат от бизнеса и книгата преди всичко не би могла да бъде издадена.

Виждате ли, някой все трябва да направи първо­то, което се нарича „да публикува книгата" под някаква форма. Дори включването на книгата в Ин­тернет струва пари. Зная това, защото познавам някои хора, Които качват определени неща в Интер­нет и искат срещу това доста пари. И така, както се вижда, истина е, че парите са тъкмо онази смазка, която прави машината на живота да работи в нас­тоящето на нашата планета, в момент на изграждане на обществото. В това няма нищо лошо, разби­рате ли ме?

Ето защо аз отказвам да се съглася с онези, ко­ито твърдят, ако ти си наистина духовен човек, за­що тогава не дадеш книгата си даром. Ще вземеш ця­лата печалба, която получаваш от нея и ще я разпре­делиш на бедните и няма да получиш за себе си нищо. Истината е, но тава само като информация, че ние с Нанси, както и фондацията, Която сме създали, вна­сяме ежегодно голяма сума в много стойностни кау­зи. Но това не е важното. Това е само истината. То­ва е просто факт.

Но, разбирате ли, аз обичам да печеля много па­ри, защото това ми позволява да върша много неща и да бъда съвсем наясно какво искам да правя на све­та. Съвсем съм наясно, че искам да спомогна за осъ­ществяването на определени промени и, както Казах, в нашето общество е необходима тази смазва, за да проработи машината.

Струва ми се, че трябва да забравим всичко, което сме научили до този момент за парите. Наисти­на си мисля, че трябва да изтрием черната дъска и да измием и почистим напълно. Дори онези от нас, които са били благословени с известно количество пари в живота си, понякога се затрудняват да се справят с тях - и да се чувстват добре по отношение на тях. Защото буквално всяко послание, което сме получа­вали по отношение на парите, прави от парите нещо лошо, някакво престъпление и чрез разгръщане онези, които имат пари, се превръщат едва ли не в прес­тъпници в живота, макар и да не са такива. Такава е мисловната ни нагласа по отношение на парите. Те са коренът на всяко зло. Ние ги наричаме мръсни па­ри, а хората, които имат много пари, се определят като забогатели по непочтен начин. Има нещо не­чисто във всичко това. Излиза така, сякаш хората, които притежават известни пари, трябва непремен­но да са ги получили незаслужено, че не е справедливо, нито правилно да получат тези пари. Така се е изгра­дил този мащабен мит, свързан с парите. Аз го нари­чам мита за парите. И този мит за парите в човешкото общество е, че парите всъщност не са нещо съвсем редно - което е твърде любопитно, защото всеки човек иска пари. Това поставя всекиго в положение да се стреми към нещо, което не е съвсем ред­но да притежава.

Това е в известен смисъл като при секса. Не са толкова много хората, които биха отказали да пра­вят колкото се може по-добър секс. Но това се смята за много нередно в нашето общество. Вижте, аз никак не се шегувам - съвсем съм сериозен - доста е нередно в нашето общество да желаеш много секс. Ако чисто и просто излезете и заявите: „Аз искам много секс", хората ще си помислят за вас, че сте си загубили ума или че нещо при вас не е наред. С пари­те е същото, ако не и още по-лошо.

Тръгнете по улицата и попитайте хората за техния сексуален живот - те биха могли да ви разкажат за това, но ако ги попитате колко пари има в банковите им сметки - вижте само какъв израз на ярост ще се появи на техните лица.

- Какво желаеш да знаеш? Искаш да знаеш колко пари имам в банковата си сметка, така ли? Извиня­вай, но това е нещо съвсем лично.

Това с кого си спал миналата нощ не е лично - е може би е само донякъде лично - но парите са наис­тина нещо лично. Пари са това. И така, хората са много по-емоционално обременени във връзва с пари­те, отколкото във връзка със собствения си сексуален живот. Интересно, нали? То е свързано с всички послания, които са ни предавани през живота във връзва с парите - и девет десети от които са били много, много отрицателни.

И така, как да се сприятелим с парите? Първо, човек трябва да забрави всичко, което му е било казвано за тях. След това трябва да вложи в ума си ед­но ново послание: Няма нищо в тази вселена, което да не е Бог. И Бог, и енергията, която е Бог, може да се открие във всичко, включително и в парите. Не може да се твърди, че Бог е навсякъде, освен в твои­те сметки. Фактически Бог е навсякъде. Необходимо ни е да осъзнаем, че парите са прос­то друга форма на енергията на живота и при това много, много могъща форма. Тя не притежава сила от само себе си и сама по себе си, но е могъща, защо­то ние й придаваме тази сила. Ние като общество на тази планета сме заявили: „Предоставяме специално на този посредник на обмяната огромна сила в своя живот." И това наистина би трябвало да превърне парите в нещо съвсем положително. Ние сме им дали нашето благословение. Ние сме казали, че ценим това повече от онова. Ние ценим златото например по­вече от пръстта, освен ако това е пръст точно на определено място, Която може да се превърне в зла­то много бързо - например в едно реално имение. Но ние сме благословили и едновременно заклеймили това, Което е твърде любопитно противоречие. Също както се отнасяме и към секса. Ние благославяме акта на човешка любов, която проявява себе си в сексуалния порив, но в същото време го заклеймяваме. В това има нещо странно. Такова поведение произти­ча от един още по-генерален културен мит - и този по-генерален културен мит, който за съжаление ни се внушава от много религии, твърди: „Ние не бива да преживяваме щастие." А тъй като сексът и парите са два начина, които могат да ни накарат да се чув­стваме щастливи, ние сме ги превърнали в нещо вредно - нещо ужасно, ужасно вредно - и сме създали огромна дисфункция на тази планета и в собствения си личен живот.

Как да се сприятелим с парите? Представете си, че парите са дар за вас от Вселената, с който да сторите за себе си и за другите цялото добро, което бихте желали. Но ето че трябва да преодолеем по­редното препятствие: „О, Господи, ако имах много пари тогава наистина щях да направя добро, щях да направя много добри неща. Можех да изляза и да си купя много скъп костюм или италиански обувки за 550 долара." Смея ли да кажа, че аз самият нося италиански обувки от 550 долара? - Всъщност да. Знае­те ли колко време ми трябваше, за да се почувствам удобно в италиански обувки от 550 долара? Всъщ­ност тук не става дума за самите обувки; става ду­ма за това, Което те символизират в моя живот. Те не символизират това, че „аз имам пари, за да си ги позволя", те символизират, че аз имам съзнанието да приема за себе си нещо подобно. Разбирате ли, че то­ва е огромно развитие?

Искам да споделя с вас какво ми помогна да пос­тигна такова развитие. Тук става въпрос за нещо по­вече от едни подметки. Тук става въпрос за една ду­ша - за душата на всеки измежду нас - така че всеки да може да тръгне в крайна сметка с такива обувки. Образно и буквално казано, всеки може да ходи с точ­но такива обувки, когато научи този урок: Не същес­твува никоя част на живота, която да не е част от Бога. Няма нито един аспект на жизнената енергия, който да не е свещен и сакрален, нищо не е зло, ако мисленето не го направи такова. Нека да престанем да превръщаме парите в нещо лошо. Нека да преста­нем да превръщаме секса в нещо лошо. И преди всичко нека да спрем да правим един от друг зли хора. Какво вършим тук? И защо го вършим? Защо така упорито държим да виждаме зло и негативност във всеки ъгъл на своя живот? За какво е всичко това? Ето това е въпросът. Това е по-големият въпрос. Това е централният въпрос. И като човешки същества ние сме достигнали най-важния етап сега, дос­тигнали сме критична точка - трябва да се справим с най-важния въпрос, въпрос, който всъщност не се отнася до парите, а до самия живот.

Гледаме ли на живота и на всички негови елемен­ти като на нещо лошо по същество или добро по съ­щество. Това е въпросът. Ако разглеждаме живота като добър по същество, ние ще разрешим проблеми­те си с парите и ще превърнем парите в свой прия­тел. Тогава ще вършим добри неща с тези пари. Доб­ри неща за себе си, защото го заслужаваме. Аз заслужавам тези обувки, вие също. Тогава ще вършим добри неща и за другите. Ще споделяме своето благопо­лучие с другите. Ще споделяме благополучието, даде­но ни от Бога, с всички, до живота на които се докосваме. И нищо няма да липсва на никого. Има доста­тъчно за всички нас. И когато изберем това, ние ще бъдем приятели с парите, със себе си, с всеки друг, както и с Бога.

Така че онова, което трябва да направим, е да се чувстваме удобно с парите, както ще добавя, да се чувстваме удобно с телата си и един с друг. Трябва да се научим да се чувстваме удобно с материята на живота, така че да можем да кажем: „Дай ми всичко, което е този живот, и аз ще ти дам всичко, от кое­то съм частица - живота", а не да изпитваме срам от някоя част на живота. Защото Бог не познава срама.

Така че сега е вашият шанс да се отърсите от своите представи за това, че парите не са нещо добро, за това, че парите са нещо лошо. Тези представи карат хората да живеят в тихо отчаяние. Защото, смяташ, че парите са нещо лошо, а те не желаят да вземат лоши неща за добри дела, те си налагат да работят нещо, което мразят, така че да може някак си да оправдаят това, че си получават парите. Преварват по осем часа на ден, вършат работа, която им е омразна, а след това вършат нещо, което обичат, на доброволни начала. Отиват в болницата или стават ръководители на група бой-скаути, или нещо друго. По този начин те вършат онова, което оби­чат, безплатно и онова, което мразят, срещу пари, защото могат да получат пари само, налагайки си наказание. Защото, в края на краищата, кой би вър­шил подобна неприятна работа ей така, безплатно? Кой би се съгласил да я върши без пари?

Всичко обаче се променя, когато вземеш реше­ние да бъдеш един от онези храбри хора, човек, който избира да живее вместо да се препитава. Тогава це­лият жизнен опит се променя. Човек постига такава промяна, че направо не може да повярва, Когато промени отношението си към това защо е тук; когато реши фактически да създава живота си, вместо да изкарва препитанието си. И тази промяна е толкова огромна, че всичко в опита се променя, включително начина, по който се преживяват парите. И недейте да се заблуждавате. Тази промяна наистина става. А, ето че има въпрос...

В мен има едно Вътрешно противоречие по отношение на парите... Оценявам ги, наслаждавам им се, но наистина винаги съм чувствал, че за да спечеля пари, трябва да върша неща, които не ми се иска да върша. Сега разбирам, че това не е проблем, но про­тиворечието продължава. Чувствам се част от една система или план, който поставя по-голямата част от света в лишения. За мен парите щяха да бъдат далеч по-прием­ливи, ако знаех, че всеки на този свят има храна, всеки на този свят разполага с медицински грижи, че всеки на този свят има дом и облекло. И тогава парите просто щя­ха да станат не­що ненужно...

Чувам всяка дума, която казвате. Но внимавайте да не използвате своята правота, за да лишите се­бе си именно от този инструмент, който дава сила и който може да се използва, за да се осъществи тази справедливост. Бъдете внимателен да не използвате своята правота, за да обезсилвате себе си и по този начин да престанете да бъдете човек, Който дейст­вително може да помогне това да се осъществи.

Моят живот е посветен на сътворяването на един свят, който е точно такъв, какъвто току-що описахте, но аз допринасям далеч по-голяма полза за това сега, отколкото когато отричах тъкмо онази сила, която ми дава възможност да претворявам те­зи промени. Един от най-големите капани на човешкия опит е чувството за правота и понякога ние има­ме усещане, което бих нарекъл „правото да бъдем прави". Струва ни се, че наистина ясно съзнаваме какво е право и какво не във всяка отделна ситуация. А в рамките на една относителна система на мисле­не, ние можем фактически да бъдем абсолютно прави по отношение на нещо. Но такава позиция е мно­го опасна, защото чувството за правота може да блокира ефективното действие много по-бързо, отколкото всякакво друго действие или преживяване. То ни пречи да проявим разбиране.

Когато си мисля, че съм прав по отношение на нещо, не мога да започна да разбирам как например, ти би могъл да се придържаш към гледна точка, раз­лична от моята и как едни условия могат да бъдат допуснати и да продължават да бъдат допускани. Аз не изпитвам съчувствие към хората, които са създа­ли ситуациите, които смятам за основателно да критикувам. Когато загубя съчувствие, аз загубвам способността да породя действително промяна към по-добро. Защото на никой не му е приятно да бъде обявен за неправ.

Особено е опасно, струва ми се, да се изправим с всички свои основания и да критикуваме това, което става по света. Защото, бидейки ужасно .справедливи по отношение на всички неправди в този свят, ние правим огромното заявление, че не разбираме, че са­мите ние сме довели до всички тези неправди.

Нека да ви дам един пример: какво би помогнало на един голям хирург, на един голям лекар, на един го­лям медик, ако той основателно разкритикува нали­чието на болести на този свят? Какво би помогнало на един великолепен адвокат, на един изключителен юрист, ако той справедливо разкритикува наличие­то на конфликти в света? Той може да желае да про­мени това положение, да премахне или преодолее конфликтите, но имаш позиция на критика спрямо тях, критикувайки света за това, че в него има толкова много конфликти, това е удар срещу реалност­та, такава, каквато той я създава за себе си, за да преживее себе си, такъв какъвто е наистина.

Виждате ли, това, което ние като човешки същества правим, е, че забождаме карфиците, а после ги изваждаме. Това, което ние като човешки същес­тва правим, е, че сътворяваме точния, верен и съвършен набор от обстоятелства (тук сега говоря в метафизичен смисъл), за да изразим част от себе си, Която заявява и провъзгласява кои сме в действител­ност. Ако моята истинска същност, например, е на лечител, аз ще създам метафизически съвършения набор от обстоятелства, за да се проявя като „човек, който лекува". Ето защо ще привлека в своя опит и дори на някакво ниво ще сътворя възмогната реалност - болестта - противоположното на това, което съм, за да изразя и да преживея истинската си същност.

Най-лошото нещо, което може да се случи на божиите служители в света, е това, всеки човек още утре да преобрази себе си. Тогава те няма да имат какво да кажат на никого. Ето защо божиите служители, мъжете и жените, които служат на църквата, ще прекарат живота си на някакво дълбоко метафи­зично ниво, сътворявайки онова, което се нуждае от духовно изцеление, за да могат те да дадат израз и да преживеят истинската си същност. Ето защо истинските учители никога не съдят и никога не заклеймяват. Те променят външните обстоятелства на своя свят, без да ги заклеймяват. Защото да ги заклеймяваш, означава да осъдиш самия процес, чрез който на тези учители им се позволява да изразят една своя страна, която проявява и изважда на бял свят цялото величие на истинската им същност. Това е дълбока метафизична загадка, но духовните учи­тели я разбират съвършено.

И отново ще повторя, тъкмо това е причина­та, поради която духовните учители никога не осъждат и не заклеймяват нищо, а просто се стре­мят да изразят онази част от себе си, която позво­лява на външните обстоятелства да се трансфор­мират и променят. По практически въпроси, от гледна точка на практическата политика и на практическите социални взаимоотношения, критиката от позициите на справедливостта никога на никого не служи.

Една от най-изключителните фигури на нашето време е Джими Картър. Това е човек, който участ­ваше в много взривоопасни ситуации, без да ги критикува от позициите на правото. В резултат на това той промени много от тези обстоятелства за по-добро. И то по начин, по който хората, които се от­насят към същите обстоятелства с чувството за справедлива критика, никога не биха могли да пос­тигнат.

Без съмнение. Всеки момент на критика от по­зиция на правото и всеки момент на осъждане ти пречи да изразиш своята най-върховна идея. Защото така или иначе никой няма да те чуе. Когато гово­риш от позиция на правото или на осъждането, ни­кой не може да те чуе. По такъв начин ти не само отблъскваш силата,която ти позволява да твориш, но също така отблъскваш и хората, които могат да ти дадат такава сила. Защото никой не понася критика от позиция на правото, дори и тези, на които се опитваш да помогнеш.

Вие казахте и нещо друго интересно. Казахте, че в началото и във времето, когато сте размишля­вали по тези проблеми, сте се улавяли, че вършите или си мислите, че трябва да вършите нещо, което не ви е по сърце, за да не излезе, че се „продавате". Никой обаче не върши нещо, което не му е по сърце. Трябва да сме напълно наясно по този въпрос. Никой не върши това, което не желае да върши никога. Ние вършим точно това, което искаме, в съответс­твие с резултатите, които желаем да постигнем. После претендираме, че не сме имали друг избор и убеждаваме самите себе си да изпитваме съжаление за избора, който сме направили. Разбирате ли? Никой не прави нищо, което да не желае да прави. Никой. Може ли поне един човек в стаята да си спомни мо­мент, когато е направил каквото и да било, което не е желаел да прави. Може ли някой... Кой би вдигнал ръка сега? Но аз говоря сериозно. Има ли някой в та­зи стая... Вдигнете ръка, ако мислите, че е имало пе­риод във вашия живот, когато сте вършили нещо, което не сте искали да вършите. Добре, нека да ми­нем нататък... Струва ми се, че тук не става въпрос да­ли желаем или не да направим нещо. Често ми се случва да чувам хората наоколо си да Казват: „Нямам друг избор". Книгите „Раз­говори с Бога" ме научиха да не постъпвам така. Хората често си внушават, че нямат избор, аз самата много пъти съм си внуша­вала. И аз често казвах: „Нямам избор". За­щото на онзи етап от живота си не виждах друг избор. Но Когато прочетох материала, разбрах, както вие казвате, че ние не правим нищо, без да сме го избрали. Тогава започнах да правя съзнателен избор и сега дори си каз­вам на глас: „Избирам да правя това". Сега първо избирам и после върша нещата. И ко­гато чуя някой да казва: „Нямам избор", ви­наги ми се иска да му кажа: „Разбираш ли, ти самият си направил този избор". Но струва ми се, че това в нашето общество не може да се приеме. То е, както по отношение на парите. Същото се отнася и до избора. Твър­де хубаво е, даже не зная дали го заслужавам... Имам предвид, че много повече са хора­та, които си мислят, че нямат избор от оне­зи, които избират какво да правят. На мен тази промяна ми костваше много усилия.