Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш

Въведение

Защото когато няма нещо друго, с което да се съпоставим, ние не съществуваме.

За щастие няма човек, който да е лишен от някакви взаимоотношения. Всъщност ние сме в посто­янни взаимоотношения с всичко и всички. Във взаи­моотношения сме със самите себе си и със своите се­мейства. Във взаимоотношения сме с околния свят и със своята работа, както сме във взаимоотношения един с друг.

Фактически всичко, което знаем и преживяваме за себе си, ние го разбираме в контекста, създаден от нашите взаимоотношения. По тази причина взаимоотношенията са свещени. Всички взаимоотношения. И някъде в дълбините на сърцето и душата си ние знаем това. Ето защо толкова много се стремим да имаме взаимоотношения - да имаме смислени взаи­моотношения. Несъмнено по същата причина имаме толкова проблеми със своите взаимоотношения. На някакво ниво сигурно сме напълно наясно, че залогът е много голям. Така че взаимоотношенията са за нас повод за голямо безпокойство. Често хора, които в нормалния случай са самоуверени и компетентни, правят неуспешни опити, провалят се, спъват се и падат, съсипват се и молят за помощ.

Всъщност, нищо друго не е причинявало толкова много проблеми на човешкия род, не е пораждало толкова болка и страдание, не е водило до такива трагедии колкото това, което е било предназначено да ни донесе най-голямата радост - нашите взаимоотношения един с друг. Ние все още не сме намерили подходящия начин да живеем в хармония нито като отделни индивиди, нито колективно, нито в социа­лен, нито в политически аспект, нито в местни ус­ловия, нито в международни. Ние просто много трудно се разбираме - а още по-малко пък истински се обичаме.

Но вече сме готови да допуснем, че може би има нещо, което повечето хора не разбират напълно във връзка с взаимоотношенията - едно разбиране, кое­то би могло да промени всичко.

Най-същественото, което Бог ни казва в „Разго­вори с Бога", е, че повечето от нас се обръщат към взаимоотношенията с неправилни мотиви - с моти­ви, които нямат отношение към всеобщата цел на живота. Когато мотивацията на нашите взаимоотношения е в хармония с мотивацията на съществува­нето на нашата душа, не само разбираме колко са свещени тези наши взаимоотношения, но те стават и извор на щастие за нас.

Щастливи взаимоотношения. Защото за твърде много хора този израз звучи почти като оксиморон - вътрешно противоречив израз, чиито две страни взаимно се изключват. Нещо като военна интелигенция или ефективно действащо правителство. И все пак, напълно е възможно да имаме наистина щастливи взаимоотношения и прозренията в книгите „Разговори с Бога" ни показват по какъв на­чин да постигнем това.

Ето някои от тези прозрения, така както аз съм ги възприел и разбрал. Споделям ги с вас тук в пълно смирение и вие можете да ги възприемете спо­ред собствената си оценка.

Нийл Доналд Уолш

Ашланд, Орегон

Здравейте. Добре дошли. Приятно ми е да ви посрещна.

Настоящата тема ще бъде човешките взаимо­отношения - онова, с което някои от нас преживяват толкова много затруднения. Както разбирам, никой от присъстващите в тази стая, но някои от останалите хора, са имали изключителни затрудне­ния във връзка с този проблем. И както знаете, ако сте прочели написаното, излязло изпод моето перо, аз съм сред онези, които са имали значителни труд­ности във взаимоотношенията - някак все не успя­вах да ги изградя успешно и не разбирах какъв е сми­сълът им в моя живот. Никога реално не съм съзнавал и едва в последно време успявам да разбера какво прави едни взаимоот­ношения действително успешни и каква е тяхната цел в моя живот. А причината да бъде така е, че аз, общо взето, винаги съм влизал в някакви взаимоотношения с неправилна мотивация.

До голяма степен се впусках в отношения с хора­та с нагласата да получа нещо от тях, макар и да ня­мах желанието да си го призная. Не бих определил проблема си така, защото никак не исках да си дам сметка за себе си. Не бих си казал например: „Хей, какво се опитвам да получа от това?" Не бих се из­разил по такъв начин. Вероятно не бих го и осмислил така. Но забелязах, очаквах да получа нещо, в момента, в който преставах да получавам от взаимоотно­шенията онова, което очаквах от тях. А щом прес­танех да го получавам, аз просто ги напусках.

Това е моделът, който винаги съм преповтарял през по-голямата част от своя зрял живот. Винаги съм напускал взаимоотношенията, щом престанех да получавам онова, което очаквам. Разбирате ли ме? И винаги съм започвал други взаимоотношения, веднага, щом прекратя предишните. Непосредствено след тях. Така че бях нещо като сериен моногам. Непрекъснато сменях взаимоотношенията едни след други, едни след други, едни след други, търсейки вяр­ната и съвършена партньорка, която най-сетне ще ми донесе удовлетворение, която най-сетне ще види моята истинска същност и ще ме направи щастлив.

А и се стремях сделката да бъде справедлива. Не може да се каже, че съм се стремил да постъпвам според очакванията и въжделенията на отсрещната страна. Точно обратното, знаех как да играя играта. И след няколко провалени връзки, вече започнах да разбирам или да си мисля, че разбирам какво търсят другите в дадена връзка. Така че полагах огромни уси­лия да им го дам - като стока, която се полага по договора. Така например, научих се да сублимирам някои страни от своята личност, които след поредица от провалени връзки, бях установил, че не са особено привлекателни за другите.

Ще ви дам един пример, който е твърде глупав, но не мога да се отърся от него именно поради неговата глупост. Бях известно време с една дама и си мислех, че тя ще бъде любовта на моя живот. Фактически тя беше любовта на моя живот за времето, в което бяхме заедно. Нали помните някогашната песен, „Когато не съм близо до своята любима, любима ми е тази, която е наблизо"? Сигурен съм, че между вас няма такъв, който да е участвал в подоб­на игра. И така, аз бях в специални отношения с она­зи прекрасна дама. Бях дълбоко влюбен или поне си мислех, че е така. Отидохме една вечер на театър, когато вече започнахме да се появяваме заедно в об­ществото, така да се каже. И така, гледахме една пиеса. Това беше комедия и аз започнах да се смея.

Смехът ми е много шумен и грубоват. Щом се засмея, цялата стая разбира, че съм се засмял, за разлика от повечето измежду вас, които никак не се смеете на глас на това, което говоря.

Когато се засмея, целият се разтърсвам от смях. Това просто си ми е в природата. Не е предна­мерено, ами просто си е така. Добре. И така, ето ме там, заливайки се в гръмък смях. За актьорите това е много приятно, защото това поражда смях и у другите и цялата зала се оживява. Така че актьорите се вълнуват и възбуждат от това, че в залата има оживление. Или, както един актьор би се изразил, от живата връзка с публиката: „Ние сме в жива връзка с публиката."

Аз винаги съм добре дошъл на места, където има изпълнители, защото съм именно тази жива връзка. Дамата, с която бях на театър и в която бях отчаяно влюбен (и тук съзнателно използвам дума­та отчаяно - любовта ми към нея ме довеждаше до отчаяние) - колкото повече се смеех, толкова пове­че се свиваше. И досега я виждам седнала до мен, опитвайки се да стане невидима. През антракта ме попита: „Нима е нужно да се смееш така?" И аз си спомням, че си помислих: „как?", Защото дори не си давах съзнателно сметка какво правя; не знаех, че смехът ми предизвиква у нея неудобство, че я набе­лязва, както казвахме като тийнейджъри. Тя явно се е чувствала някак неудобно заради мъжа, с когото е излязла и който се смее по такъв начин.

Спомням си дълбокото си желание да направя, каквото и да е, само да не я загубя. Знаете какво имам предвид. Искам на всяка цена да я задържа в своя живот.

Между другото трябва да се отклоня и да кажа, че прекарах по-голямата част от живота си, опитвайки се да задържа хората до мен. Готов съм на всичко за това. Мога да направя почти всичко. Прос­то да ги задържа до мен. Да останат до мен. Да не напускат стаята. Какво да направя, за да те задър­жа? Каква част от своето аз трябва да отстраня само и само да те задържа тук? Няма значение. Ще я отстраня. Има значение само това ти да останеш до мен, в моя живот.

Не мога да ви кажа колко танца съм изтанцувал под този акомпанимент, и то не по моя собствена музика. Някой друг поръчваше музиката и аз танцу­вах. Направих същото и онази вечер в театъра.

Ето че идва второ действие и аз съм в публиката. Започват някои много смешни реплики и ето реакцията на Нийл... Ха...(потиснат гърлен звук)... Се­дя там и се опитвам да си овладея смеха. В трето действие вече не издържах. В трето действие моето „ха-ха-ха..." Се бе превърнало В „хи-хи..." И В продължение на няколко години се смеех точно по този начин. Смеех се с нещо, което не е смях, докато някой ми каза: „Какво ти е? Добре ли си?"

Бях В една работна група с д-р Елизабет Кюблър-Рос и веднъж: тя ме улови да се смея така. Хвана ме на местопрестъплението. Каза нещо смешно и аз се разсмях. Тогава тя ме попита:

- Какво ти става?

- Нищо, мислех, че е смешно.

- Защо не се смееш тогава? - запита тя. По-­точно, с нейния шведски акцент: - Защо не се смее тогава?

Някой знае ли Коя е Елизабет Кюблър-Рос? Мно­го силен шведски акцент. Станахме приятели с нея. Нещата свършиха с това, че аз започнах да работя с нея. Нека това да ви бъде като обеца на ухото: някои от вас може още преди края на деня да започнат да работят с мен.

И тя каза:

- Защо не се смееш свободно? - или по-скоро с нейния шведски акцент: - Също не си смее свободно?

- Какво имате предвид? Та аз се смеех - отвър­нах.

А тя:

- Не, не се смеехте. Защо не се смеете свободно? И защо докато се смеете, не се откажете от болката? Болката да потискате истинската си същност?

И дори не си давах сметка какво правя. Дори не виждах, че фактически разменях едно срещу друго. Ето каква беше сделката: няма да се смея така, както се смея, ако ти не кашляш така, както кашляш. Няма да се храня по този начин, ако ти не забравяш да слагаш капачката на пастата за зъби... И така за всичко, което си разменяме. И, боя се, нашата тър­говия стигаше още по-далеч.

Все повече се оплитах в този вид взаимни сделки. И ето че на 14 февруари аз дълго търсех и търсех карта, на която да заложа, но не можах да намеря такава, която да ми гарантира: „За мен ти означа­ваш твърде много. Божичко, ти наистина значиш много за мен. И аз сключвам сделка с теб завинаги." Но аз участвах в една разменна търговия. И всъщ­ност знаех, че участвам в разменна търговия, кога­то човекът отсреща спираше да ми дава онова, кое­то си мислех, че е длъжен да ми даде. Та ние имахме договор, и според него той трябваше да ми даде ед­но, а аз срещу него - друго. И когато преставах да по­лучавам онова, което си мислех, че трябва да получа­вам, аз напусках тази връзка. Или в случаите, когато отсрещната страна преставаше да получава каквото си въобразяваше, че просто й се полага, тя напускаше стаята.

Така разбрах, че започвам връзки по съвсем пог­решни причини и търся някаква обменна валута, коя­то да бъде достатъчно голяма, че да може да завържи всички в стаята на живота ми. Търсех онзи аспект на самия себе си, който е толкова не устоим и магнетичен, че независимо от всичко, вие да сте го­тови да останете. И не разбирах, докато не загубих и поредната много важна за мен връзка, че това, ко­ето става, е погрешно.

Тогава започна моят невероятен разговор с Бо­га, в който Бог каза: „Нийл, Нийл, Нийл, ти очевидно не разбираш какво става тук. Преди всичко ти вли­заш във взаимоотношения по съвсем погрешни при­чини. Започваш ги само заради онова, което можеш да получиш от тях. И разчиташ да направиш колкото се може по-успешна сделка. Но това си остава са­мо търговия, почти бизнес размяна. Не разбираш истинската цел на взаимоотношенията. А целта на взаимоотношенията няма нищо общо с това, което си мислиш, че можеш да получиш от тях, а единстве­но с това, което избереш да вложиш в тях. Но да влизаш не като средство да извлечеш каквото си си наумил от взаимоотношенията, а просто да вложиш нещо в тях като средство да разбереш своята истинска същност.

„Така че трябва да си уверен, че онова, което влагаш в едни взаимоотношения, е автентично. И че никога няма да се отречеш дори и за миг от истинската същност. И ако твоята истинска същност не е достатъчно привлекателна, за да задържи дру­гия човек в стаята, тогава остави го да си върви. Защото в стаята на живота ти ще дойде друг, който ще открие, че твоята истинска същност е наистина привлекателна. И когато тези хора влязат в стаята в отговор на твоята истинска същност, те ще ос­танат, защото на теб няма да ти се налага да игра­еш никакви игри, за да ги задържиш. И така танцът по поръчка ще свърши."

Това предизвика в мен истинска промяна. То пре­образи цялата парадигма на моя опит, защото най-сетне разбрах какво ставаше наистина.

Разбрах също така, че взаимоотношенията са най-важният индивидуален опит, който можем да сътворим за себе си. И, че при липсата на взаимоот­ношения ние сме нищо. Без теб аз съм нищо, съвсем нищо. Без вас аз съм пълно нищо. И вие може би сте го знаели, Когато сте влезли в моя живот. Седнали сте на местата си: „Без мен Нийл е нищо." (Смях.) Но това е истина. Защото без вас аз съм съвсем ни­що. (Посочва различни хора.) И без теб съм нищо. И без теб съм нищо. И това е истината, защото при отсъствие на опит във взаимоотношенията ние не съществуваме. В нашия относителен свят, аз мога да бъда този, който съм, само относително нещо друго в своя опит. Ако вас ви няма в стаята, аз не мога да преживея себе си.

И Бог ми даде една интересна илюстрация, коя­то ми позволи да видя, че това е истина. Бог ми ка­за: „Представи си, че се намираш в една съвършено бяла стая: подът е бял, таванът бял, стените бели. И си представи, че висиш в тази стая като омагьосан, така че нищо не можеш да докоснеш, просто ви­сиш като коледна играчка, която дори не е окачена никъде, висиш просто ей така във въздуха. Потопен си в едно бяло море. И представи си, че няма съвършено нищо друго. Колко дълго смяташ, че ще можеш да съществуваш в собствения си опит?" И отгово­рът, който ми се яви, беше: „Май няма да е дълго, съвсем няма да бъде дълго."

Защото при отсъствието на каквото и да било друго, аз не съществувам. Не съществувам в собст­вения си опит. Искам да кажа, че не съм това, което съм. Аз съм това, което съм. Но не мога да зная, че съм. Не мога да преживея, че съм, освен по отноше­ние на нещо друго. Така че не мога да зная нищо за се­бе си.

Но ако някой влезе в тази бяла стая и сложи ед­на съвсем малка точица мастило върху стената, са­мо колкото да я забележа, аз веднага ще започна да съществувам в също такава степен. Преди всичко „Там" и „тук" ще започнат да съществуват. Защото точката ще бъде там, а аз ще бъда тук. Аз ще започ­на да определям себе си по отношение на нещо друго. В този случай това ще бъде точката на стената. Ще си представя, че аз съм нещо, наречено многото­чие, може би ще промърморя някаква дума, Която би звучала Като „пппо-голяммм".

А може дори да имам дързостта да си кажа, че в сравнение с онази точка на стената, аз съм „пппо-ииинтелигентен". Понякога си мисля, че не съм много по-интелигентен от онази точка на стената, но в повечето случаи си въобразявам, че съм. Мога също така да бъда по-бърз или по-бавен, или „по-това", или „по-онова" по отношение на онази точка.

Ако се пусне котка в стаята, аз внезапно получавам много по-голяма опитност за самия себе си, за­щото това, което вече допълнително присъства в пространството, е много по-голямо от точката на стената. Сега аз започвам да си създавам понятия за всички неща наоколо си. Може би котката е по-мека от мен, а вероятно аз съм по-стар от котката и т. н. Виждате, че започвам да си изграждам понятия за се­бе си въз основа на собствения си опит, който пък се базира на това кой и какво ме заобикаля. Следователно взаимоотношенията - сега говоря за сферата на относителността, в която ние съществуваме във физическа форма - взаимоотношенията с оста­налите хора, места и неща не само, че са от значение, те са от жизненоважно значение. И при отсъствие­то на взаимоотношения с нещо ние самите не същес­твуваме.

И така, започвам да разбирам причината, пора­ди която изобщо съществуват взаимоотношения - отношението ми към тази маса, към тази чаша во­да и към вас, които споделяте времето си тук с мен. И вследствие на своите взаимоотношения с вас, аз познавам себе си - и тук се явява най-странното - не само, че познавам себе си чрез своите взаимоотноше­ния с вас, а в най-буквалния смисъл определям кой съм. Това означава, че си давам самоопределение и в известен смисъл пресътворявам своята същност в отношение спрямо вашата същност.

Тук се явява една интересна особеност. В крайна сметка аз не мога да пресътворя себе си в качество­то си на нещо, което не си ти. С други думи, мога да видя в себе си само това, което съм готов да видя в теб. И това, което не успявам да видя е теб, аз никога няма да открия в себе си, защото няма да зная, че то съществува. Следователно, не мога да открия божественото в себе си, докато не потърся и открия, докато не разпозная (с други думи, не позная от­ново, не призная) божественото в теб. И в степента, в която не успея да разпозная и позная божественото в теб, в тази степен няма да го позная в себе си, нито мога да осъзная каквото и да е добро и положително, в мен самия. Същото се отнася и за лошо­то. Защото нищо не съществува тук, ако не същес­твува там. И има множество причини за това; и не на последно място е тази, че тук в стаята всички ние сме едно цяло. И няма никой друг. Така че уста­новяваме, че взаимоотношенията имат уникално място в нашия живот. Не просто много важно мяс­то, но - ако мога да използвам една игра на думи - незаместимо място. Имам предвид това, че не можеш да ги заместиш с нищо друго. Няма нищо, с което да заместиш взаимоотношенията и което да ти даде това, което те ти дават, защото взаимоотношени­ята са единственият опит в живота, който ти дава възможност да познаеш и преживееш Кой си. Тук го­ворим не само за взаимоотношения с хората, но съ­що така с местата, с нещата и дори със събитията - взаимоотношения дори и със ставащото в живота.

Ние винаги сме в някакво отношение към обсто­ятелствата и събитията в нашия живот. И благода­рение на това отношение, което е изцяло създадено от нас самите, ние можем да преживеем, заявим и оп­ределим, да изразим и осъществим реалната си същ­ност.

Когато разберем сакралното място, което е част от дните си и от бремето си в това да виждат духовните постижения във вас самите. Те ще те погледнат, ще те погледнат в очите и ще те видят такъв, какъвто дори не си си представял себе си. И ти ще се запиташ защо самият ти не се виждаш та­къв, какъвто те виждат те? Тогава те ще се зачу­дят защо ти самият не се виждаш. Ще се опитам да го кажа отново. (Смях.) Май казах нещо, което не трябваше. Може ли малко тишина? Тогава те ще се запитат защо те не те... И те ще запитат защо ти не... Оставете това... (Смях.) Аз много добре разби­рам кога изразяването ми е пълен провал.

Когато използваме взаимоотношенията по то­зи чудесен начин, ние изцяло преобразяваме своите преживявания с любимите си хора. Изведнъж преста­ваме да искаме нещо от тях, а само желаем да им да­дем всичко. Стремим се да им се посветим изцяло, без да искаме нищо в замяна.

Но нека бъдем наясно. Това не означава, че им позволяваме да ни тъпчат. Това не означава, че допускаме да се превърнем в жертва на едни взаимоот­ношения, които за тях са нефункционални. Тук не го­ворим за такова нещо. Животът не ви налага да останете в една и съща стая с човек, който злоупот­ребява с вас. И ето защо аз веднага напускам тази стая. Е, бихте могли да се посмеете и малко по-високо на моите шеги...

Това, което аз обаче искам да подчертая, е, че когато се посветим на другите в най-голяма степен, ние даваме възможност на самите себе си да преживеем напълно безусловна любов, дори и тогава, кога­то казваме: „Решил съм да не живея с теб." Разбирате ли, тогава ние ще можем да намерим начина дори да се разделим без огорчение. Представяте ли си, ня­ма да имаме нужда от адвокати. Знаете ли каква е истинската причина, поради която се нуждаем от юристите? Това е защото съществуват юристи.

Ще дойде ден, когато ще можем да се погледнем един друг и да кажем: „Времето, в което бяхме заед­но, е към своя край. Сега виждам, че е дошъл момен­тът да продължим да се обичаме безусловно, да се даряваме с всичко, което можем, но да го правим от другата страна на стаята, от другата страна на улицата или от друга точка на света. Защото някои страни на поведението ти във физическия свят не са в хармония с начина, по който аз съм избрал да изживея своя живот. Но това не означава, че не те оби­чам."

Ще дойде ден, когато ще можем да изразим та­зи истина, без да ни се налага все някак си да търсим нещо нередно у другия или да го превръщаме в злодей, само и само да оправдаем своята истина. Когато ус­пеем да постигнем такава позиция, ние ще можем съ­що да творим, ние също така ще успеем да създадем любящи и трайни взаимоотношения, такива, за кои­то копнеем в живота си, защото тези взаимоотношения зависят от това да се обича безусловно и без ограничения.

Това е всичко, което зная, за най-добрите взаи­моотношения и за начина, по който те функционират. Преди всичко това са взаимоотношения напъл­но безусловни. Не може да се поставят условия, ако искаме да имаме добри взаимоотношения. Не може да се поставят ограничители. Защото взаимоотношения, основани на реална любов - любов, която е истинска - са взаимоотношения напълно и съвършено свободни.

Свободата е същността на това, което си ти. Свободата е същността на любовта. Думата любов и думата свобода са взаимозаменими. И също така взаимозаменими са с думата радост. Радост, любов, свобода - любов, свобода, любов, радост. Всички те­зи думи означават едно и също нещо. И човешката душа не може да изпитва радост в онази степен, в която е ограничавана и потискана по какъвто и да било начин.

Ето защо, когато обичаме друг човек, никога и по никакъв начин не се опитваме да го ограничаваме или потискаме. Любовта заявява: „Аз желая за теб това, което ти самият желаеш за себе си." Любовта заявява: „Аз избирам за теб това, което ти избираш за себе си". Когато аз заявя: „Аз избирам за теб то­ва, което аз избирам за теб", значи не те обичам. Обичам само себе си чрез теб, защото получавам то­ва, което искам, а не се стремя да ти дам онова, ко­ето ти е нужно.

Тук е върховната ирония на тази парадигма - в момента, в който кажа: избирам за теб това, кое­то ти избираш за себе си", ти никога няма да ме изос­тавиш, защото всичко, към което се стремим е да намерим човек, който да ни позволи да получим онова, което искаме от живота. Виждате ли, целият свят замисля само как да не ни позволи да получим от живота онова, към което се стремим. Като се започне от родителите ни, които още от две години започват да ни заявяват: „Не, не можеш да имаш това". И се продължи с учителите в училище: „Недей да дъвчеш в клас." И се стигне до много по-големи ог­раничения. Сърдечно благодаря.

Това продължава и през юношеските ни години, Когато напъпилата ни сексуалност ни кара да искаме едно, а светът се стреми да ни покаже, че е някак си неприлично да го искаме - в някои религии дори се внушава, че е неприлично да си го помислим. О, какъв хаос сме въдворили на тази планета с нашите безум­ни сексуални отношения. Пълно безумие.

И това е продължавало и в началото на зрелите ни години и дори в по-късната ни зрелост. Светът изобретява какво ли не, за да ни внуши, че не можем да имаме това, което истински желаем. Дори позна­вам някои съпруги, на които им се е случвало да се обърнат към съпруга си с думите: „Мили, провежда се курс по шев и кройка на улица Х. Всеки вторник вечер, в продължение на шест седмици. Ще ми се да отида." И наистина познавам съпрузи, които са отвръщали на това: „Не." Можете ли да си представите съпруг, който заявява на жена си: „Не искам да ходиш на кур­сове по шев и кройка"? И все пак това се случва.

- Арки, но това е само един курс по шев и кройка.

- Остави тези намерения, Едит.

Спомняте ли си го това? И причината поради, която цялата страна се смя на Арки Бънкър* беше тази, че половината страна се позна в него. И този смях беше доста попритеснен.

Аз имах баща - мир и светлина на душата му - аз го обичам най-съкровено, но той много, много напом­няше този съпруг. Не беше съвсем пълно подобие на Арки Бънкър в някои отношения; нямаше подобни расови схващания и мисли, но Господи, имаше мисли ка­то например: „Аз съм господарят в тази къща. И тя не може да ходи на курс по шев и кройка, без моето разрешение, а аз бих й го дал в много редки случаи".

В едни взаимоотношения, които се градят върху искрено проявление на реална любов, не само че е съвсем нормално жената да се обърне към своя съпруг с думите: „Мога ли да посещавам курс по шев и кройка?" Съвсем нормално е също тя да се обърне към съпруга си с думите: „Мога ли да обядвам с Хари? И между другото, скъпи, твоето име не е Хари." И съп­ругът, ще го наречем Майк, да отвърне: „Моята во­ля за теб е каквато е твоята воля за теб. Ти искаш да обядваш с Хари? Обядвай с Хари - обичам те дос­татъчно, за да желая за теб онова, което ти самата желаеш."

Ако Хари е таял мисълта да отнеме някак си жената на Майк, то нека спокойно се прости с такава мисъл, защото броят на хората, които биха изос­тавили човек като Майк при положение, че той им дава подобна свобода на самоизява, е минимален. Ала огромен е броят на онези жени, които веднага ще се отдръпнат от Майк, ако Майк заяви: „Не можеш да обядваш с Хари - дори и не споменавай името му в тази Къща! Не си и помисляй за това - какво ти ста­ва? Не разбираш ли, че ми принадлежиш? Ти си моя жена."

Понякога се случва и жените да се отнасят към мъжете така. „Между другото, скъпа, бих искал да обядвам с Матилда." „Не мисля." Използвам тук глу­пав и опростен пример, за да подчертая това, което искам да кажа. А животът до голяма степен дава на човека подобни възможности, за да изяви истинската му същност.

Любовта никога не казва „не". Знаете ли как съм разбрал това? Защото Бог никога не Казва „не". А Бог и любовта са взаимозаменими. Бог никога няма да ти каже „не", независимо какво желаеш, дори ако Той смята, че желанието ти ще ти донесе грижи и тревоги. Също както Матилда. Или Хари. Или каквото и да било. Виждате ли, Бог никога не казва „не", защо­то осъзнава, че в крайна сметка ти не можеш да се въвлечеш в най-големите неприятности. С други ду­ми не можеш да навредиш на себе си по такъв начин, който да те лиши от това да бъдеш. Можеш само да еволюираш и да се развиваш, да се приближаваш все повече до своята истинска същност. И така Бог ни казва: „Моят избор за вас е това, което сами избира­те за себе си. И Аз бих ви поощрил да постъпвате по същия начин с онези, които вие самите обичате."

А сега, събудете се. Искам всички да се събуди­те. Защото искам да знаете, че ще започне да ви се приспива веднага, щом се изправите пред нещо, кое­то не ви се ще да чуете. В най-буквалния смисъл ще задремете прави на стола си. (Смях.) И разбира се, ще си помислите, че това е поради някаква друга при­чина, а не поради това, което той говори. „Аз съм просто уморен." Това е механизмът на действие на подсъзнанието, когато се изправи пред информация, която не иска да получи или приеме, информация, ко­ято е в противоречие с него. „По-скоро бих поспал на това място." Бъдете внимателни, защото повечето от нас са като сомнамбули през целия си живот, така че бъдете внимателни да не прекарате живота си, движейки се като насън. Останете будни. Останете бдителни. Не знаете в кой момент ще дойде вашият учител.

Има въпрос в аудиторията във връзва с тази деликатна тема на взаимоотношенията. Да видим какъв е въпросът...

Ами, струва ми се, че не сте разбрал правилно онова, което Бог иска да каже тук. Бог не казва, че брачната институция е невалидна, нито я отрича, Бог казва, че бракът по начина, по който в момента се гради...

Ами дори институцията, по начина, по който в момента се изгражда - не институцията сама по се­бе си, не бракът сам по себе си, а женитбата такава, каквато обществото я е направило, каквато е създа­дена от нас - няма валидност от гледна точка на це­лите, които сме си поставили.

Само по себе си понятието валидност е относи­телно. Относително спрямо какво? Спрямо какво се измерва дали нещо е валидно? Вижте, Бог твърди, че няма добро и зло, колкото и да не ви се вярва, защото добро и зло са относителни понятия. Нещо, кое­то е било добро вчера, е зло днес и обратно. Животът достатъчно добре ни е показал това.

В момента не е нужно да навлизаме в този проб­лем. Всеки мислещ човек разбира, че доброто и злото са относителни понятия. И Бог използва понятията добро и зло или валидно и невалидно в относителен смисъл, в зависимост от онова, което сме заявили и което претендираме, че сме избрали за себе си като човешки род и като отделни индивиди.

Ние заявяваме и твърдим, че избираме бракът да бъде за нас най-върховно проявление на най-висшата опитност на любовта, на която хората са способни. Точно това казваме: „Ние избираме бракът да бъде проявление на най-върховната и висша любов, на коя­то са способни хората." И след това сме изградили една брачна институция и брачна опитност, която предизвиква пълната противоположност на това - в най-буквалния смисъл най-нисшата проява на любов, на която хората са способни. Любов, която означава притежание, а не разкрепостяване. Любов, която ог­раничава, а не разгръща човека, любов с чувство за собственост, а не с чувство за свобода. Любов, коя­то в най-буквалния смисъл прави всичко наоколо си по-дребно и нищожно, а не по-мащабно и голямо.

Ние сме създали една брачна опитност, която в твърде много случаи няма нищо общо с любовта. Създали сме едно ограничение, черупка, някакъв вид клетка. И тъкмо това искаме от брака. Искаме той да бъде клетка, която да държи всичко такова, каквото е в момента, в който ти си казал „обичам те", и тази клетка наистина държи хората там, където са, още от първия миг. Но хората и събитията се разбиват. Те се променят. Животът е еволюция. Така че и бракът, какъвто сме го изградили, започва да действа срещу процеса на самия живот, защото не дава простор така, както е изграден в много общес­тва, религии и семейни традиции.

Бракът в най-голяма степен е използван от те­зи общества, религии, семейства като минизатвор, като някакви договорни отношения, в които, се твърди: „Всичко ще бъде сега и завинаги по начина, по който е в този миг. Ти няма да обичаш никой друг и няма да проявяваш любов към никой друг така, както я проявяваш към мен. Няма да ходиш никъде, къ­дето не ходя аз. Ще правиш много малко неща, в ко­ито не участвам и аз. И в повечето отношения от ден днешен нататък животът ти поне в известна степен ще бъде ограничен." Така че тъкмо онова, ко­ето би трябвало да разкрепости хората, да освободи вътрешния им дух, работи срещу това и ги огранича­ва като потиска духа им.

Такава е иронията на брака такъв, какъвто сме го създали. Изричаме думите: „Съгласен съм" и от то­зи момент не можем да правим онова, което обичаме в най-голяма степен да правим в живота. Сега много малко хора са склонни да си го признаят от първите любовни мигове или от първите моменти след брака. Те стигат до тези изводи три или пет... Или, както се казва, след „седмата Критична година"... Седем години по-късно, когато изведнъж осъзнават, че бракът им не само не обогатява опита им от света, а всъщност твърде много го ограничава и снижава.

Това, естествено, не се отнася до всеки брак, но всъщност се отнася до твърде много бракове. Мога да кажа, че се отнася до повечето. Затова и процен­тът на разводите е толкова голям, не толкова за­щото хората се уморяват един от друг, а просто се уморяват от ограниченията и забраните, които им налага бракът. Човешкото сърце винаги чувства ко­га от него се иска да се снижи. Любовта, от друга страна, е изцяло свързана със свободата. Самото оп­ределение за любов е свобода. Любов е това, което е свободно и не познава граници, забрани и условия от какъвто и да е характер. Така че, според мен, ние сме създали изкуствена конструкция около нещо, което е най-далеч от изкуственото. Любовта е най-автен­тичното преживяване в рамките на човешкото приключение. И въпреки всичко, при тази върховна автентичност ние сме създали изкуствени ограниче­ния. Ето защо за толкова много хора е толкова трудно да запазят взаимната си любов.

И така, ние трябва да изградим наново брака, ако искаме да съществува брак. Трябва да направим така, че в брака човек да заяви: „Аз не те ограничавам. Ня­ма условия, които да се поставят между нас, за да бъ­дем заедно. Нямам никакво желание да снижавам начи­на, по който ти преживяваш самия себе си. Всъщност, бракът е предназначен, тази нова форма на брак е предназначена да бъде горивото в двигателя на твоя опит - на преживяването на твоята истинска същ­ност и на това, което избираш да бъдеш."

И още нещо прави този Нов брак: той казва, „Давам си сметка, че ти самият ще се промениш. Твоите представи ще се променят. Твоите вкусове ще се променят. Твоите желания ще се променят. Най-добре всички твои разбирания да се променят, защото ако не се променят, ти ще станеш една мно­го статична личност през годините. Нищо няма да ми бъде по-неприятно от това. Така че, аз разбирам, процесът на еволюция ще предизвика у теб промени."

Тази нова форма на брак не само позволява про­мените, но и ги подтиква.

Старата конструкция на брачната институция е вече невалидна като се има предвид какво твърди­те, че искате да постигнете и да бъдете. Тя не е пра­вилният начин да постигнем целите си. И въпреки това ние продължаваме да се опитваме да постиг­нем целите си в своето ежедневие по стария начин, по който сме конструирали брака.

Дори и брачните обети, някои от традиционни­те брачни обети (слава богу ние сме променили някои от тях в течение на годините), но дори и някои от брачните обети в продължение на векове са използва­ли собственически понятия и са създавали философски конструкции, които не биха могли да поддържат оно­ва, което една истинска любов би могла да създаде.

И младите хора между другото знаят това. Младите хора разбират това инстинктивно и по та­зи причина години наред и особено през 60-те, 70-те и 80-те години младите хора се обръщат към по-въз­растните с думите: „Виждате ли, ние се отказваме от това. Няма да се оженим. Нямаме намерение да го правим."

И така те започват да Живеят заедно според ус­воения израз, което, разбира се, през 60-те и 70-те го­дини е предизвиквало реакцията: „Как е възможно не­що подобно?" В края на 50-те години, например през 1958 година, ако човек заживее с друг, това би предизвикало скандал, но много скоро децата започват да правят това наляво и надясно, заявявайки: „Вижте какво, може да си вземете вашите представи за брака, защото ние не ги приемаме. Ние разбираме, че лю­бовта не ограничава, не притежава, няма чувство за собственост, а по-скоро разгръща, освобождава и разкрепостява най-върховната страна на нашата същност."

Така че, както се е случвало от самото начало на времената, каквато и голяма промяна да се е из­вършвала в обществото, тя ни е била посочвана от малките, от децата. Не ние, самомнителните стари глупаци с побелели коси, а в много голяма степен младежите заявиха: „Ние знаем и можем да ви покажем един по-добър път. И сега смятаме да го следваме."

Сега, когато разглеждаме тази огромна промя­на, която настъпи през