Идеите на Разговори с Бога в живота – Н. Уолш

След като бях живял около три години с Нанси, един ден се обърнах към нея и казах нещо неочаквано и за себе си. Погледнах я и съвсем спонтанно й казах: „Знаеш ли, да се живее с теб е все едно да живееш сам." Това е нещо върховно. Защото аз съм най-ав­тентичен, най-верен на себе си когато няма друг наоколо. Мога да стана от леглото и да ходя гол из къ­щата цели десет минути. Мога дори да се промъкна в кухнята без дрехи или да скоча в басейна. Мога да си говоря нещо; мога да си пея; мога... Мога просто да върша какво ли не, да бъда такъв, какъвто си предс­тавям, че мога да бъда само когато съм напълно сам. Само че сега аз съм с този прекрасен човек и да бъда с нея е сякаш да бъда сам.

Тя ми даде възможност да се върна към себе си и ми каза: „Знаеш ли какъв най-много те обичам?" Аз й отвърнах „Не."

А тя ми казва: „Точно такъв, какъвто си сега." „искаш да кажеш такъв надебелял и всичко ос­танало? Смеещ се гръмогласно, така ли?"

„Не само че те обичам, въпреки начина, по който се смееш, обичам те точно заради това. Не само че те обичам, въпреки всички недостатъци, които си представяш, че имаш, но те обичам поради тях."

Ето това е любов. Всичко останало е обратно­то на любовта.

Между другото знаете ли какво представляват недостатъците? (Оставих си някъде кърпичката и сега дори не мога да се разплача от собствените си думи.) Знаете ли какво представляват недостатъ­ците. (някой му подава хартиена кърпичка.) Много благодаря. Неверни свидетелства, които с пълна сигурност, приемаме за достоверни. Навремето си мис­лех, че аз притежавам всякакви дефекти на характера и тъкмо заради това не мога да имам нормални взаимоотношения.

Мислех си, че ако се стегна, ще мога да се предс­тавя във форма, която другият да може да понесе, ако не да й се наслаждава. Защото аз наистина вяр­вах, че имам всякакви дефекти, понеже всички хора в живота ми включително (Бог да ги прости!) родите­лите ми в един период от време ми внушаваха всички дефекти, които имам. А после преди няколко години срещнах една учителка, която ми помогна да разбера нещо удивително ясно. Тя ми каза: „Представи си, че най-големите ти недостатъци са твоите най-голе­ми предимства, само че съвсем леко преувеличени. Представи си, че тъкмо онова, заради което хората се влюбват в теб, понякога също така ги отблъсква от теб, защото малко си го попреувеличил. Така че може би онова, което приятелите ти биха определи­ли като непоносима самомнителност от твоя стра­на, като казват: „Той малко попрекалява", то е съ­щото нещо, тъкмо същото качество, което тър­сят, когато става дума, за „някой, който да води гру­пата, който да ни измъкне от тази каша. Нийл е лидерът в тази стая. той е, който ни трябва. За това толкова те обичам, Нийл."

Аз съм много спонтанен човек. Затова когато хората търсят някой, който да действа спонтанно, да измисли нещо много бързо и също толкова бързо да го приведе в действие... „Хей, Нийл е този, който ни трябва."

В мен има и една друга страна, която хората (и то напълно единодушно) наричат „безотговорност". И така моята безотговорност е тъкмо спонтан­ността ми, само че с една-две степени по-висока. И така онази учителка или онзи мой учител ми каза: „Нийл, понякога въпросът е в обема, в количество­то, което трябва да стане по умерено. Но не премах­вай тази своя черта. Не се опитвай да се променяш по този начин. Не се опитвай да елиминираш от по­ведението си този аспект на своята същност. Не се отказвай от него. Просто малко снижи степента - съвсем, съвсем малко й обърни внимание, че адекватната степен на този аспект на твоята същност я прави приемлива във всеки един момент. Понякога ти трябва малко да повишиш степента, а понякога да я намалиш."

Не е ли това един чудесен начин да погледнеш на въпроса? Така че сега не ми се налага да се възприе­мам като човек с всякакви недостатъци. Просто се оказва, че притежавам тези качества понякога в малко по-висока степен. (Но вече не.) Разбирате ли? И така истинските взаимоотношения виждат и позволяват всичко това. Истинските взаимоотно­шения са основани или се градят на една напълно нова парадигма, която твърди: „Аз виждам В теб онова, което избирам да виждам в себе си. Аз ти давам онова, което избирам самият аз да получа." Истинските взаимоотношения твърдят също: „Онова, кое­то отнемам от теб или не ти позволявам да имаш, аз го отнемам от себе си. Не мога да позволя на себе си да имам онова, което не позволявам на теб."

И така, предизвикателството пред нас е след­ното: В състояние ли сме да имаме взаимоотноше­ния, в които не поставяме условия? Можем ли да имаме взаимоотношения, в които не казваш „не", а просто да" на другия? Можем ли да превърнем Взаимоотношенията си в израз на най-върховната любов, която можем да си представим? Обичаме своя любим достатъчно, за да му кажем тези три вълшебни думи? Не „аз те обичам". Те са, честно казано, малко преексплоатирани. Но ето ги трите вълшебни ду­ми на всички взаимоотношения: както ти желаеш,

Когато бъдем готови да кажем това, ние наис­тина даваме възможност на другите да се върнат към себе си.

Когато наистина сме готови да изречем тези думи, ние действително връщаме другите към тях самите. Докато бъдем готови да кажем това, ние просто се стремим да използваме нашите взаимоот­ношения един с друг, за да получим онова, което си представяме, че ни е необходимо, за да бъдем щаст­ливи. Вие имате въпрос...

Та, има милиони въпроси както знаете. Но този е темата на моя живот. Аз съм во­дила курсове върху взаимоотношенията в продължение на много години. Имам дълготраен брак. В продължение на години съм прилагала с успех това, за което вие говори­те. Но в момента не го прилагам успешно в живота си. Бих казала, че наистина имам големи пропуски във всичко това. Имам брак, в който цари пълна свобода. И това бе­ше брак основан на следното заявление още от самото начало: нашите взаимоотноше­ния са пълноценни и от голямо значение за нас и всичко, което се случва, допринася за тях. Живях от позициите, че каквото и да стане, то не е задължително да се вписва в моите представи; всичко, което ми се случ­ваше, аз приемах като урок и се опитвах да извлека полезното за себе си. И действително това беше успешна позиция, дори и кога­то нещата не изглеждаха както на мене ми се ще. Разбирах, че способността ми да се справям с предизвикателствата е един от начините да допринеса с нещо в света.

Но щом е така, какъв е проблемът?

Да, разбирам, че между Вас е започнала борба за надмощие. Във връзва с това бих желал да ви кажа не­що, което може да ви прозвучи малко безсърдечно: „И какво от това?". Защо това трябва да ви притеснява? Защо ситуацията, наречена „борба за надмо­щие", представлява проблем за вас? Какво лошо има в това?

Добре, спрете да го правите.

Не се приспособявайте към условия, които не са приемливи за вас. Просто спрете да правите проб­лем от факта, че отказвате да се приспособите. Не се приспособявайте. Аз ще се опитам да дам един съвсем прост пример. Да кажем, че някой реши... Да кажем, че Нанси реши да пропуши. Нанси не пуши, ни­то пък аз, но ще използвам един прост пример, Кой­то лесно се „разбира".

И така, Нанси си идва вкъщи с пакет цигари и ре­шава: „О... Искаше ми се да ти кажа. Решила съм да за­почна да пуша." Е, аз бих имал проблем във връзка с това нейно решение. Не проблем със самата Нанси, за­щото Нанси продължава да бъде това, което е. Но сега това е Нанси Пушачката. Аз сигурно ще имам зат­руднение да се приспособя към това нейно поведение.

Мога просто да откажа да се адаптирам. Но мо­га да го направя, без да изкарвам Нанси виновна. Без да превръщам в проблем това, че не се приспособя­вам към поведението й. Без да позволя моят отказ да се адаптирам да застане между нас. Мога просто да кажа на Нанси: „боже мой, аз наистина те обичам и сега, както съм те обичал винаги, но не ми е прият­но, когато пушиш в мое присъствие. Затова смятам да изляза от стаята. Наслади се на цигарата. Между другото, тъй като настояваш да пушиш в къщата постоянно, аз сигурно ще трябва да напусна и къща­та, защото не ми е приятно да бъда в къща, пълна с цигарен дим. И те обичам. Обичам те толкова мно­го, колкото и винаги, но сега напускам къщата. И те обичам.'*

В такъв случай Нанси, ако не бе много еволюира­ло същество (каквато е тя) би могла да каже, но са­мо, ако не бе еволюирала: „Нима искаш да кажеш, че напускаш дома ни, само защото пуша? И се опитваш да ме убедиш, че не ме обвиняваш за това?" А аз бих й отговорил: „Разбирам, че може да чувстваш пот­ребност да ми кажеш, че те обвинявам, но аз просто живея според своята автентична истина. Обичам те и забелязвам, че вече пушиш. А за мене е важно да жи­вея в дом, където няма цигарен дим. Затова, ако продължаваш да пушиш в този дом, ще си отида и ще живея някъде другаде. И ще продължавам да те оби­чам от някъде другаде."

И така, казвате му: „Искам да прекарваш вкъщи повече време, поне три съботи и недели от четирите месечно. Не искам да прекарваш навън цялото си вре­ме или винаги да бъдеш на някакви теренни снимки, докато правиш някой велик филм или работиш по го­лям проект, или се потиш над своята работа, или се занимаваш с това, с което се занимаваш." Може би той няма да го каже точно със същите думи. Някои хора, които са много открити биха се изразили точ­но така, но повечето от хората биха облекли онова, което искат да кажат, в различни понятия. Просто биха се приближили до теб с думите: „Истината е, че аз имам нужда от вниманието ти. Нуждая се от тво­ето време." И така започва игра за надмощие.

Възможно е в такъв случай партньорът да се опита да сключи една нелека сделка: „Добре, ще излизам само една събота и неделя навън или две съботи и недели." Ще се стигне до споразумение, но после, ако той реши да прекара три пъти в месеца почивните дни вън от къщи, ще започне да се чувства виновен, да се чувства под чехъл и накрая ще започне да се чувства контролиран. И в него ще се надигне недоволство, много скоро ще се стигне до борба за надмо­щие: „какво право имаш да ми казваш какво да правя с времето си?" Аз никога не бих си позволил да навля­за в подобна борба за надмощие с моята съпруга. И ако съпругата ми върши нещо, с което да не съм съг­ласен, или да ми е неприятно, просто ще й кажа: „Знаеш, че можеш да правиш каквото желаеш. Трябва да ти кажа, че не, ми е приятно да прекарваш три пъти месечно почивните си дни извън този дом. Ако ти предпочиташ да го правиш, ще ти кажа какво аз ще направя след определен период от време. Ще си наме­ря някой друг, с когото да прекарвам почивните си дни. Това не е заплаха. Не се опитвам да ти налагам нищо по този начин. То е просто факт. Казвам ти какво ми е нужно на мен. Бих искал да бъда с някого. Бих искал да споделям времето си с любим човек и ня­ма нищо лошо в това, ако ти си избрала да не бъдеш този мой любим човек. И така, можеш да правиш каквото пожелаеш и каквото ти харесва, без недо­волство, без гняв, без притеснение и обвинения. Това е просто заявление на фактите. И нека да свърша със следното заявление на фактите: ако мога да изби­рам своя любима, това ще бъдеш ти. Затова и нося този пръстен. Не е нужно в този момент ти да нап­равиш същия избор, но искам да знаеш, че ти си моят първи избор, но също, че аз имам и втори, и трети, и четвърти."

Това е просто информиране и дори тазова ин­формиране не е необходимо да се извърши с войнст­вен тон. Това няма нищо общо с „ще ти дам да раз­береш". Това означава само, „Това е, което е. Това е просто, което е, и аз го споделям с теб с цялата си любов, открито и честно, както трябва да става между хора, които твърдят, че се обичат. Това е мо­ята открита, честна истина. Това са фактите по този въпрос. А сега, когато знаем фактите, всеки от нас може да направи своя избор."

Не искам да кажа, че винаги имам някой в запас, готов веднага да се появи, ако ти сгрешиш мъничко и ще трябва да внимаваш какво вършиш; искам да кажа, че ако в продължение на дълго време си избрал по­ведение, което не е благоприятно за мен, което не е функционално в моя живот или обратно, ако в тече­ние на времето, аз съм избрал непрестанно да правя неща, които не са функционални в твоя живот - то­ва са възможностите. Аз не съм ограничен от една възможност, просто да приема твоето поведение. Ти също не си задължена да го правиш, И искам да знаеш открито и съвсем искрено, че ако в продължение на дълго време действаш по този начин, аз веро­ятно ще трябва да се приспособя и да променя начи­на си на живот. И тези промени фактически ще включват и това, че ще поканвам някой друг, който ми е необходим и ще споделя с мене много неща, кои­то се надявах да споделям с теб.

Разбирате ли, не съществува борба за надмощие, когато борбата не е свързана със стремеж към надмо­щие. Просто всеки един от двамата - или поне един от двамата (защото двама са нужни, за да се играе танго) - всеки един от двама просто се оттегля от борбата и се връща към позицията на собствената си сила. Позволява си да бъде такъв, какъвто е, да върши и има това, което избира, без да обвинява другия.

„Избирай това, което избираш. Избирай да пу­шиш, избирай всичко, което избираш, а аз ще направя своя избор." Това дава възможност на Нанси да пре­оцени своите ценности. Толкова важно ли е за нея пу­шенето, че да позволи нашите взаимоотношения да се променят по такъв начин, че аз вече да не живея в една стая с нея или да не споделям същия дом? И тя ще направи тази своя преценка на ценностите. Тя или ще продължи да пуши и ще покаже, че пушенето за нея е достатъчно важно, за да промени по този на­чин взаимоотношенията си, или ще спре да пуши. Ще промени своето поведение не защото аз я принуждавам, а защото тя е направила доброволен свободен избор, за да забележи, че може да контролира изходи­те в своя живот като контролира своето поведение. Виждате ли разликата?

Да, разбирам. Благодаря Ви.

За мен е удоволствие. Но това е начинът, по който реагира любовта. Любовта не се бори за над­мощие. Никога.

Да, още един въпрос.

Нийл, какво е вашето собствено най-го­лямо предизвикателство в личните ви взаи­моотношения ? Моето най-голямо предизвикателство във взаи­моотношенията е прозрачността - да оставам ви­дим. Дори след години с тази своя великолепна партньорка има моменти на страх. Ами ако тя разбере за това? Ако открие еди-какво си... Може би няма да ме обича повече; ако знае, че аз съм взел пет хиляди и съм ги вложил в бизнес и съм ги загубил и никога не съм й казал за това или че един следобед излязох и си купих кола. Това беше нещо голямо, което направих преди две години. Както си пътувах по пътя и свър­нах в един автосалон. Видях една кола, която наисти­на, ама наистина желаех да имам и си казах: „Ще я ку­пя." Ей така, купих колата за двайсет минути и се качих в нея, карайки към къщи. През целия път към дома си мислех: „Та това е смешно". Пътувам към дома и си мисля: „Как да скрия тази кола от жена си?" Знаех, че тя ще я открие рано или късно. Може би преди вечеря. Ще попита: „Чия е тази кола на пъ­тя?", Но всъщност си мислех (върнах се в шесто от­деление): „Как да направя така, че колкото се може по-късно да узнае?" И тогава си казах: „Но това е лу­дост". Взех мобилния телефон и така, както карах, казах: „Излез от къщи, когато се върна. Имам нещо да ти покажа." А тя каза: „Какво имаш предвид?" Аз й отвърнах: „Току-що си купих кола." (Прас!)

Така че, мисля, че прозрачността е най-голямо­то предизвикателство за мен във взаимоотношени­ята. Дори с човек, на когото съм се доверил изцяло в живота си. Аз наистина съм доверил на Нанси целия си живот. Напълно безусловно вярвам в нейната лю­бов. И въпреки това се притеснявам да бъда напълно открит и честен с нея по отношение на всяко мое чувство, всяка моя мисъл и всяко идея, на всяко раз­биране и неразбиране и на всичко, което върша. Раз­бирате ли? И ще ви кажа отвъде идва това според мен. Мисля, че моят страх от прозрачността на вза­имоотношенията може да се проследи назад до онзи дребен дълговековен страх от Бога. Разбира се, представата ми е, че „Бог ще ме накаже" за това.

Между другото, ще трябва да Ви кажа, че и до ден днешен ме спохожда тази представа. На някакво ниво една малка част от мен - въпреки всичко, през което съм минал, въпреки онова, което бе написано в удивителните книги на „Разговори с Бога" - все пак продължава да има нощи, когато се въртя на възглав­ницата и си казвам: „О, Господи, ами ако аз съм си въ­образил всичко това? Ако греша по отношение на всичко? Ако съм подвел милиони хора - по отношение на Бога? Господи, ако греша, Бог тъпкано ще ми го върне."

И тогава се налага да стана открит по отноше­ние на Бога и да си кажа: „Разбираш ли боже, ако аз греша, сигурен съм, че знаеш, не съм го направил на­рочно. Искам да кажа, че не съм подвел преднамерено никого. И ако има дори капка милост останала в Теб, отложи наказанието ми." Разбирате ли? Наистина това съвсем не е Бог, който зная, че съществува ре­ално. Това е Бог на моето въображение, Бог на моя страх. И аз смятам, че дълбокият страх, който съ­ществува у нас, за това, че ще бъдем съдени, неразб­рани и наказани от божеството, се пренася върху другите хора в нашия живот: върху нашия партньор, нашите любими, нашия шеф в службата, хората, ко­ито са от някакво значение в живота ни. Така че, моето най-голямо предизвикателство в личните ми взаимоотношения е да се отнасям към хората, кои­то са значими за мен, в съответствие с това, което сега вече смятам за Бог: че е моят най-добър прия­тел. Аз желая да имам приятелство с Бог и желая да бъда в приятелски отношения с моята съпруга и всички мои любими хора, да бъда в такива взаимоот­ношения, че да мога да застана гол пред тях, както ментално, така и физически и да кажа: „Ето това е - няма нищо скрито, нямам никакви скрити намере­ния. Ето това е всичко, което съм." Това е най-голя­мото предизвикателство пред мен и аз се изправям пред това предизвикателство всеки ден.

Не проявявам много негативизъм към онова което виждам у другите хора защото отдавна съм разбрал, че каквото виждам, и не ми харесва, ще е нещо, което вземам тук в себе си, и не в последните години започнах да харесвам всичко в себе си. Не е ли озадачаващо? Предполагам, че е малко трудно да повярвате, когато седите отсреща и ме гледате, но сега аз наистина харесвам много неща в себе си. Харесвам външния си вид. Харесвам обноските си. Харесвам идеите си. Харесвам своята смахнатост. Харесвам своята спонтанност. Харесвам онази част в себе си, която е напълно неконвенционална. Харесвам онези свои страни, които не са добри. Разбирате ли, харесвам дори начина по който се смея. Имам предвид това, че харесвам всичко в себе си и трябва да ви кажа, че за първи път в живота си се чувствам по този начин. И тъкмо за­щото се чувствам по този начин има много малко неща у хората, които не одобрявам. Станал съм не­вероятно толерантен. Необичайно е, но аз гледам хо­рата наоколо си и просто ги обичам всички. Намирам напълно приемливо такова поведение, качества и личностни характеристики, които само преди няколко години щях веднага да отхвърля. И така, мисля, че с любовта към себе си, се явява и огромна любов към другите хора, защото ми се налага мисълта: „Господи, ако мога себе си да обикна, аз мога да обикна и всичко друго."

Когато говоря за прозрачност на взаимоотно­шенията, често имам предвид казване на истината, което всъщност означава прозрачност. И ми бе да­дено да разбера, че има в действителност пет нива на казване на истината.

Първото ниво на казване на истината е, когато ти казваш истината за себе си на себе си. Това за мен беше голямо предизвикателство, защото аз съм лъгал себе си в продължение на много, много години. Наистина е трудно да си представиш буквално човек, Който лъже самия себе си, но е много лесно да се направи и аз съм го правил в продължение на много време.

Второто ниво на казване на истината е, когато казваш истината за себе си на друг. И аз съм лъгал себе си в това отношение също в продължение на много, много години. Например години наред си каз­вах, че обичам и съм романтично влюбен в жената, с която живея. Винаги, когато ми минаваше мисълта, че не я обичам, когато изобщо си позволявах да си представя, „може би вече не съм влюбен в нея," един глас в мен настояваше: „Не ставай глупав, разбира се, че я обичаш." Защото от мен се очакваше да мис­ля така. Това се очакваше да бъде моето отношение. И така, аз просто лъжех себе си в продължение на дълго време, докато един ден си казвах истината за другия човек. Дори не я изричах на глас, просто я каз­вах на себе си, което за мен означаваше преодоляване на голямо препятствие.

Третото ниво на казване на истината е, когато аз кажа истината за себе си на друг, така както пра­вя това в момента.

И четвъртото ниво на казване на истината е, когато кажа истината на този друг - моята истина, разбира се, не Истината. Истината обективно не съществува, но аз споделям моята вътреш­на истина за другия с този човек.

И петото ниво на казване на истината, когато стигнеш до него, е да казваш истината на всекиго за всичко. И ако ти можеш да изминеш тези пет стъ­пала, ти си изминал петте стъпала до небето, защо­то небето (пауза) няма нищо общо с лъжата. Чувал съм да казват, че понякога болката отваря сърцето да преживее по-голяма любов. Защо понякога трябва да преживеем болка, за да отворим сърцето си за любов­та?

Не мисля, че трябва. Който и да е казал, че болката отваря сърцето, за да изпита по-голяма любов, може би разкрива явление, което се случва, но не е задължително да се случи. Аз смятам, че е напълно възможно да преживееш и почувстваш голяма любов, без да изпиташ никаква болка. Но ние изживяваме собст­вения си културен мит. Съществува голям културен мит, според който любовта наранява и болката е път към любовта. Както се казва, ако не се измъчиш, ня­ма да сполучиш. Трябва да кажа, че съм открил и все повече разбирам през последните няколко години, че е напълно възможно да обичаш щастливо и да чувстваш цялата любов, на която сърцето ти е способно, без да изпитваш никаква болка. Така че, в момента мога да кажа, че съм готов напълно да отхвърля представата, че болката и любовта трябва да вървят ръка за ръка, и че има само един път да се стигне оттук дотам и той минава през вратата, наречена „болка". Това не се налага; това е културен мит и ние можем съвсем съзнателно да го преодолеем, само ако решим.

Не. Няма болка когато любимият ми човек ме напусне, защото аз съм открил красотата и чудото на това да бъда себе си. Навремето си мислех, кога­то любимата ми ме напускаше, че моето самочувствие и моята представа за това кой съм излиза през вратата заедно с нея. Аз съм научил вече и макар да предполагам, че може да прозвучи донякъде глупаво, но е истина: Когато тя излезе през вратата, зад нея има петдесет, които са готови да влязат. И това е, защото аз съм неотразим.

Ще ви дам отговор, който напомня божествената дихотомия или антиномия. Тя играе всякаква роля и никаква роля. С други думи аз съм наясно, че Нанси не е онази сила в моя живот, която прави възможна кариерата ми. Ако мислех, че е така, щях да се разтърсвам от страх, че ако я загубя, ще загубя всичко. И така, аз не гледам на Нанси като на онзи еле­мент, който създава живота ми такъв, какъвто е в момента. И въпреки това по някакъв много тайнст­вен, интересен начин, без нея животът ми щеше да бъде невъзможен. Така че, това е божествена антиномия.

Ролята, която тя играе в моя живот предпола­гам, е, че Нанси е основният човек в живота ми, кой­то гледа на мен така, както аз гледам на себе си. Тя ме вижда такъв, какъвто аз си представям, че съм. Това се дължи на любовта. Любовта казва: „Аз желая да те видя такъв, какъвто ти се виждаш в своя­та най-прекрасна версия за себе си. Ето такъв желая да те виждам аз." Фактически любовта казва и още нещо; любовта казва, „Не само, че желая да те видя такъв, какъвто се виждаш ти в твоята най-съвършена версия на себе си, но желая да те видя и такъв, какъвто ти не се виждаш. Желая да те видя като не­що повече от това, което виждаш в себе си."

Някой беше казал: „Ако ние виждаме себе си, както ни вижда Бог, щяхме доста да се смеем." Аз мис­ля, че Нанси ме вижда такъв, какъвто ме вижда Бог. Тя през цялото време ми казва някои неща за мен, някои малки неща. Тя мина покрай мен преди минута и каза: „Божичко, толкова си красив." Предполагам, че не бива да разкривам тези тайни, но дори ако само за миг си помисля, че не съм прекрасен, ако дори само за миг съм готов да се върна към някогашното отноше­ние към самия себе си, към представата, че не съм физически привлекателен, то тогава човек като Нанси, човек, който те обича истински, винаги ще утвърди дори и най-смелите мисли, които имаш по отношение на себе си.

Това е то! Току-що изразих същността на проб­лема. Хора, които обичат да поддържат вярата в най-смелите ти мисли по отношение себе си. Ти си именно такъв. Ти можеш да го нап­равиш. Сами знаете... Онези смели мисли, които му се явяват на човек посред нощ, и които той не се осме­лява да сподели с никой друг, защото ще го нарекат това или онова - егоист, безотговорен или нещо дру­го - ако им позволим да узнаят тези наши безразсъд­ни мисли по отношение на нас самите, които ни спохождат посред нощ. Нима се осмелявам да мисля то­ва за себе си? Знаете ли, когато сте с човек, който дълбоко ви обича, не ви се налага дори тези мисли да ви спохождат; човекът, който истински ви обича, сам ви ги казва: „Божичко, колко си секси. Божичко, колко си силен. Божичко, колко си добър. Божичко, колко си прекрасен. Божичко, колко се радвам, че си мой." Нанси ми казва тези неща през цялото време, всеки ден. Не минава и час без да чуя някакви думи на окуражаване от Нанси. Каква роля играе това в моя живот? Нямам думи, за да изразя това.

В книгата се говори, че човек трябва да открие онова, което иска - да знае какъв ис­ка да бъде, какво иска да има и какво да пра­ви. Във връзка с взаимоотношенията аз при­ех това съвсем буквално - и буквално написах какъв партньор желая да имам. И устано­вих, че партньорите се проявяват съвсем не в този набор от характеристики, които очаквах да проявят. Това донякъде ме обърква, защото не съм сигурен дали не трябва да седна и напиша какво желая, но после да при­ема онова, което вселената ми дава. Бих искал да коментирате този въпрос.

Разбира се. Благодаря. Това е много хубав Въпрос.

Във връзка с Взаимоотношенията или каквото и да било друго в живота аз обичам да бъда много конкретен по отношение на това какво избирам. И след като си позволя да бъда много, много конкретен, приемам онова, което дойде. Причината е, че никога не искам да попреча на Бог да осъществи чудесата, които създава. Никога не се опитвам да казвам на Бог как конкретно трябва да изглежда нещо, а просто каква е моята представа за него в момента.

Когато бях млад, имах представа как трябва да изглежда съвършената жена. И всяка една, която не отговаряше на моя модел, беше автоматично отх­върляна. Бях готов в най-буквалния смисъл да мина през тях, без да им обърна никакво внимание, сякаш изобщо ги нямаше. И тогава се случи една от онези прекрасни, щастливи случайности в живота ми. Влю­бих се в жена, която беше съвсем различна от представите, които си бях създал. Аз завързах почти без да искам тази връзка, защото, както казах, обикновено отминавах подобни личности. Не зная как се бях озовал във връзка с тази жена, но все пак това се слу­чи. И в онзи момент видях какъв изключителен човек е тя и колко много бях изпуснал в живота си, настоявайки определени хора, но не само хора, а също така и събития и места, изобщо всичко в живота да бъде такова, каквото си го представям.

Отивах например на някоя сбирка. Ако не беше такава, каквато си я бях представял, тръгвах си, за­щото не отговаряше на очакванията ми. Цял живот се ръководех от своите очаквания и това особено се отнасяше за взаимоотношенията ми с хората. По този начин се лишавах от огромен потенциал от вза­имоотношения.

Нанси не отговаряше на никоя от моите предва­рителни представи за това каква Жена трябва да бъ­де тази, с която да се свържа трайно. Тя не отгова­ряше на тези мои представи по ред причини. Беше да­леч по-разумна и съвсем не спонтанна като мен - което е само един пример, но съществуват още много, много други. Сега вече разбирам, че подобни различия не е задължително да създадат пропаст помежду ни. И те не са непременно показатели, които я правят „неподходяща". Фактически това са аспекти на ней­ната същност, които внасят съвършен баланс по отношение на мен самия. Аз обаче никога не бих проз­рял това в своите по-незрели години.

И така, най-добрият съвет, който мога да дам на някого, ако той търси партньор в живота или ако изобщо търси нещо в живота, то е, разбира се, да си изгради представа какво именно търси, но да има предвид, че понякога доброто ни се явява в съвършено неочаквана форма. Недейте да отблъсквате и да определяте като неподходящи енергиите, които ид­ват към вас. Защото има възможност да откриете, че онова, което търсите, е направо под носа ви и не сте го видели, само защото не сте си държали очите отворени.

Някои от най-прекрасните страни на моя жи­вот са ми се явявали под форма, която е най-неочаквана и която само няколко години преди това бих оп­ределил като неприемлива. Нека ви дам един най-прост пример - в момента се храня с неща, които са­мо преди няколко години бих определил като непри­емливи. Знаете ли какво искам да кажа? Сега се хра­ня с неща, които не съм обичал, вече съм отворен за тях. Майка ми все казваше „Само го опитай, опитай само." Аз така и не разбирах мъдростта, която се крие в тези нейни думи. Такова отношение е мъдро не само по отношение на храната, но и по отношение на всичко в живота. За Бога, опитай - имам предвид това съвсем буквално - за Бога, защото можеш да намериш Бог именно тук. И така, не се вкопчвай в никоя своя представа. Не се уповавай само на своите очаквания, а бъди с отворено съзнание. Дай на Бог възможност да създаде съвършенството за теб.

Сега отново ще дам пример с моята скъпа съп­руга Нанси, при това без да издавам никаква тайна, Която Нанси не е чувала от мен лично в нашите мо­менти на близост... Когато Нанси за първи път се появи в моя живот, както казах, тя не съответст­ваше на никоя от представите ми за онази личност, с която имах желание да прекарам остатъка от своя Живот. И, осмелявам се да кажа, че същото може би се отнася и за нея. Не зная. Никога не съм я питал. Зная само, че тя не се яви пред мен в онзи вид, в кой­то си представях, че ще се появи моята спътница. Но, боже мой, боже мили. Най-великолепното нещо, което съм правил в живота си, това беше да си кажа: „Знаеш ли какво, ще пренебрегна моята предвари­телна представа за момент и ще видя какъв дар ще положи Бог пред вратата ми." И тъкмо моята го­товност за това ми помогна да видя, че Бог ми е из­пратил най-голямото съкровище, което съм позна­вал в живота си.

И досега тя е най-ценното в моя живот и аз някак си съизмервам всеки друг човек спрямо моята лю­бима. Не е ли интересно това? Може и да не е много умно от моя страна, но аз съм напълно откровен с вас, просто за да направя съпоставка. Много е стран­но, но онова, което не съвпадаше с моите представи, в един момент се превърна до такава степен в моя представа, че сега аз измервам всичко спрямо нея - което е също така несправедливо, разбира се. Аз трябва да се издигна над това и да спра да го правя. Забелязал съм в своя живот - тук искам да добавя нещо към току-що казаното от господина - че когато съм търсил опреде­лени качества, се оказва, че не дадените ка­чества са ме интересували, а чувството, ко­ето пораждат в мен взаимоотношенията. И когато открия личност, която поражда в мен очакваното чувство, това ме кара да държа на нея. Всъщност описанието на ка­чествата няма значение, а просто съответ­ствието на чувството.

Да, това е много, много проницателно и дълбоко интуитивно наблюдение. Иска ми се да споделя с при­състващите тук, че докато Винаги съм се опитвал да бъда колкото се може по-конкретен по отноше­ние на онова, което очаквам - дали това е работа, човек или нова кола - в по-късните си години, когато станах малко по-възрастен, се научих да пренебрег­вам всички тези конкретни изисквания. Научих се да се отпускам и да приемам Бога. И наистина разбрах, че чудесата почти неминуемо се явяват във форма, която съвсем не прилича на очакваната от мен. Така че, аз някак си се научих да се отпускам... А това се нарича да живееш живота си без очаквания.

Много е важно да разберем, че любовта е решение а не реакция. Повечето хора смятат, че любов­та е реакция. Това е всъщност основното различие между времето, когато живеех според очакванията си и имах предвид определен модел, и времето когато се отказах от конкретни очаквания и започнах да се отнасям към хората по съвършено различен начин. Разликата е в това, че разбрах, че любовта е избор. Ти избираш да обичаш някого или да не го обичаш и това е много лично решение. Но някой може да каже: „Да, разбира се, но тези решения се основават на Вън­шността или на личността на човека и т. н."

Аз съм на мнение, че понякога не е така. Аз съм на мнение, че понякога те се основават на нещо по-важно: чисто и просто на избор. Аз избирам да те обичам. И когато наистина те обичам и изхождам от любов, която е чиста, моят избор не само, че е важен, той е и безусловен. Моята любов е безуслов­на. Тя не е обусловена от начина, по който се проявя­ва личността ти в този час или от формата и вида на твоето тяло или размера на банковата ти сметка или каквото и да било свързано с теб. Любовта фактически не познава подобни условия.

Така че когато направим избора да обичаме някого често ни очаква голяма изненада. Ние откриваме, че чувството, на което сме разчитали да полу­чим от човека, когото обичаме е просто породено от нас самите идва към нас от нас във връзка с то­зи човек, почти както една планета се върти около слънцето, след което се явява от обратната страна на небето. Това е ефекта на бумеранга. И великата илюзия най-накрая се разбива. Илюзията, разбира се, е тази, че чувството, онова магическо и прекрасно чувство, онова чувство за нещо особено, което тър­ся във взаимоотношенията, се дължи на другия човек. В действителност то винаги идва оттук. И ко­гато аз го отправя към другия, и то съвсем съзна­телно, то неминуемо ще се върне отново тук. Нещо като, както се пее в песента: „Върни на изпращача."

В онези дни, когато исках нещата, хората или работите ми да се разбиват по определен модел, аз трябваше да си задам въпроса, към който вие се на­сочвате сега. Защо имам чувството, че тъкмо тази форма е някак си по-добра от другата? Защо имам чувството, че да бъдеш слаб е по-добре, отколкото да бъдеш дебел, или да бъдеш пълен е по-добре, от-колкото да бъдеш слаб, или черното е по-добро от бялото и т. н... Защо ми се струва така? На какво се дължи това?

Когато бях готов да се изправя пред този въп­рос, разбрах, че всичко това го създавам самият аз. И когато се отърсих от нещата, които създавах сам, най-неочаквано за мен стана възможно да открия съкровищата навсякъде - у хора, с които никога не бих могъл да допусна, че ще имам някаква връзка, в неща, които не съм и подозирал, че мога да обичам. Както когато един възрастен вече човек открие, че спанакът не е чак толкова безвкусен.

Аз например открих, че карфиолът има доста приятен вкус. Дори го обичам вече. Човек никога не знае кога може да се появи някой карфиол.

Има ли в залата други въпроси във връзка с вза­имоотношенията? Вие всички сте ги разрешили дос­та добре, нали? И така, колко измежду вас са готови да изживеят своите взаимоотношения по начин, кой­то казва: „Аз искам за теб онова, което ти искаш за себе си?" Колко измежду вас са готови да изживеят своите взаимоотношения по начин, Който казва на любимия: „Любовта ни никога не казва не?" (Вдигат се някои ръце.) Това е прекрасно. Почти всички в стаята. Някои ръце се повдигат малко по-бавно от други. Това е страхотно. Но, моля ви, трябва да бъдете наясно, че това не е гаранция, че взаимоотношенията ви ще ос­танат такива, каквито са в момента. И така, не напускайте тази зала с мисълта: „Вече разбрах какъв е ключът на щастието. Ще живея точно по този на­чин. И връзките ми с хората завинаги ще си останат такива, каквито са." Другият човек би могъл да си каже: „О, благодаря. Ти желаеш за мен онова, което аз желая за себе си, така ли? Тогава напускам. Жела­нието ми е да напусна този дом за четири години. Тъкмо очаквах разрешение." Това е нещо като „изли­зам от играта с чест."

Нека, никой не си мисли, че това, което предлагам тук, може да ви даде гаранции за бъдещето, ако го следвате в своя живот; ние всички се стремим да намерим някакви гаранции. „Как да направя така, че да имам успешни взаимоотношения сега и завинаги?" Просто няма как да бъдат успешни сега и завинаги. Или ако трябва да се изразя по-точно, ще бъдат ус­пешни дори завинаги, но начинът, по който ще бъдат успешни, ще бъде различен от начина, по който вие очаквате.

Една моя връзка приключи и за мен това беше голяма трагедия - божичко, не можех да повярвам - защото „изглеждаше", че „отношенията ми се прова­лят." А истината е, че краят на онази връзка ми от­вори врата за нещо далеч по-богато и благодатно в живота от всичко, което съм си представял, че мо­га да преживея. Но само позволявайки на това, което се случваше, да се случи, без да го обсъждам и виня, без да го наричам трагедия, просто позволявайки му да се случи, аз успях да преживея онова, което след не­го ми предстоеше. И така, в живота си съм открил, че Вселената действа по необичайни начини и ако не я съдя, а позволя да става онова, което става, да бъ­де онова, което е, тогава аз ще намеря онзи вътре­шен мир и радост, които са вложени винаги в мен.

И между другото, искам отново да повторя, че най-важният ключ, ако такъв изобщо съществува е: аз трябва да спра да търся у другия онзи вътрешен мир и радост, каквито съм търсил досега, и да осъзная, че онова, което търся, е заложено в мен самия. Моята най-върховна радост и моят най-върховен мир се преживяват, когато ги отдам на друг. В такива моменти аз отключвам най-голямата тайна и най-голямата мистерия на времето.

И отново повтарям, както казах и преди, че в това се състои най-върховната ирония: В момента, когато задочна да разглеждам себе си като източник на онова, което желая да получа от другия, и в момен­та, когато избера да използвам живота си, за да бъда източник за някой друг, в този момент аз най-много се доближавам до гаранцията, че стаята на живота ми няма да опустее. Защото никой не напуска стая, в която е източникът, или поне малцина го правят. А онези, които все пак си отиват? Оставете ги да си отидат. Дайте им възможност да вървят по своя път. Нека да правят онова, което правят.

Това е чудесен въпрос. И отговорът е: Да, има много форми вече, които са различни от традицион­ните взаимоотношения на двама души. Наблюдаваме вече съзнателно организирани общности, в които жи­веят голям брой хора, грижейки се един за друг, споделяш живота си по начин, изпълнен с любов. Наблю­даваме онова, което най-общо би могло да се нарече групови бракове или разширени семейства, макар че понятието не се ползва с добро име в някои среди.

Свидетели сме на двойки от един и същи пол, ко­ито живеят заедно грижовно и споделено. Между другото, ако не престанем да възприемаме тези па­радигми като погрешни, никога няма да осъществим пълноценно и в цялото му богатство своя човешки потенциал. Онова, което се случи на Матю Шепард* в Уайоминг, не може и не бива никога да се случва сред хора, които наричат себе си цивилизовани и социализирани, независимо от техните убеждения. За мен е непонятно подобно поведение, а още по-малко пък възможността то да бъде оправдано дори и от незначителна част от обществото.

Аз мисля, че хората винаги ще живеят на двойки. И ако ме попитате дали двойките ще продължат да бъдат основната форма на взаимоотношения, аз вярвам, че ще бъде така. Винаги. При такива взаимо­отношения има нещо уникално, има нещо единствено по рода си, което не може да бъде пресътворено под никаква друга форма. Затова смятам, че винаги и вечно ние ще виждаме хората да се свързват по двойки и да сътворяват съвместно един живот и това ще бъде първичната форма на любовни човешки вза­имоотношения. Но според мен ще се създадат и дру­ги форми и тези форми ще включват разширени се­мейства. Те ще включват групови бракове. Ще включват съзнателно организирани общности. Ще включват различни варианти, при които хората ще се събират заедно в по-големи или по-малки групи, за да преживеят онова, за което всички копнеем: безг­ранична, разкрепостена любов един към друг.

Ние на нашата планета вече от дълго време експериментираме различни форми и ми се струва, че някои от тези експерименти ще придобиват все по-голям авторитет, когато хората се освободят от нуждата да ги осъждат. И според мен това ще се слу­чи, когато навлезем в идния век.

Решението да не осъждаме другия за онова, кое­то прави, ще предизвика огромен повратен момент в социалната еволюция. И това ще се случи през след­ващите десет-петнадесет години - напълно съм си­гурен. Ние ще престанем да се съдим взаимно за изб­раното от нас сексуално поведение. Ще престанем да се осъждаме за нашия духовен и философски избор. Ще спрем да се осъждаме за нашия политически или обществен избор. Ще спрем да се осъждаме за нашия икономически избор. Ще спрем да се осъждаме и прос­то ще кажем най-сетне: „Не можем ли просто да се съгласим, че сме несъгласни един с друг".

Ние ще спрем да се обвиняваме взаимно, когато осъзнаем, че взаимните ни обвинения ни убиват, не различните ни гледни точки, а фактът, че сме нетолерантни към тях. Нетолерантността изживява последните си дни на тази планета. И аз мисля, че до голяма степен ще станем свидетели на това как се изпарява нетолерантността още през първата чет­върт на следващия век.

Това ще стане в резултат на еволюцията на човешкия род, която е предизвикана от новите, експериментални начини да живеем съвместно. Тези нови вза­имоотношения, които сега се формират, ще проникнат в цялото общество. Ще възникнат нови взаимоотношения в политиката, икономиката и религията; нови отношения на всяко равнище и, разбира се, нови романтични взаимоотношения също. Няма да ни прави впечатление, когато видим един мъж с две жени да върби по улицата или жена с двама мъже в така наре­чената тройна връзка. И те ще държат ръцете си и ще вървят редом един до друг, изпитвайки истинско удоволствие от тази своя близост. Изпитваш удоволствие, което прогонва ада от душите им, че няма такава форма, в която чистата любов да не намира израз, и която да не е начинът, по който разбираме, че проявлението на любовта е чисто и истинно, че то не се стреми и не допуска да навреди на някой друг. Споме­навам това, защото винаги в залата се намира някой от медиите. Някой, който ей там от ъгъла да се провикне към мен: „Той е прав, съвсем прав да дава на много хора пълномощно да правят каквото си искат... Та той оправдава педофилите." Винаги има ня­кой, който е готов да стигне до крайност, за да ме обвини. А това, което аз казвам, е, че няма такава форма, при която чистата и истинска любов да бъде неадекватна. А любов, която е чиста и истинна, не би допуснала вреда спрямо никого, не би се възползвала от другия, не би оскърбила другия по никакъв начин.

И така, да, наистина, начините, по които ние ще се свързваме един с друг, за да дадем израз на нашата най-върховна представа за любовта, наистина ще се променят. Хората, които смятат, че старите начи­ни са единствено правилни, трудно могат да приемат тази промяна. Някой стискат зъби и хвърлят обвинения срещу всички нови форми.

Беше време, когато ни се казваше, и то съвсем сериозно, при това не от някой със смахнати, своен­равни идеи, а от по-голямата част на обществото - че да се свърже човек с представител на друга раса е неподходящо. Били са времена, когато е господства­ло мнението, че да се ожениш и да обичаш човек от различна религия е неподходящо. Все още представи­тели на някои раси и религии се отказват от свои скъпи същества, само защото те са се влюбили в човек, който „не е от нашите". Но как може някой да не бъде от нашите? Та ние всички сме едно цяло. Ние сме едно общо човешко семейство.

Нашата задача като творци на новото общест­во е да изградим парадигма, система или, ако щете нова обществена, духовна и политическа (защото тук политиката има съществено място) конструкция, която да ни позволява просто да се обичаме един друг по един чист начин в душите си, независимо от пол цвят, религия или какъвто и да било изкуствено ограничаващ фактор. Как може да бъде осъдително да се обичаме едни други? Как може да бъде осъди­телно да изразяваме чиста любов, която на никого не би навредила и никого не би наранила? И въпреки това нашата фанатичност, която се основава на това, което в своята гордост приемаме, че е божия воля... Искам да кажа, можете ли да си представите време и при това не векове назад, а само преди няколко поколения, когато ние действително съвсем сери­озно сме настоявали, че божият закон не позволява да се сключват бракове между различни раси? Че то­ва нарушавало божиите закони? Боже опази. И ние наистина сме вярвали в това.

Фактически и днес има хора, Които вярват. Поз­навам едно еврейско семейство, което се отказа от своя син, защото той се бе оженил за жена от не еврейски произход. Каква е думата, Която използват за това? Неевреин, друговерец. И така, те се отказаха от сина си, защото той бе сключил брак с Ясена от друга вяра. Но какво е това? Това е мисъл, която из­разява не само, че аз съм нещо различно от теб, кое­то е достатъчно неправилна мисъл, не само, че съм нещо по-различно от теб, но досещате ли се? Аз съм по-добър от теб. Ние сме по-добри от тях. Как можеш да се ожениш за някоя от онези? Тъкмо такива мисли са породили нещастията, които са сполетявали планетата в продължение на толкова много години.

Тъкмо новите разбирания, които ще въдворим в новото време, в което сега навлизаме, ще създадат един нов опит. Светът по отношение на темата, която наричаме любов, отдавна очаква да дойде от­ново неговият спасител. Този спасител вече е тук. Той седи точно тук и там. (Посочва различни хора от аудиторията.) Тя е тук и там.

Ще ни спасите ли от нашата най-ниска предста­ва за самите себе си? Ще ни издигнете ли на най-вър­ховната позиция? Ние мажем да стигнем само тол­кова нависоко, колкото вие имате желание да стиг­нете. Ние можем да бъдем толкова изключителни, колкото вие сте готови да бъдете. Ние можем да обичаме само толкова пълно, колкото вие имате во­лята да обичате. Във ваши ръце е всичко. Вие сте избраниците. Има хора, които виждат света и питат: „Защо?" И има други, които виждат какъв може да бъде светът и питат: „А защо не?". Благодаря ви за вниманието.

Какво означава да „вървиш по пътя"? Как „изглежда" това да живееш цялостен и свят живот? Съществува ли някакъв начин да възприемеш послания­та на великата духовна литература и да ги прилагаш ежедневно в своя живот? Това са въпроси, които за­дават всички търсещи души. Отговорите са ни дава­ни многократно, по различен начин от много и раз­лични източници. Въпреки всичко, ние не ги прилага­ме в живота си. Общо взето, ние не обръщаме внима­ние на думите на тези, които ни предлагат духовно водителство. В резултат сме загубили пътя. Све­тът е загубил своя път. Но вече не ни остана мно­го време, за да си играем на загубени. Времето ни от­лита. Това се отнася за нас като човешки род и като отделни индивиди.

Всеки ден, който отминава, е един ден по-малко, който ще бъдеш тук, на тази Земя и ще вършиш оно­ва, за което си дошъл. Разбираш ли какво означава това? И нима за това си дошъл? Още ли си губиш времето, прекарвайки по-голямата част от него в търсене, в лутане, в чудене? Ако е така, приканвам те да спреш. Отговорите са тук. Те са ни дадени. Всички велики традиции на мъдростта ги съдържат. И сега те са ни по-достъпни от когато и да било преди. Вече не сме зависими от предаването на тези истини по устен път или от няколко изгубени перга­мента, които най-сетне биват намерени. Сега имаме средства за масова информация и връзва с целия свят чрез Интернет. Сега книгите, аудио- и видеокасетите се разпространяват мигновено по целия свят. Ако ние сме търсещи души днес, в най-прекия смисъл на думата няма нужда да търсим далеч.

Истината е, че никога не е имало нужда да тър­сим далеч. Отговорите винаги са били тук, вътре в нас. Това е истината, до която ме е довела цялата налична нова информация.

Ръководството, което ни се дава в „Разговори с Бога", не предлага нищо изненадващо. Както и друг път съм казвал, ние сме получавали отговорите на най-важните въпроси в живота в Корана, в Бхагавадгита и в Тао-те Чинг, в Библията и в Дхаммапада, в Талмуд и в книгата на мормоните, в Упанишадите, в Пали Канона и на стотици други места. Въпросът не е кога ще получим отговорите, а кога ще ги чуем. Напълно възможно е да се изживее животът и по-холистично и удивителните прозрения на книгите „Разговори с Бога" ни показват по какъв начин това е възможно. За пореден път. С думи, които са адекватни на XXI век.