Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора



Дата14.03.2018
Размер73.77 Kb.
Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора

През последния четвърт век инвестициите в обекти от социалната инфраструктура, насочени към младите хора бяха незначителни на фона на общото развитие на градовете и селищните системи и изцяло бяха насочени към обновяване на физическото състояние на средата и сградния фонд. Увеличеното търсене на публични услуги, новите пазарни условия и възможностите за публично-частно партньорство и европейското съфинансиране разкриха нови търговски ниши.

В настоящата разработка желая да поставя акцент върху обектите насочени към свободното време на младежите и да се абстрахирам от образователните институции, които не предлагат алтернативи и извънучебна дейност. Голяма част от спортните съоръжения функционират като публични неформални средища и за това още в заглавието не се ограничавам в сгради и обекти. От друга страна заварената стройна система от плановата икономика продължава да функционира – друг е въпроса до колко успешно.

Основният проблем, на който желая да потърся решение е свързан с ревитализирането и преосмислянето на съществуващата система на социалната инфраструктура за младите хора, както и да потърся насоки за разполагането на нови обекти при реконструкция и обновяване на градската тъкан или при овладяване на нови територии и разширяване на селищните системи.



  1. Цел

Изследване на проблемите на социалната инфраструктура за свободното време на младите хора, изграждане на модели за нейното физическо и функционално изграждане и обновяване, съчетано с доближаването й до нейните ползватели, на базата на устойчиви и ценностни принципи

  1. Задачи

  • Исторически преглед (след Втора световна война) и съвременни тенденции в урбанистичното развитие на селищата и социалната инфраструктура

  • Преглед на действащото българско и европейско законодателство в областта на устройственото планиране и младежките дейности

  • Анализ на функционалните подсистеми и мястото на социалната инфраструктура

  • Изследване на ключови примери (case studies)

  • „Разказ за поколенията и тяхната идентичност” – отражение върху средата и социалната инфраструктура:

    • Бейби бума (поколението с един родител)

    • Културната революция и хипи движението

    • Материалността на 80-те и предприемаческия дух

    • Промените (излъганото поколение или поколението на идеалите)

    • Интернет вълната (срещу миграционни изследвания и поколението отгледано от своите баби)

  • Отношение образование-култура-спорт – взаимно проникване на отделните модули, дори в рамките на един обект; масовото образование/култура/спорт и „академичните” успехи; спорта в културата и култура в спорта

  • Изследване на фундаменталните ценности в съвременното общество и отношението им към разглежданата проблематика:

      • Идентичност

      • Демократичност на достъпа

      • Екология и устойчиво развитие

  • Обобщен анализ и формулиране на изисквания към средата ЗА/НА младите хора; норми и ценностна система

  • Съществуващи урбанистични проблеми, комплексност  интегралност

  • Неправителствен сектор, публично-частно партньорство и достъп до фондове за финансиране, програми на ЕС

  1. Понятия

    1. Идентичност

Идентичността като термин в социалните науки описва индивидуалното разбиране на човек за себе си, като отделна същност. Социологията вижда идентичността като свързана с ролевите поведения, дадените социални роли и договарянето на индивида с обществото по отношение на неговата идентичност.

В Изобретяване на всекидневието (L’Invention du Quotidien) Мишел Дьо Серто вдъхва нов смисъл на идентичността на средата, чрез свой поглед на стратегиите (противопоставяне на институциите и структурите на властта), тактиките (стремеж за създаване на свободно лично пространство в средата, която е доминирана от стратегиите) и практиките (на всекидневния несъзнателен живот, изпълнен с продуктивна и изтощителна дейност – начинът, по който пресичаме на червено, защото ежедневно там пресичаме на червено, когато няма автомобилно движение).

За него градът (за мен по-скоро градската среда) е „произведение на стратегическото манипулиране от органите на правителството, корпорациите и другите обществени институции”, по чиито улици личността е направлявана несъзнателно.

Идентичността на средата представлява съвкупността от съзнателните и несъзнателни намеси и изградения образ на властта за физическата среда заедно със съзнателните и несъзнателни намеси и изградения образ на нейните ползватели. Институциите оказват своето влияние не само върху публичните сгради и пространства, но и върху частните обекти със законодателната рамка, общите и подробните устройствени планове.

В определението за идентичност избягвам определенията със значение близко до равенство, еднаквост, съзнание/самосъзнание и тези свързани с психологията.



    1. Среда

Среда на обитаване е част от природата обкръжаваща организма, въздействието на която влияе върху неговите най-важни функции. Средата на човека е съвкупността от природата и системата от населени места с техните характеристики.

    1. Социална инфраструктура

инфра – представка. В сложните думи със значение „под”, „по-ниско от”, „по-долу”, например инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др. (лат. infra „по-долу”).

структура, ж. Разположение и подреждане на частите в едно цяло; строеж, устройство.

пазарна структура, икон. 1. Организационната форма на един пазар. 2. Взаимоотношението между броя на фирмите, купувачите и продуктите (лат. struktura  нем. struktur).

инфраструктура, ж. Съоръжения и средства, които се създават и поддържат, за да бъдат основа за развитие на икономиката и социалната сфера (напр. пътищата, ж.п.линиите, пристанищата, мелиорациите, а в по-широк смисъл – образованието, здравеопазването и др. (англ. Infrastructure).

социален, прил. Който се отнася до живота на хората и техните отношения в обществото; обществен. Който е предизвикан от условията на обществения живот (лат. socialis обществен).

Урбанизирани територии (ЗУТ)

Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.

Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:

1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за паркове и градини, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за социални обекти и други.

Същност на Социалната инфраструктура

„Когато разглеждат общественото обслужване (социалната инфраструктура) като обществено-икономическа категория, много автори го обясняват като съставна част на инфраструктурата. Х. Мартинов и К. Папазов, които под инфраструктура разбират „съвкупността от елементи, която има подчинена роля спрямо икономическата система, но без която последната не може да се развива и усъвършенства”, предлагат следния обхват на инфраструктурата: енергийна мрежа, транспортна мрежа, образователна, научноизследователска и проектно-конструкторска мрежа, културно-просветни учреждения, здравна и туристическа мрежа, комунално-битови услуги, екологична мрежа, жилищно стопанство, управленски и електронноизчислителни звена. Определението на същите автори конкретно за услугите е следното: „комплекс от дейности с основно предназначение да задоволяват пряко определени човешки потребности”, изискващи „създаването на определена материална база”, която „трябва да бъде свързана с точно определена територия, върху която живее населението”. Като обвързват инфраструктурните съоръжения с мрежата от населени места и с територията на дадена страна или район, те правят основателния извод, че „в процеса на взаимодействието между територията с нейните ресурси, селищата и обектите на инфраструктурата се е създала системата на обслужването, която винаги се е развивала като неотделима част от всеки социално-икономически и териториален комплекс”.

Този начин за дефиниране на общественото обслужване дава правилни, но твърде широки представи, които могат да бъдат отнесени изобщо към процеса обслужване.

При тълкуването на инфраструктурата някой автори предлагат тя да се раздели на две отделни групи – производствена и социално-битова. Под производствена или промишлена инфраструктура се разбира съвкупността от отрасли и предприятия, които осигуряват необходимите условия за функциониране на материалното производство. Тук се отнася целия комплекс от съоръжения, необходими за нормалната дейност на предприятията – системите на транспорта, съобщенията, електро-, газо- и водоснабдяването.



Същите автори определят другата група на инфраструктурата – социално-битовата, като „комплекс от съоръжения, предприятия и учреждения, осигуряващи на определена територия необходимите материални и културно-битови условия за разполагане и нормален живот на населението”. Като анализира това деление, В. Ненов обръща внимание на дублирането на компонента в отделните групи, което се обяснява с различните нива на проява – национално и локално. Той отчита факта, че това са техническите елементи, които обслужват и производството, и населението, но в същност представляват строго организирани системи вътре в инфраструктурата и предлага друга възможност за класификация. Според нея големите технически системи с проява предимно на национално ниво се обособяват в отделна група – техническа инфраструктура, чиито функции се покриват с производствената инфраструктура и осигуряват производствено-техническата страна на общественото производство без непосредствено участие в продукцията.” (Извадка от лекционен курс по модула Социална инфраструктура, доц. д-р арх. Валери Иванов)

    1. Среда ЗА младите хора

Системата от обекти, съоръжения, публични пространства и институциите ангажирани с младите хора.

    1. Среда НА младите хора

Системата от обекти, съоръжения, публични пространства, които се ползват от младите хора, включително и в нарушение на закона и/или етичните норми и здравия разум.

  1. Структура

  • Увод – урбанистични проблеми, цели и задачи

  • Проучване и анализ на българския и чуждестранен теоретичен и практически опит

  • Експериментални разработки на принципни композиционни варианти

  • Основни изводи от научната разработка – формулиране на насоки и принципи за развитие на социалната инфраструктура за младите хора в България

  1. Очаквани резултати

Стройна система от насоки и принципи за превръщане на средата ЗА младите хора в среда НА младите хора: урбанистични аспекти, устойчиви пространствени модели и идеи за законодателни промени


стр. от
Благой Петков

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница