Идеята за граница и нейната лексико-семантична репрезентация на френски и на български език
Изтегляне 0.64 Mb.
|
Четвърта глава е озаглавена ДЕСКРИПТИВНА ЧАСТ, в нея сме описали емпиричния материал под формата на различни таблици. Семантичното изследване включва 3 нива, като всяко следващо обогатява предходното с допълнителна информация от различен по вид корпус: Дескриптивно ниво 1: тръгва от речниковите дефиниции на интересуващите ни лексикални единици. Дескриптивно ниво 2: Въз основа на електронни текстови корпуси като Frantext (за френски език), Български национален корпус – БНК (за български език) и др. Дескриптивно ниво 3: сигнификативният процес притежава голям динамизъм при осъществяването на вътрешно- и междуезикови трансформации, характерен за преводния процес. Описанието и анализът на семантичния диференциал между оригинал и превод на изучаваните лексеми се нарича транслативен подход и дава още по-голяма дълбочина в изследването на различни езици. За целта сме събрали втори корпус, съставен от няколко произведения на френски език и техния превод на български език. Лексикалните единици, които са изследвани в труда, не се ограничават само до парасинонимните на граница. Тъй като се опираме на теорията за скаларността на значението и в основата на изследването стои СК с 12 възможни позиции, между някои от които има отношение на противопоставяне, в изследването са разгледани и антонимични единици (край – начало; периферия – център; безкрай – безначалност). В хода на изучаването на български и френски лексеми открихме също и думи, които могат да стоят на няколко позиции, включително противоположни. Пример за това е fond/дъно, дума, която може да бъде синоним както на bout (край), така и на coeur/centre (сърце, център). Извършен е компонентен анализ на френските и на българските синоними за граница. Представени са таблици с данни от съпоставката оригинал – превод : преводни варианти – съществителни имена и преводни варианти към други части на речта или към предложни изрази. Включени са и таблици с преводни варианти на думи, производни на изучаваните синоними (limite -> délimité, illimité; bord -> rebord, border...; fin -> infini, final, inifnité... и др.), а също и таблици на синонимите на barrière (бариера) и таблицa на хипонимите на bord (бряг). В края на дескриптивната част са поместени таблици за съчетаемостта на думите от транслативния корпус. Показани са изучаваните в преводите думи заедно с тяхното обкръжение: напр. глаголите, които най-често се свързват с тях без предлог (Таблица 5.1.). Таблица 5.2. описва прилагателните, които окачествяват изучаваните лексикални единици. Таблица 5.3. представя съществителните, които доизясняват конкретното значение на изследваните единици.
В точка едно е представен окончателният вариант на СК : i. Позиции 1 и 2 образуват основната опозиционна двойка: début – fin (начало – край). Позиция 3 (non-fin, не-край) е отрицание на позиция 2 (fin, край), позиция 4 (non-début, не-начало) – е отрицание на 1 (début, начало). ii. Метатермин 5 е получен при комбиниране на позиции 1 и 2 : 'онова, което е едновременно начало и край' -> обиколка, рамка, периферия, или част от нея. iii. Метатермин 6 : комбинация от термини 3 и 4 : 'онова, което е едновременно не-начало и не-край' -> център/среда. iv. Метатермин 7 : комбинация от 1 и 3 : 'което има начало, но няма край' -> безкрай. v. Метатермин 8 : комбинация от 2 и 4 : което има край, но няма начало -> безначалност. vi. Метатермин 9 : комбинация на 1 и 4 : 'което е едновременно начало и не-начало, което е и не е начало' -> несигурно или съмнително начало. vii. Метатермин 10 : комбинация на 2 и 3 : 'което едновременно е и не е край' -> несигурен или съмнителен край. viii. Метатермин 12 – комбинация между позиции 7 и 8: 'без начало и без край'-> безпредел. ix. Метатермин 11, комбинация от 5 и 6. Става въпрос за граничност, която е едновременно център и периферия. Ще наречем тази позиция limite médiane (междинна граница) – която разделя и ограничава едновременно. 
Точка две представя характеристиката граничност и нейните параметри: а) геометрия на граничността – точка, линия, затворена крива; б) вещественост на граничността – степени на солидност/осезаемост; в) насоченост на граничността – хоризонталност/вертикалност; г) дълбочинност на граничността – плитък/дълбок; д) рестриктивност на граничността ; е) протяжност на граничността – край по дължина (bout); край по ширина (côté); ж) функции на граничността: разделителна, ограничаваща (трасираща), възпираща; з) позиция спрямо наблюдателя; и) автономност спрямо околните обекти: пълна, частична, неавтономност. Точка три включва подробен анализ на корпусно базираните съпоставки (и на мотивираността на думите) в 11 подточки: 1. Граница, предел; 2. Бряг, ръб; 3. Стена, ограда, преграда; 4. Край, крайчец, окрайнина, ъгъл/че, връх/че, острие; 5. Свършек, изнемога, смърт; 6. Праг, дъно; 7. Среда, център; 8. Начало и неопределеност; 9. Съмнително начало, съмнителен край; 10. Не-край, не-начало; 11. Междинна граница. В началото на тези раздели са поместени таблици, в които са обобщени данните от дескриптивната част и вариантите са индексирани с буквено-цифров индекс (указващ позицията в СК и допълнителните параметри). Примерен модел:
Таблица 1. Преводен вариант на български език: граница. Таблици за обратен превод (от български към френски):
Таблица 2. Преводен вариант на френски език: frontière. Граница и предел. При думите, мотивирани от гран-11, акцентът пада върху страна от обекта, която е част от неговата обиколка или периферия. Предел идва от дел-12 (дял) с префикс ПРЕ-13, чието пространствено значение е 'преминаване през', а сред по-абстрактните му значения е и това на ексесивност. Ако разглеждаме референта на думата дял като резултат от процес ('разделяне на части') и вземем предвид сложната семантика на представката ПРЕ-, то пре-дел можем да обясним като а)'място, където един дял преминава в друг', но и като б)'крайна част/крайни части' на този дял. И докато от граница можем да получим глаголи като гранича, разгранича, огранича, то от предел се образуват глаголи, в които се набляга на резултата от разделянето и операциите, които могат да се извършат с разделените обекти – разпределя, определя. Границата е разделител, пределът – крайна част от това, което е било разделено. Думата гранича няма синтетичен еквивалент на френски език. Нейно съответствие намираме в конструкцията : être limitrophe. Българските думи граница и предел влизат като словообразувателни основи в много повече думи, отколкото френските frontière/limite. Една от причините за по-широкото им деривационно поле е богатата система от български префикси, които модулират допълнително значението на основите и които могат да се комбинират до три в една и съща дума, а понякога и да се повтарят (пре-раз-пре-деля). Като добавим към обичайните значения на граница/предел това на 'граница, предел на имот/нива', можем да включим и думи като синор/межда и слог. При описание на границите на обработваема земя виждаме разделение (на френски език) между край/краища на нива (по дължина) и нейните странични, успоредни на браздата граници. Многообразието на френската лексика засяга най-вече краищата по дължина, наречени по-общо bouts/extrémités de champ. Много важно е било тези краища да завършват така, че впрегнатите животни да могат да обърнат (оттам и официалния термин за необработен край tour de champ [от tour – 'обиколка, обръщане']), като оставят възможно най-малко необработена площ. Това разграничение (по дължина и по ширина) е по-подробно разгледано в подточка четири от разработката: Край. Тук въвеждаме и обясняваме характеристиките междинност и автономност на границите. Включени са и примери с думата borne ('граничен камък'), в основното ù значение – като граница-точка, а не линия, както и някои употреби на borne за време и в преносно значение, като синоним на limite. 2. Бряг, ръб. Включени са примери за многозначност и неяснота при превода, свързани с характеристиката автономност. Тъй като френската дума bord може да се преведе с различни български думи, основно с бряг и ръб, са включени етимологични данни за различната мотивация на bord и бряг/ръб. Разгледани са и случаи на салиентност: Българската дума ръб се отличава с висока степен на неавтономност, ръбът се счита за неделима част от обекта, негово очертание : PM150 Le chien avait posé son menton au bord du canapé et m’observait par en dessous. Кучето бе опряло брадата си на ръба на канапето и ме наблюдаваше изпод око.; MY247 … la trace des lèvres … rebute au bord d’un verre. … отпечатъкът на устни… е отблъскващ върху ръба на чашата. В двата примера, преведени с ръб, граничността се характеризира с неавтономност, защото ръбът е видян като съставна и неделима част от локализиращия обект. При борд и страна на път се обозначават само две от страните на обекта, тези, които са по-дълги. При бряг също има частичност, но тя не е така ясно определена. По подобен начин при ръб е възможно да се обозначава както само една от страните от обиколката на един предмет, така и цялата обиколка. Понеже общото противопоставяне при тях е към център или среда (например средата на пътя), а не към начална точка – ще ги отбележим с индекс 5. Интересно е допълнителното членение на идеята за бряг на френски, в зависимост от водоизточника, с който сушата граничи. Докато на една френска дума (bord), която се явява по-многозначна от българските ù съответствия, отговарят 4 думи, то на една от българските думи сред тези четири (бряг) отговарят четири френски думи (rive, rivage, berge, côte ), които, тъй като са по-специфични от bord се явяват негови хипоними. На български те са донякъде лексикализирани, но в друга част на речта – като прилагателни имена, образувани по префиксален начин от съчетанията [същ. име + предлога край ]: „край река“ и „край море“: крайречен, крайморски (срв.: крайпътен). При превод на български всички те се превеждат най-често като бряг или чрез съчетанията речен/морски бряг. Интересното при berge (стръмен бряг) е, че в някои текстове се среща като склон (макар сполучливостта при този вариант на превод да е спорна), което предава донякъде идеята за по-голям наклон, която значението на френската дума включва: HC100 Je pousse ma barre à droite pour prendre le fleuve en biais et m’approcher de la berge, côté Guyane hollandaise. Завъртях лоста надясно, за да прекося реката и да се приближа към склоновете на Холандска Гвиана. Към bord като страна на път, имаме хипонимите accotement (странична ивица между шосето и канавката, затревен банкет), bas-côté (странична част на път или улица, с пешеходна ивица: JG54 il se rangea sur le bas côté et s'arrêta/отби встрани и спря на банкета), banquette (банкет, издигната пешеходна ивица). Докато при trottoir няма граничност, макар думата да е близка до banquette по местоположение и предназначение (тротоарът е по-висок и по-широк от banquette; притежава най-голяма автономност и има своя собствена граница – bordure/бордюр). Тъй като думата bord е с по-обща (и по-ясно изразена) граничност, тя може да бъде употребена към своите хипоними, например към accotement: JG60 Des champs pauvres de trèfle et de blé noir, parfois un clos planté de pommiers s'avançaient jusqu'au bord de l'accotement. [Бедни ниви, засети с детелина и елда, понякога плет на ябълкова градина стигаха чак до края на затревения банкет.]; Срв.: ЙР17 Мимоходом [шофьорът] зърна някаква черна топка в края на банкета... Тази подточка включва също описание на деривационното поле на bord и съпоставка с българските съответствия. Накрая е разгледан проблемът с избледняването на ИГ и отношението му с автономността (обособеността на границата като самостоятелен обект): колкото повече расте автономността в значението на една дума, толкова повече избледнява нейната граничност. Появяват се допълнителни значения, които вече не се смятат за носещи ИГ. Повишена обособеност при избледняване на граничността можем да наблюдаваме и на френски: bout може да означава 'късче, парче, остатък' (bout de terre/късче земя, bout de papier/късче хартия, bouts de chandelle/парченца от свещи); значението на coin (ъгъл) може да се обособи до 'кът', 'място' (un coin de jardin/градински кът), 'част от жилище' (le coin-bureau/работен кът, le coin-cuisine/кухненски кът, le coin-salon/кът за гости) или 'малък предмет, бучка' (coins de beurre/бучки масло).
В същата подточка са включени думите coin, angle и тяхното българско съответствие – ъгъл : HC352 Sur sa tête, il a mis un mouchoir blanc noué aux quatre coins. Пазеше главата си от слънцето под бяла носна кърпичка, вързана на четирите краища. / Срв.: EK145 Au toucher, elle retrouve l’initiale brodée à l’angle [du mouchoir] et, en suivant l’ourlet, son doigt s’arrête sur les nœuds. [Пипнешком тя намира бродираните на ъгълчето [на кърпичката] инициали, и като следва подгъва, пръстът ù се спира на възелчетата.] Въпреки че в контекст като горния двете френски думи могат да бъдат синоними, аngle носи по-абстрактно значение от coin. По тази причина първата дума се използва и като термин в математиката (въвежда количествени изменения), докато втората има по-конкретни значения, не може да се измерва, може да се отнася до физически осезаеми обекти (клин) и има производни, свързани с физически натиск/притискане (coincer, renco(i)gner) или значение на реално съществуващи закътани места (recoin): БД231 Под неговия (на слънцето) поглед светва изведнъж и най-затънтеното ъгълче. Le recoin le plus reculé s'éclaire soudain avec une brutalité originelle.; ИП94 Не, с този господин трябваше да постъпя по класическия начин, да го притисна нейде на тясно или да се вмъкна в стаята му през прозореца. Non, avec ce monsieur, j'aurais dû m'y prendre de la manière classique: il fallait le serrer dans un coin ou m'introduire dans sa chambre par la fenêtre. Френската дума recoin, подобно на rebord, е подсилена версия на думата, от която е мотивирана. Тъй като френският префикс re- означава 'връщане към предходно състояние, повторение', в случай, когато не става въпрос за процес, а за обект (coin, bord), този префикс въвежда идеята за повторение на обекта, за удвояване или подсилване: (усамотен) кът/ъгъл -> (още по-)усамотен кът/ъгъл14; ръб -> 'двоен ръб', т.е. 'издигнат, по-висок ръб'. В някои случаи, вместо 'ъгъл' като място, където се пресичат две страни/стени, coin (а понякога и angle) има значение на коя да е друга част от периферията и се превежда като край или крайче (позиция 5Q): HC536 Plus d’une vingtaine de Français occupent un coin de la salle. В единия край на помещението се бяха разположили двадесетина французи. Като синоними на стена тук са разгледани и думите paroi и cloison. Докато paroi има характеристика 'вътрешна страна на стената' (при което фрагментарността е докрай засилена – не само част от периферия, а част от частта на периферията), то при cloison акцентът е върху 'вътрешна, междинна стена', а също и 'тънка стена' (това я доближава до идеята за междинност, каквато притежава преградата; следователно можем да я разглеждаме като стена-преграда): EK144 ... elle découvre, à la place où devrait être la cloison, un petit meuble avec un tirroir... [тя открива, на мястото, където трябваше да е стената, малък шкаф с чекмедже]. Стената може да бъде определена като ограда или като преграда. Както на български, така и на френски, думите за референта 'ограда' са мотивирани от стените на града, които в миналото са имали важна защитна роля. Така например българската словообразувателна основа на ограда –град- (а също и думата град) идва от общославянската дума *gordъ ('ограда, заградено място'). Тя е изключително продуктивна (град, градина, градеж, сграда, преграда и пр.; може да се съчетае и с голям брой префикси: о-, об-, пре-, за-, из-, над-, в-, раз-, съ-). В тази перспектива сградите и градовете могат да се разглеждат като резултат от операция на изграждане и заграждане. Френско съответствие на ограда, думата mur, идва от лат. murus – 'градска стена'. Тук производните думи са по-малко (muraille, muret, muretin; murer, emmurer), но това отчасти се дължи на по-големия брой думи за ограда на френски в сравнение с тези на български, от които също се образуват нови думи (palissade->palissader, clôture->clôturer, cloison->cloisonner). Наред с дебелината и здравината на оградната стена, значение се отделя и на материала, от който тя е изградена. Освен каменна или тухлена, оградата може да бъде дървена (стобор/palissade; clôture de bois), плетена (haie/плет), метална (решетка/grille; clôture de métal), телена (grillage/телена ограда; clôture de fil de fer (barbelé)/ограда с бодлива тел). Неутрална дума за ограда на френски е clôture, която съответства на българската дума ограда. Разгледани са различни видове огради и особеностите при концептуализирането им. А също така – случаите, в които ясно е обозначена стената като преграда (cloison, rideau, voile, barrière, barricade, barrage). Отделено е внимание и на мотивацията на думите.
- le/au bout du chemin (chemin = път, като отсечка в пространството): EK44 Courir même est difficile, on arrive tout de suite au bout du chemin, et ailleurs on est gêné par les massifs, par les épines des rosiers...; MC 190 : Chacun garde un chemin au bout duquel il y a une porte verrouillée derrière laquelle se trouve le souvenir intact.; - la/ à la fin du chemin (chemin = процес на изминаване на пътя): HC447 C’est bien le spectacle de la fin du chemin de la pourriture. Това бе наистина дъното на блатото. Прехвърляне от конкретното значение на думата (път), към по-абстрактно значение, сочещо действие, свързано с пътя (пътуване, изминаване), може да се наблюдава и с други думи. Например страница с 'прочитането на страницата' – срв.: MY43 За да отгърне, Марта изчакваше Бенедикта в края на страницата и ако малката случайно заспеше над свещеното четиво, лекичко я скубеше за косата. Pour tourner le feuillet, Martha attendait Bénédicte à la fin de la page et, si par hasard la petite s’assoupissait dans cette sainte lecture, lui tirait doucement les cheveux. Б) „края на света“ може да означава: - le/au bout du monde (monde = свят, като повърхност в пространството): БД10 Но преди още да осъзнае какво е, едно бурно море я изкорени от извора и я изхвърли на другия край на света, на този чужд бряг при мене. Or, avant même que cet enfant, une fillette, ait pris conscience de soi, une mer tempétueuse l'a arraché à sa source et jeté à l'autre bout du monde, sur cette rive étrangère où je suis. - la/à la fin du monde (monde = свят, като всичко съществуващо върху повърхността, а оттам – съществуването като процес): MY11. Elle vous attendra, dit-elle, s’il le faut, jusqu’à la fin du monde. Щяла да ви чака, казва, ако ще, до края на времената. Срв.: MY85 ... cette catastrophe que nous appelons la fin du monde... голямото сгромолясване, наричано край на света. Bout и bord/rebord – край на маса. При употребата им в комбинация с table (маса) думите bord и bout са конкурентни. Когато се използва bord (или rebord) се има предвид периферията на онази част от масата, върху която може да се постави друг обект. Това е ръбът на горната ù (функционална) плоскост и пространството в близост до него. Когато се въвеждат по-фини детайли (докосване с пръсти, поставяне на предмети) се предпочита bord пред bout, като втората дума се използва при локализации на обекти в непосредствена близост до масата, а не върху нея. Разгледани са и някои специфични случаи : a) doigts/пръсти – bord (rebord)/ръб (EK131 ... on devine les gestes qui glissent sur les choses, redressant une image sur le mur, caressant du doigt le bord de la table, le velours d'une chaise. [... може да си представи движенията на ръцете, които се плъзгат по вещите, оправят някоя картина на стената, минават леко с пръсти по ръба на масата, по кадифената тапицерия на стола.]); б) cogner/блъскам (и под.) – bord (rebord)/ръб (PM141 … [il] l’avait brisée [la bouteille] contre le rebord de la table... счупи я в ръба на масата и размаха назъбеното гърло.); в) одушевени обекти: – s'installer/настанявам се – bout/край (MY127 Il avait l’habitude des salaires généreux mais pas toujours payés, du siège au haut bout ou au bas bout de la table… Навикнал беше към щедро обещаваното, но не винаги плащано възнаграждение, към мястото в горния или в долния край на трапезата…); - assis/седнал – bout/край (PM21B: Raoul Fossorié se tenait au bout de la table et mordillait une allumette. Раул Фосорие седеше в края на масата и гризеше кибритена клечка.); г) неодушевени обекти (HC143 On apporte un tabouret qui se trouvait devant la porte, dans la cour, et il est mis au bout de la table. Ainsi l’évêque voit bien tout le monde. От двора донесоха една табуретка, която стоеше пред нашата врата, и я сложиха в края на масата, така че владиката да може да ни вижда добре.). Bout и oeil, lèvres, doigts, ongles. Крайчец, връхче. Във всички разгледани случаи на преводен вариант крайчец (без един, coin), изходната дума е bout, комбинирана с части от тялото, малки по размер (oeil/око, lèvres/устни, doigts/пръсти, ongles/нокти). Българското умалително крайчец също обозначава 'край в пространството', по хоризонталната ос, като част от малък по размери предмет. Това е функционалният край на обекта, а не кой да е негов край – неслучайно думата крайчец няма множествено число. Умалителната форма на българската дума край е белег и за извършен на определен етап пренос на значение (Гак 1976: 237) : bout – край и bout de la langue – крайчец на езика. Окрайнина и lisière. Френската дума lisière се превежда обикновено с думата окрайнина (на гора). И двете думи ще отнесем към позиция 5 (периферия или части от периферия). По аналогия с гората (горската зеленина се асоциира с водата), в двата езика окрайнина/lisière се комбинират с вълни/вода (АГ2-136 Бяха излезли откъм отвъдната страна на кораба, срещу океана, в най-западната окрайнина на залива.). Освен че бележи периферията на водната повърхност, тази вербална комбинация набляга и на непосредствената близост на двете разделени от граница субстанции: JG91 ... un des paysans-pêcheurs qui vivotent partagés entre jardinets et platures sur la lisière de cette côte... [един от онези селски рибари, които едва преживяват, раздвоени между градинката и мокрия бряг досами вълните]. В преносен смисъл lisière може да сочи граничност при абстрактни същности. Тук вече периферността не е от голямо значение, набляга се на граничната линия, която разделя, а не огражда и която може да има различен интензитет (JG213 une lisière à peine franche [някаква размита граница]). Връх, връхче. В някои примери на български bout се превежда като връх или острие: крайната част се разглежда като единствена, защото има допълнителна характеристика, която противоположният край не притежава. Затова се касае за позиция 2, 'краен край' в пространството: GL123 au bout pointu de la bottine (по острия връх на обувката); MY234 du bout de son estoc (с връхчето на сабята си). Pieds/крака – pointe/връх. На български връх се пропуска, за да звучи по-изчистено. В много случаи, когато се използва изразът на пръсти, се подразбира, че става въпрос за пръстите на краката, но на френски е необходимо уточнение: MC245 J'ouvre les yeux, je vois le drap qui va de la pointe de mes pieds à mon menton... [Отварям очи, виждам одеялото, което ме покрива [от върха на] пръстите на краката до брадичката...]. Можем да разширим описаната по-горе употреба, като отбележим, че връх се използва за заострен край на крайна част от организъм (животно, растение) или от неодушевен обект (в частност – механизъм): а) организъм (branches/клони, racines/корени): JG222 je regardais les pointes des branches vaguement éclairées qui frottaient à la vitre. [гледах как слабо осветените връхчета на клоните се удряха в стъклото.]; б) неодушевен обект : ИП149 с върха на пръта, ... щеше да обере монетите от дъното на гроба. /avec le bout du bâton ...il allait attraper les pièces au fond de la tombe. Острие. Характеристиката заостреност при тази дума е най-силно застъпена, ако разгледаме поредицата крайчец – връх/че – острие. Първата дума от серията е най-използвана при частите на тялото (където заостреността е най-малка, макар понякога да се използват и думи като връх, връхче (на пръсти и др.), втората е типична за обекти, считани за инструменти (пръчка и др.), а острие обичайно се комбинира с 'оръжия'. Ъгълче/ coin е частен случай, при който няма салиентност, в комбинация с думи, обозначаващи части от тялото (око, устни); подчертава се периферността, отслабеният интезитет на действието: le coin des lèvres, le coin de l'oeil. Тази подточка завършва с таблица, обобщаваща лексикалните единици според степента на заостреност и според това дали сочат към части от организъм, инструмент или оръжие. В подточка пет се разглеждат преводни варианти свършек, изнемога, смърт. Думите се отнасят към позиция 2. Във всички таблични примери изходната дума е fin. Свършек е край във времето, изнемога – край на абстрактна същност, смърт – край а) на процес ('живот') или б) на живо същество. Същевременно смъртта като явление не може да бъде предадена с fin (тази дума се отнася само до край на живот или на същество, което умира). По тази причина както на български, така и на френски, в следния пример думата смърт не може да бъде заменена с край, нито mort – с fin : JV11 Les passagers de l’aérostat étaient évidemment des gens énergiques, et qui savaient regarder la mort en face. Пътниците в аеростата бяха явно смели хора и не се бояха да гледат смъртта право в лицето. (Процесът не може да притежава антропоморфност – напр. да има „очи“, „лице“ и др.под.). Наблюдаваме две антонимични двойки, като само в една от тях думата смърт може да бъде заместена с край: раждане – смърт и живот – смърт. Обвързаността на fin ('смърт') с понятието за време е следствие от общата семантика на думата fin: във френския електронен корпус Frantext при анализ на обкръжението на думата fin (от 10 000 нейни проявления във френскоезични текстове), думите с най-голямо присъствие сред първите десет от списъка, в един и същ контекст с изследваната дума, са siècle/век (1143), temps/време (603), année/година (402), jour/ден (382). Каталог: 449 -> pub pub -> Някои особености на френските предложни локативни изрази и тяхната преносна употреба pub -> Névéna Stoyanova L’idée locative dans le français contemporain Expressions verbale et circonstancielle 449 -> Държатели на референтни данни 449 -> Дяконът калина Сотирова 1837 pub -> Функционалността при структуриране на семантичния материал и многозначността на термина “семантично поле” pub -> Презентация на значението Невена Стоянова Катедра "Романистика", вту "Св св. Кирил и Методий" Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||