Идеята за граница и нейната лексико-семантична репрезентация на френски и на български език



страница3/4
Дата19.01.2018
Размер0.64 Mb.
#48120
ТипАвтореферат
1   2   3   4

Подточка шест разглежда думите праг и дъно. Прагът е видян като място, през което се влиза в помещение (PM89, MY329: lisière, seuil -> véranda, chambre) или в процес (MY222, bord->transmutation). Възможно е също така seuil и праг да обозначават 'начална граница' в преносно значение или да се употребят за назоваване на междинна граница: БД 133 Нгуен започва да ми обяснява необяснимото: какво е азиатец. Той не знае, че моята страна е кръстопът на Европа и Азия. Балканът е праг между два континента. Ние никнем на самия праг под кръстосаните стъпки... Nguyen commence à m'expliquer l'inexplicable: ce qu'est un Asiatique. Il ne sait pas que mon pays est à la croisée de l'Europe et de l'Asie. Les Balkans sont un seuil entre deux continents. Nous grandissons sur ce seuil au milieu des pas qui se croisent.... Праг може да бъде част от две различни периферии. Освен част от обиколката на помещението, която се счита за негово 'начало' и се визуализира в хоризонталната плоскост (индексираме този праг като 1H), праг е и част от рамката на вратата (тогава, освен опозицията праг дъно, можем да имаме опозицията горен долен праг).

Когато се касае за помещения, дъното може да бъде най-отдалеченото от прага или от точката за достъп място, а също така и най-отдалеченото от наблюдателя място в хоризонтална (или недиференцирана по тази ос) плоскост.



Дъно в пространствената плоскост може да се отнася не само до позиция 2H. Когато имаме контейнер (съд или водоем/вдлъбната форма на релефа – cornue, gouffre, boîte), дъно бележи позиция по вертикала – най-отдалеченото от отвора място: PM84 Au fond de la boîte à gants de la Dodge traînait un rasoir électrique. На дъното на кутията в доджа се търкаляше електрическа самобръсначка.

Една от най-интересните употреби на дъно/fond е в случаите, когато тези две думи могат да обозначават централна част от един обект, макар че обичайното им значение е да посочват неговия край. Според нас тази употреба е следствие от факта, че дъно първоначално обозначава 'край в дълбочина' (срв.: profond/дълбок, tréfonds/дълбини и др. производни на fond/lat. fundus). В нашия българо-френски транслативен корпус има случаи, когато с fond се превеждат думи като дълбок или дълбочина, същност: а) БД80 Но тук не се радват на деня. Представите са обърнати наопаки, както дърветата, които кротуват в глъбината на реката. Mais ici, on ne se réjouit pas du lever du jour. Tout est à l'envers, comme les arbres qui reposent doucement au fond du fleuve.; б) БД140 Веднъж бомби събарят целия детски дом. Но Ха е най-бързобежна, скрива се най-дълбоко в скривалището. Une fois, les bombes ont détruit tout le foyer. Mais Ha est la plus rapide, elle se cache tout au fond de l'abri. Интересното при тази употреба на думата дъно е не само това, че тя се доближава до антонимичната идея за 'край' – център, а че тази употреба по някакъв начин обединява 'край' и 'център'. Дъно е край, защото бележи точката, по-нататък от която не може да се отиде; тя е център, ако се нанесе върху цялостната конфигурация на някои обекти. Ако вземем за пример обекта 'гора', то вдън гората/в сърцето на гората обозначава точка, намираща се еднакво далеч от всичките ù външни краища, от окрайнините.

Сложната семантика на думата дъно/fond обединява две позиции в СК, които са антонимични: 2 и 6.
Подточка седем е посветена на думите от позиция 6 – среда и център.

Fond и Centre/Coeur. Могат да бъдат синоними, когато определят местоположение в обект с определени радиус и плътност, в чиято най-вътрешна част други обекти могат да бъдат разположени (гора, джунгла, земя): NO 10/13 "Il était une forêt" : plongée au coeur de la forêt tropicale (заглавие) [„Имало едно време гора“: потапяне в сърцето на тропическата гора].

Думите, които могат да бъдат разположени на позиция 6 (център) са директна опозиция на думите от позиция 5 (периферия): такива са например contour/контур, очертание, confins/покрайнини, périphérie/периферия, cadre/рамка, encadrement/рамка и др. Значението на център (среда) може да варира така, че в един момент да се доближи до противоположното значение. Такъв е случаят, и в двата езика, при думите среда/milieu, които могат да обозначават както централна част от един обект, така и цялата зона, обкръжението на друг, по-малък обект (HC276 D’après un ami à moi, qui est comptable et qui a vu son dossier, ce mec a été terrorisé par son milieu de noble. Според едно приятелче, което работи тук като писар и е виждало досието му, този тип бил силно потиснат от благородническата си среда.), а оттам да се доближат до значението на 'рамка'.


Подточка осем разглежда думата начало и нейните съответствия на френски език (début, commencement). Макар че влиза в директна опозиция с край, начало също съдържа характеристиката 'граничност', тъй като бележи начална граница на обект, на интервал, на процес. При début се акцентира на първата част от обект, а при commencement фокусът е върху първата фаза от процес; затова при превод са възможни трансформации като започвам <-> commencement: а) БД 146 Да започна отново, значи да повторя всичко. Chaque commencement est une répétition.; б) HC101 C’est en regardant le ciel que je devine la côte, la fin du fleuve, le commencement de la mer. Вглеждайки се в небето, успях да различа границата, където свършва реката и започва морето. Подобно на fin, в комбинация с думи като terre (земя), monde (свят), univers (вселена), début и commencement са способни да обозначат начало не в пространството, а във времето: аu début de la terre/du monde – au commencement de la terre/monde: MY269 Le bruit qui dure depuis le commencement du monde grondait toujours. Шумът, прокънтял още с началото на света, боботеше безспир.

Разгледани са също случаите на липса на граници. Според това каква е границата, която липсва, разграничаваме следните четири случая: a) липса на начало: безначалност/ sans commencement (sans début); б) липса на край: безкрай (безкрайност)/ infini (infinité); бездънен/sans fond; безсмъртие/immortalité, infinité, éternité; в) липса на периферия (начало и край): безпредел (безграничност)/ absence de limites (sans limites, sans frontières, sans bord(s), sans bornes, sans fond ni rive); вечност/éternité; г) липса на междинна граница: непрекъснатост/continuité.


Безначалност и безкрай. Позициите, бележещи липса на граница, са по-слабо лексикализирани. От една страна, защото обектите 'без граница' не са осезаеми, те не могат да бъдат част от опита. Смята се също така, че безграничното се избягва и по психологически (емоционални) причини. Позицията, отговаряща на 'без начало', е по-необичайна от 'без край', поради тази причина не във всеки език има дума за нея. Докато на български съществуват, макар и рядко използвани, думи като безначалност и безначален, на тяхно място във френския се наблюдава лексикална лакуна. Прибягва се до аналитични конструкции като sans commencement/sans début. Идеята за липса на край често възниква във връзка със събития и състояния, които изглеждат на субекта прекалено дълги и неизчерпаеми: безкрайна тъга, безкрайни часове и пр.

Разграничени са няколко случая, при които в текстовете се говори за 'безначалност': a) непрекъснатост – според това как е видяна, непрекъснатостта може да бъде циклична и линейна : кръг/цикличност и линия; б) хаос, липса на ред; в) застиналост; г) неяснота на ума или сетивата; д) Бог.



Безграничност и безпредел. Двете български думи нямат точен еквивалент на френски език. Ако разгледаме френските съответствия на граница и пределfrontière и limite, ще открием, че дума, отразяваща липса на граница във всички посоки (не само липса на начало, нито само липса на край) или, иначе казано, липса на периферия, може да бъде само прилагателното име illimité. Подобно на думите безначалност и безначален, които на френски могат да бъдат предадени с аналитичната конструкция sans commencement, безпредел(ност) и безграничност се превеждат с изрази като sans limite(s) и sans frontières.

Непрекъснатост. За разлика от останалите случаи, непрекъснатостта може да се наблюдава директно в извънезиковата действителност. Тя може да бъде представена като липса на междинна граница, която да разделя някаква цялост на по-малки части: JG159 haies disparues [изчезнали плетове]; EK34 volets arrachés [изтръгнати капаци на прозорците]; EK155 paroi absente[липсваща стена]; EK145 espace sans contour[пространство без очертания]; EK144 plus de mur[вече няма стена] и пр.

Подточки девет, десет и единадесет включват позициите от семиотичния квадрат, които не са лексикализирани в нито един от двата езика – те могат да бъдат изказани чрез словосъчетания, но няма отделни думи за съответните понятия. Лексикалните лакуни при позиции 9 (съмнително начало) и 10 (съмнителен край) можем да представим на концептуално ниво като наслагване на две противоречиви мнения (на един и същ или на различни говорещи субекти). Съмнителното начало е такъв обект, за който може да се каже, че е начало, но който за говорещия не е начало (сблъскват се противоположни виждания) или който е начало за една същност, но не и за друга. Аналогично, съмнителен край е онова, което се възприема като край, но не е: DL8/14 Thierry Baud: « Ce n’est pas la fin des Verts » /titre/15 [Тиери Бо: „Това не е краят на зелените“].

Не-край, не-начало. Докато при комбинациите 9 и 10 имаме наслагване на две конкуриращи се твърдения: [(Х е начало) + (Х не е начало)]; [(У е край) + (У не е край)], то при съставните им елементи няма противоречивост, а само едно твърдение (изказване): „Х е не-начало“; „У е не-край“. Тук няма несигурност, нито колебание. Отрицателната частица не- само маркира идеи, които не са лексикализирани на френски и на български. Не-начало е всичко, което не е начало. Ако например се касае за времевия интервал 'месец', то не-начало на месеца може да бъде например средата на първата му половина, втората четвърт от втората му половина, една седмица след началото, две минути преди края и т.н., дори всяка секунда или минута след първоначалната. При всички случаи началото е изключено: Juin (mais pas au début du mois souvent pluvieux) et septembre surtout mi septembre... [Юни (но не в началото на месеца, когато често вали) и септември, най-вече средата на септември ...]. Аналогично, не-край е всичко, което предхожда края, освен самия край: MM7 Oui, mais pas à la fin du mois. 16 [Да, но не в края на месеца].

Междинна граница. Междинна граница е средата, която може да разделя. Както и на други позиции от СК, тук се очертават два вида конфигурации: линейна и кръгова – междинната граница може да бъде видяна като линия – едновременно среда на обект и част от периферия на обектите, от които е крайна част – и като затворена форма (цялостна периферия) между два обекта, която изолира вътрешния обект от външния. Една и съща граница може да бъде погледната ту като а) периферия на единичен обект („извън границите на моя ветеринарен район“), ту като б) линия между два обекта („тия зелени пущинаци между Кестен и Триград“), в зависимост от намерението на говорещия: АГ2-306 ... изведнъж си спомних, че има повече от година, откакто не съм излизал извън границите на моя ветеринарен район. ... Да, една цяла година не бях напущал тия зелени пущинаци между Кестен и Триград...

Тъй като тази позиция също не е лексикализирана на френски и на български, не можем да посочим единични думи, които да изразяват идеята за междинна граница. Концептуалната схема в случая е по-сложна и може да бъде изказана вербално чрез аналитични конструкции.


В ЗАКЛЮЧЕНИЕТО са обобщени изводите от направените наблюдения и анализи върху думите, обозначаващи ИГ в двата езика и начинът им за разпределение в СК. Между редица от изследваните думи и техните съответствия се наблюдава лексикална асиметричност в различни съотношения.
1. Начало:

френски

СК

български

début

1. +статичност (обект) P

2. +динамичност (процес) S, T


1H

(дебют)
начало -----------------------------------------------------------------
(започване)

commencement

1. +динамичност (процес) P

2. +статичност (обект) S, T

3. философска/религиозна употреба



1H

seuil

1 H

праг

entrée

1 H

вход (антре)

pied

1 V

крак

подножие


подстъпи

поли


Таблица VI.1. Лексикална асиметричност между българските и френските лексикални единици от позиция 1 в СК.

2. Край:

СК

БЪЛГАРСКИ

ФРЕНСКИ

край по дължина

край

bout

(позиции 2H/T/P/N)

(същ.име)

extrémité







fin







mort







terme







pointe







fond

страничен или периферен край

край

bord

(позиция 5)

(същ.име)

rebord







limite/lisière/frontière

Таблица VI.2.a. Съотношение между българското съществително име край и неговите съответствия на френски език.
3. Дъно/сърцевина:

FOND

фон; фонд

дъно (V, H)

край (H)

център

недра, ядро, дебри, дълбини (вдън)



Таблица VI.2.г. Френската дума fond и нейните български съответствия. Лексикална асиметричност.
4. Периферия:

А. Периферия на земна повърхност (държава, местност, парцел, гора, агломерация и др.):


български

френски

български (имот)

френски (имот)

граница

(лимит)


предел

frontière

-

-

limite

синор/межда

слог (необработена ивица)



bout, extrémité, borne

tournière, chaintre, fourrière...



borne

окрайнина

lisière, orée

-

-

покрайнини

confins

-

-

Таблица VI.5.a. Граница, предел. Frontière, limite, borne.

Б. Периферия на предмети, пътища и водна повърхност


френски

български

обект

хипоними на bord

BORD


борд

кораб и др.

tribord

bâbord

страна (път)

път

accotement

banquette

bas-côté

бряг

вода

rive

rivage

berge

côte

ръб

всеки предмет

rebord

ourlet

arête

Таблица VI.5.б. Ръб. Бряг. Bord. Хипоними и лексикална асиметричност.

Като обща тенденция, bord се смята за периферия-линия, рядко включва измерението 'височина' (напр. при борд). Наченки на триизмерност можем да видим в думата rebord ('издигнат ръб'). Когато периферията е триизмерна, говорим за периферия-ограда – тя ограничава обектите вече не като двуизмерна линия, а като стена, при което случаите на възпираща граничност са много повече. В тази периферия са включени и ъглите:


В. Периферия-ограда и части от оградата

ограда (5)




плет

стобор

решетка




mur

enceinte

clôture

haie

palissade

grille/barreaux

grillage




зид

muraille

крепостна стена

rempart

Таблица VI.5.г. Обобщение на темата 'ограда' – отбелязано е различното лексикалното разпределение на български и на френски.
Части от периферията-ограда:

стена


mur

paroi

cloison

Таблица VI.5.в. Стена като част от помещение, сграда. Асиметричност.

ъгъл


angle

coin

recoin

Каталог: 449 -> pub
pub -> Някои особености на френските предложни локативни изрази и тяхната преносна употреба
pub -> Névéna Stoyanova L’idée locative dans le français contemporain Expressions verbale et circonstancielle
449 -> Държатели на референтни данни
449 -> Дяконът калина Сотирова 1837
pub -> Функционалността при структуриране на семантичния материал и многозначността на термина “семантично поле”
pub -> Презентация на значението Невена Стоянова Катедра "Романистика", вту "Св св. Кирил и Методий"


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница