Иди ми, дойди ми за здравните заплати



страница1/14
Дата24.06.2017
Размер0.88 Mb.
#24151
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
22.10.2016
Национални вестници


Иди ми, дойди ми за здравните заплати


Банкеръ  стр. 14  

"А дано, ама надали". С подобен тон на недоверие съсловните организации и голяма част от "белите престилки" приеха новината за увеличението на заплатите в здравния сектор с между 15 и 30 процента. То временно стана факт с уж подписания нов Колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване", под който параф трябваше да сложат представителите на работодателите, синдикатите и ресорният министър д-р Петър Москов. Според текстовете на споразумението началник на клиника в лечебно заведение, финансирано от здравното ведомство, ще получава минимум 1000 лв. срещу досегашните 850 лв., заплатата на лекар с една специалност ще се увеличи от 700 на 850 лв., възнаграждението на старша медицинска сестра ще скочи от 560 на 720 лв., а това на медицинските специалисти по здравни грижи - сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници - на 700, при досегашните 520 лева. В университетските болници за началник на клиника щяха да се дават 1150 лв., за медик с една специалност - 980 лв., а старшата сестра трябваше да си докарва 810 лева. За по-ниските щатове мизата бе фиксирана на 750 лева.

По стар български обичай чудото бе за три дни. Оказа се, че уж надлежно подписаният договор е невалиден, тъй като под него се мъдрят само подписите на здравното ведомство и синдикатите, без нито един параф на работодателите. За Българската стопанска камара подписа си под договора е сложил директорът на столичната спешна помощ д-р Георги Гелев, който е имал пълномощия единствено да преговаря, докато Търговската палата се оттегли от споразумението. Впоследствие работодателите с нарочно писмо до Москов и социалния министър Зорница

Русинова обявиха, че не признават договора и ако се наложи, ще го оспорват в съда. Очаквано ябълката на раздора се оказаха необходимите средства за увеличението, или по скоро съмнителната им наличност.

Според заместник-председателя на Федерация "Здравеопазване" към КНСБ д-р Пламен Радославов "средствата ги има в системата - ние няма да ги търсим отвън". Доколко ги има обаче в една система, чиито дългове вече надхвърлят 700 млн. лв., е друг въпрос. Във всеки случай Българският лекарски съюз може би с основание се усъмни дали увеличението всъщност няма да доведе до "намаление на доходите. "В Колективния трудов договор не се посочва увеличаване на работните заплати, а увеличаване на минималните осигурителни прагове. На практика това означава само едно: гарантирано увеличаване на приходите в държавата от завишените осигуровки - личните и тези на работодатели, изчислени върху по-високия осигурителен праг", заяви заместник-председателят на съюза д-р Галинка Павлова. Тя добави, че лечебните заведения, които са на издръжка от здравната каса, не биха могли да увеличат заплатите на персонала си, ако нямат достатъчен финансов ресурс. А и по-високите осигуровки ще означават по-малка сума за възнаграждения, намаляване на заплатите, съкращения, нови дългове и дори фалити на лечебните заведения.

Председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев също прогнозира фалити на лечебници и отбеляза, че здравното министерство не е осигурило парите за надбавката. От ведомството на Москов отговориха, че средствата ще дойдат основно по две направления. Първото е

Здравната каса, която за 2016-а има с 230 млн. лв. повече за болнична помощ, а второто са централизираните търгове, с които болниците би трябвало да купуват лекарствата с до 20% по-евтино. Това е доста оптимистично становище, при положение че само в болничната помощ очакваният дефицит за тази година надхвърля 50 млн. лв., а в бюджета на здравноосигурителния фонд преди около месец не достигаха 250 млн. при оперативен резерв и планирано преизпълнение на приходите от общо 170 млн. лева. Тоест при всички положения не достигат едни 80 млн. по каса, които ще се наложи някак да се компенсират. Електронната лекарствена борса пък тепърва предстои да заработи и е малко раничко да слагаме "рибата в тигана". Всъщност, ако министерството искаше съсловието да приеме сериозно намерението му да увеличи заплатите, то следваше да подготви точен разчет колко ще струва тази благодат и какъв брой здравни специалисти ще засегне. Тези данни трябваше да са ясни, след като преговорите по договора са се водили пет месеца.

Самият Москов загатна, че за увеличението няма да се търсят средства отвън. Според него от анализ на 100 клинични пътеки станало ясно, че едва 30% от стойността им отива за лечение на пациентите. "Къде отиват останалите 70% тепърва ще видим", закани се министърът. Той е категоричен, че останалите пари, които влизат в болниците по клинични пътеки, трябва да бъдат разпределени като възнаграждение на работещите. Медици обаче контрират, че ако лечението при една пътека е 30% от стойността й, при тежките случаи финансирането дори не покрива медицинските услуги, предоставени на болния.



Харчат бюджета зад гърба на парламента


Председателят на Сметната палата Цветан Цветков

Александра Ангелова

Банкеръ  стр. 4  

Сметната палата препоръча на министъра на финансите Владислав Горанов да ограничи промените в разходите, които правят първостепенните разпоредители с бюджета. Това става ясно от доклад за одита на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2015 година.

"Извършвани са многобройни промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, в резултат на което съществена част от средствата не са използвани за това, за което са предназначени", пише в заключението на одиторите.

През одитирания период в бюджетите на ведомствата са направени 1274 промени. От тях 323 са станали по решение на Министерския съвет, 704 са одобрени от министъра на финансите и 247 са вътрешно компенсирани промени, извършени от самите първостепенни разпоредители.

Промените, които е одобрило правителството през изминалата година са на обща стойност 960.7 млн. лева. Те засягат 78% от бюджетите на разпоредителите. Най-много са промените в бюджета на Министерството на образованието - 151. Преразпределението тук било за стипендии, за допълнителни трансфери по бюджетите на общините за финансирането на дейностите по Национални програми и за възстановяване на разходи за транспорт на педагогическия персонал.

В бюджета на регионалното министерство били извършени 102 промени. По-голямата част от тях са за покриването на разходи, породени от бедствия, за изграждането на магистрала ‚Хемус“ и за реализирането на проекта "Енергийно обновяване на българските домове'.

В бюджета на Министерството на отбраната са извършени 82 промени. Средствата са похарчени за отбелязване на национални годишнини, за овладяване на последиците от бедствия и за ежемесечните трансфери от НЗОК за медицинска дейност, извършена от ВМА.

Оказва се, че най-много на брой са промените от последните два месеца на годината - между 40 и 49 на сто. Това се дължи на изискването измененията да се извършват при направени фактически разходи.

"Изразходването на значителни по обем средства в края на годината крие рискове за тяхната ефективност и законосъобразност", смятат обаче експертите от Сметната палата.

Според одиторите допускането на подобни методи за разпореждане с държавните пари не стимулира разпоредителите да планират прецизно средствата по бюджетите си.

Сметната палата установява и превишения на максималните размери на разходите, които могат да бъдат поети през годината, както и на максималните размери на новите задължения за разходи през периода. Те били извършени от едни и същи разпоредители с бюджета, което според одиторите е нарушение на бюджетната дисциплина.

"Въпреки изброените причини за посочените отклонения, няма данни да са предприети мерки да не бъдат допускани в бъдеще", посочва одитната институция.

В бюджета за 2015-а максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, е 3 310 967 800 лева. Реално обаче са похарчени 4 061 808 700 лв., или с 23 на сто повече от първоначално предвиденото.

Превишение на отчетените суми за разходи спрямо уточнения план е установено в осем бюджетни структури - омбудсман, Министерството на отбраната, Министерството на енергетиката, Министерството на транспорта, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), Националния статистически институт (НСИ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и при Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Най-голям е размерът на превишението в силовото министерство - 25 343.8 хил. лв., а най-малък в КЕВР - 121.9 хил. лева. Най-голямо е превишението в проценти при омбудсмана - 32%, следвано от НСИ - 25%, и КЕВР - 17 на сто, а най-малко при транспортното ведомство - 0.06 на сто.

С 16% повече от предвиденото в бюджета са натрупаните нови задължения от направени разходи - 3 946 491.8 хил. лв., констатира в доклада си Сметната палата. Одиторите установили, че планираните им разходи надхвърлят Комисията за защита от дискриминация (КЗД), КОНПИ, КЕВР и АЯР. Най-голям размер на превишението са допуснали АЯР - 290.5 хил. лв., и КОНПИ - 253.4 хил. лева. Най-висок дял спрямо уточнения план - 14%, е отчетеното превишение от КОНПИ.

При анализа на изпълнението на бюджета за миналата година станало ясно още, че финансовото министерство не е изисквало обезпечения при отпускането на безлихвени заеми от централния бюджет на общините. Тази неизползвана мярка е предвидена в Закона за публичните финанси. С нея би трябвало да се гарантира сигурността на държавния бюджет, в случай че отпуснат от безлихвен заем не бъде изплатен.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница