Іі. Анализ на съществуващата ситуация
Изтегляне 360.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Е-3 Европейски маршрут Ком – Емине
- В1 Маршрут „Българка ”
- В2 Град Трявна – хижа „Грамадлива”
- В11 кв. Радецки - вр. Шипка
- В13 М. Люляците – м. Узана
- По пътя на Тревненската чета
- По пътя на четата на Филип Тотю
- Гара Кръстец – град Плачковци
План за управление на посетителите в Природен парк „Българка” ГЛАВА ІІ. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА СИТУАЦИЯ Управленската политика на Дирекцията на ПП „Българка” прилага действащото законодателство и нормативни разпоредби. Туризмът в Природния парк се развива в съответствие с предназначението на защитената територия, като се създават добри условия за естетична наслада, духовно обогатяване и досег с природата. 1. Паркът - достъпен за посетителите Предвид разположението на Главното Старопланинско било и ролята му като географска бариера, достъпът до ПП „Българка” може да бъде определен като достъп от север, достъп от юг и достъп от билните части на планината.
Поради близостта на ПП „Българка” до гр. Габрово, гр. Трявна и гр. Плачковци, сериозен туристопоток идва от северната страна на Парка1. Основни подходи към ПП „Българка” с обществен транспорт:
Този достъп е обезпечен от републиканската и общинска пътна мрежа чрез входните пунктове към Парка. Специализираните зони за паркиране са сравнително малко и са свързани преди всичко с другите туристически обекти в района. Такива зони има в м. Узана, Соколски манастир, АЕК „Етъра” и вр. Шипка. При теренна инвентаризация3 е установено, че състоянието на пътищата от републиканската пътна мрежа е много добро и позволява свободен достъп до подходите на Парка. Състоянието на общинските пътища е задоволително (има асфалтово покритие в основните направления), като на много места пътната настилка е с нарушено покритие. Маркиран е пътят от м. Бъзовец за с. Станчов хан. Настилката е макадамова и е в добро състояние за преминаване с личен автомобил при летни условия. Маркирани пътни участъци, в които има нарушена или липсваща асфалтова настилка, както и където има затруднения в проходимостта по съществуващата инфраструктура:
Пътищата са проходими с високопроходими моторни превозни средства (МПС). Пътеките, които се използват като трасета по основни туристически маршрути, на места са с нарушено покритие (изровени или силно набраздени) от АТВ машини или мотори, които се движат неправомерно в територията на ПП „Българка”. В ПП „Българка” (кв. Ябълка), има съществуващ мотополигон, където любителите на екстремни изживявания могат да практикуват хобито си, без да предизвикват изравяне на трасетата по пешеходни маршрути или почвена ерозия, когато се движат напосоки из територията на Парка.
Основни подходи към ПП „Българка” с обществен транспорт:
2. Територии за обслужване на посетителите4 За целите на ПУП предлагаме описание на съществуващите към момента в ПП туристически маршрути, обекти и практикувани форми на туризъм. 2.1.Входно - изходни пунктове Входно-изходните пунктове за туристите се намират на границата на Парка и са обозначени със специална инфраструктура. 2.2. Туристически маршрути Маршрутният е най-развитата форма на туризъм в ПП. Туристическите маршрути отвеждат до места с вълнуващ природен и характерен за местните традиции културен ландшафт, до райони с богато биологично разнообразие. В исторически план, територията на Природния парк носи знаците на много минали процеси и събития от българската история, които будят интереса на посетителите. Пресичат го много пътни артерии, използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченският проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др. Привлекателни за туристите са местата, свързани с исторически събития като НПМ „Шипка-Бузлуджа”, Соколски манастир, параклис „Свети Иван Рилски-Чудотворец” на вр. Кръстец, запазените центрове на самобитно строителство - старите къщи в Тревненско и Габровско - сред които шедьоври на Възрожденската архитектура, занаятите – живи и днес в АЕК „Етъра”, културата – наследството на Тревненската художествена школа, първите светски класни училища - Априловската гимназия и Славейковото школо, както и средища на съвременни забавни, развлекателни, образователни и спортни прояви. Дирекцията на ПП „Българка” изгражда по традиционно съществуващите пътеки обслужваща инфраструктура, създава и специализирани маршрути - екопътеки. Направени са кътове за отдих, поставени са информационни и образователни табели, от които туристите получават в допълнение към естетичната наслада от вълнуващите панорамни гледки, богата и атрактивно поднесена информация за съответния район. В Парка са възможни много от обичайните форми на туризъм – пешеходен, вело-, конен – , фотолов. Някои автори въвеждат5 и т.н. Познавателен туризъм, с три направления според обектите/проявите, които са цел на посетителите:
Част от обектите с характеристики от първото - и в преобладаваща степен от второто и третото направление, са извън Парка - Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово, Националните Славейкови празници, Международният пленер по дървопластика, Международният фолклорен фестивал, традиционните панаири в гр. Трявна и в гр. Плачковци, музеи, галерии и под. Колкото до културно-историческите паметници и забележителности, разположени в Парка, маршрутите в него осигуряват достъп до тези по своята същност туристически атракции. Предмет на ПУ и ПУП е да ги обвържат в туристическо райониране, съобразно обхвата на „Туристическата зона”, което да обогатят с интергирани услуги за посетителите. 2.2.1. Пешеходни маршрути в територията на ПП „Българка”
Начало/от запад на изток: х. „Мазалат“ - хижа „Партизанска песен” – х. „Хлебна” - м.Узана - вр. Шипка (Столетов) – вр. Бузлуджа (х. „Бузлуджа”) - вр. Караджова кула - вр. Бедек – ЗМ „Столища” - ГД „Българка” – с. Кръстец (х. „Кръстец”) – вр. Бабата - ЗМ „Студен кладенец” – х. „Грамадлива”.
Начало: Гр. Трявна - с. Станчов хан – с. Свирци - ЗМ „Студен кладенец” - с. Мръзеци - с. Бъзовец - х. „Извора” - ГД „Българка” - вр. Бедек - ГД „Ябълка” - АЕК „Етъра”- Соколски манастир - вр. Шипка - ГД „Узана” - м.Топлешки дол - гр.Габрово
Начало: гр.Трявна - с. Станчов хан- с. Свирци - вр. Белновръх - вр. Пролука - вр. Върбанов чукар - хижа „Грамадлива”.
Начало: гр. Трявна -с. Боженци - м. Сечен камък - вр. Мъхченица – Папратливата поляна – м. Бедеците - хижа „Бузлуджа“. Трасето е от ІІ в. Пр. Хр., предполага се, че по него е минавал Александър Македонски при завладяване на тракийските племена в Долна Мизия. Един от най-важните вътрешно провинциални пътища, свързващ два големи римски търговски центъра от Север – Дискодуратера (в близост до днешна Гостилица) и от Юг – Пизос (в близост до Стара Загора).
Начало: с. Радевци - с. Гръбчево - хижа „Планинец” - ГД „Българка”
Начало: гр. Плачковци – кв. Късовци – Ножерите - м. Папратливата поляна – кв. Ябълка В6 Квартал Ябълка - хижа „Бузлуджа” Начало: кв.Ябълка (гр. Габрово ) – Добруджанската поляна – по поречието на река Янтра – х. „Бузлуджа”
Начало: с. Потока – Заслон „Белчеви мини” – с. Езеро - чешма „Еверест”
Начало: с. Потока – с. Езеро – вр. Кокошката – вр. Шипка
Начало: Архитектурно-етнаграфски комплекс (АЕК) „Етъра” - Соколски манастир – м. Черните паметници – м. Узун укуш - вр. Шипка
/ по стария Шипченски проход/ Начало: кв. Радецки (гр. Габрово) – м. Червен бряг – м. Узун укуш - вр.Шипка
Начало: кв. Радецки (гр. Габрово) – вр. Магаревец – вр. Шипка
Химитлийска пътека (Ясенски проход) Начало: гр. Габрово (кв. Смирненски) – с. Зелено дърво – м. Узана – хижа „Узана”
Начало: Габрово – м.Люляците (14 км от Габрово) – м. Осеникова поляна – х. „Партизанска песен” - м. Узана
Начало: с.Милевци – с. Койчевци – кв. Тепавици (гр. Трявна) – с. Енчевци – кв. Априлово (гр. Габрово) – АЕК „Етъра”- Соколски манастир - кв. Бичкиня (гр.Габрово).
Начало: гр. Трявна – кв. Божковци – с. Енчевци – с. Горни Маренци – с. Генчовци – кв. Априлово (с. Нова махала) – АЕК „Етъра“ (гр. Габрово).
Начало: гaрa Кръстец – вр. Българка – Хайдушкото кладенче – х. „Бузлуджа” – вр. Караджова кула – вр. Бедек – кв. Късовци – гр. Плачковци – гр. Трявна
(по пътя на Мощите на Св. Иван Рилски) Начало: гара Кръстец – вр. Голям Кръстец (Параклис „Св.Иван Рилски-Чудотворец”) – с. Брежници – гр. Плачковци. Мощите на българския светец Св. Иван Рилски са пренесени през 1195 г. по заповед на цар Асен I от София до Велико Търново и престояват в околностите на вр. Голям Кръстец седем дни, на мястото, където сега е издигнат параклиса „Св.Иван Рилски-Чудотворец”.
Маршрутът е свързан с местни легенди: за девойката Малуша, за Крали Марко, който пази прохода и др.
Част от маршрут ЕМО „ Етъра” - Соколски манастир - вр. Шипка Маршрути с части в територията на ПП „Българка” Маршути на ТД – Казанлък
Начало: с. Ясеново – м. Сечен камък – м. Патарешка – м. Корита
Начало: с. Ясеново – м. Киселцата – м. Улуците – Хайдушката чешма – х. „Узана”
Начало: с. Ясеново - Момина поляна - хижа „Узана”
Начало: гр. Шипка – вр. Орлово гнездо – вр. Шипка
Начало: гр. Шипка – х. „Теменуга” – м. Копаците
Начало: с. Крън – Барата – м. Комините - Бузлуджанска поляна – х. „Бузлуджа”
Начало: с. Енина – Корданска чешма – х. „Бузлуджа”
Начало: с. Енина – Ален чучур - х. „Бузлуджа”
Начало: с. Енина – м. Кръста – резерват „Каменщица” – вр. Атово падало – хижа „Младост”
Начало: с. Енина – Енинско ждрело – Родопова чешма – вр. Беклемета (1242,8 м н.в.) – вр. Високата могила - ГД „Българка”
Начало: гр. Мъглиж – с. Горно Изворово – м. Равна поляна – с. Селце – м. Дюлята – м. Извора - гара Кръстец 2.2.2. Специализирани маршрути и обекти За сигурно, приятно и информирано пребиваване на посетителите, Дирекцията на Парка изгражда туристически, образователни и опознавателни маршрути и обслужваща инфраструктура:
Изграден е след кв. Етъра /на южния паркинг на АЕК „Етъра. Предлага:
Кръгов маршрут. Достъпен за различни възрастови групи. Има обособени различни интерпретативни елементи и места като: спортен кът, класна стая на открито, „индиански“ кът, погледна площадка, вход на Леднишката пещера, заслони и други.
В два кръга. Изграден в района на местността Узана. Начална точка е станцията на Планинската спасителна служба. Единият кръг преминава през поляната, покрай Къщичката на внучката на Баба Яга, Географския център на България, погледната площадка над Белилска река, изкачва се по ски пистата, излиза на малкия заслон. Оттук възможностите за връщане са две: към Узана през класната стая на открито по екопътека Узана или в ляво: през погледната площадка /реверсивно по трасето на маршрута/. Другият кръг преминава покрай хижа „Узана” и през различни видове гори се изкачва към местността Карамандра и връх Исполин. Оттам се открива шрока панорама към Долината на тракийските царе, язовир „Копринка”, към върховете Шипка, Бузлуджа, Мазалат, Ботев. Слизането е през Марков стол до информационния център на Община Габрово. Образователната програма предлага информация за срещащите се лечебни растения през различните сезони и тяхното приложение.
Началото е от Посетителския информационен център „Българка”, след кв. Етъра /на южния паркинг на АЕК „Етъра”. Трасето продължава успоредно на река Сивяк, минава през село Чарково. Оттам - през поддържани стари овощни градини на село Бойчетата, се излиза до Соколския манастир. Слизането се извършва частично по пътя за с. Червена локва, а след това през стара букова гора спускането отвежда до паркинга на АЕК „Етъра” и Посетителския информационен център. Интерпретираната среда представя българските национални и природни паркове. Атрактивно изпълнена е парковата мебел - със скулптурни дървени фигури на животни, представлявщи и елементи от образователни игрови занимания с деца. 2.3. Алтернативен туризъм В ПП „Българка” има възможности за практикуване на различни форми алтернативен туризъм. Сред тях са: Приключения и преходи със ски, снегоходки; Планинско и шосейно колоездене, конен туризъм, катерене, спелеология, пара- и делтапланеризъм; Пътувания с интерес към геология, орнитология, ботаника, наблюдение на диви животни; Пътуване с интерес към архитектура и археология; Религиозен туризъм - посещение на манастири, оброчища и свещени места; Наблюдение/обучение в традиционни занаяти: бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти; Селски и винен туризъм; Пътувания, запознаващи с традиционния празнично-обреден български календар и кухня. Различните форми на туризъм, забавления и атракции се организират и предлагат от туристическите агенции в общините Габрово, Трявна и Мъглиж и от собствениците на атракционите в Природния парк.
Религиозният туризъм, поклоненията - целенасочени пътувания към обекти с култово и религиозно предназначение (светилища, оброчища, храмове, свети места), са познати от дълбока древност. Храм-параклис „Св. Иван Рилски – Чудотворец” на вр. Кръстец7. В основата на висок 3 м кръст на скалата, е вградена частица от мощите на Св. Иван Рилски, донесена от Рилския манастир и осветена с изворна вода от пещерата в Рила планина, където е живял Светеца. 2.3.2. Ски туризъм Ски-курорт „Узана” се намира на 1300-1400 м н.в. Разполага с осем ски писти. Най-дълга в курортния център е професионалната ски писта - 1300 м, снабдена е с помагалски влек. За начинаещите скиори на разположение са 7 по-малки писти, мини-влекове и ски-училище с добри инструктури. Общата дължина на ски пистите в курорта е 3 км. Всички писти са съоръжени с влекове (два са тип "паничков", останалите - със захват). Местността предлага с добри условия за ски-алпийски дисциплини и ски-бягане. 2.4. Традиционни места за масови прояви – поклонения, отдих, излети, събори
Старопланинска поляна, разположена на 22 км югозападно от Габрово, с дълги и стръмни склонове и високи била, благоприятстващи развитието на зимните спортове и добри възможности за познавателен и алтернативен туризъм през лятото. Географски център на България. Наличието на ски влекове, хотели, почивни домове и хижи превръщат Узана в предпочитан зимен курорт. Летният сезон предлага добри възможности за познавателен и еко-туризъм с богатото биоразнообразие на редки и защитени видове. Място за провеждане на ежегоден УзанаПолянаФест. Начало на изградените и стопанисвани от Дирекцията на Парка образователни маршрути: Екопътека „Узана” и Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи Вълшебници“. Изходен пункт към две защитени територии: Природен парк „Българка” и Национален парк „Централен Балкан”.
Красива планинска местност, разположена на 15 км от Габрово. Високото съдържание на озон и аерохимичният състав на въздуха са благоприятни при лечение на заболявания на белите дробове и дихателните пътища, алергенни заболявания, хипертонична болест и начална артеросклероза, ендокринни-обменни заболявания, неврологични заболявания. Изграденият комплекс предлага възможност и за балнеоложки туризъм.
Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” са намира на 8 км южно от гр. Габрово. Той е музей от типа „Сканзен” и експонира културно-историческото минало, архитектурата, стопанското развитие и бита на населението през Възраждането. В него се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода (водното колело е емблема на Етъра). Съдържа 10 действащи обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Занаятчийската чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. „Етъра” е и център за традиционни възстановки на обичаи, представяне на местни традиции, фолкорни програми, събори, изложби, научни конференции. Ежегодно се организират традиционни празници от народния календар: Цветница, Гергьовден, Еньовден, Национален събор „Пролетни момински игри” – АЕК „Етър”, и панаир на народните занаяти и др.
Обект с национално значение, пресъздава миналото на България през Възраждането – балканската възрожденска къща, бита, нравите и обичаите, фолклора от Централна България.
Религиозен център, архитектурен паметник, знаков за българските освободителни борби. През 1865г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, а на 1 май 1876г. в него се събират габровските участници в Априлското въстание, водени от Цанко Дюстабанов. Сегашната църква е построена през 1834г., като стенописите от вътрешната и външната й страна са нарисувани през 1862г. от поп Павел Зограф и сина му Никола. В двора има осемструйна чешма със скулптирани глави на соколи, строена от прочутия дряновски майстор-строител Кольо Фичето. Иконостасът е дело на тревненски майстори с икони на известни иконописци – Рука Симеон от Трявна и Йоаникий Папа Витан. Негова творба е и чудотворната икона на „Богородица Троеручица”. В северната част на манастира има параклис с иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф. Поради близостта до Габрово (15 км), поляните край Манастира са традиционно използвани за излети и като изходен пункт за множество пешеходни маршрути в Природния парк.
Популярен за посещение, съчетаващ красивата Старопланинска природа и исторически паметници, свързани с важни събития от българската история. Той обединява Националния парк-музей „Шипка”, включващ връх Шипка с Паметника на Свободата и паметниците, свързани със защитата на Шипченския проход по време на Руско-турската война 1877/1878 год.10, Национален парк „Бузлуджа” и Парка на победата край с. Шейново.
Издигнат в подножието на вр. Бузлуджа, на лобното място на войводата Хаджи Димитър, водил неравен бой начело на малка чета, срещу многоброен турски противник на 30 юли 1868г. Всяка година родолюбиви българи поднасят тук цветя и почитат паметта на четниците.
Барелеф от бял врачански камък, поставен на мястото, където на 2 август 1891 год. се е състоял Учредителния конгрес на БСДП.
Издигнат по повод 90-та годишнина от основаването на Социал-демократическата партия11.
Планински въздух, много зеленина, вековни гори, бистри води, съвременна архитектура, умело съчетана с красотата на възрожденските къщи. И днес градът носи духът на своите предци - прочути дюлгери, резбари и иконописци. Старата част на Трявна е обявена за архитектурен резерват, където са запазени около 140 паметника на възрожденската архитектура.
Съборите, провеждани предимно в малките наслени места, са форми както на църковни (посветени на светци), така и на обществени празници - свързани с трудовата дейност на хората, землячески срещи на родовете и поколенията.
Провежда се в деня на храмовият празник на селото − „Преображение Господне“.
Провежда се в параклиса „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ на жп. спирка Бъзовец. Храмов празник на параклиса.
Посветен е и на храмовия празник „Св. Пророк Илия“
Узана Поляна Фест (13-15 юли) е вече традиционен иновативен фестивал на практиките за устойчиво развитие, който показва нагледно как добрите зелени идеи имат приложение. 2.5. Природни забележителности (ПЗ) и Защитени местности (ЗМ)
Над 500-годишното буково дърво е с височина 32 м и диаметър на ствола 3,70м. ПЗ се намира на 1100 м н.в., на 6 км от жп гара Кръстец в м. Мъглижка поляна, край пътя от гара Кръстец за ГД „Българка”.
Тисът /отровачка/ - Taxus baccata L. е рядък дървесен вид, включен в Червената книга на България, в категорията – застрашен. ПЗ обхваща площ от 0,6ха. Намира се на 9 км югозападно от ЖП гара Кръстец. Тисът нараства бавно, достига възраст до 4000 години. Всички части на растението са отровни, с изключение на червената месеста обвивка на семето. Находището е разположено на 1100 м н.в. и е едно от най-големите естествени находища на Балканският полуостров. Тисът е разположен като подлес в рядка букова гора и оформя в защитената площ триетажно консервационно местообтание: бук – тис – лавровишна, с единично разпръснати дървета от обикновена ела и явор.
Скалните ридове – ритли, както ги наричат, са четири, ориентирани в посока югоизток – северозапад. Най-високата им точка е на 1311 м н.в., а най-ниската на около 900 м н.в. Между скалните гребени са разположени каменопади, по-малки скални образувания и вековни букови дървета. ПЗ обхваща 7,4ха и буферна зона - вековна букова гора под вр. Бедек (1488 м н.в.) със средна възраст над 140г. Великолепните пейзажи, голяма денивелация, специфичен ландшафт, разнообразен релеф - скални гребени, разломи, сипеи и др., богатият петрографски състав и биологично разнообразие определят уникалния характер на ПЗ. Голяма част от скалните ридове са покрити с родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), растение в Червената книга на Р. България. Срещат се кафява мечка, скален орел, златка и др.
Природна забележителност в м. Стружната, на 6 км от гара Кръстец. Скален феномен на площ 0,5 ха, 1000 м н. в. Основната скала е доломит. Дървесната растителност е основно бук, срещат се и поединично явор, червен глог и др. По скалния феномен се срещат родопски силивряк, здравец, кръглолистна каменоломка и др.
Защитената местност е с площ 63,5 ха. Разположена е в землището на с. Станчев хан, Община Трявна, в района на изворите и горните водохващания на Беличанска (Станчевханска) река. Естествена букова гора със средна възраст 110–160г., с единични дървета от дива череша, чвор, габър и др. Най-високата точка на е вр. Муржов Лом (862 м.н.в.), в близост се намира най-високо разположеният извор на Беличанска река.
Намира на висок скален масив, обрасъл с букови гори в най-красивата част на Парка. Соколският манастир е обявен като историческа местност и прекатегоризиран в защитена местност със същото име. Обхваща площ от 75.5 ха манастирски гори и земи от горския фонд. Самият манастир се намира на 15 км от центъра на Габрово, разположен е на скален масив от шуплест варовик. Обителта е пряко свързана с историческите събития от национално-освободителните борби за независимостта на България и Габровския край.
Обявена е като историческо място12 и прекатегоризирана в защитена местност. Разположена на около 900 м ср.н.в. Най-високата й точка е вр. Мъхченица13 (1157 м н.в.). По тези места в древността е минавал път, известен като Верейския друм, свързващ Северна и Южна България. На места все още личи старият римски калдъръм. Тук през 1190 г., в гъстите букови гори, войските, предвождани от цар Иван – Асен І разбиват армията на византийския император Исак ІІ Ангел. ЗМ е с богато биологично разнообразие. Сред нейните обитатели са благороден елен, дива свиня, златка, черен кълвач.
Обявена като природна забележителност и прекатегоризирана в защитена местност. Площ 1,7 ха, разположена по северният склон на Тревненския Балкан на ср. н. в. около 1000 м. Опазва вековни букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м. Почвено-климатичните условия и доброто състояние на дърветата са в основата на оформилата се по естествен начин горска екосистема, характерна за Стара планина. 3. Обекти за настаняване Подслон в Природния парк предлагат хижите „Партизанска песен”, „Хлебна”, „Узана“, комплекс „Шипка“, „Бузлуджа”, „Младост”, Горски дом „Българка”, „Ивайло”, „Планинец”, „Извор”, „Кръстец”, както и частни бази за настаняване. Съгласно Плана за управление на ПП „Българка”, те попадат в обхвата на Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения. Като цяло, условията в хижите са средно добри до добри. Нерешени са въпросите с пречиствателните съоръжения и в някои райони с твърдите битови отпадъци. Част от твърдите битови отпадъци (ТБО) се изнасят извън Парка до определени за целта депа.
Посетителските услуги включват настаняване и хранене, туристически обиколки и туристически атракции. 4.1. Настаняване и хранене. В Парка услугата се предлага основно от лицата, стопанисващи обектите за настаняване. В част от тях се предлага освен нощувка и топла храна, приготвена на място, както и продажба на ограничен асортимент от стоки, храна и напитки. 4.2. Туристически обиколки и Посетителски атракции Организират се и се предлагат от туристическите агенции в общините Габрово, Трявна и Мъглиж и от собствениците на атракционите в ПП. Парковата дирекция извършва тези услуги за изградените и стопанисвани от нея Информационен център, пешеходни и специализирани маршрути.
Ремонтиран и завършен е Информационният център на Природния парк, изграден след кв. Етъра, на южния паркинг на АЕК „Етъра”. Започнала е работа за изграждането до него на „Детски горски парк“ и образователна инфраструктура. За осигуряване на безпрепятствено преминаване и развитие на пешеходния туризъм е извършено почистване на туристическите маршрути. За сигурността на посетителите са направени и поставени указателни стрелки по съществуващите маршрути и освежена съществуващата хоризонтална маркировка по тях. Подготвя се ремонт на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова. Разработена е Концепция за създаването на обекти и устройване на места, предлагащи приключенски, културно-исторически и образователен туризъм. Готови са техническите проекти за специализираната инфраструктура, както и за парковата мебел в местата за почивка. В инфраструктурните елементи и съоръжения са визуализирани символи и знаци, подчертаващи идентичността на защитената територия и Парковата дирекция.
Към момента сред целевите групи посетители в региона на ПП „Българка” преобладаващ е профилът на масовия турист. Най-висока е посещаемостта на населените места, които разполагат с много и популярни културно-исторически обекти и изградена туристическа инфраструктура –Габрово и Трявна; на утвърдени туристически дестинации - АИР „Боженци”, АЕК „Етъра”, връх Шипка, връх Булуджа или са центрове за балнеолечние - Трявна, Люляците. Данните от изследването на обществените нагласи към ПП „Българка”14 сочат, че 24,6% от анкетираните свързват Парка с Балкана - гори, планини, ливди, поляни, 23,4% - със защитена територия, животни, опазвне на защитени видове, 21,3% - с хубава природа, чист въздух, 19,5% - с отдих, разходки, туризъм. Като най-голяма ценност на Парка, 37,3% посочват запазената природа като цяло, 14,8% - богатата флора и фауна, 11,25 – спокойствието, тишината, чистият въздух. Оттук и интересът за посещение в ПП е предизвикан от възможностите за общуване с природа със запазено биоразнообразие, сред спокойствие и уединение, с условия за почивка, приемлива цена, запознаване с традиционни занаяти, фолклор, културно-исторически забележителности и/или събития. Най-големият туристически поток на територията на ПП „Българка” е през лятото. През зимните месеци движението на туристи е насочено предимно към м. Узана, където са съоръженията за зимните спортове. Спрямо мотивацията на пребиваващите в района на ПП „Българка” туристи, с най - голям относителен дял са ваканционните пътувания – 67 % , бизнес-пътуванията са близо 6%, тези с друга цел – 27 % .15 Тези параметри биха могли да се разнообразят чрез дефинирането на основните целеви групи, за които ще бъдат предназначени туристически продукти, както и чрез създаването на интегриран16 туристически продукт, предлаган в ПП „Българка”. Важен компонент, свързан с благоприятното развитие на туризма в Парка, е предприемане на последователна маркетингова политика на туристическото предлагане, която трябва да съпътства създаваните продукти. Ако не са обвързани с ефективен маркетинг и широка обществена информираност, усилията за изграждане на съвременна и атрактивна интерпретативна и туристическа инфраструктура биха останали без траен резултат.17 7. Въздействие на посетителите върху природната среда 7.1. Въздействие върху абиотичните компоненти 7.1.1. Замърсяване
Има една голяма част от туристите, редовни посетители на планината, които са за принципа „внасяш – изнасяш” и прибират отпадъците си в раниците. Натрупване на твърди битови отпадъци става най-често около пътища, места за краткотраен отдих, в близост до чешми, потоци и други удобни за отдих и погледни места. Битови отпадъци остават и след трудови дейности (дърводобив). В цитираното социологическо проучване, сред аспектите, с които има проблем в Парка, 63,1% от анкетираните посочват замърсяване с битови отпадъци в горите на Парка. „Хората не пазят, боклук и замърсявания” е посочено и сред трите най-главни проблема на Парка.18
Ерозират пътеки и склонове, по които преминават посетителите. Най-застрашени са местата, където снегът се утъпква силно, както и тези, които не се отводняват. Особено бързо ерозията се развива в участъци, където освен пешеходци преминават коли, мотори, верижни машини и камиони – 81,3% от участниците в социологическо проучване19 посочват увреждането на пътищата от тежкотоварни автомобили, свързани с дърводобива, на първо място като поблем в ПП. Движението с джипове, АТВ-та и мотори, преминаващи по нерегламентирани пътища и пътеки, разрушава почвения слой и създава условия за ерозия на терените. Щетите са видими и предизвикват недоволство сред населението: 70,4% от анкетираните20 считат, че достъпът на хора с мотоциклети, джипове и АТВ-та нанася щети на Парка, а 67,5% са за пълната им забрана. Ерозията има негативни последствия както върху биоразнообразието (на места унищожава растителността и почвената покривка напълно), така и върху усещането на посетителите за дива и запазена природа. В рамките на Проект „Възстановяване на местообитание и биологичното разнообразие на територията на Природен парк „Българка” са осъществени мероприятия за спиране на активната ерозия и рекултивация в района на с. Потoкa. Стабилизирани са склоновете, намалени са ерозионните процеси. Засадената растителност се е прихванала, затревяват се и се захрастяват склоновете. Видими са резултатите по възстановяване на местообитанието и опазването на защитените растителни видове. 7.2.2. Строеж на сгради/ съоръжения Дейностите са свързани с отлагане на строителни отпадъци, конструкции, машини и /или части от тях. Не се рекултивира почвената покривка, остават следи от изкопни работи и др. 7.3. Въздействия върху биотичните компоненти 7.3.1.Безпокойство на видове Силно негативно въздействие може да има върху някои чувствителни видове21. Особено уязвими са животните през размножителния период. Необходими са спешни ограничителни мерки в районите, където близо до местообитания на такива видове се водят интензивни дейности или са разположени много посещавани пътеки/ маршрути (дърводобив в гнездовия период, сватбовища на едри копитни). 7.3.2. Късане на растения. Рисково за някои видове красиви и привлекателни на външен вид цъфтящи растения, особено в близост до туристическите пътеки. 7.3.3. Палене на огън. Това е потенциално много опасно въздействие, понякога с огромни щети върху природата. Повечето от туристите смятат не само за нормално паленето на огън сред природата, но понякога го превръщат в елемент от емоционалните си преживявания. Необходими са сериозни мерки за контрол и строго ограничаване и обозначаване на местата за палене на огън. 7.3.4.Въздействие върху инфраструктурата
Иманяри - не следват традиционните туристически маршрути и рядко нощуват в хижите. Нарушават повърхностния слой на почвата, проникват в пещерите, изнасят скални отломки от бигор, създават нерегламентирани биваци и огнища. Движение с мотори и АТВ Увреждат почвения слой, вдълбават трасетата на пътеките, създават предпоставки за ерозия. Силен фактор за безпокойство на дивите животни (шум от двигателите) Нарушават тишината и спокойствието в атмосферата на дивата природа. Опасни за пешеходния туризъм.
Преследват животни и ловуват в нарушение на ЗЛД и ЗЗТ. Събират защитени растителни и безгръбначни видове.
8.1.1.Маркирани са външните граници на Парка. 8.1.2.Обозначени с информационни табели са природните забележителности и защитени местности в ПП
8.2.1.В близост до места за подслон, места с голям туристопоток и организирани места за краткотраен отдих са поставени информационни и интерпретативни табели с картни схеми на района и информация за ПП. 8.2.2. Изработени и монтирани са съоръжения с информация за значимостта на защитената територия и правилата за поведение в нея. 8.2.3. Поставени са ограничителни и предупредителни знаци - за палене на огън и др. 8.3. Създадена е и се поддържа информирана обществена среда за Парка и дейностите в него: 8.3.1. За разясняване на режимите и правилата в Парка, за кампании, проекти и важни събития, се разработват и разпространяват информационни материали – бюлетини, брошури, листовки, плакати, карти. 8.3.2. Изграден и оборудван е Информационен център „Българка” след кв. Етъра, Габрово, на южния паркинг на АЕК „Етъра”. . Подпомага се и дейността (предоставят се информационни, образователни, методически и др. материали за работа) на посетителски, информационни и туристически центрове, стопанисвани от други органи и организации. 8.3.3.Парковата дирекция поддържа интернет базирана информация на сайтове: www.ppbulgarua.net и www.ppbulgarka-bio.net както и връзка с линкове към сайтовете на: ИАГ, Община Габрво, Община Трявна, Община Мъглиж, GEF, LIFE,WWF. 8.3.4. Провеждат се публични събития и участие в партньорски прояви, свързани с представяне на целите, идеите и ресурсите на природния парк и /или различни елементи на неговото биразнообразие.
8.3.6. За приоритизиране на действията по информиране на обществеността е направено социологическо изследване сред гражданите на Габрово и Трявна „Обществени нагласи към ПП „Българка”, ноември 2013г. 8.3.7.Възложена е и се изработва Стратегия за информационно обезпечаване на населените места.
Информационен център „Българка” след кв. Етъра, Габрово Екопътека „Узана” с Класна стая на открито Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи Вълшебници” в м. Узана
9. Партньорства За развитие на различни форми туризъм и спорт в защитената територия, Парковата дирекция поддържа партньорски отношения с Българския туристически съюз, , Планинската спасителна служба, Националната федерация по биатлон, Клубове по ориентиране, колоездене, Общински сдружения и Бюра по туризъм и др. 1 Данните са от „Туризъм, рекреация, спорт, услуги на Територията на ПП „Българка”, Финален доклад – 30.05.2013г. 2 Достъп с личен транспорт е възможен и по направленията за достъп с автобусен обществен транспорт 3 Източник - вж. 1 4 С ПУ на ПП „Българка”, се определя и дефинира „Туристическа зона”, която включва определени територии, чиято първостепенна функция е да обслужва туризма, да балансира натоварването и използването на Парка за тези цели. 5 Виж „Туризъм, рекреация, спорт, услуги на Територията на ПП „Българка”, Финален доклад – 30.05.2013г., 6 Сигнатурата (К.. ) отнася към ТД - Казанлък 7 През 1195г. цар Иван-Асен І повелява мощите на светеца Иван Рилски -Чудотворец да престоят седем денонощия на Старопланинския връх, който получава от тогава и кръщението си - вр. „Кръстец”. 8 Може да се срещне и като ЕМО – етнографски музей на открито. 9 Извън територията на ПП „Българка”. Тъй като е много посещаван, може да се използва за създаването на интегриран туристически продукт.. 10 Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, водени през август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. 11 Обектът не е в експлатация. 12 Тук през 1190г., в гъстите букови гори, войските, предвождани от цар Иван–Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с император Исак ІІ Ангел и в трудно достъпната теснина, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр Бедек – вр. Атово падало към с. Крън). В северните склонове на вр. Мъхченица, около чешмите „Чучура“, „Корита“ и „Гърков кладенец“ е бил лагерът на руските войски в Освободителната руско – турска война /1877 – 1878 г./, които охранявали прохода през вр. Бедек. 13 Името на върха е свързано с вековната букова гора с обвити с мъх стволове на дърветата по северните му склонове. 14 Социологическо изследване „Обществени нагласи към ПП „Българка”, ноември 2013г., Алфа Рисърч ООД 15 „Туризъм, рекреация, спорт, услуги на територията на ПП „Българка”, Финален доклад – 30.05.2013г 16 Интегриран с популярни атракции, предлагани в близките населени места, установяване на бизнес партньорства в сферта на туризма и под. 17 В цитираното социологическо изследване, 34,7% от анкетраните псочват, че са по-скоро неинформирани за ПП, 20,3% - не знаят почти нищо. 18 „Обществени нагласи към ПП „Българка”, ноември 2013г., Алфа Рисърч ООД 19 Пак там. 20 Пак там. 21 Доклади от инвентаризация на биотичните фактори 2012-2013г. Проект „Разработване на План за управление на Природен парк „Българка”; Договор DIR-593210-1-C001, Проект № DIR-593210-1-5, приоритетна ос 3: „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”, ОП „Околна среда 2007-2013г.” Изтегляне 360.82 Kb. Сподели с приятели:
|