II. Изложение III. Външна търговия



Дата09.04.2018
Размер110.61 Kb.


group 2

Съдържание

I.Увод

II.Изложение



III.Външна търговия

1.Износ


2.Внос

IV. Сравнителни предимства и изгоди

V.Теоремата на Ели Хекшер

VI.измерители на външнотърговската дейност

VII. Външнотърговска политика

1) Външнотърговска политика

2) митнически ограничения

VIII. Изводи (заключение)

I.Външноикономическите връзки представляват комплексна система от форми на международното сътрудничество на националната икономика с икономиките на другите страни. Исторически първа форма е външната търговия, която доминира и в съвременни условия. Тя включва разликата на материалните блага, услуги, както и неинтелектуалната собственост. Външната търговия включва износ на материалните блага, услуги и интелектуална собственост, и внос. Износът обхваща съвкупността от блага, произведени в дадена страна, но продавани за потребление в други страни. Дели се на видим невидим. Видимият обхваща износа на стоки, които имат някаква материална форма, а невидимият – които не притежават такава ( услуги). Вносът включва съвкупността от материални блага, услуги и интелектуална собственост, които са създадени в други държави, но се купуват и потребяват от хората нададената страна. Състои се също видим и невидим внос.

III.В съвременни условия във външната търговия се открояват следните по-важнитенденции:

- Глобализация на външнотърговските отношения

- Испреварващи темповена растеж на външнотърговския оборот, в сравнение с второто и брутния вътрешен продукт (БВП)

- Основни агенти на външната търговия се превръщат националните корпорации

- Преобразяващо направление в международната търговия е търговията между развитите страни триадата – САЩ, Западна Европа, Азия.

- В стоковата структура на международната търговия доминира търговията с готови промишлени изделия, особенно на машини и оборудване, расте търговията с високотехнологични, наукопоглъщащи изделия, а намаля относителния дял на суровините.

- Усложняват се обектите на международната търговия – кактоединичните стоки, така и обурудването. Търгуваните блага и услуги бързо се обновяват.

IV. Сравнителни предимства и изгоди от външната търговия

Теориата за абсолютните предимсва е разработена от А. Смит. Абсолютни предимства има производителя, който произвежда даденото благо с по-малко разходи на ресурса. Нека приемем, че в САЩ телевизорите са евтини, а платтовете скъпи, а в Канада обратно. Ако канадския производител на платове трябва да закупи телевизор, а американския производител на телевизори трябва да закупи плат, те могат да сторят това на вътрешния пазар или зад граница. Американският производител на телевизори, купувайки плат от САЩ ще обмени един телевизор за 10 метра плат, а ако не внесе плата от Канада- 20 метра плат. Канадския производител на платове за 20 метра плат ще получи един телевизор, а ако го внесе от САЩ – 2 телевизора. Лондонските производители на плат закупуват телевизори от САЩ, а американските – платове от Канада по-евтино, отколкото на вътрешния пазар. Специализацията на външната търговия носи изгоди и за двете страни, и благодарение на неяможе да се увеличава общественото богадство. Теорията за абсолютните предимства на Смит не дава отговор на въпроса „Защо страните търгуват помежду си дори при липса на абсолютни предимства”. Такъв отговор дава теорията за сравнителните предимства, разработена от Давид Рикардо. Тази теория почива върху разликата в относителните доходи при производството в отделните страни. За целта ще се си послужим с пример :


Португалия Англия Общо

Вино – 80 ч. 110 ч. 190

Плат – 90 ч. 100 ч. 190

170 ч. 210 ч. 380 ч.

Португалия има абсолютни предимства и за двете стоки. Тя би следвала да се специализира в производството и на двата продукта, но съгласно принципа за сравнителните предимства, тя следва да се специализира в производството на вино, а Англия – на платове.Произвеждайки вино, което разменя за платове от Англия, тя ще икономиса 10 часа труд, защото ако произвежда плата сама ще изразходи 90 часа труд. Англия трябва да се специализира в производството на платове, които разменя за вино. За 100 часа труд изразходван за платовете, тя ще получава вино за 80 часа. Но ако го произвежда сама ще изразходи 110 часа, следователно и тя печели 10 часа. Ако Португалия се специализира в производството на вино, без да произвежда платове, обществото ще изразходи за производството на вино160 ч., при което икономията от работно времее 10 ч. Ако Англия се специализира в производството на платове същото количество труд за 200 ч., при което икономията е 10 ч. Общата икономия на работно време за обществото е 20 ч. Или при специализацията.С иконимисаното количество работни часове обществото може да увеличи производството на вино, платове или на други блага. Изводът е че благодарение на специализацията и взаимната търгивия се икономисва време и се произвежда по голям брутен вътрешен продикт (БВП) , отколкото без специализация. Страните се специализират в дадено производство на базата на по-ниските относителни цени. Специализираното производство изградено върху принципите на сравнителните предимства позволява на всяка страна да произвежда стоки, разходите, за които са относително по-ниски отколкото разходите на другите страни и да ги обменя за стоки, разходите за които са по-големи, в сравнение с другите страни.

Теоремата на Ели Хекшер и Бертил Олин. Доразвитие на класическото схващане за сравнителните предимства представлява теорията на шведските икономисти Ели Хекшер и Бертил Олин, известна като теоремата на Хекшер-Олин. Тя обяснява пречината за сравнителните производствени разходи между страните с относително изобилие или оскъдност на производствените фактори и относителната интензивност на тяхното използване. Съгласно тази теорема всяка страна се специализира в производството и износа на стоката , за която интензивно се използва производствения фактор, намиращ се в изобилие. Нека приемем, че Англия притежава изобилен капитал и оскъдна земя, а Австрия обратнито - оскъден капитал и голямо изобилие от земя. Производството в англия съгласно теоремата ще бъде капиталопоглъщащо, а в Австрия ще бъде по-изгодно да се произвеждат продукти, които изискват много земя и малко капитали. Англия ще изнася капиталопоглъщащи продукти, а Австрия ще изнася - земеделски. По този начин международната търговия става косвен обмен на „излишни” с недостигащи фактори на производството.

Измерители на външнотърговска дейност – количеството на вноса на дадена стока, която се получава срещу износ на дадено количество от друга стока се измерва чрез индикатора ‘’условия на търговия ‘’. Изчислението може да се направи чрез съпоставяне на натуралните количества от внасяните и изнасяните стоки, чрез съпоставка на разходите в работно време или чрез съпоставка на индекса на цените на внасяните и изнасяните стоки. Най-често в условията на търговия на дадена страна се изчислява чрез индексния метод, при който се съпоставят индексът на цените наекспортните към индекса на цените на импортните стоки или:



ТТ=

Индекс на експортните цени на изнасяните стоки

*100

индекс на импортните цени на внасяни стоки

Ако цените на изнасяните стоки растат по-бързо от тези на внасяните, или се намялят по-малко от тях, условията на търговия се подобряват и изгодите растат. Когато цените на внасяните стоки растат по-бързо от изнасяните, условията се влошават и изгодите намалят. Нека приемем, че в страната Х, индексът на експортните цени за периода 1994-2009 година е 110, а на импортните цени – 105, условията на търговия ще са равни на 110/###### , което означава че всяка единица от износа на страната през 2009 се е разменяла с 4,8% повече вносни стоки, отколкото през базисната година (1994г.). За определяне на взаимозависимости между вноса на дадена страна и нейния брутен вътрешен продукт се използват средните и пределни склонности към внос. Средната склонност към внос е отношението на стойността на вноса на брутния вътрешен продукт, изразено в проценти или : imp-внос

Y-брутен вътрешен продукт

Този показател е известен като импортна квота показваща делът на вноса в брутния вътрешен продукт. Пределната склонност към внос:

Средната склонност към износ изразява отношението на стойността на износа към световния брутен вътрешен продукт или брутния вътрешен продукт на страните търговски партньори:

Y – световен брутен вътрешен продукт

От размера на Y зависят възможностите на другите страни да закупуват наши стоки. По същия начин пределната склонност към износ:

Ако отнесем стойността на износа към брутния вътрешен продукт на собствената страна в проценти се получава т.нар. експортна квота . Тя показва възмойностите на страната да произвежда продукция за реализация на външните пазари. Важно значение има и показателят външно – търговска квота, който показва обема на външнотърговския оборот на странат с търговските партньори. Чрез този показател се изразява значението на външната търговия за националната икономика, частта на брутния вътрешен продукт, която се формира чрез външната търговия

В заключениеможе да се направи извода, че брутн ия вътрешен продукт в отделните страни се използва не само за удовлетворяване на въпрешните потребности, но и за продажбата на световните пазари.Установяването на измервателите на външнотърговската дейност не е самоцелно, а служат за изработване на определен тип външнотърговска политика.

X. Външнотърговска политика. Тарифни и нетарифни ограничения

1) Външнотърговската политика е една от формите на държавната намеса в икономиката, чрез която тя осъществява своята регулираща роля. В зависимост от мащабите на вмешателство на държавата в международната търговия се регулират : политика на свободната търговия и протекционистична политика. Политиката на свободната търговия се изразява в ненамеса или в минимално държавно вмешателство във външната търговия, която се развива на базата на свободните пазарни сили на търсенето и предлагането. Протекционизмът е политика на защита на вътрешния шазар от чуждестранна конкуренция чрез използване на различни инструменти на търговската политика. Покровителсвото се изразява, от една страна в ограничаването на вноса и чуждата конкуренция, а от друга – в стимулиране на експортната дейност на националните производители. Аргументите в защита на протекционизма най-често са :

- обезпечаване на независимост от чужди доставки за продукти и дейности, свързани с националната сигурност, култура и традиция в страната ;

- времвнна защита на новоформиращи се промишлени отрасли и укрепване на тяхната конкурентно способност ;

- защита на работните места и вътрешната заетост в страната ;

- стимулиране на националното производство ;

- осигуряване на бюджетни приходи ;

- ограждане на националните икономически агенти от разрушителната конкуренция на страни с много ниска работна заплата ;

- подкрепа на платежния баланс на страната и т.н.

Противниците на протекционализма доказват, че за страните, които го практикуват, протекционалистичните мерки водят до увеличаване данъчното бреме за потребителите, до загуба на благосъстояние, до косвено подкопаване износа на страната, до съкращаване на общото равнище на заетостта и т.н.

Инструментите на търговската политика най-често са : административни и икономически.

Административните включват : преки търговски ограничения и протекции, целенасочен валутен контрол и други.

Преките търговски ограничения и протекции могат да се класифицират по следния начин : митнически - мита, митническа квота и немитнически – които от своя страна се делят на количествени, скрити и финансови. Към количествените спадат : квоти, доброволни експортни ограничения, лицензи. Към скритите спадат : държавни покупки, технически бариери, изискване за употреба на местни компоненти. Финансови – субсидии, експортни кредити, дъмпинг. Наред с тях се използват и икономически средства за косвено въздействие върху външната търговия, чрез провежданата парична и бюджетна политика.

2) Митнически ограничения – към основните инструменти на търговската политика спадат митата и немитническите ограничения. Митата са вид косвен данък, с който се облагат сделките при преминаването на митническата граница на дадена страна. С тях обикновено се облагат внасяните стоки. Според техниката на облагане митат са : адворални – изчислява в проценти към митническата цена на стоките; специфични – определяни като фиксирана парична сума за физически единици от стоката; комбинирани – като комбинация от двете.

Записанат в митническата тарифа сума, или процент от цената на стоката дава представа за номиналната митническа зщита, но не и за ефективната ( реалната ). Тя се изчислява, за да се защити националната добавена стойност в местните стоки, които се произвеждат с вносни суровини. Алгебрично ефекта на митническат азащита се изчислява като коефициент.
Кеф – коефициент на ефективност на митническата защита

V1 – добавена стойност към митническата защита

V – добавена стойност при свободна търговия

Да допуснем, че в България се произвеждат видеокасетофони с вносни части, които се внасят безмитно. Делът на вносните компоненти е 80 %, а на националната добавена стойност 20 % или при цена 100 $. Внасящата страна въвежда 10 процентно мито върху вноса на видеокасетофоните. Тяхната цена на българския пазар ще нарасне на 110 $ ( 80 $ вносни части, 20 $ национална добавена стойност и 10 $ мито ). Процентът на номиналната митническа защита е 10. Местните производители обаче също ще продават касетофоните на 110 $. Но те за разлика от вносителите не плащат мито, а националната добавена стойност на обработката става 30 $. Коефициентът на ефективната защита

Влиянието на импортните мита върху цените, на вътрешното потребление, националното производство и вноса можем да илюстриране така :
Разгледани са три стадия на модела до началото на търговията – когато стоката се произвежда и потребява само в страната; при свободна търговия с неограничен внос; след въвеждане на мито. В първия стадии странат произвежда 5000 изделия и ги продава по цена 300 лв., с D изразяваме вътрешното търсене на стоката, а с S – вътрешното предлагане. Втория садии – страната се открива за свободна търговия. С откриването на страната се оказва, че световната цена е 200 лв. И световния пазар може да достави неограничено количество от тази цена, поради което наионалните производители ще продават по 200 лв. Вносът нараства на 8000 бр. = 2000 бр. =6000бр , защото при цена 200 лв. Националното производство нараства на 800, а националното производтсво се свива до 2000.

Третия стадии приемаме, че сраната въвежда 25 процентно мито на цена 200 лв., в резултат на коетоцената нараства от 200 на 250 лв. Националното производство нараства от 2000 на 4000 бр. Националното потребление се свива на 6000 бр. Вносът намалява 6000 – 4000 = 2000 бр.

Извод: След преките последици от въвеждането на мито са повишаването на цените, ограничаване в щета на потребителите на D на потреблението, свиване на вноса, нарастване на местното производство и преразпределение на доходи от населението към държавата. Заизразходваната част можем да изчислим и каква част от дохода се преразпределя от населението оъм държавата 2000 бр. x 50 лв. = 100 000 . Щом като спада вноса нарастват и възможностите за износ, защото вносителите ще разполагат с по-малко средства за закупуване на местни стоки. Това ще доведе до спадане на местното производство и заетостта.


  1. Нетарифни методи – Най-общо те са:

  • Количествено квоти

  • Вносни квоти

  • Лицензи

  • Доброволни и експортни ограничения

  1. Скрити

  1. Финансова

  • Субсидии

  • Кредити

  • Дъмпинг

  1. Макроикономически – чрез паричната и бюджетната политика:

Вносните квоти определят количеството и номенклатурата на решените за внос квоти в дадената страна за определен период. Лицензите са разрешение, издавани от държавните органи за внос и износ на стоки за определен период.

Доброволните експортни ограничения се въвеждат обикновенно от политическите натиси от по-голяма, внасяща стоки страна, която заплаща с прилагане на едностранни ограничителни мерки за вноса, ако друга страна не ограничи „доброволно” износа за нея.

Твърде разнообразни са мерките на скрит протекционизъм. Към тях спадат техническите бариери като изискване за спазване на националните стандарти.

Законите за защита на потребителите за специална опаковка и маркировка и други; задължително на държавните органи и предприятия да закупуват определени стоки само от фирми; изисквания за съдържание на местни компоненти. Най-разпространени след финансовите мерки са експортните субсидии т.е. държавата субсидира фирмите износители; експортните кредити - отпускане на преферинциални кредити на фирми износители; дъмпинг – при к’ експортните цени са занижени до равнища, по-ниски от тези на местните пазари.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница