Скорошни нормативни дейности

• 
  установяване на отговорностите, необходими за идентифицирането, поддръжката и достъпа до културните ценности, независимо от моментния политически контекст (включително и чрез международно сътрудничество);
  
• 
  промотиране на недискриминационни и нравствени политики за обществен достъп до информация за културното наследство;
  
• 
  изграждане на стратегия и прилагане на програма за популяризиране на конвенции, препоръки и други нормативни текстове.
  

След редица предварителни консултации с експерти и контакти с различни сектори на Съвета на Европа и други международни организации, в периода 2001–2002г., на фона на универсалната Декларация за културно многообразие, отново се постави въпросът за ползата от изработване на протоколи, допълнителни за Конвенциите от Ла Валета и Гренада (които като цяло са с технически характер) и за европейската културна Конвенция (за която беше припомнено при мандата, поверен от Комитета на министрите). Дискусиите доведоха до заключението, че един нов инструмент трябва да бъде насочен не толкова към правото на културно наследство (вече третирано в съществуващите конвенции и национални законодателства), колкото към обясняването и интерпретирането на разширеното понятие за наследство (за да се развие идеата за “общо наследство”, споменато в чл. 1 от Статута на Съвета на Европа), както и на понятието за “права на културно наследство” (считани като основни съставни елементи на културните права на гражданите). Стигна се до заключение, че освен всичко, новият инструмент трябва да подчертава стойността на културното наследство с оглед на глобализацията (именно от гледна точка на връзките между културните общества, съжителстващи в определена област) и на ресурсите, които представлява това наследство в оптиката на едно устойчиво икономическо и социално развитие.

Допълните консултации, направени от работната група на СКС и провеждането на семинар на различните сектори трябва да позволят написването на нов текст, който да е готов през 2003г.
В резюме
Процесът по изработването на нови нормативни текстове и прилагането на нови дейности, свързани с културните права, бележи съществен прогрес в последните няколко години и съвкупността от тези действия трябва скоро да приключи. Оттук насетне предприетите мерки позволяват да се направят известен брой важни констатации.

Многообразието на характерното европейско наследство представлява културно богатство, което, в цялостта си, образува едно общо наследство; неговото опазване е решаващ елемент в преследването на определената цел – обединението на Европа.

Този подход изисква разбирането, зачитането и признаването на културните стойности на другия, именно по отношение на идентичностите и културните наследства на малцинствените и уязвими групи; той изисква и осъзнаването на интереса, който европейското наследство представлява за всички.

Важно е да се изгради една споделена отговорност и международно сътрудничество в областта на опазването на общото културно наследство, независимо от неговия материален или политически контекст.

Културното сътрудничество е основен инструмент за стимулиране на единството и социалното приобщаване, както чрез обучението, медиите, опазването и експонирането на културното наследство, така и чрез участието на младежта. Образователната система може да допринесе до голяма степен за установяването на културна демокрация чрез повишаване на обществената чувствителност и при зачитане на правото за изучаване на неманипулирана история.

Държавите трябва да проявяват търпимост и уважение към културните наследства от миналото или настоящето, които са свидетелства за историята на определена територия.

Принципът за недискриминация трябва да се прилага във всички аспекти на политиката на наследството: идентификация и опазване на наследството, достъп до информация, работа върху ценностите на наследството, съдействие на собствениците, използване на наследството, участие в процесите на съгласуване и взимане на решения, които имат отношение към културното наследство.

Накрая нека подчертаем необходимостта от опазване на културното многообразие с оглед на устойчивото и демократично развитие, при условие, че наследството трябва да се опазва във всичките му форми, да се експонира и предава на бъдещите поколения “… като свидетелство за опита и човешките стремежи, за да подхранва креативността в цялото й многообразие и установява истински диалог между културите…”.

През 60-те години Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие известен брой препоръки, резолюции и ръководни насоки, отнасящи се до консервацията и благоустройството на старинните паметници и на историческите или художествени обекти. От 1966г. до 1968г. Комитетът на министрите прие от своя страна множество резолюции, приканвайки правителствата да определят критерии или методи, позволяващи да се направи инвентаризация на историческите или художествени обекти и ансамбли (Резолюция (66) 19), да се съживи архитектурното наследство именно чрез законодателна защита и финансови помощи (Резолюция (66) 20), да се установят принципи и да се вземат мерки за активна консервация и експониране на архитектурните обекти и ансамбли, които представляват исторически или художествен интерес в контекста на благоустройството на териториите (Резолюции (68) 11 и (68) 12). Една пета резолюция прие организирането на конференция на европейските министри, отговорящи по тези въпроси (Резолюция (68) 16).

I-та Конференция на европейските министри, отговорни за опазването и съживяването на недвижимото културно наследство се състоя в Брюксел от 25 до 27 ноември 1969г. Европейските министри отчетоха стойността и икономическия и социален потенциал на застроеното наследство, но и заплахите, които тегнат над него от изискванията на “модерния” живот. Множество препоръки, адресирани до правителствата, се отнасяха именно до необходимостта от съставяне на инвентари за опазване и от превантивни мерки срещу увреждането или разрушаването на това наследство. Нека цитираме някои от препоръчаните мерки: включване на архитектурното наследство в една обща политика за урбанизъм и благоустройство на териториите; отделяне на ресурси за финансиране на консервационни и реставрационни работи; данъчни и административни облекчения, които да насърчат собствениците или частните ползватели да предприемат сами реставрационни или съживителни работи; и накрая, различни мерки за обучение и събуждане на обществения интерес.

Като продължение на първата резолюция на европейските министри, Съветът на Европа поиска от експертен комитет, състоящ се и от специалисти в областта на опазването на културното наследство, благоустроители и урбанисти, да създадат проект за харта, която да съдържа принципите и насоките на една глобална политика за опазване и съживяване на паметниците и обектите. Тази харта трябваше да представява първата стъпка към изработване на конвенция. Във втората си резолюция министрите поискаха от Съвета на Европа да посвети една година на опазването на недвижимото културно наследство, за да събуди чувствителността на европейците срещу заплахите, които тегнат над тяхното общо наследство, както и да се вземат спешно мерки за неговото опазване и интегриране в обществото.

Преценявайки, че тази задача ще отнеме много години, Комитетът на министрите прие Резолюция (72) 30 за временни мерки за опазването на недвижимото културно наследство, която препоръчва на правителствата на страните–членки, в лицето на техните компетентни инстанции, да предприемат временни мерки, за да се спре рушенето на паметниците, ансамблите и обектите с историческа или художествена стойност, и на историческите градове и живописните села; местните власти трябва да вземат всички временни мерки, необходими за опазването на наследството, за което носят отговорност.

Европейската година на архитектурното наследство беше организирана през 1975г. под наслов “Бъдеще за нашето минало”. Европейската харта за архитектурното наследство, приета под формата на препоръка от страна на Комитета на министрите на 26 септември 1975г., излага идеята за интегрална консервация на наследството, по силата на която архитектурната консервация не трябва да бъде приоритет на отделния паметник, а главна цел на урбанистичните и благоустройствени планове с оглед постигането на ревитализация на историческите градове и старинните квартали. Конгресът за европейското архитектурно наследство се превърна в кулминационна точка на тази кампания и даде тържествен ход на Хартата в своята Декларация от Амстердам. Комитетът на министрите направи още една крачка, приемайки Резолюция (76) 28 за адаптирането на законодателните и регламентарни системи към изискванията на интегралната консервация на архитектурното наследство.

Признавайки, че ще са необходими нови професионални компетенции, за да се осъществи политиката, предначертана от него в областта на архитектурното наследство, Комитетът на министрите прие Препоръка № R (80) 16, засягаща специализираното обучение на архитекти, урбанисти, строителни инженери и пейзажисти. Освен това, Комитетът на министрите прие нова препоръка (Препоръка R (81) 13), целяща да предотврати упадъка на занаятите, продиктувана от факта, че заплахата, която тегне над архитектурните обекти, не се дължи само на новите методи на благоустройство, но и на техническия прогрес в строителството и на последиците им върху традиционните занаяти.

II-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за архитектурното наследство, състояла се в Гренада през 1985г., отново лансира политиката за опазване и интегрална консервация, отваряйки за подпис Конвенцията за опазване на архитектурното наследство на Европа (наречена Конвенцията от Гренада). Договарящите страни се ангажират: да осъществяват законен режим на опазване, отговарящ на някои минимални изисквания, изложени в конвенцията, както и на допълнителни мерки, целящи да осигурят финансова подкрепа; да насърчават частната инициатива в областта на поддръжката и реставрацията; да промотират мерките за цялостно подобрение на околната среда и за намаляване на рисковете от материално рушене на архитектурното наследство. Страните, подписващи конвенцията, се ангажират още да държат инвентари, да приемат политики за интегрална консервация и да предвиждат механизми за консултиране на различните етапи от процеса по взимане на решения (именно с културни асоциации и широката публика); те са съгласни да промотират обучението в професии и занаяти, които участват в консервацията на архитектурното наследство.

Конвенцията от Гренада днес служи като текст за справка в областта на опазването на архитектурното наследство на Европа. През април 2002г. тя беше в сила в тридесет и пет страни. Междувременно Комитетът на министрите прие множество препоръки, насочени към правителствата на страните–членки за адаптиране на техните политики към опазване на културното наследство, и по-специално на архитектурното. Тези препоръки дават по-пълна яснота за политиките, застъпени в Конвенцията от Гренада и разглеждат различни въпроси, появили се с течение на времето, между които системите за документиране на историческите сгради и комплекси, състоящи се от движимо и недвижимо наследство, мерките за финансова помощ, откритите пространства като основен елемент на урбанистичното наследство, борбата срещу материалната разруха, дължаща се на замърсяването, природните бедствия, незаконните действия, промотирането на занаятите, педагогиката на наследството и някои специфични видове наследство като народната архитектура, индустриалните градове, индустриалното наследство, художествените произведения или архитектурата на XX век.

Паралелно с това, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа проъдлжи да подкрепя дейностите, свързани с културното наследство, чрез своята подкомисия за архитектурно и художествено наследство. Тя прие множество резолюции, пряко насочени към властите, отговарящи за културното наследство, но и препоръки към Комитета на министрите. Например, някои скорошни препоръки третират трудностите, свързани с различните типове сгради, принадлежащи на архитектурното наследство, като катедралите и други религиозни храмове от първостепенно значение, станали уязвими поради много причини: туристически поток, замърсяване, природни бедствия, скъпо струваща поддръжка. Такова е положението и с болниците и военните постройки, изгубили предназначението си и застрашени поради функционалната си негодност. Мнения на Комитета за културно наследство (ККН) допълват тези препоръки.

Други дейности бяха проведени от постоянната Конференция на местните и регионални власти в Европа, превърнала се през 1994г. в Конгрес на местните и регионални власти на Европа (КМРВ) по решение на Комитета на министрите. Създаден по модела на Парламентарната Асамблея, КМРВ обединява избранници на териториалните общности, които често поемат много сериозна отговорност в областта на културното наследство.

КМРВ и неговият предшественик приеха препоръки и други текстове, отнасящи се до опазването на околната среда, архитектурното наследство и историческите градове. Европейската урбанистична Харта, например, е плод на работата, извършена от Съвета на Европа по повод на урбанистичните политики за града вследствие на европейската Кампания за съживяването на града. През 1980–82г. Тя фиксира редица принципи за правилно урбанистично управление, част от които типични за урбанистичното архитектурно наследство, препотвърждавайки необходимостта от прилагане на местно ниво на политики за интегрална консервация, както са определени от Конвенцията от Гренада.

Много европейски колоквиуми, посветени на историческите градове, са проведени от 1971г. насам (дали повод за декларации, публикувани през 1994г.), а през 1999г. е създадена Асоциация на историческите градове и области като част от приноса на КМРВ в кампанията “Европа – едно общо наследство” (1999–2000г.).

След Конференцията от Гренада, европейските Конференции на министрите, отговарящи за културното наследство изразиха други тревоги, свързани с архитектурното наследство.

III-та Конференция бе посветена на политическите промени, появили се в Европа в края на 80-те години. Единодушна по въпроса за развиване на паневропейското сътрудничество (Резолюции 2 и 3), тя подтикна Съвета на Европа да вземе мерки, съвместно с други международни организации, за поправяне на пораженията, нанесени на наследството вследствие на конфликтни ситуации (Резолюция 4). Предложението за паневропейски проект препоръчва интегралната консервация на наследството да бъде включена в транснационалните политики на различните сектори, отнасящи се до физическата и човешка среда, като се поставя акцент специално върху умереното развитие на историческите градове. Нова програма за “техническо сътрудничество и консултация” (която заменя формите на техническа помощ в областта на интегралната консервация, приети от Комитета на министрите през 1987г.) третира актуализацията на законодателството по отношение на наследството и урбанизма, техниките за инвентаризация или за финансирането и координирането на обмена на информация. Тя утвърждава мерките в помощ на занаятите и препоръчва специализираното обучение на аритекти, инженери, администратори и други приложни професии, които участват в планирането и състава на консервацията и реставрацията на културни ценности.

Декларацията и резолюциите на IV-та Конферренция на европейските министри, отговарящи за културното наследство, препотвърждават, че то принадлежи на обществените власти, комптентни по взимането на научни и юридически мерки, предвидени от Конвенцията от Гренада. Освен това, държавите трябва да промотират динамични стратегии за консервация, които да насочат икономическия потенциал на архитектурното наследство към урбанистичното възстановяване и селското развитие и които, по отношение на икономиката, заетостта и рехабилитацията, да са полезни за цялата общественост. Конференцията припомни още необходимостта от умерено и дългосрочно използване на наследството (виж Част 7), както и задължението да се развиват многопосочни стратегии за съгласуване на действията и координиране на обществените и частни инициативи в помощта, оказвана на частните собственици.

Предвид особените проблеми, с които се сблъскват не малко страни от централна и източна Европа при периода си на преход към пазарна икономика, конференцията отчете необходимостта от изграждане на специфични планове за действие и програми за техническо и професионално сътрудничество, за да им се помогне. От 1996г.насам, в рамките на Регламента на програмата за техническо сътрудничество и подпомагане в областта на интегралната консервация на културното наследство, ревизиран през 1992г., са предприети специфични дейности, между които подпомагане в законодателната и политическа реформа, както и предоставяне на съвети от експерти–консултанти.

Публикувани през 2000г., най-напред самостоятелно, после събрани в един по-съществен документ, наречен “Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство”, “Ръководните принципи за опазването на архитектурното наследство” изясняват някои въпроси, повдигнати от Конвенцията от Гренада: определение за архитектурно наследство, идентифициране на ценностите, които трябва да се опазват, нива на опазване, системи на опазване, по-специално за индивидуалните паметници, ансамблите, обектите и секторите с архитектурна стойност, административни мерки, които следва да се вземат, участие на обществото и асоциациите, допълнителни финансови мерки. Публикуван през 2001г, един друг текст, “Насоки за инвентаризация и документиране на културното наследство”, актуализира нормите и препоръките, свързани с ролята на системите за инвентаризация, съдържащи определение и класификация на архитектурните ансамбли и обекти.

Резолюциите от V-та европейска Конференция на министрите, отговорни за културното наследство, третират други въпроси, свързани с архитектурното наследство, които ще бъдат развити в дейностите по планиране от Управителния Комитет за културно наследство (УККН). Резолюция № 1 препотвърждава нуждата от опазване и експониране на автентичността и цялостта на културното наследство, от запазване на занаятите и на малките и средни предприятия, специализирани в поддръжката и реставрацията и от насърчаване на международния обмен на опит и практика с цел разпределянето в Европа на компетенции в областта на консервацията на наследството. В контекста на културните паметници, увредени или разрушени, възстановяването на изчезнали сгради е обезкуражително. Особен акцент е поставен върху поддръжката, считана като по-добрата форма на управление на сградите, както в икономическо отношение, така и по отношение на опазването на архитектурното наследство, на неговата автентичност и идентичност.

Въпросите за опазването и експонирането на архитектурното наследство могат да се обособят около централни теми, които ще служат за категоризация на политиките, ръководните принципи и препоръките, изработени от Съвета на Европа.