Основни въпроси, свързани с архитектурното наследство

1. 
   Определения и видове архитектурно наследство
   

Архитектурното наследство е било предмет на много резолюции, приети от Комитета на министрите още преди да се изгради идеята за “интегрална консервация” и за по-специфичните мерки за опазване, установени от Конвенцията от Гренада. Освен политиката, предназначена за индивидуалните паметници, Резолюция (66) 19 подтиква правителствата-членки да промотират политика, осигуряваща незабавното опазване на обектите и ансамблите от сгради. Резолюция (66) 20, отнасяща се до съживяването на паметниците, признава необходимостта от адаптиране на законодателството към нуждите на опазването на паметниците и обектите. Резолюции (72) 20 и (72) 21 потвърждават необходимостта от приемане на адекватни мерки за защита на паметниците, ансамблите и обектите, представляващи интерес от гледна точка на историята и изкуството, включително и временни аварийни мерки, докато законодателствата в областта на благоустройството на териториите успеят да се адаптират към нуждите на опазването на наследството.

Член 1 от Конвенцията от Гренада определя три основни категории на архитектурното наследство: паметници, архитектурни ансамбли и обекти. Тази класификация е съобразена с дефинициите, съдържащи се в Конвенцията за опазването на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО (1972г.). Тя е прецизирана от Резолюция (76) 28 на Комитета на министрите за адаптирането на законодателните и регламентарни системи към изискванията на интегралната консервация на архитектурното наследство, от обяснителен Доклад на Конвенцията за опазване на архитектурното наследство и от параграф 1.0 от “Ръководни принципи за опазването на архитектурното наследство”.

Терминът “паметник” се отнася до богато многообразие от архитектурни или художествени произведения, до монументални скулптури с неизменчива природа, намиращи се в градска или селска среда. Обяснителният доклад уточнява, че полето на приложение на Конвенцията от Гренада касае и благоустрояването, което може да бъде част от опазваната сграда, както и до движими предмети, имащи специфична историческа връзка с опазваната сграда. За подобни случаи Комитетът на министрите прие Препоръка R № (98) 4, отнасяща се до мерките в помощ на интегралната консервация на историческите ансамбли, изградени от движими и недвижими ценности. Тя подчертава необходимостта от контрол над отделните единици на такива ансамбли и препоръчва на държавите да изградят законодателства, които да предотвратят тяхното преместване или разпръскване. Специално се обръща към опазването на исторически ансамбли, използвани за религиозни цели, към правата и задълженията на органите за управление, към установяването на двустранни и многостранни спогодби между държавите за обмен на информация върху опазваните исторически ансамбли и незаконните изменения по тях. Освен това, механизмите, определени за опазването на сградите и на движимото наследство, съдържат общи елементи, признати както от “Ръководните принципи за опазването на архитектурното наследство”, така и от “Ръководните принципи за опазването на движимото наследство”.

Колкото до архитектурните ансамбли, те трябва да “образуват еднороден или забележителен по начина на вписването си в пейзажа ансамбъл”. Всъщност, относно тяхната еднородност обяснителният доклад уточнява, че те трябва да са достатъчно еднородни, за да образуват единици, които да са географски определими. Могат да бъдат ансамбли от сгради, центрове на исторически градове, групи индустриални или селски сгради.

За разлика от непокътнатите природни пейзажи, обектите могат да съдържат произведения, които са плод на човешката дейност или на някои негови намеси в природата. Според обяснителния доклад, тези обекти трябва да бъдат достатъчно еднородни, за да са географски определими, но практиката сочи, че живописният характер на случайно групирали се сгради може да оправдае стойността им на обекти.

Понякога тези категории си взаимодействат. Можем, например, да имаме паметници в архитектурни ансамбли или обекти. Пейзажите също могат да зависят от една или друга категория и днес се стремим към задължително опазване на “прилежащата на паметника среда” (виж глава 6). Европейската Конвенция за пейзажа (2000г.) също се позовава на пейзажите, чийто характер се дължи на действието или взаимодействието на естествени и/или човешки фактори и които включват както градски, така и селски зони. Конвенцията заменя до голяма степен Препоръка № R (95) 9 на Комитета на министрите, отнасяща се до консервацията на културните обекти, включена в политиките за пейзажа, която се придържа именно към ролята на “секторите на архитектурата” при подхода за идентифициране на културните обекти.

Относно трите категории ценности на архитектурното наследство, които следва да се опазват, Конвенцията от Гренада уточнява, че те трябва да са “забележителни по своята архитектурна, археологическа, научна, художествена, социална и техническа стойност”. Според обяснителния доклад, удовлетворяването на един или няколко от тези аспекти може да допринесе за включването на един или друг елемент в архитектурното наследство, което следва да се опазва. Всъщност, не малко страни използват различна терминология и някои по-общите елементи за идентифициране (културна значимост, принципи за селектиране, фактори, засягащи индивидуалните паметници и идентифицирането на архитектурните ансамбли, обекти и сектори) са подробно изложени в параграф 2.0 на “Ръководни принципи за опазването на архитектурното наследство”. Ако епохата може да бъде взета предвид, тя не трябва да е определящ елемент при преценката за опазване на архитектурното наследство. Според Препоръка № R (91) 13 на Комитета на министрите, отнасяща се до опазването на архитектурното наследство на XX век, съвременната епоха е неделима част от културно–историческото наследство на Европа и най-значимите елементи на XX век заслужават същото уважение, каквото заслужават другите елементи на наследството.

Обяснителният доклад акцентира върху факта, че категориите на ценностите, които могат да се ползват от защита, не трябва да се ограничават само с паметници като религиозни сгради и дворци, а трябва да разширят обхвата си, за да включат жилищната архитектура, архитектурните ансамбли на историческите градове, произведенията на изкуството и индустриалното наследство. Прочее, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и на Комитета на Министрите изготвят препоръки, отнасящи се до различните видове архитектурно наследство.

Индустриалното наследство е обект на две препоръки: Препоръка № R (87) 24, отнасяща се до европейските индустриални градове, която разглежда проблемите, произтичащи от икономическия упадък на старите индустриални региони и нуждата те да се ревитализират, и Препоръка № R (90) 20, отнасяща се до опазването и консервацията на техническото и индустриално наследство, както и на произведенията на изкуството на Европа, която насърчава много дейно опазването на това наследство. Препоръка № R (89) 6, отнасяща се до опазването и експонирането на селското архитектурно наследство разглежда необходимостта от юридическа защита и от преизползване на най-забележителните елементи на селското архитектурно наследство. В своята Препоръка 1484 (2000) Парламентарната Асамблея третира специфичните проблеми на катедралите и други важни религиозни сгради, а в Препоръка 1485 (2000) се обръща към опазването на болничните и военни сгради, изгубили своите функции; Комитетът на министрите подкрепя тези два текста в официален отговор, съдържащ мненията на Комитета за културно наследство в анекс.

2. 
   Системи за документиране и инвентаризация
   

Заплахите, тегнещи над архитектурното наследство през 60-те години, доведоха до действия, целящи да се изградят инвентари на опазването. Резолюция (66) 19 на Комитета на министрите за критериите и методите за инвентар на историческите или художествени обекти и ансамбли призовава страните–членки на Съвета на Европа да вземат необходимите мерки за осигуряване на незабавното опазване на обекти и ансамбли от сгради, с помощта на системи за идентифициране и инвентаризация според много ясни критерии, методи, образци на формуляри и терминология. Освен това тя съветва да се вземат аварийни мерки за защита, които да позволят идентифицирането на културните ценности, без да се чака приключването на инвентаризацията на опазването, нито на законодателните реформи в областта на благоустройството на териториите. Това е повторено в Резолюция (72) 21.

Член II на Конвенцията от Гренада формулира специално изискване за идентифициране на ценностите за опазване, на което страните–членки трябва да отговарят : “…Всяка държава се ангажира да следи инвентаризацията и в случай на заплаха, застрашаваща съответните ценности, да изготви в най-кратки срокове необходимата документация…”. Според обяснителния доклад това разпореждане полага основите на принципа за научно изследване на елементите на архитектурното наследство и за изготвяне на документация като подготвителен етап за законодателната работа. По този начин операциите по опазването на архитектурното наследство, включително и бързото проучване, могат да изградят различни типове инвентари, носещи информация за неопазваните ценности или за ценности, застрашени от строителни проекти или други проекти, които рискуват да нарушат цялостта им.

Препоръка № R (95) 3, отнасяща се до координирането на методите и системите за документиране в областта на историческите паметници и сгради на архитектурното наследство представя друга подробна информация за методи на инвентаризация, също както параграф 2.1 от “Ръководни принципи за опазването на архитектурното наследство”. С оглед регистрирането на информацията, тя препоръчва да се използва фиш с минимална индексация, включващ различни определения, което трябва да се възприема не толкова като нормативен принцип, а повече като насока. Тя уточнява минималната информация за индексиране, поредността и класацията на данните. Фишът с минимална индексация съдържа множество рубрики, засягащи сградата или структурата, като документацията дава информация за: географското местонахождение, функцията, датировката, лицата и организмите, свързани с нейната история, конструктивните материали и техники, състоянието на консервация, юридическия статут/защита, резюме на историческите данни и т.н. Той е създаден, за да улесни управлението и разбирането на този елемент на архитектурното наследство, за да позволи публикуването и разпространенито на информацията от центровете за документация, както и да улесни компютърния обмен на данни.

Една по-подробна брошура, публикувана през 2001г. – “Насоки за инвентаризацията и документацията на културното наследство”– съдържа преработена версия на фиша за минимална индексация. Тя се базира на най-добрите съвременни практики в областта на документирането на архитектурното наследство; изяснява общата функция на инвентарите, както и техните различни употреби, например при идентифициране на нуждите от консервация и рисковите фактори, при планиране, при предизвикване на обществения интерес или при промотирането на едно по-добро разбиране на наследството. Тя представя различни типове възможни инвентари (за опазване, за подбор, топографски, географски). Тя използва съществуващата информация за средствата за документиране на археологическото и движимо наследство, но дава и нови обозначения, които улесняват установяването на връзки с групи, архитектурни обекти или заобикалящите ги предмети.

3. 
   Защита и юридически мерки
   

Параграфи 4.0 и 5.0 от “Ръководни насоки за опазването на архитектурното наследство” дават други подробни указания за системите за опазване на индивидуалните паметници, архитектурните ансамбли и обекти. Те се отнасят до ограничения на правото на собственост, решенията за преминаване към режим на опазване, статута на църквите, използването на паметниците, контекста или традиционната рамка на паметниците и изграждането на защитени зони, разрешителните за строителство или намеса, задълженията на собствениците, санкциите, правата на държавата и процедурите за аварийна защита. Документът прави разграничение между законовите постановления, свързани с индивидуалните паметници и онези, засягащи архитектурните ансамбли и обекти; за последните той препоръчва изграждането на планове на управление с цел включването на архитектурното наследство в една по-широка политика за интегрална консервация.

4. 
   Интегрална консервация
   

Декларацията от Амстердам подчертава необходимостта от изработване на политики, целящи да осигурят опазването на традиционната прилежаща среда на историческите градове и старинните квартали на големите метрополии, но и на градовете и селата с традиции, да осигурят взаимодействието на техните функции и поддръжката на социалното им и културно многообразие. Но основата на адаптирането на законодателните и регламентарни системи към изискванията на интегралната консервация е изложена по-ясно в Резолюция 76 (28).

Тази резолюция отрежда на интегралната консервация на архитектурното наследство две основни цели:

• 
  консервация на паметниците, архитектурните ансамбли и обектите чрез постановленията за опазване, мерките за материална консервация на изграждащите ги елементи, операците по реставрация и експониране;
  
• 
  интегрирането на тези ценности в съвременния социален живот посредством осъществяване на програми за ревитализация и рехабилитация, включително и чрез адаптиране на сгради за социални цели и за нуждите на съвремието, което е съобразено с техните достойнства, пази елементите, представляващи културен интерес и съответства на средата, в която те се вписват.
  

• 
  интегралната консервация на недвижимото културно наследство е една от основните съставни части на териториалното благоустройство и на урбанизма. В това отношение е удачно да се изработят някои глобални политики, които да служат за основа на една по-хуманна политика за благоустройство на териториите и урбанизъм;
  
• 
  интегралната консервация на недвижимото културно наследство на дадена страна засяга на първо място нейните граждани. Наложително е да се поддържа равновесие между човека и неговото традиционно обкръжение и да се опазват от разрушение ценностите, наследени от миналото, върху които до голяма степен се градят качествата на околната среда;
  
• 
  обществените власти, както на национално, така и на регионално и местно ниво, поемат върху себе си изключителна отговорност за интегралната консервация на архитектурното наследство. Те трябва да се намесват пряко в действията за подкрепа, а именно да отделят фондове за реставрационни проекти, за съживяване и рехабилитация, да насърчават частната инициатива, да взимат специфични мерки за осигуряване на обучението на квалифицирани практици, като приобщават новите конструкции към старата архитектура и да упражняват повишена бдителност в секторите, в които автентичният характер на архитектурното наследство рискува да пострада от негативния ефект на твърде многото обществени и частни строителни работи.
  

а) Финансови мерки

Те целят бюджетно преразпределение и отпускане на финансови помощи. Финансовите аспекти са обект на допълнително становище (виж тук, по-долу).

б) Административни мерки

Те целят да развият организационния капацитет на обществените власти чрез четири способа. Най-напред да се създаде подходящ орган, разполагащ с административен, научен и технически персонал, необходим за третирането на въпросите, свързани с консервацията, и който орган ще действа в тясно сътрудничество с администрацията, отговаряща за благоустройството на териториите и урбанизма, както и с местните общности. На второ място да се изработят програми за интегрална консервация и да се ревизират урбанистичните и строителни регламенти, като се привилегирова по-скоро рехабилитацията, отколкото разрушаването и построяването наново, и като се налагат граници на новото строителство. На трето място да се изработят инвентари за опазване (временни списъци като първи етап), които указват аспектите на архитектурното наследство, достойни да бъдат опазвани и които предвиждат зони за защита, обозначени на карти и планове, публикувани в съгласие със службите, отговарящи за благоустройството на териториите. Накрая, проектирането и реализирането на проектите да се повери на опитни практици, на компетентни технически лица и на квалифицирана работна ръка, като се осигурява обучението на младежта в тези области.

в) социални мерки

г) мерки за повишаване на обществения интерес

Тяхната задача е да накарат обществото да участва активно в процеса на повишаване на интереса и изучаването/образованието в областта на недвижимото наследство. Доброволческите асоциации играят първостепенна роля в привличане на вниманието върху културните и социални стойности на архитектурното наследство и и в насърчаване на обществените власти да водят ефикасна политика (виж и Декларация за ролята на доброволческите асоциации в областта на културното наследство, 2001г.).

Освен паметниците, ансамблите и обектите, интегралната консервация трябва да включва и заобикалящата природа. Този аспект е разгледан в Препоръка № R (86) 11, отнасяща се до урбанистичните обществени пространства, която, освен друго, препоръчва признаването на пространства като неделима част от урбанистичното наследство, тъй като те допринасят до голяма степен за подобряването на архитектурния и естетически аспект на града. Препоръката уточнява, че “[те] играят важна образователна роля, представляват екологичен интерес, основоопределящи са за социалните отношения, благоприятстват обществената дейност и изпълнението на икономическите цели и задачи…”. Европейската Конвенция за пейзажа (2000г.) развива обстойно понятието за интегрална консервация, именно по отношение на опазването на природното и културно наследство в градска и селска среда, и предвижда опазването на “културната среда” в по-голям обхват. (виж Глава 6).

Развитието на системите за интегрална консервация е ключова цел на политиката на Съвета на Европа в областта на опазването на архитектурното наследство, и много страни са получили помощ в прилагането на тези програми чрез Програмата за техническо сътрудничество и подпомагане, отнасяща се до интегралната консервация на културното наследство.
5. Финансиране и данъчни мерки

Резолюция (66) 20 призовава правителствата да вземат данъчни мерки (данъчни облекчения) и финансови мерки (заеми и субсидии), за да се помогне на собствениците на паметници на културата да опазват архитектурното наследство. Финансовите аспекти, вече засегнати в Декларацията от Амстердам, са дефинирани по-подробно в Резолюция (76) 28; тя препоръчва по-хармонично преразпределение на обществените фондове, за да се рехабилитира архитектурното наследство, на механизмите за финансова помощ и на практическите мерки за подпомагане на елементите на архитектурното наследство, които се управляват от обществените власти и принадлежат на частни собственици. Тя определя специфични мерки, а именно финансиране на предварителни проучвания (за да се получи предварителната информация, необходима за изготвяне на програмите за интегрална консервация на паметниците и архитектурните ансамбли), за да се помогне на обществените или частните собственици в рехабилитацията на сградите; данъчни облекчения, които да позволят на собствениците да отделят значителна част от ресурсите си за работите по поддръжка и консервация (намаляване на поземления данък, взимане предвид на сумите, отделени за работата по поддръжка и реставрация, в изчислението на данък приход или намаляване на правата за наследственост) и накрая, създаването на “Фонд на архитектурното наследство”.

а) административни мерки

Изброените по-долу начини/способи могат да служат като основа за създаването на благоприятни условия за лансирането на проекти за консервация:

• 
  да се приеме удачна стратегия за урбанизъм, която да информира потенциалните инвеститори и да привлича вниманието им върху съществуващите ресурси за използване и преизползване на наследството;
  
• 
  да се осъществи достатъчно гъвкава политика за планиране и урбанизъм, която да съгласува културните изисквания на консервацията и рентабилността на замислените операции. Този подход може да бъде свързан с приемането на планове за управление за секторите с призната значимост;
  
• 
  да се опростят административните процедури, като се създаде например универсален тип разрешително;
  
• 
  да се изгради екип от координатори на проекта и изпълнители на терен, който да представлява обществените и частни партньори, оговарящи за цялата програма, и който да решава административните и финансови усложнения, съпътстващи всяка важна операция или стратегия за консервация;
  
• 
  да се подготви структурирана схема за финансова оценка на всеки един проект за поддръжка и реставрация, като се използват съвременните техники за управление на строителните дейности. Тази формула може да бъде свързана с използването на планове за управление за изолираниет паметници;
  
• 
  там, където обществените власти са отговорни за това, да се приеме политика за наемите, която да не обезсърчава частните собственици;
  

Трябва да бъдат създадени подходящи юридически форми, които да мобилизират инвеститорите, да предизвикат реинвестирането на печалбите в нови операции за консервация или да дадат възможност за въвеждане на програми за поддръжка и реставрация на недвижимото наследство, които ще позволят на изпълнителя да експлоатира като същевременно гарантират правата на собственика. Като пример можем да цитираме:

• 
  оборотните капитали, обединяващи обществен и частен капитал и комбиниращи други финансови мерки, които позволяват или изграждане на допълнителни фондове и автоматично обновяване/освежаване на капитала чрез първоначален кредитен механизъм, или реинвестиране на печалбите в нови операции за реставрация след продажба на завършените проекти;
  
• 
  програми за подобряване на битовите условия с помощта на финансови помощи от държавата, местните общини и обществените организми за социално–битови условия, които насърчават собствениците да модернизират своето наследство, като гарантират поддържането на умерени наеми;
  
• 
  система за лизинг на недвижимото наследство, която би позволила прехвърляне на собствеността на сграда на специализирана фирма, която да управлява и финансира реставрацията й, като след приключване на операцията, фирмата да върне на лизинг сградата на предишните й собственици;
  
• 
  система за “лизинг за рехабилитация”, чиято цел е да върне на пазара жилища, незаети поради непригодността им и която да насърчи наемателя в извършване на необходимите работи за предаване на сградата, с всички удобства за живеене, на собственика й след определен период от време;
  

Съществуват три типа финансово облекчаване:

• 
  субсидии
  

– кредитиране

Трябва да бъдат взети мерки за обезпечаване и намаляване на риска с цел насърчаване на кредитните институции във финансиране на стари постройки, именно чрез комбинацията от ипотечен кредит и държавна/обществена субсидия, използване на съответни форми за осигуряване, отпускане на обществена гаранция (в частност, от страна на местните власти), която да позволи ограничаването на риска. За да изпълнят ангажимента си към програмите за експониране на наследството, властите могат да участват в смесени структури, обединявайки редица партньори около програми за рехабилитация.

• 
  фискална система
  

д) специфични мерки за насърчаване на меценатството или шефството

Трябва да бъдат взети мерки, които да насърчават меценатството или шефството (изразено посредством финансови помощи или дарения на ценности), като се предвидят не само данъчни облекчения, но и средства за създаване на “народно” меценатство, обединяващо множество малки фирми или пък голям брой частни лица.

Могат да се предвидят мерки за данъчна принуда в полза на отделните лица (възможности за данъчни облекчения върху определени суми, отпуснати за консервация на наследството) или на фирмите (редуциране на корпоративния данък или на данък “печалба” при определени условия). Данъчни предимства също така могат да бъдат давани на фондации и организми, които се ползват от меценатство или шефство.

Мерки за съвместно финансиране могат да позволят подчиняването на отпускането на обществени кредити в предварително събиране на частни капитали, идващи от отделни лица или фирми.

Трябва да се приемат нови юридически формули, които да позволят на фирмите да включат меценатството в управлението си като средство за институционална комуникация. В това отношение е необходимо предимствата, от които традиционно се ползват благотворителните фондации, да се дават и на фондации, носещи име на фирма, чиято цел е поддръжка или реставрация на част от наследството. Създаването на специализирани в консервацията на архитектурното наследство фондации трябва да бъде насърчавано чрез присъждане на данъчни облекчения за дарителите. Полезно би било да се насърчава и изграждането на асоциации, в които да влизат различни партньори, като на тези асоциации да се дава статут на физически лица, финансова независимост, както и съответни данъчни облекчения.

6. 
   
   Изтегляне 1.43 Mb.
   
   Сподели с приятели: