Устойчиво развитие и нематериално наследство

“…процесите в придобиване на умения и знания от хората, компетентността и креативността, на които са наследници и които развиват, продуктите, които създават; ресурсите, порстранствата и други измерения на социалната и природна рамка, небходими за тяхната устойчивост, които овладяват; тези процеси карат съществуващите общности да продължат оставеното от поколенията преди тях и имат решаващо значение за културната идентичност, както и за опазването на културното многообразие и креативността на човека…”.

Нека припомним, че нематериалното наследство включва “колективните произведения” на човешки групи, произведения, произлязли от традицията (местни обичаи, устни традиции, езици, празници, ритуали, танци, музика, кулинарни изкуства и специфични умения и т.н.) и които не могат да бъдат разделени от материалните аспекти на културата и на културното наследство. Следователно една устойчива политика на нематериалното наследство трябва да се вписва и в глобален проект за развитие на неговите паметници и на околната среда. Тук също ще цитираме Препоръка № R (89) 6, отнасяща се до опазването и експонирането на наследството на народната архитектура, което илюстрира ролята, на Съвета на Европа, в насърчаване на подход, обхващащ трите компонента на устойчивото развитие, а именно: икономическите и социални фактори, и фактора “околна среда”.

5. 
   Устойчиво развитие и културно и природно наследство
   

“… Грижата за устойчиво развитие, изложена по време на Конференцията в Рио де Жанейро (Световна среща на Върха) през 1992г. отрежда на пейзажа основно място като фактор за равновесие между едно културно и природно наследство, отражение на идентичността и многообразието на Европа, и един икономически ресурс, даващ работа и свързан с подема на един устойчив туризъм…”.

По отношение на културното и природно наследство и териториалното благоустройство, сътрудничеството за стратегическо планиране, засягащо големи териториални възможности с оглед на устойчивото развитие, Конвенцията от Флоренция изгражда подходяща рамка за сътрудничество, позоваваща се на ръководните принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент,

6. 
   Устойчиво развитие и културен туризъм
   

Резолюция (98) 4 на Комитета на министрите подчертава например ролята на културните маршрути при експонирането на паметта, историята и европейското наследство. Тя препоръчва подем на проекти в тази област, за да се благоприятства за културния туризъм и за устойчиво културно развитие, което трябва:

• 
  да вземе предвид местните, регионални, наицонални и европейски идентичности;
  
• 
  да благоприятства за диалога между урбанистичната и регионална култура, между териториите на южна, северна, източна и западна Европа, между процъфтяващите и изоставащи области;
  
• 
  да открива възможности за сътрудничество между Европа и други континенти посредством особените сходства, които съществуват между някои области;
  
• 
  да се вземат мерки за обучаване на обществото в областта на културния туризъм, да се привлече вниманието на хората, които взимат решения, върху необходимостта от опазване на наследството в контекста на едно устойчиво развитие на територията, и да се стимулира разнообразието в предлагането и търсенето, за да се роди качествен туризъм с европейски характер.
  

Друг пример е предложен от Хартата от Верона за използването на античните места за спектакъл, уточняващ, че стратегиите за пормотиране на тези обекти трябва да се вкючат в глобален междусекторен проект за развитие, който да се базира на синергията на междурегионалните и международните инициативи и сътрудничество. В перспективата на един балансиран културен туризъм тези стратегии трябва да вземат предвид праговете на пресищане с паметници и да пренасочват туристическите потоци по към други обекти, които се нуждаят от развитие. Общо казано, този подход е подходящ за туристическото развитие като цяло, изградено върху културното и природно наследство.

7. 
   Политика за устойчиво териториално развитие
   

• 
  да определи подход за регионално благоустройство, който няма да се занимава само с развитието, но ще вземе предвид местното население, неговата околна среда, и който ще помирява и включва различните аспекти на конервацията и наследството;
  
• 
  да бъде насочена към опазването не само на главните елементи на наследството (признати като такива на национално ниво), но и на по-общите аспекти на наследството, които са важни в местно и регионално ниво и влизат в понятието “културна среда”;
  
• 
  да определи границите за изменение в зависимост от капацитета на ресурсите на наследството да поема, без необратими или неприемливи щети, изискванията, които му се поставят, да изчислит възможностите и изработи интегрални стратегии за насоки на планираенето в подробностите;
  
• 
  посредством анализ на територията, да се идентифицират проблемите от транснационален характер, като влиянието на големите инфраструктури (пътища, железници, олеодуци и т.н.) върху културния пейзаж, археологията и т.н., и да се благоприятства за едно трансгранично сътрудничество;
  
• 
  да се определят възможности за ориентация, за да може при установяването на приоритети да се вземат предвид ресурсите на наследството и да се съпоставят с другите нужди;
  
• 
  накрая, чрез поставянето на индикатори за устойчивост, да се следи непрекъснато ефективността на регионалните политики за “културната среда”, с помощта на процеса за контролиране на всяко едно изменение.
  

• 
  напредъка с времето на операциите за рехабилитация, реаставрация и експониране;
  
• 
  броят на предложенията за развитие, засягащи наследството;
  
• 
  нивото на изменения, приложени към този частен тип ценности;
  
• 
  съживяването на занаятите и уменията на наследството;
  
• 
  работните места, създадени във връзка с наследството;
  
• 
  изчезването на естествени свободни пространства и на зелени площи в градовете в полза на урбанистичното развитие;
  
• 
  печалбите и загубите, свързани с паметниците на културата
  

Вторият текст – водещи принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент, които се основават на европейската Харта за благоустройство на териториите, подчертава териториалното измерение на правата на човека и на демокрацията. Той си поставя за цел да определи политиките за благоустройство на териториите, които ще позволят на гражданите на страните–членки на Съвета на Европа едно по-приемливо ниво на живот, основано на концепцията за устойчиво развитие. Документът засяга много теми: стратегията на Съвета на Европа за социално единство, предизвикателствата и перспективите на европейския континент, съответните роли на частния сектор в благоустройството на териториите, принципите за една устойчива политика за благоустройство на Европа, мерките за териториално благоустройсвто на някои специфични райони и засилването на сътрудничеството между страните–членки с участието на отделните области, общините и населението.

По отношение на устойчивата политика за благоустройство, водещите принципи подчертават необходимостта от намаляване на вредите, от опазване на ресурсите и на природното наследство, от експониране на културното наследство като фактор за развитие, от пормотиране на един качествен устойчив туризъм и предварително ограничаване на последиците от природни бедствия. Всички тези въпроси обединяват темите, третирани в препоръките на Комитета на министрите, както и в резолюциите и декларациите, приети от европейските конференции на министрите, отговарящи за културното наследство. Водещите принципи препоръчват освен това мерки за благоустройство на териториите за културните пейзажи, урбанистичните зони (с консервация и експониране на културното наследство), селските зони (с консервация и развитие на културното и природно наследство), на планинските масиви, бреговите и островни зони, Еврокоридорите, речните басейни и алувиалните долини, индустриалните и военни зони за реконверсия, както и граничните зони.

Текстове за справка
Съвет на Европа:

Европейска Харта за културното наследство, приета от Комиета на министрите на 26 септември 1975г.

Декларацията от Амстердам, прокламирана по време на Конгреса за европейското архитектурно наследство (Амстердам, 21–25 октомври 1975г.).

Резолюция (76) 28 върху адаптирането на законодателните и регламентарни системи към изискванията на интегралната консервация на архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на 14 април 1976г.

Препоръка № R (81) 13, засягаща действията, които трябва да се предприемат в полза на някои занаяти, застрашени от изчезване в рамките на занаятчийската дейност, приета от Комитета на министрите на 1 юли 1981г.

Европейска Харта за благоустройство на териториите, приета от европейската Конференция на министрите, отговарящи за благоустройството на териториите, на 20 май 1983г. в Торемолинос, Испания (Харта от Торемолинос).

Препоръка № R (86) 15, отнасяща се до промотирането на занаятите, които участват в консервацията на архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на 16 октомври 1986г.

Конвенция за опазване на архитектурното наследство на Европа (Гренада, 3 октомври 1985г.) (STE № 121).

Препоръка № R (89) 6, отнасяща се до опазването и експонирането на наследството на народната архитектура, приета от Комитета на министрите на 13 април 1989г.

Европейска конвенция за опазването на археологическото наследство (ревизирана) (Ла Валета, 16 януари 1992г.) (STE № 143).

4-та европейска конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Хелзинки, 30–31 май 1996г.): Резолюция № 2.

Препоръка № R (97) 2, отнасяща се до непрекъснатата поддръжка на културното наследство срещу физическото разрушаване, дължащо се на замърсяването и на други сходни фактори, приета от Комитета на министрите на 4 февруари 1997г.

Хартата от Верона за използването на античните места за спектакъл, приета по време на международния Колоквиум във Верона, Италия, август 1997г.

Резолюция (98) 4 за културните маршрути на Съвета на Европа, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г.

Ръководни принципи за опазването на движимото наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).

Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).

Европейска конвенция за пейзажа (Флоренция, 20 октомври 2000г.) (STE № 176).

Обяснителен доклад на европейската конвенция за пейзажа.

Водещи принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент, приети по време на 12-та сесия на европейската Конференция на министрите, отговарящи за благоустройството на териториите (Хановър, 7–8 септември 2000г.).

5-та европейска Конференция на министрите, отговорни за културното наследство (Порторож, 6–7 април 2001г.): Резолюция № 1.4.

ООН: Доклад на Конференцията на ОН върху околната среда и развитието (Световна среща на Върха) (Рио де Жанейро, 3–14 юни 1992г.): Декларацията от Рио върху околната среда и развитието.

ООН: Доклад на Конференцията на ОН върху човешките условия за живот (Обитаване II) (Истанбул, 3–14 юни 1996г.).

ЮНЕСКО: Доклад, свързан с предварителното проучване за възможността да се регламентира на национално ниво, чрез нов нормативен инструмент, опазването на традиционната и народна култура, Изпълнителен Съвет, 16 май 20001г.

Европейски Съюз: Схема за развитие на общинското пространство, окончателна версия, приета от специалния Европейския Съвет на министрите на Европейския Съюз, отговарящи за благоустройството на териториите (Потсдам, 10–11 май 1999г.).

ЧАСТ 8
БЪДЕЩИ НАСОКИ

Въведение
5-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Порторож, 6–7 април 2001г.) се спря на големите промени, появили се през последните години на европейския континент, както и в международен план, и състави списък на темите, около които Съветът на Европа да дискутира до 2005г. Тази програма днес активно е прилагана под покровителството на Управителния Комитет за културно наследство (УККН), на неговата работна група и на експертите му консултанти, в сътрудничество с други международни организации.

Множеството теми, разгледани в Порторож, само развиват някои вече проучени въпроси; други дават място за изработване на нови текстове за справка, визиращи:

• 
  да се разшири понятието “културна среда” и да се отговори на нуждата от опазване на културните стойности в техния най-широк смисъл (виж Част 1, 6 и 7);
  
• 
  да се идентифицират, поддържат и станат достъпни културните ценности, независимо от политическия контекст на момента, както и да се промотира недискриминационния и етичен достъп до информация за културното наследство (виж Част 1 и 3);
  
• 
  да се установят принципи за възстановяване на пострадалите или разрушени културни паметници, и да се благоприятства за непрекъснатата поддръжка на културното наследство (виж Част 1и 2);
  
• 
  в контекста на европейската Конвенция за пейзажа да се развият минимални норми за инвентаризация на културния пейзаж (виж Част 6).
  

• 
  да се развие понятието за разпределяне на отговорностите, като се включи измерението на наследството в икономическите, социални, образователни и териториални стратегии, за да се благоприятства за устойчивото управление на околната среда;
  
• 
  да се промотира чувствителността към културните стойности, по-специално с оглед на превантивни мерки срещу случаен трафик на културни ценности и срещу действията на организираната престъпност (виж Част 4);
  
• 
  да се промотира обучението и да се опазват занаятите на наследството (виж Част 2);
  
• 
  да се насърчава използването на финансови облекчения, както и на шефство за най-малко рентабилните аспекти на наследството (виж Част 2);
  
• 
  да се благоприятства културното сътрудничество, именно на международно и трансгранично ниво;
  
• 
  да се насърчава техническото сътрудничество и подпомагане.
  

В контекста на глобализацията, културното наследство има изключителна стойност, която трябва да се опазва чрез мерки от обществен интерес. В “информационното общество” всеки трябва да може да разполага с разумен достъп до знание, култура и културно наследство. Развитието на информационни продукти и мултимедийни средства, достъпни чрез интернет-мрежата, отварят нови хоризонти за професионалистите от цял свят, свързани чрез Интернет, за преподавателите, за туристическите и развлекателни индустрии. Тъй като Интернет позволява незабавен достъп до информацията, страните, изправени пред мултимедийния пазар и пред необходимостта да разпространяват информация за културните ценности, трябва да вземат практически решения върху въпросите за отговорността, етическите залози и полезните практики, които повдига цифровизацията на културните ценности.

В това отношение, ако ако цифровизацията на културните ресурси на Европа се за коз за разширяването на достъпа, то обществените власти трябва да избягват да разширяват “цифровата фрактура”, съврзана с несправедливо използване на тези нови ресурси. Следователно, ще е необходимо да се приемат мерки, които целят да промотират “недискриминационните и етични политики за достъп до широката публика” (Конференция от Порторож: Резолюция № 2) и впоследствие да развиват технически инфраструктури, които да позволяват широк достъп до мрежите, но и да се приемат “правила за потребителите”, които да определят отговорностите и съответните роли на обществения сектор, както и на частния в тази област. Освен това, Декларацията за културното многообразие, приета от Съвета на Европа, насърчава мащабното разпределяне на разнообразни културни продукти и услуги (параграф 2.4). Тя признава още и необходимостта, в новата глобална икономика, от политики за устойчиво развитие на културното многообразие с огледа използването на технологическия прогрес (параграфи 1.3 и 3.3). С други думи, прогреса, който може да се осъществи, за да отговори на нуждите на настоящите общества, не трябва да компрометира капацитета на бъдещите поколения да произвеждат, предлагат и обменят практики и различни култруни продукти. Тази идея фигурира и в универсалната Декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие:

“…Срещу съвременните икономически и технологически изменения, които отварят широки перспективи за създаване и иновация, специално внимание трябва да се отдели на многообразието от креативното предлагане, на справедливото отсъждане на правата за авторство, както и на спецификата на културните ценности и услуги, които, понеже са носители на идентичност, на стойности и смисъл, не трябва да бъдат считани като стока или консумативи, подобно на останалите…”(член 8).

В полза на едно единно културно сътрудничество в Европа, дейностите на Съвета на Европа по въпросите за етиката и методологията в сферата на цифровизацията на културните ценности, са координирани с инициативите, взети от Европейския Съюз. Планът за действие “Европа 2002”, приет от страните-членки на Европейския съюз през юни 2002г., си поставя за задача насърчаване на развитието на европейско съдържание в световните мрежи, за да се експлоатират докрай възможностите, предлагани от цифровите технологии. Планът за действие включва форум, целящ да координира дейностите, да допринася за изработването на европейска концепция на политиките и програмите, да промотира полезните практики и да благоприятства за сравнителното развитие на изменението в практиките за цифровизация, а именно като определи насоки за събирането на данни и изработването на качествени и количествени индикатори. Освен това, той има намерение да определи критерии и рамка за план за колаборация с Европейския съюз върху културните и научни цифрови съдържания, придружен от съответни средства за изпълненията им (под формата, например, на обща Харта или Декларация за намерения и т.н.). Тази дейност трябва да допринесе за обединяване на условията за достъп на гражданите и да повиши в дългосрочен план чувствителността към въпросите на консервацията.

Европейската Комисия и Съветът на Европа работят съвместно от 1999г. и за изграждането на европейска Мрежа на наследството (HEREIN). Става дума за междуправителствена инициатива, която свързва органите, отговарящи за наследството в европейски план и която предлага инструмент за съвместна работа, за да се подчинят технологиите на свръхинформация на службата на политиките на културното наследство на Европа.

Определяйки приоритетите на един паневропейски проект за културното наследство, 3-та европейска Конфреренция на министрите, отговарящи за наследството (Ла Валета, 16–17 януари 1992г.) призна необходимостта от разпространение на дейностите на Съвета на Европа, опирайки се на най-новите техники за комуникация (Резолюция № 3). 4-та Конференция, състояла се в Хелзинки през 1996г., излага специално необходимостта от предоставяне на администрациите, на професионалистите, научните сътрудници и специалистите по обучение една постоянна информационна система за развитието на наследството в различните страни (Резолюция № 1). Тази работа след това се включва в една програма, озаглавена: “Наследство, информация, обучение”, благодарение на проекта HEREIN, който имаше следните най-важни цели:

• 
  да се улесни достъпа до културата, знанието и използването на културното наследство чрез новите информационни и комуникационни технологии;
  

• 
  трансформацията на съществуващите отношения върху политиките на културното наследство в Европа;
  
• 
  пускането в мрежата на Инетрнет на достъпна информация, която да е на разположение на засегнатите страни
  
• 
  да се определят условията за разширяване на тази мрежа във всички страни–партньори на европейската култрурна Конвенция.
  

а) да се предложи на обществото източник на базови и автентични данни и опит върху управлението на културното наследство в Европа;

б) да играе роля на “обсерватория?”, за да се анализират и предвидят ползите от културното наследство в едно бързо променящо се общество;

в) да се улесни следенето на политиките за наследството и тяхната съвместимост със съответните конвенции;

г) да се поддържат и развиват мрежи за сътрудничество в областта на наследството, да се благоприятства транснационалното сътрудничество, в частност в областта на археологията и на борбата срещу трафика на културни ценности;

д) да се създаде портал на културното наследство, за да се разпространява ефикасно информацията, да се улесни изграждането на интерактивни професионални форуми и на мрежи за данни, и се насърчава интереса на обществото, най-вече на младите към едно автентично наследство;

е) да се бди над технологическото развитие, за да се улесни развитието на информационно общество, което да зачита културното и лингвистично многообразие на Европа, благодарение на:

• 
  съвместен оценка на юридическите въпроси, свързани с използването на цифровите картини на наследството
  
• 
  идентификация на методоложки инструменти, които да улеснят взаимната оперативност на научните бази данни и създаването на специфични мултимедийни продукти.
  

Декларация за културното многообразие, приета от Комитета на министрите на 7 декември 2000г.

3-та Европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Ла Валета, 16–17 януари 1992г.): Резолюция № 3.

4-та Европейска Конференция на министрите, отговарящи за наследството (Хелзинки, 30–31 май 1996г.): Резолюция № 1.

5-та Европейска Конференция на министрите, отговарящи за наследството (Порторож, 6–7 април 2001г.): Резолюции на Конференцията.

Други текстове:

ЮНЕСКО: Конвенция, засягаща опазването на културното и природно световно наследство (Париж, 16 ноември 1972г.) (Конвенция за световното наследство).

ЮНЕСКО: Универсална Декларация за културното многообразие (Париж, 2 ноември 2001г.).

Съкращения:

КОНМ – (тук) Комитет за опазване на националните малцинства