ІІ. Неизвестната история на някои местности и обекти в село Долни Лом



Дата25.02.2018
Размер141.09 Kb.
#58931
ІІ. НЕИЗВЕСТНАТА ИСТОРИЯ НА

НЯКОИ МЕСТНОСТИ И ОБЕКТИ

в село Долни Лом

(автор: П. Младеновска)
1.  Алтън чешма, намирала се е между селата Долни Лом и Средогрив, по-близо до Средогрив.

Легендата я свързва с покушение над предател през турско робство. Той подшушнал на “агите”, че в “Битолската кръчма” в село Средогрив се събират “серсеми и хайдути” и беят се разпоредил “да ги заловят, та да не развалят рахата на населението”. Но не успели да ги хванат, тъй като хайдутите били предупредени и се измъкнали навреме през задния вход на кръчмата. Не след дълго, се разбрало кой е предателя. Хайдутите го причакали в брезовата гора край Алтън чешма, когато се връщал от “горните села с подаръци за бея”.

Като стигнал до чешмата, турския слуга вързал конете и слязъл  да си направи “рахата” и да пие вода. След това “нечуто и невидено бейските подаръци се върнали при сиромасите, а от предателя не останала и следа”. Твърди се, че в тази история е бил замесен  и Живко Нешин от Долни Лом.

2. Бèла стена, скала с извор между Горни и Долни Лом.

Според една от легендите, там са останали да пренущуват двама братя гурбетчии, които са се връщали в Сърбия. Единят бил рибар, а другият ловец. Търсейки храна, ловецът прострелял сърна и я подгонил през непроходимата гора. Така се озовал през подземен тунел в олтара на черквата Св. Параскева, където намерил сърната умряла. (Светицата е била на почит по тези места.)

На другата година, братята се върнали със семействата си и се заселили по долината на река  Лом.

Над скалата Бела стена е имало оброк. Водата от извора под скалата е добра за пиене.



3. Бòлван. Характерен хребет със скален венец.

В древността е имало племенно светилище с кръгла форма. Жрецът му бил почитан и от римляните. В светилището имало прорицателка. С нея, често се допитвал някой си Марий *. Между светилището и крепостта бил построен виадукт (мост).




 

* Марий (Огнен) - римското владичество на района. Потомък на Гай Марий (158-86 г. пр.н.е.), римски пълководец и трибун  по времето на Сула (138 - 78 г. пр.н.е)


4. Брèг (Бряг). Денивелация около 100 м между пътищата за селата Репляна и Средогрив.

  Името е свързано с много легенди за неблагополучия, наводнения, нападения, сражения, убийства и самоубийства.



5.Брезът. Култово дърво.

Огромно дърво, съществувало където се влива река Мусич в Лом. Там са къпали и кръщавали новородени на "Водùце"(Йордановден), а възрастните се пръскали с вода. За най-старите и болни носели вода у дома и ги поръсвали за здраве. Имало е оброк на Богинята на водата.



6.Водни печ. Пещера от която бълва вода, под хълма Запад на брега на река Лом.

Свързва се с преклонение пред Богинята на водата.

Смятало се е, че когато тя се разгневи на хората, потопява всичко наоколо и земята се превръща в блато. Легендата за Зеленище.



7.Врански камик. Връх разположен югоизточно от землището на село Долни Лом.

Имало е крепост, построена на един личен

връх. Като че ли създаден нарочно от природата скален откос с височина до 100 м. От другите страни е имало стени градени от неспоен камък. Площта му, ненадвишавала 3 дка. Стара легенда разказва, че в далечното минало, защитата ù се ръководела от 7 жени. Паднала е след 45 дни отчаяна съпротива. След проникването на врага в нея, 7-те защитнички се хвърлили от скалата. До ден днешен, под формата на врани, те я пазят и не допускат “враг да кацне там”.


 

8.Врело "Еремùя". Буен извор с питейна вода, в горния край на селото.

Извор - оброк на светец Еремия. Според легендата, извора се е заключвал от царския змей в случай, че не е доволен от хората. Тогава му правили обряд.



9.Вълковùна. Местност, западно от Мала глама, по пътя за Село Репляна.

Посока от която се спускали вълци през зимата. Разказва се спомен за разиграла се трагедия в една кошара под Мала

глама. Глутница вълци нападнали кошарата, разкъсали овчаря и кучетата, а стадото затрили. Вярвало се е, че вълкът символизира животинската страна на хората и излиза от древното (езическо) светилище. Правел се е курбан.



 

10.Вълчата скала. Скалата “Запад” над селото.

  Следи от много стари заграждения. От нея се открива широк кръгозор на всички посоки. Сигнали подадени от там се виждат от много далече. Трудно достъпна е. Била е наблюдателен  пункт на района. Под нея е имало малко помещение издълбано в скалата. Ползвано е и като параклис.



11. Гола глама. Местност без растителност от Бела глама.

Легендата за Марина падина



12. Джебръчки трап. Местност в близост до Бела стена.

Древно езическо селище. Там са живяли първите рудари в района. Предполага се, че  те са били келти. След тях там са се заселили славяни от племето “ридци”. Около хълма има остатъци от изкуствено водно заграждение (канал).



13.Джèрин дол. Приток на река Мусич.

Езическо оброчище. Намират се дялани камъни от култови  плочи със старинни знаци и фигури по тях, например издълбани в камък отпечатък на детска ръка и стъпка от детски крак.

14. Динивèлкова падина. Местност от Бела глама.

Легендата за Марина падина.



15.Дреняк. Местност в планината до река Еличка.

Свързана е с легенди за рударството, скрити съкровища,

заселение на пастири и рудари, златодобив чрез промиване на

пясък от Еличка. Келтски, римски и рицарски легенди. Над

местността има оброк на Св. Илия.

16.Еленски връх. На източната страна на Бела глама.

Езическо оброчище (според някой това е оброчището Константин и Елена). В подножието му има некропол на рицар кръстоносец.



17.Жùвин рът. Рид между Горни и Долни Лом на запад от река  Лом.

Там е укрит ранения хайдутин от турския аскер. Овчарът,

Който се е грижел за него, се наричал Живко.

18.Жълтия кътър (Катърското врело). Извор в  подстъпите на Мала глама.

Край него вървял водопровод за крепостта. Свързва се с

Нападение над крепостта. Тя е превземана на два пъти с една и съща военна хитрост. През римско време от варвари с помощта на жаден кон и от турците, с помощта на жаден кътър.

Водопровода бил открит и пресечен. След това капитулацията на крепостта била неизбежна.



19.Заèчка (Заешка) чука. Скала на североизточния склон на

Бела глама.

Скала във формата на “римски диван”. Според легендата

там има скрито послание от пълководеца Марий и римско

съкровище, пазено “под камък”.



20.Зеленùще. Местност в селото.

Според хидромитоложка легенда бурна вода е придошла от Водни печ и река Лом. Гръм разтърсил скалите. Нови талази вода от всички източници, в това число и от кладенците избълвали и отнесли селото и една свадба. Спасили се малцина по Брèг.

Понякога все още се чуват гласове и викове. Вярва се, че  се това са викове от свадбата.

21.Златичка (Еличка). Река в Балкана, водите си събира от множество извори (някои сифонни), десен приток на река Лом.

По горното ù течение има стари рудници. Пясъкът от реката се е промивал за злато. По бреговете ù е имало много свещенни места.



22.Къркàч (Язово езеро). Митично езеро в Суо поље.

Геомитоложка легенда разказва за чудовище, което живяло в езерото и загинало след пресушаването му или се скрило в Язова планина. Някъде се споменава, като Язово езеро, в заблатените участъци на което, някога са се “топили гръстице за коноп”.



23.Койчина чука. Връх в Балкана.

Планинска крепост, която е охранявала  рудници. Намерени са рударски инструменти и люспи злато. Всичко е сринато, има само купища камъни.



24.Конàчище. Поляна, някага край селото, сега в центъра му.

 

Там са почивали кервани и пътници, минаващи през селото.

През турско време там са се опъвали шатри, докарвал се е добитък и се е събирал данък "беглик" от турлите (кошарите).



25.Константин и Елена. Оброк в долния край на селото.

Станало е голямо сражение между сборна войска на гърци и българи  срещу рицари кръстоносци. Според легендата, на това място е погребан латински крал, негов син или поководец. Победили латините. Те се отнасяли към грбоа с голяма почит. Поставили стража и построили едноетажна стражница. По-късно от стражницата не е останало нищо, а от гроба само каменен рицарски кръст. Оброк.



26.Крàдна ливада. Местност по пътя за Репляна.

Поляна, използвана за панаирище. Един път в годината се е извършвала взаимно-обменна търговия. Търгувало се е стока за стока.



27.Крушье. Местност в Балкана.

Свързва се с легендата за Седларица и Раков дол. Имало е и езически олтар на Фортуна (Богиня на плодородието), издялан от черен камък (вероятно турмалин).



28.Куршум хан. Хан под скалата Фалконе.

Почти през всички исторически периоди е имало е гостилница която е подслонявала пътници. Името идва от турско време, когато смърта на турци там е била често явление.



29.Мала глама (Мало градище). На едноименния хълм.

Пазела е котловината и охранявала пътя още по римско време. След нашествие от варвари (вероятно Децибал) е била унищожена. През средновековието е възстановена и укрепена. Спадала е към защитния пояс на Белоградчик (Мали Белград). Според преданието, тогава е била  свързана с Белоградчик и други крепости с подземни ходници. Подземен ходник е имало и към по-голямата крепост-оброчище Болван (Бела глама). Според съвременници: "Не е могло да се намери по - удобно и по-сигурно място от този хълм". Достъпна била само откъм селото, но е имало крепостна стена от която са останали тук таме следи. За да се влезе в крепостта, трябвало да се премине укрепен двор, широк около 50 м. Входът е бил пазен от две мощни триетажни кули (по 20 м) от които почти нищо не е останало.



30.Мàрковец. Скала в Суо полье.

Според древна легенда Скала, паднала от небето в подножието на три скалисти хълма (Савичова чука, Попова чука и Чуката). При унищожаването на манастира (Суодолския), там са скрити много книги и църковна утвар. Който го намери, трябва да построи на това място нов манастир.



31. Мàрова (Марина) падина. Местност от Бела глама.

Станало е голямо сражение между римляни и варвари. Според легендата, на това място е загинал отряд римляни с техния пълководец (Мàрий). Победили варварите и се разправили жестоко с римляните. Поверието шепти, че понякога между скалите се появават сенки на сражавещи се войни. Това вещаело нещастие в голям мащаб.



32. Младèнци (Младенов рът). Ридове, източно от Репляна и западно от Средогрив.

Оброци. Празнувало се е изгрева на слънцето на  "Младенци"(Пролетното равноденствие). Правели са се люлки. Легенда разказва за загинала девойка, поклонничка на слънчевия бог, която се жертвала за да спаси чрез живота си някакъв млад цар.



33. Мусич. Река и местност.

Там, където Мусич се е вливал в Лом, е растял кутовия "Брез (Бряст)", огромно  дърво. Там се провеждал ритуалът “Водице”(Йордановден).



34. Орлин камък, връх в Балкана над Илинска ливада.

На Орлин камък (Турлàта) (1196 м) е имало малка крепост с кула. Известна е с това, че е паднала след 7 - годишна обсада.Там има следи и от паднали самолетни бомби, пуснати от американските “крепости” през Втората световна война.От тази височина се открива величествена гледка във всички посоки. Неповторим пейзаж! Великият художник Природата е създала своето огромно магическо платно, на  което човек може да се любува без ограничение, да се радва на багри и образувания, каквито човек никога неможе да създаде.



35. Орлина чука (Костна могила). Скала над Долни и Горни Лом.

В бизост до нея е станала кървава битка между хайдути

(въстанници) и редовна турска войска (аскер). Хайдутите са били предадени от местен чорбаджия. С изключение на байрактара на четата, всички били убити и обезглавени. Главите им били забити на ритлите на волски коли и разкарвани по селата за назидание на раята.

36. Пали лула. Местност над Горни Лом.

Свързана е с наблюдателница и гостилница на пътя към Балкана. Там са отсядали пътници за почивка или "за да запалят по една лула"



37. Пèтавица (Петльовица). Река и местност, северно от селото.

Имало е много кошари с петли. Петлите били ранобудни. Първи запявали и гласовете им се чували на далеч. Те будели и селските петли.



38.Попин град (Суодолски манастир). Местност югоизточно от Долни Лом.

Върху обширна площ се е простирал Суходолски (Суополски) манастир. Разполагал е с няколко църкви и параклиси. Към него се е числяла и църквата “Св.Параскева”, край Горни Лом (тя още съществува). Бил е седалище на православен архиепископ.

Скалата със звънарника (камбанарията) се е наричала Марковец (Марков камик), а пътеката до нея “Маркови ступки. Според едно поверие Крали Марко е излизал от пещерата (една от двата Суи печа) и се е конкал в църквата "Св.Арахангел Михайл”. До пещерата е стигал по подземен ходник на кон. Като отивал да се конка, вързвал коня под един Цер, а коня така яростно биел скалата, че тя се рушала и падали камъни. Имало е оброк.

39. Попино врелò. Извор по склона на Църни (Черни) връх.

Извор с много хубава вода. Ползван  както от крепостта, така и от църквите. Течал през сребърна жила и затова се е смятал за “Светèн”.



40. Попови ливади. Ливади, южно от Долни Лом.

Много хубави поляни в подстъпите към Балкана. Принадлежали са на манастира и църквите.



41. Равèн. Местност в Балкана, под връх Високата чука, в близост до Лева река (приток на Еличка).

Намирал се е в стара и гъста гора. В далечното минало е било поселение на рудари. През турско, бивак на хайдути и бунтовници. Там са  пребивавали Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кулин, поп Маринко, Игнат, Богдан, Живко Нешин и др. Долу, над десния бряг на реката върху камък, приличен на арка има изсечен надпис. Имало е воденица и извор. Изворът се намирал под “Писана бука”.



42. Раков връх, в землището на Горни Лом.

Носи името си от множеството черупки от малки охлюви по склоновете му. Старите хора ги наричали “раковини”.



43. Раков дол (Тунчин дол). Река в планината в землището на Долни Лом.

Приток на река Еличка (Златичка). Според предание, е служела за развъдник на сортови речни раци. От тях кръстоносецът(собственикът), изпращал за трапезата на известни кралски особи в Европа, в това число и на Балдуин Фландърски в Константинопол.



44. Рангелова черква ("Св. Арахангел Михайл"). Черква в

покрайнините на Суо поље.

Била част от Суодолския манастир, които преди падането под турско робство е бил седалище на архиепископ. Край нея е

имало извор "Змиовъц". Извор - оброк на  Светъц Арахангел Михаил. Водата намалява и спира, когато Светеца не е доволен от хората. Имало е кръст - оброк на който се правел събор и курбан. Смятало се е , че водата е лековита за "очебол". От далеч се е виждала звънарницата на манастира. Била е кула построена върху скалата. Селото е било на запад от църквата до реката.

45.Реплянски рът. Рид в землището на Горни Лом.

Имало е стражница с наблюдателница.



46. Римската чешма. Чешма в Балкана.

В легенда се разказва за убийство на млад римлянин (или латинец), от негов “другар” и как кучето му разкрило убийството и убиеца.



47.Росовàта вода. Извор в Балкана.

Най-добрата вода за пиене. Смятала се е лековита. Бързо лекувала рани. Намира се между изворите на Еличка, под Язова планина. Остатъци от езически оброк.



48.Руменъц (Рудище или Серсем могила). Било между селата Репляна, Горни и Долни Лом.

Наричана от турците “Серсèм кале”. Място е на старо рударство. В подножието му се намира Орлина чука (Костна могила). А по-нагоре крепостта. Смята се за “римско кале” над Бела стена, което турците наричали "Серсем кале".



49.Савичова чука. Връх, югоизточно от Долни Лом.

Над Суходолския манастир е имало малка, но добре укрепена крепост. Подобно на повечето средновековни манастири, тя го е защитавала със стени и кули от югоизток. Останките показват, че градежът е бил от ломен камък, споен с хоросан с примес от тухла. Намерен е фрагмент с релефни букви, от които може да се съди, че по пътя за крепостта е работил някой си майстор Ангел, “кълдъръмчия”.



50.Св. Параскева. Черква край Горни Лом.

Много стара църква. По време на турско робство е била засипана под земята. Свързана е с дейността на Светогорски монаси. Там е била интернирана царица Теодора, майка на Иван Срацимир. Предполага се, че там е препогребан и нейния най-голям син Иван Асен (Цар Ясен) след убийството му в Софийско.



51.Св. Дух. Оброк в центъра на Долни Лом.

Каменен кръст - оброк върху  малък хълм. Свързан е с Нишките въстания 1840 г. и построяването на църквата "Св. Тройца" след това. Легенда разказва, че е издигнат в памет на местен учител и възрожденац - Рангел Еленков, написал живописното „Описание на Фалковския край“ и загинал в  Нишкото въстанияе (1841г).



52.Св.Тройца. Черква в Долни Лом.

Построена е през 1846 г.  в памет на загиналите в Нишките въстания. Осветена през 1847 г. от архиерей на Видинската епархия и Горноломския поп Михайл. Той е първият свещенник на църквата Св. Дух (Св.Тройца). Има два входа, на запад и на север. Църквата е градена от гламски камък с хоросанова спойка. Дебелината на стените е около 1 м. Неколкократно е възстановявана и сега стенописите са покрити с мазилка. Под олтара има склеп. От североизток, извън от църквата е построена дървена камбанария. Камбаната е доставена е чрез Живко Нешин, като дарение от Киево-Печорската Лавра заедно с руска църковна литература. В непосрествена близост има Вековен нивелачен репер.

  53. Седларица. Хребет.

Според старо предание, е имало много стара крепост. Възобновена е от самозван кръстоносец, който се обявил за крал. Имал войска и събирал данъци, експлоатирал старите рудници и отварял нови. След разбиването и изгонването на кръстоносците е убит или изчезнал. Огромните му богатства също са изчезнали или са закопани някъде. Дворецът му е сринат с земята.



54. Средна глама. Местност от Бела глама откъм Мала глама.

Легендата за Марина падина.



55. Средно селище. Над река Лом, срещу Бела стена.

Селище, основоположник на двете съседни села, Долни и Горни Лом. Според легендата, е потопено при наводнение. Първите му заселници са се занимавали предимно с риболов, лов и скотовъдство. Земеделието е било по-слабо развито.



56. Стрàжа. Връх над Добри дол.

Легендата я свързва със рицаря самозванец. Там са били помещенията (палатките) на неговата стража (войска), която е охранявала пътя от и за Балкана.



57. Суа (Сха)  падина, между Долни Лом и Превала.

Местност, в която е имало малък наблюдателен пункт (30/15 м).

Известни са поне 3 сражения станали там: през римско време сражение на легион, през 1850 г.,по време на Белоградчишкото въстание е правена засада и през 1923 г. по време на Септемврийското въстание.

58. Суи печ 1 и 2. Две пещери намиращи се на хълма Чука.

Предполага се, че поне едната има подземен ходник по

който може да се слезе при потъналото езеро. През 1985-89 г.,

лявата е била оборудвана, като геодезическа Обсерватория.



59. Умни дол. Местност, разположена на юг от селото.

В земята има остатъци от стари каменни сводове. Възможно е да е имало стара преградна стена.



60. Царският печ. Пещера в северния край на селото до

река Лом.

Смятало се е, че когато Видинския цар ходи на лов или да види майка си, заточена по тези места, отсядал на хлад за  почивка пред нея. Тогава изслушвал молители от района и давал милостиня на бедните. Най-често, името се свързва с цар Константин (сина на Иван Срацимир).



61. Църни връх (Черни връх). Връх югоизточно от селото.

Следи от оброчище. Има дялани камъни и знаци. Намерени са  плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. Християнската митология оприличава конника от плочите на Св.Джуржил (Георги). Срещу него, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ.



62. Язова планина. Планинско заоблено било, югоизточно

от селото.

До билото ù, и изворите на Огоста е имало кълдъръмен път.

Имало е наблюдателен пункт в различни исторически периоди.

В подножието ù остатъци от рудници, един от които е горял.

Има следи от градежи. Натрошена мраморна колона със символа на римските “ Ястреби (Фалконе)”.

 

 



 

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница