Ііі. Жанр хумористична повест



Дата07.08.2018
Размер65.95 Kb.
Чичовци”
І. Първа публикация – в списание “Зора”, кн.1-5, 1885 г. с подзаглавие “Картинка от типове и нрави български в турско време”
ІІ. Творческа история – в разговорите си с проф. Иван Шишманов Вазов споделя: ”Смехът от време на време ми е необходим…Не знам как съм имал кураж да осмея толкова свои съграждани в тая хумореска. Защото под Мичо Бейзадето, Иванчо Йотата, хаджи Смион, Иван Селямсъзът, господинх Фратю, Мирончо, поп Ставри, Мунчо и др. се крият живи типове, които всеки можеше да познае по онова време.”
ІІІ. Жанр – хумористична повест
ІV. Тема и идея

  • отразява времето на 60-те години на ХІХ в.

  • един основен конфликт на личностна основа /Варлаам Копринарката – Тарильома и неговия съсед Селямсъза/, покрай който е дадена една цяла картина на предосвобожденскато общество през 60-те години на ХІХ в., с многообразието на социалните прослойки;

  • галерията на образи типове въплъщава нашата национална характерология: от една страна – дребнавостта, грубия прагматизъм, духовната изостаналодт, а от друга страна - деятелността, виталността и желанието да се достигне свободата, макар това да личи само в речите на г-н Фратю в кафенето;


ІІІ. Композиционни и езиково-стилни особености:



- Композицията е изградена чрез:

  • личния конфликт Тарильома-Селямсъза и ответното им поддържане от техните приятели;

  • конфликт на обществена основа между елинисти и волтерианци за съществуването на “й” /йотата/, за Наполеон, за отдавна отминали събития или напълно изопачени факти, свързани с европейската история;


- Основният елемент за изобразяване на героите - речта, действията и постъпките им, като се използва похватът на антитезата, на ироничните противопоставяния на героите; всички степени на хумора, пародиране на ситуацията, на речта, на характерите
 ІV. Заглавието на творбата


  • натоварено изцяло с локално-родова семантика и определя повестта като битова;

  • Подобна жанрова регистрация може да бъде оспорена, тъй като в центъра на изображението стои не семейството, а обществото. При това сферата на семейните взаимоотношения е подчинена на порочния кръг на междуродовите вражди. „Измисленият” конфликт в основата на сюжета функционира единствено като обединител за тази „галерия от типове и нрави български в турско време”. Но повече от ясно е, че интригата е само необходимата условност, която отваря периметър за изява на характерите, стоящи в центъра на авторовото влияние.


V. Повестта - пресъздава малкия живот на нацията във време на робство
- продължение на традициите на Каравелов от „Българи от старо време” и на Гоголевата сатира;

- кореспондира с някои разкази на самия Вазов (например „Хаджи Ахил”) и с герои, които намират място в „Под игото” със същите имена и със сходно поведение
* Героите живеят в едно затворено пространство, което алюзира робското
- Те са ярки индивидуалности, но с изразените белези на типа;

- От сблъсъка между индивидуалното и типичното се ражда особеното (Снежана Зарева);

- Ако в произведения като „Епопея на забравените”, „Немили-недраги” и „Под игото” Вазов е показал активното съпротивление срещу робството и извисяването на човека до сферата на подвига и до пространството на историята, в „Чичовци” е разкрито пасивното съпротивление, начинът, по който се оцелява.
* Всичко в „Чичовци” е разкрито на нивото на пародийното – и разговорите в Джаковото кафене, и размислите за науката и „правописанието”, и спорът между елинисти и волтерианци. Изключително пародиен характер има враждата между Тарильомът и Селямсъзът, породена от спора за един капчук. Страхът от поробителя е вездесъщ, героите са му подвластни изцяло, но образът на бея – „господарят на мексиканеца”, в чието лице е въплътен поробителят, също е пародийно представен. Истинските стойности са подменени с фиктивни, както историята – с нейния битово-пародиен вариант.
VІ. Идейни внушения:



1. Комичният опит на битовия човек да осмисли и тълкува международната политика и националното революционно движение
а/ смешната словесна изява на чичовците, разкриваща истинската им негероична същност
б/ разминаването между думи и дела, гръмки, заредени с бунтовен патос, декларации и конформистичен тип житейско поведение, в което доминира благоразумното подчинение на властта /господин Фратю, Хаджи Смион, Мирончо и др./
в/ хумористичното преплитане в разговорите на героите на мащабното и делничното, голямото и незначителното /”захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките или за преждата…”/
г/ внушителното историческо събитие /боевете на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър/ е коментирано от персонажи, които са в плен на издребнялото всекидневие, на непроменящия се провинциален бит
д/ изпълнено с комизъм съпоставяне на изключителна по своя духовен мащаб личност, обитаваща високото пространство на героичния подвиг, и лишен от подобен ореол герой:
- Хаджи Димитър – символ на възвишената саможертва, и Хаджи Смион – олицетворение на благоразумието и страха;

- прославеният войвода на чета Филип Тотю и богобоязливият, склонен към абсурдни философски умозаключения, Варлаам Копринарката, заподозрян от бея, че е във връзка с комитите;

- парадоксалните аналогии между чичовците, затворени в своя малък свят, и знаменити фигури от световната история или митология, което още повече откроява непреодолимата дистанция между колоритните нашенци и недостижимата територия на грандиозното:


  • Селямсъзът е оприличен в словесната си битка с Варлаам на великия пълководец Наполеон, а по ръст е сравнен с митологичния великан Голиат;

  • главният учител Гатю, който разпалено се противопоставя на филологическия традиционализъм и консерватизъм на наречените от повествователя “елинисти”, е представен като “волтерианец”, т.е. последовател на прочутия със свободомислието си философ от епохата на Просвещението Франсоа Волтер;

  • пародийният паралел между парламентарните дебати в напредналите европейски държави и нескончаемите “прения” в своеобразния “законодателен орган” в градеца – Джаковото кафене;



2. Типизирането на героите, изграждането на художествените образи като въплъщение на определени черти от националния характер
- Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката – дребнавост, егоистичност, достигащо до абсурд, отстояване на личния интерес, отмъстителност и стремеж да бъде компрометиран противникът;
- Иванчо Йотата – честолюбие, болни писателски амбиции, претенции за многоученост и ерудираност по езиковедските въпроси;
- Хаджи Смион – хамелеонщина, стремеж да се избягват всякакви конфликти и спорове, промяна без душевни сътресения на собствената позиция според мнението на събеседника;
- Мирончо – доморасъл философ и заклет ерген, чието ръководно начало е да не се съобразява с общественото мнение и да живее безгрижно в един “лъжовен свят”;
- господин Фратю – опиянява се от високопарната си революционна фразеология, но проявява малодушие в момента, когато трябва да демонстрира самообладание и сила на духа;
- чорбаджи Мичо Бейзадето – изразява разпалено любовта си към Русия и упованието в мощта на нейното оръжие, въодушевява своите съграждани с вярата си в пророческите предсказания за скорошния край на робството;
- поп Ставри – жизнелюбието на свещеника, който не може да устои на изкушението да опита парливата ракия на дядо Нистор;
- умението на повествователя да разкрие отличителното за героя чрез една характерна реплика, превърнала се в емблематична за персонажа:

  • Коно Крилатият за “ерудицията” на Варлаам Копринарката: “Много чело, много знай.”;

  • Мирончо: “Не ме е грижа от никого!”;

  • Иванчо Йотата след злощастното изгаряне на съчинените от него литературни “съкровища”: “За народа загуба велика.”;

  • Хаджи Смион: “Човек за една чест живей!”;

  • господин Фратю: “Братя! Въздухът трепери!”;


3. Позицията на белетриста – снизходителна насмешка, добродушна ирония, нескрита симпатия към чичовците
а/ отсъствие на сатиричнато начало при представяне негероичното битие на човека, свързан тясно с бита
- способността на писателя да вникне в същността на този малък, но прелестно мил свят, да го разбере и приеме, без да го съди и заклейми;
б/ възприемането на героите като изразители на определена страна от облика на “българското”, специфична за описваната предосвобожденска епоха


  • интерес към значимите проблеми на времето:

    • робството и свободата;

    • политиката на великите сили по Източния въпрос;

    • движението за църковна независимост;

    • обществената роля на училището;

    • филологическите спорове, предшествали изграждането на книжовния език;




  • открояване на културния кръгозор на персонажите, които, макар и ограничени в битовото пространство на провинциалния град, се вълнуват от идеите, изразявани във възрожденската литература и публицистика

    • Мирончо се въодушевява от посланията на “Горски пътник”;

    • господин Фратю крие в ракла тази поема на Раковски и историческата драма на Добри Войников “Райна княгиня”;

    • подидаскал Мироновски и главният учител Гатю получават от Букурещ бунтовни вестници;




  • противоречивият свят на чичовците, които, от една страна, са комично разединени в дребнавото делнично съществование – от разпрата за капчука, от въпросите за “правописанието”, от препирнята за смъртта на Максимилиан в Мексико, но, от друга страна, не са равнодушни към съдбата на отечеството и оценяват значението на народното единство;


в/ индиректното внушение на Вазовия текст – без груба тенденциозност, за необходимостта от превъзмогване на ненужното, а често и безсмислено противопоставяне; мъдрите слова на дядо Нистор: “И Тарильомът, и Селямсъзът са учени и почтени, но нямат согласието, а без согласието, като няма него, всичко пропада.”


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница