ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА УГОЯВАНЕ
НА АГНЕТА ОТ ПОРОДИТЕ ИЛ ДЬО ФРАНС, ТРАКИЙСКА
ТЪНКОРУННА И СТАРОЗАГОРСКА
Йовка Попова, Петя Славова, Стайка Лалева, Живко Кръстанов, Стефан Станев
Земеделски институт – Стара Загора
Производството на качествени и традиционни продукти от овцевъдството е приоритет за страната в процеса на присъединяване към ЕС. Това би позволило заемането на определени позиции на пазара на агнешко месо и продукти от овче мляко от една страна, а от друга би осигурило суровина за леката ни промишленост и повишаване доходите на фермерите (Неделчев, 2001; Неделчев и сътр., 2003).
Икономическата ефективност е основен показател за производството. Редица автори (Генковски, 2002; Неделчев и сътр., 2003; Петев, 2003; Станков и сътр., 2000; Ценков и сътр., 1996; Попова и сътр., 1999; Славова и сътр., 2005; Konig, 1988; Piper, 1983; Wilson, 1986) анализират икономическите и продуктивни резултати при отглеждане на овце от различни направления.
Целта на настоящото проучване е да се изследва икономическата ефективност на опит за угояване на агнета от три породи - Ил дьо Франс, Тракийска тънкорунна и Старозагорска.
МАТЕРИАЛ И МЕТОД
В овцевъдната ферма на Земеделски институт – Стара Загора бе проведен научно-стопански опит с 3 групи по 14 агнета от породите Ил дьо франс, Тракийска тънкорунна и Старозагорска. Агнетата бяха изравнени по възраст (37-45 дни), пол (мъжки и женски) и тип на раждане (единаци).
Угояването беше интензивно до достигане на 30 kg живо тегло. Храненето беше на воля с концентратна смеска и люцерново сено. Съставът на концентратната смеска беше: царевица – 35%, ечемик – 8,9%, пшенични трици – 6%, слънчогледов шрот – 18,9%, люцерново брашно – 30%, премикс – 0,5%, креда – 0,3% и сол – 0,4%. В 1 kg от смеската се сьдьржаха 1,06 КЕР и 119,9 g ПСЧ, а в 1 kg от сеното – 0,61 КЕР и 79,9 g ПСЧ. Разходът на фураж беше контролиран ежедневно, а тегловното нарастване на агнетата - на всеки 15 дни през първия месец, а след това през 7 дни до края на опита.
Приходите и разходите бяха остойностени по действащите през 2006 г. цени: цена на реализация на агнетата – 3,50 лв/kg, концентратна смеска – 0,25 лв/kg и сено 0,11 лв/kg. Останалите разходи (труд, ел.енергия, лечение, амортизации и други разходи) бяха разпределени на глава според продължителността на угоителния период.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
В табл. 1 са представени данните за угоителната способност на агнетата и разхода на фураж за 1 kg прираст.
С най-висок интензитет на растеж са агнетата Ил дьо франс - среднодневният прираст е 296 g, следвани от животните от Тракийската тънкорунна порода - 245 g и Старозагорската порода - 236g. Продължителността на угоителния период е най-нисък при месодайните агнета - 55,67 дни, а най-висок при млечните - 73,67 дни. По-висок среднодневен прираст и по-голяма продължителност на угоителния период до достигане на 40 kg живо тегло установяват Boikovski et al. (2002) при агнета от новосъздадената Синтетична популация българска млечна.
Разходът на фураж за 1 kg прираст е най-висок при млечните агнета, следван от тънкорунните, а най-нисък при месодайните – съответно 6,46 КЕР и 748,92 g ПСЧ; 6,17 КЕР и 716,15 g ПСЧ; 5,98 КЕР и 692,17 g ПСЧ. Нашите резултати кореспондират с установените от Станков и сътр. (2000), според които най-добро оползотворяване на фуража има водещия продукт за съответното направление.
В табл. 2 са представени производствените разходи за едно агне през опитния период. С най-високи производствени разходи се характеризира угояването на агнетата от млечно направление – 45,88 лв., следвани от тънкорунните – 42,76 лв., а с най-ниски месодайните агнета – 37,36 лв. Това се дължи от една страна на разликите в разхода на фураж, който следва същата тенденция, и от друга на по-малките разходи за труд, за амортизации, лечение и други разходи, които са в зависимост от продължителността на угоителния период.
Икономическите резултати от угояването на агнетата са представени в табл. 3.
С най-високи приходи се характеризира угояването на 1 животно от млечното направление, следвани от тънкорунното, а с най-ниско от месодайното – съответно 60,90 лв., 59,15 лв. и 57,05 лв. Това се обяснява с различното начално тегло на животните – съответно 12,80 kg, 13,20 kg и 14,20 kg и прираста, който се реализира през угоителния период – съответно 17,40 kg, 16,9 kg и 16,30 kg. Печалбата от едно агне за опитния период е най-висока при агнетата Ил дьо Франс - 19,69 лв., следвани от Тракийската тънкорунна порода – 16,39 лв., а най-ниска – при Старозагорската - 15,02 лв.
Нормата на рентабилност е обобщаващ показател за икономическата ефективност на производството. Тя е най-висока при месодайните агнета - 52,70%, следвана от тънкорунните - 38,33%, а е най-ниска при млечните - 32,73% .
Близки до установените при това проучване резултати за икономическата ефективност са установени и при предишни наши изследвания (Славова и кол., 2005 и 2006).
ИЗВОДИ
1. С най-ниски производствени разходи, в т.ч. разходи за фураж се характеризира угояването на агнета от породата Ил дьо Франс, следвани от Тракийската тънкорунна порода, а с най-високи – от Старозагорската порода.
2. Най-висока печалба и ефективност на производството се реализира при угояването на животните от породите Ил дьо Франс, следвани от Тракийската тънкорунна порода, а най-ниска - при Старозагорската.
ЛИТЕРАТУРА
-
Генковски, Д. 2002. Дисертация.
-
Неделчев, Д. 2001. Актуални проблеми и теинденции в развитието на научните издследвания по овцевъдство. Животновъдни науки, №1, 29-30.
-
Неделчев, Д., Е. Райчева, Т. Иванова, Д. Дочевски. 2003. Проблеми на овцевъдството при съвременните пазарни условия. Животновъдни науки, №3-4, 22-25.
-
Петев, М. 2003. Проучване влиянието на някои технологични елементи върху продуктивността и икономическата ефективност на породата Южнобългарски коридел. Автореферат, с. 43.
-
Попова, Й., И. Ценков, П. Славова. 1999. Икономическа ефективност на производството при овце от Тракийската тънкорунна порода с различна плодовитост. Животновъдни науки, №1, с. 17-20.
-
Славова, П., Й. Попова, Ст. Лалева, И. Иванов. 2005. Икономическа ефективност на угояването на агнета от Тракийската тънкорунна порода и нейни кръстоски с Австралийски меринос, Научна конференция с международно участие „Стара Загора 2005”, том 3, 99-103.
7. Славова, П. Й. Попова, С. Лалева, И. Иванов, Ж. Кръстанов. 2006. Икономическа ефективност та отглеждане на агнета от породите Тракийска тънкорунна и Ил дьо франс, угоявани с добовка на нерафинирано слънчогледово масло. Научна конференция с международно участие “Стара Загора 2006”, www.sustz.com/conf.html.
8. Станков, И., И. Георгиев, Я. Цветанова, М. Петев. 2000. Анализ на себестойността и оптимизация на количествени зависимости при основните продуктивни направления в овцевъдството, Икономика и управление на селското стопанство, №3, 50-56.
-
Ценков, И., Й. Попова, П. Славова. 1996. Възрастова изменчивост и икономическа оценка на продуктивността при овце от Тракийската тънкорунна порода – старозагорски тип. Животновъдни науки, №1, с. 17-20.
-
Boikovski, S., N. Stancheva, G. Stefanova, D. Dimitrov. 2002. Fattening Abilities of Lambs from the Newly Created Milk Sheep Breed in Bulgaria, Bulgarian Journal of Agricultural Science, 8, 645-648.
-
Konig, K. H. 1988. Tierzucht, №7.
-
Piper, L., B. Bindon. 1983. Sheep Breeding, 13.
-
Wilson, J. M. 1986. Wool Technol. Sheep Breeding, №3
Таблица 1. Среднодневен прираст и разход на фураж
Table 1. Average daily gain and spent feed
Показатели
Indices
|
Порода
Breed
|
Ил дьо Франс
Ille de France
|
Тракийска тънкорунна порода
Thracian Merino Breed
|
Старозагорска
Stara Zagora Breed
|
Брой животни в опита, n
Animals in the experiment, n
|
14
|
14
|
14
|
Живо тегло в началотf на опита, kg
Initial live weight
|
14.20
|
13.20
|
12.80
|
Възраст в началото на опита, дни
Age at the beginning the experiment, days
|
37-45
|
37-45
|
37-45
|
Продължителност на угоителния период, дни
Continuity of the experiment, days
|
55.67
|
69.00
|
73.67
|
Среднодневен прираст, g
Average daily gain, g
|
0.296
|
0.245
|
0.236
|
Живо тегло в края на опита, kg
Age at the end the experiment, days
|
30.5
|
30.1
|
30.2
|
Разход на фураж за 1 kg прираст, g
Spent feed per 1 kg gain
- ПСЧ/PDI,g
|
5.98
692,17
|
6,17
716,15
|
6,46
748,92
|
Таблица 2. Производствени разходи за 1 агне през опитния период, лв.
Table 2. Production costs per 1 lamb during the experiment, lv.
Показатели
Indices
|
Порода
Breed
|
Ил дьо Франс
Ille de France
|
Тракийска тънкорунна порода
Thracian Merino Breed
|
Старозагорска
Stara Zagora Breed
|
Фуражи
Food costs
|
20.95
|
22.42
|
24.17
|
ФРЗ с ДОО
Labour costs
|
3.34
|
4.14
|
4.42
|
Амортизации
Amortization
|
2.78
|
3.45
|
3.68
|
Медикаменти и лечение
Medical costs
|
3.61
|
4.47
|
4.77
|
Др. Разходи
Other costs
|
6.68
|
8.28
|
8.84
|
Всичко разходи
Total costs
|
37,36
|
42,76
|
45,88
|
Таблица 3. Икономически показатели за 1 агне през опитния период
Table 3. Economocal results per 1 lamb during the experiment
Показатели
Indices
|
Порода
Breed
|
Ил дьо Франс
Ille de France
|
Тракийска тънкорунна порода
Thracian Merino Breed
|
Старозагорска
Stara Zagora Breed
|
Приходи, лв.
Incomes, lv.
|
57,05
|
59,15
|
60,90
|
Производствени разходи, лв.
Costs, lv.
|
37,36
|
42,76
|
45,88
|
Печалба, лв.
Profit, lv.
|
19,69
|
16,39
|
15,02
|
Норма на рентабилност, %
Rate of profitability, %
|
52,70
|
38,33
|
32,73
|
ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА УГОЯВАНЕ
НА АГНЕТА ОТ ПОРОДИТЕ ИЛ ДЬО ФРАНС, ТРАКИЙСКА ТЪНКОРУННА И СТАРОЗАГОРСКА
Йовка Попова, Петя Славова, Стайка Лалева, Живко Кръстанов, Стефан Станев
Земеделски институт – Стара Загора
/Резюме/
Целта на настоящото проучване е да се изследва икономическата ефективност на опит за угояване на агнета от породите Ил дьо Франс, Тракийската тънкорунна и Старозагорска.
Обект на проучването са 3 групи по 14 агнета от породите Ил дьо франс, Тракийска тънкорунна и Старозагорска, изравнени по възраст, пол и тип на раждане. Угояването беше интензивно до достигане на 30 kg живо тегло.
Установено е, че за условията на опита:
1. С най-ниски производствени разходи, в т.ч. разходи за фураж се характеризира угояването на агнета от породата Ил дьо Франс, следвани от Тракийската тънкорунна порода, а с най-високи – от Старозагорската порода.
2. Най-висока печалба и ефективност на производството се реализира при угояването на животните от породите Ил дьо Франс, следвани от Тракийската тънкорунна порода, а най-ниска - при Старозагорската.
Ключови думи: ефективност, приходи, разходи, овцевъдство
Сподели с приятели: |