Икономическа Социология Форми и измерване на неформалната икономика в България Чавдар Христов Георгиев



Дата20.08.2018
Размер56.5 Kb.
#81071



Икономическа Социология
Форми и измерване на неформалната икономика в България

Чавдар Христов Георгиев,

Специалност “Икономика”,

Ф.н.# 1715

2004/2005 година

Неформалната икономика има различни аспекти, значения, имена. Тя е известна също като "сива или черна", "подземна", "нелегална", "неотчетена" и т.н. Неформалната икономика съществува навсякъде - не само в страните в преход и развиващите се страни, но също така и в страните-членки на ЕС и ОИСР. И въпреки че има различно въздействие във всяка една от тях, тя винаги показва съществуващите или бъдещите проблеми на обществото. Между тях са прекалено силната регулация, липса на адекватен контрол, неприемане на официалните правила, появяване на нови форми на бизнес и социални връзки, др. Неправилният подход и недостатъчното изследване на неформалната икономика могат да имат сериозни последствия за политическото, социалното и икономическо развитие на страната. Неформалната икономика не признава национални граници и може да прерасне в параван за криминална дейност. Дори се допуска, че неформалният сектор в страните-кандидатки за ЕС е в по-голяма степен свързан с този в страните-членки на ЕС, отколкото официалната национална икономика.

Брутният вътрешен продукт се пресмята по няколко алтернативни начини, всеки фокусиращ се върху съединяващи се транзакции по различни начини, но всички (поне на теория) събиращи се към същия общ сбор. Две от най-обикновените агрегации са фокусирани върху разходването (основани на идентичността по стандартното национално счетоводство C + I + G + X - M) и онези, които са основани на приходи, доходи. И чрез двата методи, разбира се, трябва да се получи едно и също число, тъй като измерват различни страни на една дейност: какви пари хората получават, от една стран и какво правят с тях, от друга страна. Както и да е, статистики на БВП за България, използуващи подоходния подход дават 2% по-нисък растеж отколкото разходния за 1998 и 1999. С други думи, данните на базата какво всъщност изразходват хората показват растеж от 5.4% (1998) и 4.4% (1999), докато официално декларираните данни, основани на приходи са 3.5% и 2.4%, съответно за 1998 и 1999. Това е доказателство за недекларирани доходи. Това е интересно не само за статистическати, но също така и икономическите цели на политиката. Установяват се различията между официалната статистика и дейности , които не са покрити от официалната статистическа система. Особено интересно е да се знае размера и структура на недокладвани, скрити икономически дейности или така наречената "икономика в сянка", неформална икономика. Публикуваните данни за размера на неформалната икономиката варират от 20 до 25% от официалния БВП.

Най-често използваните подходи за определяна размера на сивата икономика са модифицираният за вложената енргия и микроикономическият. Модифицираният измерва икономиката в сянка чрез консумация на енергията (електричество плюс други източници) в дадена страна, която е пропорционална на икономическата дейност. Всяка промяна в консумация за енергията, която не съответстват на промени в икономическата активност е индикатор за промяна в обема на неформалната икономиката. Тези резултати предоставят полезни показатели на промените през времето, но не могат да бъдат използвани за определяне количествено абсолютният размер на икономиката в сянката, тъй като зависят от първоначална оценка на размера на сивата икономика за базовата година. Тази оценка е своеволна до известна степен в отсъствието на данни на специфично микро-ниво, давайки определение на ясна връзка между употребата на енергията и икономическата дейност. Резултатите за 1998 г. с база 1989 г. са 30% от БВП, 32.2% за 1990, 34.4% за 1996 и оттогава насам намаляват.

Микроикономическият подход се съсредоточава върху прикриването на данъци и недекларирани доходи. Взима под внимание работната среда, която е резултат от законодателството, действията на правителство, институционалните “дупки” и отговора на отделните фирми към тези фактори. Общата икономическа околна среда има сериозно въздействие върху икономическите дейности, особено данъците и социалната застрахователна система, условията за работа и заплатата. Почти 70% от предприятията предпочитат да плащат задълженията си и други разходи в брой. Деветнадесет процента акцентират върху по-голямата свобода, която те имат с тази форма на плащане, 14% не са доволни от качеството на банковите услуги и по-високите цени на плащанията (данни за 1998 година). Ясно е, че високият процент плащания в брой улеснява недекларирането и прикриване на икономически дейности. 66% от компаниите работят без касови бележки и фактури. Така се спестява 24% от годишния оборот.

Според изследването "Скритата икономика в България" у нас действат основните “сиви” генератори, характерни за всяка икономика: тежестта на данъчното бреме, неефективното прилагане на законите, административните бариери пред бизнеса и т.н. Аналогично проучване на проф. Фредерик Шнайдер от австрийския университет "Йохан Кеплер" в Лийц и немския институт IZA сравнява тенденциите на развитието на феномена неформална икономика в световен мащаб. Според него съществува международен феномен на нарастване на нерегистрираната икономическа активност, като България е втора от страните от Централна и Източна Европа по размер на сивия сектор. В България той генерира 36,4% от БВП. В друго изследване става ясно, че за разлика от повечето страни, в България на преден план излиза чувството за несправедливост на данъчната и осигурителна система, а не непоносимостта на данъчната тежест. Допитване на МБМД от 06. 2003 г. констатира, че 61% от големите данъкоплатци, 69% от гражданите и 74% от ЕТ намират данъчната система в България за несправедлива.

Главната причина да се избягва плащането на данъци обаче е ниският страх от справедливо възмездие. Близо 2/3 от малките и средни предприятия и големите данъкоплатци оценяват като малко вероятно човек да бъде разкрит, ако укрива данъци. В същото време около 50% са убедени, че дори да бъде разкрити, то може да се намери начин да се постигне споразумение с данъчните служители за избягване на наказанието. Според експертни оценки на Главна данъчна дирекция и Световната банка, в най-голяма степен се укрива данък печалба - при него събираемостта през 2002 г. е около 55%. Укриването на предприемаческия доход се осъществява чрез нерегистриранe на продажби или чрез изкуствено завишаване на разходите. Това е най-разпространено при дребния бизнес, особено в сферата на търговията, услугите, строителството и др. При ДДС събираемостта е значително по-висока (около 75% от предвиждания размер), но по своята абсолютна величина пропуснатите приходи са също толкова значителни. Освен укриване на обороти, често се прилагат схеми на документални измами за източване на ДДС, фиктивен износ и ниско оценен внос и т.н. В стойностно изражение най-големи са нереализираните приходи от осигуровки (резерв от над 1 млрд. лв. или около 3% от БВП), където събираемостта е оценена на около 75%. В друго анкетното проучване на МБМД от 2003 г. 73% от големите данъкоплатци, 61% от МСП и 53% от гражданите смятат, че при над половината от наетите лица се укриват (в някаква степен) данъци и осигуровки. От работещите по формален договор само 50% потвърждават, че се осигуряват върху реалното си възнаграждение, а 30% декларират плащане на данъци и осигуровки върху обявени възнаграждения, които са по-ниски от фактическите.

Трябва да се спомене, че някои от мерките на Правителството за борба със сивата икономика дават резултат. По данни на НСИ за 2002 г., средногодишният брой на официално наетите на работа лица е 1,9 млн., докато броят на всички заети лица е около 3,0 млн. Според анкетното изследване на ,,Витоша Рисърч" от декември 2002 г., 23,5% от интервюираните предприемачи смятат, че работещите без договор са между 26% и 50%. Според изследването от март, техният дял е намалял до 16,8%. Тенденцията продължава да бъде към намаляване и през месец ноември 2003 г. - 9,9%. Като основна причина за това в изследването "Скритата икономика в България" на ЦИД се изтъкват въведените мерки от Министерството на труда и социалната политика за задължителна регистрация на договорите.

В същото време обаче делът на трудовите договори със скрити клаузи нараства. През март 2003 г. 32,9% от гражданите никога не биха приели работата на договор със скрити клаузи. През ноември 2003 г. същият показател е намалял на 25,5%.

Скриването на част от реално изплатените работни заплати е много по-разпространен начин за укриване на доходите, отколкото работата без сключен трудов договор. Според бизнес-изследване, предприемачите смятат, че около 1/4 до 1/3 (33,3% за 12. 2002 г., 22,6% за 03. 2003 г.) от работещите на договор получават по-висока от декларираната работна заплата.



Неформалната икономика е факт във всички страни, но има различни размери и проявления. Срещу нея се прилагат разнообразни методи и мерки за ограничаване и премахване. Някои са ефективни, други не толкова. За България наблюдаваме трайна тенденция на намаляване и свиване на сивия сектор. Това е обнадеждаващо, но трябва да се работи непрестанно и усилено, за да се сведе тя до реалния минимум.

Използвани източници:


  • Cornell University, Steven Kyle Ph.D.

  • Harvard University, Andrew Warner Ph.D.

  • Agency for Economic Analysis and Forecasting

  • Institute for Market Economics

  • http://www.anticorruption.bg/bg/coalition/topics.htm#grey

  • http://www.varnakoment.com/


Каталог: crc -> cdc -> cpfp -> jeve -> index Vladimirov files -> doc web
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Интелектуалното пиратство в България
doc web -> Смъртоносната точност на японците
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2005 година
doc web -> Икономическият анализ на човешкото поведение
doc web -> Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им
doc web -> Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ес
doc web -> Умкова №6090 Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика След петролния шок през 1973 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница