Икономическата свобода в България през 2003



страница1/4
Дата23.07.2016
Размер0.5 Mb.
  1   2   3   4

Икономическата свобода в България през 2003,


Георги Ангелов и Владислав Сланчев

С убеждението, че стопанската свобода трябва да бъде в основата на по-нататъшните избори, свързани със стопанското развитие на България, тук представяме мястото на страната в Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада, излязъл от печат наскоро. Оригиналът е на английски език: Economic Freedom of the World: 2003 Annual Report, by James D. Gwartney, Robert A. Lawson, Fraser Institute, Vancouver, 2002. ИПИ е член на Мрежата за Стопанска свобода (Economic Freedom Network) от създаването й през октомври 1996 г. в Сан Франциско. Пълният текст на доклада може да бъде намерен на: http://www.freetheworld.com/



Създаване на индекса на икономическата свобода


Започвайки от 1986 г., Майкъл Уокър от института “Фрейзър” и Нобеловият лауреат Милтън Фридман провеждат поредица от конференции с тема измерването на икономическата свобода. В проекта се включват и други водещи икономисти като носителите на Нобелова награда Гари Бекер и Дъглас Норт. Представени са множество изследвания в периода от 1986 до 1994 г., като в обект на анализ се превръщат няколко различни подхода. В крайна сметка тези конференции довеждат до разработването на Индекс на световната икономическа свобода (ИСИС). Институтът “Фрейзър”, Канада, всяка година изследва развитието на индекса, който в момента е достъпен за 123 държави.


Какво е икономическа свобода?


Ключовите съставки на икономическата свобода са индивидуалният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и защитата на личността и собствеността. Институциите и политиките са съвместими с икономическата свобода, когато осигуряват инфраструктурата за доброволната размяна и защитават индивидите и тяхната собственост от агресори, използващи насилие, принуда и измама, за да заграбят неща, които не им принадлежат. Законовите и монетарни споразумения са особено важни: правителствата насърчават икономическата свобода, когато осигурят правна структура и система за прилагане на закона, която защитава правата на собственост и изпълнението на договорите по безпристрастен начин. Те увеличават икономическата свобода и като улесняват достъпа до стабилни и сигурни пари. В някои случаи самото правителство може да създаде валута със стабилна стойност. В други, то може просто да премахне пречките, които затрудняват използването на стабилни пари, създадени от други, включително частни организации и правителства. Икономическата свобода изисква също правителствата да се въздържат от много дейности, които се намесват в личния избор, доброволната размяна и свободата на участие и конкуренция на трудовите и продуктовите пазари. Икономическата свобода се намалява, когато данъците, правителствените разходи и регулациите заменят избора, доброволната размяна и пазарното сътрудничество. Регулациите, които ограничават упражняването на професия или започване на бизнес дейности също намаляват икономическата свобода.

Измерване на икономическата свобода


В “Световната икономическа свобода: Годишен доклад 2003” са използвани както обективни статистически показатели, така и резултати от социологически проучвания, поместени в две годишни издания: Global Competitiveness Report и International Country Risk Guide. Тези изследвания се използват, тъй като например различията между страните в качеството на правната система и регулативната политика правят измерването на икономическата свобода особено трудно. Обаче, в последния Global Competitiveness Report са включени само част от страните и по тази причина голям брой държави имат липсващи показатели.

Структурата на индекса обхваща пет основни области:



  1. Размер на правителството: разходи, данъци и държавни предприятия

  2. Правна структура и сигурност на правата на собственост

  3. Достъп до сигурни и стабилни пари

  4. Свобода на размяната с чужденци

  5. Регулации върху кредита, труда и бизнеса

В петте основни области са включени 21 показателя, като много от тях са съставени от по няколко подпоказателя. На практика индексът използва 38 различни вида данни. По всеки показател или подпоказател дадената страна получава оценка по скала от 0 до 10, като 0 означава минимална стопанска свобода, а 10 – максимална. Оценките по показателите във отделните области се осредняват, за да се получат обобщените оценки за всяка една от тях. От своя страна, цялостната оценка за икономическа свобода се изчислява като се вземе средната стойност на рейтингите от петте области1.

Класацията


В световен план се наблюдава увеличение на средната стойност на индекса – за 2001 година тя е 6,35 срещу 6,34 за 2000 година, 5,96 за 1995 година и 5,36 за 1980 година. челната тройка е същата като тази за 2000 година, а Хонконг запазва първата си позиция, която държи от началото на измерването на индекса на икономическа свобода през 1970 година.

Табл. 1 Световна икономическа свобода (място в класацията, страна, оценка)


1




Хонконг 8,6

26




Щвеция 7,1

60




Тунис 6,4

91




Камерун 5,6

2




Сингапур 8,5

26




Тайван 7,1

64




Белиз 6,3

91




Чад 5,6

3




САЩ 8,3

26




Тринидад и Тоб. 7,1

64




Гватвемала 6,3

91




Индонезия 5,6

4




Нова Зеландия 8,2

35




Унгария 7,0

64




Гвияна 6,3

91




Мадагаскар 5,6

4




Обед. Кралство 8,2

35




Италия 7,0

64




Парагвай 6,3

91




Нигер 5,6

6




Канада 8,1

35




Ямайка 7,0

64




Шри Ланка 6,3

91




Нигерия 5,6

7




Австралия 8,0

35




Испания 7,0

69




Кипър 6,2

100




Китай 5,5

7




Ирландия 8,0

39




Чехия 6,9

69




Литва 6,2

101




Колумбия 5,4

7




Швейцария 8,0

39




Йордания 6,9

69




Мексико 6,2

101




Пакистан 5,4

10




Нидерландия 7,8

39




Кувейт 6,9

69




Танзания 6,2

103




България 5,3

11




Финландия 7,7

42




ЮАР 6,8

73




Фиджи 6,1

103




Турция 5,3

11




Люксембург 7,7

42




Замбия 6,8

73




Хондурас 6,1

103




Венецуела 5,3

13




Австрия 7,6

44




Франция 6,7

73




Индия 6,1

106




Габон 5,2

13




Дания 7,6

44




Гърция 6,7

73




Словения 6,1

106




Руанда 5,2

13




Исландия 7,6

44




Намибия 6,7

77




Хърватска 6,0

106




Сиера Леоне 5,2

16




Естония 7,5

44




Перу 6,7

77




Хаити 6,0

106




Сирия 5,2

16




ОАЕ 7,5

44




Тайланд 6,7

77




Полша 6,0

110




Бурунди 5,1

18




Белгия 7,4

44




Уганда 6,7

77




Словакия 6,0

110




Того 5,1

18




Оман 7,4

44




Уругвай 6,7

81




Кот д’Ивоар 5,9

112




Еквадор 5,0

20




Чили 7,4

51




Бахами 6,6

82




Барбадос 5,8

112




Русия 5,0

20




Германия 7,4

51




Доминиканска р 6,6

82




Бразилия 5,8

114




ЦАР 4,9

20




Мавриций 7,4

51




Кения 6,6

82




Гана 5,8

115




Малави 4,8

23




Ел Салвадор 7,2

51




Латвия 6,6

82




Мали 5,8

116




Румъния 4,7

23




Панама 7,2

51




Филипини 6,6

82




Мароко 5,8

117




Украйна 4,6

23




Португалия 7,2

56




Аржентина 6,5

82




Папуа Нова Гв 5,8

118




Конго 4,5

26




Бахрейн 7,1

56




Боливия 6,5

82




Сенегал 5,8

119




Гвинея-Бисау 4,4

26




Ботсуана 7,1

56




Египет 6,5

89




Иран 5,7

120




Алжир 4,2

26




Коста Рика 7,1

56




Израел 6,5

89




Непал 5,7

121




Зимбабве 4,0

26




Япопния 7,1

60




Малайзия 6,4

91




Албания 5,6

122




ДР Конго 3,9

26




Норвегия 7,1

60




Малта 6,4

91




Бангладеш 5,6

123




Мианмар 3,8

26




Южна Корея 7,1

60




Никарагуа 6,4

91




Бенин 5,6









Като “блестящ пример” за напредък издателите на доклада посочват класираната на 26-то място Ботсуана. За справка БВП на глава от населението в страната е около седем пъти по-голям от средния за останалите страни в Африка. От централно- и източноевропейските държави най-добро е представянето на Естония, която през миналото десетилетие отмени вносните мита и въведе пропорционална подоходна данъчна система.



  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница