Икономически цикъл структура на

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦИКЪЛ

Същност и фази на икономическия цикъл. Алтернативни концепции за икономическия цикъл: кредитно-парична теория, инвестиционна теория, екзогенни и ендогенни теории, неокейсиански и неокласически теории. Роля на мултипликатора и акселератора – модел на икономическия цикъл на Самуелсън-Хикс. Съвкупно търсене и предлагане в икономическия цикъл.

Макроикономическото пазарно равновесие се осъществява в условия на нестабилност в стопанската конюнктура като цяло. То се характеризира с периодични колебания на макроикономическите величини – реалния обем на брутния вътрешен продукт (дохода), равнището на заетостта, средното равнище на цените, лихвения процент и т.н., тези колебания имат характер на закономерност и са означавани в теорията като “икономически цикли”. Задачата на теорията е да изследва тези закономерни колебания и да обясни механизмите им, за да даде на стопанската практика надеждна база за управление и регулиране на негативните измерения на това явление.

Методическите цели на семинара е да се преговорят основните понятия и термини, използвани при обяснението на причините и природата на икономическата динамика в смисъла на концепциите за цикличността, като на тази основа се усвоят различните подходи при интерпретацията на това сложно комплексно явление.
Основни понятия

А. Икономически (или още стопански) цикъл

Б. Криза

В. Депресия (или още стагнация)

Г. Оживление (или още възстановяване)

Д. Подем

Е. Инвестиционна теория

Ж. Рецесия (или още контракция)

З. Екзогенна теория

И. Кредитнопарична теория

Й. Неокейнсианска теория

К. Ендогенна теория

Л. Закон на А. Оукън

М. Неокласическа теория

Н. Икономическа нестабилност
Посочете най-подходящото определение за всяко от изброените по-горе понятия:

1. фаза на икономическия цикъл, която се характеризира със значително спадане (свиване) на абсолютното равнище на брутния вътрешен продукт и на неговите темпове, които обикновено придобиват отрицателно значение.

2. Икономическо явление, при което спадът на брутния вътрешен продукт продължава поне 6 месеца.

3. Продължителна и много дълбока рецесия.

А. Величината на акселератора определя продължителността на цикъла, а величината на мултипликатора – амплитудата;

Б. Величината на мултипликатора определя продължителността на цикъла, а величината на акселератора – амплитудата;

В. Величината на пределната склонност към потребление определя продължителността на цикъла, а величината на мултипликатора – амплитудата;

Г. Величината на акселератора определя продължителността на цикъла, а величината на коефициента на капиталоемкост – амплитудата.

Задача 2: Колебанията на икономическата конюнктура могат да се изразят по следните начини:

А. Чрез измененията в абсолютното равнище на макроикономическата величина (например чрез измененията в абсолютния обем на брутния вътрешен продукт);

Б. Чрез промените в прираста на макроикономическата величина (например чрез измененията в темпа на брутния вътрешен продукт);

В. Чрез промените в прираста или в абсолютното равнище на макроикономическата величина, отнесено към определено (базисно) равнище на същата;

Г. Всичко посочено по-горе.

Задача 3: Според трактовката на икономическата цикличност на А. Бърнс и У. Митчел:

А. Икономическият цикъл, като цяло, се простира между две съседни във времето минимални точки;

Б. Състои се от четири фази – оживление, експанзия, рецесия и контракция;

В. При разглежданата постановка върхът и дъното не се квалифицират като самостоятелни фази на цикъла, а само като разграничителни точки между фазите;

Г. Всичко посочено по-горе.

Задача 4: Според трактовката на икономическата цикличност на Й. Шумпетер икономическият цикъл съдържа следните фази:

А. Оживление, експанзия, рецесия и контракция;

Б. Разцвет, рецесия, депресия и възстановяване;

В. Връх, рецесия, дъно и екпанзия;

Г. Криза, депресия, оживление и подем.

Задача 5: Според трактовката на икономическата цикличност на Йосиф Шумпетер, критичните точки представляват:

А. Върхът и дъното;

Б. Два последователни върха или дъно;

В. Това са точките на промяна (прелом) в тенденциите на брутния продукт, т.е. точките, в които цикличната крива се огъва. Разграничителните места включват както тези точки, така и близките им околности.

Г. няма посочен верен отговор.

Задача 6: Най-вероятната причина, обосноваваща наличието на Бизнес цикъл е:

А. Колебанията в равнището на инвестициите;

Б. Характера на политическия процес – периодичността на изборите;

В. Глобализацията и повишената икономическа зависимост между страните;

Г. Намесата на държавата в пазарната икономика;

Задача 7: Рецесия е налице, когато:

А. Спадът на брутния вътрешен продукт е повече от 2 пъти;

Б. Спадът на брутния вътрешен продукт продължава поне 6 месеца;

В. Спадът на брутния вътрешен продукт продължава поне 2 последователни месеца;

Г. Спадът на брутния вътрешен продукт е повече от 6 пъти.

Задача 8: Депресията (или още стагнацията) обикновено се разглежда като продължителна и много дълбока рецесия, при която:

А. Спадането на производството вече е спряло, но продължава да се задържа на най-ниското си равнище.

Б. На най-ниско равнище се задържа и заетостта.

В. Натрупаните стокови запаси постепенно се изчерпват.

Г. всичко посочено по-горе.

Задача 9: Оживлението (или още възстановяването) е фаза от икономическия цикъл, през която:

А. Производството постепенно нараства, но темпът му е все още нисък. Заетостта постепенно нараства.

Б. Производството достига предрецесионното си равнище;

В. Производството постепенно нараства, а с това и доходите, но безработицата все още не намалява.

Г. отг. А и Б.

Задача 10: Подемът е най-високото равнище на икономическия цикъл, когато:

А. Обемът на брутния вътрешен продукт стремително нараства (и обикновено надхвърля най-високото си равнище от предходния цикъл), темповете му са най-високи, но темпа на нарастване на инвестициите е намалял;

Б. През фазата на подема безработицата достига естественото си равнище, а заетостта – най-високото.

В. През фазата на подема безработицата достига най-ниското си равнище;

Г. отг. А и В.

Задача 11: “Криза”-та, като фазата на икономическия цикъл, се проявява като нежелани изменения:

А. Само в производствения сектор, без да се засяга финансовия сектор;

Б. И във финансовия, и в производствения сектори;

В. Може да се ограничи само във финансовия сектор, без да засегне производствения сектор;

Г. В зависимост от факторите, са възможни и трите хипотези, визирани с горните отговори.

Задача 12: Съвместното действие на мултипликатора и акселератора има свойството да предизвиква колебания на дохода:

А. Но само при достатъчно малки стойности на техните характеризиращи параметри – пределната склонност към потребление и мощността на акселератора;

Б. Ако стойностите на характеризиращите параметри са големи, доходът започва непрекъснато да се увеличава с постоянно нарастващи темпове, без да се индуцират колебания;

В. Ако стойностите на характеризиращите параметри са много ниски, тогава доходът се стабилизира на определено (ниско) равновесно равнище, без да се индуцират колебания;

Г. При горните хипотези са верни и трите посочени твърдения.

Задача 13: Акселераторния механизъм обхваща:

А. Въздействието, което изменението на дохода оказва върху зависимите инвестиции;

Б. Колебанията на дохода предизвикани от действието на акселератора;

В. Отг. А и Б;

Г. Освен посоченото с отговори А и Б, акселераторния механизъм обхваща въздействието на пределната склонност към потребление, върху текущото равнище на дохода.

Задача 14: Мултипликаторът е механизмът, който:

А. Преобразува екзогенните изменения в зависимите инвестиции, в колебания на съвкупното търсене и респективно – и на дохода.

Б. Преобразува ендогенните изменения в зависимите инвестиции, в колебания на съвкупното търсене и респективно – и на дохода.

В. Преобразува ендогенните изменения в автономните инвестиции (и изобщо в автономното търсене) в колебания на съвкупното търсене и респективно – и на дохода.

Г. Преобразува екзогенните изменения в автономните инвестиции (и изобщо в автономното търсене) в колебания на съвкупното търсене и респективно – и на дохода.

Задача 15: Акселераторът представлява Коефициент:

А. който описва устойчивата зависимост между изменението на дохода и изменението на зависимите инвестиции;

Б. На Капиталотдаване;

В. На Капиталоемкост;

Г. отг. А и B.

Задача 16: Мултипликаторът в модела на икономическия цикъл на Самуелсън-Хикс, е:

А. Мултипликатор на независимите съвкупни разходи;

Б. Мултипликатор на зависимите съвкупни разходи;

В. Мултипликатор на балансирания бюджет;

Г. Прост инвестиционен мултипликатор.

Задача 17: Еднократното нарастване на независимите разходи предизвиква:

А. Еднократно нарастване на дохода в размера на нарастналите разходи;

Б. Първоначално нарастване на дохода в съответствие с принципа на акселератора;

В. Първоначално нарастване на дохода в съответствие с принципа на мултипликатора;

Г. Нарастване на дохода при едновременното включване на механизмите на акселератора и мултипликатора.

Задача 18: Съгласно модела на икономическия цикъл на Самуелсън-Хикс, с включен акселератор със закъсняващо действие, в зависимост от динамиката на дохода, са възможни няколко типа промени в равнището на индуцираните инвестиции:

А. Доходът нараства постоянно и равномерно, в този случай се индуцират постоянни колебания на зависимите инвестиции, но в средното си значение те не нарастват;

Б. Доходът нараства постоянно и неравномерно, в този случай се индуцират постоянни колебания на зависимите инвестиции, но в средното си значение те не нарастват;

В. Отг. А и Б.

Г. няма посочен верен отговор.

Задача 19: Стимулираните (зависимите) инвестиции се намират в зависимост от:

А. Равнището на абсолютното изменение на дохода;

Б. От прираста на дохода;

В. От темпа на изменение на дохода;

Г. отг. А и Б.

Задача 20: Ако прираста на дохода е 20 единици, а коефициента на акселерация е 2, при стойност на мултипликатора на независимите съвкупни разходи 1, равнището на предизвиканите инвестиции (в следващия период) е:

А. 40 единици;

Б. 10 единици;

В. 38 единици;

Където: Y – доход; АЕа – независими съвкупни разходи; С – потребление; І – инвестиции (брутни,частни).

Верни твърдения – 1, 2, 4 и 6.

Неверни твърдения – 3, 5, 7, 8, 9 и 10.
Тестови въпроси:

въпрос	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
отговор	Б	Г	Г	Б	В	А	Б	Г	Г	Г
въпрос	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
отговор	Б	Г	В	В	Г	А	В	В	Г	А

Примерни решения:

За определянето на величината на мултипликатора, пряка роля играе стойността на пределната склонност към потребление и въобще – основния психологически закон на Кейнс. Поради това мултипликативния процес има две особености – той е затихващ и е еднопосочен с предизвикалото го изменение на някой от компонентите на независимите съвкупни разходи. Така става ясно, че продължителността на цикъла се определя от мултипликатора. Въздействието на механизма на акселератора се разкрива чрез неговата същност – коефициента на акселерация е всъщност коефициента на капиталоемкост (капиталопоглъщаемост). Това означава, че амплитудата на цикъла – според модела на Самуелсън-Хикс, се определя от акселератора. Затова за верен е определен отговор “Б”.

Колебанията на икономическата конюнктура могат да се изразят по трите посочени начина. В теорията обикновено се цитират само първите два, на за стопанската практика е от значение третия подход. Строго погледнато – и първият, и вторият начин, всъщност се основават на сравнение с определена база. В първия подход – тя може да бъде плаваща или постоянна, а във втория – само плаваща. Поради това за верен е определен отговор “Г”.

На първата фигура е представен подхода на А. Бърнс и У. Митчел, според който икономическият цикъл съдържа две критични или още преломни точки – връх и дъно (низина). Тези точки са граници между две продължителни фази на цикъла – разширяване (експанзия), която се простира от дъното до върха, и свиване (контракция) която се простира от върха до дъното. В областите на преломните точки има още две краткотрайни фази. В областта на дъното (и по-точно след неговата минимална точка) възниква краткотрайна фаза на оживление, която прераства в продължителна контракция. В областта на върха (и по-точно след неговата максимална точка) възниква краткотрайна рецесия, която прераства в продължителна контракция. Като цяло икономическият цикъл се простира между две съседни във времето минимални точки и се състои от четири фази – оживление, експанзия, рецесия и контракция. При разглежданата постановка върхът и дъното не се квалифицират като самостоятелни фази на цикъла, а само като разграничителни точки между фазите.

На втората фигура е представен подхода на Йосиф Шумпетер, според който критичните точки представляват не върхът и дъното, а точките на промяна (прелом) в тенденциите на брутния продукт. Това са точките, в които цикличната крива се огъва. Разграничителните места включват както тези точки, така и близките им околности. Й. Шумпетер ги нарича околности на точките на равновесието. Той отбелязва три такива – A, B и C. Преломните точки може да разглеждаме като пресечни на цикличната крива с трендовата равновесна права (или крива) на дългосрочното развитие (на икономическия растеж). Шумпетер приема, че икономическият цикъл съдържа четири фази – разцвет, рецесия, депресия и възстановяване.
Задача 2:

Модела на Сомуелсън–Хикс с включено действие на акселератора и мултипликатора се задава в аналитичен вид така: