Икономически ефект от сливания на фирми



страница1/5
Дата02.02.2018
Размер0.72 Mb.
#53865
  1   2   3   4   5



ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ


ДИПЛОМНА РАБОТА


Тема: “Икономически ефект от сливания на фирми”


РАЗРАБОТИЛ: НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:

фак.№

спец. Стопанско управление

редовно обучение
2000г.

Увод


Настоящата дипломна работа разглежда корпоративното преструктуриране и в частност сливанията на фирми в страните с развити финансови пазари. Цел на изложението е да опише основните фактори, влияещи върху икономическия ефект от тези сделки, както и да направи кратък преглед на емпиричните изследвания в областта.

При разработването на темата е използвана най-вече книгата на проф. д-р Георги Петров “Основи на финансите на фирмата”, издание 1995 година, както и статии на автори, до които съм имал достъп в библиотеката на УНСС.



Поводът за избор на тази тема е двоен: Първо, въпреки бурното развитие на корпоративните финанси през последните няколко десетилетия, все още не е постигнат консенсус между учените за икономическия ефект от сливанията на фирми. Второ, очевидна е нуждата от повишаване на ефективността на българските държавни фирми, като един от възможните начини за постигане на тези цел е преструктурирането на собствеността и управлението им. Логично е да възникне въпросът как едно явление с неясни икономически последици може да се предлага за изход от кризата в България. Изложението прави опит да отговори на този въпрос описвайки условията, при които корпорациите заемат и инвестират капитали чрез фондовите пазари и отношенията между акционери, кредитори и мениджъри, обуславящи стремеж към ефективно управление. Перефразирайки думите на Уинстън Чърчил за демокрацията, съвременния корпоративен капитализъм не е съвършен, но засега нищо по-добро не е измислено.

I. Общо понятие за сливанията на фирми

1. Технологии за сливане на фирми


Две фирми могат да се слеят по три различни начина - чрез сливане, чрез поглъщане и чрез изкупуване на акциите с право на глас на набелязаната фирма.

1.1 Сливане (консолидация)


В този случай мениджърските екипи на двете фирми са оторизирани от общите събрания да преговарят за сливането им. Преговорите обикновено продължават няколко месеца, през които се уточняват бъдещата дейност на новата компания и очакваните ползи от обединението. След вземане на решение за сливане двете отделни фирми престават да съществуват като отделни юридически субекти. Образува се нова фирма, която е правоприемник на слетите фирми и акционери на която са акционерите на отделните фирми.

1.2 Поглъщане


Участници са две фирми, като едната поглъща другата. Мениджърите на поглъщащата фирма преговарят с мениджърите на поглъщаната за вливане на втората в първата. Важно е да се отбележи, че поглъщането е приятелско, чрез преговори. След вземане на решение за вливане поглъщаната фирма престава да съществува като отделен юридически субект, а нейните акционери получават пари в брой или акции от поглъщащата фирма в договорено съотношение. Поглъщащата фирма е правоприемник на всички активи и пасиви на поглъщаната фирма. Формално акционерите на първата не са засегнати, но всъщност тяхното богатство зависи от успеха на поглъщането.

1.3. Изкупуване на акции


Има много случаи, в които мениджърите на набелязаната за поглъщане фирма не са съгласни с отправената оферта. Поглъщащата фирма може да отправи предложение за изкупуване на акциите с право на глас към акционерите на набелязаната фирма. Обикновено предлаганата цена е със съществена премия спрямо пазарната, за да накара акционерите да продават. Когато поглъщащата фирма придобие контролен пакет от акциите с право на глас, даващ й възможност да гласува вливане, нейните мениджъри присъединяват желаната фирма към своята. Формално сделката приключва както при поглъщане. При тези така наречени враждебни поглъщания процесът е по-дълъг и цената на поглъщаната фирма - по-висока от приятелското поглъщане.

2. Видове сливания на фирми


Сливанията на фирми могат да бъдат класифицирани в три вида, в зависимост от участващите фирми - хоризонтални, вертикални и конгломератни.

2.1. Хоризонтални сливания


Хоризонтално е сливане, в което участниците имат сходен предмет на дейност и са се конкурирали на пазара на дадена стока или услуга. Като резултат от сливането се появява фирма притежаваща по-голям дял от този пазар и в същото време се намалява конкуренцията. В повечето държави съществува антимонополно законодателство, ограничаващо хоризонталните сливания.

2.2. Вертикални сливания


Съществуват отрасли, между които връзките са твърде тесни, като нефтодобив, рафиниране на нефта и дистрибуция на готовия продукт. Участниците на даден етап са зависими от доставчиците и клиентите си. Една фирма може да се слее със свой доставчик или клиент, за да контролира всеки етап от производството. Такива сливания се наричат вертикални. Пряка последица от вертикалната интеграция е намаляване риска от неритмичност на доставките.

2.3. Конгломератни сливания


При сливане на фирми нямащи нищо общо се образуват конгломерати. Един конгломерат може да включва поделения, занимаващи се с дейности като банково дело, тежко машиностроене, отдаване на стаи под наем до фризьорски услуги. Конгломератните сливания най-често се обясняват със схващането, че добрият мениджър може да управлява всичко, както и с намаляването на риска от диверсификация на дейността.

3. Сливанията на фирми и етапите на развитие на икономиката


Сливанията на фирми са познати от края на миналия век. По-значително активизиране на този тип сделки настъпва в началото на 20ти век, когато се образуват повечето от големите фирми в САЩ. През този период преобладават хоризонталните сливания, довели до окрупняване на капитала и намаляване на дублиращи се при конкурентите разходи. Една от причините за тази вълна от сливания са големите открития в края на миналия век - телефона, двигателят с вътрешно горене, които са изисквали наличието на крупни капитали за серийно производство.

Втора голяма вълна от сливания настъпва през 20те години, довела до обединение на технологично свързани фирми. Вероятна цел на вертикалната интеграция е по-лесният обмен на нови разработки и патенти, както и по-доброто планиране на производството.

След Втората световна война се наблюдават няколко големи вълни от сливания, водещи до образуване на огромни конгломерати. През 50те и 60те години започват да се лансират теории за мениджърския капитализъм, като се задава въпросът кой всъщност управлява големите фирми - мениджърите или акционерите? Старият модел с главен акционер основателя на фирмата, който активно участва в управлението започва да отстъпва под натиска на все по-сложните бизнес условия. Появяват се млади и амбициозни ръководители, завършили мениджмънт, които налагат нова управленска култура. Може би това е една от причините за появата на огромни фирми - конгломерати, които успяват да просъществуват десетилетия, въпреки че пазарът не оценява добре подобна активност на пазара за корпоративен контрол.

Сливанията продължават и през 90те години, като вече сделки на стойност над няколко милиарда долара са нещо обичайно. По думите на шеф на голяма инвестиционна банка, сливанията днес са единствената възможност за растеж, тъй като разходите не могат да бъдат намалени повече, а вътрешният растеж е твърде бавен.



Въпросът защо сливанията настъпват на вълни още няма задоволителен отговор. Брийли и Майерс [3] във своя учебник го посочват като едно от нещата, които не знаем в съвременните корпоративни финанси въпреки огромната работа, извършена в тази посока.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница