С развитието на данъчната теория и практика постепенно се оформят правила, към които трябва да е подчинено данъчното облагане. Още с тяхната поява през 18 в. те са израз на борбата на буржоазията срещу духовенството, военните и аристокрацията, които са имали данъчен суверенитет.
Първите 4 принципа на данъчното облагане се формулират още от Адам Смит в неговия труд “Богатството на народите”.
-
Съразмерност на облагането - данъчното облагане трябва да се съобразява с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците. Данъците трябва да са поносими, да не пречат на съществуването и възпроизводствените възможности на данъкоплатеца. Когато данъците са прекалено високи, те пораждат отрицателни дори разрушителни тенденции в икономиката. До определена степен те стимулират стопанската активност, но след като се наруши този оптимум на облагането, те имат негативно въздействие. По-късно идеите на Адам Смит доразвива и математически доказва А. Лафер (кривата на Лафер). Той доказва, че данъчните постъпления в държавния бюджет са продукт едновременно и на данъчната норма и на данъчната база. Според това как данъчната норма расте, данъчната база намалява, защото все по-често се срещат случаи на отбягване на плащането на данъци или се обезсмисля труда.
t1
t
-
Определеност на данъка - този принцип изисква всички елементи и условия на данъчното облагане да са предварително много точно, ясно и категорично определени, за да не се дава възможност за произволно тълкуване нито от едната, нито от другата страна.
-
Удобство на данъка - според този принцип техниката и сроковете на плащане на данъците трябва така да са установени, че да са удобни за данъкоплатеца.
-
Икономичност, ефективност или рентабилност на данъка - разходите, свързани с данъчните администрации във връзка със събирането на данъците, не трябва да са големи. Данъчната практика трябва да се организира така, че с минимални разходи да се получи максимален ефект за държавата.
-
Всеобщност на данъка - този принцип изисква всички индивиди да бъдат равнопоставени по отношение на данъчните закони. Никой не трябва да притежава данъчен имунитет.
-
Легитимност на данъка - установяването на данъка трябва да става само от законодателен орган (парламента). Той може да предостави това си право на правителството само при нанасянето на малки корекции по данъчните закони.
-
Рационалност и простота на данъчната система - данъчната практика трябва да се основава на проста организация, която да е лесноразбираема и приложима.
-
Систематичност и непротиворечивост в данъчните закони - отделните данъци в данъчната система трябва да хармонират помежду си, да не си противоречат.
-
Относителна стабилност в данъчното законодателство и постоянство в данъчните норми.
-
Неутралитет на данъка - неутралният данък не оказва влияние върху дейността на хората. Този принцип се формулира още от Адам Смит, тъй като той вижда единствен регулатор в стопанския живот в пазарния механизъм. Днес данъците изпълняват съществена регулативн функция и затова под данъчен неутралитет се разбира единство на данъчното законодателство по отношение на всички данъкоплатци.
-
В данъчната теория и практика са познати пет начина на облагане с данъци, а именно: поголовно; пропорционално; прогресивно; регресивно и контингентно облагане.
Поголовното облагане се изразява в поголовния данък, при който се изисква всеки възрастен член на обществото да заплати определено данъчно задължение без оглед на имущественото му състояние и платежоспособността му. Счита се, че това е несправедлив начин на облагане, тъй като не се отчитат индивидуалните социални характеристики на индивида. При това облагане обектът съвпада с платеца на данъка. В България няма такива данъци.
При пропорционалното облагане данъчният размер остава един и същ, както и да се променя данъчната ставка (база). При това облагане съотношението между доходите преди и след облагането им се запазва, т.е. то не внася елемент на социална корекция на доходите. Обикновено се прилага при облагане на печалбата на юридическите лица и на извършваните от тях дейности с косвени данъци. Макар и видимо справедливо, пропорционалното облагане се оказва доста несправедливо, особено когато с него се облагат доходите на физически лица, както е при косвените данъци /ДДС и др./.
При прогресивното облагане данъчната норма се променя по предварително определена прогресия с увеличаване на данъчната база. При него се внася елемент на социална корекция на доходите в полза на по-ниските. Свързва се с облагане на доходите. С масовото му прилагане (началото на 20 в.) подоходното облагане е прогресивно със стремеж да се противодейства на големите разлики в доходите. Прогресивното увеличаване на данъчните ставки обекновено стига до определено най-висока данъчна ставка, наречена данъчен таван, след което нататък облагането става пропорционално. Съществуват различни видове прогресии, които могат да се групират на основата на два критерия: според начина на установяване на данъчната ставка и според начина на установяване на данъчното задължение.
Според начина на установяване на данъчната ставка прогресиите се делят на пряка (открита, директна) и непряка (скрита, индиректна).
Пряка данъчна прогресия
Облагаеми доходи
|
Данъчна норма
|
Данъчно задължение
|
1000
|
3%
|
30
|
2000
|
5%
|
100
|
3000
|
10%
|
300
|
4000
|
15%
|
600
|
5000
|
20%
|
1000
|
6000
|
25%
|
1500
|
7000
|
30%
|
2100
|
При непреките данъци данъчната норма е една и съща и за да се получи прогресия в облагането, към данъчната база се прибавя или изважда едно и също постоянно число. Така се получават слаби прогресии.
При регресивното облагане намалява на данъчната норма с увеличаване на данъчната база. В момента няма чисти регресивни данъци, макар че се счита, че данъците върху потреблението са регресивни спрямо дохода.
дан.
р-р (2) (1) пропорцианално облагане
(2) прогресивно облагане
(1) (3) регресивно облагане
(3)
дан. база
Сподели с приятели: |