Икономически последици от глобалното затопляне



страница1/3
Дата23.02.2017
Размер0.57 Mb.
  1   2   3
ИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ
Изготвил: Станислава Братованова, спец. МИО, ф. № 7139
Съдържаие:
I.Същност и основни последици върху околната среда от глобално затопляне

II.Икономически последици от глобално затопляне

III.Протокол от Киото

IV.Стратегии на Европейския съюз за изменение на климата

V.Конкретни мерки от предприетите мерки и програми в световен мащаб

VI.Прогнози за развитието на механизмите по Киото

VII.Заключение

I.Същност и основни последици върху околната среда от глобално затопляне


Изследванията за климата през последния век показват, че планетата вече се затопля. Затоплянето на Земята е факт! Температурите на земната повърхност през 20 век са се повишили с 0,6ºC, а 90-те години се оказаха най-горещото десетилетие от миналия век.

Учените са почти единодушни, че глобалното затопляне е резултат от човешката дейност – индустриален бум, увеличеното ползване на изкопаеми горива като въглища и петрол, изсичането на големи горски масиви, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис, и т.н. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, земен газ, дърва) в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден двуокис и други парникови газове и аерозоли.

Парниковите газове пропускат слънчевата радиация до земната повърхност, но поглъщат инфрачервените топлинни лъчи и затоплят земната повърхност и приземния атмосферен слой.

Естественият природен парников ефект поддържа средна температура от около 15ºС, което прави възможен живота на Земята. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглеродния двуокис ( CO2 ) се е покачило с 25%-30% на азотен окис (N2O) с 15%-19%, а на метан (CH4) 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо. През новото столетие по-нататъшното неконтролирано повишение концентрацията на поглъщащи топлината газове ще причини екстремни промени в поведението на глобалния земен климат. Разбира се, не е възможно да се предскаже точно колко и колко бързо ще се промени действително климатът.1

Но директни прояви на дълготрайната тенденция за глобално затопляне на времето са:

- Горещи вълни и периоди на необикновено топло време.

- Екстремни порои и бури, тежки снеговалежи в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото.

- Топене на ледниците в полярните области и високите планини.

- Затопляне на Арктика и Антарктида, частична дезинтеграция на крайбрежната ледена кора и топене на ледени блокове.

Според учените глобалното затопляне през следващите 100 години ще се увеличи между 1,5 и 3,5º, а морското равнище може да се покачи между 15 и 95 см.2


Повишената глобална температура ще влияе на всички природни естествени среди и икономическото развитие на човечеството ще бъде поставено под риск. Най-сериозните въздействия ще има върху природните среди (екосистеми), земеделието, природни ресурси, човешкото здраве и върху икономиката като цяло.

В резултат на това се забелязват следните промени:



Природа: Променя се количеството валежи на земята, което води до непредвидими чести наводнения или продължителни засушавания.Плодородни крайбрежни земи се загубват вследствие наводняването. Непредсказуеми промени настъпват в тропическите области. В умерените райони се повишава голямата честота на екстремни и непредсказуеми метеорологични явления - бури, поройни дъждове, наводнения и суши.ЕС изчислява щетите от едно голямо наводнение, което се случва на 100 години веднъж. Изчислените общи щети се очаква да се увеличат до 40 % за Горен Дунав и до 14 % за басейна на р. Маас.

Човешкото здраве: Освен горещите вълни и необикновено топлото време, което действа шоково на организма, нараства и се изменя географското разпространение на редица болести, предавани чрез насекоми, като малария и тропическа треска. В допълнение увеличените индустриални дейности и автомобилни газове водят до развитието на тежки и хронични заболявания, алергии и т.н. Предварителните резултати показват, че без аклиматизация увеличението на смъртността вследствие от горещини до края на века може да е по-голямо от намалението на смъртността поради студ.

Екосистема: Промените в регионалния климат вследствие на глобалното затопляне поставят много екосистеми в риск. Границите между тях могат да се изместят в драматично къси срокове, което няма да позволи адаптиране на много видове организми и те ще измрат. Горите и мокрите земи осигуряват неоценими ползи за човешкото здраве. Драстично се променя количеството и разпределението на видовете от морската фауна и флора. Екосистеми като гори, високопланински райони и тундрата са много уязвими към повишени температури и промени на водния режим, което се отразява на способността им към растеж и регенерация.

Екосистемите в Европа са силно фрагментирани и нарушени, което ги прави чувствителни към климатичните промени. Повечето изследвания показват повишение на температурите през изминалото столетие в по-голяма степен от тези за планетата. Валежите общо взето нарастват на Север, но намаляват на Юг. Затоплянето е силно изразено във високопланинските райони, изразено ясно чрез отстъплението на ледниците в Алпите. Растителните и животински видове реагират на климатичните промени чрез изместване на ареалите си на Север и възстановяват активността си в по-ранна пролет. По-малко адаптивните видове не могат да отговорят на продължителното затопляне на климата.


II.Икономически последици от глобално затопляне
В коментарите за икономически последици от глобално затопляне на Копенхагенския консенсус проф.Робърт Менделсон от Йелския университет за лесовъдство излезе със становището, че по-старата литература е надценила нанесените върху климата щети.”Новите студии на Менделсон съдържат в себе си данни, че климатичните въздействия зависят изключително от първоначалните темератури (георгафските ширини).За държави от полярния кръг е по-вероятно да се сдобият със съществени преимущества в следствие на затоплянето, а за страните от средните георграфски ширини първоначално ще има ползи.Те ще бъдат засегнати единствено, ако температурите се повишат с 2,5 0C.Само за държави в тропическия и субтропическия пояс е възможно те да бъдат засегнати веднага след започването на затоплянето”Обобщавайки всички тези регионални въздействия върху целия свят, той достига до извода, че ползите и вредите от глобално затопляне ще се компенсират дори при затопляне над 2,5 0C, но дори и след това те ще бъдат по-малки от предварително предвидените.
Плодородие на почвата: Съдържанието на органични вещества в почвата е важно за въглеродния цикъл. Почвата е едновременно източник и основен склад на въглерод. Напоследък във Великобритания бяха измерени значителни загуби на въглерод от почвите. Ако тези данни се потвърдят в останалия ЕС, това ще бъде сериозен проблем, който изисква предприемането на действия. Безпокойството е голямо и са необходими

допълнителни изследвания. Тематичната стратегия за защита на почвата има за цел да се справи със загубата на органични вещества от европейските почви, допринасяйки за поддържане на плодородието на почвата и запазване или увеличаване на нивата на въглерод в нея.


Земеделие: Преди време се смяташе, че ефектът от глобалното затопляне би имал позитивно влияние върху повишаване на земеделските добиви поради ролята на въглеродния диоксид при извършването на фотосинтезата, която подпомага дишането на растенията, което, от своя страна, е отговорно за негативното въздействия върху някои зърнени култури.В Исландия повишаващите се температури направиха възможно увеличаване обема на засетите зърнени храни, което беше невъзможно преди 20 години.Част от затоплянето се дължи на океански течения от Карибите, което също въздейства върху рибните видове.

Въпреки ползите от глобалното затопляне в някои региони ( като Сибир ), наскоро се появи доказателство че в глобален мащаб върху реколтата ще има негативно въздействие.Увеличаващата се температура на атмосферата, по-дългите суши и ефектите от тези две явления (по-високи нива на озоновите газове), е възможно да доведат до допълнително намаляване в зърнената реколта през следващите десетилетия.Нещо повече регионът, който е най-вероятно да бъде засегнат от глобално затопляне е Африка първо, защото е уязвима геогргафски и второ поради факта, че 70% от населението на Африка разчита на поливно земеделие за прехраната си.

Официалният доклад на Танзания за климатичните промени предполага, че в регионите, които по принцип попадат повече валежи през годината, ще попадат все повече валежи.А тези, които имат само дъждовен период, в тях валежите ще намалеят.Като резултат на това се очаква 33% по-малък добив на царевица.

Въздействието на глобалното затопляне върху добивите и продуктивността от растениевъдството и животновъдството ще варира силно по райони, но най-уязвими ще бъдат тропичните, субтропични райони и южната зона на умерения климат. Очаква се намаляването на добивите вследствие на неблагоприятните екстремни условия (високи температури и суши) в Африка, Югоизточна Азия, Югоизточна Европа, Латинска Америка и др. В повечето от тези региони живеят много от най-бедните народи на света, които са изложени в най-голяма степен на риск от глад и мизерия. По-стабилни за земеделието ще бъдат по-северните зони на умерения климат (Северна Америка, САЩ, Канада,Северна Европа). Поддържането на съвременните нива на земеделието в тези райони би изисквало в най-добрия случай приложението на скъпи адаптивни технологии. Адаптацията намалява разходите в среден срок с 50 %, а в дългосрочно отношение с повече от 70 %. Резултатите показват ползите от навременната адаптация с използване на мерки, като изграждане на диги и защита на пясъчната ивица. Съществуват силни взаимовръзки между промяната на климата и политиките за борба със замърсяването на въздуха. Намаляването на емисиите на CO2 генерира съществено намаляване на другите замърсители на въздуха, особено серен

диоксид, частици и азотни оксиди. Намаляване на емисиите от CO2 с почти 22 % по отношение на годината за сравнение през 2020 г. ще намали въздействието върху здравето на хората с очаквани ползи между 27,8 млрд. евро и 48,1 млрд. евро и значително ще намали разходите за постигане на други цели, свързани със замърсяването на въздуха.
Туризъм: Глобалното затопляне въздейства и върху туристическия бизнес. Предварителните резултати показват също, че зоната с отлични условия за морски туризъм, която понастоящем е разположена около Средиземно море,ще се премести на север, но условията през пролетта и есента в Средиземно море ще се подобрят. Степента на въздействие ще зависи от нивото на адаптация на туристите към тези промени в атмосферните условия.
Миграция: Броят на хората, принудени да търсят убежище в следствие на климатичните промени, се увеличава драстично през последните години.Въпреки, че бежанците, напуснали домовете си в следствие на климатичните катаклизми, нямат официален статус, те са сред нас.Това са хора, които са принудени да напуснат неочаквано своите домове заради фактори като екстремни времеви условия.През 2001 г. 170 млн. души бяха засегнати от бедствия, 97% от тях, свързани с климата (наводнения, бури, суша).През 90-те години множество изследвания изчислиха броя на бежанците в следствие на природните бедствия, те са около 25 милиона.(тези бежанци не са включени в официалната дефиниция за бежанци, която включва единствено политически бежанци).Надправителствените експерти, които съветват правителствата на света под покровителството на ООН, смятат, че през 2050 г. ще съществуват около 150 милиона бежанци, мигрирали поради природните бедствия.Според тях това ще се дължи основно на крайбрежните наводнения, ерозията и намаляване добивите от земеделие

(150 милиона означава 1,5 % от предвижданото население в света – 10 билиона души ).

През миналото десетилетие повече от 100 млн. страдаха от глад и суша в Африка, а това изглежда ще се влоши.Много пъти Азия също беше засягана от наводнения.Според едно изследване последните пет малки островни държави, са подложени на риск от изчезване.Съществуват някои въпроси, на които все още не е даден отговор.Какво ще се случи с икономиките на тези страни и какъв статут ще има тяхното население? Къде ще отидат цели нации и трябва ли да се направят нови територии за живеене специално за тях.Трябва ли те да се превърнат в първите граждани на света?Ако не съществува държава, как може държавата да защитава своите граждани?

Според IPCC ( Intergovernmental Panel on Climate Change) увеличаването на морското равнище ще унищожи Малдивите.Без междуанродна подкрепа жителите на Малдивите, Шри Ланка и Индия трудно ще се справят с тези проблеми.До 10 млн. души могат да бъдат преместени във Филипините, повече от 1 млн. в Камбоджа, Тайланд, Египет, Китай, в Латинска Америка и т.н. Някои тихоокеански островни нации като Тували са притеснени от възможността от евентуална евакуация, тъй като защитата от наводнения може да се превърне в икономически неизпълнима за тях.Тували вече има специално споразумение с Нова Зеландия за евакуиране на населението в следствие на природни бедствия.

Тези ефекти от миграцията на хора е възможно да дестабилизират в голяма степен глобалното икономическо развитие, ако не са извършени внимателно.Въпреки високия риск нито една международна организация, освен UN High Commission for Refugees (UNHCR), не се заема с проблема. Глобалното затопляне в голямата си част е причинено от добре индустриализираните държави, а те не искат да приемат последствията.Без предприемането на каквито и да било действия държавите, който са най-малко отговорни за създаването на този проблем, трябва да поемат най-голямата част от разходите, свързани с бежанците.Бангладеш, която е най-бедната страна в света, очаква да има около 10 млн. бежанци.
Застраховане: Застрахователната индустрия е директно засегната от рисковете, идващи от глобалното затопляне.Броят на природни бедствия се е утроил от 1960 г. до наши дни и загубите за застрахователните компании са се увеличили реално 15 пъти (предвид инфлацията).Според изследвания 35-40% от катаклизмите са свързани с промяната на климата.През последните три десетилетия процентът на населението в света, засгнато от природни бедствия, се е удвоил, повишавайки се от 2% през 1975 г. до 4 % през 2001 г.

В доклада си през юни 2004 г. асоциацията на английските застрахователи декларира: климатичните промени не са проблем някъде в необозримото бъдеще, а са проблем, с който бъдещите поколения трябва да се справят възможно най-бързо.Асоциацията отбелязва, че рисковете, свързани с климатичните промени за домакинствата и имуществото, се повишават с 2-4% годишно.Асоциацията отбелязва още, че застрахователните искове за бури и наводнения във Великобритания са се удвоили и се оценяват на 6 билиона лири за периода 1998-2003 г. в сравнение с предходните 5 години.Резултатите от това са увеличаване на застрахователните премии и увеличаване на риска, че застраховането от наводнения ще се превърне в непосилно за голяма част от населението.



В САЩ застрахователните загуби са се увеличили също значително и според едно изследване това увеличение се дължи в по-голямата си степен на увеличилото се население и увеличилата се стойност на имотите в уязвимите крайбрежни райони, въпреки че се наблюдава също и зачестили събития, свързани с промяната на времето като значителни валежи от 1950 г.
Транспорт: Пътища, самолетни писти, жп линии, тръбопроводи (нефтопроводи, канали и др.) може да изискват повече средства за възстановяване и поправка, след като станат обект на непредсказуемите температурни промени.
Защита от наводнения: Голяма част от най-големите и проспериращи градове се намират крайречни или морски брегове.Имайки предвид повишаването на морското равнище, тези градове трябва да предприемат незабавни мерки.Някои държави ще бъдат засегнати в по-голяма степен от други.Нискоразположените държави като Бангладеш и Холандия вероятно ще бъдат най-много засегнати от каквото и да било покачване на морското равнище.В развиващите се страни най-бедната част от обществото живее в наводнени равнини, тъй като това е единственото възможно място или единствените плодородни земеделски земи.В тези селища често липсва инфраструктура като бентове или системи за предупреждаване от бедствия.При по-бедните общности липсва застраховането и при тях спестяванията или изтеглянето на кредит е необходимо за установяване последиците от бедствията.
Северозападният проток: Разтопяването на арктическия лед може да отвори Северозападния проток през лятото, което би съкратило с 9000 км морския път между Европа и Азия.Това би било предимство за танкерите, които са твърде големи да преминат през Панамския канал и по настоящем трябва да заобикалят носа на Южна Америка.Според Canadian Ice Service обемът на лед в канадския източен арктичен архипелаг се е понижил с 15 % между 1969 и 2004 г.Докато редуцирането на летния лед в Арктика може да бъде предимство за корабоплаването, същият лед заплашва арктичната екосистема и най-вече полярните мечки, които са зависими от ледените блокове.Инюитите са хора, за които ловът на мечки е основна прехрана, и тяхната култура е заплашена поради промяната в екосистемата, дължаща се на глобалното затопляне.
Енергетика: Днес енергия се добива предимно от традиционни горива. Полезните изкопаеми движат заводите и автомобилите, използват се в дома. Полезните изкопаеми - въглища, нефт и природен газ - ще са на изчерпване до края на века. При традиционното производство на енергия отпадъчните продукти се изхвърлят в атмосферата. Сред парниковите газове е въглеродният двуокис. Всяка година в атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден двуокис - 70 милиона тона на ден, или 800 тона в секунда. В следващите 50 години световното население ще използва повече енергия, отколкото е консумирана в цялата досегашна история. Човечеството е изправено пред радикален избор - трябва или да се промени начинът на производство на енергия или да се пожертва планетата.

В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия.До 2050 г. консумацията на енергия в света ще се удвои. Световното население ще се нуждае от огромни количества енергия за:

- набавяне на прясна вода

- функциониране на заводите, домовете и транспорта

- поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната

За задоволяване на тези нужди е необходима енергия от всякакви източници. Но енергийният баланс трябва да се промени и да се намали ролята на традиционните горива. Така ще опазим околната среда и полезните изкопаеми за бъдещите поколения. За да се стабилизира нивото на газовете, предизвикващи парников ефект, емисиите в световен мащаб трябва да се намалят с 50%. Предизвикателството е голямо заради необходимостта от по-висок жизнен стандарт в бедните страни. Дори ако развиващите се страни правят икономии и използват "чисти" технологии, скоро техните емисии ще са по-големи от тези на индустриализираните държави. За да се даде път на развиващите се страни и същевременно да се намалят вредните емисии в света, индустриализираните държави трябва да свият своите емисии със 75%. За ограничаването на вредните емисии и увеличаването на снабдяването с енергия, са нужни технологии с ниско ниво на емисии. В големите градове на бъдещето би могло да има по-малко директни емисии, ако се използват електричество, електрически батерии и горивни елементи, използващи водород. Но електричеството е само начин за снабдяване с енергия. По-важното е как то се произвежда. Нужно е това да става по "чист" път.

Многостранните ефекти от глобалното затопляне на практика могат да въздействат до голяма степен върху хората и държавите.Tова може да забави и дори понижи икономическото развитие и да повлияе отрицателно върху борбата с бедността, както и може да направи по-трудно достигането на Целите на хилядолетието за развитие.През октомври 2004 г. работна група, занимаваща се с климатичните промени и икономическото развитие, публикува доклад „Up in Smoke on the effects of climate development”.Tози доклад и публикуваният през 2005 г. доклад “Africa – Up in Smoke” предвиждат увеличаване на глада и болестите, дължащи се на намалялото количество валежи и суровото време, особено в Африка.Тези изменения е възможно да доведат до негативни въздействия на развитието на страните в Африка.
III.Протокол от Киото
Глобалните измерения на проблема водят и до търсене на решение на световно ниво за намаляване на парниковите газове и за насърчаване на устойчиво и ефективното използване на източниците на енергия.Първата сериозна стъпка, предприета за намаляване на емисиите, причиняващи глобалното затопляне, е Световната среща за Земята.През юни 1992г. по време на тази среща в Рио де Жанейро държавите от целия свят се ангажират да намалят емисиите на парникови газове до ниво, “което няма да доведе до опасно изменение в климата”. Тези ангажименти биват описани в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. На форума страните се споразумяват да се срещнат отново, за да формулират задължаващ протокол, който да обвърже развитите страни /отговорни за големия дял от емисите/ да намалят своите емисии от парникови газове. Според Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) средното повишаване на температурата ще бъде с 1,40 C до 5,80C през периода 1990 и 2100г., което сериозно разтревожи световната общност и през декември 1997г. се провежда среща в Киото, Япония, а документът става известен като Протоколът от Киото.3 Според него индустриализираните страни се ангажират през 2008-2012 емисиите от газове, които изпускат в атмосферата, да се съкратят с 5.2% в сравнение с регистрираните през 1990г. количества.Протоколът влезе в сила на 16.02.2005 г. след ратификацията му от Русия на 18.11.2004 г. До декември 2006 г. 169 държави ратифицираха Протокола, което е 61,6% от емисиите парникови газове, включени в Анекса. Очаква се Австралия и САЩ да го ратифицират скоро, но още няма категорични мерки за започване на процеса на ратификация от тези страни.

Разпределение на емисиите парникови газове по сектори на икономиката 2000 г.




Източник: http://www.hm-treasury.gov.uk./independent_reviews/stern_review_economics_climate_change/stern_review_report.cfmю

Всяка страна допринася за промяната в климата и страда от нея. Северна Америка изпуска в атмосферата 54 килограма въглероден двуокис на човек на ден. В Европа и Япония дневните емисии на глава от населението са над 23 килограма. В динамично развиващия се Китай с население 1.3 милиарда души емисиите на CO2 вече надвишават 6 килограма на човек на ден.4



Емисии парникови газове без LULUCF в милиона тона CO2e


Страна

Емисиите парникови газове през 1990 г. в млн.тона CO2 e

Промени в емисиите на парниковите газове в периода 1990 - 2004 (%)

Редукция на парниковите газове според Протокола Киото (%)

Редукция на парниковите газове според ЕС (%)

Австралия

423.1

25.1

c

 

Австрия

78.9

15.7

-8

-13

Беларус

127.4

-41.6

 

 

Белгия

145.8

1.4

-8

-7.5

България

132.3

-49.0

-8

 

Канада

598.9

26.6

-6

 

Хърватска

31.1

-5.4

c

 

Чехия

196.2

-25.0

-8

 

Дания

70.4

-1.1

-8

-21

Естония

43.5

-51.0

-8

 

Европейски съюз

4252.5

-0.6

-8

 

Финландия

71.1

14.5

-8

0

Франция

567.1

-0.8

-8

0

Германия

1226.3

-17.2

-8

-21

Гърция

108.7

26.6

-8

25

Унгария

123.1

-31.8

-6

 

Исландия

3.28

-5.0

10

 

Ирландия

55.6

23.1

-8

13

Италия

519.6

12.1

-8

-6.5

Япония

1272.1

6.5

-6

 

Латвия

25.9

-58.5

-8

 

Лихтенщайн

0.299

18.5

-8

 

Литва

50.9

-60.4

-8

 

Люксембург

12.7

0.3

-8

-28

Монако

0.108

-3.1

-8

 

Холандия

213.0

2.4

-8

-6

Нова Зеландия

61.9

21.3

0

 

Норвегия

49.8

10.3

1

 

Полша

564.4

-31.2

-6

 

Португалия

60.0

41.0

-8

27

Румъния

262.3

-41.0

-8

 

Руска Федерация

2974.9

-32.0

0

 

Словакия

73.4

-30.4

-8

 

Словения

20.2

-0.8

-8

 

Испания

287.2

49.0

-8

15

Швеция

72.4

-3.5

-8

4

Швейцария

52.8

0.4

-8

 

Турция

170.2

72.6

c

 

Украйна

925.4

-55.3

0

 

Великобритания

776.1

-14.3

-8

-12.5

САЩ

6103.3

15.8

c

 

c - страни, подписали конвенцията за промяна на климата, но не и Протокола от Киото

Забележка: За базова година вместо 1990 за следните страни е използвана: България (1988), Унгария (средна между1985-1987), за Полша (1988), за Словения (1986), за Румъния (1989)
Източник: United Nations Framework Convention on Climate Change: Changes in GHG emissions from 1990 to 2004 for Annex I Parties


http://en.wikipedia.org/wiki/Kyoto_protocol

Затова, съгласно Протокола от Киото, по който се изпълняват редица мерки за опазване на околната среда, са нормирани квоти за замърсяване с оглед постепенното му намаляване. Тези квоти се разглеждат в световен мащаб. Ако една държава или фирма замърсява повече от допустимото, то тя може да продължи да замърсява, но само ако участва пряко в така наречените механизми на Протокола от Киото. Те предвиждат редица търговски начини, чрез които замърсяващите да платят на други, които могат да намалят замърсяванията при тяхната дейност под определените им норми. Тази възможност (от страната на намаляващия под лимита си за замърсяване) се нарича продажба на редуцирани (намалени) емисии. За да бъде търговията по-опростена степента на замърсяването с различни вредни емисии се привежда към единна мярка на замърсяването, която се нарича "въглероден еквивалент" и се бележи с СО2 е. За СО2 е редукция плащат и така наречените “Въглеродни фондове”. Те са доверителни фондове, управлявани от Международната банка за възстановяване и развитие с основна задача закупуване на редуцирани емисии за целите на Член 6 или 12 на Протокола от Киото и за споделяне на ползите от тях между държавите участващи във Фонда.


☞ Търговия по механизмите на Протокола от Киото
"Чистото развитие" е механизъм, при който развиващите се държави получават инвестиции за строежа на нови мощности възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за сметка на стари такива, ако съществуват въобще.
"Съвместно изпълнение" е механизъм, при който развитите държави, които не могат да намалят собствените си емисии на парникови газове, инвестират в икономиките на страни в преход. В замяна - донорите получават дял от намалените емисии. Целта на този механизъм е да се намалят разходите на високоразвитите страни за редуциране на нивата на парникови газове (тъй като цената за редуциране им в развитите държави е доста по-висока) и да се привлекат “зелени инвестиции” в по-слабо развитите страни.

Международна търговия с емисии е финансов механизъм за продажба на онази част от намаляването на емисиите парникови газове, която превишава поетите ангажименти. Чрез този механизъм страните, които не са успели да редуцират определените им проценти, ги купуват от страни, които са намалили парниковите си емисии под изискваните нива. Търговията с емисии се осъществява на международно, национално и фирмено равнище.

Великобритания разработва първата схема за търговия с емисионни квоти на национално ниво, при реализирането на която се очаква до 2010 г. СО2е да се намали до 2 млн. т. По британската схема търговията с емисионни квоти в Съюза ще започне през 2005 г. Природозащитните организации протестират срещу търговията с емисии, защото те реално не намаляват процеса на изменение на климата.

Основно изискване на Конвенцията и Протокола е, че всяка страна трябва да информира другите за националните действия по проблемите с изменението на климата чрез специален доклад, наречен Национално съобщение.


IV.Стратегии на Европейския съюз за изменение на климата
ЕС е в челните редици на международните усилия за борба с изменението на климата и трябва да постигне намалението на емисиите на парников газ, с които се е ангажирал съгласно Протокола от Киото. Делът на ЕС в емисиите на парникови газове (GHG), който съгласно Четвъртото национално съобщение от Европейската общност в съответствие с UNFCCC (COM(2006)0040), възлиза на 14 %, може и да изглежда нисък; подчертава, независимо от това, че измерен от гледна точка на емисиите на глава от населението, делът на ЕС е един от най-високите в света.5 Комисията предложи през януари 2007г. „в контекста на международните преговори, ЕС да има за цел едно намаление от 30 % на емисиите на парникови газове на развитите държави до 2020 г. (в сравнение с нивото от 1990 г.)“ и „ЕС да е поел вече твърд и независим ангажимент за постигане на едно намаление от поне 20% на емисиите на парникови газове до 2020 г.

( в сравнение с нивото от 1990г.)“ с оглед постигане на намаление от порядъка на 60-80% до 2050г.6Според прогнозите ЕС ще постигне целите си от Киото. Прогнозите за съществуващите политики за ЕС-15 показват, че емисиите на парникови газове (ПГ) през 2010 г. ще бъдат само с 0,6 % под нивата от годината за сравнение – доста над колективната цел за намаление с 8 % за периода 2008 – 2012 г. Допълнителни мерки могат да намалят разликата с повече от половина, а механизмите от Киото и премахването чрез поглъщатели ще покрият останалото. Това подчертава важността на изпълнението на всички съществуващи и допълнителни мерки.За да се постигне споразумение на международно равнище за 30 % намаление на емисиите на парникови газове във всички индустриализирани страни, Европейският съюз следва да съсредоточи усилията си не само върху политиката за околната среда, но също и върху външната политика и международната търговска политика, както и върху готовността за промяна в търсенето на енергия и други природни ресурси.


Енергийна политика
Енергийната политика е съществен елемент от глобалната стратегия на ЕС по отношение изменението на климата; диверсификацията на възобновяемите енергийни ресурси и преминаването към по-ефективни енергийни технологии има голям потенциал за намаляване на емисиите, като в същото време осигурява по-малка енергийна зависимост от външни източници.7

Европейският парламент предлага да се въведе задължителна цел за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС до 20% до 2020 г. като добра отправна точка, но смята, че тази цел трябва да бъде повишена до 25% от енергийния микс на ЕС;8

Европейската комисия отбелязва също отсъствието на задължителния за отделните сектори цели за възобновяемите енергийни източници, тъй като единствено такива задължителни секторни цели ще донесат истинско намаление на емисиите на парникови газове за преодоляване на изменението на климата.9

Настоящата липса на ефективност на много електроцентрали е основна причина за проблема на глобалното затопляне и приканва Комисията да представи предложения, които изискват от държавите-членки да гарантират, че енергията, освободена като междинен продукт на производството на електрическа енергия, се използва посредством технология за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.10


Транспорт
Най-голямо увеличение на енергийното потребление е налице в транспортния сектор; пътният транспорт допринася с приблизително 25% от емисиите на CO2 в Общността.11 Леките автомобили са важна част от ежедневния живот на огромен брой европейци и автомобилната промишленост е значителен източник на трудова заетост и

икономически растеж в много региони на ЕС. Използването на леките автомобили, обаче, има значително въздействие върху изменението на климата с около 12 % от общите емисии на въглероден двуокис (CO2), основния парников газ, получен при изгаряне на горивото от леките автомобили. Въпреки че има значителни подобрения в автомобилната технология – по-специално в горивната ефективност, което означава и

по-ниски емисии на CO2, това не е достатъчно да се неутрализира ефектът от увеличения трафик и размер на колите. Докато ЕС като цяло е намалил емисиите си на парникови газове с малко под 5 % за периода 1990 – 2004 г., емисиите на CO2 от пътни превозни средства са се увеличили с 26%.

В плана за действие за енергийна ефективност от октомври 2006 г.12 Комисията припомня, че „изпълнена с решителност да се справи с проблема за енергийната ефективност и емисиите на CO2 от колите, тя ще предложи, ако е необходимо, през 2007 г., законодателни мерки, за да гарантира, че целта от 120 g CO2/km ще бъде постигната до 2012 г., посредством един широкообхватен и последователен подход, в съответствие с приетата цел на ЕС.“ В своя пакет за енергетиката и климата от януари 2007 г., Комисията подчерта, че „още мерки за справяне с емисиите на CO2 от леките автомобили ще бъдат очертани в предстоящо съобщение, с цел постигане чрез изчерпателен и последователен подход на целта от 120 g CO2/km до 2012 г. Ще бъдат изследвани и възможности за по-нататъшни намаления, след 2012 г.“

В отсъствие на ефективни действия, нарастването на емисиите от пътническия пътен транспорт ще продължи в идните години, поставяйки на риск усилията на ЕС да намали емисиите си от парникови газове съгласно протокола от Киото и отвъд неговите изисквания, и оставяйки други сектори, също така чувствителни към международна конкуренция, да понесат главния товар. И обратно, справянето с проблема относно

емисиите от колите ще допринесе за борбата с промяната на климата, ще намали зависимостта ни от внос на горива и подобри качеството на въздуха и чрез това здравето на европейските граждани. Подобренията на горивната ефективност при превозните средства, комбинирани с увеличената употреба на алтернативни горива, и по-специално на биогорива, ще бъде ключа към постигане на това. Що се отнася до горивото, Комисията предложи13 въвеждането на задължителни изисквания, целящи постепенното декарбонизиране на горивата, използвани в пътническия транспорт, посредством изменение на директивата за качество на бензиновите и дизеловите горива.14 Освен това, тя наскоро докладва15 за прилагането на директивата за биогоривата и скоро ще приеме предложение за ревизиране на тази директива. В това съобщение Комисията също така предлага да се разчита на увеличената употреба на биогорива, която е един от елементите на интегрирания подход за намаление на емисиите на CO2 от колите. Що се отнася до превозните средства, Комисията посочи набор от мерки, които биха допринесли за постигането целта на ЕС, по-специално по-стриктни изисквания за горивна ефективност на пътническите автомобили и лекотоварните превозни средства, също както и други технологични подобрения. Това съобщение осигурява основата за обмен с други

европейски институции и всички заинтересовани страни за прилагане на следващия етап в стратегията на Общността за намаляване на емисиите на CO2 и за подобряване на горивната ефективност при лекотоварните автомобили, с цел достигане до 2012 г. на целта на ЕС от 120 g CO2/km.16

Почти цялата енергия, използвана в транспортния сектор в ЕС, се произвежда от петрол. Известните петролни запаси са ограничени по количество и по разпространение, като се намират само в няколко района на света. Съществуват нови запаси, но в повечето случаи тяхното разработване ще бъде по-трудно. Затова осигуряването на енергийни средства в бъдеще е не само въпрос на намаляване на зависимостта от вноса, но изисква също така и широка гама от политически инициативи, включително диверсификация на източниците и на технологиите.

Преработени от биомаса, която е възобновяем ресурс,биогоривата са директен заместител на изкопаемите горива в транспорта и могат лесно да бъдат интегрирани в системите за снабдяване с горива. Биогоривата, както и други алтернативи могат да се използват като алтернативно гориво за транспорта и по този начин да спомогнат за подготвяне на основата за по-нататъшни авангардни разработки, например свързани с водород.

Въпреки че повечето биогорива все още струват по-скъпо, отколкото изкопаемите,употребата им в страните по света нараства. Поощрявано от политически мерки,световното производство на биогорива в момента е над 35 милиарда литра.

ЕС подкрепя производството на биогорива с цел намаляване на емисиите на парникови газове, лансиране на обезвъглеродяването на транспортните горива,разнообразяване на източниците за снабдяване с горива и разработване в дългосрочен план на заместители на добивания от земните недра нефт. Очаква се развитието на производството на биогорива да предложи нови възможности за разнообразяване на източниците на доходи и заетост в селските райони.

Производството на биогорива от подходящи суровинни смеси би могло също така да генерира и икономически ползи и ползи за околната среда в част от развиващите се страни, да създаде допълнителни работни места, да намали разходите за внос на енергия и да разкрие потенциални пазари за износ. Производството по-специално на биоетанол може да предложи осъществима алтернатива за някои държави –производителки на захар, засегнати от реформирането на режима на ЕС за захарта.

Въпреки че съществуващите понастоящем технологии не предлагат за ЕС решения с конкурентни цени, ползите от насърчаването на развитието на биогоривата би следвало да превишават по значение разходите. В този контекст разработването на второ поколение биогорива, за което важна роля има научно-изследователската и развойната дейност, може допълнително да допринесе за тяхната рентабилност. С оглед на комплексния, свързан с много сфери и динамичен характер на тези въпроси предприетият подход е стратегически и неговото въздействие ще бъде внимателно следено. С еволюирането на пазара на биогорива ще се обсъждат подходящи промени и ще бъдат включвани в стратегията.

Задължителна минимална цел на Европейската комисия е делът на биогоривата да достигне 10% от автомобилните горива до 2020 г. подчертава значимостта на устойчивото производство на биогорива; приканва Комисията да въведе схема на сертифициране и стандарти (например технически норми), които позволяват устойчиво производство на биогорива и които са приложими едновременно за произведените и за внесените в Европейския съюз биогорива.

Очертават се две основни тенденции в използването на икономически инструменти в областта на по-рационално използване на енергията:

Първо. Прилагане на икономически инструменти за намаляване емисиите на СО2, употребата на енергия и подобряване качеството на въздуха чрез намаляване на SО2 и азотните окиси.Това е най-разпространено в транспортния сектор, особено в автомобилния транспорт.

Второ. Облагане с данъци на употребяваната енергия за домакински и стопански цели. Към края на 2000 г. в най-големите страни от ЕС-15 данъкът е бил между 63 и 76% от крайната цена на безоловния бензин. Субсидиите за производство и потребление на твърди горива трябва да отпаднат. Същото важи за данъчните облекчения, които имат негативни екологични ефекти. В сложни ситуации тези промени трябва да се правят постепенно. Прилагат се и данъци върху моторните превозни средства - регистрационен данък и/или данък върху собствеността на колата. Облагат се с данъци горивата за автомобили - различни за различните видове горива. Енергията за домакински цели също се облага с данък.

Доста по-сложно е облагането с данъци на горивата и енергията, използвани за стопански цели.


☞ Вътрешна търговия със зелени сертификати
Главният способ за редуциране на емисии и придобиване на зелени сертификати е производството на екологично чиста енергия. От нея се печели едновременно и прогресивно най-малко от два източника. Веднъж от нарастващата цена при продажбата й и втори път - от нарастващата цена на зелените сертификати. Печалбата от зелени сертификати е равна на продажната им цена, тъй като всички разходи за производството на електричество от ВЕИ или когенерация се включват в себестойността на електропроизводството и се покриват от продажната цена на произведеното електричеството, в която е отделно включена печалба.

Системата на търговия с редукции на емисии както в международен план, така и националната система за покупко-продажба на зелените сертификати у нас и в други държави, е организирана така, че без административна намеса производителите на енергия от ВЕИ се стимулират пряко с парите, които им плащат "глобените замърсители" , за да придобият необходимите им сертификати.

Другата преференция за ветроцентралите е, че се гарантира посочената изкупна цена като минимална за 12 годишен период след пускането на ветроцентралата в действие. Посочените два стимула поотделно и заедно са икономически по-значими от доходността на зелените сертификати, която ще се определя на пазарен принцип и не може да бъде гарантирана нейната стойност, още по-малко за такъв дълъг период от време.

По принцип това е правилно, но изисква спазването на две условия:

а/ Да не се допуска различно облагане (а следователно и различни цени) на горивата и енергията за енергоемки и неенергоемки производства. Данъкът трябва да бъде еднакъв за всички производства. По този начин той ще изпълнява по-ефикасно както екологичната, така и структурообразуващата си функция, като потиска развитието на енергоемки (а следователно и замърсяващи) производства.

б/ Облагането да бъде координирано в регионален и дори в глобален мащаб. По-високото облагане с екологични данъци на горивата и енергията, употребявани от местните производители ги прави неконкурентоспособни в сравнение с производителите от други страни, които плащат по-ниски или не плащат такива данъци. Това е много трудно да се постигне и засега не е направено дори в рамките на ЕС-15. Друг вариант е те да бъдат облекчавани в същия размер от други данъци, например корпоративен данък, социални осигуровки. Трети вариант е за вносните стоки от страни, където енергията не се облага с такива данъци да се плаща вносно мито. Това ще ги постави в равностойни условия с местните стоки, произвеждани с по-скъпа енергия поради облагането й с екологични данъци.

Могат да се използват и други методи: субсидии и/или данъчни облекчения за инвестиции за енергоспестяващи технологии, доброволни споразумения между държавата и частния сектор за пестене на енергия в замяна на данъчни облечения и т.н.17

V.Конкретни мерки от предприетите мерки и програми в световен мащаб

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница