Икономически растеж и финансово (банково) посредничество гл ас д-р Екатерина Сотирова, унсс, катедра „Икономикс”



Дата16.12.2017
Размер172.12 Kb.
#36856


Икономически растеж и финансово (банково) посредничество

гл. ас д-р Екатерина Сотирова, УНСС, катедра „Икономикс”

Развитието на банковото посредничество е в тясна връзка с динамиката в реалната икономика. Стабилизацията и растежът в националното стопанство са базови фактори на спестяванията и инвестициите (кредитите). Но има и обратна причинност – от паричния сектор към домакинствата и фирмите. Предмет на статията е един от каналите на влияние на реалната икономика към паричния сектор – чрез банковите услуги. Въпреки много добре очертаната връзка между растежа, спестяванията и кредитната активност, в България могат да се наблюдават и някои ограничения върху нарастването на банковото посредничество. Те са отражение на макроикономическата политика и паричния съвет, очакванията на стопанските субекти, размера на неформалната икономика, вида отвореност на стопанството. Въпреки това от началото на 2002 година банковият сектор показва много добро равнище на интегрираност в макросистемата.



Ключови думи: Икономически растеж; спестявания; кредити; банково посредничество.
JEL:
Развитието на финансовия сектор1 на страната е отражения на състоянието на всички останали стопански сфери – реална икономика, публичен сектор и връзки с останалата част от света. Той от своя страна със състоянието и динамиката си влияе върху националното стопанство и може да предизвика сериозни повишителни или понижителни тенденции на конюнктурата. В икономическата литература се е утвърдил възгледът, че финансовата система е фактор на икономическия растеж2. Тази важна микро- и макроикономическа роля тя изпълнява чрез функциите, които има. Традиционно на първо място като фактори на растежа се сочат кредитната и спестовната функция, доколкото системата има първостепенно значение като фактор, трансформиращ спестяванията в инвестиции.

Интересен въпрос, който има специфика в икономиките с нововъзникнали пазари – като българската, е доколко развитието на реалния сектор предава импулси към паричния (банков) сектор и как тази обратна каузалност3се проявява при конкретни обстоятелства. В статията е разгледан един от каналите на влияние на измененията в реалния сектор върху паричния – чрез банковите услуги. Вторият възможен канал - очакванията на стопанските субекти за динамиката на производството и дохода, присъства имплицитно, но не е дефиниран като обект и предмет на наблюдение.

Паричният съвет, като дисциплинираща паричното предлагане и търговските банки мярка, доведе до съществени позитивни изменения във функционирането на финансовата система на страната. Тези ефекти се транслират и към реалната икономика, към публичния сектор и се отразяват благоприятно на връзките с останалата част от света.

Но не само съветът генерира позитивни изменения във финансовото посредничество. Този положителен административно-икономически фактор се съчетава със състоянието на останалите сектори в икономиката. Развитието на реалния сектор например предпоставя разширяване на услугите от страна на търговските банки, подобряване на качеството и нормализиране на цената им (лихвите). Най-общо стопанската среда, след въвеждането на съвета, може да се характеризира със:



  • Оживителна фаза в развитието. Благоприятната конюнктура стимулира деловите изяви на бизнеса. Нарастват доходите на домакинствата, което засилва участието им на продуктовите и факторни пазари. Разширява се вносът на инвестиционни и потребителски стоки.

  • Стабилни инфлационни очаквания. Причината е умерената инфлация, прозрачността и засиленото доверие в действията на централната банка. Във връзка с това постепенно засилване на финансовото посредничество. Активиране на търговските банки на пазарите на свободни парични ресурси. Поява на конкурентни структури при акумулирането и пренасочването на средствата.

  • Дисциплинирани публични финанси. Засилена събираемост на преките и косвените данъци, коректно погасяване на задълженията на държавата, тенденция към свиване емисиите на вътрешния дълг (ДЦК).

  • Повишаващ се кредитен рейтинг на страната на международните финансови пазари. Възможности за по-достъпно рефинансиране на минали задължения, или формиране на нови, при по-ниски лихви. Прилив на чужд капитал в икономиката като цяло и в банковата система на страната. Тези процеси се благоприятстват и от предстоящото присъединяване към европейското икономическо пространство и перспективата за автоматично включване към Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II).

Набелязаните положителни развития в икономиката на България могат да бъдат подкрепени със състоянието и динамиката в основите макроикономически показатели за времето след 1997 г.

Таблица 1. Основни макроикономически показатели на България 1997-2004 г.



Показатели

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.**

БВП

-темп на растеж, в %


-7,0

3,5

2,4

5,4

4,1

4,9

4,3

5,2


-на глава от населението, лв.*

2051

2613

2774

3274

3754

4109

4398

4881


Инфлация

578,6

1,0

6,2

11,4

4,8

3,8

5,6

6,0

Незаетост, в края на годината, в %

13,7

12,2

16,0

17,9

17,9

16,3

13,5

12,2


Инвестиции, дял в БВП, в %

- разходи за ДМА***



13,8


15,7


20,2


20,2


22,5


22,3


20,5


21,9


- придобити ДМА

8,1

12,6

16,2

17,5

20,1

22,1

18,8

19,8

Износ, в % от БВП

48,6

35,1

32,1

38,4

37,6

36,7

37,9

39,4

Внос, в % от БВП

48,5

40,9

44,1

51,7

53,5

50,9

54,6

58,1

* В деноминирани лева.

** Оценки.

*** ДМА – дълготрайни материални активи.

Източник: НСИ, БНБ, АИАП

Данните в таблица 1 илюстрират тенденцията към реален растеж на БВП, а следователно и на деловата активност в страната. Това предпоставя необходимостта от инвестиционен ресурс. Реалният растеж в икономиката се синхронизира с повишителната динамика в разходите за придобиване на дълготрайни активи и действително реализираните през годините инвестиции в основен капитал. Източници на нови парични средства са натрупаните ресурси на фирмите и самофинансирането им, емисията на ценни книжа, междуфирмените и банкови кредити. Умереният темп на инфлация не спира деловата активност, напротив, растежът на цените действа стимулиращо на предприемачите.

Повишаващата се заетост кореспондира с нарастващите доходи, което е предпоставка за увеличаващото се вътрешно търсене и крайно потребление на домакинствата - фактори на растежа на брутния продукт, и индиректно – на търсенето на нови, допълнителни парични ресурси. Нееднозначно може да се оцени ролята на външната среда за растежа в страната. По линия на стоковата търговия доминирането на вноса и бързите темпове на нарастването му дестимулират дейности и отрасли в националната икономика. Той е и причина, и следствие от нарасналите парични възможности и на домакинствата, и на бизнеса. Вялият темп на експорта не подпомага достатъчно растежа на икономиката и не може да неутрализира отрицателното салдо в търговския баланс.



Таблица 2. Динамика на банковото посредничество, 1998 – 2004 г., в %





1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.*

КРЕДИТИ






















Темп на промяна, в %

64,61

30,74

25,66

37,13

45,73

46,74

47,77

Дял в активите на банките

24,28

29,17

30,95

33,87

41,15

55,74

56,00

Дял в БВП

8,55

10,53

11,84

13,95

18,63

27,26

36,7

СПЕСТЯВАНИЯ**






















Темп на нарастване, в %

8,52

20,01

-0,17

40,65

12,83

19,11

23,12

Дял в банковите пасиви, в %

32,86

35,31

36,71

41,19

38,75

39,00

41,00

Дял в БВП, в %

11,22

12,75

13,36

16,92

17,54

19,64

21,20

* Оценки

** Депозити на населението.

Източник: БНБ. Годишни отчети за съотв. години, НСИ.
Развитието на националната икономиката след 1997 г. се отразява положително на вида и динамиката на финансовото (банково) посредничество в страната. Данните от таблица 2 илюстрират ясно изразената тенденция към нарастване при кредитните и спестовните услуги, оказвани от търговските банки на стопанските субекти. Въпреки че делът на банковите кредити в БВП все още е нисък, а и спестяванията са между вяли и умерени, като цяло банковата система следва в динамиката си икономическия растеж в страната. Това е основание да се направи изводът, че развитието на банковото посредничество е провокирано и от положителните тенденции в реалната икономика.

Във връзката реален - паричен сектор има и национална специфика, и някои ограничения, които се предопределят преди всичко от процеси и явления в банковата среда. Някои по-впечатляващи от тях са:


Наличието на кризисна и инфлационна памет както в банките като посредници, така и в стопанските субекти - потребители на услугите им.

Това е трудно измерим процес, доколкото засяга очакванията на субектите. Но има реални индикации за наличието на адаптивност в поведението на бизнеса, домакинствата и банките. Тя е отражение на опасенията от повтаряне на банковата и валутна криза от средата на 90-те години, от затваряне на банки и загуба на спестявания, от обезценка на националната валута и хиперинфлационни вълни, от неблагополучия в реалния сектор и възможен спад на реалните доходи, следвани от неплатежоспособност на длъжниците.

В резултат през първите години след въвеждането на паричния съвет кредитната активност на търговските банки е сравнително слаба. Причините за това са и в намаления кредитен капацитет на системата, и в ограниченото предлагане на кредити (вероятно проявление на т.нар. ситуация credit crunch4). Търговските банки са силно рестриктивни при отпускането на кредити. Консервативната им политика се синхронизира негативно - от гледна точка потребностите на растежа, с относително предпазливото търсене на кредити от страна на бизнеса и домакинствата. До 2001-2002 г. значителен дял в активите на банките имат чуждестранните вложения, които са нискорискови, но носят и нисък доход. Това е изнасяне на национален паричен ресурс зад граница, с което се намаляват инвестиционните възможности в страната. Засиленото търсене на кредити от домакинствата и бизнеса в последните години доведе до позитивна промяна в кредитната политика на банките.

Поведението на спестителите се характеризира с ниска скорост на възстановяване на доверието в лева и банковата система. Банковата и валутна криза от 1996–1997 г. многократно обезцени лева и преобладаващата част от дребните спестители понесоха загуби, които те все още трудно компенсират. Действията на стопанските субекти спестители, имат доза рационалност, породена не само от адаптивността към предшестващото развитие във финансовата система, но и от очакваната алтернативна цена от процесите на присъединяване към ЕС.


Циркулирането на парични маси в левове и валута между населението и бизнеса.

Това са потенциални спестявания в банковата система, които търсят доходоносно влагане извън нея. Разбира се, част от причините за тези потоци е значимият размер на сделките в сивата икономика - укриване на част от доходите и дължимите данъци, нелегални или полулегални транзакции и други. С поведението си като спестители домакинствата и бизнеса изразяват недоверие към институциите – правителство и централна банка, и предпочитат наличните пари като разплащателно средство и средство за натрупване на богатството (дохода).

Причина за натрупването на парични ресурси извън банковата система е и сравнително ниската доходност ет спестяванията, реалните значения на която са отрицателни. Ниските лихвени проценти демотивират заинтересованите субекти, като ги принуждават да търсят други спестовни алтернативи или да запазват слаба заинтересованост към банковите услуги. Доказателство за ниската рентабилност на спестяванията в банки са реалните лихвени проценти по едномесечни депозити, които в по-голямата част от периода са отрицателни.
Таблица 3. Лихвени проценти по едномесечни левови депозити*, в %




1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Номинални лихвени проценти

3,04

3,26

3,04

3,06

2,76

2,88

Реални лихвени проценти

2,06

-2,72

-7,52

-1,70

-1,02

-2,61

* Равнището на лихвените проценти е акумулираното през м. декември спрямо м. януари на същата година.

Източник: БНБ.




  • Наличието на голям брой кредити между фирмите, както и пряко заемане на средства от външни финансови институции и фирми.

В този смисъл интересът към кредитен ресурс на бизнеса и домакинстват се реализира не на националните пазарите на банков кредит. В стопанството се набелязва тенденция към нарастване дълговете на фирмите. За периода 1998-2003 г. те са се увеличили от 17 млрд. на 41 млрд. лева. От тях в края на годината дълговете към банки са около 8 млрд. Останалите 32 млрд. са задължения към други фирми, небанкови звена или задгранични контрагенти. Отклоняването на потребителите от банковия сектор е по линията на разширяване дейността на конкурентни структури като заложни и лизингови къщи/фирми, кооперативни каси и други подобни институции. За 2004 г. външните задължения на българските фирми са около 4 млрд. евро с тенденция към нарастване.

Увеличеното търсене на кредитен ресурс активира търговските банки, в резултат на което се засилва темпът на нарастване на кредитите, особено на тези за потребителски нужди и покупки на жилища. Това генерира конфликт на интереси с централната банка, която от средата на 2004 г. активира рестрикциите по линия на задължителните резерви. В резултат от това, през април 2005 г. отново започва понижителна тенденция в банковото кредитиране, съпътствана от нарастващи лихви и изисквания.


Политиката на централната банка.

В условията на паричен съвет БНБ има ограничена възможност да прави парична политика чрез задължителните минимални резерви. Поради рестрикциите, наложени от съвета, паричната политика се измества към надзорната практика на банката, която чрез нормативните си документи регламентира и санкционира строго поведението на банките, невписващо се в изискванията за стабилност, доверие и нисък риск. Използването на резервите като инструмент минава пред два периода. Първият от тях – юли 1997 - 2004 г., е времето, в което коефициентът е понижен от 11 на 8 % (1999 г), след което са премахнати резервните изисквания за срочни депозити над 2 години и е разширена базата им за отчитане – с включване на 60 % от касовата наличност в банките (2001 г.). Като цяло тези стимулиращи мерки се отразяват благоприятно върху системата, не застрашават стабилността на борда и подпомагат възстановителните процеси в страната.

Вторият период започва 2004 г. От пролетта на 2004 г. БНБ непрекъснато анонсира рестриктивни намерения и неколкократно предприема мерки по промяна в коефициента и начина на изчислението на резервите. През септември 2004 г. върху дългосрочните депозити е наложена резервна норма от 4 %, а от 2005 г. са изравнени изискуемите резерви за всички вложения – на 8 %. На 24 февруари 2005 г. Управителният съвет въведе нови правила за банките - в Наредба № 21, водещи до увеличение на средствата по резервните сметки на банките в БНБ при определени условия.

Централната банка тласка търговските банки да изпълняват в известен смисъл макрополитически, а не кредитно-спестовни функции. Това изместване на центъра на тежестта в тяхното поведение може да генерира в следващи периоди прекомерно консервативна кредитна политика, което да въздейства понижително върху състоянието на икономиката и жизненото равнище и благосъстоянието на нацията. А натрупаните средства в банките да потърсят (аналогично на периода 1997-2001 г.) доходоносно и сигурно влагане зад граница, т.е. отново български капиталови ресурси да обслужват германската, швейцарската и други икономики, от които да се купуват скъпи вносни стоки в страната ни. Това няма да реши, а ще задълбочи проблемите с дефицита в текущата сметка на платежния баланс, още повече че не предстоят големи приватизационни сделки, освен Булгартабак, трите големи електростанции, или продажби на поземлени участъци. В по-далечна перспектива това ще промени модела на растеж на страната – от експортно ориентиран, към какъвто сега се стреми България, той ще става все по-импортно зависим. Това ще направи безсмислени текущите усилия на стопанските субекти и алтернативните жертви, които понасят в процесите на присъединяване към Европейското икономическо пространство, и най-вече - по адаптирането към изискванията на пазарите и потребителите в общността.


Чуждия капитал в банковия сектор на страната.

Той държи над 85 %5 от активите на търговските банки. Приливът на външни инвеститори е положителен знак за добро и стабилно функциониране на българските банкови институции. Той е и основание за очаквано разширяване и подобряване на посредническата роля на банките и допълнителна гаранция за вложителите.

Но чуждите инвеститори са мотивирани и от високите печалби в сектора, които се основат на значимия марж между лихвите по кредити и депозити. Традиционен аргумент на БНБ в полза на кредитните рестрикции от 2004-2005 г. са опасенията за стабилността на финансовата система и презастраховането срещу спекулативен риск. Без да се омаловажава тази възможност, не трябва да се забравя, че собствениците на чуждестранните банки не биха инвестирали в българската икономика, ако не я намират за стабилна и не оценяват риска в нея на ниско равнище. Дори и да има краткосрочни спекулативни капитали, според някои анализатори – около 500 млн. евро през 2004 г., които могат да бъдат изтеглени по всяко време, търговските банки са получили от централите си и дългосрочен ресурс. Те имат високо равнище на капиталова адекватност и сравнително добра структура на активите. Засега печалбата в България от лихви и други доходи е по-висока, отколкото в Европейските страни, и това ще продължи да генерира прилив на свободни парични средства.
Постигнатите резултати в процесите на присъединяване на икономиката на страната и в частност на банковия сектор към европейското икономическо пространство.

В това отношение може да се твърди, че секторът като цяло по естествен път се е интегрирал към европейските пазари, доколкото повечето институции са собственост на големи и стабилни европейски банки и прилагат техните стандарти и правила. Следствие от засиленото интегриране на банковата система в тази на ЕС е постепенният процес на намаляване на лихвените проценти по кредитите. Това се отразява понижително на лихвените маржове, които според финансови експерти са спаднали от 10-14 % (до 2002 г.) на 5-7 % текущо. И както в повечето страни от Централна и Източна Европа се засилва кредитната и спестовната функция на банковата система. Присъствието на европейски капитал в банковата система е сериозна предпоставка за привличане и на други компании в страната и за нарастване на преките инвестиции.

Европеизирането на българската банкова система подобрява и надзора върху нейните звена чрез приемането и постепенното въвеждане на новите нормативи от Базел ІІ, с които надзорната практика в страната по същество изпълнява и изискванията на Европейската централна банка. В положителна насока се промени и методиката на определяне на основния лихвен процент. От м. февруари 2005 г. средномесечните стойности на формирания по европейски образец индекс ЛЕОНИА определят базовия за страната лихвен процент. Така в банковата система за пръв път от въвеждането на паричния съвет за реферативен лихвен процент се ползва пазарно формиран индекс, а не доходността по краткосрочен държавен дълг. Основната лихва на Европейската централна банка и тази на БНБ имат ясно изразена тенденция към сближаване около равнище 2 % на годишна база. Отражението върху сектора на европейската основна лихва ще е положително, тъй като банките ще ползват за база при формирането на лихвите цената на най-евтиния търгуван паричен ресурс в стопанството, която е адекватна на европейската лихва.

В заключение, развитието на банковото посредничество в страната е пряко отражение на динамиката в реалния сектор. Стабилизирането и растежа в националната икономика предпоставят разрастване на кредитите и спестяванията, разнообразяване на предлаганите услуги, и доближаване в значителна степен до европейската банкова практика. Все още съществуват и ограничения върху степента на разширяване на банковото посредничество. Те са свързани с политиката на централната банка (резултат от изискванията на паричния съвет), очакванията на стопанските субекти, значителния размер на неформалния сектор и извеждането на средства извън системата. Това води до негативи и противоречивост в тенденцията на нарастване на посредничеството.

Като цяло банковият сектор се е интегрирал успешно в макросистемата и обслужва потребностите й съобразно изискванията за стабилност, нисък риск и рентабилност. Перспективите в неговото развитие се благоприятстват от:



  • очакваната повишителна тенденция в растежа, стабилизиране на стопанските структури и модернизиране на основните дейности и производства, нарастване на заетостта и доходите;

  • режима на фиксиран валутен курс и създаваните от него финансова и фискална дисциплина;

  • процесите на присъединяване на икономиката и в частност на финансовия сектор към аналогичните европейските структури.



1 Финансовият сектор (система) на България е банково доминиран. Над 92 % от активите се държат от търговски банки. В този смисъл основните характеристики на системата се определят от състоянието и поведението на банките

2 Като: ВECSI, Z., P. WANG, (1997), Financial Development and Growth, in FRB of Atlanta Economic Review, Fourth Quarter 1997, pp.46-62.;СARLIN, W., C. MAYER, (1999), Finance, Investment and Growth, in CEPR Discussion Paper No 2233, Sept.1999.; GERTLER, M., (1998), Financial Structure and Aggregate Economic Activity: An Overview, in Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 20, Issue 3, Part 2: Resent Developments in Macroeconomics, Aug.1988, pp. 559-588. LEAHY,M., S. SCHICH, G. WEHINGER, F. PELGRIN, T. THORGEIRSSON, (2001), Contributions of Financial System to Growth in OECD Countries, in OECD Working Papers, N 280, 26 Jan 2001.; LEVINE, R., (1997), Financial Development and Economic growth: Views and Agenda, in Journal of Economic Literature, Vol. 35, Issue 2, June 1997, pp. 688-726 и др.


3 Така в теорията за реалния бизнес цикъл се определя връзката реален - финансов сектор. Според нея импулсите идват от реалната икономика и динамиката на парите следва тази на заетостта, доходите и цените.

4 Хипотеза за недостатъчно предлагане на кредит.

5 До покупката на Евробанк от Пиреос банк.


Каталог: alternativi -> br5
alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
alternativi -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
br5 -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br5 -> Иконометрична характеристика на динамични редове
br5 -> Резюме: в статията се анализира един от ключовите проблеми на фамилния бизнес: унаследяването и осигуряването на приемственост в бизнеса
br5 -> Предизвикателства и възможности за изграждане на нови производствени енергийни мощности ст ас. Николай Щерев, Димитър Благоев унсс, катедра „Индустриален бизнес и предприемачество”
br5 -> Георги Павлов, унсс, катедра „Национална и регионална сигурност”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница