Икономически учения предмет на

Предметът на тази дисциплина е икономически и исторически.

Възникване на – икономическия.

Има две групи на възникване / подходи - нормативен и позитивен.

При позитивния подход предмета на икономическата теория се извежда от системата на икономиката такава каквато е тя в действителност.

Икономическите идеи с нормативен характер са изказвали -Ксенофон,Платон Аристотел.Ксенофон за първи път употребява термина икономика.

Като самостоятелна наука икономиката се обособява при формиране на свободно гражданско общество (при капитализма).

Пръв опит за анализ на икономиката правят т.нар.физиократи (Франсоа Кене)-френска група - те се обявяват за естествените закони в условията на икономически либерализъм.Класиците на икономиката изведоха законите на нарастването,размяната и разпространението на общественото богатство, както и системата на икономиката.

Карл Маркс- производствени отношения, формиращи социалния строй на производството,както и законите, които управляват смяната на един обществен строй с друг.Той стига до извода, че капитализмът ще рухне и ще бъде заменен от комунизма.

От края на 19 век неокласицизма разширява предмета на икономическата теория като го свързва с поведението на хората във всяка сфера на живот.Сега акцента се поставя върху отношението на хората върху нещата според тяхната полезност.Акцентът се поставя върху пределните величини (маржинални).

От наука за естествените закони на производството и т.н. постепенно икономическата теория разширява своя предмет до поведението на хората във всяка сфера на живот.

Етапите на развитие на обществото и икономиката не следват един след друг, а един в друг (еволюционен подход).Всяка нова епоха поглъща в себе си предходната,взима най-доброто от нея и я "изплюва".От гледна точка на този подход обществото е преминало от аграрна цивилизация през индустриализма и днес до информационна цивилизация.

- аграрна цивилизация -добиващ модел на икономиката

- индустриална цивилизация - енергетичния добив - преработвателен модел,свобода и прогрес, залегнало е производството на машини,несъвместимите на пръв поглед идеи на производителите намират израз в масовото производство, масовата култура .Постепенно това довежда до информационна цивилизация.

-информационна цивилизация - основава се на преработката на информация

В Древен Египет - пророчеството на Нефертити, законите на цар Нехурапи, други икономически възгледи за първи път.

Икономическия поглед е метафизически от гледна точка на античните автори, те търсят "идеалното стопанство".

По-определено за икономическа мисъл може да се говори от икономическите съчинения на Аристотел,Платон и др.

Според Аристотел всяка стока има двуяка стойност (той е схвана същността на това ,че стоките имат две цени).

Християнството от религия на неоправданите се превръща в религия на господстващите през четвърти век.То става равноправно с останалите (Милански едикт -313г.)

- господство на феодалното стопанство, крепостното земеделие, йерархията в обществото

- Августин Блажений (353-430г.)- основни произведения се нарича "За работата на монасите", "За Божията държава",земеделския труд е най-чист за него, отрицателно отношение към търговията ,отрицание към богатството и лихварството;

- разцвет на феодализма - едра поземлена площ,феодална рента, засилва се авторитарния поглед;

- Св.Тома Аквински (италиански монах обявен за светец) разрастване на търговията, паричните отношения, признава частната собственост за естествена същност, не е против натрупването на богатство, осъжда лихварството ("Парите не могат да раждат пари") ,но след това премисля и решава, че това е начин за възмездяване на загубите.

Меркантилизмът изразява насъщните потребности на буржоазията , която започва да става влиятелна. След Великите географски открития започва ограбване на колониите и това се превръща в основен източник на богатство.

• 
  роля в процеса за първоначалното натрупване на капитал- външната търговия;
  

• 
  неговите представители търсят източници на обогатяване във външната търговия;
  

• 
  ранен меркантилизъм (15-16 в.) се издига програмата на т.нар. монетаризъм (система на паричен баланс) - тук се застъпва активното вмешателство на държавата в икономическия живот и преди всичко в регулирането на паричното обръщение.Монетаристите се обявяват за повишаване на вносните мита, искат забрана върху износа на пари, злато и сребро и внос на стоки.
  

• 
  късен меркантилизъм (в началото на 16-17 в.) - неограничено развитие на външната търговия, повишаване на експорта,износа на злато и сребро, поощряване на манифактурното производство ("Повече да се продава, по-малко да се купува"), търговската печалба не се осъжда, а се приема като основен източник за натрупване на богатство;
  

• 
  обръщението е основна форма на икономически живот;
  

• 
  абсолютна форма на богатство са парите;
  

• 
  производството е само предпоставка за създаване на богатство и се поощрява;
  

• 
  натрупването на богатство се извършва под формата на печалба от външна търговия или от добива на благородни метали;
  

Капитализмът в Англия навлиза в нов етап - от простата икономическа операция към капитал манифактура.От сферата на търговията към сферата на производството.

• 
  размяната на стоките се регулира от сравнително количествен труд ,използвано за тяхното производство
  
• 
  два вида цени-естествена и политическа цена-естествена = стойност, а политическа= пазарна цена
  
• 
  в основата на разменната пропорция на жито и сребро лежи вложения труд, стойността на стоката е в права зависимост с производството на труда с добива на сребро
  
• 
  Работна заплата - цена на труда,регулира се от минимума средства за съществуването на работника
  
• 
  рента-стойността на земеделската продукция след приспадане на разходите за семена и работна заплата,надбавка върху стойността на работната сила
  
• 
  цена на земята-свързва я с рентата,капитализирана рента (21 годишни ренти определят цената на земята)
  

• 
  закостенели феодални норми,които бива изкуствено задържани
  

• 
  той критикува вмешателството на политиката на меркантилизма и апелира за спазване на естествените закони
  

• 
  справедлива цена (истинска стойност) - труд и работно време (мярка на труда)
  

Възниква в рамките на прехода от капитализъм и меркантилизъм:

• 
  издига концепцията за естествения ред;
  
• 
  идеята за собствеността като идея за икономическата свобода;
  
• 
  учение за чистия продукт-разликата между съвкупния общ продукт и издръжките по неговото производство, производствен излишък над производствени разходи,чистия продукт се създава само в земеделието;
  
• 
  полага основите на аграрен либерализъм;
  
• 
  учението за капитала (използва думата аване) - разграничения между отделните части на капитала според характера на техния оборот - основни аванси (първоначални) - разходи за инвентар,ежегодни аванси (разходи за семена, Работна Заплата ) - на една финансова или стопанска година;
  
• 
  процес на възпроизводство и обръщението на обществения продукт в неговата цялост;
  

Бащата на зрелия класицизъм.

Източник на богатството е трудовата производствена дейност и то независимо от нейния вид и отрасъл , в който се прилага.

Методология:

-индукцията,дедукцията

-икономическа организация и развитие на обществото се основава на принципа на разделение на труда

-стопанския живот е подвластен на изискванията на естествения ред и закони, мотивиращи икономическо поведения на индивидите производители

-обществения организъм най-добре функционира и се развива в условията на стопанска свобода на тези индивиди,когато в действията си те се ръководят единствено от своите икономически интереси,ползи и изгоди

-наличието на частната собственост дава независимост и свобода

-пазарът е идеалният регулатор на икономиката

Изходното начало за изследване на икономиката е егоизмът.Основната му цел е да открие причините за нарастване на богатството и то да се измерва с жизнения стандарт на домакинството .

Той определя границите на политическата и икономическата икономия.

(утилитарен -полза, изгода)

• 
  максимална полза за максимален брой хора
  

• 
  не развива трайна теория, а я заменя с теория за полезността - производството създава полезност, която придава на стоките ценност, следователно полезността е мерило за стойността
  
• 
  теория за реализацията -предлагането само създава собствено търсене (теория за пазарите се нарича още).Тази теория е отречена през 30-те години на 20 в.
  

Индустриалния преврат в Англия и Френската революция във Франция:

• 
  отмяната на златния стандарт,инфлация;
  
• 
  житния проблем-повишава цените и митата;
  
• 
  количествената теория за парите-полагане на нейните основи;
  
• 
  "За принципите на политическата икономия и данъчното облагане";
  
• 
  разменната стойност на всички стоки се определя от относителните разходи на труда на тяхното производство и разглежда полезността като съставка към тази стойност
  
• 
  рентата има тенденцията непрекъснато да расте поради нарастване на населението
  
• 
  удобствата ,на които работника е привикнал
  
• 
  свързва работна заплата с нарастването на населението
  
• 
  чрез теорията за автономно уравновесяване на търговския баланс ,чрез принципа за относителните предимства на нациите при външната търговия - следователно в основата на теорията за автономно уравновесяване на търговския баланс е теорията за кол. на парите;а за принципа на относителните предимства на нациите най-голям принос има Рикардо
  
• 
  според него търговията може да бъде изгодна и за двете страни,когато всички стоки се произвеждат само в единия от тях по-ефективно
  

• 
  два типа регулатори - превантивни (те са по-малко вероятни), позитивни (всяка възможна причина за преждевременна смърт)
  
• 
  той е първия назначен професор по политическа икономия
  
• 
  той критикува закона за трайна стойност
  

• 
  разделя проблемите на производството от тези на разпределението
  
• 
  разделя труда на производителен (полезности) и непроизводителен (тези които се консумират веднага)
  
• 
  разпределение на богатството
  
• 
  откриване на нови работни места и действието на държавата определят минималната РЗ и др.(двата извода на Мил)
  
• 
  функциите на държавата дели на основни и такива,каквито не са продиктувани от...
  
• 
  язвителен е относно корупцията (това унищожава желанието за труд)
  
• 
  повишаване образованието на работниците,соц. партньорство
  
• 
  пръв иска да се реши икономическите проблеми във връзка със социалните проблеми
  
• 
  полага началото на социалния реформизъм
  

19 век Германия - историческото й положение забавя развитието на политическата икономия

• 
  появява се т.нар.историческа школа:
  
• 
  Кант,Хегел,Фихте и др. са "подтикнати" по това време да се развие икономията в Германия
  
• 
  каузални(причинно-следствени) закони не са приложими във връзка с обществените
  
• 
  философията на Хегел-развитието на обществото е проява на народния дух, а това диктува социалния ред и висша форма на народен дух има държавата за това тя е господстваща
  
• 
  господстваща е нацията
  
• 
  телеологичен принцип (целта като закон определя поведението на хората)
  
• 
  цялото е по-важно от частта и индивида трябва да се жертва за масата
  
• 
  принципа на холизъм
  
• 
  зависимостите в обществото са функционални , а не причинно-следствени
  

Предшественици на историческата школа -Адам Мюлер и Фридрих Лист, Вилхелм Рохер, Бруно

Хилдебранд,Карл Книс - стара историческа школа.
10.СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ТЕОРИИ

Утопичен социализъм преди Маркс (Франция,Англия,Германия):

• 
  радикални промени в икономиката
  
• 
  родина на социализма е Франция -Жан Жак Русо,Симон Дю Сисмонди (буржоазен социализъм)
  
• 
  Сен Симон ,Фурие (технократичен и асоциативен социализъм във Франция), Пиер Прудон
  

Германия - държавен социализъм- Фердинанд Ласал

Русия - анархистичен соц.-Михаил Бакуня
11.МАРКСИСКО ИКОНОМИЧЕСКО УЧЕНИЕ

Социализъм - форма на държавен капитализъм :

• 
  1818г.- Русия в семейството на покръстен евреин адвокат;
  
• 
  студент в Монският университет,после учи в Берлинския университет право;увлича се по философия и политика;
  
• 
  1867г. -"Капиталът"-четири тома;
  
• 
  "Критика на готската програма"-веща е бъдещето на комунистическите общества-нисша фаза социализъм, висша фаза-комунизъм;
  
• 
  немската класическа философия,диалектиката на Хегел и материализмът на Лудвиг Фойербах
  
• 
  английска политическа класическа икономия;
  
• 
  френски утопичен социализъм;
  

• 
  на младини е бил идеалист
  
• 
  от Хегел после възприема диалектиката (развитие ;нещата трябва да се разглеждат в тяхната преходна форма;единство и борба на противоположност)
  
• 
  Лудвиг Фойрбах-от него Маркс прави опит да обедини материализма и диалектиката и така се ражда диалектичния материализъм
  
• 
  исторически материализъм-диалектически материализъм отнесен към общ. отношение
  
• 
  съединяването на работната сила със средствата за производството-производствените сили на обществото
  
• 
  отношенията между хората в процеса на производството -Маркс нарича производствени отношения
  
• 
  производствените отношения образуват начина на производство-начин на добиване и разпределение на материалните блага по даден тип общ. иконом. формация (първобитен начин на производство и продукт-първобитен, земеделски, феодален,капиталистически и комунистически)
  
• 
  ако производствените сили ,ако съответстват на производствените отношения ,то тяхното развитие е непрекъснат и прогресивно, и обратно ако съответствието престане да съществува,то производствени отношения се превръщат в спирачка за развитието на производствените сили, което налага качествено изменение в цялата система от производствени отношения и смяната на един с друг по-програмен начин на производство.
  

• 
  стоката е продукт на труда,производство за замяна;в нея се откриват две свойства-да задоволява потребности (потребителска стойност) и да се разменя с други стоки (разменна стойност)
  
• 
  общото, което притежават всички стоки,е труда;абстрактният човешки труд образува стойността на стоката
  
• 
  двуякият характер на труда
  
• 
  индивидуални разходи за труд, но се регулира от средните разходи, които обществото признава за производство на стоки
  
• 
  принадена стойност (стойността носеща допълнителна стойност)
  
• 
  постоянен и променлив капитал (принадената стойност трябва да се сравнява с променливия капитал)
  
• 
  -развива теорията за рентата-диференциалната рента
  

• 
  изследва икономическите процеси и явления от класови позиции
  
• 
  пренебрегва труда на собствениците на капитала
  
• 
  признава труда на работника
  
• 
  поведението на индивида само в сферата на производството и размяната;не се интересува от потребностите
  
• 
  конкуренция между отделните фирми води до повишаване на работна заплата
  

• 
  началото на 70-те години на ХІХ век;
  
• 
  обръщат внимание на търсенето;издига крайния субективизъм , а потреблението като основа за икономически анализи;
  
• 
  прилагат изцяло микроикономически подход;
  
• 
  използват маржинален подход (маржинална революция);
  
• 
  използват пределни величини- принципи на маржинална революция – маржинална полезност като базисен елемент за построяване на микроикономикс;
  
• 
  Херман Госен (закони за човешките потребности -І и ІІ закон на Госен);
  

• 
  задоволяване на физическите потребности;
  

• 
  при потребности на различни на блага субекта се стреми към най-различни комбинации ,най-рационална комбинация и полезностите се уравновесяват;
  
  1. 
     Австрийска субективна школа-Карл Менгер,Визер и др.
     
  2. 
     Лозанска (математическа субективна школа-Леон Вал Рас, Алфредо Барето.
     
  3. 
     Кейнброджка школа-Алфред Маршъл, Артър Пигу,Уилям Деане.
     
  4. 
     Американска школа-Джин Кларк.
     

• 
  извежда се от теорията за ценността;
  
• 
  сблъсък на индивидуална оценки на всеки контрагент;
  
• 
  Ал.Маршъл- включва два вида цени- възникване на цена на търсенето , които се определя от пределната полезност,цена на предлагането и след това се уравновесяват;
  
• 
  Теория за пределната производителност – Американска школа-Джон Кларк;
  
• 
  капиталът и труда са основни производствени фактори;
  
• 
  всяка допълнителна единица от даден капитал или труд ще осигури определен прираст на продукт;
  

• 
  -лежи идеята от възможността за преодоляване на недостатъците на капитализма
  
• 
  -01.05.1886г.-от тогава се приема като ден на международната работническа солидарност
  
• 
  -1916г. Александър Хамилтън - за първи път употребява думата институционализъм (институциите)
  
• 
  !-пазарният механизъм, крупни корпорации, държавата с нейните социално икономически функции
  

• 
  без държавна намеса капитал. икономика ще загине;
  
• 
  "Обща теория на заетостта, лихвата и парите"-основна книга;
  
• 
  възможно е равновесие в икономиката дори и при непълна заетост, безработица;
  
• 
  застава на позициите на Австр.школа;
  
• 
  склонност към потребление, склонност към спестяване;
  
• 
  Кейнс полага основите на ново методологично начало като тръгва от макроикономически подход ;
  
• 
  ефективното търсене (основна категория) - с увеличаване на заетостта се увеличава националният доход следователно се увеличава потреблението;
  
• 
  общ.обем на заетостта се определя от три основни фактора-склонността към потребление, пределната ефективност на капиталовложението, лихвения %;
  
• 
  психологическа склонност на хората да потребляват само част от дохода - склонност към потребление;
  
• 
  размера на инвестициите зависи от пределния ефективност на капитала??? -доходността ,която се очаква де се получи от инвестираните пари и размера на самия капитал;
  
• 
  паричната форма на богатство е най-удобната форма на държане -предпочитание към ликвидност;
  
• 
  лихвения %- от предпочитание към ликвидност и от колкото пари в обръщение - зависи лихвен % от тези две явления;
  
• 
  дохода=потребление+спестяване;
  
• 
  мултипликаторен ефект (ефекта на наслагването);
  

• 
  намеса на държавата в икономиката-класически либерализъм;
  
• 
  Чикагска група-Милтън Фридман (представители на американски неолиберализъм)-Едуард Чембърлин,Бенджъмин Андерсън,Джон Кларк;
  
• 
  "Теория на монополистичната конкуренция"-Ед.Чембърлин-разграничава положителните от отрицателните влияния в икономиката;монополистична конкуренция-тя става пречка за сливането на пазарите;
  
• 
  монетаризъм/"Изследване в областта на количествената теория на парите"-Милтън Фридман (съветник на Ричард Никсън по иконом. въпроси);
  
• 
  макроикономическа тенденция-може ли чрез парично обръщение да се влияе върху икономиката-може;
  
• 
  ограничена държавна намеса в икономиката,тя се допуска само при регулиране на парични обръщения и то в частната сфера;
  
• 
  обем на парично предлагане-при криза да се увеличи, а при фаза на подем да се намалява;
  

Валтер Ойкен,Адам Мюлер-Армак,Людвиг Ерхард;

• 
  В.Ойкен разделя всички видове средства на две-централно управлявано средство-не може да се самоуправлява, а се ръководи от един център;пазарно средство-използване на пари,стокови обръщение,наличие на търсене и предлагане;
  
• 
  съществува необходимост от държавната социална политика;
  
• 
  ясно дефинирани държавни задачи и ясен ангажимент на всеки гражданин;
  
• 
  ефективно действаща конкуренция;валутна система,гарантираща стабилна парична единица;соц. ред, създаващ условия за сигурност,уравновесеност и социална справедливост- три стълба на новата ортолиберална концепция.