Икономическият анализ на човешкото поведение



Дата14.03.2018
Размер34.39 Kb.
#62999


Гари Бекер

Икономическият анализ на човешкото поведение



Изготвил: Ралица Валериева Цветанова

ІV курс Стопанско управление, № 6185


“Икономиката е изкуството живота да се оползотворява максимално”- Джордж Бънард Шоу, Максими за революционери.


В своя “Икономическият анализ на човешкото поведение” Гари Бекер се опитава да обясни човешкото поведение във всички негови проявления чрез икономическия подход. За да постигне това той дава няколко дефиниции на икономиката като цяло, както напр.:
- икономиката е “изследването на разпределянето на материалните блага за удовлетворяване на материалните желания”;

- икономиката е “ пазарния сектор”;

- икономиката е “разпределянето на оскъдните средства за удовлетворяване на конкуриращи се цели”
и след това преминава към тяхното практическо приложение в човешкия живот.

Гари Бекер вижда ядрото на икономическия подход като комбинации от допусканията за максимизиращо поведение, пазарното равновесие и стабилните предпочитания. И така къде може да открием тези икономически понятия? Отговорът е във всяко човешко действие.


“Рано или късно човек все ще се ожени”, бракосъчетанието е типично, неподатливо на икономически анализ човешко поведение. Но дали е така? Човек се решава на такава важна крачка в живота си, когато всички очаквани от брака ползи, независимо какви са те (топла храна вкъщи, чиста къща, изгладени дрехи) надвишават тези, които са свързани с ергенския живот или от допълнително търсене на по-подходящ брачен партньор.
По същия начин може да разгледаме и разводът или прекратяването на брака. Жененият човек прекратява брака си, когато очакваната полза от състоянието разведен (пр. няма вечно да ми се кара жената и да ми се сърди) или от бракосъчетанието с някой друг (пр. млада хубава секретарка) надвишава загубата на полезност от раздялата, като тук може да включим всички видове загуби, като отделяне от децата, разделяне на съвместна собственост, парични такси и т.н. Може да кажем дори, че съществува брачен пазар: където се пресича търсенето на различните видове брачни партньори, като всеки запазва личните си предпочитания. На този пазар, който сортира хората в различни бракове се постига равновесие, “ако лицата, които не са женени едно за друго в това подреждане, не биха могли да се оженят и взаимно да подобрят състоянието си”.
Използвайки икономическият подход може също така да стигнем и до извода, че “приличащите си” обикновено се женят един за друг, като приликата се мери по интелигентност, образование, раса, семеен произход, височина и др. и от друга страна, че се женят “не приличащите си”, като се мерят по доходи. Може би и това е причината младите хубави жени с относително ниски доходи да се женят за богати мъже.
Може също тъка да приложим икономическия анализ към възпроизводството и отглеждането на деца. Както вече знаем всяко семейство планува броя на децата си в зависимост от семейния доход, работното време, свободното време на родителите, работа и перспективите за професионално развитие, възрастта на родителите и много други променливи. Всеки родител стига до крайно решение чак след като сравни всички очаквани ползи от раждането на дете с тези на оставането без дете и търси максимална удовлетвореност в семейния уют.
По подобен начин Гари Бекер разглежда една голяма част от неподатливото на икономически анализ човешко поведение, като доброто здраве и дългия живот и самоубийството (пр. всеки пушач); престъпленията, които той свързва с непълно и пълно работно време; човека и неговия единствен оскъден ресурс ограниченото му време; болката и удоволствието и хората, които преследват “интелектуални и други художествени начинания само ако очакват надвишаващи облаги… от алтернативни професионални занятия”.
И така Гари Бекер обяснява всяко човешко действие и бездействие с икономическите понятия, но дали те са достатъчни да обгърнат цялото човешко битие и да му придадат тази ясна, схематична, цифрова, точна, статистическа идеална форма. Отговора на Гари Бекер е точен и ясен: “…икономическият подход е приложим към цялото човешко поведение, признавам, че много не икономически променливи също му влияят съществено”. Бекер приема и признава всички необходими за обяснение на човешкото поведение науки като социология, история, антропология, психология, политика и право, той приема икономическия подход като една “ценна единна” и “ всеобхватна” рамка за разбиране на цялото човешко поведение.
“Цялото човешко поведение може да се разгледа като включващо участници, които максимизират ползата за себе си при даден стабилен набор от предпочитания и натрупват оптимален обем информация и други входящи данни за най-различни пазари.”
Аз съм напълно съгласна с Бекер, тъй като смятам че един може би вече остарял икономически, математически поглед върху човека не е сам по себе си достатъчен, за да обгърне цялостния спектър на човешкото поведение, но може би той е една добра основа за понататъшното надграждане и обяснение на това странно същество ЧОВЕКА.
Литература:
1. Гари Бекер. 1979. Economic Analysis and Human Behavior. В Чавдарова, Т. (Ред.). 1999. Икономика и социология: Американската икономическа социология след 1970. Христоматия. София, ЛИК, с. 22-41


Каталог: crc -> cdc -> cpfp -> jeve -> index Vladimirov files -> doc web
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Интелектуалното пиратство в България
doc web -> Смъртоносната точност на японците
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2005 година
doc web -> Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им
doc web -> Икономическа Социология Форми и измерване на неформалната икономика в България Чавдар Христов Георгиев
doc web -> Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ес
doc web -> Умкова №6090 Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика След петролния шок през 1973 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница